План за действие /мерки за напредък в работата на съдилищата

…………………………………………………………………………………………

- на апелативните съдилища: средно по 9,43 дела на месец на съдия за разглеждане и по 7,66 свършени дела на месец от съдия; тези показатели за Военно – апелативния съд са съответно 2,27 дела и 1,88 дела;

- на окръжните съдилища: средно по 12,45 дела за разглеждане на месец на съдия и по 9,56 свършени дела на месец от съдия;

- на военните съдилища: средно по 5,95 дела за разглеждане на съдия на месец и по 5,41 свършени дела от съдия на месец /за два военни съда в страната тези данни са съответно по 3,87 и 3,60 дела и по 2,00 и 1,79 дела/;

- на районните съдилища в областните центрове: средно по 59,33 дела за разглеждане на съдия на месец и по 49,00 свършени от съдия на месец;

- на районните съдилища извън областните центрове: средно по 46,01 дела за разглеждане на съдия на месец и по 37,63 свършени от съдия на месец

- на административните съдилища: средно по 19,38 дела на съдия на месец за разглеждане и по 13,50 свършени дела от съдия на месец.

Статистическите данни показват голяма неравномерност в натоварването както между видовете съдилища /напр. военни и окръжни/, така и вътрешна неравномерност в рамките на отделните групи /напр. между отделни районни съдилища/. Ясно е, че данните за прокуратурите в страната са отражение на тези за съдилищата. В същото време, неравномерна е и кадровата осигуреност, като в много звена на съдебната система наличните щатове реално не са съответни на действителното натоварване. Така средното съотношение служители/съдии за апелативните съдилища е в размер на 1,51, за окръжните съдилища – 1,88, за военните съдилища – 3,10, за районните съдилища в областните центрове – 2,81, за районните съдилища извън областните центрове – 3,86 и за административните съдилища – 3,47. До настоящия момент решение на изложения проблем не е търсено, а то е основа за действителна реформа. Възможните стъпки за такова решение са:

а/ съставяне на „съдебна карта” на страната

Необходимо е да се определят еднакви статистически показатели за всички съдилищата. Ползваните сега /постъпили дела, дела за разглеждане и свършени дела, натовареност по щат и действителна натовареност, брой служители, брой съдии и тяхното съотношение/ трябва да се отнесат към демографските и икономическите показатели на обслужваните от всеки съд общини /съдебен район/, към коефициента на престъпност там, а също и към бюджетните разходи за издръжка. Тези единни за всички показатели трябва да получат точен цифров израз за всеки орган на съдебната власт в България.

б/ преценка на действителните нужди и планиране

На базата на горната информация, Висшият съдебен съвет трябва ясно да формулира приоритетите и да планира действия за оптимизиране на структурата на съдебната власт, с основна цел – регулиране на натовареността и съобразяване на осигуряването с щатове и бюджет именно с действителната натовареност. Направеният анализ и планираните бъдещи мерки трябва да бъдат обявени публично и да се обсъдят с магистратската общност.

в/ реални действия – прекрояване на „съдебната карта”

Те се осъществяват само чрез решения на Висшия съдебен съвет, който има законовите правомощия да определя броя и съдебните райони на отделните органи в системата, да разкрива или закрива съдилища, да определя броя на магистратите и на съдебните служители, да разкрива нови и да съкращава незаети щатове – чл. 30 ал. 1 т. 2, т. 3 и т. 3а. Чл. 194 ЗСВ урежда последиците в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени служби, както и при намаляване на числеността на длъжностите в тях. „Картата” на съществуващото положение в страната и направеният въз основа на нея анализ са предпоставка за реформи, за които не са нужни законодателни промени – те се осъществяват само чрез съответни решения на Висшия съдебен съвет. Такива действия са:

- териториални промени в съдебните райони /придаване на общини от по-натоварени към по-ненатоварени съседни райони/;

- преразпределяне на незаети щатове за магистрати към най-натоварените звена в системата;

- намаляване числеността на магистратите в по-ненатоварени органи и увеличаване на числеността в тези с по-висока натовареност, ведно с преместване по реда на чл. 194 ЗСВ;

- намаляване на щатовете на служители в слабо натоварени или прекомерно осигурени със съдебна администрация органи и увеличаване на щатните бройки в натоварените съдилища;

- приоритетно осигуряване на столичните съдилища;

- оптимизиране на структурата на военните съдилища и прокуратури, с прилагане на чл. 194 ЗСВ.

Крайният резултат от такава реформа е съответствие на кадровата обезпеченост /магистрати и служители/ с действителните нужди – с действителния обем натоварване с правораздавателна работа по места т. е. нова „съдебна география”.
…………………………………………………………………………………………