План за управление на минните отпадъци “асарел – медет” ад, гр. Панагюрище

Техниката на безопасност е регламентирана в “Правилник по безопасност на труда при експлоатация на хвостохранилище и шламохранилище” – В – 01 – 02 – 05, София, 1981 г.

Под хвостохранилището има изграден контактен водоем, чието предназначение е да акумулира избистрените води и да осигури престоя им около две денонощия, при което се доразграждат някои химически свързани елементи, свързани с обогатяването на рудата. До м. септември 2002 год., контактният водоем е давал възможност помпените станции да бъдат спирани във върховите часове. Пускането в действие на ІІ-ри основен колектор служи за акумулиране на дренажните води и като резервен обем.

Основните хидротехнически съоръжения са: каменно-насипна стена с глинено ядро и страничен траншеен преливник с основен изпускател.

• 
  Каменно-насипната стена е с глинено ядро, с височина 30м и дължина на короната 140м., осигуряваща общ авариен обем 410000 м³, от които полезен 300000м³.
  
• 
  Страничен траншеен преливник с бързоток – предназначен е да отвежда високите води от водосбора на р. “Люляковица” с обезпеченост Р = 0,1 %. Изпълнен е от стоманобетон и е оразмерен да провежда 15 м^з/сек., при преливна височина 60 см. „Гасенето на енергията” се осъществява чрез изхвъргач, изпълнен на края на бързотока.
  

Съгласно Приложение № 3, към чл. 6, ал. 2, т. 1 на Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (обн., ДВ, бр. 44 от 25.05.2004 г.), когато общата концентрация вредните вещества е  25 %, тогава отпадъкът се класифицира като опасен, докато въз основа на анализираните 3 броя композитни проби и представените данни от химични анализи в акредитирана лаборатория – Протокол 10 и Протокол 11, концентрацията [13] на вредни вещества е < 0,1%, при гранична стойност 25%, т.е. минните отпадъци от отпадъчния хвост нямат опасни свойства по отношение на концентрацията на вредни вещества (виж т.2.3.1), но поради високото съдържание на сяра в тях и получените стойности за киселинния неутрализационен капацитет (КНК<1), които предполагат киселинно генериращи свойства, отпадъците са класифицирани като „опасни”. От обогатяването на медната руда от рудник „Асарел” се отделя и флотационен отпадък (010304*).

Оценката на излужването на металите, киселинните аниони и на солите в композитните проби от трите обекта във времето, на базата на тест за излужване, показа че степента на излужване на нормираните, по Наредба 8/2004 г., метали в опасните отпадъци, които могат да се депонират на Депа за неопасни отпадъци е изключително ниска за всички изследвани елементи от отпадъчния хвост. Степента на излужване на нормираните, по Наредба 8/2004 г., киселинни аниони и соли в опасните отпадъци, които могат да се депонират на Депа за неопасни отпадъци е изключително ниска за всички изследвани киселинни аниони. По отношение на рН на отпадъците за 1 от композитните проби, то е <6 и това е отпадъка от „Хвост – стена”, където е започната частична рекултивация, с което ще се преустановят процесите на окисление на сярата. Към 01.01.2009 г. са рекултивирани 282 дка откоси и берми по стената.

Същевременно собственото рН на отпадъците, както и рН на елуата не оказва силно въздействие върху мобилността на металите и киселинните аниони, защото стойностите са много по-ниски от нормираните за елуати (10 л./кг.) за опасни отпадъци, които могат да се депонират на депа за неопасни отпадъци.

Производството на меден концентрат е базирано на флотационни процеси, при които се използват малки количества химикали – ксантати (дитиокарбонати), пенообразователи, вар и флокуланти. Максимално допустимите количества са около 0,028 г/л за ксантатите (значително под допустимото 0,1% или 1 г/л), 0,023 г/л за пенообразувателите и 0,1 г/л за варта.

На основание горното, както и на писмо на МОСВ Изх. N 26-00-155/2007, съгласно което на хвостохранилище „Люляковица” не е необходимо издаване на разрешително по чл. 104 от ЗООС, т.е обекта е с нисък рисков потенциал, може да се направи заключение, че хвостохранилище „Люляковица” съхраняващо минни отпадъци от преработката, може да се категоризира като съоръжение от „категория Б”, съгласно чл. 22б, ал. 4, т. 2 от ЗПБ.

1. 
   Базова информация за района
   
   • 
     Релеф и застроеност на повърхността
     

Характерът на релефа е средно до нископланински и хълмист, със средна надморска височина 683 м.

Надморската височина се изменя от 1 500 м при билните части на планината на север до 500 м на юг. Във физикогеографски план в тези си граници тя включва:

- на запад - източните склонове на Средногорския рид Белица;

- на север - главното било на Средна гора (само в района на “Медет” границата е на север от главното било);

- на изток - преминава в Стрелчанското поле;

- на юг - Бъта-Банската котловина и част от последните южни разклонения на Същинска Средна гора и постепенно преминава в най-западните части на Пловдивско-Пазарджишкото поле.

         Северната част е заета от билна заравненост на височина 1 300 - 1 500 м, запазена при върховете Братия, Лисец и Бунай. Около тези заоблени върхове се е оформила староплиоценска (понтийска) денудационна заравненост. Между върховете Братия и Бунай върху тази заравненост са Панагюрските колонии и много пасища. На юг средногорските склонове не са стръмни и постепенно преминават в Тракийската низина (Пловдивско-Пазарджишкото поле). Между планинските части са се оформили малките котловини Панагюрска, Бъта-Банска. Характерен елемент в тяхното развитие е разседната тектоника, за което свидетелстват минералните извори.

        Цялата територия на общината е разчленена и нарязана от долините на притоците на реките Луда Яна и Тополница. Вертикалното разчленение на релефа в северните части на общината е от 100 до 400 м/км², хоризонталното разчленение 1-2 км/км². Стръмни склонове и долини има в района на пролома на Панагюрска Луда Яна между гр. Панагюрище и с. Бъта и северозападно от с. Попинци. Средните наклони на склоновете са 20-30 %. Тези характеристики на релефа, съчетани с преобладаващите плитки почви, активната антропогенеза и интензивни валежи в района са предпоставка за развитието на неблагоприятни ерозионни процеси на територията на общината. От друга страна, среднопланинският релеф с букови гори придава на ландшафта потенциал за развитие на туризма.
Общата площ на територията на промишлената площадка на “Асарел-Медет” АД е 11 257 дка. Застроената площ е 80 457 м². За целта са отчуждени:

- земеделски фонд – 1 895 дка;

- горски фонд – 9 362 дка.

Дружеството има съответните документи за актовете на отчуждаване.

• 
  Защитени зони
  

ЗЗ "Средна гора" е едното от двете места в България, където гнезди уралската улулица /Strix uralensis/. Тя е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и за малкия креслив орел /Aquila pomarina/, лещарката /Bonasa bonasia/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, белогърбия кълвач /Dendrocopos leucotos/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, черночелата сврачка /Lanius minor/, горската чучулига /Lullula arborea/ и червеногушата мухоловка /Ficedula parva/. Предвид многогодишното антропогенно и техногенно въздействие в района на Асарел – Медет и свързаните с това промени в местообитанията, дискомфорт и безпокойство, на промишлената площадка не са установявани консервационно значими видове птици.

В близост се намират: BG 0001389 “Средна гора” на около 1200 - 1300 м северно от комплекс „Асарел-Медет”, BG 0001039 “Попинци”, на около 7.5 км южно и BG 0000426 “Луда Яна”, на около 9 км южно от площадката. Трите зони са по Директива 92/43 ЕЕС за опазване на природните местообитания. Въздействие върху целите и предмета на тези зони не се очаква.

• 
  Повърхностни и подземни води
  

Повърхностният отток в района на площадката на „Асарел-Медет” АД се формира от реките Асарелска, Панова, Люляковица и р. Мареш, която преминава през източната част на площадката и през гр. Панагюрище. Първите три реки дават началото на р. Банска Луда Яна (в началото в някои източници наричана Меченска река), Гъстотата на тази речна мрежа е 0,8 км/м². Районът е планински, със сравнително бърз отток и слабо оводнен 4 до 6 л/с.км², със значителна изпаряемост. Повърхностният отток се формира от предимно от валежите, които са около 60 л/м². Максимумт на тези валежи се формира през март - април и октомври – ноември, а минимумът – през лятото. Има периоди през летния сезон, когато някои от реките пресъхват. През периодите на пълноводие поройните дъждове увличат от склоновете към речните корита голямо количествмо земни маси.

Вследствие на извършваните дейности, свързани с рудодобива, се наблюдава изменение в режима, оттока и качеството на водите в реките. Наблюдава се намаляване на водосборната площ на реките. Вследствие на това е увеличен повърхностния дял в речния отток и оттоците по планинските склонове. Водното количество на р. Люляковица е намаляло в резултат на отклоняване на оттока от водосборната област на хвостохранилището и контактния водоем. Намаленото водно количество на р. Мареш се дължи на това, че замърсените дренажни води от Източното насипище се насочват към Пречиствателна станция за руднични води.

Цялостната дейност на фирмата се е отразила в състоянието на повърхностните води, като е настъпила промяна в състава на водите и в оттока на преминаващите в района реки.

Относително естествените хидрохимични условия в района (до експлоатацията на меднорудните находища) се характеризират с преобладаващи хидрокарбонатни или сулфатни и хидро-карбонатно-сулфатни води, рН 5,5  8,5, повишена минерализация 1,50 мг/л, сулфатни йони до 1,70 мг/л и аномални полиметални съдържания. Качеството на водите е повлияно от дейността на “Асарел-Медет” АД по отношение на някои замърсители с отклонения от ПДК, както следва: Мареш (под устието на Лисичи дол) – манган; Панова (под хижа Оборище) – рН, мед и манган. Тези отклонения обаче отчасти се дължат и на съществуващите полиметални аномалии в района.

В системата на хидроекологичния мониторинг в района на „Асарел-Медет” АД са обхванати всички повърхностно течащи природни и техногенни потоци. Ежеседмично са наблюдавани 15 контролни пункта, от които се вземат проби за химични анализи.

Според хидрогеоложкото райониране на България, концесионната територия на “Асарел-Медет” АД попада в Средногорския район на Междинната област.

Хидрогеоложките условия в този район се характеризират предимно с пукнатинни води в две, хидравлически свързани подземни водни тела, а именно (МОСВ, БДИБР):

• 
  Пукнатинни води – Г. Малинско – Панагюрски район с код BG3G0000К2029;
  
• 
  Пукнатинни води – Западно- и централнобалкански масив с код BG3G0000Pt044.
  

Подземно водно тяло BG3G0000Pt44 е формирано в палеозойски гранити и гранодиорити и докамбрийски метаморфити (гнайси, гнайсошисти, мигматити, амфиболити, гранитогнайси и др.). Подземните води са безнапорни по характер. Циркулират в хипергенната напукана и изветряла зона на скалите. Подхранването им е основно от валежи и повърхностни води. Дренират се от силно развитата и дълбоко врязана хидрографската мрежа чрез извори с малък променлив дебит.

Подземно водно тяло BG3G0000Pt44 няма непосредствено отношение към находище “Асарел”, но очевидно се намира в сложна хидравлична връзка с подземно водно тяло BG3G0000К2029, което контактува с него както на североизток, така и на югозапад.

По химически състав пукнатинните води от двете подземни водни тела в естествени природни условия са хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиеви, пресни, със слабо алкална активна реакция (рН = 7,7÷7,8). Концентрацията на изследваните показатели е в рамките на изискванията в “Наредба № 9/16.03.2001 г за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели”.

• 
  Почви
  

• 
  Растителност
  

На територията на самият рудник растителността е изцяло редуцирана. Територията е силно нарушена от изкопните и взривните дейности, без почвена покривка и могат да бъдат установени само някои широко разпространени петрофилни, ксерофилни тревни видове в периферията на рудника.

Месторастенето е сухо до свежо на излужена канелена горска почва. Почвите са средно дълбоки, глинесто-песъчливи, средно каменливи, сухи, рохки и бедни. Тези условия не предполагат голямо растително разнообразие в подлеса, предвид също така и монодоминантния характер, младата възраст и гъстотата на насаждението. Не са установени популации на консервационно значими видове.

• 
  заплаха от природни бедствия (земетресения, свлачища, наводнения, лавини и др.)
  

На производствената площадка на рудник “Асарел” са извършени голям обем изследвания на физико - механичните показатели на скалите. В резултат са диференцирани четири инженерно - геоложки разновидности, чиито обобщени показатели (Страка Ю. и др., 1995) са показани в долната таблица.

Не са констатирани заплахи от природни бедствия.

• 
  Климат
  

Преобладават западните ветрове в 39. 5% от случаите, следвани от северозападните – 13. 4%. Най-силни са ветровете от северозапад, със средна скорост през годината 7. 2 м/с, следвани от западните със средна скорост 6. 0 м/с. Най-слаби са южните ветрове със скорост само 1. 9 м/с. Делът на случаите с тихо време (скорост < 1.0 м/с) в Панагюрската котловина е значителен - 67. 5%.

• 
  Социално - икономически данни за района
  

Обликът на община Панагюрище е почти изцяло промишлен, като основни структуроопределящи отрасли са добивната промишленост, машиностроенето и приборостроенето, текстилната, шивашката и хранително-вкусовата промишленост.

Икономиката на общината като цяло бележи подем, най-вече благодарение на промишлеността, докато спад има в отраслите “Търговия и услуги” и “Селско стопанство”. Частният сектор изцяло доминира в икономиката, като делът на частните стопански единици е близо 99% от общия брой фирми. Преобладаващият брой на фирмите по големина е този на малките и средните предприятия (близо 98%), но на територията на общината осъществяват дейността си около 15 големи фирми, които са структуроопределящи за местната икономика. Те са в отраслите “Добивна промишленост”, “Машиностроене” и “Текстилна и шивашка промишленост” и ще се развиват приоритетно и в следващите години, продължавайки да определят икономическия профил на общината.

Община Панагюрище има много добри дадености и отличен потенциал за развитие на туризма, който до момента не е разработен ефективно. Възможностите са свързани с доизграждане и благоустрояване на туристическата инфраструктура, активна промоция на общината, благоустрояване и адекватно експониране на културно-историческите обекти, разработване на минералните извори, разширяване на културния календар, разработване на съвместни туристически продукти със съседни общини.

Добри дадености и условия има за развитие на дърводобива и дървообработването. Общината не разполага със сериозни ресурси за развитие на селското стопанство и то е застъпено предимно в личните стопанства. Разработването на този отрасъл следва да се насочи най-вече към модернизация и интензификация на производството и отглеждането на перспективни култури и породи – етерично-маслени култури, овощни култури, билки, пчеларство, планинско животновъдство, екологични ферми.

Отрасълът на търговията и услугите е един от най-слабо развитите.

Отраслите “Транспорт” и “Строителство” са застъпени в рамките на нормалното за община от типа на Панагюрище, без да имат значима роля за икономическия облик на общината.

Все още е нисък размерът на външните инвестиции, което налага провеждане на още по-активна политика в тази насока. Значима роля се очаква да играе и банковият сектор.

2. 
   Технологична характеристика на разработваното находище
   
   • 
     форма и размери на находището;
     

Рудното тяло, ограничено при борт 0,10 е с неправилна стълбообразна форма, хоризонталните сечения, на която са неправилни елипси с дълга ос в север – северозападна и къса с изток – североизточна посока. Осите на геометричната анизотропия съответстват на морфологията на тялото. Във височина тялото има дължина съответно 1200 м и 700 м. В дълбочина тялото е срязано от Южно Разслатишките и Миалски разломи, поради което вертикалните сечения в север-южно направление са тапецовидни, а в изток – западно – квадатовидни. Вертикалната дебелина а тялото не е установена. Средната дебелина на тялото до хоризант 510 е 350 м, с вариация по отделните сондажи от 90 до 480 м.

Тялото има сложен вътрешен строеж следствие вместването му в различни скали и метасоматити, различен минерален състав, следствие следрудни разломявания и супергенни процеси. Вътре в тялото са обособени както обеми с по-високи, така и с ниско и непромишлено съдържание. Коефициентът на оруденост при борт 0,22 е Кор = 0,80.

При обемното моделиране са картирани 7 серацит – кварцови тела, разположени вътре в основното рудно тяло.

• 
  дълбочина на разработване;
  

• 
  проведени проучвателни работи
  

• 
  Технология на добива
  

Добивът на минна маса /руда и откривка/ в рудник “Асарел” се извършва по утвърдени перспективни проекти за добив на обем даден по концесията, които са основа на разработване на:

• 
  Годишен работен проект на рудника;
  
• 
  Месечен план за добив на минна маса;
  
• 
  Ежедневен график за добив.
  

Редът за изготвяне на проектите е следният:

• 
  Заснемане състоянието на минните работи – извършва се от отдел “Минно инженерство” от 25 до 30 число в месеца и се представя като ситуационен план в М 1:2000 на първо число на месеца/годината/.
  
• 
  Планиране /проектиране/ добива на руди и откривна минна маса – извършва се от отдел “Минно инженерство” на база на детайлното и експлоатационно проучване по зададени показатели – съдържание на мед и обеми руда и откривка по периоди, като графично и таблично се представят.
  

Главният маркшайдер подготвя проект за сондиране и задава сондажите, след утвърждаване на проекта от технолог пробивно-взривни работи на рудник “Асарел”. След сондирането маркшайдерът прави снимка на просондираното поле.

На основата на маркшайдерската снимка или проекта за сондиране след приемане на просондираното сондажно поле, ръководител взривни работи изготвя паспорт на пробивно взривните работи /ПВР/. Паспортът се утвърждава от гл. инженер-рудник “Асарел” или началник рудник “Асарел”, съгласно “Правилник по безопасност на труда при взривните работи – 1997 г.” Въз основа на него започва самото изпълнение на процедурата по взривни работи.

Сондажното поле трябва да е подготвено за зареждане един ден преди самото взривяване. След взривяването се измерва за наличие на вредни газове и се попълва журнал за резултатите от газовите проби.

Взривената минна маса се товари на автомобили с електрически и хидравлични багери.

Прилагани преработвателни технологии, характеристики

• 
  Технология физичната подготовка на рудата
  

От „Покрит склад” чрез пластинчати питатели и гумено транспортни ленти, рудата се подава в корпус "Дезинтеграция". Корпусът разполага с пет обособени технологични потока – мелници за самосмилане ММС 7,0х2,3 оборудвани с двойни бутари към тях, чрез които преработва едро-натрошената руда. Рудата се самосмила и промива от първичните шламове, след което се разделя чрез двойните бутари на три класи.

Надситовия продукт +12,5 -80 мм отделен от вътрешната бутара с размери на пресевните повърхности 12,7х35 мм с ГТЛ се подава към корпус „Ситно трошене” /КСТ/ за допълнително натрошаване.

Подситовия продукт -12,5 мм от вътрешната бутара, постъпва на външната бутара с размери на пресевните повърхности 5,5х25 мм .

Надситовия продукт +5,5 -12,5 мм от външната бутара чрез /ГТЛ/ се транспортира в междинни бункери.

Подситовия продукт от външната бутара -5,5 мм, по гумиран тръбопровод се транспортира за хидроциклониране в Мелнично отделение /МО/.

Корпус "Ситно трошене" - разполага с обособени шест технологични потока /5 бр. конусни трошачки КМДТ-2200 и 1 бр. МР800/. Рудата с размери +12 -80 мм по лентови питатели постъпва в конусните трошачки, като КМДТ2200 натрошават рудата до едрина –15 мм, а МР800 -12 мм, след което се транспортира с ГТЛ до т.н. междинни бункери.

• 
  Технология на обогатяване
  

Рудата от междинните бункери, чрез 3 броя питатели на поток, от които един брой в работа, се подава на ГТЛ 1200 мм, откъдето през течка се подава в мелница тип МШЦ 4,5х6 - общо 8 потока. Тази руда е със съдържание 85-90% класа –12,5 мм. От 2-ра до 7-ма топкови мелници са оборудвани с по една помпа Metco XR- 350, която основно е в работа, а като резерв са монтирани помпи Warman 14Х12 FAH. Помпите транспортират материала до батерии от 4 броя хидроциклони  660 на Krebs – GMAX26.

Съгласно технологичната схема, подситовият продукт от външната пресевна повърхност на двойните бутари на дезинтеграторите, се подава в зумпфовете на 5 бр. топкови мелници и заедно със слива от мелниците, с помощта на помпите постъпва на класификация в батериите хидроциклони, от които 3 бр. са работещи а един - в резерв. Една от напълно автоматизираните ТМ работи самостоятелно, както и останалите 2 бр. мелници /1 и 8/, за които също се предвижда извършване на реконструкция и преоборудване.

Флотация

Подаденият от мелнично отделение пулп постъпва в разпределителна кутия и захранва двата нови реда, оборудвани с по 6 бр. флотационни машини с обем 160 м³, тип „Wemco Smart Cells”. Общо двата реда работят като основна колективна флотация. Пенният продукт от тях постъпва в бетонен 27 м³ зумпф, откъдето чрез 1 бр. пенна помпа „Метсо” XR 350 – в работа, 2 броя помпи ASH 8х8 - резерв, се подава на колективна пречистка, включваща 6/8 броя флотационни машини „Денвер”-1500. Камерният продукт постъпва на контролна операция в 12/10 броя също флотационни машини „Денвер”-1500, а пенния продукт се транспортира гравитачно до общ зумпф на 3броя досмилащи мелници /2 в работа, 1брой в резерв/. Отпадъците от основна колективна флотация, както и от контролната на колективна пречистка, постъпват в крайния отпадък.

Решаващи фактори са спазването на параметрите на технологичния процес, поддържането на добро техническо състояние на машините и съоръженията, пълната използваемост на оборудването, създаденият ред и дисциплина, спазване на правилата по ТБ, ППО и опазване на околната среда и професионално работещи кадри по сгъстяване, филтрация и ремонтна дейност в корпуса.

Съгласно проект за подобрения в ОФ, в новата схема на флотация е изключено от работа междинно сгъстяване. Получаваните пенни продукти от основна флотация постъпват директно на пречистки.

Сгъстители С-25 м за меден концентрат - при обезводняването на Сu-концентрат в технологичната схема са включени 4 бр. сгъстители С-25 по схема: С-25 № 1 и №2 – основно в работа, № 3 -контролен, № 4 - в резерв. Всеки сгъстител може да работи като работен за меден концентрат и като конролен. В помпена станция № 1 са монтирани 4 бр. помпи ASH-6 и 2 бр. помпи “5 x 4”. За отвеждане на дренажни води работят 2 броя помпи “5 х 4” и 2 бр. “Механобър 5 А“.

В помпена станция № 2 са монтирани 4 броя “5 х 4“ за меден концентрат, 2 бр. “4 х 3”, 2 бр. “Механобър 5А“ и 1 бр. помпа 630 / 12.5 за дренажни води.

Вакуумното отделение е предназначено за осигуряване на необходимия технологичен вакуум от 0.6 - 0.8 кгс/кв.см за филтрите. Монтирани са 3 броя вакуум-помпи тип ВВН- 150 М. За дренажни води е монтирана 1 бр. ПРВП 63/22.5. За подаване на въздух с Р = 1 atm са монтирани 4 бр. въздуходувки, тип ПВР - 30, от тях 2 бр. са в работа.

Филтърното отделение е изградено на два етажа, работен и спомагателен за технологичния процес.

В работните помещения са монтирани 3 бр. дискови вакуум филтри ДШ-100, работещи на меден концентрат, а в спомагателния етаж -тръбопроводните магистрали.

Помпена станция “Сливни води“ – ПССВ - използва се за препомпване на водата, отделена от сгъстяването към 35 000м3 резервоар.

Складиране и спедиция на готовия продукт

Складова база за меден концентрат и грайферни кранове - изградена е от три броя складове с вместимост за около 2200 т, 1460 т и 2240 т или общо за близо 6000 т меден концентрат.

Подготвя необходимият за флотация разтвор на натриев/калиев изобутилов ксантогенат. Той, както и пенообразувателят, се подават по зададен от технолог обогатяване реагентов режим.

Подготвя необходимият за поддържане на основна среда варов разтвор от доставяната негасена вар.

• 
  използвани реагенти, концентрация и количества
  

• 
  Инсталация за сорбция,екстракция и електролиза
  

Описание на Сорбционната инсталация

Инсталацията за сорбционно извличане на мед се състои от следните технологични възли: линеен утаител, помпена станция, сорбционна установка, реагентно стопанство, разтоварище за сярна киселина и магистрални тръбопроводи.

Дебалансови разтвори от МБИ (микробиологичното излужване) и дрениралите води формират изходният разтвор, който постъпва за преработка на сорбционната инсталация. Технологичната схема е синтезирана на основата на йонния обмен. Той се базира на използването на органичен сорбент способен селективно да сорбира медта от изходния разтвор. Сорбентите съдържат в своята структура химични групи способни да дисоциират във водни разтвори, в резултат на което дисоцииращия се йон от химичната група се обменя със съдържащите се в разтвора йони със същият поляритет. Ефективността на сорбцията е в обратна зависимост от стойността на рН на изходният разтвор.

След насищане на сорбента, той се подава на регенерация. Тя се провежда с разтвор на минерална киселина. В резултат на тази технологична операция, сорбираната мед от определено преработено количество изходен разтвор, се концентрира в значително по-малък обем, наречен регенерат. Той се явява като краен продукт на сорбционното извличане, като може да се продава, а също така да се използва като междинен продукт – да се изпраща във водоема за богати разтвори и се преработи в новопредвидената инсталация за екстракция и електролиза.

Регенерацията позволява възстановяване на сорбционните способности на сорбента, които след промиване от регенериращия химичен агент се връщат отново в процес на сорбция на медта.

Производителност на инсталацията

Инсталацията ще преработва замърсени води и дебаланси от продуктивни разтвори, наречени условно изходни, с дебит 90 m³/h или 2 160 m³/24h.

Предвижда се инсталацията да работи на непрекъснат режим на работа.