План-конспект за повишаване на правната образованост на децата


ВЪЗНИКВАНЕ НА ИДЕЯТА ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ



страница4/13
Дата09.04.2022
Размер1.79 Mb.
#114049
ТипПлан-конспект
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
ГО-20200342181-ААсенова
3.ВЪЗНИКВАНЕ НА ИДЕЯТА ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ
Понятието “гражданско образование” става особено популярно след стартирането на образователната реформа през 1999 г. То се разглежда като основа за личностното им развитие и подготовка за социална реализация. Засиленият интерес у нас към проблемите на гражданското образование е следствие и от стремежа на българското общество за интегриране към Европейския съюз, доближаване до европейските стандарти на жизнена дейност, демократични ценности и устойчиво развитие. Като цяло в ДОС по гражданско образование е пренебрегнат един много съществен компонент – онова съдържателно ядро, което е в основата на изграждането на истинския граждански морал, знанията и уменията, които са необходими на децата, за да се чувстват комфортно в различните социални групи – семейство, училищна общност, връстници, групи по интереси и пр., да се научат да живеят заедно. До настоящия момент ефективната организация на съществуващите ресурси в детската градина са свързани с комфортното пребиваване на детето, изграждане на привлекателна, разнообразна, мобилна и вариативна социална и образователна среда, съчетаваща традициите и достиженията на модерното предучилищно възпитание.
Необходимо е децата от детската градина да бъдат учени да разпознават какво харесват и какво не харесват, кое е справедливо и кое несправедливо, какво е добро и лошо, да споделят и да описват своите мнения за важните за тях неща . Използването на стимулите ще помогне на момичетата и момчетата от предучилищна възраст да разберат положителните неща за себе си, своите постижения, да виждат грешките си, да правят корекции.
Много важно е още в предучилищна възраст да се разбере, че хората и другите живи същества имат потребности и че имат отговорности с които да удовлетворят тези потребности. Това е подходяща възраст да се даде начало за развитието на чувството за отговорност към себе си и другите. Децата трябва да знаят , че семейството и приятелите следва да се грижат един за друг, да осъзнават различните видове връзки. Все още е необходимо обучение за намиране практически решения на такива предизвикателства пред родителите и учителите като: да предотвратяват лошото поведение без да налагат наказания; да избягват битките за надмощие при ежедневните грижи, свързани със спането, храненето и заниманията; да внушават стойностни социални умения и разумно поведение в и извън дома и детската градината, чрез възпитателни методи, създаващи важни житейски умения; да участват в семейни и други общи събирания, на които да обсъждат и решават проблемите на децата; и още много, много изключително полезни неща.
Предучилищното обучение и възпитание разширява и задълбочава познанията на децата за обществената среда и за миналото на обществото. Развива се ценностното отношение към културно-историческото ни наследство и към българската природа. В предучилищната програма се залага прецизиране и надграждане на представите, понятията, уменията и отношенията, въведени в предходните групи. Последователно се систематизира и се обогатява индивидуалния опит на децата по отношение на околната природа и обществената среда. Този подход има голям потенциал за насочване на обучението към личностното развитие на възпитаниците. Това предполага разбиране и уважение на индивидуалния ресурс на децата, съобразяване със стила на възприемане и учене, отчитане темпа на работа, интересите и възможностите за усвояване на техники за познавателна дейност. У децата се развиват важни качества при организация на обучение, базирана върху сътрудничеството и отчитане на индивидуалния принос на всяко дете в общия резултат. В процеса на обучение трябва да се насърчават интелектуалното и емоционалното развитие на възпитаниците.
Идеите за активна позиция на детето в учебно-възпитателния процес са представени в литературата чрез широк спектър от теоретико- методологически ориентации - учене чрез действие, учене чрез участие, личностно-ориентирано учене ( насочено към обучавания) и други. Както и да се нарече, акцентът се поставя върху процеса на учене и върху обучавания. Обучението се разбира като непрекъснат процес, основан на опита. Този вид обучение е характерен за гражданското образование, където всяко дете се обучава в широк контекст от социални ситуации и среда.
Гражданското образование е постъпателен, продължителен и системен процес с интердисциплинарен характер. Гражданската мисия на образованието е насочена към изграждане на социалната култура на малките възпитаници: тя дава знания за ценностите, институциите, механизмите и процедурите на демократичното общество и изгражда умения за тяхното прилагане. Със своите специфични форми на познание чрез използването на
активни методи, обучението и възпитанието в детската градина е призвано да
бъде катализатор на личностно и ценностно утвърждаване.
Използването на активните методи в процеса на гражданското образование и възпитание на децата са наложителни, тъй като те предполагат взаимодействие и реално участие в учебния процес от страна на обучаваните.
Началото на идеята за гражданското образование се корени още в антична Гърция и древен Рим. Идеята датира откакто датира идеята за демокрацията, държавата и правото, равнява се още със стремежът на човека за свобода и справедливост. Идеята за гражданското образование присъства по косвен начин в развитието на политико-правната мисъл за различните типове и форми на управление на държавата и обществото. Развитието на идеята за гражданското образование се усилва при всеки преход от една историческа епоха към друга, поради появата на нови теории и концепции за държавата и обществото, за правата и свободите на човека.
В своя исторически, теоретичен и практически контекст, гражданското образование е неделимо и от историята на педагогическата мисъл и общественото образование. До идеята за гражданското образование са се докосвали велики мислители като Сократ, Платон, Аристотел и др., които свързват гражданското образование с осмислянето на целта на образованието, със задълженията и зависимото положение на личността от държавата, с формирането на качествата на гражданина на съответната държава и общество. През епохата на Възраждането се развива идеята за гражданина и гражданството, която се обогатява и поставя на качествено ново ниво. Това се отразява и на схващанията за гражданското образование, което се свърза най-вече с името на Ж. Ж. Русо. Самият Русо смята, че всеки млад човек трябва да знае какво означава „член на държавата”, да е научил своите „човешки задължения”, както и да знае своите такива, както за „управлението, закона и отечеството”, така и за това което е „позволено” и „за кого трябва да умре”. Също, че всеки човек, преди да заеме определено място в обществото, трябва да е запознат „дали то ще му подобава”.
Русо изисква всеки гражданин на държавата:

  • Да се запознае с гражданския живот

  • Да осъзнае своето гражданско състояние в обществото като негов член

  • Да има гражданско съзнание за дълг и право и да се стреми „да заслужи нравствено достойнство”.

  • Гражданското образование следва да се осъществява върху „национална основа”.

Първоначалната подготовка на децата за изпълнение на гражданските задължения има изключително национален характер и се постига чрез „вдъхване на любов към тях” и изграждане на „навик за тяхното изпълнение”. Русо препоръчва да се дава възможност на детето още от самото раждане да вкусва от всички блага на гражданския живот, за да желае по-късно да му служи.Обобщавайки схващанията на Ж. Ж. Русо за подготовката на личността като гражданин, можем да резюмираме, че гражданското образование притежава белезите на първоначалното създаване на националните държави и гражданските общества в Европа. Русо подчинява целта на гражданското образование на подготовката на личността да изпълнява своите граждански задължения към държавата и обществото. Това схващане съответства на концепцията за зависимата и подчинена роля на личността спрямо националната държава.
Идеята за гражданското възпитание на учениците се въвлича в рамките на българското училище под влиянието на възрожденските традиции в националното възпитание и европейския опит за подготовката на децата като бъдещи граждани. Новата българска държава има остра потребност от достойни граждани, която потребност се удовлетворява с формите и методите на обучение по гражданско образование от най-ранна възраст.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница