План за управление на минните отпадъци “асарел – медет” ад, гр. Панагюрище

Съоръжението за минни отпадъци е стабилно, изградено е по проект, поддържа се и е обезопасено откъм нарушаване на целостта му, причинена както от загуба на строителна цялостност.

Съгласно горепосочените причини не се очакват големи структурни повреди на „Окисно насипище”. При наличие на такива, те ще са локални и свързани със сравнително малки количества отпадъчен материал и на малки разстояния (<100 м в хоризонтална посока). Такива повреди не биха довели до значителни въздействия върху околната среда или човешки жертви. Следователно съоръжението се класифицира като категория „Б” по отношение на структурна цялост, съгласно чл. 22б, ал. 4, т. 2 от ЗПБ.

Неправилна експлоатация

Съоръжението за минни отпадъци е стабилно, изградено е по проект, поддържа се и е обезопасено откъм нарушаване на целостта му, причинена както от загуба на строителна цялостност, така и от неправилна експлоатация. Минните отпадъци могат да бъдат задържани в границите на съоръжението по начина, предвиден при проектирането, изграждането и експлоатацията на съоръжението. Не се очакват изменения на депонирания в съоръжението материал в краткосрочен и дългосрочен план. Към „Окисно насипище” са изградени следните инженерни съоръжения за недопускане на изтичане и дрениране на разтвори към околните терени:

• 
  Притовофилтрационна завеса в два реда към р. Асарелска
  
• 
  Отбивен тунел на р. Асарелска
  
• 
  Хидротехнически съоръжения /ХТС/ (баражи, канавки, колектори)
  
• 
  Противофилтрационна завеса към р. Свинарски дол (изградена)
  

Опасността за човешкото здраве е незначителна. Няма регистрирани случаи на постоянна загуба на трудоспособност или продължително заболяване на членове на поддържащия персонал. Проведения анализ и получените резултати от проведените изследвания /Протокол № 27 от 2000 г. от здравно – екологична експертиза/ са показали съдържание на мед в сухата маса и подвижните форми, както и кисела рН реакция, специфични за характера на производство на предприятието и декларираните мерки за обезопасяване от страна на “Асарел-Медет” АД.

От направеното сравнение за получените стойности на елуатите на отпадъците, които могат да се депонират в депа за неопасни отпадъци по Наредба 8/2004 г., в сравнение с нормите по същата наредба се вижда, че стойностите на елуатите от отпадъците е изключително ниска за всички изследвани елементи, с изключение на медта (ОН1 и ОН2). За извънбалансовата руда от 2009-2010 г., проблемът е решен чрез киселинното излужване на медта и стойностите на медта са в нормите. Степента на излужване на нормираните, по Наредба 8/2004 г., киселинни аниони и соли в опасните отпадъци, които могат да се депонират на Депа за неопасни отпадъци е изключително ниска за всички изследвани киселинни аниони. По отношение на рН на отпадъците за 3 - те композитни проби от „Окисно насипище” са <6. Същевременно собственото рН на отпадъците, както и рН на елуата не оказва силно въздействие върху мобилността на металите и киселинните аниони, защото стойностите са много по-ниски от нормираните за елуати (10 л./кг.) за опасни отпадъци, които могат да се депонират на депа за неопасни отпадъци. Следователно съоръжението се класифицира като категория „Б” по отношение на опасни отпадъци, съгласно чл. 22б, ал. 4, т. 2 от ЗПБ.

„Окисно насипище” се класифицира като категория „Б”, защото са създадени технологични и се спазват всички екологични мерки, гарантиращи циркулацията на разтворите на сярна киселина и те не попадат в околната среда, респективно не се очаква негативно въздействие върху нейните компоненти, както и здравен риск.

До обекта са изградени асфалтиран път и електрозахранване. Водоснабдяването се извършва с автоцистерни. Има телефонна връзка с гр. Панагюрище и „Асарел-Медет” АД.

Проектната му площ е 4 075 дка (съгласно одобрен ПУП) и капацитет за 320 млн. тона отпадъци. В момента обхваща територия от 3 000 дка. В момента обхваща територия от 3 171 дка. Към 01.01.2010 г. са депонирани 189 950 385 т или 125 879 809 м³ отпадъци от обогатяването – отпадъчен продукт от технологичната операция флотация (хвост) и са рекултивирани 142 дка откоси и берми по стената. Предвижда се общата площ на Хвостохранилище Люляковица да достигне 4805, 018 дка след приключване на процедурите, изисквани от законодателството.
Дължина на намивната дига 1 375 м, водно огледало ~ 700 дка. Типът на стената е намивна с утежняване.

Отпадъчният продукт представлява пулп /суспензия/ от обогатяването /хвост/, в който твърдата фаза средно е 22 -23%.

• 
  Хвостопровод, който транспортира отпадъка от обогатителната фабрика /ОФ/ до хвостохранилището.
  
• 
  Хвостохранилище „Люляковица”, в поречието на р. Люляковица.
  
• 
  Контактен водоем – улавя дренажни и скатни води, които с помпена станция се включват в оборотното водоснабдяване.
  
• 
  Напорен тръбопровод - избистрената вода от утаечното езеро от хвостохранилището, посредством водоотливни съоръжения /скатни преливници/ и помпени станции се включва в оборотното водоснабдяване.
  

Количеството отпадък излизащ от ОФ “Асарел” норм. = 1790 л/сек., с тегло = 1.144 т/м^з и разреждане Т:В = 1 : 3,5, дебит = 1 969 л/сек. и тегло = 1,129 т/м^з се транспортира до хвостохранилище “Люляковица” посредством стоманобетонов улей с две нитки – работна и резервна със светли размери 1,30/1,30 м. всяка. Дължината на хвостопровода е 7 329 м, с наклон от 1 % до 1,5 %. Хвостопроводът е покрит със стоманобетонови капаци с размери 0,5/1,40 м. Началната точка на хвостопровода е на около 100 м преди Опробвателната станция, на кота 911. През надлез продължава в тунел с дължина 316 м, и светло сечение 12 м². След тунела продължава 600 м в насип, след което преминава по трасе, вкопано в ската.

Транспортирането на хвоста до намивния хвостопровод се осъществява посредством батерия от базалтирани тръби в стоманен кожух с Ду = 490 мм.

По хвостопровода до хвостохранилището се осъществява транспортирането и на другите минни отпадъци, генерирани от дейността на Асарел – Медет:

-Утайки от пречистване на отпадни води от минно-добивната дейност

- Шламове от работата на екстрактори, електролизни вани, утайници и др. (след 2010 г.)

-«брада» от процеса на екстракция (след 2010 г.)

- Утайки от почистване на утаителя и на механичните филтри (след 2010 г)

Намивният хвостопровод е изпълнен в една нитка от стоманени тръби ф 800. Дължината му е 1 350 м., разположен на бетонови блокчета. През 30 м се монтират хидроциклони ф 750 /ф 500/ на отклонения ф 200. Целта е добиване на циклониран хвост за изграждане на опорната призма.

За аварийно изпускане на пулп от улейния хвостопровод към хвостохранилището са изградени две съоръжения.

Основните хидротехнически съоръжения са: каменно-насипна стена с глинено ядро и страничен траншеен преливник с основен изпускател.

• 
  Каменно-насипната стена е с глинено ядро, с височина 30м и дължина на короната 140м., осигуряваща общ авариен обем 410000 м³, от които полезен 300000м³.
  
• 
  Страничен траншеен преливник с бързоток – предназначен е да отвежда високите води от водосбора на р. “Люляковица” с обезпеченост Р = 0,1 %. Изпълнен е от стоманобетон и е оразмерен да провежда 15 м^з/сек., при преливна височина 60 см. Гасенето на енергията се осъществява чрез изхвъргач, изпълнен на края на бързотока.
  

Обемът му е изчислен на база 320.10⁶ тона запаси в рудник “Асарел”.

Крайната кота на надграждане е 829, при която е осигурен полезен обем 218.10³ м³, в който ще се складират 320.10⁶ отпадък при средна плътност 1, 468 т/м³.

Сигурността на хвостохранилището е проверена и при надграждане до кота 850, за складиране на допълнителни запаси в рудник “Асарел”, но ще е необходимо монтирането на помпи за пулп.

Височината на хвостохранилището до кота 829 е 185, 50 м.

Първоначално е изградена основна каменнонасипна стена до кота 722⁷⁰, която откъм водната страна завършва с дренажен каменен език с дължина 250 м и дебелина 20 м.

По водния откос на основната каменна стена са положени два пласта геотекстил, изпълняващ ролята на обратен филтър. Върху дренажния език е положен един пласт геотекстил, а върху него 30 см речна баластра със същото предназначение.

За осигуряване устойчивостта на хвостохранилището, с циклониран хвост, по проект от 1997 год. на СПП при УАСГ – гр. София, върху изграденото до тогава хвостохранилище е насипана каменна призма до кота 750. В горния край на призмата е изпълнен филтър от пясък, а върху него започва полагането на циклониран хвост за затежняване.

През м. юли 2003 год. завършва изпълнението на дренажна завеса, с цел намаляване на поровото налягане, а в бъдеще и понижение на депресионната линия. През м. септември 2004 год. е изградена втора дренажна завеса, успоредна на първата, на около 70 м към въздушния откос.

До м. септември 2002 год., избистрената вода от утаечното езеро на хвостохранилището се е отвеждала в контактния водоем посредством І^-ви основен колектор. През м. март 2004 год. І^-ви основен колектор е тампониран.

От м. октомври 2002 год. влиза в действие ІІ^-ри основен колектор. Избистрената вода, през скатен преливник, колектора и стоманен тръбопровод ф 1 200, минаващ по короната на каменната стена – кота 750, се подава директно към смукателите на 1,2,3 и 4-та помпа на ПС ІІ^-ри подем, като могат да работят и с черпателния резервоар.

През 2004 г. е приет нов проект за хвостохранилището, с който се актуализират оформянето на въздушния откос на опорната призма и технологията за доизграждането й с хидроциклони само от намивния тръбопровод. За подобряване зърнометрията на хвоста, постъпващ към намивния тръбопровод работят 5 броя хидроциклони.

На хвостохранилището през 2000 г. е изградена контролно измервателна система /КИС/ за автоматично измерване нивото на депресионната линия, порово налягане и динамично порово налягане при земетръс.

През м. юли 2003 год. са заложени и 3 броя датчици за пълно налягане.

Контрол на постъпващия и полагания хвост в опорната призма се извършва от обектовата лаборатория по земна механика.

По-нататъшното изграждане на хвостохранилището ще продължи само чрез намивни диги, отстъпващи към езерото. Съгласно горепосоченото не се очакват структурни повреди на Хвостохранилище „Люляковица”.

• 
  съоръжението за минни отпадъци е стабилно, изградено е по проект, поддържа се и е обезопасено откъм нарушаване на цялостта му, причинена както от загуба на строителна цялостност, така и от неправилна експлоатация. Минните отпадъци могат да бъдат задържани в границите на съоръжението по начина, предвиден при проектирането, изграждането и експлоатацията на съоръжението. Не се очакват изменения на депонирания в съоръжението материал в краткосрочен и дългосрочен план. При експлоатацията на съоръжението са предприети всички действия за предотвратяване на голяма авария. В годишните технически проекти се залагат и се изпълняват ефективно мерки по опазване на околната среда. В началото на всяка календарна година се дава отчет за изпълнение на мерките, заложени за предходната година.
  

• 
  съоръжението за минни отпадъци не представлява рисков обект за целия срок на експлоатация, включително и за периода след закриването му. Описаният по-горе начин на отвеждане на отпадъчните продукти – хвост, утайки от пречистване на отпадни води от миннодобивната дейност, шламове, „брада” и утайки от сорбция, екстракция и екелтролиза изключва всяка възможност за краткосрочно и дългосрочно изпускане на замърсители и вредни вещества, в резултат на неправилна експлоатация.
  
• 
  на територията на съоръжението не се допуска присъствие на външни лица, което изключва възможността за настъпване на смъртни случаи.
  
• 
  опасността за човешкото здраве е незначителна. Няма регистрирани случаи на постоянна загуба на трудоспособност или продължително заболяване на членове на поддържащия персонал. С проведения анализ и получените резултати от изследванията, /Протокол № 27 от 2000 г. от здравно – екологична експертиза/ отпадъка се характеризира с неопасни свойства като единствено по съдържание на мед в сухата маса е над определените норми - специфично за характера на производство на предприятието и декларираните мерки за обезопасяване от страна на “Асарел-Медет” АД.