ОПИСАНИЕ И ОБОСНОВКА НА ПРИОРИТЕТНИТЕ РАЙОНИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ГНЕЗДЯЩАТА ПОПУЛАЦИЯ НА БРАДАТ ЛЕШОЯД В БЪЛГАРИЯ

ОПИСАНИЕ И ОБОСНОВКА НА ПРИОРИТЕТНИТЕ РАЙОНИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ГНЕЗДЯЩАТА ПОПУЛАЦИЯ НА БРАДАТ ЛЕШОЯД В БЪЛГАРИЯ

Планът за действие за брадатия лешояд разглежда вида и необходимите мерки за неговото възстановяване и опазване на територията на цялата страна, като на базата на предпроектно проучване са определени всички потенциално подходящи райони (използвани са следните единици – Защитени територии и Защитени зони по ЗБР). От тях са определени тези, в които освобождаване на птици може да започне незабавно, или след минимални подготвителни действия (те са отбелязани със звездичка *), както следва:

15. Стара планина, със следните подрайони:

Дирекция „Национален парк Централен Балкан” е регионална административна структура на Министерството но околната среда и водите (МОСВ) като самостоятелно юридическо лице за управлението на защитената територия НП "Централен Балкан", в изпълнение на Закона за защитените територии. Дирекцията се ръководи от директор.

Национален парк „Централен Балкан” е обявен като „народен” на 31.10.1991 г. с обща площ 73 261,8 ха. Съгласно Заповед № РД – 396 от 15 октомври 1999 г.  на Министъра на околната среда и водите е прекатегоризиран в Национален парк с обща площ 71 669,5 ха., от тях резерватна площ – 20 019,6 ха (9 резервата). Съгласно Заповед No.РД-559 от 05.09.2008 за обявяване на Защитена зона „Централен Балкан” по Директива за птиците (BG 0000494), площта на Парка възлиза на 72021.07 хектара. поминък.

 Институционалният капацитет на ДНП „Централен Балкан” и активно работещите НПО, провеждащата се от 2010 година реинтродукция на белоглав лешояд и подохдящите физикогеографски условия, правят района един от най-добрите райони за реинтродукция на вида в България. Известен проблем представлява липсата на площадка за подхранване на по-стръмен (подходящ за брадатия лешояд) терен, за което действащата площадка поддържана от Зелени Балкани до с. Манолово, Община Павел Баня, не е подходяща. Неизвестно е положението с пашата на селскостопнаски животни в безлесната зона на Парка, която предстои да бъде посочено в новия план за управление на Парка. Досега се знае, че в безлесната зона, в частта от нея, която е разрешена за паша (около 16 000 ха) пашуват около 20 000 животни - овце, крави и коне. Тази плътност е условно - достатъчна за изхранване на 10 двойки брадати лешояди. В последните години, обаче, ДНП „Централен Балкан” и туристи не одобряват ползването на Парка за паша на селскостопански животни, и чрез некоординирани действия може да се стигне и до компрометиране на този положителен за брадатия лешояд факт. При всички положения, изграждане и поддържане на поне две площадки за подхранване в по-високите части в най-източната и най-западната части на Парка, заедно с разселване на козирог ще подобрят условията за брадатия лешояд.

Двете зони са с площ съответно 71 984 и 45 472 хектара. С малки изключения, огражда НП „Централен Балкан”. Тук са някои от потенциално важните за реинтродукцията на брадатия лешояд скални стени – тези във Васильовска планина и Енинското ждрело. Като цяло, водещите дейности за вида трябва да се случват във НП „Централен Балкан”, а тук да се очаква разселване и да се подготвят подходящите места за заемане на територия от вида, чрез поддържане на площадка за подхранване и/или разселване на чифтокопитен дивеч.

Около гр. Тетевен е подходящо да се направи и реинтродукция на белоглав лешояд, като подготвителна дейност за брадатия лешояд. В Зоната биха могли да се обособят 3-4 територии на брадати лешояди, в зависимост от разпределението на двойките скални орли. По-важната роля на зоната е като буфер на НП „Централен Балкан” за брадатия лешояд, където е възможно да се „разтеглят” териториите, на някои от двойките в покрайнините на Парка.

ПП „Врачански Балкан”

Природен парк “Врачански Балкан”, е разположен в Северозападна България обхваща по-голяма част от Врачанска планина и масива на Лакатнишките скали.

Дирекцията на природен парк (ДПП) „Врачански Балкан” е специализирано териториално поделение на Изпълнителна Агенция по Горите.

На територията на ПП „Врачански Балкан” освобождаване на брадати лешояди може да започне незабавно. Тук са най-представителните в България карстови скални масиви, представляващи идеален гнездови субстрат за брадатия лешояд. Надморската височина на района е оптимална за вида. В резултат на дългогодишни дейности на Дружеството за защита на хищните птици (ДЗХП), включени в проект „Завръщане на лешоядите в България” LIFE08NAT/BG/278 след 2010 година, в района има действаща площадка за подхранване на лешояди и успешно реинтродуцирана и увеличаваща се колония белоглави лешояди. В бъдеще ще е необходимо изграждане и поддържане на още една площадка за подхранване в южната част на Парка.

Стимулиране на пасищното животновъдство и реинтродукцията на някои видове едър дивеч – дива коза, елен лопатар, благороден елен ще са от полза за брадатия лешояд и пасищните местообитания. В ПП „Врачански Балкан” могат да гнездят 4-5 двойки брадати лешояди. Това прави разглеждането на територията като самостоятелен район недостатъчно, тъй като, за да бъде устойчива, гнездовата групировка трябва да е съставена от 6-9 двойки. Следва да се има предвид, че гранчещите с Парка ЗЗ „Западен Балкан” и ЗЗ „Понор” също са подходящи за гнездене на брадат лешояд и трите зони заедно осигуряват минималната територия с потенциал за гнездене на над 9 двойки от вида.

ЗЗ „Западен Балкан” – BG 0002002

Площта на зоната е 146 831 ха. Въпреки, че е близо до територията на ПП „Врачански Балкан” и има сходни физикогеографски характеристики, в района на ЗЗ „Западен Балкан” не е работено целенасочено за подобряване условията за лешоядите и в настоящия момент няма условия за пускане на брадати лешояди. Ако обаче в района се изгради и поддържа площадка за подхранване на лешояди и се изпълнят образователни дейности и такива по запознаване на обществеността с опазването на лешоядите, то би могло да се приеме, че след пускане на брадати лешояди в ПП „Врачански Балкан”, тази зона може да удовлетвори условието за реинтродукция на вида в район подходящ за минимум 6-9 двойки. Гнездова групировка от 6 до 9 двойки е възможна на територията на ПП „Врачански балкан”, ЗЗ „Западен Балкан” и ЗЗ „Понор”. Тук ще е добре да се търси и изгарди сътрудничество с природозащитини организации в Сърбия (Завод за защита на природата, ПП „Стара планина” в Сърбия и др.), с които да се разработят трансгранични проекти включващи дейностите по подготовка на района и бъдеща реинтродукция на брадтия лешояд.

Площта на зоната е 31 376 ха. Подобно на описанието за ЗЗ „Западен Балкан” в предходната точка.

Защитена зона по Директивата за птиците е „Сините камъни – Гребенец” - BG 00002058 с площ 15 844 ха.

На изток и север, районът граничи с Котленска планина, а на запад - с Твърдишка планина. На юг сколоновете се спускат стръмно към Горнотракийската низина. Територията се характериза с няколко върха, насечени с дълбоки долини: връх Българка - 1181м; Стидовска планина - 1011м.; Гребенец - 1034м. В подножието на връх Българка, в местността Карандила са разположени най- големите скални масиви на Източна Стара планина. Високите части на върховете са покрити с букови гори и изкуствено залесени борове. В по-ниските части има обширни открити площи.

На територията на Парка Зелени Балкани проведе успешна реинтродукция на белоглав лешояд, чиято численост се увеличава трайно след началото на дейностите по повторно въвеждане през 2010 г. В района има изградена и поддържана площадка за подхранване на лешояди.

Територията е подходяща за 1 двойка брадати лешояди, като на територията на Парка е препоръчитлно разселване на чифтокопитни диви животни – дива коза (Вълчев и кл. 2007), лопатар и др.

ЗЗ „Котленска планина” – BG 0002029

На запад и юг, Котленска планина граничи с Твърдишка планина и Сливенска планина. Най-високия връх в района е Разбойна - 1128м. Има няколко сравнително неголеми скални масива. Най-големият и подходящ за лешояди е масивът „Злостен”. Подходящи са и „Урушките скали”, „Терзиеви порти” и „Орлови пещери”. Площта на зоната е 99 299 ха. Подходяща е за 1-2 двойки брадати лешояди, в зависимост от разпределението на двойките скалните орли.

На територията на Зоната, след 2010 г., ФДФФ провежда успешна реинтродукция на белоглав лешояд, чиято численост се увеличава трайно. Има изградена и поддържана площадка за подхранване на лешояди. Увеличаване броя и вида на дивите чифтокопитни с реинтродукции на лопатар и дива коза ще подобри условията за лешояди в района.

Голяма част от пасищата в планина не се използват за паша, поради липса на водоизточници (водопои). Кооперативно или чрез инициатива на Община Котел може да се осигури вода водопой на добитъка на пасищата в местността „Сухи дял”, което ще окаже благоприятно влияние на тревните местообитания и ще има повече достъпна храна за лешоядите (по-големи стада и брой животни= очакван по-голям отпад).

В прохода се намират няколко стръмни скални масиви на около 700 м. надм. вис. Това са най-подходящите масиви за брадат лешояд в Източна Стара планина. На река Камчия е изграден голям язовир. Северните и южни склонове на планината са стръмни и непристъпни, в голяма степен облесени с широколистни гори. По билото има обширни открити площи (пасища). Изграждане и поддържане ана площадка за подхранване на лешояди и разселване на лопатар и благороден елен биха подобрили значително местообитанието за брадат лешояд.

Тук може да се очаква заемана на една територия на брадат лешояд, при благоприятно разпределение на двойките скални орли.

ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” – BG 0002038

Това е плато с обща площ 121 830 хектара, граничещо със северните склонове на Източна Стара планина. Двата района са разделени от долината на река Голяма Камчия. В долината са разположени дълги (километрични) скални венци с варовиков произход. Те, заедно с венците, разположени по ръба на платото, са изключително порьозни с многобройни скални ниши. Тези скали представляват най-подходящите гнездови места за белоглави лешояди в Източна Стара планина. Поради ниската си средна надморска височина (около 300 м), те не са най-приоритетното място за брадатия лешояд. Най-високият връх в района е връх Свраките - 389м.

В този район и граничните му, не е възможно гнездене на повече от 1-2 двойки и то при благоприятно разпределение на териториите на двойките скални орли. Изграждане и поддържане на площадка за подхранване на лешояди и дейности по разселване на чифтокопитен дивеч – лопатар и благороден елен ще подобрят условията за брадатия лешояд. Реинтродукция на белоглавия лешояд в района в синхрон с подобна дейност в ЗЗ „Камчийска планина” ще увеличи многократно шансовете за заемане на територии от брадати лешояди в бъдеще, когато започне пускането на вида в страната.

ЗЗ „Камчийска планина” – BG 0002044

Потенциалните гнездови скали се намират в района между селата Снежа и Билка. В този район и граничните му, не е възможно гнездене на повече от 1 двойка и то при благоприятно разпределение на териториите на двойките скални орли. Изграждане и поддържане на площадка за подхранване на лешояди и дейности по разселване на чифтокопитен дивеч – лопатар и благороден елен ще подобрят условията за брадатия лешояд. Реинтродукция на белоглавия лешояд в района в синхрон с подобна дейност в ЗЗ „Провадийско–Роякско плато” ще увеличи многократно шансовете за заемане на територии от брадати лешояди в бъдеще, когато започне пускането на вида в страната.

Като цяло в Източна Стара планина и Предбалкан е почти невъзможно да се оформи гнездова групировка от повече от 4-5 двойки брадати лешояди, и то при най-благоприятно разпределение на териториите на вида, както и на тези на двойките на скалния орел. Ето защо подрайоните в Източна Стара планина би трябвало да се разглеждат, като допълнение и разширяване на този около НП „Централен Балкан”.

16. 
    Рило-Родопски масив, със следните подрайони:
    

В НП „Рила” (най-големят Национален парк в България) и ПП „Рилски манастир” се намират много подходящи места, по историческите описания на местообитанията на брадатия лешояд от последнтие десетилетия в Европа. Алпийските терени, скални масиви, трогови долини и пасища над горната границата на гората, представляват добра предпоставка за реинтродуциране на вида.

Тук е втората най-голяма популация на дива коза в България - около 255 бр. (Вълчев и кол. 2007), вероятно над 350 бр. задено с ПП „Рилски манастир”, но тя е недостатъчна за изхранването дори на една двойка от вида (необходими са мин 800 бр). Освен това в НП „Рила” и ПП „Рилски манастир” има условия за гнездене на около 5 двойки брадати лешояди, на които ще са необходими около 4000 диви кози и то разпределени в съответните гнездови територии. Ето защо изграждане на поне две площадки една в НП „Рила” и една в ПП „Рилски манастир” ще са повече от необходими. В същото време дейности по увеличаване на запаса на дивата коза и реинтродуциране на козирог би подобрило значително условията за брадатия лешояд.

Дирекциите на двата Парка получават и биха могли да получат помощ от редица НПО. Райнът не може да бъде поддържа устойчива гнездова групировка от брадати лешояди, но в комбинация с близки НП „Пирин” и ЗЗ „Кресна” и прилежащи територии на ЗЗ „Родопи- Западни”, е възможно оформянето на общо над 9 двойки.

17. 
    НП „Пирин” и ЗЗ „Кресна”
    

Дирекцията на Парка получава и би могла да получи помощ от редица НПО. В Кресненския пролом (ЗЗ „Кресна”) ФДФФ изпълнява проект „Живот за Кресненския пролом” LIFE11 NAT/BG/363, който предвижда подобряване на условията за лешоядите в района (хранителна база, анти-отровни дейности, повишаване природозащитната култура на населението и т.н.). От 2010 ФДФФ поддържа площадка за подхранване и провежда реинтродукция на белоглави лешояди. В началото на 2015 година в района има миниум три гнездящи двойки белоглави лешояди и още две проявяват брачно поведеие и строеж на гнезда. Годишно над 100 белоглави лешояди ползват площадката за подхранване и пребивават в района. Новосформираната колония пребивава в НП „Пирин” през горещите месеци на годината. В района на Кресненския пролом е възможно да гнезди една двойка брадати лешояди. Заедно с Пирин биха могли да са общо 4, а в комбинация с НП „Рила” и ПП „Рилски манастир” над 9 двойки – т.е. възможно е да се оформи устойчива гнездова групировка.

Има добри институционални предпоставки, държавна структура ДНП „Пирин”, както и активни природозащитни организации (ФДФФ, Балкани, Семпервива и др.). В последните години сезонното пашуване на добитък в алпийската зона на Парка доста се увиличи. Ако протестите на природолюбители и туристи за намаляване на пашата в Парка бъдат чути, от администрацията или държавната власт, това ще доведе до намаляване на хранителната база за лешоядите и намаляване на шансовете за успешно реинтродуциране на брадатия лешояд.

18. 
    ЗЗ „Родопи – Западни”
    

Подходящи места за гнездене на брадат лешояд има в районите на Триград и Ягодина, Девин, Киричим и Пещера. Трябва да се работи за подобряване на храниталната база – площадки за подхранване и увеличаване на запаса на едрите чифтокопитни. Тук към момента се намира най-голямата суб-популация на дивата коза у нас – 631 бр (Вълчев и кол. 2007). В района активно работят няколко неправителствени организации.

19. 
    ЗЗ „Родопи-Средни”
    

В района се намира едно от най-големите ловни стопанства в страната със сравнително гъста популация на копитен дивеч. Има и постоянно нарастваща популация на дивата коза. Предвид големия хранителен периметър на вида се предполага, че гнездова популация от тук ще търси храна в намиращите се наблизо Източни Родопи.

Подходящи места за гнездене на брадат лешояд има в районите на селата Хвойна, гр. Лъки, Добростан, Бачково и в района на яз. Боровица. В исторически план се споменава гнезденето на вида в резерват Червената стена В района активно работят няколко неправителствени организации.

20. 
    ЗЗ „Родопи – Източни”
    

Като рисков факт се приема близоста с Гърция където проблема с отровите е много по значим.

Подходящи места за гнездене на брадат лешояд има по долините на реките Арда и Крумовица.

Краище

Районът „Краище” е подходящ като свързващо звено между район „Стара планина” и район „Рило-родопски масив”. Изграждане на площадки за подхранване и дейности по увеличаване на дивите чифтокопитни (като реинтродукцията на дива коза на Витоша) ще допринесат за подобряване на условията за лешоядите в района. Реинтродукция на белоглавия лешояд в ЗЗ „Земенски пролом” и ЗЗ „Конявска планина” ще повишат многократно шансовете на района за заселване на брадати лешояди при старт на реинтродукцията в страната. Проблем представлява фрагментираността на района и невъзможността за единни дейности на цялата територия. При благоприятно стечение на обстоятелствата и наличие на желаещи институции и НПО да действат синхронно в различните зони, би могло да се очаква, заемане на 2-4 територии от брадати лешояди, при положение, че „Стара планина” и „Рило-родопския масив” са вече заселени, или птици от тези райони се появят в „Краище”.

• 
  ПП „Витоша”
  
• 
  ЗЗ „Земенски пролом”
  
• 
  ЗЗ „Кървав камък”
  
• 
  ЗЗ „Руй”
  
• 
  ЗЗ „Конявска планина”
  
• 
  ЗЗ „Осогово”
  

• 
  Хранителна база;
  
• 
  Заплахи;
  
• 
  Институционален капацитет;