План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
Таблица 2: Данни за абсолютния брой срещи на Testudo hermanni в района на с. Баня, Източна Стара планина (по Ivanchev, in print)
Изтегляне 1.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Месец Пол Април Брой (%) Май
- Западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др.
- Заплахи и лимитиращи фактори 1. Природни и неподлежащи на управление фактори
- Neophron percnopterus - Египетски лешояд.
- Аquila chrysaetos - Скален орел.
- Gypaetus barbatus – Брадат лешояд.
- Sus scrofa - Дива свиня
- 2. Антропогенни и подлежащи на управление фактори
- Фиг. 3: Разпространение костенуркоядството сред населението в България (по Бешков, 1984).
Таблица 2: Данни за абсолютния брой срещи на Testudo hermanni в района на с. Баня, Източна Стара планина (по Ivanchev, in print).
2.4. Численост/плътност на популациите В определени места в Крумовградско и Момчилградско, през пролетните месеци могат да бъдат наблюдавани до 20 екземпляра за трансект от 1км (Петров и др., 2001). Сравнително висока е популационната плътност на костенурките в Сакар и Дервентските възвишения (Stoev, 2000). Изследване върху популации на Testudo graeca в Гърция показва, че изолирани малки популации на вида (напр. около 25 възрастни екз.) при естествени условия могат да съществуват устойчиво и популацията да е достатъчно жизнена и да не е застрашена от инбридинг (Hailey, 1988). Ето защо се препоръчва защитата in situ на множество локални популации вместо обявяването на голям резерват, в който да се внесат индивиди от външни популации. Mладите костенурки (40-70 mm) се значително по-рядко срещани по време на теренни преброявания и това оказва влияние на оценката на числеността и възрастовата структура на популациите (Lambert, 1982; Meek & Inskeep, 1981). За средна популационна плътност при Testudo hermanni се посочва 1-5 екз. (максимално около 50 екз.!) на 1 хектар (Stubbs, 1989b). По отношение на локалните предвижвания Testudo graeca е по-мобилният вид, който извършва по-дълги преходи. Testudo hermanni почти не напуска местата с гориста и храстова растителност. Приблизителната плътност на костенурките около гр. Кресна по Лазаркевич-Станчева (1997) за Testudo graeca е 1екз./2278 кв.м. (по метода на маркиране и повторно улавяне) и 1 екз./2143 кв.м. (по маршрутния метод). Респективно за Testudo hermanni е 1 екз./1240 кв.м. и 1 екз./545 кв.м., което показва, че и по двата метода за оценка на плътността шипоопашатата костенурка е по-многочислена в изследвания район. 2.5. Вътревидови и междувидови взаимоотношения Мъжките костенурки обикновено имат териториално поведение, което се изразява в активна защита на определен участък. В литературата не са отбелязани случаи за антагонистични взаимоотношения между двата вида при съвместно обитание в дадена територия. Това донякъде се дължи на предпочитанията към различни местообитания (хабитатна сегрегация), която е отбелязана за много от случаите на съвместно съжителство (Wright et al., 1988). 2.6. Изисквания към местообитанията В България засега е известно само едно изследване върху предпочитанията на костенурки към различните типове местообитания (Лазаркевич-Станчева, 1997). Въпреки че наблюденията са проведени в един малък район (около гр. Кресна), изводите за биотопичните предпочитания на двата вида до голяма степен могат да бъдат обобщени като цяло за страната. Testudo graeca предпочита открити местообитания (полустепни пространства с тревиста растителност, крайбрежни пясъчни дюни, окрайнини и в редки дъбови гори). В Кресненско, шипобедрената костенурка е 92% от всички сухоземни костенурки намерени по открити плата с тревиста растителност. Testudo hermanni е по-тясно свързана с гористите и храсталакови местообитания и там тя е значително по-често срещана. Сезонна смяна на микроместообитанията е наблюдавана при Testudo graeca, която по време на летните жеги и засушавания мигрира от откритите, сухи и припечни места към долове със запазена зеленина. Testudo hermanni обитава целогодишно едни и същи райони, вероятно поради запазването на постоянни микроклиматични условия в местата с гъста растителност. Сухоземните костенурки в България обитават следните основни естествени местообитания (според класификацията на палеарктичните хабитати на Devillers & Dеvillers, 1996):
2.7. Отглеждане в изкуствени условия Двата вида сухоземните костенурки се отглеждат сравнително лесно в изкуствени условия. Не са взискателни към условията на отглеждане поради, което са широко разпространени като терариумни влечуги в Западна, Централна Европа и САЩ. Успешното размножаване е възможно само при наличие на специални условия и познания по тераристика. Заплахи и лимитиращи фактори 1. Природни и неподлежащи на управление фактори 1.1. Значими случайни фактори 1.1.1. Глобално затопляне Липсват конкретни данни за влиянието на глобалните промени в климата върху популациите на сухоземните костенурки. Косвеният ефект от ксерофитизацията е сукцесионно бърза промяна и опустиняването на някои местообитания, в които костенурките понастоящем се срещат (Lambert, 1984). От друга страна този процес превръща в подходящи за костенурките влажни места, където те се били редки или са липсвали въобще. Значимост: ниска. 1.1.2. Екстремални климатични явления Екстремални климатични явления (силни студове и дъждове през ранната пролет, високи летни температури и др.) биха могли да влияят върху размножителния успех и оцеляването на младите екземпляри, но в литературата липсват данни по този въпрос. В България са известни изолирани случаи. След проливен дъжд през 1967 г. под водопада на Влахина река при с. Влахи са наблюдавани множество удавени костенурки и счупени коруби (Вл. Бешков, непубликувано). При с. Горно Спанчево след проливен дъжд в началото на м. май 2001 г. в дерето “Алиев андък” са намерени 13 удавени костенурки (Г. Попгеоргиев, непубликувано). Значимост: ниска. 1.2. Хищничество Костенурките попадат в хранителния спектър на някои видове едри дневни грабливи птици и бозайници:
Предвид естествения характер на хищничеството, влиянието на този фактор върху числеността на костенурките в национален план вероятно не е съществено. Бешков (1984) споменава, че макар и рядко яйца и млади костенурки биват унищожавани от белки (Martes foina), язовци (Meles meles), лисици (Vulpes vulpes), чакали (Canis aureus), гарвани-гробари (Corvus corax) и др. Значимост: неизвестна / потенциално висока на места. 1.3. Стъпкване на млади екземпляри Периодът от излюпването до достигането на 7-10 сm дължина на карапакса е най-критичния в целия жизнен цикъл на костенурките. Поради все още слабо вкостената коруба на възраст от 0 до 4 години те стават лесна плячка на хищници. В местообитанията, обект на интензивно пашуване, младите костенурки биват често стъпквани от едри копитни, но засега липсват количествени данни. Значимост: висока. 1.4. Ниски възможности за разпространение, продължителна изолация и разкъсване на ареала Сухоземните костенурки прекарват почти целият си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина на живот и ограничените си двигателни способности естествен обмен на индивиди между популации, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала и др.) на практика е невъзможен. Това е една от класическите причини за видова диференциация вследствие на изолация и нарушаване на естествения генетичен обмен (така например популацията на Testudo graeca, обитаваща черноморския бряг на Югозападен Кавказ, е описана като нов подвид - Testudo graeca nikolskii Ckhikvadze & Tunijev, 1986). Намаляването на числеността (респективно снижаване на плътността) и нарушаването на възрастовата структура в изолираните популации са главните фактори, които в повечето случаи обричат малките популации на изчезване. Значимост: висока, но с неизвестни параметри. 2. Антропогенни и подлежащи на управление фактори 2.1. Разрушаване, фрагментация и влошаване качествата на местообитанията 2.1.1. Урбанизация Разрастването/сливането на градове и села в страните от средиземноморския басейн (напр. Атина, Измир, Тунис, Марсилия, Неапол и др.) е един от значимите фактори за изчезването на костенурките в голям периметър около тях. Значимост: средна. 2.1.2. Интензивно селско стопанство Фактор с първостепенно значение в равнинните райони на страната (Тракийска низина, Добруджа). Създаването на големи монокултурни блокове унищожава редица естествени местообитания. Дълбочинната обработка на почвата променя структурата на повърхностния почвен хоризонт и унищожава пряко костенурките, техните яйца и потенциални за снасяне или зимуване микроместообитания. Премахването на синорните ивици ограничава миграциите и намалява възможностите за среща между мъжки и женски екземпляри. Значимост: висока (в миналото много висока), локална. 2.1.3. Изсичане на нискостъблени гори и храсталаци и превръщането им в обработваеми площи, пасища или иглолистни насаждения Усвояването на предпочитаните от сухоземните костенурки местообитания разкъсва популациите и нарушава целостта на подходящите хабитати. Значимост: висока. 2.1.4. Употреба на хербициди и пестициди в горското и селско стопанство Около 45% от запитаните 3585 анкетирани жители са отговорили, че химизирането на селското стопанство е сред основните причините за намаляване на костенурките в България (Бешков, 1984). При теренните проучвания на същия автор не е било открито нито едно конкретно доказателство за загиване на костенурки поради отравяне. Предвид косвеното влияние на този фактор е трудно да се посочат точни данни за неговата значимост у нас. Изследване за влиянието на аерозолните хербициди 2,4-dichlorophenoxyacetic acid и 2,4,5- trichlorophenoxyacetic acid върху популации на T. hermanni е проведено в Гърция (Willemsen & Hailey, 2001). Симптоми на отравяне (подуване на очите, секреция от носа, ограничена подвижност и други) са били наблюдавани при много от прегледаните екземпляри. Завишена с ок. 34% смъртност на костенурки с дължина на карапакса над 10 сm е била установена в районите засегнати от аерозолно третиране. Промяната във възрастовата структура на популацията е показало по-силен негативен ефект върху младите индивиди, чийто брой в извадката е намалял наполовина. Не са били наблюдавани промени в телесното тегло на екземпляри от третираните с хербициди територии в сравнение с такива екземпляри от незасегнатите. Смъртността на костенурки, вследствие употребата на хербициди, е сравнима с ефекта от пожарите, но потенциалното значение от химизацията вероятно е по-високо поради по-голямата честота на повторение и размера на площното покритие. Значението на този фактор е трудно да бъде статистически оценено поради липсата на преки методи за точна диагностика в полеви условия, както и наличието на други възможни причинители на здравословни проблеми и популационни сривове при костенурките. Значимост: неизвестна, потенциално висока. 2.1.5. Инфраструктурни съоръжения Тази заплаха включва усвояването на терени за строителство на курорти и инфраструктурни съоръжения (трасета на подземна и наземна енергопреносна и съобщителна мрежа, напоителни системи, пътища и др.), както и тяхната експлоатация. Преките последствия са унищожаването на естествени местообитания, разкъсване на популациите и загиване на екземпляри по време на строителството. Това е значим фактор, който разделя популациите и прекъсва естествения обмен на индивидите. В бъдеще опасност представлява строежът на магистрални участъци и съпътстващата инфраструктура по главните пътни артерии на страната: Е-80 (в отсечката Пловдив - Капитан Андреево), Е-79 (в района на Кресненския пролом, Елхово- ГКПП Лесово и другаде. Косвеният, но дългосрочен ефект е нарастване на човешкото присъствие и улесняване достъпа до "диви" и запазени местообитания. Значимост: висока, локална. 2.2. Пряко преследване и нелегална търговия 2.2.1. Събиране на сухоземни костенурки за традиционно костенуркоядство Ежегодно в определени територии (райони в Източните Родопи, Струмската долина) се провежда масиран бракониерски улов на костенурки за консумация и продажба. Като центрове за традиционна консумация/търсене на костенурки от религиозни съображение могат да бъдат посочени селищата с преобладаващо католическо население (напр. Раковски, Белозем, Калояново и Житница). Данните на Бешков (1984) недвусмислено показват, че в продължение на много години уловените в различни краища на България хиляди костенурки са се насочвали именно към католишките села в Пловдивско. Констатираните нарушения (РИОСВ–Благоевград, 2000; РИОСВ–Пловдив, БДЗП, Зелени Балкани 2000-2002; РИОСВ–Хасково 1990-2002; РИОСВ-София, 2000, 2001; РИОСВ-Стара Загора, 2001, 2002; РУГ и БДЗП 1999-2004 г.) през последните години потвърждават по-горе приведените данни. Освен в католическите райони, костенуркоядството е традиционно за част от местното население в някой общини в близост до южната ни граница: Харманлийска, Крумовградска, Ивайловградска и други. Сред основните причини могат да бъдат посочени високата численост на костенурките в тези райони, непосредствена близост на места с висока популационна плътност до селищата, както и липсата (или твърде редките акции) на теренен контрол. При съвместна акция на БДЗП, РИОСВ – Хасково и РУГ – Кърджали на 10.06.2004 г. в гр. Ивайловград, квартал “Лъджата” е регистриран и най-шокиращия случай на костенуркоядство за последните години. В близост до черешова градина, около огнища бяха открити стотици части на сухоземни костенурки, в това число и яйца, като голяма част от останките са овъглени (Г. Попгеоргиев, непубликувано). До преди 80-100 години костенуркоядството е било напълно непознато или много рядко явление в България (Бешков, 1981). Една от първите големите вълни на тортилофагия е по време на тежките военни години (1912-1918), когато много хора преодоляват отвращението и разнообразяват менюто си с варени или печени костенурки. Военните години отминават, но костенуркоядството остава. Особено широко разпространение на събирането и търговията с костенурки настъпва по време на Втората световна война, когато стопанските дейци на германската армия организират изкупуване на стотици хиляди костенурки, които са били извозвани за изхранване на населението във воюваща Германия. Едни от основните консуматори на костенурки през последвалите години и до днес са католиците в Пловдивско. Около 98% от жителите на гр. Раковски са заявили, че консумират костенурки, при това често (Бешков, 1984; Фиг. 3). Интересна подробност е, че мнозина от местните жители ядат също жаби, таралежи и други диви и домашни животни, които на други места в страната са смятани кат негодни за ядене. Съществуващият до 1981 г. край Раковски специализиран ресторант “Костенурката” е бил един от основните потребители на костенурки събирани от цялата страна. Ресторантът съществува и днес под името “23-ти километър”, но емблемата му продължава да бъде именно костенурка. Според непотвърдени сведения предлагането за консумацията на тези влечуги продължава незаконно и сега, но само по предварителна заявка на клиенти. 
Фиг. 3: Разпространение костенуркоядството сред населението в България (по Бешков, 1984). Процентно съотношение на отговорите на въпроса: “Жителите на вашето населено място консумират ли месо и яйца от костенурки”: 1– не; 2– само някои; 3– често. Една от причините за консумация на костенурско месо е третирането му като не-местна храна (както и рибата) по времето на католическите пости. Особено интензивно и понастоящем е търсенето на костенурки около католишкия Великден, което предполага висока активност на търговци, прекупвачи и събирачи в този период. Един от методите, използван от бракониерите за събиране на сухоземни костенурки установен у нас е разравяне на техните зимовища. Въпреки, че не разполагаме с данни доколко повсеместна е тази заплаха изолирани случаи са факт. На 20.03.1999 г. роми от с. Узунджово са хванати да пренасят 14 костенурки уловени чрез сондиране на почвата с метални шишове в района на военния полигон “Корен” югоизточно от Хасково (Б. Борисов, лично съобщение). Полицията е сигнализирала в РИОСВ-Хасково, но поради забавяне на прокурорското решение, бракониерите са пуснати без започване на наказателно производство. Според същия източник раннопролетното улавяне на костенурки се предхожда от маркиране на екземпляри с дълъг сезал през есента. Стърчащият от почвата сезал насочва сондирането с шишове, като покрай единичните екземпляри се разравят и повече костенурки, особено в случаите на групово зимуване. Друг начин за търсене на заровени в почвата животни (напр. таралежи) в Хасковско е чрез обучени кучета (ягтериери). Този подход се използва и за костенурки (съобщение от служители на Гранична полиция, юли 2004), но липсват по-конкретни данни. Значимост: висока/критична, локална. 2.2.2. Събиране от ромското население, както и от временни дървосекачески, гъбарски и билкарски лагери (катуни) Проблем с локална, но постоянно висока значимост е установяването “на диво” на ромски катуни в някои райони на България (напр. Странджа, Източните Родопи). Местни лесничейства наемат като сезонни работници роми, чиито семейства живеят на открито в района, където се извършва сечта. Ромски групи се сформират и за събиране на билки и гъби. За изхранването на 20-50 човека се разчита до голяма степен на добитите в гората продукти (гъби, билки, диви животни и др.), което води до рязко намаляване числеността и плътността на популации от различни “ресурсни” животни, включително и на сухоземните костенурки. В околностите на ромски катуни в Странджа са наблюдавани множество изгорени коруби и отделни костни щитчета (Б. Милчев, лично съобщение). При посещение на място, на което през същата година е имало катун в землището на с. Колец на 20.08.2004 г. бяха установени десетки части от изядени сухоземни костенурки (Г. Попгеоргиев, непубликувано). Случаите за незаконно изземване от природата на сухоземни костенурки от събирачи на гъби и билки се потвръждават от теренните наблюдения на много колеги. Такива са някои от случаите на заловени бракониери през 2002 г. от служители на ДЛ ”Ивайловград”. На 08.10.2002 г. трима събирачи на гъби, жители на с. Славяново са заловени в близост до с. Камилски дол с по една сухоземна костенурка. Последствията от бракониерския улов в местата редовно посещавани от "желвари" са значително намаляване на популационната плътност и нарушаване на възрастовата структура. Косвени последствия са рязкото снижаване на размножителния потенциал, нарастване уязвимостта и изчезване на популации, обитаващи някои обособени райони. Значимост: висока, локална; средна, повсеместна/критична. 2.2.3. Преследване и търговия за лечебни цели Броят на случаите, в които костенурки се събират/търгуват с цел лекуване на рак, левкемия, импотентност и други тежки заболявания е сравнително постоянен през последните 30-40 години (Вл. Бешков, непубликувано). Подобен е регистрирания случай на заловен бракониер в района на Кресненското дефиле (в близост до Кресненското ханче) на 08.04.2004 г. от РИОСВ – Благоевград с 12 броя сухоземни костенурки (6 шипобедрени и 6 шипоопашати). При разпита е установено, че бракониерът ги събира за лечебни цели. Най-често единични костенурки се доставят на клиенти по заявка, чрез обява във вестник или електронна медия. Значимост: средна. 2.2.4. Събиране за домашни любимци (живи сувенири) Събирането на сухоземни костенурки за домашно отглеждане е много често явление, като в повечето случаи от природата се изземват дребни и средно големи екземпляри. Едно от местата, в които те се затварят за “отглеждане” са заведения за обществено хранене (главно по Черноморието, но и другаде), където служат за забава за посетителите. През 2002 г. от ресторант в Хасково са иззети девет броя незаконно притежавани сухоземни костенурки. Тревожен е фактът, че в редица предавания и статии на национални и местни медии се лансира отглеждането на сухоземни костенурки в домашни условия, което допълнително стимулира населението за събиране на костенурки от природата. През 2002 г. в някои телевизионни предавания (напр. сутрешния блок на BTV, Канал 1 – “За животните с любов” и др.) са засечени репортажи за домашно отглеждани сухоземни костенурки, които без съмнение провокират желание за придобиване на подобен домашен любимец. Районите, от които редовно се изземват сухоземни костенурки са главно туристическите обекти по Черноморието, около Мелник, Кресненския пролом и други често посещавани места във вътрешността на страната (Бешков, 1984). Вторичен проблем е освобождаване/разселването на костенурки в края на лятото или през есента на напълно неподходящи за тази цел места [напр. х. Алеко (1800 m) на Витоша] (Вл. Бешков, непубликувано). Особено тревожна през последните години е тенденцията за събиране на сухоземни костенурки с цел излагането им като атракция на публични места, летни градини на ресторанти, частни зоокътове и зоопаркове. През 2004 г. в зоопарк в гр. Кюстендил в местността “Хисарлъка” представители на РИОСВ-София и БДЗП констатират незаконно излагане на екземпляри от защитени и застрашени видове, сред които и 10 индивида от двата вида сухоземни костенурки. Подобен случай е регистриран и през август 2004 г. в ресторант “Смолена”, с. Смилян (Смолянско), където незаконно са отглеждани сухоземни костенурки (Б. Петров, непубликувано). След подаден сигнал, РИОСВ-Смолян проверява ресторанта, конфискува и освобождава в околностите на селото две сухоземни костенурки. Друг социално значим фактор през последните години е отглеждането на сухоземни костенурки в детските градини и други учебни заведения. Отглеждането на костенурки сред ученици и деца трябва да се разглежда като здравен риск, поради потенциалната опасност от заразяване със салмонели и лептоспири. Само за 2003 г. има четири регистрирани случая в три различни града: Пловдив, Асеновград и Хасково. Общо са иззети двадесет и девет сухоземни костенурки и една обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis). Само от “Шеста детска ясла” в Хасково бяха конфискувани двадесет и една сухоземни костенурки. Повечето екземпляри бяха в лошо състояние, поради продължителното им отглеждане на циментови площадки. Костенурките бяха с протрити почти до кост предни крайници (Г. Попгеоргиев, непубликувано). Значимост: средна до висока.
Събирането на сухоземни костенурки за изработка на сувенири (пепелници, различни украшения и др.) се наблюдава най-често по черноморските курорти. В периода 2001-2002 г. служители от РИОСВ-Бургас са конфискували голям брой коруби на сухоземни костенурки, продавани на сергии с рапани, корали и други морски животни. За изработката на сувенири от коруба на костенурки от природата се изземват главно малки до средно големи екземпляри. По сергиите на арт-базара пред храм-паметника “Александър Невски” в София редовно се излагат за продажба коруби, които най-често биват своевременно конфискувани от РИОСВ-София. Значимост : средна/локална.
Незаконният износ на редки и защитени видове влечуги (вкл. и на сухоземни костенурки) е явление, за чиито мащаби нямаме точни данни. До този момент има редица констатирани опити за нелегален износ на сухоземни костенурки. Последният засечен такъв е от 02.06.2001 г., когато служители от ГКПП ферибот гр. Видин конфискуват от граждани с немски произход 32 костенурки, от които 5 са сухоземни, а 27 са били водни. Има редица непотвърдени сведения за наличието на организирани канали за износ на защитени видове влечуги главно за страните от Западна и Централна Европа. В много от случаите екземплярите се събират от значими находища на влечуги, предимно в Южна България, за които има публикувана информация. Значимост : средна/неизвестна.
В редица тържища и зоомагазини в страната се продават живи сухоземни костенурки, събирани от диви популации в различни региони. Сведения за такъв вид нелегална търговия през последните години има за животинския пазар в гр. Раковски, където костенурки са били продавани в сезалови чували на цена от 2 лв. за екземпляр (2002 г., съобщение на местни жители). С навлизането на интернет технологиите в България все по-често се появяват зоосайтове, в които за продажба се предлагат защитени видове земноводни и влечуги, включително и сухоземни костенурки. В много от случаите, определени видове се събират по предварителна заявка от клиент. Липсата на опит за противодействие срещу този вид незаконна дейност и големите възможности, които предоставя “мрежата” за бърз обмен на информация между нарушителите силно възпрепятстват борбата срещу този вид търговия със защитени видове. Това от своя страна определя възможността за бъдещото и разрастване. Значимост : ниска/неизвестна, с тенденция за увеличаване. 2.3. Пожари До 2004 г. в България липсват систематизирани количествени данни за значението на този фактор. Инициираните през 2004 г. проучвания в района на Източните Родопи показват, че пожарите са значим лимитиращ фактор, оказващ отрицателно въздействие върху популациите от сухоземни костенурки. Това се потвърждава от направените терени наблюдения в опожарени райони през 2004 г. в Източните Родопи и Сакар планина. При посещения на голям върхов пожар от 2003 г. в района на с. Колец, с. Сърница и с. Спахиево бяха намерени общо 162 сухоземни костенурки, от които 132 мъртви/изгорели (81.5%) и 30 живи (18,5%) (Г. Попгеоргиев, непубликувано). Изсичането на обгорялата дървесина след пожара и последващото разораване на района, водят до унищожаване на част от останалите живи сухоземни костенурки и промяна на местообитанието им. В много от тези места биват засаждани нетипични дървесни видове за дадения район. Такъв е примерът със с. Горно Луково (Ивайловградско), където са засяти кедри. Щетите от пожара се засилват допълнително с наемането на роми за изсичане на обгорялата дървесина (виж т. 2.2.2. от същата глава) (Г. Попгеоргиев, непубликувано). През последните години този фактор оказва съществена лимитираща роля на територията на Източните Родопи. В Ивайловградско, след пожара през лятото на 2001 г. са намерени голям брой мъртви костенурки от служителите на ДЛ и местните жители. След голям пожар в Сакар през 1997 г. между с. Йерусалимово и с. Доситеево (мест. “Радинчево”), за линеен трансект от около 2 км са били намерени 94 коруби на костенурки (Б. Борисов, лично съобщение). През 1996 г., след пожар в района Рупите, са намерени 9 изгорели костенурки. Като причина за паленето на стърнищата в последния случай е посочено “против кърлежи” (П. Топалов, лично съобщение). Твърде оскъдни са данните за смъртността на костенурките в районите на големите военни полигони (напр. при Ново село и Корен), където пожарите вследствие на стрелбата са често явление. В последно време важността на този фактор се повишава със засушаването на климата и увеличаването на умишлените пожари. Последствия върху наземната фауна и особено върху костенурките в Северна Гърция (езерото Алики южно от Солун) са оценени като "катастрофални" (Stubbs et al., 1985; Hailey, 2000). Значимост: висока, локална. 2.4. Диви и полудиви свине и кучешки глутници Недостатъчно добре е проучено влиянието на дивите свине (Sus scrofa) върху числеността на сухоземните костенурки. Съществуват данни, че в Монтанско и в Източните Родопи те се хранят с млади екземпляри с недобре вкостенена коруба (Бешков, 1984). Това е естествен фактор, който вероятно оказва съществено влияние само в регионите с гъсти популации от диви свине. Наблюдаван е случай на сериозна повреда (дупка 3 х 4 сm) в пластрона на възрастна (ок. 18-20 год.) Т. hermanni, отглеждана в клетка с два възрастни глигана в с. Смилян, Смолянско (Б. Петров, непубликувано). Случаят ясно показва, че дори възрастни костенурки могат да станат жертви на диви прасета. Вероятно високо е значението и на полудивите домашни прасета, които в някои райони на страната масово се отглеждат “на диво” например в горите на Странджа (С. Узунов, лично съобщение), дори в резервата “Ропотамо” (Б. Петров, непубликувано), Източна Стара планина (И. Иванов, лично съобщение) и само на места в Източните Родопи (с. Жълти чал, с. Златоустово) (Б. Борисов, лично съобщение). Глутници от скитащи кучета също консумират млади сухоземни костенурки (А. Стоянов, лично съобщение). При висока численост вероятно имат значение за намаляване на числеността не само на костенурки, но и на други диви животински видове. Значимост: неизвестна/потенциално локално висока.
|