III.3Потенциални съвременни заплахи за вида при успешното му възстановавяне

IV.2.6Непреки природозащитни мерки

В процеса на подготовката на България за присъединяване към ЕС БДЗП беше официално натоварено от МОСВ да идентифицира местата, които следва да бъдат обявени за защитени зони по Директивата за птиците. При това наред с тези за другите видове от значение за ЕС са идентифицирани и предложени всички важни за вида места. За всяка от зоните е разработен и предложен режим, който да осигури максимално благоприятни условия за оцеляването на вида. В процеса на създаване на зещитените зони много от тези режими са променени под натиска на инвестиционни и други икономически фактори. В резултата на това са внесени официални възражения за почти всичките 114 защитени зони, в това число и за тези от значение за белоглавия лешояд. Поради липса на на адекватна реакция през периода 2004-2009 г. БДЗП, „Зелени Балкани” и сдружение за дива прорида „Балкани” започнаха поредица от съдебни дела за обезпечаване на адекватно прилагане на националното и европейското законодателство, включително три дела в Европейския съд. От особено значение за белоглавия лешояд са делата срещу решенията, одобряващи изграждането на ветроенергийни паркове на ключови гнездови места за вида (Източни Родопи).

ФДФФ и Зелени Балкани отглеждат собствени стада от овце, кози, коне и говеда от автохтонни породи и ги стопанисват по традиционен начин в районите на реинтродукция на белоглав лешояд в Котленска планина и ПП „Сините камъни”. Освен пряко въздействие върху тревни местообитания и използване на умрелите животни за храна на лешоядите, тази дейност има и проучвателен и демонстрационен характер. Изследват се възможностите за биологично и природосъобразно отглеждане при съвременните социално-икономически условия. Добрите практики се споделят и препоръчват на стопани от целевите райони.

През 2008 ФДФФ издаде филм и книжка за сезонната миграция на стадата (трансхуманция), като природосъобразна практика (Стойнов 2008), които бяха разпространени сред потенциално заинтересувани животновъди. Някои от най-успешните дългодистантни придвижвания на добитък от зимни на летни пасища и обратно в България бяха инициирани в този период, вероятно под влиянието на тези издания и демонстрационните дейности на ФДФФ.

По това време стартира и подмярка „Пасторализъм”, на мярка 214 „Агроекология” на ПРСР. Като цяло мярката е сполучлива от гледна точка подобряване хранителната база за лешоядити, макар да е критикувана от туристи в планините и природозащитници с общ интерес към природата. Въпреки някои добри резултати за подобряване хранителната база за лешояди, все още има непредприети мерки, които значително биха подобрили пасищното животновъдство в планинските райони.

Конфликтът човек/хищник е основна причина за употребта на отровни примамки (макар и нелегално в днешно време) в природата, от която страдат най-вече лешоядите. Един от възможните начини за предотвратяване на използването на отровни примамки за хищници се предполага, че е предприемането на превантивни мерки за охрана на стадата и компенсирането на щетите. ФДФФ издаде наръчник за добри парктики за предотратяване на щети от хищници през 2005, който беше разпространен сред животновъдите в районите на реинтродукция на белоглавия лешояд (Стойнов 2004).

Поради законовия си статут, на защитен по ЗБР вид, щетите от мечката (Ursus arctos) се компенсират от МОСВ. Процедурата е малко популярна и тромава, но все пак налична. Единствената компенсационна програма за щети нанесени от вълк на собственици на добитък беше инициирана през 2003 от ФДФФ на територията на общините Струмяни, Кресна и Симитли. Програмата предвижда директно възстановяване на овца или коза убита от вълк, при спазване на няколко условия от ощетените стопани – 1. да се обадят на екипа на ФДФФ до 24 часа от случая; 2. да не са оставяли без надзор животните си и това да е станало причина за нападението; 3. да отглеждат или вслучай, че нямат да приемат, като компенсация куче пазач, от подходяща порода. При спазване на на тези условия ощетения стопанин може да получи до 2 животни компенсация за един случай и до 3 животни годишно.

При проучване на въздействието на компенсационната програма на ФДФФ в района й на действие (Wilpstra 2015) установи, че програмата не помага за промяна на отношението на животновъдите към хищниците, но е добър инструмент за намаляване на напрежението и предотвратяване на евентуалното използване на отровни примамки. Това в крайна сметка е добре за опазването на лешоядите, но не решава конфликта трайно, а изисква постоянно действие на програмата.

Поради този резултат, и поради необходимостта щетите на стопаните на говеда и коне също да биват покривани, ФДФФ настоява застраховането на животните за щети от хищници да стане задължително на територията на цялата страна. Към настоящият момент това е възможно да бъде заложено, като изискване за получаване на субсидии за животни и/или получаване на разрешително за паша в националните или природни паркове.

На база на получените и обработени данни от Компенсационната програма на ФДФФ, беше публикувана научна статия, демонстрираща някои от основните мерки, които могат да се предприемат за намаляване на щетите от вълци. Сред тях са подобряване на местата за нощуване на животните и преминаване от отглеждане на дребени към едри преживни животни в райони със сложен релеф и с постоянно присъствие и нападения от хищници (Stoynov et al. 2015).

IV.2.7Повишаване на осведомеността за вида и необходимостта от опазването му

Научнопопулярни и научни статии, книги и материали в пресата

През различни години от изминалите десетилетия редица български природозащитници са публикували множество статии в защита на гребливите птици и специално на белоглавия лешояд. Голяма част от тях са цитирани в настоящия План и авторите и заглавията им могат да бъдат намерени в частта «Литература».

Научнопопулярни филми, радио и телевизионни предавания

Опазването на лешоядите е представено в няколко научнопопулярни филми на български и чужди автори. Специално за проектите в рамките на Балканския план за опазване на лешоядите беше заснета поредица от три филма (2006-2009) „По следите на лешоядите” с автор Христо Хростов от алпийски клуб „Еделвайс”, които бяха излъчвани многократно по няколко телевизии в страната.

Информационни центрове и информационни материали

Първият информационен център в България, с фокус на опазването на лешоядите е изграден през 90-те години на ХХ в., в град Маджарово от БДЗП в рамките на проекта финансиран от БШПОБ. В триетажна сграда се намират столова, изложбена зала и стаи за отдих с цел популяризиране на района и лешоядите след посетители с природолюбителски и природо-фотографски интереси. В изложбената зала се провеждат лекции за посетителите и за розпространяват информационни материали за опазване на лешоядите. По –късно Община Крумовград обзавежда изложбена зала в село Студен кладенец, където също лешоядите са фокуса на експозицията. Подобна инициатива се реализира и от Община Стамболово до село Долно Черковище.

По-късно в информационните центрове на ПП «Сините камъни» в Сливен, и ПП «Врачански Балкан» във Враца, също са представени лешоядите и се провеждат специализирани беседи.

През 2012 в село Ракитна в Кресненския пролом беше открита изложбена зала представяща лешоядите и дейностите за тяхното опазване в района.

В Природонаучния музей в Котел има постоянна експозиция представяща лешоядите и дейностите по тяхното вазстановяване и опазване в района на Котленска планина.

От началото на 1990-те години периодично са издвани материали за популяризиране на лешоядите – плакати, брошури, дипляни и др.

Целенасочено системно популяризиране на опазването на грабливите птици

След 1988 г. с основаването на първите ниправителствени природозащитни организации работата по повишаване на природозащитното възпитание значимо се активизира, като редица дейности са насочени специално към белоглавия лешояд. От 1996 г. Природозащитният център на БДЗП „Източни Родопи” провежда системна образователна дейност, насочена към повишаване на природозащитната култура в района на Източните Родопи, като една от главните теми е опазването на грабливите птици и в частност лешоядите. Проведени са многбройни срещи с ловци, горски работници и общински служители. Диапрожекции, посветени на лешоядите са изнесени в училища и университети.

В единствения в страната Център за рехабилитация и размножаване на застрашени видове (ЦРРЗВ) на Зелени Балкани в Стара Загора също изпълнява освен лечение и размножаване на лешояди, и активна образователна дейност. В специално изградена зала се посрещат ученици и студенти и се представя информация за дейностите по опазване на лешядите. Същите могат да бъдат наблюдавани, чрез камери, как се размножават.

От 2003 г. ДЗХП работи по проекти за привличане и опазване на белоглавия лешояд на територията на ППВБ. В тази връзка дружеството извършва следните основни дейности: редовен мониторинг на лешоядните и другите едри грабливи птици, информационна кампания за опазване на лешоядите и другите хищни птици, изкуствено подхранване. През месец юли 2004 г. ДЗХП изгради оградена площадка за подхранване на лешояди над с. Долно Озирово и от този период от време на нея редовно се изкарват трупове на умрели домашни животни. До преди построяването на площадката бяха извършвани подхранвания на неоградени места в районите над с. Долно Озирово и с. Горно Озирово.

Дирекцията на ППВБ извършва редица природозащитни дейности на територията на парка, които основно се свеждат до следното: образователна дейност с различна насоченост сред учениците в района, издателска и информационна дейност чрез различни нагледни материали- брошури, дипляни, плакати; изграждане на познавателни маршрути. През периода 1996-1997 г. са извършени няколко единични подхранвания на лешоядни птици в Базовския дял на планината, при което са наблюдавани да идват да се хранят единчини малки лешояди. Подобни дейности се провеждат и в ПП „Сините камъни”, Котленска планина, Кресненския пролом, където се извършва реинтродукция на вида от съответните организации- Зелени Балкани и ФДФФ.
Зоопарк София също провежда кампании по популяризиране опазването на лешоядите.

РИОСВ издават информационни материали за опазване на биологичното разнообразие, като често лешоядите са представен в такива материали, особено в районите, където се срещат или са в процес на реинтродуциране.

IV.2.8Използване на белоглавия лешояд и отношение на хората към вида

Белоглавият лешояд е изчезнал от голяма част от страната вследствие на неосъзната човешка намеса.

Връщането на белоглавия лешояд на повече места в страната е възможно, защото има от къде да се вземат птици – Испания ими огромна популация, а и много зоопаркове в Европа произвеждат птици и с гордост ги предоставят за пускане в природата. Това ще се отрази благоприятно на балканската популация на вида, както и консервационните дейности за вида ще повлияят положително и други редки и застрашени видове, като черен лешояд (Aegypius monachus), царски орел (Aquila heliaca), египетски лешояд (Neophron percnopterus), морски орел (Halieaeetus albicilla), а също така ще са добра предпоставака за връщането на брадатия лешояд (Gypaetus barbatus) в бъдеще. Индивиди от всички изброени, с изключение на последния вече неколкократно са се появявали и задръжали в районите след реинтродукцията на белоглавия лешояд в Стара планина и Кресненския пролом, от където са изчезнали и почти не са били съобщавани от десетилетия.

От избухването на заболяването енцефалопатия по говедата (луда крава, BSE) през 2001 г., проблемът с опазване на европейските лешояди е бил предмет на правна дилема: или стриктно да защитим мършоядните видове, или да унищожаваме в екарисажи и чрез загробване животинските трупове, които са основен източник на храна за мършоядите.

През 2009 г. Donázar и др. отбеляза, че е време за нови регулации и че животновъдите трябва да бъдат насърчавани да оставят на място (по пасищата) умрелите животни. Това е най-природосъобразния и евтин способ за унищожаване на труповете им. Същевременно това е и ефективен метод за управление и опазване на видовете хранещи се с мърша (лешояди, орли и др.).
Тези препоръки се превръщат в реалност. Широк консенсус между учени, природозащитници и мениджъри, доведе до създаването и одобряването на нов регламент на ЕС обнародван през март 2011 г.

С прилагането на тази нова мярка, лешоядите ще продължат да предоставят ценна екосистемна услуга. Само в Испания, лешоядите са способни да премахнат 9,9 милиона

тона трупове годишно. Това от своя страна спестява разходи за земеделските производители (около ЕUR 20 на животно). Промишленото унищожаване на трупове носи разходи между 66 и 96 EUR на тон, в допълнение към емисиите на парникови газове, получени от транспорт и изгаряне.

В България унищожаването на труповете на умрели животни се извършва в два специализирани завода (екарисажи) – във Варна и Шумен. Така всички трупове на животни, дори и от най-отдалечения от тях район в страната – района на Петрич, трябва да бъдат транспортирани до Шумен или Варна за обезвреждане. В края на 2014 тези два екарисажа преустановиха дейността си поради финансови проблеми. Така сега остава да приемем, че лешоядите могат да вършат тази работа и до голяма степен да възстановим познатите от миналото „конски гробища” (специализирани места за изхвърляне на труповете на селскостопански животни – съществували, почти до всяко село, в миналото) във всяка планинска или полупланинска община и да приемем, че тази работа може безплатно и природосъобразно да се върши от лешоядите.

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 1.35 Mb.

Сподели с приятели: