IV.ПОЛИТИКИ, ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА ВЪСТАНОВЯВАНЕ И ОПАЗВАНЕ

IV.ПОЛИТИКИ, ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА ВЪСТАНОВЯВАНЕ И ОПАЗВАНЕ

1. Политики и законодателство

Поставянето на брадатия лешояд под защитата на закона в България се предприема още в началото на ХХти век (1927), провокирано от случаите на безразборен отстрел и неселективно отравяне.

По-късно видът е категоризиран като „защитен вид” и в Закона за защита на природата, обнародван през 1962 г.

Макар и считан за изчезнал от гнездящата фауна на България, поради спорадичните наблюдения на единични индивиди, брадатият лешояд не е изключен от по-нататъшното българско природозащитно законодателство.

С Постановление № 442 /01.12.1997 Министерски Съвет определя тарифа за обезщетения при причиняване на „убиване или осакатяване на екземпляри от защитени животински видове, унищожаване на техни гнезда, яйца и леговища, както и улавяне на екземпляри на такива видове” (Чл. 1, Ал. 1). Тарифата, определена за „унищожаване на един индивид” е 1000 лв, а при „улавяне”, нарушителят се глобява със 750 лв.

Понастоящем брадатия лешояд е обявен за защитен вид, включен в Приложение 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3, и Приложение 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр. 77 от 9 Август 2002 г.).

От септември 2006 г. е в сила Тарифа за обещетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие. Приложение 1 на Тарифата включва и брадатия лешояд, като определя обезщетение от 2000 лв за “нараняване, осакатяване, убиване или отнемането им от природата; унищожаването или вземането на яйца и разрушаването на гнезда”.

Брадатият лешояд е символ на българската природозащита, като формални целенасочени усилия за запазването му се водят още от началото на ХХти век. През двайсетте години на ХІХ в Царската зоологическа градина в София е първото размножаване на брадат лешояди на затворено. Двойката успява да отгледа общо 17 малки (Tewes 2002).

Едновременно с това държавните институции и неправителствените организации започват работа по дългосрочна стратегия за възстановяване на вида, която включва следните стъпки и основни документи:

• 
  1992 г. - основан е Център за рехабилитация и размножаване на редки видове (днес Спасителен център за диви животни), към СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”, като изходна база за размножаване и реинтродукция на брадат и черен лешояд.
  
• 
  1999 г. – изработената от неправителствените организации Концепция за реинтродукция на брадатия лешояд е приета от Правителството (Национална служба за защита на природата) и бъдещите дейности по реинтродукцията са включени в Националния план за действие за опазване на биоразнообразието;
  
• 
  2001 г. - създадена е “Национална работна група за реинтродукцията на брадатия лешояд”, с участието на 18 неправителствени и държавни структури, между които МОСВ, РИОСВ Хасково, РИОСВ Стара Загора, РИОСВ Велико Търново, ДНП Централен Балкан, ДПП Сините камъни, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, БОЦ и т.н. Като представител на работната група, Зелени Балкани сключва допълнително споразумение за сътрудничество с българското правителство за съвместна работа по изпълнение на дейностите по реинтродукцията в дългосрочен план.
  
• 
  2002 г. – СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора” изработва и внеся в правителството Национален план за реинтродукция и консервация на брадатия лешояд в България. Планът е приет и от Националната работна група.
  
• 
  2002 г. – екип от международни експрети разработва План за действие за възстановяване и опазване на лешоядите на Балканския полуостров и прилежащите територии (Балкански план за лешоядите). Планът обхваща и България, като включва и дейности за възстановяването на брадатия лешояд.
  
• 
  2005 г. – подписано е Споразумение за сътрудничество за опазването на черния лешояд, брадатия лешояд, белолавия лешояд и египетския лешояд между Министерството на околната среда и водите и Консорциум от български и водещите европейски неправителствени организации, работещи за опазването и възстановяването на вида (Франкфуртско зооложко дружество, Фондация за Черния Лешояд, Фондация за брадатия лешояд, BirdLife);
  

2. Предприети мерки за опазване

16. 
    Ex-situ
    

По-късно усилията за опазване на вида извън естествената му среда са поети от специализирано звено към СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”, както следва:

• 
  1992 г. - създаден e Център за рехабилитация и размножаване на редки видове (днес Спасителен център за диви животни), към СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”, като една от целите му е да се превърне в изходна база за размножаване и реинтродукция на брадат и черен лешояд за тяхното повторно връщане в природата.
  
• 
  1997 г. - персоналът на Центъра преминава курс на обучение във виенския размножителен център за брадати лешояди за осъществяването на тези цели.
  
• 
  2005 г. - след посещение във виенския размножителен център за брадати лешояди беше довършена волиерата за приемане на двойка брадати лешояди в размножителния център в Стара Загора.
  
• 
  2007 г. – Спасителният център за диви животни към СНЦ „Зелени Балкани” приема двойка млади брадати лешояди от EGS (Eulen und Greifvogel Schutz – Austria) за размножаване в плен; мъжката птица умира скоро след това от аспергилоза, развита вследствие на промяната на климата и стреса при транспорта;
  
• 
  2008 г. - Спасителният център за диви животни към СНЦ „Зелени Балкани” приема млад мъжки брадат лешояд (като заместник на умрялата птица), отново от EGS (Eulen und Greifvogel Schutz – Austria) за размножаване в плен;
  
• 
  2015 – Сформираната двойка в Спасителният център за диви животни към СНЦ „Зелени Балкани-Стара Загора” е вече полово зряло и осъществява първи копулации
  

17. 
    In-situ
    

Следват редица природозащитни проекти и инициативи, които целят подобряване на условията, премахване на заплахите и подготвяне на условията за стартиране на програма за реинтродукция на брадати лешояди:

• 
  1984 г. – започнато е изкуствено подхранване на лешоядните птици в Източните Родопи, на основата на което е създадена и първата площадка за подхранване в страната (НБОИ-БДЗП);
  
• 
  1989 г. – проведена е експедиция до Кавказ за проучване на възможностите за набавяне на птици за възвръщане вида в България (НБОИ-БДЗП);
  
• 
  1999 г. – БДЗП и ФДФФ започват работа по програма ВУЛТУРА;
  
• 
  2000 г. – Екип на ФДФФ по проект финансиран от Клуба на приятелите на Виенския Зоопарк, проведе издирване на последните брадати лешояди в България и най-близките територии в съседни страни. Установено е наличието на 1-2 птици на около 90 км по права линия от Пирин в Република Македония. Това даде известен стимул за работа за връщане на вида в България.
  
• 
  2002 г. – група от експерти (от ФЗД, Фондация за брадатия лешояд, Фондация за черния лешояд) посещава България в рамките на мисия за откриване на факти за изготвяне на Балканския план за опазване на лешоядите. Заключенията на експертите е да се подготви Национална стратегия и план за действие, както и предпроектни проучвания за реинтродукция на вида в страната;
  
• 
  2003 – 2005 г. – в рамките на Балканския план за опазване на лешоядите Зелени Балкани изпълнява 3 етапа на проект “Брадатият лешояд - Да върнем символа на българската природозащита”, с основен акцент върху проучване на подходящи места за реинтродукция на вида и изготвяне на предпроектно проучване.
  
• 
  2005 г. – Стартират проекти „Развитие на програма за дейности срещу отровите и ангажиране на държавните институции при решаването на проблема с използването на отровни примамки в природата” (ФДФФ София) и „Антидот кампания и създаване на предпоставки за възстановяване на лешоядите в Югозападна България като мост между популациите в Родопите и Македония” (ФДФФ Благоевград), за борба с използването на отровни примамки и ограничаване на конфликта между стопани и хищници чрез компенсаторни схеми и информационни кампании. Едновременно с това БДЗП изпълнява проект „Мултиплициране на успеха: как да се увеличи устойчивостта на едрите видове лешояди в Източни Родопи” за осигуряване на изкуствено подхранване и поддържане на телефон за подаване на сигнали при откриване на случаи на незаконно залагане на отрови. През същата година Алпийски клуб „Еделвайс” заснема научнопопулярен филм за опазването на лешоядите, предназначен да информира широката публика и привлече повече хора.
  
• 
  2006 г. – Изготвени са Предпроектни проучвания за реинтродукцията на брадатия лешояд в Източна Стара планина и Провадийското-Роякско-плато; и Западни Родопи (Зелени Балкани). Стартира Антидот кампания и развитие на компенсаторна програма за ограничаване на щети от хищници в Югозападна България, разработена от ФДФФ Благоевград. Продължават усилията за ожграничаване на заплахите, осигуряване на безопасна храна на изкуствени площадки и мониторинг, в Източни Родопи (БДЗП, Зелени Балкани). Заснема се втора част на научнопопулярния филм „По пътя на лешоядите”, за да се популяризират стъпките, набелязани в Балканския план за опазване на лешоядите (Алпийски клуб „Еделвайс”). Започва проект „Опазване и реинтродукция на балканската дива коза в ПП Витоша” (СДП Балкани), като видът е сред основната хранителна база на брадатия лешояд в естествени условия.
  
• 
  2007 г. – Стартира проект „Дейности за възстановяване популациите на черния и белоглавия лешояд като първи стъпки към реинтродукцията на брадатия лешояд” (Зелени Балкани), насочен към подготовката на района на Сините камъни, борба със залагането на отровни примамки и работа с местни и национални институции. Подготвителна кампания за възстановяването на белоглав лешояд като предпоставка за завръщанеот на брадатите лешояди стартират и в района на Централен Балкан (ДЗХП). Продължават дейностите по антидот кампанията, движени от ФДФФ София и ФДФФ Благоевград в Югозападна България, както и дейностите, свързани с опазване на едрите видове лешояди в Източни Родопи (БДЗП, Зелени Балкани) и Врачански Балкан (ДЗХП).
  
• 
  2008 г. – Продължават дейностите по ограничаване на заплахите, борба със залагането на отровни примамки, допълнителни подхранвания и информационни дейности в района на Югозападна България, Стара планина и Източни Родопи (Зелени Балкани, ФДФФ, ДЗХП, БДЗП).
  
• 
  2010 г. – стартира петгодишен проект „Завръщане на лешодите в България” LIFE08 NAT/BG/278, чиято цел е да подготви условията за реинтродукция на брадати лешояди, освен чрез пълен спектър от подобряващи местообитанията и отношението на хората дейности, и чрез реинтродукция на белоглав лешояд, като предпоставака за последващо връщане и на брадатия лешояд;
  
• 
  2012 г. ФДФФ стартира петгодишен проект „Живот за Кресненския пролом” LIFE11 NAT/BG/363, който цели стабилизирането на реинтродуцираната колония белоглави лешояди в Кресненския пролом, чрез редица природозащитни дейности целящи подобряване местообитанията за лешоядите в района. Благодарение на това Пирин и Кресненския пролом сега представляват потенциално място за връщането на брадатия лешояд.
  
• 
  2014 г. – Изготвено е Предпроектно проучване за реинтродукцията на брадатия лешояд в България (Зелени Балкани, ФДФФ, ДЗХП).