IIОПИСАНИЕ НА БИОЛОГИЧНИТЕ ОСОБЕНОСТИ И ЕКОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ НА ВИДА

II.4Разпространение и качество на съвременното местообитание

II.4.1Общо разпространение на вида

След всички консервационни мерки и текущи програми за реинтродукция, съвременната популация на вида в Европа се оценява на 19 000-21 000 размножаващи се двойки (вкл. Турция и Русия), като 90% от тях са на Иберийския полуостров (BirdLife International 2014). Така 10% от популацията на вида заема 90% от гнездовия му ареал в Европа (Slotta-Bachmayr et al. 2004).

На Балканския полуостров следствие на консервационни дейности днес са оцелели следните колонии: България – Източни Родопи от 10 двойки в края на 1980-те до 75 двойки 2015 (Demerdzhiev et al. 2014, НБОИ-БДЗП); на остров Црес в Хърватия (100 дв.- стабилна); каньоните на реките Увац, Трешница и Милешевка в Сърбия (над 100 дв.- увеличава се); Тиквеш и Мариово в Македония (под 15 дв.- намалява); гръцката част на Източни Родопи (10 дв.- флуктуира) (Slotta-Bachmayr et al. 2004). През последните две десетилетия видът драматично намалява в континенталната част на Гърция от над 150 до около 20 двойки, като почти всички колонии от континенталната част изчезват следствие нелегалната употреба на отровни примамки за хищници (Sakoulis 2005). През 2008 г. в колонията в ждрелото на река Места до Ксанти - последната най-голяма на вида в континентална Гърция, гнездят 12 двойки и след неколкократни отравяния през 2012 г. вече не гнезди нито една двойка (Sidiropulus 2012). Относително стабилна остава числеността по гръцките острови Циклади и Крит, където гнездят над 150 двойки, най- вече поради липсата на хищници и съответно неупотребата на отровни примамки (Sakoulis 2005).

II.4.2Историческо разпространение и численост на вида в България

По това време, вероятно числеността на белоглавия лешояд по съвременните български земи е била в порядъка на 2 000 – 10 000 двойки. Видът е многоброен и широко разпространен в подходящи биотопи из цялата страна, благодарение изобилието на стада домашни копитни животни – общ брой около 12 млн. и плътност от около 1200 животни на 1000 ха.

В този период видът гнезди по цялото протежение на Стара планина и Предбалкана (особено около Провадия, Шумен и Велико Търново), в Рила (до Ихтиман, Самоков, Бели Искър, Дупница, по високите части), Витоша, Пирин, до Никопол (по отвесния бряг на р. Дунав), в Западните (до Чепеларе, Триград и др.) и Източните Родопи (до Хасково и между селата Малко градище и Сива река) и по скалите до нос Калиакра (1926 г.). Търсещи храна птици са наблюдавани редовно в Софийското поле, в Радомирско, до Козлодуй, в Тракийската низина, до Гълъбово и Ямбол (Демерджиев и кол. 2007). Видът започва да намалява още преди 1950 г., като около средата на века вече е твърде рядък (ПАТЕВ, 1950). Между 1960 и 1970 г. изчезват и последните гнездовища при Невша, Люляково и Котел и видът отпада от гнездовата орнитофауна на страната (ROBEL et al., 1972; BAUMGART, 1974). Отделни неразмножаващи се индивиди и групи са наблюдавани на редица места, главно през периода на миграцията и скитанията (МИЧЕВ и кол., 1980; МИЧЕВ, 1985). След 1970 г. наблюдаван все по-често в различни части на Източните Родопи, включително през гнездовия период (П. ЯНКОВ, непубл. данни). Вероятно около 1972 г. в района на старо гнездовище до с. Студен кладенец самостоятелно се възстановява малка колония, която е намерена през 1978 г. – едно гнездо с малко и 28 лешояда на различна възраст (МИЧЕВ и кол., 1980). През 1979 г. гнездата в колонията са две, а през 1980 г. гнездо с малко е установено на около 20 km западно от колонията (ЯНКОВ, 1981). През следващите години видът започва да гнезди почти по цялата долина на р. Арда между Кърджали и Маджарово, като с предприетите през 1984 г. подхранвания на ляшоядите броят на отгледаните малки през 1987 г. достига 10, а общият брой на птиците – до 48 (ЯНКОВ, ПРОФИРОВ, 1991). След 1988 г. тенденцията към увеличаване на гнездовата популация се запазва и броят на гнездящите двойки през 1996 г. е 14 (ХРИСТОВ, 1997), а през 2005 г. – 35 (Д. ДЕМЕРДЖИЕВ, непубл. данни). След 1980 г. броят на наблюденията в останалата част на страната зачестява – в Конявската планина, Западните Родопи, Централна, Източна и Западна Стара планина, но без да е доказано гнездене. Неясно е развитието във времето на традиционните гнездовища на вида в Осоговска планина и в южните части на Централните Родопи, но има данни, че през отделни периоди след 1975 г. в тях инцидентно са се размножавали двойки (П. ЯНКОВ, непубл. данни). Не следва да се изключва възможността видът да не е изчезвал от фауната на страната, а и през 1960–1980 г. да са съществували отделни гнездовища в отдалечени, непосещавани от орнитолози части на страната (Демерджиев и кол. 2007).

От 1987 до 2015 популацията на белоглавия лешояд в Източни Родопи се увеличи от 10 на 75 двойки, както се увеличи и заеманата територия. Видът се размножава само в Източните Родопи в България. (Fig. 2). През споменатия период има две кратоктрайни намалявания на броя на гнездящите двойки – първият през 1988 до 1991, когато цялата популация гнездеше в Маджарово и броят намаля от 18 на 10 двойки. Вторият през 1996 до 1998, когато от 18 броят на двойките намаля на 14. В 9 годишен период от 1996-2006 популацията се задържа почти стабилна, когато за 6 години след 2006 започва рязко увеличаване и почти се удвоява от 30 на 56 двойки.

Между 1988-1992 цялата популация на белоглавия лешояд е съсредоточена изцяло в района на Маджарово. Гнездовия район се увеличава на запад, когато първо една двойка, а после две (1994) загнездват до язовир Студен кладенец на разстояние 22 км от най-близките гнездови скали до Маджарово. (Hristov 1997, 2003). През следващите две години гнездене не е установено, но през 1997 и 1998 по три двойки гнездят в района. След 1999 започва чувствително увеличение на гнездящите двойки в района на язовир „Студен кладенец”, достигащи максимум 32 през 2011. От 17 гнездови скали използвани от белоглавия лешояд в Източни Родопи, 4 са били редовно използвани през първите 5 години от проучвания период, и 15 скали в последните пет години на проучвания период (1987-2011 бел. авт.)(Demerdzhiev et al. 2014).

II.4.3Съвременно разпространение и численост на вида в България

През 2011 година за първи път в най- новата история на вида (и около 50 години след изчезването му от района) една двойка гнезди в Кресненския пролом (Stoynov et al. 2012 и Stoynov & Peshev 2012) . Птиците са доставени от Испания и пуснати през 2010 по проект на ФДФФ за връщане на вида в района. Двойката успешно излюпи едно малко, което беше фотографирано до около 2 месечна възраст в гнездото, след което изчезна. Причината за смъртта му остава неясна. Двойката и още около 7 птици се преселиха в други колонии, предимно в Македония и Сърбия. Пускането на белоглави лешояди в района продължава и към 31.12.2013 има над 20 постоянно пребиваващи птици, с най-много наблюдавани индивиди - 27 на 03.05.2013 и 28 на 02.10.2014, а за цялата 2013, както и 2014 са установени почти по 100 различни белоглави лешояди (Stoynov & Peshev 2014 и Peshev & Stoynov 2015). В началото на размножителния сезон през 2015 има формирани 5 двойки, от които към края на февруари две мътят, а останалите строят гнезда и копулират.

През 2012 година за първи път една двойка гнезди във Източна Стара планина до село Билка. Птиците са пуснати от ФДФФ през 2008 година в района на Котел, като част от Балканския план за опазването на лешоядите. Вероятно безпокойство на птиците от местни хора е довело до неуспешното излюпване на яйцето, чиито черупки бяха събрани за изследване, след напускането на гнездото през юни 2012. След края на гнездовия период двойката се завърна в района на Котел и често посещаваше подхранванията край Котел и на площадката на ПП „Сините камъни”. Към януари 2013 групата от лешояди между Сливен и Котел наброява 28 птици пуснати по проект LIFE08 NAT/BG/278 – Завръщане на лешоядите в България, ръководен от Зелени Балкани в партньорство с ФДФФ.

През 2013 година, около 17 февруари, същата двойка загнезди на Урушките скали край Котел. Гнездото беше разположено на скала със северно изложение, което най-вероятно се оказа причина за неуспешното излюпване. Отказване от мътене беше установено около 17 март, а инспекция на гнездото установи черупки от счупено яйце, без да може да се посочи причината за неуспеха. В началото на размножителния сезон през 2015 има формирани 4 двойки, от които към края на февруари две мътят, а останалите строят гнезда и копулират.

По същия проект от пуснатите в последните години птици е оформена все още неразмножаваща се група от 6-8 лешояди в НП „Централен Балкан”. През летните месеци в следствие на обмен на птици и летуващи от други колонии броят на птиците достига над 20 екземпляра.

В ПП „Врачански Балкан”, където през 2014 бе установено първото гнездене на две двойки, броят на групата нарасна до над 45 птици през лятото. В началото на размножителния сезон през 2015 има формирани минимум 5 двойки, които строят гнезда и копулират, а има потенциал за формиранто на още толкова от почти полово зрели птици.

Скитащи и мигриращи лешояди поединично и по-рядко на двойки или малки групи се наблюдават епизодично в Рила, Пирин, Западните Родопи, Западна Стара планина, Предбалкана, Дунавската равнина, Източна Стара планина, Сакар и Осогово.

След пускането на белоглави лешояди в Кресненския пролом и на местата за реинтродукция в Стара планина присъствието на диви птици от различни колонии на Балканите се увеличи количествено и съществено във времето (Stoynov & Peshev 2011, 2012, 2013 и 2014; Stoynov & Bonchev 2014; Peshev & Stoynov 2015; Stoynov et al. 2014; Stoynov et al. 2015; Г. Стоянов – лич.съобщ.).

За 2010 са установени 8 неместни птици, през 2011 г. - 12, а през 2012 над 20. Някои от тях са маркирани в Сърбия (5), Хърватска (6), Израел (2) и пуснати от Сливен – Котел (5). За трите години най-много птици наблюдавани наведнъж (пуснати и диви гости) са 14 през 2010, 13- през 2011, 16 – през 2012, 27 – през 2013 и 28 през 2014. Броят на разпознатите различни белоглави лешояди пребиваващи през различни периоди на годината в Кресненския пролом през съответната година е: 2010- 28; 2011- 28; 2012- 31; 2013- почти 100 инд.

II.4.4Качество на съвременното местообитание

Голяма част от най-представителните скални комплекси и образувания в България са включени в защитени територии (ПП „Врачански Балкан”, НП „Централен Балкан”, ПП „Сините камъни”, ПП „Русенски лом”, НП „Рила”, НП „Пирин”, ПП „Рилски манастир”, редица защитени местности и резервати по долината на река Арда, и т.н.). Сравнително рядка е обаче, комбинацията от налични големи скални масиви и богата хранителна база за белоглавия лешояд. Но от двата фактора – наличие на скални местообитания и хранителна база – вторият е този, който може да бъде управляван от човека. В съвременна Европа, лешоядите не могат да оцеляват, без целенасочено подхранване или управление на труподепонирането от фермите с цел подхранване на лешояди. Още по-малко в райони с постоянно присъствие на вълка, което води до чести епизоди на нелегално използване на отровни примамки и съответно отравяне на лешояди (Stoynov et al. in prep.).

Всеки природен и национален парк, където има скални масиви и исторически данни за присъствие на лешояди би могъл да участва в процеса на възстановяване на белоглавия лешояд, като инсталира площадка за подхранване на своя територия и се ангажира с нейното поддържане и мониторинг.

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 1.35 Mb.

Сподели с приятели: