План за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus)
IIIОБЩ АНТРОПОГЕНЕН НАТИСК, ЗАПЛАХИ И ЛИМИТИРАЩИ ФАКТОРИ
Изтегляне 1.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- III.2Заплахи и лимитиращи фактори
- III.2.2Директно преследване
- III.2.3.1Незаконна употреба на отрова срещу хищници
- III.2.3.2Химикали, използвани в земеделието и горското стопанство
- III.2.3.3Оловно отравяне
- III.2.5Ветроенергийни съоръжения
IIIОБЩ АНТРОПОГЕНЕН НАТИСК, ЗАПЛАХИ И ЛИМИТИРАЩИ ФАКТОРИIII.1Причини за стесняването на територията, обитавана от вида в България
III.2Заплахи и лимитиращи факториIII.2.1Естествени фактори
Могат да доведат до напускане на гнездата,, затрудняват намирането на храна. Значимост: Потенциално ниска
Силните студове, както и внезапните и продължителни застудявания по време на мътенето могат да го компрометират, а студовете късно през пролетта могат да поставят на риск оцеляването на малкото през най-критичния период от живота му. Подобно въздействие могат да имат и силните горещини и засушавания. Значимост: Потенциално средна
Оказва се, че скалните орли (Aquila chrysaetos), които са заели бившите гнездовища на белоглавия лешояд не го допускат на по-малко от 2 км от техните гнезда и така подходящи скални местообитания остават недостъпни и неизползвани от белоглавите лешояди (Stoynov & Bonchev 2012), (Stoynov & Peshev 2012 и 2013). Това е особено важен фактор в райони с по-малко на брой подходящи за гнездене скални масиви. Значимост: Критична
Конкуренция от страна на бездомните кучета (Canis familiaris), вълка (Canis lupus), дивата свиня (Sus scrofa) и гарвана (Crvus corax), като или храната свършва преди да дойдат лешоядите или конкурентите – гарвани и кучета не ги допускат до храната. През зимните месеци млади скални орли привлечени от храната на площадките за подхранване, често прогонват лешоядите. Значимост: Средна
Белоглавият лешояд е дълго живеещ вид, който почти няма врагове в природата, поради което годишно отглежда по едно малко, което бавно достига полова зрелост (5-7 години). С това забавено възпроизводство, оцеляването на възрастните е особено важно, както и постоянното включване на нови размножаващи се птици в популацията. Значимост: Критична
Белоглавият лешояд е с ниска численост и разпокъсан ареал. Като се има предвид намаляването на вида в Гърция, отдалечеността на колониите една от друга, както и слабия прираст, естествената възобновяемост на популацията може да се очаква след много дълъг период и то при запазени или подобряващи се условия. Значимост: Висока
Залесяването на вторичните степни местообитания и рядкото пашуване на добитък над горната граница на гората, както и интензифицирането на животновъдството и свързано с това събиране и промишлено унищожаване (в екарисажи) на труповете на умрелите животни, водят до недостъпност на храната за лешоядите. Значимост: Висока
Избиването на дивите чифтокопитни в миналото води до тяхната замяна от домашни такива, които в доста продължителен период от време са били отглеждани ексензивно и в големи количества по българските земи.
Фигура 5. Абсолютен брой (в хил.бр.) на селскостопанските животни по видове в България към съответните години за периода 1892-2013.
Фигура 6. лътност на селскостопанските животни по видове в България в брой на 1000 хектара (10 кв.км) към съответните години за периода 1892-2013 * В последната колона са посочени данни за Испания, защото при такава плътност на селскостопанските животни, общо за страната, броят на лешоядите там е както следва: белоглав лешояд > 25 000 двойки; черен лешояд > 1700; египетски лешояд > 1500; брадат лешояд > 90 двойки.  
 
Броят на отглежданите животни особено се увеличава след ХVІІ век в рамките на Османската империя и подържа максимално ниво до края на куминстическия перод през 1989 г. (виж графиката и табл??). Днес броят на отглежданите селскостопански животни е около 4.5 пъти по малък и се свежда до 277 животни на площ от 10 кв.км. средно за страната. Като пасищното животновъдство драстично намалява и донякъде се компенсира от увеличаване на интензивно отглежданите свине. При интензивното отглеждане броят на животните няма особено значение за лешоядите, доколкото достъпността на отпада не е управляван в полза на лешоядите (виж. предходната точка – недостъпност на храната) Значимост: Висока
Някои от гнездовите ниши в отдавна изоставените гнездови територии са силно обрасли с храсти и много от тях са неподходящи за гнездене. В някои гнездови територии няма добри гнездови ниши, които да отговарят на специфичните изисквания на вида и това създава предпоставки за гнездови неуспех. Значимост: Потенциално средна
III.2.2Директно преследванеНезаконен отстрел с цел унищожаване, препариране или други причини В първите десетилетия на 20-ти век, по време на кампанията за унищожаване на хищните птици, обявени за вредни видове, несъмнено са били убивани и белоглави лешояди, въпреки факта, че лешоядите са били защитени от закона още от 1897 г. (Спиридонов, 1987). Посочени са данни за отстреляни белогялви лешояди в миналото и в Западна България (Stoyanov 2010a, Stoyanov 2010b). За последните години липсват данни в България да са отстреляни белоглави лешояди. Със сигурност това се дължи на повишаването на природозащитната култура на населението, в следствие на дългогодишна работа в районите на обитание на вида (Източни Родопи) и в тези на локални ре-интродукции на вида (Кресненски пролом, Стара планина). Напоследък данни за отстреляни белоглави лешояди се получават предимно от Турция от района на Одрин, където поне две птици пуснати в НП „Сините камъни” са били намерени простреляни (Зелени Балкани LIFE08 NAT/BG/278). Все пак в България в райони, в които видът е непознат, случайно попаднали птици могат да станат жертва на незапознати и или недобросъвестни ловци (бракониери). Примери за отстрел на редки и защитени видове грабливи птици има десетки по данни на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора. Значимост: Ниска, локално потенциално висока III.2.3ОтравянеСред застрашаващите фактори за вида на територията на България, отравянето е основната причина водеща до намаление на белоглавия лешояд до средата на втората половина на ХХ век. След това именно спирането на използването на отровни примамки и повишаването на природозащитното съзнание на ловци и горски специалисти за тяхното вредно влияние на биоразнообразието доведе до увеличаване на числеността на белоглавия лешояд. За последните 20 години В България и съседните Гърция и Македония, има общо 12 случая и общо над 50 отровени белоглави лешояди и основната причина е залагането на отрови за хищници - предмно вълк (Stoynov et al in prep.). Повечето случаи касаещи България са в началото на горепосочения период. Намаляването на установените случаи на отровени лешояди, въпреки увеличаването на броя на птиците в природата и районите на обитание, води до предположението, че проблемът в страната е намалял. Но тъй като този фактор е много важен и динамичен и може за кратко време да се появи и да нанесе непоправими щети на популацията на белоглавия лешояд в България, всички потенциални причини за неговото появяване трябва да се наблюдават и да се осъществява мониторинг и превантивна дейност. III.2.3.1Незаконна употреба на отрова срещу хищнициДо края на 1970-те в цялата страна са използвани стрихнинизирани примамки за хищници. Понастоящем залагането на отровни примамки е забранено от закона, но понякога в някои райони все още се случва нелегално. Тази практика несъмнено е една от основните причини, довели до изчезването на белоглавия лешояд в голямата част от ареала му и в страната. Според съвременно проучване, белоглавият лешояд в Европа е оцелял изключително в райони, в които вълкът е изчезнал напълно до края на 70-те години на ХХ век или въобще не се е срещал– Пиринеите, част от Северна, Централна и Югозападна Испания, Португалия, и островите Крит, Садриния, Црес (Stoynov et.al in prep.). В същото проучване се посочва, че днес видът рядко се среща симпатрично с вълка в Европа (с изключение на СЗ Испания, и на Балканите, където обаче за белоглавия лешояд се полагат широк спектър от природозащитни мерки, което до момента предотвратява влиянието на нарастващия конфликт между животновъдите и вълка). Увеличаването на популацията на вълка представлява потенциална опасност за ескалиране на конфликта човек-вълк в районите заети с белоглави лешояди, което вероятно ще доведе до по-чести отравяния, ако не се вземат превантивни мерки и не се приложи постоянно подхранване на лешоядите. В друго проучване (Stoynov et.al in prep.) за отравянията на лешоядни птици в България се посочва, че основният проблем за едрите лешояди е залагането на отровни примамки за унищожаване на вълци, което обаче може да се предотврати или минимизира с интензивно подхранване и поддръжка на мрежа от площадки за подхранване на лешояди, докато средносрочни или дългосрочни мерки за разрешаване или намаляване на конфликта дадат съответните резултати. Отряването със стрихнин се посочва като една от основните причини за изчезването на белоглавия лешояд от България {Боев, 1981 #12} {Симеонов, 1990 #7}. Данните за отравяния на лешояди датират от края на ХІХ в., като посочваните причини са основно кампанията по залагане на стрихнин {Боев, 1981 #12}. По-късно, в началото на 1980те години е обявена нова “война на хищниците”, като тогава се използват предимно упойващи вещества като луминал, както и отрови от групата на фосфороорганичните съединения. От края на 80те години използването на отровни примамки е забранено от българското законодателство, забранено е и от международни документи, като Бернската конвенция. Последното тровене с по-сериозни последици за лешоядите в Източни Родопи е регистрирано през 1995 г., когато са били намерени 5 възрастни, 1 полово незрял и 5 малки в пухово оперение. Вероятно е имало и още пострадали птици, но са останали неоткрити (Demerdzhiev et al. 2014). През 1997 г. една двойка египетски лешояди е отровена в същия район (Hristov et al.,2012). През април и май 2003 година има отровени с цинков фосфид първо един и после още един белоглави лешояди в района на язовир Студен кладенец (Spasov, 2003). Има доказан случай на отровен белоглав лешояд и от 16.02.2007 г., от района на яз. Студен Кладенец (Зелени Балкани). Може да се заключи, че в Източни Родопи постоянно има използване на отровни примамки, както във всички райони, в които има конфликт между животновъди и вълци. В Източни Родопи обаче, проблемът до голяма степен намира решение, чрез поддържането на площадки за подхранване и дейности по връзки с обществеността и образование на целевите групи (ловци, животновъди, горски специалисти, ветеринари и т.н.), които намаляват въздействието дотолкова, че популацията на белоглавия лешояд все пак се увеличава, макар и не с темповете, както в безпроблемни райнои, като Централния масив във Франция. Проблемът с използването на отровни примамки е актуален за целия Балкански полуостров, в зоната на присъствие на вълка. От 1996 в базата на ФДФФ са събрани данни за над 100 случая на отряване на животни в природата, от които в 33 случая са засегнати лешояди и орли. Както беше споменато по-горе, само в районите в които има редовно и добре поддържани площадки за подхранване на лешояди се наблюдава стабилна и/или увеличаваща се численост на съответния вид. В случая с египетския лешояд – по-бавно намаляваща численост, поради действието на много повече фактори вкл. критично ниска численост.
Фигура 7. Сравнение на броя на лешоядите и вълка на Балканския и Иберийския полуострови. (по Stoynov et.al., in prep.) Популацията на вълка на Балканския полуостров е не само по-голяма като брой индивиди от тази на Иберийския полуостров, но също и обитава много по- голяма (почти три пъти по-голяма) територия – на Балканите 3314 заети от постоянно присъстващи вълци 10х10 км квадрати, а на Иберийски полуостров- 1203 (при положение че косово не е включено, поради липса на данни) (Stoynov at al. in prep). Това означава, че лешоядите на Балканите са изложени много повече на конфликта човек-вълк и следващото от това залагане на отровни примамки. Веротно това обяснява разликата от около 40 пъти по-големи популации на лешоядите на Иберийския полуостров от това на Балканите. От тук следва, че увеличаването на едрите хищници и най-вече вълка в Европа докладвано наскоро (Chapron et al., 2014), представялава опасност за оцеляването на лешоядите. Ето защо в най-конфликтните райони (такива като Балканите), промяна на законовия статут на вълка към по-голяма защита (предложена в черновата на Плана за действие за вълка в България, представен в края на 2014), може само да доведе до по-голям конфликт и от там до използване на повече отровни примамки и съответно до отравяне на лешояди. Документираните случаи са получили широка гласност, благодарение на неправителствените организации, медии и отговорни институции. Въпреки, че няколко пъти се правят прокурорски проверки при случаи на отравяне на защитени видове, няма случай на потърсена отговорност от извършител на такова деяние. Значимост: Много висока
Значимост: Неизвестна, вероятно ниска. III.2.3.3Оловно отравянеОтравянето с оловни сачми е добре документирано сред птиците, като хищните птици са сред главните засегнати. Оловото бързо се разгражда и поема в организма, вследствие ниското pH в стомасите на хищните птици (Fisher et al., 2006). Значимост: Непроучена, вероятно до средна. III.2.4Токови удариТокови удари и сблъсъци с електропреносната мрежа. Опасността от токови удари и сблъсъци с електропреносната мрежа е заплаха за множество редки и застрашени едри хищни птици по света, в т. ч. и за белоглавия лешояд (автори Стойчев, Герджиков и др.). В България смъртността от сблъскване с проводници е доказана за 4 екз. – 16% от всички случаи на гибел за в периода 1978-1987 г. (Янков и Профиров 1991). Токов удар е установена като причина за смъртта на над 20 белоглави лешояди между 2010-2015 година, предимно след началото на проектите за реинтродукция (Зелени Балкани Life08 NAT/BG/278). От всички доказани случаи на умрели от токови удари лешояди, само един се отнася за индивид, който не е пуснат от някой от посочените по-горе проекти. Това кара някои специалисти да смятат, че внесените от Испания птици са по-предразположени към кацане по стълбове, от оцелелите балкански птици. А други са на мнение, че връзката е по-скоро в неопитността на птиците, пуснати в непозната среда и липса на опитни птици, които да им покажат добрите места за нощувка. Това се засилва от факта, че с напредване на проектите и обособяване на групи от по-опитин птици, смъртността от този фактор намалява. Така или иначе, проблемът с електропреносната мрежа основоно 20 kV е много сериозен и за други консервационно значими видове, вкл. царски орел, ловен сокол, египетски лешояди и др. Ето защо обезопасяването й и проектиране и инсталиране в бъдеще на безопасни за птиците електропреносни линии е от огромно значение. Вероятно в Гърция този проблем също е значим. Макар данните да са оскъдни, видът на нисковолтовата преносна мрежа в страната предполага това. През есента на 2010 нулевогодишен белоглав лешояд е бил убит от токов удар в Национален Парк „Керкини” (Теодорос Назиридис лично съобщ.). През 2013 два белоглави лешояди са намерени мъртви в района на яз. Студен кладенец, като се предполага, че причината за смъртта им е сблъсък с жици от електропреносната мрежа (БДЗП). Възможно е значението на този фактор да е голямо за изчезването на вида от страната в средата на ХХ век, когато е инсталирана голяма част от електропреносната система на България. Значимост: Висока
Съобщава се за случай на ясно проявен бариерен ефект на ветропарка в района на Калиакра, върху мигриращ на юг млад белоглав лешояд, убит от вятърна турбина през ноември 2010 (Матеева и Янков 2013). Понастоящем в гнездовите райони на вида почти няма ветрогенератори, но броят на ветроенергийните паркове се увеличава и има инвестиционни намерения в много райони в и около гнездовите територии на вида в страната. Макар икономическата и политическата конюнктура временно да понижи интересът към възобновяемите енергийни източници и в частност ветрогенераторите, този процес тярбва да се наблюдава и да се предлагат общополезни алтернативи. Вече има открити по-ефективни и безопасни за птиците ветрогенератори - такива с вертикална ос. Известни са поне две разработки на унгарска и на полска компании. Трябва всички бъдещи ветропаркове в страната да бъдат планирани и изпълнени с новия тип генератори. Проблемните вече изградени, да бъдат заменени с новите с вертикална ос. Значимост: За момента ниска, възможно висока в бъдеще Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||