План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия

Изтегляне 1.04 Mb.

страница	5/7
Дата	03.01.2017
Размер	1.04 Mb.
	#11676

1 2 3 4 5 6 7

Природозащитни мерки

3.1. Преки природозащитни мерки за местообитанията на видовете
3.1.1. Придаване на висока степен на законова защита на местообитания и места с висока численост на сухоземните костенурки и на такива, където числеността им клони към критичен популационен минимум.
Законът за защитените територии дава редица възможности за придаване на висока степен на защита на ключовите за видовете места. Необходимо е детайлно проучване на състоянието на популациите на сухоземните костенурки и обявяването на нови защитени територии. Съществен инструмент в това отношение е и Закона за биологичното разнообразие, който дава възможности местата да се обявят за елементи от Националната екологична мрежа / НАТУРА 2000 и по този начин да се гарантира защитата им.
Цел: Да се осигури законова защита на ключовите места и местообитания за двата вида сухоземни костенурки.

Важност: Критична.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успех на мярката: Обявени са минимум 10 защитени територии значими за опазване на сухоземните костенурки.
3.1.2. Разработване планове за управление на защитени територии и зони, важни за сухоземните костенурки.
Цел: Регламентиране и подходящо управление на важни за сухоземните костенурки защитени територии и зони.

Важност: Висока.

Спешност: Средносрочна.

Индикатор за успеха на мярката: Изработени планове за управление на минимум две места от значение за опазване на популациите на двата вида.
3.2. Преки природозащитни мерки за видовете
3.2.1. Провеждане на организирани съвместни акции с представители на Регионални управления по горите (РУГ), РПУ, РИОСВ, природозащитни НПО и други заинтересовани страни.
Цел: Да се прекрати целенасочения незаконен улов и търговия със сухоземни костенурки на територията на Р България.

Важност: Висока

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успеха на мярката: Проведени минимум 20 съвместни акции годишно на територията на цялата страна и липса на констатирани случаи на целенасочено бракониерство през годините.
3.2.2. Изготвяне и поддръжка на национална база данни за незаконен улов, търговия и износ на сухоземни костенурки.
Необходимо е базата данни да съдържа информация за пресечените опити за улов и търговия с костенурки, проведените следствени и наказателни дела, персонална информация за бракониерите и т.н.
Цел: Да се установят организирани канали.

Важност: Висока.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успех на мярката: Изготвена, постоянно обновявана и анализирана база данни. Оказана помощ на следствените и съдебните органи за доказване на рецидиви.
3.2.3. Разработване и прилагане на ефективна система за финансово стимулиране на контролните органи и местните жители, които участват в залавянето на бракониери или подават информация за тях.
Цел: Да се стимулира контрола върху събирането на костенурки на местно ниво.

Важност: Висока.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успех на мярката: Нараснал процента на заловени бракониери в резултат на подадени сигнали. Брой случаи на правомерно/неправомерно раздадени награди.
3.2.4. Изграждане на “ex-situ” центрове за размножаване и рехабилитация на двата вида сухоземни костенурки в страната.
Изграждането на “ex-situ” центровете има за идея да бъдат отглеждани и размножавани в изкуствени условия (близки до естествените) на увредени (негодни за самостоятелен живот в природата) индивиди от двата вида сухоземни костенурки. Задължително условие е новоизлюпените екземпляри да бъдат интродуцирани в подходящи райони на страната, където шансовете за оцеляване са най-високи.
Цел: Да се интродуцират млади индивиди, в райони с прогресивно намаляващи популации на сухоземни костенурки.

Важност: Средна до висока.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успех на мярката: Изградени и функциониращи 3 (три) “ex-situ” центъра в страната. Разработена и приложена програма.

4. Мониторинг и научни изследвания
4.1. Мониторинг
4.1.1. Подготовка на методика за стандартизирана оценка за плътността на популациите на определени места и дългосрочно проследяване на промените в тях.
Грешките при използването на метода маркиране/повторно улавяне на екземпляри за изчисление на популационна плътност са достатъчно големи, поради което се препоръчва избягването на този метод при краткосрочни изследвания върху популациите на костенурки (Hailey, 1988).
Цел: Да се създаде и приложи инструмент за определяне на плътността, числеността и динамиката в популациите на сухоземните костенурки.

Важност: Висока

Спешност: Постоянна

Индикатор за успеха на мярката: Изпробвана действаща методика и изготвена национална база данни.
4.1.2. Подготовка и прилагане на методика за стандартизирана експертна оценка за распространението на костенурките и плътността на популациите им чрез използване възможностите за анализ на местообитанията по данните от Корине лендкавър в комбинация с електронни карти на релефа, пътната мрежа, населените места и речната мрежа. Обвързване на класическите начини за оценка на популациите с дистанционните методи. Съпоставяне промените в местообитанията на костенурките по данните на Корине 2004 и Корине 1994. Дългосрочно проследяване на промените в тях при използване на следващите Корине проекти.
Използването на дистанционни методи позволява в голяма степен да се обективизира експетната оценка за състоянието на популациите в национален мащаб чрез подаване на обективни данни за размерите на площите, които могат да се използват от даден вид. Към днешна дата, с предоставянето на свободен достъп в Интернет на спътниковите снимки, по които са направени Корине проектите се разкрива и уникалната възможност при необходимост за конкретни територии да се детайлизират данни, които са изгубени при синтетичния подход в процеса на работата по проекта Корине земно покритие.
Цел: Да се създаде и приложи инструмент за определяне на потенциалните места подходящи за костенурки, които да се обвържат с данните от полевите изследвания за разпространението на видовете и тяхната численост.

Важност: Висока

Спешност: Постоянна

Индикатор за успеха на мярката: Изпробвана, действаща методика и изготвена национална гео-база данни.
4.1.3. Изготвяне и прилагане на лесно и стандартно приложима методика за маркиране на костенурките по райони и места.
Цел: Връщане на заловените костенурки в районите от където са събрани.

Важност: Средна до висока.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успеха на мярката: Изготвена и практически приложена методика.
4.1.4. Обучение на доброволци за ефективно прилагане на методика за маркиране на костенурките по райони и места.
Цел: Да се осигури координация в действията за маркиране и мониторинг на костенурки в България.

Важност: Висока.

Спешност: Средносрочна.

Индикатор за успеха на мярката: Обучени минимум 25 доброволци и създадена база данни за маркираните сухоземни костенурки.
4.2. Проучване
4.2.1. Провеждане на второ национално изследване за разпространението и относителната численост на сухоземните костенурки в България по методиката на Бешков (1984).
Цел: Да се осъвременят и анализират в сравнителен план данните за разпространението и относителната численост на костенурките в страната за 25 годишен период.

Важност: Висока.

Спешност: Краткосрочна.

Индикатор за успеха на мярката: Публикувана научна статия за разпространението и относителната численост на костенурките в България.

Създаване на база данни (в това число откъслечни сведения) за разпространението и числеността на костенурките в България.

Цели: Да се прецизират границите на разпространението на двата вида, особено в Северна България и се даде възможност за лесно и достъпно ползване на систематизирана информация.

Важност: Висока.

Спешност: Постояха.

Индикатор за успеха на мярката: Създадена база данни и публикувана научна статия.

Провеждане на проучване “Костенурките като дял от хранителния спектър на грабливите птици в България”.

Цел: Да се установи процента, който заемат сухоземните костенурки в хранителния спектър на грабливите птици в различните райони на страната.

Важност: Средна.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успеха на мярката: Публикувани научни статии за костенурките като дял от хранителния спектър на грабливите птици.

Проучване значението на паразитите по сухоземни костенурки като преносители на опасни заболявания.

Цел: Да се оцени значението на паразитите за здравето на хората консумиращи костенурки.

Важност: Средна.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успеха на мярката: Публикувани научни и популярни статии.

Оценка за въздействието на горските и полските пожари.

Цел: Да се изясни въздействието на горските и полските пожари като лимитиращи фактори за числеността на сухоземните костенурки в България.

Важност: Средна до висока.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успеха на мярката: Събрана информация и публикувана научна статия за въздействието на горските и полски пожари върху числеността на сухоземните костенурки.

Повишаване на осведомеността и природозащитната култура на различните целеви групи

5.1. Издаване на материали за популяризиране на необходимостта от опазване на сухоземните костенурки и техните местообитания
5.1.1. Разработване, публикуване и разпространение на научнопопулярна книга за двата вида сухоземни костенурки.
Цел: Да се повиши осведомеността и природозащитната култура на целевите групи.

Важност: Висока.

Спешност: Краткосрочна.

Индикатор за успеха на мярката: Публикувана и разпространена книга, промяна в природозащитната култура и информираност на целевите групи.
5.1.2. Разработване, отпечатване и разпространение на плакати, брошури и стикери за двата вида сухоземни костенурки.
Цел: Да се повиши осведомеността и природозащитната култура на целевите групи.

Важност: Висока.

Спешност: Средносрочна.

Индикатор за успеха на мярката: Отпечатани и разпространени материали, промяна в природозащитната култура и информираност на целевите групи.
5.1.3. Разработване на диапозитивна лекция и мултимедийна презентация за двата вида сухоземни костенурки.
Цел: Да се повиши осведомеността и природозащитната култура на целевите групи.

Важност: Висока

Спешност: Средносрочна.

Индикатор за успеха на мярката: Изготвени мултимедийна и диапозитивна лекция, промяна в природозащитната култура и информираност на целевите групи.
5.2. Включване на текстове за статуса и значението на костенурките в учебниците за основните училища.
Цел: Да се повиши осведомеността и природозащитната култура на младите хора.

Важност: Средна до висока

Спешност: Средносрочна.

Индикатор за успеха на мярката: Включени текстове в учебния материал по зоология и екология. Трайна промяна в природозащитната култура и информираност на целевите групи.
5.3. Изнасяне на природозащитни лекции пред студенти и ученици за сухоземните костенурки.
Цел: Да се повиши осведомеността и природозащитната култура на младите хора.

Важност: Висока.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успеха на мярката: Проведени природозащитни лекции и презентации, промяна в природозащитната култура и информираност на целевите групи.
5.4. Изготвяне на научнопопулярен филм за биологията, екологията, природозащитния статус и мерките за опазване на сухоземните костенурки.
Цел: Да се запознае широката общественост с проблемите по опазване на сухоземните костенурки и създаване на обществена нетърпимост към незаконните действия срещу тях.

Важност: Висока

Спешност:Средносрочна.

Индикатор за успеха на мярката: Заснет и излъчен по национални и местни телевизии филм, промяна в природозащитната култура и информираност на широката общественост.
5.5. Изготвяне и подържане на интернет сайт съдържащ богата информационно-образователна база от данни
Цел: Да се популяризира опазването на сухоземните костенурки в глобален аспект.

Важност: Висока.

Спешност: Постоянна.

Индикатор за успех на мярката: Създаден и периодично обновяван интернет сайт.

Наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от осъществените дейности (Мониторинг и оценка на плана)

Мониторингът представлява процес на непрекъснато проследяване (събиране, обработване и оценка на подбрана информация за предвидените дейности) в хода на изпълнението на настоящия план, докато оценката включва отчитане на степента, в която той е постигнал заложените цели (оценка на ефективността на плана). Изпълняват се с цел определяне възможностите на плана да изпълни дейностите, да постигне планираните цели и да осигури желаното въздействие. Мониторингът и оценката помагат процеса на вземане на решения за нуждата от колективни мерки, изменения и адаптиране или актуализиране на плана, промяна на основния подход на плана или дори неговото прекратяване. Необходими са за отчетността и за целите на координацията за изпълнение на плана в краткосрочен и дългосрочен план.

Системата за мониторинг на настоящия план е разработена на база

1.1. Идентифициране на областите на наблюдение на резултатите и продуктите.
Областите на наблюдение в настоящия документ обхващат действията и аспектите, които са ключови за постигането на основната цел, подцелите и конкретните цели на дейностите.
1.2. Идентифициране на основни въпроси и критерии/променливи.
За всяка област на наблюдение са определени критерии/променливи за мониторинг. Този процес е улеснен чрез формулирането на основни въпроси, посочващи елементите с най-съществено значение за плана.
1.3. Определяне на индикатори и норми/стандарти.
Индикаторите в настоящия план са пряко наблюдаеми елементи, които спомагат за установяване на разликите в статуса на даден феномен, в качествено или количествено отношение, в рамките на определен период от време. Индикаторите измерват явленията, които са пряко или косвено свързани с областта на наблюдение и със съответния основен въпрос/критерий.
1.4. Критерии за оценка и подбор на показателите.
Използваните критерии за избор на индикатори са: надеждност, уместност, чувствителност и целесъобразност.
1.5. Честота на наблюденията.
Координацията при изпълнението на настоящия план е основен елемент за постигане на заложените цели. За нейното постигане е необходимо:

1.5.1. Да се проведе минимум веднъж годишно среща на екипа изпълняващ дейностите по плана;

1.5.2. Да се изготвят и представят подробни годишни доклади (дейности и финанси) от екипите изпълняващи дейности/проекти по настоящия план;
1.5.3. След приемането на плана на петата година от неговото изпълнение да се проведе цялостен анализ на степента на постигане на заложените цели и актуализиране на плана при необходимост.

Мониторинг и оценка на плана

№	Обект	Област на наблюдение		Основен въпрос	Променлива / Критерии		Индикатор	Стандарт
Основна цел
	Възстановяване на популациите и опазване на сухоземните костенурки (Testudo graeca и Testudo hermanni) на територията на България в дългосрочен план	Численост и структура на популациите на сухоземните костенурки в страната		Каква е числеността, плътността и възрастовата структура на популациите? Как се променя разпространението?	________________		Брой индивиди на единица площ Размер на територията, заета от вида	Международно приети критерии за оценка
Работни цели: Законодателни
1.1.1	Опазване на ключовите за сухоземните костенурки места и местообитания	Законова защита на ключовите за СК места и местообитания		Придадена ли е законова защита на ключовите за двата вида места и местообитания?	Степен на прилагане на законовата защита		Механизмите на ЕС приложени, ключовите за двата вида места ненарушени	За 50 % от местообитанията са приложени механизмите на ЕС
1.1.2	Налагане на строги санкции в случаи на посегателства върху двата вида сухоземни костенурки	Повишаване строгостта на законодателството		До каква степен са повишени законовите санкции за посегателства срещу двата вида?	Размер на санкциите		Внесени допълнения в Чл. 278 от НК и Чл. 125 от ЗБР, даващи възможност за ефективни съдебни действия срещу нарушителите	______________
Политики
2.1.	Координирано прилагане на общоприети приоритетни дейности между различните природозащитни институции		Координацията при прилагане на Плана за опазване на сухоземните костенурки в България	Колко институции и организации изпълняват ефективно задълженията си по плана?	Изпълнение на ангажиментите по плана	Брой приложени мерки от плана по институции на базата на ежегоден доклад за прилагане на плана за действие и предложения за актуализация		______________
2.2.1.	Максимално ефективно координиране на действията за предотвратяване на незаконния улов и търговия		Координацията в действията на заинтересованите институции и организации	Съгласувани ли са действията между институциите?	Активно участие на заинтересованите страни	Представители от всички заинтересовани страни включени в междуведомствената работна група и адекватно участие на всеки от тях в работата й		______________
2.2.2.	Осигуряване на максимално ефективен теренен контрол срещу незаконния улов и търговия с двата вида сухоземни костенурки		Включване на мерки в цялостната стратегия за контролни дейности на НУГ, органи на МВР, митници	Включени ли са мерки?	Степен на контрола	Брой осъществени проверки и наложени санкции от НУГ, МВР, Митници и други заинтересовани органи		______________
2.2.3.	Обучаване на служителите и съгласуват мерките за опазване на сухоземните костенурки		Обучение на служителите.	Подобрено ли е нивото на знания на служителите?	Ниво на знанията на служителите	Резултати от проведен тест на служителите в началото и края на обучението		50 % повишени знанията на участниците в обучението
2.2.4.	Целите на плана да станат приоритет в политиката на управление на защитените територии, където се срещат сухоземни костенурки		Транспониране целите на плана в планове за управление на ЗТ	Колко плана за управление на ЗТ от значение за СК включват приоритетно мерки за тяхното опазване?	Степен на включване на мерките в планове за управление на ЗТ	Брой планове за управление на ЗТ от значение за сухоземните костенурки, които включват приоритетни мерки за тяхното опазване		80 % от тези планове
2.2.5.	Осъществяване на бърз информационен обмен за числеността и състоянието на доброволно предадени, конфискувани и възстановяващи се сухоземни костенурки		Обмен на информация	Подава ли се информацията от всички центрове своевременно?	Ниво на информационен обмен	Всички реално функциониращи “ex-situ” центрове, зоопаркове и центрове за рехабилитация, осъществяват пълен обмен на информация		______________
2.3.1.	Обмяна на опит за мониторинга, поддържането на популациите и прилагането на общи приоритети за опазването на сухоземните костенурки		Участие в международни срещи	В какъв процент от международните срещи е взето участие?	Степен на участие в международни срещи	Брой взети участия с доклади в значими срещи за опазването на земноводните и влечугите в международен мащаб		Взето участие в 50 % от международните срещи
2.3.2.	Опазване на трансграничните популации на сухоземни костенурки, като общо богатство		Трансгранично сътрудничество	Осъществяват ли се съвместни дейности и проекти?	Активност на трансгранично сътрудничество	Брой реализирани значими съвместни дейности и проекти, и обявени минимум 2 трансгранични защитени територии за опазване на сухоземните костенурки		______________
2.4.1.	Синхронизиране на политиката на планиране и изпълнение дейностите на общинско ниво в съответствие с целите на настоящия план		Включването на мерки от Плана за действие в общинските планове	Съобразени ли са общинските планове с опазването на сухоземните костенурки?	Степен на включване на мерки	Брой на общинските планове за опазване на околната среда (в ключовите за двата вида места), които включват мерки за опазването на сухоземните костенурки на местно ниво		80 % от плановете
2.4.2.	Адаптиране на лесо-устройствените проекти в съответствие с целите на настоящия план		Транспониране целите на плана в горските практики	Съобразени ли са лесоустройствените дейности с опазването на сухоземните костенурки?	Степен на включване на мерки	Брой лесоустройствени проекти в ключови за вида райони, които предвиждат дейности по опазването на сухоземните костенурки на местно ниво		80 % от новите Лесоустройствени проекти
Природозащитни мерки
3.2.1.	Осигуряване на законова защита на ключовите места и местообитания за двата вида сухоземни костенурки	Придаване на законова защита на ключовите за двата вида места		Защитени ли са ключовите за двата вида места?	Степен на обхват на основните находища на видовете в защитени територии		Процент от областта на розпространение на видовете, попадаща в защитени територии	Минимум 45% от националните ареали на видовете са включени в Защитени зони и територии
3.1.2.	Регламентиране и подходящо управление на важни за сухоземните костенурки Защитени територии и зони	Разработване на планове за управление		Колко плана са разработени?	Разработени планове и адекватни мерки за видовете костенурки		Изработени планове за управление на минимум 50% от Защитени територии и/или зони от значение за опазване на популациите на двата вида и предвидени адекватни мерки за опазването им	_______________
3.2.1.	Прекратяване на целенасочения незаконен улов и търговия със сухоземни костенурки на територията на Р България	Случаи на посегателства срещу сухоземни костенурки.		Има ли случаи и/или информация за бракониерство?	Активност на незаконния улов и търговия.		Липсват констатирани случаи на целенасочено бракониерство през годините и/или информация за такива
3.2.2.	Установяване организирани канали за събиране и износ на костенурки.	Връзка между отделни случаи на бракониерство		Има ли връзка между отделни случаи на бракониерство?	Информацията за връзка между случаите на бракониерство		Установени организирани канали, при наличие на такива. Предоставени доказателства за рецидиви
3.2.3.	Стимулиране на контрола върху събирането на костенурки на местно ниво	Гражданския контрол на местно ниво		Какъв е броят осуетени посегателства и заловени нарушители в резултат на сигнали от местни жители?	Степента на гражданска активност и контрол		Нараснал процента на подадени сигнали и този на заловени бракониери в резултат на сигналите	50% нарастване на сигналите от местни жители
3.2.4.	Интродуциране на млади индивиди, в райони с прогресивно намаляващи популации на сухоземни костенурки	Брой инродуцирани индивиди		Какъв брой индивиди отгледани в центровете са пуснати в природата?	Интродуцираните индивиди		Всички годни за живот в природата индивиди са пуснати на свобода	_______________
Мониторинг и научни изследвания
4.1.1.	Определяне на плътността, числеността и динамиката в популациите на сухоземните костенурки	Биологичните параметри на вида в страната		Намалява или се увеличава броя, гъстотата и заетата от видовете територия в страната?	________________		Реализирана методика и изготвена база данни, ясни данни за състоянието на основните параметри	_______________
4.1.2.	Създаване и прилагане на инструмент за определяне на потенциалните места подходящи за костенурки, които да се обвържат с данните от полевите изследвания за разпространението на видовете и тяхната численост	Национална гео – база данни		Изготвена ли е националната гео – база данни.	_________________		Изпробвана, действаща методика и изготвена национална гео-база данни.	_______________
4.1.3.	Връщане на заловените костенурки в районите, от където са събрани	Наличието на маркирани индивиди сред заловените костенурки		Колко от заловените партиди са върнати в местата от където са събрани, въз основа на маркираните костенурки?	Върнати в природата сухоземни костенурки в местата от където са събрани		Брой коректно освободени партиди с костенурки върнати въз основа на маркирани индивиди	25 % от всички партиди
4.1.4	Осигуряване на координация в действията за маркиране и мониторинг на сухоземните костенурки	Правилно прилагане на методиката за маркиране на костенурките по места и обратната връзка		Какъв е броя маркирани индивиди и попълнени бланки неправилно?	Правилно попълнени и изпратени бланки за маркирането		Брой неправилно маркирани костенурки	98% правилно маркирани костенурки
4.2.1.	Осъвременяване и анализиране на данните за разпространението и относителната численост на костенурките в страната за 25 годишен период	Разпространение и численост		Изяснено ли е съвременното разпространение и относителната численост на двата вида сухоземни костенурки в България?	Информация за разпространението и относителната численост		Проведено проучване и публикувана научна статия с конкретни данни за разпространението и относителната численост на костенурките в България	____________
4.2.2.	Прецизиране на границите на разпространението на двата вида в Северна България. Лесно и достъпно ползване на систематизирана информация	Събиране, анализиране и обобщаване на информацията от проучванията		Изготвена ли е база от данни?	Степен на подробно познаване разпространението на вида		Създадена база данни, наличие на карти на разпространението на видовете и публикувана научна статия	____________
4.2.3.	Установяване на процента, заеман от сухоземните костенурки в хранителния спектър на грабливите птици в различните райони на страната	Провеждане на проучване		Представляват ли естествените хищници заплаха за видовете?	Степен на участие на костенурките в хранителния спектър на хищни животни		Публикувани научни статии с конкретни числени данни за костенурките като дял от хранителния спектър на грабливите птици и изводи относно степента на заплаха на хищниците за тях	____________
4.2.4.	Оценка на значението на паразитите за здравето на хората консумиращи костенурки	Провеждане на проучване		Представлява ли консумирането на костенурки заплаха за здравето на човека?	_______________		Получаване на ясни резултати, публикувани научни и популярни статии	____________
4.2.5.	Изясняване на въздействието на горските и полските пожари като лимитиращи фактори за числеността на сухоземните костенурки в България	Провеждане на проучване		В каква степен пожарите са заплаха за изчезването на видовете от даден район?	________________		Събрана конкретна информация и публикувана научна статия за въздействието на горските и полски пожари върху числеността на сухоземните костенурки	_____________
Повишаване на осведомеността и природозащитната култура на различните целеви групи
5.1. 5.2. 5.3.	Повишаване на осведомеността и природозащитната култура на целевите групи	Подобряване осведомеността и природозащитната култура на целевите групи		Какъв % от населението е наясно с природозащитния статус на видовете?	Степен на осведоменост		Повишена степен на осведоменост по данни от проведено анкетно проучване сред населението в страната	70-80% от анкетираните хора знаят, че костенурките са защитени видове
5.4.	Създаване на обществена нетърпимост към незаконните действия срещу сухоземните костенурки	Реакцията на гражданите спрямо бракониерството		Повишават ли се подадените сигнали на бракониерство от гражданите?	Брой подадени сигнали от случайни граждани		Броя на подадените сигнали от граждани за бракониерство е нараснал с 50%	_____________
5.5.	Популяризиране опазването на сухоземните костенурки в глобален аспект	Уникални посещения на страницата www.testudo.hit.bg		________________	Брой уникални посещения		5 000 уникални посещения годишно	_____________

Каталог: nnps -> files
files -> Република българия министерство на околната среда и водите
files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст
files -> Световното наследство днес и утре с младите хора
files -> Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6
files -> Law for the biological diversity
files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г

Изтегляне 1.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7