План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
Tенденции и прогнози за промяна в разпространението на костенурките в България
Изтегляне 1.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Природозащитен статус и предприети мерки за опазване на двата вида сухоземни костенурки и обитаваните от тях места и местообитания Законодателни
- Наказателен кодекс на Р. България
- Национални стратегии и планове
- Преки природозащитни мерки
- Повишаване осведомеността за видовете и необходимостта от опазването им
- Отношение на хората към костенурките
- Цели на плана за действие Основна цел
- Необходими природозащитни действия за опазване на сухоземните костенурки и обитаваните от тях места и местообитания
Tенденции и прогнози за промяна в разпространението на костенурките в България По-горе беше направен преглед на най-важните фактори, които имат реално и потенциално значение за разпространението на костенурките у нас. На този етап промяната/унищожаването на предпочитаните хабитати е съществен фактор, но в повечето места е с локална значимост. Не са ни известни планове в национален мащаб за разработването на големи блокове с интензивно едроплощно земеделие, което е най-сериозната заплаха за изчезването на костенурки от големи територии. В “центъра” на усвоените за селскостопански цели площи в Тракийската низина и Добруджа костенурките отдавна са изтребени или единичните останали екземпляри не формират жизненоспособни популации. Обедняването на големи групи от населението е сериозна предпоставка за използването на костенурки за храна. Бракониерският отлов е най-сериозния негативен фактор, който ако продължи със същата интензивност в някои райони (напр. Странджа) може да доведе до разкъсване на популационния ареал. Особена тревога будят грандиозните планове за строеж на големи почивни комплекси в крайбрежната черноморска ивица. Инвестиционният интерес за много от тези райони е огромен, а това силно повишава институционалния натиск към контролните органи. Продажбата на необработваеми земеделски земи и застрояването им с бунгала и къщи (напр. ивицата между Приморско и Царево) води до разпокъсване и урбанизация на крайбрежните местообитания, където костенурки все още се срещат. Недостатъчният обем средства за мониторинг и научни изследвания, както и слабия теренен контрол и липсата на ефективно наказателно производство са също сериозни заплахи. Природозащитен статус и предприети мерки за опазване на двата вида сухоземни костенурки и обитаваните от тях места и местообитания
Първият законов акт, който поставя сухоземните костенурки (Testudo graeca и Testudo hermanni) под защита е издадената от Главно управление на горите Заповед № 2677/1961, която забранява събирането на костенурки около национални курортни и туристически обекти, както и на екземпляри с дължина на корубата под 15 и над 30 сm. Следващият нормативен документ е Заповед № 128/1981, основана на Закона за защита на природата. Тази разпоредба определя пълната защита на сухоземните костенурки през всички сезони на територия на цялата страна. По-късно е издадена Заповед № 729/1986, която поставя костенурките под още по-строга защита. Не само унищожаването, но и самия акт на улавяне се категоризира като “неотстранима щета”. Понастоящем сухоземните костенурки попадат под протекцията на Закона за биологичното разнообразие - ЗБР (в сила от 09.08.2002), който отменя съществуващия Закон за защита на природата. И двата вида костенурки фигурират в Приложения № 2 и 3, по силата на които се предвижда максимален защитен статус на видовете в съответствие с изискванията на подписаните от Република България международни конвенции и Директивата за местообитанията транспонирана в този закон. Извадки от Закона за биологичното разнообразие и Наказателния кодекс на Р. България. Чл. 38. (1) За животинските видове от Приложение № 3 на ЗБР се забраняват: 1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи; 2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция; 3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда; 4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция; 5. вземане на намерени мъртви екземпляри; 6. притежаване, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри; 7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.
Сухоземните костенурки (Testudo graeca и Testudo hermanni) не са включени в Червената книга на Република България от 1985 г., но са включени в Червения списък (Red list) на Международния съюз за защита на природата (IUCN-2003). В проект е включването и на двата вида в новото издание на националната Червена книга, която към днешна дата се подготвя от няколко института на БАН.
Понастоящем не съществуват защитени територии обявени с цел опазването на популации от сухоземни костенурки, но съществуват такива обявени с цел съхраняване и разнообразието от земноводни и влечуги. С най–голямо херпетологично разнообразие в България са следните защитени територии: Вулканичния рид “Кожуха” между градовете Петрич и Сандански в Струмската долина – защитена местност; Резерват “Тисата” в Кресненския пролом (част от CORINE сайт № 00002500); Резерват “Ропотамо” по Южното Черноморското крайбрежие; “Меандрите на Бяла река” в Източните Родопи (Petrov, 2004a).
Разработената от Американската агенция за международно развитие през 1993 г. “Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие” има пряко и косвено значение за опазването на двата вида сухоземни костенурки. И двата вида са посочени като приоритетни за подготовка на планове за действие с цел тяхното опазване в “Националния план за опазване на биологичното разнообразие” (МОСВ, 2000). И двата вида са включени като приоритетни видове за мониторинг на национални ниво в разработваната от МОСВ (ИАОС, Природа Назаем, Ameco, Bureau Waardenburg, WWF, ECNC) “Национална програма за мониторинг на биологичното разнообразие в България”.
5.1. Обезпечаване природозащитното управление на значими за сухоземните костенурки защитени територии Голямо значение за съхраняването на костенуркови популации с висока плътност донякъде се осигурява в защитената местност “Кожуха” между Петрич и Сандански в Струмската долина, резервата “Тисата” в Кресненското дефиле, резервата “Ропотамо” по Южното Черноморското крайбрежие, резервата “Вълчи дол” и защитените местности “Меандрите на Бяла река”, “Средна Арда”, “Черната скала” и други в Източните Родопи. В по-малка степен пряко защитени, но на по-голяма територия популации с добра плътност се намират на територията на ПП ”Русенски Лом” и ПП “Странджа”. Обявяване на ПП “Източни Родопи” в близко бъдеще ще е сериозна предпоставка за провеждането на по-ефективни и целенасочени действия за опазване на костенурките в голям район, където е установена най-висока плътност на популациите у нас. Това е причината през месец октомври 2004 г. двата вида да бъдат включени в списъка на приоритетните видове, за които ще бъдат планирани конкретни дейности в рамките на проекта “Опазване на глобално значимото биоразнообразие в ландшафта на Родопите –България” (GЕF-UNDP). 5.2. Контрол на местата със запазена висока численост на популациите В периода май-септември 2002-2004 г. на територията на Източните Родопи и Сакар са осъществени периодични проверки за незаконен улов на сухоземни костенурки при участие на служители на ДЛ по райони и доброволци на БДЗП, Зелени Балкани и други НПО. В тази насока БДЗП е реализирала и три проекта на тема ”Намаляване на бракониерството на сухоземни костенурки на територията на Източните Родопи”. В резултат на неговата реализация са координирани дейностите по опазването на сухоземните костенурки съвместно с представители на контролните институции в лицето на РИОСВ, РУГ, ДЛ, НС “Гранична Полиция”, РДВР и РПУ в района на Източните Родопи и на територията на цяла Южна България. За първи път бяха инициирани контролни акции по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и в частност опазване на сухоземните костенурки в План-програмата на Консултативния съвет по охрана на горите към РУГ – Кърджали. Във всяка от акциите са взели участие средно по над 40 представители от различните контролни институции. 5.3. Предприети мерки срещу незаконния улов и търговия на сухоземни костенурки Първите целенасочени действия срещу незаконния улов и търговия на двата вида са осъществени непосредствено след приемане на Заповед № 128/1981. По това време са затворени обществените заведения, предлагащи ястия от костенурки (например ресторант “Костенурката” край гр. Раковски). Събрана е сравнително богата информация за нелегалните канали за събирането им на територията на цялата страна. Наложени са множество парични санкции на нарушителите, което за известно време оказва положителен ефект. В последствие, поради недостиг на финансови средства и спад на обществения интерес, контролът в значителна степен намалява и това довежда до възобновяване на незаконните действия, които се превръщат в първостепенен лимитиращ фактор. От началото на деветдесетте години до 2004 г. дейностите насочени срещу незаконния улов и търговия се възобновяват, като съществена заслуга за това имат създадените в този период неправителствени природозащитни организации. Голяма част от нарушителите са подведени под съдебна отговорност и някои от случаите са завършили с издаването на присъди и налагането на административни наказания. Върнати в естествената им среда са стотици уловени екземпляри предназначени за консумация.
6.1. Информационни материали През 1985 г. КОПС и Института по зоология при БАН издават специален цветен плакат с автори Владимир Бешков и Георги Пчеларов (художник) в тираж 12 000 бр., който популяризира заповедта на КОПС, регламентираща строгата им защита. Акцията по разпространението на плаката се извършва с най-висока активност през периода 1986–1988 г. и обхваща предимно районите с висока численост и плътност на популациите (Източните Родопи, Сакар, Странджа и Струмската долина). В резултат, години наред след това хората все още са си спомнят, че събирането на костенурки е забранено. При проведено социологическо изследване през 1998 г. в Северозападна България (ЕКО-КЛУБ 2000), 15% от запитаните 444 местни жители са отговорили положително на въпроса дали костенурките у нас са защитени (Тасева, 1998). През 1981 г. е публикувана брошура (Бешков, 1981б) с тираж 1000 бр., която е била разпространена на територията на бившия Благоевградски окръг. В рамките на проекта на БДЗП в Източните Родопи (1994-1997) финансиран от БШПОБ е издадена диплянка “Костенурките в Източните Родопи”, която и до днес се разпространява сред училищата в региона. Въпреки, че брошурите съдържат повече информация за проблема, който разглеждат, те достигат почти само до точно определен брой ползватели (приблизително колкото е тиражът на изданието) и след прочитането им рядко биват използвани повторно. През 1998 г. МОСВ издава цветен плакат ''Защитени влечуги''. През 2002 г. БДЗП издава цветен плакат за защита на двата вида сухоземни костенурки и диплянка “Как да действаме при залавяне на събирачи на сухоземни костенурки” насочена към служителите на МВР и държавните лесничейства. Цветен плакат “Световно защитени видове в Източните Родопи” със снимка и текст за костенурките е публикуван от БДЗП през 2002 г. През същата година ДЗХП и ЦОПДФ “Даръл” издават плакат срещу бракониерството, където костенурките са илюстрирани и мерките спрямо нарушителите споменати. В началото на 2003 г. БДЗП издава цветен стикер за костенурките в тираж 2000 бр. През 2003 и 2004 г. РИОСВ-Пловдив издават цветни плакати на тема ”Редки и защитени животни в резерват Червената стена” и “Резерват Червената стена в сърцето на Родопите”, в които са поместени снимки на сухоземни костенурки. През 1999 г. са пуснати в обръщение емисия пощенски марки изобразяващи, двата вида сухоземни костенурки. 6.2. Провеждане на образователни кампании относно популяризиране на въпросите свързани с опазването на сухоземните костенурки сред населението През последните години различните НПО се включват активно с провеждане на редица образователни кампании. През последните години БДЗП провежда множество образователни лекции сред ученици в “рисковите райони” Пловдив, Раковски, Хасково и Кърджали. През 2001/2002 и 2002/2003 г. активисти на БДЗП ръководят кръжок с децата от гр. Раковски. Подобен херпетологичен кръжок е провеждан и от Природонаучно дружество “Акад. Иван Буреш” в гр. София сред учениците на 8 училища. Образователни лекции в периода 1995-1999 г. са провеждани и на територията на Община Кресна от Андрей Стоянов (НПМ-БАН). Освен с ученици, образователни семинари са провеждани и с представители на други целеви групи. През 2000-2001 г. на територията на Хасковска област БШПОБ провежда обучителни семинари с представители от всички РПУ в региона (Ивайловград, Момчилград, Крумовград и др.) с цел популяризиране на проблемите за защита на сухоземните костенурки. През 2003 г. по проект на БДЗП ”Намаляване на бракониерството на сухоземни костенурки на територията на Източните Родопи”, бяха представени дейностите и проблемите по опазване на сухоземните костенурки в обучителен семинар с представители на всички РУГ в страната и такъв с ДЛ към РУГ Благоевград. Семинар от подобно естество с представителите на местни контролни институци и активисти бе проведен на 22.10.2004 г. в гр. Ивайловград. 6.3. Отразяване в медиите на въпроси свързани с опазването на сухоземните костенурки Опазването, изследването и популяризацията на костенурките като защитени животни са били тема в много от научно-популярните статии на Вл. Бешков в периода 1981-1997 г. (напр. Бешков 1981 а, б; 1982; 1989; 1996; 1997). Авторът е участвал и в много предавания по БНР, както и в изготвянето на 6 мин. публицистичен филм за костенурките излъчен от БНТ през месец февруари 1981 г. През последните няколко години БДЗП, БШПОБ, както и експерти от НПМ и ИЗ към БАН се включват активно в отразяване на проблематиката с опазването на двата вида в печатните и електронни медии. От месец април 2003 г. е активен интернет сайт (http://www.testudo.hit.bg/), където е публикувана информация за текущите проекти и дейности свързани с опазването на сухоземните костенурки, както и данни за тяхната биология, разпространение, статус и защита в България. Към 01.10.2004 г. сайта е бил посетен от близо 4000 души. 6.4. Издадени през последните години методически пособия свързани с опазването на сухоземните костенурки През 2000 г. БДЗП издава учебното помагало “Живият свят на Сакар”. През 2001 г. в рамките на проект “Източни Родопи” на БДЗП финансиран от БШПОБ е издадено ръководство ''Животинският свят на Източни Родопи” предназначено за учители по биология, в което особено внимание е отделено на сухоземните костенурки. През 2002 г. излиза от печат книгата “Земноводни и влечуги в България” (Бешков & Нанев, 2002). През 2002 г. БДЗП издава методическо помагало, в което е включена подробна информация за световно застрашените видове, срещащи се на територията на Пловдивска област, включително и двата вида сухоземни костенурки. Изданието е финансирано от Община Пловдив по проект “Първа работна среща по проблемите на екологичното образование”.
Сведения върху разпространението, биология и екологията на двата вида сухоземни костенурки в България има в множество публикации отпечатани през последните 80-100 години. Сред тях най-значими са тези на Христович (1892), Иречек (1899), Ковачев (1912), Буреш и Цонков (1933), Бешков (1960, 1961, 1969, 1981б, 1982, 1984, 1987, 1989, 1993, 1996, 1997), Лазаркевич-Станчева (1997), Матеев и др. (1961, 1962), Петров (2002), Петров и Стоев (1997), Петров и др. (2001), Amiranashvili (2000), Beshkov (1993, 1997), Stojanov (1997, 2000), Ivanchev (in print), Petrov (2004b). Дългосрочен мониторинг и статистическа оценка на състоянието на костенурковите популации в България досега не са провеждани.
Икономическото значение на сухоземните костенурки като непазарна стока може да се определи като оценка базираща се на “предизвикан отговор” (Хътър, 1994). При този подход се задава въпрос на респондента каква сума е склонен да плати за висококачествена вода, за опазване на застрашени видове и др. От тази гледна точка, сухоземните костенурки като световно застрашени видове могат да бъдат разглеждани като обекти за инвестиране на средства в опазване на биоразнообразието, а също и като обекти за екологичен туризъм в районите, където са разпространени.
Сухоземните костенурки са популярни сред населението у нас, като в отделните региони на страната отношението към тях е различно. В повечето случаи те са считани за хранителен ресурс, поради което тяхното събиране не се възприема като престъпление. Незаконното им събиране за храна, търговия, с цел излагане, за живи сувенири и т.н. са основите фактори, определящи намаляването на числеността на сухоземните костенурки. Регионите с високата степен на тортилофагия, са разгледани в т. 2 на глава ''Заплахи и лимитиращи фактори’’. Цели на плана за действие
Възстановяване на популациите и опазване на сухоземните костенурки (Testudo graeca и Testudo hermanni) на територията на България в дългосрочен план.
Необходими природозащитни действия за опазване на сухоземните костенурки и обитаваните от тях места и местообитания
1.1. Лансиране възприетите на международно и национално равнище законодателни и управленчески механизми, които способстват опазването на сухоземните костенурки 1.1.1. Прилагане на международните законодателни и управленчески механизми, които целят опазването на характерните за двата вида местообитания. Да се прилагат механизмите на ЕС за опазване на характерни местообитания и за устойчиво ползване на ресурсите при планирането и осъществяването на международни програми и проекти за развитие, селско стопанство, транспорт, пренос на енергийни ресурси, туризъм и други подобни, които имат отношение или могат да засегнат значими за видовете места и местообитания Особено внимание следва да се отдели при осъществяването на проекти за строеж на автомагистрали и първокласни пътища с национално значение. В това отношение се препоръчва използването на опита за спасяване на сухоземните костенурки във Франция (Guyot & Clobert, 1997). Цел: Да се запазят ключовите за сухоземните костенурки места и местообитания. Важност: Критична. Спешност: Постоянна. Индикатор за успех на мярката: Механизмите на ЕС са приложени, ключовите за двата вида местообитания са ненарушени. 1.1.2. Допълване и подобряване на съществуващите наказателно-процесуални разпоредби. Действащият в момента НК включва наказателни мерки за защитата на национално и международно застрашени видове растения и животни. Препоръчваме внасянето на поправки в Чл. 278, които ясно да третират като престъпление случаите на улавяне, събиране и пренасяне на световно и европейски защитени видове, както и да се дадат точни определения за тях. Цел: Да се налагат строги санкции в случаи на посегателства върху двата вида сухоземни костенурки. Важност: Критична. Спешност: Постоянна. Индикатор за успех на мярката: Внесени допълнения в Чл. 278 от НК даващи възможност за ефективни съдебни действия срещу нарушителите. 2. Политики 2.1. Прилагане и актуализиране на Плана за действие за опазване на сухоземните костенурки в България. Планът за действие е иницииран от БДЗП и е обсъден основно през 2002-2003 г. от специалисти на заинтересованите страни, като по този начин се обединява опита на БДЗП, МОСВ, МЗГ, БАН, други НПО и изпълнителната власт. Така Планът става по характера си национален, което изпълнява препоръките на “Националния план за опазване на биологичното разнообразие” (МОСВ, 2000). Започналото прилагане на предвидените в Плана за действие мерки от страна на различни природозащитни организации, МОСВ и други заинтересовани институции утвърждава неговата приложимост. Въпреки това, необходима е по-добра координация и съгласуваност на действията, както и по-ясна ангажираност на държавата с обезпечаване прилагането на предвидените в Плана дейности. Цел: Да се прилагат координирано общоприети приоритетни дейности между различните природозащитни институции. Важност: Критична. Спешност: Постоянна. Индикатор за успех на мярката: Ежегоден доклад за прилагане на плана за действие и предложения за актуализация. 2.2. Въвеждане на политики на национално и местно равнище, които осигуряват дългосрочно опазване на сухоземните костенурки и техните местообитания. 2.2.1. Съгласуване действията по опазване на сухоземните костенурки между различните контролни органи в това число МОСВ, НУГ, МВР, НПО и други заинтересовани страни. Цел: Да се координират максимално ефективно действията за предотвратяване на незаконния улов и търговия. Важност: Висока. Спешност: Постоянна. Индикатор за успеха на мярката: Ефективно работеща междуведомствена работна група.
Цел: Да се осигури максимално ефективен теренен контрол срещу незаконния улов и търговия с двата вида сухоземни костенурки. Важност: Висока. Спешност: Средносрочна Индикатор за успеха на мярката: Интегрирани и работещи мерки в цялостната стратегия по контрол на НУГ. 2.2.3. Провеждане на семинари в рисковите райони с представители на държавни лесничейства, РИОСВ, структурите на МВР и прокуратура. Цел: Да се обучат служителите и съгласуват мерките за опазване на сухоземните костенурки. Важност: Висока. Спешност: Постоянна. Индикатор за успех на мярката: Проведени минимум пет семинара годишно в различни региони от страната и обучени служители. 2.2.4. Включване като спешни и приоритетни мерките за опазване на сухоземните костенурки в плановете за управление на защитени територии. Цел: Целите на плана да станат приоритет в политиката на управление на защитените територии, където се срещат сухоземни костенурки. Важност: Средна. Спешност: Средносрочна /постоянна/. Индикатор за успех на мярката: 80% от плановете за управление на ЗТ включват приоритетни мерки за опазване на сухоземните костенурки. 2.2.5. Развитие на партньорска мрежа от “ex-situ” центрове, зоопаркове и центрове за рехабилитация. Цел: Да се осъществи бърз обмен на информация за числеността и състоянието на доброволно предадени, конфискувани и възстановяващи се сухоземни костенурки. Важност: Средна до висока. Спешност: Постоянна. Индикатор за успех на мярката: Всички реално функциониращи “ex-situ” центрове, зоопаркове и центрове за рехабилитация, осъществяват пълен обмен на информация. При необходимост от настаняване на бедстващи костенурки, те стигат до най-близкия център, който разполага с необходимия капацитет и условия за възстановяване. 2.3. Международно сътрудничество 2.3.1. Обмен на информация и координиране на дейностите с международни организации и институции, работещи за опазването на сухоземни костенурки. Цел: Да се обменя опит за мониторинга, поддържането на популациите и прилагането на общи приоритети за опазването на сухоземните костенурки. Важност: Висока. Спешност: Постоянна. Индикатор за успех на мярката: Взето участие в поне 60% от всички значими срещи за опазването на земноводните и влечугите, в международен мащаб. Осъществена активна международна кореспонденция. 2.3.2. Трансгранично сътрудничество за прилагане на съвместни действията по опазване на общи популации от сухоземни костенурки. Цел: Да се опазят трансграничните популации на сухоземни костенурки, като общо богатство. Важност: Висока. Спешност: Постоянна. Индикатор за успех на мярката: Реализирани съвместни дейности и проекти, и обявени минимум 2 трансгранични защитени територии за опазване на сухоземните костенурки. 2.4. Регионално планиране 2.4.1. Включване на дейности по опазването на сухоземни костенурки в общинските планове за опазване на околната среда. Цел: Да се синхронизира политиката на планиране и изпълнение дейностите на общинско ниво в съответствие с целите на настоящия план. Важност: Висока. Спешност: Постоянна. Индикатор за успех на мярката: Общинските планове за опазване на околната среда включват мерки за опазването на сухоземните костенурки на местно ниво. 2.4.2. Включване на дейности по опазването на сухоземни костенурки в лесоустройствените планове на НУГ. Цел: Да се подготвят лесоустройствени проекти в съответствие с целите на настоящия план. Важност: Висока. Спешност: Постоянна. Индикатор за успех на мярката: Лесоустройствените планове предвиждат дейности по опазването на сухоземните костенурки на местно ниво.
|