V.НЕОБХОДИМИ МЕРКИ ПО ОПАЗВАНЕ

V.НЕОБХОДИМИ МЕРКИ ПО ОПАЗВАНЕ

8. Възстановяване на брадатия лешояд, чрез освобождаване в природата (реинтродукция) на птици отгледани на затворено

Инициирани и успешно са проведени редица проекти, подобряващи условията за активна кампания по повторното въвеждане (реинтродукция) на вида в България.

В настоящия План са описани практическите стъпки за провеждането на програма за реинтродукция на брадатия лешояд в страната, съгласно условията за вида в България и международния опит и експертиза.

Брадати лешяди за пускане в природата ще бъдат предоставени от и чрез Фондацията за опазване на лешоядите (Vulture Conservation Foundation- VCF), която е наследник на Фондацията за опазване на брадатия лешояд – изпълнила реинтродукцията в Алпите. При сегашните ангажименти на Европейската мрежа за размножаване на брадати лешояди (EEP) координирана от VCF, възможност за стартиране на освобождаване на птици в България няма да има, преди 2020 година. Старта на пускането обаче, зависи и до голяма степен от готовността на районите за освобождаване на птици, които ще дадат допълнителни политически аргументи на българската природозащитна общност за старта на кампанията – предприети мерки срещу нелегалната употреба на отровни примамки, увеличаване и оптимизиране на хранителната база ( увеличаване популациите на диви и домашни чифтокопитни и др), дейности за запознаване на местната общественост и получаване на подкрепа за дейността, реинтродукция и добро състояние на белоглавия лешояд, като индикаторен вид

Към настоящия момент ЗЗ „Родопи-Източни” и ПП „Врачански Балкан” са най готови за стартиране на освобождаване на брадати лешояд в България и по експертна оценка на всяко от местата могат да съжителстват между 3 и 6 двойки (може би до 8-9 двойки, ако сe включат най-близките съседни райони). В случай, че се появи възможност от ЕЕР за брадатия лешояд и съгласие на VCF да се предоставят птици за България, първите 10-12 птици могат да бъдат пуснати в Източни Родопи и/или Врачански Балкан, дори в рамките на периода 2015-2020. В това време ще тече подобряването на условията в останалите райони-кандидати и по експертна оценка, между работещите по вида ще се вземе решение в кой или кои райони да се случват следващите пускания.

В предстоящия 10 годишен период на действие на този План 2015-2024 предстоят предимно подготвителни дейности в районите получили висок резултат в предпроектното проучване за реинтродукция на брадатия лешояд, изготвено в рамките на проект „Завръщане на лешоядите в България” LIFE08 NAT /BG/278. Това са трите Национални парка „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”; природните паркове „Рилски манастир”, „Врачански Балкан” и „Сините камъни” и други подходящи територии, като някои райони на Западни Родопи (Добростански Рид, долината на река Въча), Котленска планина, Камчийска планина и Провадийско-Роякско плато. За мащабитe на страната и подвижността на брадатия лешояд, стратегически по- добре би било да се раздели страната на три работни района: 1. Стара планина – вкл. ПП „Врачански Балкан”, ЗЗ „Западен Балкан”, ЗЗ „Понор”, НП „Централен Балкан” ЗЗ „Централен Балкан - буфер”, ПП „Сините камъни”, ЗЗ „Котленска планина”, ЗЗ „Камчийска планина” и ЗЗ „Провадийско-Роякско плато”; 2. Рило-Родопски масив – вкл. ПП „Рилски манастир”, НП „Рила”, НП „Пирин”, ЗЗ „Родопи – Западни”, ЗЗ „Родопи – Средни” и ЗЗ „Родопи – Източни”; и 3. Краище – ПП „Витоша”, ЗЗ „Земенски пролом”, ЗЗ „Кървав камък”, ЗЗ „Руй”, ЗЗ „Конявска планина” и ЗЗ „Осогово”.

Трябва да се има предвид, че дори в дадена територия да не се предвижда пускане на птици, дори в по-дългосрочен план (напр. ПП ”Витоша”) дейностите по подготовка на района за реинтродкуцията на брадатия лешояд в страната трябва да се осъществяват повсеместно, защото след пускането на птиците, те ще обикалят вероятно целия Балкански полуостров и ще уседнат в най-подходящите места. Т.е. проекта е национален и всяка потенциално подходяща територия трябва да бъде включена в изпълнението на подготвителни дейности и местообитанията за вида подобрени и поддържани в оптимално състояние. Това още повече се обуславя от факта, че някои дейности изискват повече време за да дадат ефект – напр. реинтродукцията на козирог и/или дива коза и т.н. Те представляват добра природозащитна практика, дори и без да са под патронажа на бъдещата реинтродукция на брадатия лешояд. Последното обаче дава възможност за по ясно планиране и комуникиране на дейностите.

Описание на методиката за повторно въвеждане

Международният опит от реинтродукцията на вида в Алпите показва, че за да бъде създадена жизнеспособна и устойчива популация на брадат лешояд (между 6 и 9 двойки (Choisy, 2012) е необходимо да бъдат пуснати минимум 100 птици. Като се има предвид капацитета на ЕЕР да произвежда птици за пускане и нуждата от птици за други проекти, това би могло да се случи за период от 20 години. Необходимият минимален брой малки за пускане на година е 2 птици, като не трябва да се допуска освобождаването на един-единствен индивид, от което и да е от избраните места за дадена година (IBM_Network 2012). Освен това, при старт на програмата за реинтродукция на дадено място и, в оптималния случай трябва да се осигури постоянство при освобождаването на птици всяка година от действието на програмата, освен ако промяна в обстоятелствата не компрометира оцеляването на освобождаваните птици.

Методиката за практическото освобождаване на птиците, размножени в неволя показва, че не е необходимо изграждането на допълнителни съоръжения и волиери в природата.

Младите птици се поставят на възраст три месеца (приблизително месец преди да са готови да отлетят), в предварително подготвено изкуствено гнездо (естествена скална ниша), изградено на скален венец (Frey and Walter 1989). По този начин се дава възможност за задействане на естествените фактори при оцеляването на птиците и се създават условия за развитие на поведение, максимално близко до естественото (Frey and Walter 1989). В случая с Алпите, през първите години, когато не е могло да бъде предвидено поведението на други видове (например изключително агресивните скални орли), възрастна птица, негодна за освобождаване, е оставена заедно с малките, за да ги пази и защитава (Frey and Walter 1989).

Храната се осигурява с подхвърляне в гнездото, без визуален контакт (Frey and Walter 1989). Най-дългият престой на малко в гнездото е около 2 месеца, след което, за разлика от белоглавите лешояди например, брадатите лешояди много бързо разиват самостоятелност и зависят в много по-малка степен от изкуствените подхранвания (Frey and Walter 1989).

Птиците трябва да бъдат маркирани по възприетата практика чрез избелване на маховите пера по определена схема, с поставянето на цветни PVC пръстени и радио- или сателитни предаватели.

По примера на Алпите, в България може да се очаква смъртност от 14,6 – 29 % (индивиди до едногодишна възраст) и 3,1 – 9,4 % (индивиди от 2- 31 годишна вързаст) (Bustamante 1996).

В този период е от голямо значение човешкия потенциал, с който разполагат структурите извършващи реинтродукцията, тъй като са необходими много хора, ангажирани с доизхранването на малкото до неговото излитане, както и последващото му ежедневно проследяване през първите месеци живот на свобода. Мониторингът трябва да продължи с известна периодичност и след това, като този процес ще продължи с години.

В реинтродукцията на вида вече има сериозен опит, натрупан в западноевропейските страни, като от 1986 г. съществува проект за реинтродукция на вида в Алпите (Frey and Walter 1989), а в по-скоро време са стартирали успешни проекти за реинтродукция на вида в Андалусия и Южна Испания (IBM_Network 2012).

В случая с Алпите експертите са избрали четири основни места за освобождаване, където програмата се изпълнява в продължение на повече от 10 години и няколко допълнителни места, от които се освобождават птици при наличност (IBM_Network 2012). Така цялостната програма за реинтродукция на брадатите лешояди обхваща общо 16 места за освобождаване в периода 1986 – 2012 г.

През 1997 г., след освобождаването на общо 72 брадати лешояди от 5 места (в периода 1978-1997) и наличието на 37-44 свободно летящи птици; се излюпва първото малко от реинтродуцирани брадати лешояди на територията на Алпите (IBM_Network 2012).

До март 2012 г. в четири страни (Италия, Франция, Австрия и Швейцария) са освободени общо 190 птици, изплюпени в плен; като доказателство за успеха на програмата са резултатите: през 2011 г. има документирани минимум 22 доказани териториални двойки, които успяват да отгледат общо 14 малки (Izquierdo and Zink 2011).

Скорошно проучване установи, че понастоящем популацията е устойчива и би продължила тенденцията си по нарастване дори при преустановяване освобождаването на повече птици (Schaub, Zink et al. 2009).

Екипът, планирал и провел програмата за реинтродукция на брадат лешояд в Алпите – д-р Ханс Фрей, Мишел Терас, Волфганг Фремут, Хуан-Хосе Санчез Артез и други международни експерти посетиха България в рамките на мисия за откриване на факти за изготвяне на Балканския план за опазване на лешоядите (2002 г.).

Експертите препоръчаха подготовката на Национална стратегия и план за действие, както и предпроектни проучвания за реинтродукция на вида в страната. Тези предпроектни проучвания категорично и недвусмислено обосноваха стартирането на повторно въвеждане на вида в България.

Предложената методика за реинтродукция е напълно съобразена с международната експертиза и опит и изготвена от Националната работна група за реинтродукцията на брадатия лешояд и екип от международни експерти, успешно провели реинтродукцията на брадатия лешояд в Алпите.

Използваната стратегия напълно отговаря на критериите на IUCN за реинтродукция (BirdLife_International 2012).

9. Законови и институционални мерки за защита на вида, политики, разработване на стратегически документи, разширяване на националната екологична мрежа за опазването му

   1. 
      Допълване и подобряване на съществуващите наказателно-процесуални разпоредби, касаещи незаконното използване на отрови.
      

Важност: Много висока.

Приоритетност: Спешна.

Индикатор за успех: Внесени изменения в НК, даващи възможност за ефективни съдебни действия срещу нарушителите. Има наложена наказателна мярка срещу лице заложило отровна примамка за хищници или скитащи кучета/котки и ощетило пряко или косвено защитени видове.

2. 
   Въвеждане на задължителни застраховки за селскостопански животни, включващи риска „щети от хищници” на територията на цялата страна, като изискване за получаване на субсидии и/или разрешителни за паша в Националните паркове.
   

Важност: Висока.

Приоритетност: Средна.

Индикатор за успех: Всяко убито от хищници животно е докладвано на застрахователната компания и администрацията на Национален парк или НПО в районите на реинтродукция на брадатия лешояд. Стопаните получават обезщетение от застрахователя, а останките от труповете на животните се изнасят за храна на лешоядите.

3. 
   Приемане на определен допустим запас на вълка в България и приемане на мерки за поддържане на популацията в стабилно състояние, на базата на което да се разработят мерки за намаляване на конфлекта с животновъди и ловни стопанства.
   

Важност: Много висока.

Приоритетност: Спешно.

Индикатор за успех: В Плана за действие за вълка в България са взети предвид евентуалните проблеми за лешоядите от опазването на вида, и са предписани конкретни мерки за намаляване на негативното въздействие. Планиран е брой на популацията на вълка в България и мерки за поддържането на същата в стабилно състояние, на базата на което са разработани мерки за намаляване на конфликта с животновъди и ловни стопанства.

4. 
   Включване като спешни и приоритетни мерките за опазване на брадатия лешояд в плановете за управление на защитените територии и местата от НАТУРА 2000, в които се среща вида или е планирано неговото реинтродуциране в този План.
   

Важност: Висока.

Приоритетност: Средна.

Индикатор за успех: 90 % от плановете за управление на ЗТ и всички Натура 2000 места, в които се среща вида или се планира реинтродукцията му, включват приоритетни мерки за възстановяване и опазване на вида.

5. 
   Обявяване на нови ЗТ с цел защита на новосформирани гнездови двойки или места, отговарящи на изискванията за реинтродукция на вида, спрямо този План.
   

Важност: Висока.

Приоритетност: Средна.

Индикатор за успех: Възможността за реинтродукция на вида фигурира, в заповедите за обявяване на защитени теритроии.

Интегриране мерките в настоящия план (касаещи факторите безпокойство и промяна на местообитанието) в лесоустройствените планове в потенциалните гнездови територии на вида.

Цел: Планиране на периметъра, мащабите на горски дейности и времевото им провеждане, така че да не увредят хабитата и да не предизвикат безпокойство в близост (радиус от 1-3км) до гнездовите находища или потенциални такива.

Важност: Висока

Приоритетност: Средна

Индикатор за успех: Включване на мерки от настоящия план в лесоустройствените проекти на Горски стопанства от приоритетните райони за реинтродукция.

6. 
   Интегриране реинтродукцията и опазването на брадатия лешояд в национални, регионални и общински стратегии за развитие в общини и региони важни за опазването на вида.
   

Важност: Много висока.

Приоритетност: Средна.

Индикатор за успех: Стратегиите и плановете за развитие в районите на срещане и/или планирана реинтродукция на брадатия лешояд отчитат изискванията за опазването на вида.

7. 
   Адаптиране на дейностите, предвидени в общинските и регионални планове за развитие с изискванията на брадатия лешояди и съобразяване с бъдещата му реинтродукция.
   

Важност: Средна.

Приоритетност: Средна.

Индикатор за успех: Няма случай на увредени местообитания или места, планирани за реинтродукция в този План.

8. 
   Разработване на протокол от РИОСВ за действия в случай на спешни ситуации - отравяния, горски пожари и т.н., адресирани до регионални ветеринарни служби, РДГ и общински администрации и кметства.
   

Важност: Средна.

Приоритетност: Средна.

Индикатор за успех: Бърза и ефективна реакция при спешни ситуации. Няма случай на увреден консервационно значим вид, при който да не са взети необходими мерки за предотвратяване на по-големи щети.

9. 
   Разработване на стратегия за действие при избухване на заразни заболявания по домашните и дивите животни.
   

Важност: Висока.

Приоритетност: Средна.

Индикатор за успех: Изработена стратегия, която е утвърдена и позната от всички заинтересувани лица и отговорни институции в районите, където се срещат или се планира реинтродукция на брадати лешояди.

10. Възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида

    1. 
       Изготвяне на моментен анализ и оценка и приоритизиране на избраните потенциални райони за започване на реинтродукция на брадат лешояд непосредствено преди старта на освобождаване на птици в природата.
       

Важност: Много висока

Приоритетност: висока

Индикатори за успех: Изготвяне на официален доклад, съгласуван с широк кръг експерти.

2. 
   Осигуряване на брадати лешояди за освобождаване
   

Важност: Много висока

Приоритетност: висока

Индикатори за успех: Осигуряване и внос или договаряне за бъдещ период с VCF за внос на минимум 2 птици на година за период от 20 години за осъществяване на програма за реинтродукция. Минимум 3 двойки се размножават на затворено в ЦРРРВ Зелени Балкани и 1 двойка в Зоопрк София.

11. Възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на брадатия лешояд

    1. 
       Възстановителни и поддържащи мерки
       
       1. 
          Поддържане на сега съществуващата мрежа от 9 площадки за подхранване на лешояди в България:
          

2 бр на БДЗП (Източни Родопи при гр. Маджарово и с. Студен кладенец);

3 бр на Зелени Балкани ( Източни Родопи при с.Пелевун, Сините камъни при гр.Сливен, Централен Балкан при с.Манолово);

1 бр на СЛРБ (Източни Родопи при с. Нановица, ЛС „Студен кладенец”);

2 бр на ФДФФ (Кресненски пролом при с. Ракитна, и Източна Стара планина при гр. Котел);

Цел: Осигуряване на достъпна и безопасна храна за лешоядите на територията на цялата страна, като подкрепа за опазването и възстановяване на техните популации.

Важност: Критична.

Приоритетност: Спешна.

Индикатор за успех: Всяка площадка функционира целогодишно с най-малко 1 подхранване от 200 кг седмично.

2. 
   Разширяване на мрежата от площадки за подхранване на лешоядни птици в страната.
   

Важност: Висока.

Приоритетност: Спешна.

Индикатор за успех: Изградени са още 10 площадки в Западни Родопи, Рила, Пирин, Земенски пролом, Камчийска планина, Провадийско-Роякско плато, Западна Стара планина, Централен Балкан.

Ежегодно и целогодишно се извършват подхранвания - най-малко по 1 подхранване от 200 кг седмично.

3. 
   Подпомагане и стимулиране на животновъдите, прилагащи традициони екстензивни животновъдни практики, сезонна миграция, лятна паша в алпийски пасища и др.
   

Важност: Висока.

Приоритетност: Висока.

Индикатор за успех: Увеличен и/или групиран в потенциални гнездови територии брой глави добитък (мин. 1000 овце или еквивалент на 300 км²) в целевите райони.

4. 
   Възстановяване на едър копитен дивеч (козирог в Рила, Пирин и Централен Балкан; дива коза във Врачански Балкан и Сините камъни; лопатар в Котленска и Камчийска планини и Кресненския пролом и др.) и повишаване на контрола на бракониерските практики (отстрел, примки).
   

Важност: Средна, потенциално висока.

Приоритетност: Висока.

Индикатор за успех: Увеличен и/или групиран в потенциални гнездови територии брой едър дивеч (мин. 800 диви кози или еквивалент на 300 км²) в целевите райони.

2. 
   Мерки за ограничаване въздействието на заплахите и премахване на лимитиращи фактори в страната и специфични такива за избраните райони.
   
   1. 
      Провеждане на кампании срещу незаконното използване на отрови
      

Важност: Много висока

Приоритетност: Спешна.

Индикатор за успех: Проблемът с използването на отрови и действието им върху брадатия лешояд и други консервационно значими видове е разпознат от държавните институции (БАБХ, ИАГ, МОСВ) и целевите групи (животновъди, ловци, гълъбари).

2. 
   Изолиране на опасни електропреносни стълбове и предотратяване инсталирането на нови опасни трасета в районите на реинтродукция на брадатия лешояд.
   

Важност: Средна, потенциално висока.

Приоритетност: Висока.

Индикатор за успех: Обезопасени най-рисковите участъци от електропроводи и недопуснато изграждане на нови, опасни съоръжения в районите за реинтродукция на брадатия лешояд.

3. 
   Предотвратяване и превенция на бъдещо безпокойство в потенциалните гнездови райони на вида.
   

Важност: Висока

Приоритетност: Средна

Индикатор за успехи: Изготвени и внесени в МОСВ предложения за режими и забрани към ПУ на съответните ЗЗ и ЗТ, които гарантират в максимална степен опазването и ограничаване безпокойството на брадатия лешояд.

4. 
   Предотвратяване изграждането на ветроенергийни паркове на територията на или в близост до районите на планирана реинтродякция на брадатия лешояд посочени в този План.
   

Важност: Средна, потенциално висока.

Приоритетност: Висока.

Индикатор за успех: Не е допуснато изграждането на ветрогенератори с хоризонтална ос (тип перка) на територията или в близост от 10 км от потенциалните гнездови места за брадат лешояд, посочени в този План.

5. 
   Недопускане на промяна в хабитата и безпокойство на освободени птици в резултат на горскостопански дейности в близост до гнездови местообитания.
   

Важност: Средна, потенциално висока

Приоритетност: Средна

Индикатор за успех: Няма известен случай на провалено гнездене или провалено заемане на гнездово местообитание от новосформирана двойка в резултат на горскостопански дейности.

12. Мониторинг на вида и местообитанията

1. 
   Ежемесечен мониторинг на използването и ефективността на площадките за изкуствено подхранване
   

Важност: Висока.

Приоритетност: Висока.

Индикатор за успех: Годишен доклад за ефективността на площадките с брой и разпределение на птиците по месеци, количество предоставена храна, оценка на тяхната ефективност и препоръки за последващи мерки. Броят на белоглавите лешояди ползващи площадките остава стабилен или се увеличава на годишна база.

2. 
   Мониторинг на видовете с които съжителства брадатият лешояд – белоглав лешояд, скален орел, гарван гробар в териториите избарни за реинтродукция на вида според този План.
   

Важност: Висока.

Приоритетност: Средна.

Индикатор за успех: На база на получената информация от доклади на НПО и държавни институции за състоянието на белогалвия лешояд, скалния орел и гарвана в районите в които се изпълняват дейности по реинтродукция на брадат лешояд са предприети действия за предотвратяване на заплахи и опазване на важни места.