|
Настоящият план е разработен съгласно изискванията на МОСВ – съгласувано задание
с изходящ № 05-08-7967 от 30.01.2012 г., и изискванията на Наредба № 5 на
Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и
горите от 1 август 2003 г., за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове.
Основанията за разработване на плана за опазване, укрепване и стабилизиране на популацията на белоглавия лешояд в България, произтичат от:
-
Законовия статут на белоглавия лешояд като защитен вид - включен в приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, както и природозащитното му състояние – отнесен е към категория „застрашен от изчезване вид” в Червената книга на България (Ботев и Пешев 1985 и Боев 2011); Конвенцията за опазване на европейската дива флора и фауна и природните местообитания (Бернска Конвенция) и Конвенцията по международната търговия със застрашени видове (CITES Конвенция); Видът е в приложение ІІ на Конвенцията за опазване на мигриращите биологични видове от диви животни (Бонска Конвенция); Въпреки, че белоглавият лешояд е класифициран като „слабозастрашен” (Least Concern) от Международния съюз за защита на природата (IUCN), европейската популация е претърпяла драматичен спад, довел до пълно изчезване на вида като гнездящ от Алпите, голяма част от Балканите, Апенинския полуостров, Карпатите и Сицилия.
-
От ниската численост на вида в Източна Европа - След всички природозащитни мерки и текущи програми за реинтродукция, съвременната популация на вида в Европа се оценява на 19 000-21 000 размножаващи се двойки (вкл. Турция и Русия), като 90% от тях са на Иберийския полуостров (BirdLife datasheet). Така 10% от популацията на вида заема 90% от гнездовия му ареал в Европа (Bachmayr at all, 2004).
-
От уязвимостта му и от ниската численост в страната - Следва драматичен спад в популацията в целия ареал на вида в Европа и в България видът се счита за изчезнал като гнездящ към началото на 70-те години на миналия век (Симеонов и кол. 1990). След откриването на новосформирала се колония от 28 птици и една гнездяща двойка в Източните Родопи през 1978 (Мичев и кол., 1980) и след дългогодишни природозащитни дейности днес в същия район гнездят около 70 двойки (Dobrev and Stoychev 2013). Макар това да е похвален природозащитен успех за България, бъдещето на белоглавия лешояд в страната все още е несигурно. За последното говорят примерите от резкия спад на популациите на лешоядите в Индия с 98% за едно десетилетие () и от съседна Гърция, където за последните две десетилетия видът почти напълно изчезна от континенталната част на Гърция, където в началото на периода са гнездили 150 - 200 двойки и е бил считан за стабилен. Последната голяма колония на белоглав лешояд в Гърция, намираща се в пролома на река Места до Ксанти изчезна в последните три години, където през 2008 година имаше 12 гнездящи двойки (Demerdzhiev et al. 2014). Възможно е отрицално действащите фактори в този близък до Източните Родопи район да дадат отражение и на българската популация, ако необходимите природозащитни мерки не са своевременно планирани и приложени.
Планът се разработва като практически официален документ, който да осигури изпълнението на целите, заложени в Плана за реинтродукция и опазване на лешоядите на Балканите (2002), съгласно подписания между Министерството на околната среда и водите и Консорциум от 18 неправителствени организации Меморандум за разбирателство за опазване на лешоядите на Балканския полуостров (2005).
I.2Предназначение и особености на плана
Планът за действие е официален практически инструмент за опазване, увеличаване и укрепване числеността на белоглавия лешояд, който се среща у нас и възстановяване на изчезналите гнездови колонии на вида в определени райони на България. Той предлага схема за практическо укрепване на популацията и мониторинг на вида, заедно с конкретни мерки по опазването за гарантиране подходящи условия за увеличаване на популацията му, чрез ограничаване на вредните въздействия и подобряване състоянието на подходящите местообитания. Планът насърчава и подпомага действията на институциите, за да осигури приоритет на финансирането на дейности по опазването, да се попълнят пропуските в познанието и гарантиране на устойчивост на популацията на вида в дългосрочен план в България. Овен това, Планът определя последователността на дейностите, за постигане на оптимален ефект след изпълнението им.
I.3Цел на Плана
Разработването на Национален план за действие на белоглавия лешояд в България цели да гарантира опазването на белоглавия лешояд, като създаде предпоставки за успешното увеличаване и укрепване популацията на вида и разширяване разпространението му като гнездящ в България.
Целта на Плана е:
-
в краткосрочен план – да се запази положителната тенденция на развитие на числеността и разпространението на популацията и да се подобри качеството на местообитанията на белоглавия лешояд в България;
-
в средносрочен план – да се ускори тенденцията на увеличение числеността на белоглавия лешояд, да се разшири заетата територия и да се постигне редовно размножаване на вида в Кресненския пролом, ПП „Врачански Балкан”, ПП „Сините камъни”, НП „Централен Балкан”, Котленска планина, други части на Стара планина и страната. До края на действие на този План – 2024 популацията на вида в България да е мин. 200 двойки в минимум 15 различни колонии.
-
в дългосрочен план – да се увеличи числеността на вида в България, като се възстановят максимален брой от заеманите от него в по-ранни периоди гнездовища. Да се постигне устойчиво съжителство на вида с човека, като бъде оценена екосистемната услуга, която предоставя – утилизиране на трупове на селскостопански животни. Видът да достигне такъв размер на популацията и на територията на обитание, че да отпадне от списъка на застрашените животни в страната (до 2030 г. мин. 500 двойки и 40 колонии).
Подцели на Плана за действие:
-
систематизиране и обновяване на наличната информация за биологията и екологията на вида, неговото съвременно разпространение, състояние на популацията и местообитанията;
-
набелязване на стратегия, която да доведе до увеличаване на популацията на вида в България, предвид съществуващия международен опит и национална експертиза и капацитет;
-
широко обществено обсъждане на предвидените дейности по опазване, с участието на различни институции, организации и заинтересувани страни;
-
реализиране на конкретни поддържащи, възстановителни и др. природозащитни дейности;
-
ограничаване на действието на фактори с потенциално негативно въздействие върху вида;
-
идентифициране на необходимостта от допълнителни проучвания и планиране на тяхното осъществяване;
-
определяне на необходимите средства за изпълнение на дейностите по опазване;
-
идентифициране на конкретни заинтересовани и отговорни лица в осъществяването на предвидените дейности по опазване и разпределяне на задачите.
Методология на плана – анализ на наличната информация за белоглавия лешояд в страната, неговите екологични потребности и предпоставки за поддържане на положителната тенденция в развитието на популацията му в България, преглед на наличната информация за успешни стратегии за повторно въвеждане и укрепване на вида, преглед на съществуващата национална експертиза и капацитет и направени до момента усилия в тази насока. Посочване и приоритетизиране на мерки и дейности за осигуряване на дългорсочна устойчивост на жизнена популация на вида в България.
Сподели с приятели: |
