Описание на мерките за контрол, предприемани от „Асарел - Медет” за ограничаване на въздействието на отпадъците върху околната среда и човека

Описание на мерките за контрол, предприемани от „Асарел - Медет” за ограничаване на въздействието на отпадъците върху околната среда и човека

В съответствие с изискванията на Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци [7], по Sчл.15, (1), Операторът в съответствие с утвърдения от министъра на околната среда и водите, План за управление на минните отпадъци изготвя и изпълнява програма за предотвратяване влошаването на състоянието на водите и на почвите над установените норми, която обхваща съоръженията за минните отпадъци.

По принцип, наличието на сулфиди в минните отпадъци предполага възможност за генериране на кисели води, който процес, ако не е управляван екологосъобразно представлява риск за околната среда. Оценката на изпълнението на дадено съоръжение за отпадъци следва да се базира на физическата и химическа устойчивост през целия жизнен цикъл на съоръжението. Тенденцията за намаляване на риска с времето, особено след закриване на съоръженията е желана. Съоръженията, в които са насипани отпадъци с потенциал за генериране на кисели води следва да бъдат физически и химически стабилни и да предоставят адекватна защита на отпадъците за стотици или дори хиляди години [16]. В Таблица 5.1 са дадени някои примери за най-общи екологични мерки за опазване на околната среда и някои примери за евентуалното изпълнение на посочените мерки, съгласно НДНТ и посочване на ситуацията в най-тежкия случай [16]. В последната графа на същата таблица са посочени мерките, които се прилагат в «Асарел Медет»-АД.


Таблица 5.1- Някои примери за най-общи екологични мерки за защита и някои примери за евентуалното им изпълнение съгласно НДНТ и ситуация в най-тежкия случай [16], както и прилагането им в «Асарел Медет» - АД

Мерки за опазване на ОС	Препо-ръки по НДНТ	Ситуация в най-тежкия случай	Прилагане в «Асарел Медет»
Полагане на дъното на изолационен слой, отводнителни канавки и канали и отвеждане до системи за третиране на инфилтрата	Събраният и обработен инфилтрат да бъде 95%.	Всичкият инфилтрат да изтича в околната среда (100%) или инфилтрата да не се третира преди заустване в дългосрочен план	«Западно насипище» - няма изградени канавки и дренажна система за улавяне на водите от съоръжението. Проектиран и изграден КИС за следене нивата на подземните води, депресионната крива и поровото налягане. - изготвени са два геофизични модела на оводнените и проводими зони в насипището; - изготвен е проект и се изпълнява преоткосиране на Западно насипище в зоната на контакт с хвостохранилището.
			«Окисно насипище» - има изградени съоръжения за дренаж на отпадъците и улавяне на инфилтрата, които се използват за излъжване на медта от окисната руда. Предстои подмяна на метода за третиране на богатите на мед разтвори, като сега действащия метод на циментация ще бъде заменен чрез електролиза на медните йони и получаване на мед
			«Хвостохранилище» По водния откос на основната каменна стена са положени два пласта геотекстил, изпълняващ ролята на обратен филтър. Върху дренажа е положен един пласт геотекстил, а върху него 30 см речна баластра със същото предназначение. През м. юли 2003 год. завършва изпълнението на дренажна завеса, с цел намаляване на поровото налягане, а в бъдеще и понижение на депресионната линия. През м. септември 2004 год. е изградена втора дренажна завеса, успоредна на първата, на около 70 м към въздушния откос. До м. септември 2002 год., избистрената вода от утаечното езеро на хвостохранилището се е отвеждала в контактния водоем посредством І-ви основен колектор. През м. март 2004 год. І-ви основен колектор е тампониран. От м. октомври 2002 год. влиза в действие ІІ-ри основен колектор. Избистрената вода, през скатен преливник, колектора и стоманен тръбопровод ø1 200, минаващ по короната на каменната стена – кота 750, се подава директно към смукателите на 1,2,3 и 4-та помпа на ПС ІІ-ри подем, като могат да работят и с черпателния резервоар.

Техническата и биологична рекултивация намаляват скоростта на генериране на инфилтрата. Приложимо преди всичко за периода на закривне и рекултивация	Намалява поток на замърсители, но удължава периода на излужване (с около 10% от общия инфилтрат)	Неефективна рекултивация, която дава възможност до 100% от инфилтрата да се генерира и отделя, в зависимост от условията	«Западно насипище» - няма до момента
			«Окисно насипище» - Проектната му площ е 626,152 дка. В момента обхваща територия от 431 дка. Има капацитет от 44 млн. т. отпадъци. Изготвен е проект и се изпълнява преоткосиране и рекултивация на откосите. Рекултивирани са 74 дка. откоси и берми.
Техническа и биологична рекултивация за минимизиране на навлизането на кислород. Приложимо преди всичко за периода на закривне и рекултивация	Предотвратяване / намаляване окисляването на киселинно-генериращите отпадъци	Изсъхване на водното огледало или отклоняване на водата от него позволява окисление на киселинно-генериращите отпадъци и получаване на кисели води	«Хвостохранилище» Проектната му площ е 4075,15 дка, като 142 дка са рекултивирани. Площта на „водното огледало” е 700 дка.
Депониране под вода, за да се предотврати окисляването Подходящо в периода на експлоатация и в периода на закриване	Предотвратяване / намаляване окисляването на киселинно-генериращите отпадъци	Изсъхване на водното огледало или отклоняване на водата от него позволява окисление на киселинно-генериращите отпадъци и получаване на кисели води	«Хвостохранилище»- начинът на работа при намиване на отпадъчния хвост обезпечава отпадъкът да се намира непрекъснато под «водно огледало».
Селективно управление чрез разделяне на отпадъците по видове Важно за периода на експлоатация	Предотвра-тяване / намаляване на нежеланите отпадъци / въздействията върху и между отпадъците (например окисляването на некиселинни отпадъци от киселините получени от киселинно-генериращи отпадъци)	съвместно депониране на несъвместими видове отпадъци, което води до повишено ниво на замърсяване	«Западно насипище» - депонира се отпадък от разкривката на медната руда. Намира се непосредствено в „петата” на хвостохранилище „Люляковица”. Изготвен е проект и се изпълнява преоткосиране на Западно насипище в зоната на контакт с хвостохранилището
			«Окисно насипище» - депонира се извън балансова руда, от която си излужва мед, което е в съответствие с чл.5 на Директива 2006/21/EC [12], за насърчаване възстановяването на добивните отпадъци чрез повторно използване с цел извличане на полезни изкопаеми (reclaiming) там, където това е екологично съобразно в съответствие със съществуващите екологични стандарти и с изискванията на настоящата Директива. Създадена е организация на работа, която изключва оперативна грешка да доведе до ситуацията в най-тежкия случай, защото депонирането става чрез друг вид транспорт.
Уплътняване. Прилага се в периода на експлоатация и в периода на закриване и рекултивация	Намаляване на достъпа на кислород до отпадъците, които имат потенциал за генериране на кисели води	Уплътняването не е ефективно и не се постига очаквания ефект за ограничаване на кислорода до желаните нива	«Западно насипище» Насипообразуването се осъществява с конзолен лентов насипообразувател VASP 1200/35+50, като производителността на цялата система е 3000 t/h. или 14-15 млн. тона годишно. За безопасното извършване на насипищните работи и състоянието на работните откоси се следи от звено „Маркшайдери” по изградени реперни мрежи, като при достигане на крайни граници се извършва своевременно преоткосиране до достигане ъгъл на дълговременна и сеизмична устойчивост. Външен контрол по спазване на технологията за депонирането на откривката се осъществява от компетентния орган – РИОСВ, Пазарджик.
			«Окисно насипище» - Изготвен е проект и се изпълнява преоткосиране и рекултивация на откосите му. Външен контрол по спазване на технологията за депониране на извънбалансовата руда се осъществява от компетентния орган – РИОСВ, Пазарджик.
			«Хвостохранилище» За осигуряване устойчивостта на хвостохранилището, с циклониран хвост, по проект от 1997 год. на СПП при УАСГ – гр. София, върху изграденото до тогава хвостохранилище е насипана каменна призма до кота 750. В горния край на призмата е изпълнен филтър от пясък, а върху него започва полагането на циклониран хвост за затежняване. Сигурността на хвостохранилището е проверена и при надграждане до кота 850, за складиране на допълнителни запаси в рудник “Асарел”, но ще е необходимо монтирането на помпи за пулп;
Третиране на инфилтрата или отпадъците Изключително важно за периода на експлоатация	Намаляване на замърсителите в отпадъчната вода от съоръжението	Третирането е преустановено	«Западно насипище» - независимо, че насипището е изградено непосредствено до хвостохранилището, то няма отводнителни канавки и дренажи, които да водят инфилтрата до хвостохранилището.
			«Окисно насипище» - Технологичната схема на Обогатителна фабрика „Асарел” не позволява обогатяване чрез флотация на извънбалансовата и окисна руда поради ниското съдържание на мед в нея. Поради тази причина, тя се депонира на „Окисно насипище” за автогенно излужване, улавяне на образуваните в него богати на мед разтвори. Развити са четири нива (етажа) за нуждите на т.н. насипно окисляване. Площта на I насипищно стъпало е около 44 дка (в план). Подкислените разтвори по гравитачен път, посредством оросителна инсталация от перфорирани тръби и канавки, се подават по повърхността на насипището, при норма на оросяване 3 – 5 л/т руда за 24 часа. Изтичащите от насипището богати разтвори с рН = 2,1 – 2,3 се улавят в сборна канавка, построена в основата на насипището. От канавката разтворите постъпват във водоем за богати разтвори с обем 40 000 м3. От водоема посредством високонапорни помпи богатите разтвори се подават в резервоар с обем 210 м3 и чрез захранващ улей се разпределят равномерно по циментационните редове (Приложение 13), като се предвижда циментацията да бъде заменена с електролиза за получаване на мед.
			«Хвостохранилище» - с цел намаляване на водопотреблението се осъществява оборотно използване на избистрената вода от хвостохранилището. Хвостохранилището има „Контактен водоем”, който улавя дренажни и скатни води, които с помпена станция се включват в оборотното водоснабдяване. По напорен тръбопровод - избистрената вода от утаечното езеро от хвостохранилището, посредством водоотливни съоръжения /скатни преливници/ и помпени станции се включва в оборотното водоснабдяване.
Обратно препомпване Изключително важно за периода на експлоатация	Инфилтрата от съоръжението се препомпва обратно в съоръжението, за да се сведе до минимум замърсяването на ОС	Препомпването е неефективно или системата не работи	«Западно насипище» - няма изградено такова съоръжение
			«Окисно насипище»- на него се извършва допълнително излужване на мед с разтвор на сярна киселина. Технологията включва след извличане на медта, обезмедените разтвори (рН=3–4) да се подават за подкисляване с концентрирана сярна киселина до концентрация в излужващите разтвори 1 г/л. Подкислените разтвори по гравитачен път, посредством оросителна инсталация от перфорирани тръби и канавки, се подават по повърхността на насипището, при норма на оросяване 3 – 5 л/т руда за 24 часа. Изтичащите от насипището богати разтвори с рН = 2,1 – 2,3 се улавят в сборна канавка, построена в основата на насипището. От канавката разтворите постъпват във водоем за богати разтвори с обем 40000м3. От водоема посредством високонапорни помпи богатите разтвори се подават в резервоар с обем 210 м3 и чрез захранващ улей се разпределят равномерно по циментационните редове – Приложение 13. Системата работи в затворен цикъл и е обезопасена и контролирана.
			«Хвостохранилище»- с цел намаляване на водопотреблението се осъществява оборотно използване на избистрената вода от хвостохранилището. Хвостохранилището има „Контактен водоем”, който улавя дренажни и скатни води, които с помпена станция се включват в оборотното водоснабдяване. По напорен тръбопровод - избистрената вода от утаечното езеро от хвостохранилището, посредством водоотливни съоръжения /скатни преливници/ и помпени станции се включва в оборотното водоснабдяване.

В рамките на проекта „METASEP” на 5-та рамкова програма на Европейския съюз за „Селективно пречистване токсични метали от специфични промишлени отпадъчни води”, в който „Асарел Медет”-АД е партньор, са проведени редица опити за йонселективно пречистване на дренажните води и рекуперация на медта [23]. Предлаганата технология включва:

• 
  Селективна сорбция на тежки метали от многокомпонентни водни разтвори при ниско рН. След сорбционния процес се постигат ниски остатъчни концентрации по тежките метали;
  
• 
  Елуация на задържаната мед при меки условия, водеща до получаване на концентриран разтвор на мед.
  

Въз основа на посочената информация в Таблица 5.1, могат да се направят следните изводи:

• 
  Технологията на експлоатация на „Окисно насипище” и „Хвостохранилище Люляковица” обезпечават опазването на околната среда в съответствие с направените препоръки в европейските документи по управление на минните отпадъци;
  
• 
  Във връзка с препоръките на най-добрите налични техники и действащото законодателство, следва да се проведат и статични тестове за излужване, свързани с изпитвания за просмукване, за да може да се установи мобилността на изследваните елементи в дълбочина;
  
• 
  По отношение на управлението на отпадъците от „Западно насипище” следва да се предприемат мерки за изграждане на система от канавки за събиране и третиране на замърсените дренажни води до подходящия стандарт за заустване на води в повърхностен водоприемник в съответствие с чл. 13, (в) на Директива 2006/21/EC [12], включително, като се използват научните изследвания и резултатите по проект „METASEP” на 5-та рамкова програма на Европейския съюз за „Селективно пречистване токсични метали от специфични промишлени отпадъчни води” или разработване на технологии за стабилизиране на отпадъците по отношение на медта;
  

• 
  Постепенно, където това е възможно, да продължи рекултивацията на насипищата с качествена суха покривка и по този начин да се ограничи достъпът на кислород до сяросъдържащия отпадък, което ще намали степента на окисление на сулфида и ще възпрепятства генерирането на „кисели” води. Положителните ефекти от тази мярка се виждат за резултатите от „Окисно насипище”, където е започната частична рекултивация.
  
• 
  Дренажните води от насипищата следва да бъдат третирани преди заустване в продължение на 50 г., след рекултивацията, за което следва да се създадат и обезпечи експлоатацията на съответните пречиствателни съоръжения;