План за управление на минните отпадъци “асарел – медет” ад, гр. Панагюрище

Съгласно горепосочените причини не се очакват големи структурни повреди на „Западното насипище”. При наличие на такива, те ще са локални и свързани със сравнително малки количества отпадъчен материал и на малки разстояния (<100 м в хоризонтална посока). Такива повреди не биха довели до значителни въздействия върху околната среда или човешки жертви. Следователно съоръжението се класифицира като категория „Б” по отношение на структурна цялост, съгласно чл. 22б, ал. 4, т. 2 от ЗПБ.

Дренираните води от композитни проби ЗН2 и ЗН3 се характеризират с ниско рН, но и ниска концентрация на Cu. Съоръжението за минни отпадъци не представлява рисков обект за целия срок на експлоатация, включително и за периода след закриването му. Предвижда се, след изчерпване на капацитета, табана да бъде рекултивиран, като по този начин ще се ограничи достъпът на кислород до сяросъдържащия отпадък и ще се намали степента на окисление на сулфида.

• 
  на територията на съоръжението не се допуска присъствие на външни лица, което изключва възможността за настъпване на смъртни случаи.
  
• 
  опасността за човешкото здраве е незначителна. Няма регистрирани случаи на постоянна загуба на трудоспособност или продължително заболяване на членове на поддържащия персонал. Проведения анализ и получените резултати от проведените изследвания /Протокол № 27 от 2000 г. от здравно – екологична експертиза/ са показали съдържание на мед в сухата маса и подвижните форми, както и кисела рН реакция, специфични за характера на производство на предприятието и декларираните мерки за обезопасяване от страна на “Асарел-Медет” АД.
  

Минните отпадъци от разкривката не съдържат сумарна концентрация, по-висока от лимитираната на вредни или потенциално вредни за околната среда и здравето на хората елементи и не могат да се класифицират като „опасни” по смисъла на чл. 6 от Наредба № 3 от 2004 г. за класифициране на отпадъците. Същевременно, по отношение на неутрализационня потенциал (NP) и трите проби попадат в зона на несигурност, което е еквивалентно на възможен или вероятен потенциал за генериране на кисели води, а по стойност на КНК, която за трите проби са < 1, т.е. няма капацитет за неутрализиране на освободената киселинност и пробата е киселинно генерираща [18].

Ето защо, е направено сравнение за получените стойности на елуатите на отпадъците, които могат да се депонират в депа за неопасни отпадъци по Наредба 8/2004 г., метали в опасните отпадъци, които могат да се депонират на Депа за неопасни отпадъци е изключително ниска за всички изследвани елементи. Степента на излужване на нормираните, по Наредба 8/2004 г., киселинни аниони и соли в опасните отпадъци, които могат да се депонират на Депа за неопасни отпадъци е изключително ниска за всички изследвани киселинни аниони. По отношение на рН на отпадъците за 2 от композитните проби, то е <6. Това са композотните проби от „Западно насипище” – ЗН2 и ЗН3, т.е. депонираните отпадъци в периода от 1995-2000 г. и 2000-2009 г. Същевременно собственото рН на отпадъците, както и рН на елуата не оказва силно въздействие върху мобилността на металите и киселинните аниони, защото стойностите са много по-ниски от нормираните за елуати (10 л./кг.) за опасни отпадъци, които могат да се депонират на депа за неопасни отпадъци. Ето защо, класификацията на „Западно насипище” по отношение на отпадъците е категория „Б”, съгласно чл. 22б, ал. 4, т. 2 от ЗПБ..

Опасни вещества

Отпадъкът, депониран на „Западно насипище” не съдържа вещества или съединения, които се класифицират като опасни, съгласно Директива 67/548/ ЕЕЦ или 1999/45/ЕС, следователно класификация на „Западно насипище” е категория „Б”, съгласно чл. 22б, ал. 4, т. 2 от ЗПБ.

Изтичащите от насипището богати разтвори с рН = 2,1 – 2,3 се улавят в сборна канавка, построена в основата на насипището. От канавката разтворите постъпват във водоем за богати разтвори с обем 40 000 м³. От водоема посредством високонапорни помпи богатите разтвори се подават в резервоар с обем 210 м³ и чрез захранващ улей се разпределят равномерно по циментационните редове (Приложение 13), като се предвижда циментацията да бъде заменена с електролиза за получаване на мед.

Насипището е разположено в долината на дълбоко дере, със стръмни скатове, направляващи инфилтриралите се повърхностни води по естественото му легло. Общата водосборна площ, с прилежащите в съседство територии от други подобекти, е до 600,0 дка, със средна надморска височина 830 - 840 метра. Хидроложките условия в района на „Окисното” насипище не се различават от общите условия, характерни за площадка "Асарел", т.е. насипището е изградено върху южно - български гранити (гранити и гранодиорити), които на повърхността са напукани и изветрели. Тези комплекси са слабо водоносни. Те са хидротермално променени, поради което възпрепятстват инфилтрационните процеси.
Таблица 4.2.1 -Разположение на насипището спрямо защитавани обекти в метри.

	В рамките на	<100 м	<500 м	<1000 м	>1000 м	Изключена опасност
Жилищни сгради и други урбанизирани територии, училища, детски площадки и др.						Х
Отстояние от водни течения и др. водни обекти		от поречието на р. Асарелска				
Разстояние до най-близките санитарно-охранителни зони						Х
Разстояние до най-близките санитарно-охранителни обекти						Х
Земеделски земи и селскостопански обекти						Х
Площ за водосбор на питейна вода/вододайна зона						Х
Водовземни съоръжения за питейна вода						Х
Район на наводнения						Х
Район на свлачища						Х