План за действие
Изтегляне 2.82 Mb.
|
*СЧН – средно часови норми; СДН – средно денонощни норми; АП – превишаване на алармените прагове 
Както е видно от горните фигури не може еднозначно да се определи дали има сезонност в замърсяването на въздуха със серен диоксид. На територията на Област Стара Загора работи система за ранно предупреждение за замърсяване на приземния атмосферен слой в района (СРП). СРП е изградена от трите топлоелектрически централи в енергиен комплекс «Марица изток» в изпълнение на условия в издадените от министъра на околната среда и водите комплексни разрешителни. СРП отчита нивата на три атмосферни замърсителя - серен диоксид, азотен диоксид и прах. Апаратурата е разположена в РИОСВ - Стара Загора, а основната част от изчислителната техника в «ЕНЕЛ Марица изток 3». СРП работи на базата на 3 числови модула. Първият е на метеорологичната система «АЛАДИН», която задава прогнозата за времето на континента Европа. Вторият модул ползва данни от Американския институт за атмосферно влияние. Третият наслагва данните от автоматичните измервателни станции и метеорологичните пунктове в региона. Така, в синхронна работа, трита модела дават около и над 80 % точност и отчитат вероятността от замърсявания на приземния въздушен слой с 48 часова преднина. Чрез прогностичния модул на СРП се създаде възможност своевременно да се предприемат мерки за редуциране на емисиите на серен диоксид и да се контролира процеса на пренос на замърсителите. Основната полза от експлоатацията на СРП е чрез предварителна (до 2 дни) прогноза, основана на входящи данни от всички точкови източници на трите централи, както и данни от метеорологичната прогноза, да се даде възможност на операторите на централите да предприемат своевременни мерки за намаляване на мощностите. Резултатите от прогностичният модул в реално време се изпращат до потребителите (РИОСВ, ТЕЦ “Марица изток 2” ЕАД, с. Ковачево, Община Раднево, ТЕЦ “Марица Изток 3” АД, с.Медникарово, Община Гълъбово и “Брикел”ЕАД, гр. Гълъбово) два пъти в денонощието. ●Комплексен фонов пункт „Рожен” На следващите фигури са представени данни за средногодишните концентрации на ФПЧ10 и серен диоксид, измерени във фонов пункт „Рожен” за периода 2007-2010 г. 
Ако бъде направено сравнение между измененията на концентрациите на конкретните показатели в двата пункта се вижда, че те следват една тенденция. ●Пределно допустими концентрации (ПДК) Качеството на атмосферния въздух се оценява чрез пределно допустими концентрации (ПДК) на вредните вещества в атмосферния въздух, регистрирани за определен период от време (1 ч, 8 ч, 24 ч, 1 год.). Те не трябва да оказват нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху организма на човека и околната среда. ●Алармен праг Нивото на концентрация на даден атмосферен замърсител, при което съществува риск за здравето на хората при кратковременна експозиция, при което трябва да се предприемат спешни мерки, се определя като алармен праг. Определени са следните алармени прагове:
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е изготвило "Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове и показатели", която регламентира реда и начините за предоставяне информация на населението при превишаване на установените алармени прагове. Съгласно изискванията на инструкцията в случай на превишаване на установените алармени прагове и показатели, не по-късно от 60 минути от момента на отчитане на третата надпрагова средночасова концентрация на серен диоксид, азотен диоксид или озон, РИОСВ уведомяват обществеността. Информацията, която се изпраща на ведомствата, организациите и средствата за масово осведомяване в случаите на превишаване на установените алармени прагове и показатели дава възможност за своевременно уведомяване на населението, а също така съдържа и информация за събитието, здравен риск и предпазни мерки, които следва да бъдат предприети от засегнатите чувствителни групи от населението. Ежедневно в Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) на МОСВ се изготвя Бюлетин за качеството на атмосферния въздух в страната. Бюлетинът се публикува всеки ден на интернет страницата на ИАОС на адрес: http://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/bul/air-bulletin.html При епизоди, в които се превишават алармените прагове следва да се предприемат следните мерки: а) да се избягват напрегнати физически дейности на открито. Ако са наложителни, се препоръчва те да се извършат рано сутрин или късно вечер, ако контролните органи са предупредили за по-слабо замърсяване на въздуха. Определени замърсители (озон) добиват много високи стойности през обедните и следобедните часове; б) учителите трябва да отменят физкултурни занимания като бягане, футбол, баскетбол, или друг спорт на открито със занимания без състезателен характер или такива в закрити помещения или в класните стаи; в) да продължи престоя вътре в помещенията до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като се затварят плътно прозорците на стаите; г) да не се пуши и да се избягват помещения, в които пушенето е разрешено; д) да се избягва престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт, където отпадните газове от транспорта са масивни, както и присъствие в работни помещения с допълнителна експозиция на аерозоли, прахове и други дразнещи вещества; е) да се ограничават дейности, които произвеждат дразнещи носа, очите и белите дробове вещества като готвене, чистене, упражняване на неподходящо хоби; ж) болни от коронарна болест трябва да избягват физически натоварвания на открито в дни с алармени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда. Конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечно-съдови заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, не съществуват.
2.1.3. Обща характеристика на основните атмосферни замърсители и тяхното влияние върху човешкото здраве
Източници Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат. Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката. Влияние върху човешкото здраве Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10. Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 mg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от ( 30 - 150 mg/m3), което е особено силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания. Законодателство
Регламентирани са следните ПДК за фини прахови частици: ПДК за фини прахови частици 10 - средноденонощна ПДК за ФПЧ10 (за 24 часа) - 50 µg/m3; - средногодишна ПДК за ФПЧ10 (за една календарна година) - 40 µg/m3; ПДК за фини прахови частици 2.5 - средноденонощна ПДК за ФПЧ 2.5 (за 24 часа) - 40 µg/m3; - средногодишна ПДК за ФПЧ 2.5 (за една календарна година) - 20 µg/m3; С Наредба № 14 (ДВ, бр. 88/1997 г.), (изм. ДВ, бр. 46/1999 г.), (изм. и доп. ДВ, бр. 8/2002 г.) за норми за пределно допустими концентрации (ПДК) на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места са регламентирани следните норми: ПДК на общ суспендиран прах: - максимално еднократна ПДК - 0.5 mg/m3; - средноденонощна ПДК (за 24 часа) - 0.25 mg/m3; - средногодишна ПДК (за една календарна година) - 0.15 mg/m3. Серен диоксид (SO2) Източници Серният диоксид спада към групата на серните оксиди ( SОx), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание. Основен антропогенен източник на серен диоксид е изгарянето на природни горива (ТЕЦ, битови източници). Металургията и химическата промишленост също са източник на замърсяване със серен диоксид. SO 2 и NОx са основни компоненти на "киселите дъждове". Влияние върху човешкото здраве Серният диоксид постъпва в организма чрез респираторната система. При високи концентрации абсорбцията му достига до 90 % в горните дихателни пътища и по-малко в по-ниските отдели на дихателната система. При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система. Отбелязва се голямо разнообразие на индивидуална чувствителност на населението към серен диоксид, но особено чувствителни са лица болни от бронхиална астма. Действието на серния диоксид върху дихателната система като правило се съчетава с влиянието на праха. Чувствителни групи от населението към експозиция на серен диоксид са децата, възрастните, хората с астма, със сърдечно-съдови заболявания или хронични белодробни заболявания. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, агравация на съществуващи белодробни и сърдечносъдови заболявания. Трудно е да се отдели действието на серния диоксид от това на праха, с което се свързва също повишената честота на хоспитализации и смърт. Хора с астма са 10 пъти по-чувствителни към серния диоксид, отколкото здравите. Децата с астма са особено чувствителни, а експозицията на серен диоксид може да доведе до възпалителни белодробни заболявания.
С Наредба № 9 (ДВ, бр. 46/1999г., изм. и доп. ДВ, бр. 86/2005 г.) са определени ПДК за серен диоксид. Въведените ПДК целят предпазване от вредния ефект на серния диоксид. Възприетите норми за серен диоксид са следните: - средночасова ПДК (за 1-часова експозиция) - 350 µg/m3; - средноденонощна ПДК (за 24-часаова експозиция) - 125 µg/m3; - алармен праг - 500 µg/m3, измерени през 3 последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по-малко от 100 km2 или целия район или агломерация независимо от това, коя от указаните територии е най-малка. При превишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя. АЗОТЕН ДИОКСИД (NO2) Източници Азотният диоксид се образува при горивни процеси. Основни източници са моторните превозни средства (МПС), топлоелектрическите централи (ТЕЦ), някои промишлени предприятия, тютюнопушенето. Под въздействието на интензивна слънчева светлина и в присъствие на летливи органични съединения в атмосферния въздух азотният диоксид взаимодейства химически, в резултат на което се образува вторичният замърсител - озон. Влияние върху човешкото здраве Азотният диоксид навлиза в човешкия организъм чрез дишането. По-голяма част от азотния диоксид се абсорбира в организма, а значителна част от него може да се задържи дълго време в белия дроб. Продължително въздействие на концентрации над ПДК може да причини структурни промени в белия дроб. Вредното въздействие на този замърсител се отразява предимно върху дихателните функции. Неблагоприятно се повлияват хронично болните с респираторни инфекции, а особено чувствителни към повишаване нивото на азотния диоксид са болните от белодробна астма. Установено е, че при кратковременна експозиция, най-ниската концентрация, при която се наблюдава ефект върху астматици (в течение на 1 час) е 560 mg/m3, която служи като основа за определяне на допустимите граници за замърсяване на въздуха.
С Наредба № 9 (ДВ, бр. 46/1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 86/2005 г.) са определени следните ПДК за азотен диоксид: - средночасова ПДК (за 1-часова експозиция) - 200 µg/m3. Нормата следва да се достигне през 2010 год. До достигане датата, към която нормата трябва да бъде спазена са въведени допустими отклонения, които намаляват линейно от 01.01.2001 год. За 2008 год. пределно допустимата концентрация на азотния диоксид е 220 µg/m3; - средногодишна ПДК (за 1-годишна експозиция) - 40 µg/m3; - алармен праг - 400 µg/m3, измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в даден цял район или агломерация. При повишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя. ОЗОН Източници Озонът е газ, който се среща в горната част на атмосферата - 30 - 50 км над земната повърхност и в приземния въздушен слой. Високо разположеният озонов слой има защитни функции, изразяващи се в защита срещу ултравиолетовите лъчи, докато в приземния слой, той може да има неблагоприятно въздействие. Озонът е мощен оксидант. Той не се емитира директно в атмосферата. Формира се от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Липсват антропогенни емисии във въздуха. Естествените фонови стойности на озона във въздуха са около 30 mg/m3, но могат да стигнат много по-високи стойности (напр. 120 mg/m3). Докато NO2 участва в образуването на озон, NO го разрушава до О2 и NO2. Поради това нивата на озон не са толкова високи в градските райони (тук големи количества NO се изпускат от автомобилите), колкото са в селските райони. Когато NO и въглеводородите се пренесат извън градския район, унищожаващият озона NO се окислява до NO2, който участва във формирането на озона. Слънчевата светлина осигурява енергията, необходима за формирането на озона. Близката ултравиолетова радиация разбива стабилните молекули на реактивни свободни радикали. В присъствието на азотни окиси тези свободни радикали катализират окисляването на въглеводородите до СО2 и водни пари. Частично окислените органични вещества като алдехиди, кетони и СО са междинни продукти от реакциите на получаване на озон като краен продукт. Тъй като О3 сам по себе си е фото неустойчив (разрушава се от слънчевата светлина до свободни радикали), той засилва окислителните процеси и катализира собственото си получаване, т.е. той е автокатализатор. По тази причина основно високи нива на озон се наблюдават в горещо слънчево лятно време в места, където въздушните маси са събрали изхвърлените във въздуха въглеводороди и азотни окиси, т.е. градски райони с голямо движение. Заради времето необходимо за протичане на химичната реакция, формирането на озон протича в околностите на замърсяващите източници. Резултатното озонно замърсяване или "летен смог" може да просъществува няколко дни и да се пренася на големи разстояния.
Озонът прониква и оказва токсичното си въздействие чрез дихателната система. Здравните ефекти се състоят във възпаление на респираторните органи, намаление на функционалността на белия дроб, съпроводени с ускорено дишане. Засяга имунната система и намалява устойчивостта към респираторни заболявания. Най-често на рисковото влияние на озона са изложени тези, които работят на открито и имат астматични заболявания. Препоръчва се при съдържание на озон над ПДК хората с повишена чувствителност да избягват продължително пребиваване на открито. Токсичното въздействие на озона се изразява в окисление на сулфхидрилните и амино групите на ензимите, ко-ензимите, белтъците и пептидите. Окислява също ненаситените мастни киселини до мастни прекиси. Токсичността на озона е зависима от нивото на експозицията. Краткосрочните остри ефекти започват с дразнене на очите при около 200 mg/m3 озон, а при по-високи концентрации засягат белия дроб. Епидемиологични проучвания установяват белодробни увреждания при експозиция на деца при концентрация 220 mg/m3. Промени в белодробната функция се наблюдават също и при астматици при експозиция на 160 - 340 mg/m3. Въз основа на наблюденията за здравните ефекти на озона, СЗО препоръчва допустима едночасова концентрация 150 - 200 mg/m3, а за осемчасова експозиция - 100 - 120 mg/m3. Законодателство Българското законодателство е регламентирало ПДК за озон в атмосферния въздух с Наредба № 8 (ДВ, бр. 46/1999 г.), Наредба № 4 (ДВ, бр. 64/от 5 юли 2004 г.) - за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух., а именно:
Данните за регистрираните превишения в другите три пункта се публикуват в тримесечни и годишни бюлетини. СЕРОВОДОРОД (H2S) Източници Сероводородът е широкоспектърен токсичен газ. Той е безцветен газ с неприятна миризма на развалени яйца. В природата големи количества се образуват при процеси на биологично разлагане. По-голяма част от атмосферния сероводород е с естествен геотермален произход. Замърсяването на въздуха има и антропогенен характер. Основен източник е промишлеността - коксови пещи, производство на целулоза, изкуствени влакна, очистка на природен газ и нефтопродукти. Влияние върху човешкото здраве Контактът на човека с този газ се осъществява чрез дихателната система. Оскъдни са данните за възможното проникване чрез храносмилателния тракт. Абсорбира се в организма през белите дробове. В черния дроб и бъбреците се трансформира в тиосулфати и сулфати. Излъчва се чрез белия дроб, урината и фекалиите. Здравните ефекти се изразяват в следното - при ниски концентрации дразни лигавиците и предизвиква конюнктивит, а при високи концентрации са възможни сериозни поражения върху дихателните органи. Препоръчва се да се избягва дълготрайна експозиция при висока концентрация. Установено е, че концентрациите на сероводорода, които предизвикват обонятелен дискомфорт са много по ниски от тези, които представляват здравен риск. За обонятелен праг се приемат концентрации на сероводород между 0,2 - 2,0 mg/m3, но при концентрации над 7 mg/m3 вече са налице по-сериозни оплаквания. Най-ниското ниво на краткотрайна експозиция, при което се появява неблагоприятен ефект върху организма, а именно дразнене на очите, е 15 - 30 mg/m3. По-сериозни увреждания на очите се наблюдават при 70 - 140 mg/m3. При много високи концентрации сероводородът може да увреди белия дроб (над 400 mg/m3). Продължителна експозиция на високи концентрации може да смути образуването на кръвния пигмент и да увреди централната нервна система (ЦНС). Приетата пределно допустима концентрация се обосновава на неговия сензорен ефект. Законодателство Нашето законодателство е възприело следните ПДК за сероводород в атмосферния въздух (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.): Каталог: sites -> default -> files -> docs docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците docs -> Наредба №10 от 30 март 2007 г за условията и реда за съобщаване, регистриране, докладване и предаване на информация за сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти и за блокиране, изтегляне и унищожаване на тъканите и клетките docs -> Информация за рализираните мероприятия свързани с културния календар на община гълъбово за 2017г docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците docs -> З а п о в е д №913 12. 09. 2016 г гр. Гълъбово docs -> Д о к л а д от 29. 05. 2017г. Относно: Проведено изслушване на допуснатите кандидати за съдебни заседатели към Районен съд гр. Гълъбово, мандат 2017-2021г. Уважаеми дами и господа общински съветници, Със свое решение docs -> Информация за състоянието на спорта и туризма в община гълъбово за 2017 г. Уважаеми дами и господа общински съветници Изтегляне 2.82 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
