Инсталация за екстракция и електролиза на мед

Екстракционно отделение

След това водно - органичната емулсия постъпва в утаителя, където двете фази се разделят и всяка от тях през отделен преливник отива към следващото стъпало. Водната фаза, от която медта вече е извлечена и след като е преминала през екстракционана верига, постъпва в специален басейн, откъдето се връща към процеса на излужване. Набогатената с мед органика постъпва в специален резервоар и след това се изпомпва към реекстракционния смесител утаител. В смесителната камера на реекстракционното стъпало натоварената органика контактува с реекстракционнен разтвор, който всъщност е електролит, върнат от електролизното отделение. По време на контакта в смесителя електролита „сваля" (отделя) медта от органичната фаза, а реекстракционната реакция е обратна на екстракционната:

След това в утаителя, реекстрахираната органика и електролита се разделят и органиката се връща към екстракционните стъпала, а набогатения електролит се подава към електролизното отделение.

Основното оборудване в екстракционното отделение е: екстрактор тип смесител - утаител, резервоар за набогатената органика, флотационни колони, електролитни филтри.

• 
  Смесител - двустадиен: първичен -помпа-смесител /импелер/, снабден с честотен преобразувател и вторичен - турбина тип пропелер с 3 радиални перки. Основното изискване за първичните смесители е да осигуряват достатъчен напор и обеменен поток, които са необходими в SХ отделението, докато при вторичните не е необходима каквато и да способност за изпомпване, защото той се използва единствено за поддържане на емулсията и дисперсията на капчиците в смесителната камера. Използването на две смесителни камери подобрява ефективността на смесване.
  
• 
  Утаител - снабден е с преливници за органичната и водната фази. Преливника за водната фаза се проектира, така че да бъде подвижен за да е възможно регулирането на дебелината на органичния слой в утаителя, а понякога се използва и за нормална операция за отделяне на „брада". Преливника за органичната фаза е неподвижен. В утаителите се монтират т.нар picket fence и коалесцери за подобряване на разделянето на двете фази.
  

LO-SХ веригата не може да работи без резервоар за набогатена органика. Този резервоар има няколко функции: 1) минимизира замърсяването на реекстракционната верига с увлечени от излужването замърсители ; 2) трябва да бъде достатъчно голям за да поеме цялата течност от един смесител - утаител. Това се препоръчва за да може в него да постъпва органиката от само едно стъпало, в случаите когато то трябва да бъде изпразнено за модифициране или ремонт; 3) органиката от резервоара за богати разтвори се изпомпва през дебитомер или някакво друго устройство за измерване на дебита, за да може да се контролират дебита и съотношението между фазите.

Основната им функция е отделяне на 95 % от суспендираните твърди частици, които са по-големи от 10 микрона и 95 % от увлечената органика от богатия електролит. Наричат се още „пясъчни" макар, че в тези филтри никога не се поставя силициев пясък, тъй като силнокиселите разтвори, които се използуват в течно - екстракционните вериги бавно разтварят силициевия пясък. Разтворения силиций в комбинация с изглаждащите агенти използвани в електролизното отделение може да доведе до сериозни проблеми при разделяне на фазите в екстракционното отделение. Електролитните филтри представляват съдове под налягане, запълнени с коалесцираща среда, състояща от антрацитни въглени и гранат.

В смесител - утаителите на всички екстракционни вериги се образува трета фаза или т.нар. брада. Тя се формира на органично /водната повърхност и представлява смес от фини твърди частици и органична фаза. Наличието на „брада" води до следните проблеми:

• 
  По-лоша фазова сепарация и следователно недобра работа на екстракционната верига
  
• 
  Пренос на замърсители от екстракционната към електролизната верига
  
• 
  Увеличаване на органичните загуби
  
• 
  Системи за отделяне на брадата - ръчно (с помощта на гъвкава прозрачна тръба) или с вакуумна "пръчка" и портативна диафрагмена помпа. Система за третиране на брадата - смесване на брадата със свежа органика, водна фаза и глина (ако е необходимо), агитация и последваща декантация и филтруване.Система за третиране на органичната фаза - смесване с глина (бентонит, монтморилонит) и последващо филтруване.
  

Основната цел на електролизното отделение е получаването на медни катоди с висока чистота при високи плътности на тока (нормално 250 - 280 А/m²; максимално 300-320 А/m²) и чрез поддържане на добра ефективност по ток. Набогатения електролит, напускащ реекстракцията преминава през два отделни етапа на филтриране преди да постъпи в електролизното отделение, а имено флотационни колони и електролитни филтри. Пречистения вече богат електролит преминава през топлообменник, където се подгрява до определена температура, отива в резервоара за богат електролит и след това се подава към електролизните вани. Преминал през тях той постъпва в резервоара за беден електролита и оттам отново се връща към реекстракционното стъпало.

Когато електролита тече през електролизни вани към анод - катодната електрическа верига се подава електрически ток и протичат определени електрохимични реакции.

Основното оборудване в електролизното отделение е: електролизни вани, токопроводна медна система и токоизправители, система за подтискане отделянето на киселинна, вентилационна система, система за подготовка на дейонизирана вода

Най-често се изработват от бетон с полиетилен или някакво друго покритие, полимерен бетон или стъклопласт. Катоди се изработват от неръждаема стомана или титан и задължително се окантоват. За анодите като конструктивен материал се използува сплав от Pb, Ca, Sb и понякога Sn. Живота на анодите може да се увеличи чрез добавяне на кобалтов сулфат (обикновено 100 - 150 ppm) в електролита. Наличието на кобалт променя повърхностната химия на анодите и предотвратява отделянето на малки частици от оловен оксид, които след това се отлагат на катода.

Факторите, влияещи на качеството на катодите, са следните:

• 
  Концентрация на мед в електролита. Когато тя падне под 30 g/l се променя нарастването на кристалните структури, а това резултира в лошо качество на отлаганията. При нормални работни условия оптималната концентрация на мед в електролита е 35-50 g/l.
  
• 
  Концентрация на желязо в електролита. Тя оказва изключително силно влияние върху ефективността по ток. Повишението на желязната концентрация, води до понижение на ефективността по ток, макар че по-високите концентрации имат и позитивен ефект върху качеството на катодите. Оптималното работно ниво на желязото в електролита е 1,0 - 2,0 g/l.
  
• 
  Концентрация на хлорид в електролита. Ако тя не се поддържа в интервала 15 - 30 ppm, може да доведе до много сериозни проблеми в електролизните операции. Високите концентрации на хлорид оказват неблагоприятно влияние върху кристалното нарастване на медното отлагане и могат да доведат до замърсяване на катодите. Най - сериозния проблем при всяка електролизна операция, използваща постоянни катоди от неръждаема стомана е, че хлоридни нива от 40 ppm, водят до разяждане на стоманата, което пък резултира в много здраво "срастване" на медното отлагане към повърхността на катодите и затруднява отделянето му.
  
• 
  Концентрация на кобалт в електролита. Известно е, че на анодите в електролитната клетка се образува слой от оловен оксид, който е доста чуплив и много често парченца от него се прикрепят към медното отлагане. За да се стабилизира оксида и да се предотврати неговото раздробяване, в електролизната верига се добавя кобалтов сулфат.
  

• 
  Разпределение и агитация в електролита. Разпределението и агитацията на електролита в електролизната клетка е от голямо значение за осигуряването на достатъчно мед в разтвора. Равномерното разпределение на разтвора около всеки катод подпомага кристалното нарастване на отлагането. За достигане на ефективно и равномерно разпределение на потока и за подсилване на агитацията, на всяка клетка се инсталира разпределителен колектор.
  
• 
  Температура на електролита. Големите вариации на температурата имат негативен ефект върху стабилността на анода, което резултира в нежеланото натрошване и ототук замърсяване на катодите. Ето защо е необходим строг контрол както на температурната стабилност, така и на абсолютната температура. Оптималната температура на електролита е 42 -46 °С.
  
• 
  Органика в електролита. Наличието на органика води до получаване на медно отлагане с много лошо качество. То е порьозно и меко и обикновено се нарича "органично изгаряне". В същото време органиката плува на повърхността на клетката и когато в нея се връщат катодните основи те ще се покрият с тънък филм, който причинява залепване на медното отлагане върху неръждаемата стомана. Концентрациите на органика трябва да са по-ниски от 1 ppm и могат да бъдат достигнати чрез мониторинг и оптимизиране на работата на филтрационните системи.
  
• 
  Разпределение на тока. За получаване на гладки медни отлагания, е необходимо осигуряването на равномерна плътност на тока на всеки катод. Колкото по-малко е разстоянието между катодите и анодите, толкова по-висока е плътността на тока. В случаите когато някоя плоскост е изкривена или не е разположена правилно, покриването и с мед става с по - голяма скорост. Когато отлагането стане достатъчно голямо, то може да докосне анода, при което се получава директно късо съединение във веригата и следователно ниска ефективност по ток. Друг нежелан ефект от късите съединения е, че отлагането става силно порьозно. За да се избегне опасността от контакт между катода и повърхността на анода, върху него се поставят различни видове разединители.
  
• 
  Изглаждащи агенти – най-често използвани са добавките, произведени на основата на guar (Guarfloc и Galactasol), но се използват и клей, тиоуреа, алакилсулфонати, лигносулфонати и други с търговски наименования Avitone, Casein, Lignon, Orzan. Те "изглаждат" катодната повърхност, като по този начин предотвратяват отлагането на „люспи" от оловен оксид върху катода, редуцират образуването на дендрити, водещи до къси съединения между катодите и анодите, а и по-гладката повърхност на катодите улеснява измиването им. Дозировка е 150 - 300 g/t катодна мед.
  
• 
  Всяка електролизна операция трябва да включва и малък “bleed” поток за да се предотврати натрупването на „замърсители" в циркулиращия електролит. По принцип дебита на “bleed” потока се поддържа така, че съдържанието на желязо в електролита да бъде около 3 g/l. Тъй като желязото е единствения „замърсяващ" метал, който се екстрахира от повечето LIX реагенти, “bleed” потока се настройва спрямо желязото. Ако в набогатените излужващи разтвори не присъства желязо, с помощта на малък “bleed” поток се контролира натрупването на други метални „замърсители" в електролита .Например ,съдържанието на хлорид трябва да бъде под 100 ppm, алуминия -под 15 g/l и най - важното мангана трябва да е в много ниски концентрации, тъй като той е способен да образува перманганатни съединения, които могат да разрушат органиката много бързо. Ето защо, съдържанието на желязо трябва да се поддържа под 3 g/l и над 1,5 g/l, за да се претотврати образуването на перманганатни съединения.
  

Инсталацията има проектна производителност по разтвори - Q= 10 000 m³/24 h и се предвижда да работи на непрекъснат режим на работа.

• 
  Пречистване на генерирани от добива води
  

Технологичната схема за пречистване включва неутрализация на киселите води с варно мляко, подаване на флокулант за по-ефикасно утаяване на образувалите се утайки и подаването на образувалите се утайки с помпена станция и напорен тръбопровод до хвостопровода на ОФ “Асарел”, а пречистените води се изпускат в р.Асарелска.

Пречиствателната станция се състои от две еднакви секции, всяка включваща 4 бр реактори и двутраншеен утаител. Дренажните води постъпват в първите реактори и преминават през отвор в долната част във вторите реактори, от които през преливен праг постъпват в третите реактори От последните през отвор в долната част водите постъпват в четвъртите реактори, а от тях преливат в разпределителен улей и регулираща нивото на постъпване преграда в траншейния утаител.

При преминаването си през траншейния утаител образувалите се химически сулфатни и хидроокисни утайки седиментират в дънната част на траншеята и с помощта на платформен пясъкокочистач и помпи се подават в сборен улей, по който гравитачно постъпват в буферен резервоар, разположен в помпената станция за утайки. От зумпфа с високонапорни помпи по тръбопровод утайките се подават в хвостопровода на ОФ “Асарел”.

Пречистените води с рН=8,5 се заустват гравитачно по тръбопровод в р.Асарелска.

За нуждите на пречиствателната станция се изграждат автоматизирани инсталации за приготвяне на варно мляко и полиелектролит.

Приблизителен състав на утайките на база сухо вещество е

Олово 64 g/t, мед 4.98%, цинк 1266 g/t, кадмий 14 g/t, никел 137 g/t, силициев диоксид 2,30%, алуминиев оксид 18,57%, железни оксиди 1,29%, магнезиев оксид 7,21%, калциев оксид 13,29%, натриев оксид 0,76%, калиев оксид 0,41%, сяра (обща) 9,33%, сьра сулфатна 8,64%, загуби при накаляване (З.П.Н.) 27,33% и др.

Утайките се транспортират помпажно по тръбопровод и се заустват в хвостопровода, по който постъпват в Хвостохранилище Люляковица.

• 
  изисквания за циркулация на водата
  

Контактен водоем - изграден е под хвостохранилището. Основните хидротехнически съоръжения са: каменно-насипна стена с глинено ядро, страничен траншеен преливник с основен изпускател. След пускане в действие на ІІ-ри основен колектор, контактния водоем служи за акумулиране на дренажните води и като резервен обем при необходимост.

Оборотното водоснабдяване се осъществява от ІІ^-ри основен колектор. Системата качва 1770 л/сек. Подаваното количество вода се измерва с дебитомери ф 600 монтирани на ПС ІІ-ри подем. Подобни, но с диаметри ф 900 има монтирани и на напорните тръбопроводи на ПС ІІІ-ти подем.

Захранването с ел. енергия се осъществява за І-ви и ІІ-ри подем от подстанция “Люляковица”, а за ІІІ-ти подем от Руднична подстанция.

Свежа вода за нуждите на “Асарел Медет”, се подава от яз. “Жеков вир” – по съществуваща деривация към сезонен изравнител - яз. “Ламашко дере” с два подема. На ІІ-рия подем е монтиран разходомер ф 600. Максимално могат да се подават 580 л/сек. От тази вода се допълват и загубите на оборотна вода – изпарение и порна вода.

Водните количества, които постъпват в х-ще “Люляковица” и се губят от изпарение и в порите на намития хвост, са уточнени в инженерно хидроложките изследвания и водостопански баланс от 1985 год., изготвен от ВИАС – гр. София.

Анализирани са три характерни години :

• 
  суха /обезпеченост 95 %/
  
• 
  средно влажна /обезпеченост 25 %/
  
• 
  средна година
  

- приток от водосбора на р. “Люляковица” - 2 196 000 м^з

- валежи - 980 000 м^з

Общо : 3 176 000 м^з

- загуби - порна вода - 3 000 000 м^з

изпарение - 913 000 м^з

Общо: 3 913 000 м^з

Разликата 737 000 м^з се покрива от яз. “Жеков вир”.

В хвостохранилището постъпват и замърсени води от района на рудник “Асарел”, които са заустени в хвостопровода. Няма замер на количествата.

След ускореното запълване на опорната призма с циклониран хвост е увеличена дрениращата от хвостохранилището вода. Количеството варира от 90÷100 л/сек. Акумулират се в контактния водоем и всяка седмица се изпомпват към обогатителната фабрика /ОФ/.

• 
  транспортни схеми
  

• 
  възможност за обратно засипване на отработени добивни пространства
  

3. 
   Геоложка характеристика на разработваното находище:
   

Рудното тяло е със сложен вътрешен строеж, предопределен от вместването му в различни скали, различен минерален състав и различни зони на окисление и вторично сулфидно набогатяване.

Съвременният структурен план на Панагюрския руден район включва части от три контрастни първоразредни структури: Централно – Средногорския (в северната част) и Ихтиманския (в южната част) антиклинории – “колизионни единици” (Дабовски и др.,1989), “акреационни блокове” (Василев и др., 1991) и разположения между тях Панагюрски грабен – синклинорий “Панагюрска ивица” (Бончев, 1970 и 1971), Байлозско – панагюрски синклиналий (Тектонска карта на българия, 1976).

Антиклиналите са изградени от протеозойски метаморфити и палеозойски гранити. Те имат дълбок ерозионен срез, като само в западната им периферия са съхранени триаски и юрски отложения.

Панагюрският грабен – синклинорий е запълнен с горно-кредни вулкански, вулкано-седиментни и собственоседиментни скали, които изгрождат множество второ и треторазредни гробен – синклинали и хорст – антиклинали.

Вулканските скали са от три вулкански ритъма – андезитов, дацитов, трахиандезитов (Маринова, 1970), представени от туфи, лавобрекчи, лава и дайки, и от субвулкански диорит, кварциорит, гранодиорит – профири. В централния средногорски антиклинорий е внедрен Медетския плутон (Ушев и др., 1962).

Седиментните скали са горнокредни варовити мергили, мергили, варовици и флишоподобна алтернация от пясъчници, туфи, туфо-пясъчници, глинесто – пясъчливи варовици. Те са покриващи по отношение на рудно-магматичните процеси – никъде не са процепени от вулкански или субвулкански скали и съдаржатотломки от мета сомотити и рудни минерали, главно пирит (Ангелов, 1974).

Асарелското рудно поле е малка локална грабен-синклинала, съхранен реликт от сателитен вулкан от централен тип, раположен по стиковата зона на панагюрския грабен-синклинорни и Централния средногорски антиклинорий (Ангелов, 1974). В строежа на полето палеозойски гранитоиди, туронски пясъци, варовити лиски, ефузивни андезитови скали (лава, туфи, лавобрекчи, дайки), субвулкански диорит, кварцидиорит, гранодиорит-профири. Ефузивните скали имат променлив наклон на югозапад, запад и северозапад (замерен по слоитостта и контактите между лавовите и пирокластични разновидности), като оформят западните склонове на сателитен малък вулкан. Субвулканистите скали са внедрени в ефузионните скали и палеозойските гранитоиди. Най-голямо разпространение тези скали имат при в. Разслатица, където прехождат в дълбочина в един по-голям стъклообразен щок и бележат гърловината на вулканската постройка от централен тип. Последната се доказва и от характерния релеф, представен от трите върха на Разслатица, подредени елипсовидно, с понижена, калдеровидна част между тях, запълнена с конгломерати и пясъчници, от наличието на вулкански шлаки и от субрадиално разположените субвулкански дайки и апофизи (Ангелов, 1973).

В съвременния структурен план Асарелското рудно поле е ограничено на север от Северно – Разслатишкия и на юг от Дунинския монолитно-разсломни снопа – източни продължения съответно на Меалския и Петричкия възседи (Карагюлева, 1972). Дунинският разлом има наклон на североизток под ъгъл 80°.

Второразредните и треторазредните разломи със северозападна и североизточна посока с отседно-възседен характер разбиват структурата на различно денивилирани блокове. Оформени са два хорстовидноиздигнати блока в северната и южната част на полето и грабеновидно потънал блок между тях. Северният блок е ограничен на север от Миалския, а на юг от второразредния Южно-Разслатишкия разлом. Последният има характер на навлак с наклон на север-североизток под ъгъл 45 - 68° (Андреев, 1977).

Южният блок е ограничен на юг от Дунинския разлом, а на север от Лисамогилския разлом. Последният има наклон на юг-югозапад под ъгъл 75 - 80°. В издигнатите блокове се разкриват палеозойски гранитоиди, докато грабеновидно потъналият блок между тях (седловина между вр. Разслатица и вр. Лиса могила) е изграден само от вулкански ефузивни скали с дайки от субвулкански диорит-порфири.

В Асарелското рудно поле са формирани три медно-профирни находища Асарел и Асарел - запад, разположени в северния и Орлово гнездо, разположено в южния хорстовидно издигнати блока.

1. 
   характеристика на полезните изкопаеми, вместващите скали и отпадната скална маса:
   

Балансови – 127 849 600 т

Извънбалансови – 14 332 700 т
- минераложка характеристика;

В рудите на находище Асарел са установени повече от 33 вида рудни минерали: халкопирит, халкозин, борнит, ковелин, тенантит, тетраедрит, енаргит, сулванит, малахит, азурит, халкантит, брошантит, куприт, тенорит, самородна мед, хризокола, пирит, бравоит, зигенит, арсенопирит, молибденит, самородно злато, електрум, сфалерит, галенит, магнетит, спекуларит, мартит, титаномагнетит, хематит, хидрогьотит, гьотит, хидрохематит. Промишлено значение имат медните минерали, златните минерали и пирита. Евентуално промишлено значение могат да имат още магнетита, кобалта и никелоносните минерали зигенит, бравоит и молибденит.

Промишлената минераложка класификация на медните руди включва три минерални асоциации: халкопиритна (I тип), халкозинова (II тип), медно – карбонатно-окисна.

Халкопиритната асоциация (I тип) е с вторична мед по-малко от 50 %. Основен руден минерал е халкопирита, второстепенни са халкозин, ковелин, борнит.

Халкозиновата асоциация (II тип) е с вторична мед повече от 50 %. Минерали на медта са халкозин, ковелин, борнит, медни сулфосоли, халкопирит.

Медно – карбонат - окисната асоциация съвпада с окисната зона. Основни рудни минерали са: малахит, тенорит, второстепенни – азурит, куприт, самородна мед.

Златната минерализация предшества, съпътства и е наложена на медно-порфирната. Минералните форми на златото са: самородно злато, електрум, изостелит, установено в сулфидните медни минерали, в пирита и в кварца.

• 
  хидротермални промени на полезните изкопаеми и вместващите скали
  

• 
  Много здрави скали (свежи). Това са свежи, много здрави скали,
  слабо напукани, с якост на натиск 1400-2300 кг/см2.
  Такива са преди всичко гранитите, вторичните кварцити, диорит
  порфиритите и отчасти андезитите, изграждащи площите извън
  разседните зони – северно, север-североизток и отчасти южната
  част на находището.
  
• 
  Здрави скали (слабо променени). Това са слабо хидротермално променени скали, с якост на натиск от 900 до 1700 кг/см2 и степен на изветрялост от 0/9 до 1/0. Скалите са напукани на неподвижни блокове. От скалите на тази разновидност, най-слабо хидротермално променени са порфиритите, а сравнително интензивно са променени анде­зитите. Те са окварцени в различна степен - от 3 - 5 до 40 - 45 % вторичен кварц. Те се наблюдават като сравнително големи лещообразни тела в централната и западната част на находището.
  
• 
  Средно здрави скали (значително променени).Това са значително променени напукани скали, с якост на натиск от 550 до 800 кг/см2 и степен на изветрялост от 0,8 до 0, 9. Тази група скали е широко застъпена предимно в източната половина на находището.
  
• 
  Малко здрави скали (силно променени). Това са силно променени скали, с якост на натиск от 220 до 350 кг/см2 и степен на изветрялост по-малко от 0/8, в които целият скален масив е изграден от от­делни скални късове. Скалите от тази разновидност са застъпени в централната, западната и северо-западната част на находището, както в дълбочи­на, така и в горните части на находището.
  
• 
  Слаби скали (много силно променени). Това са много силно променени скали, с якост на -натиск до 50x10 Ра, силно каолинизирани, в резултат от хидротермална промяна в дълбочина плюс изветрителните процеси към повърхността.
  

• 
  промени, настъпили в резултат на изветрителни и супергенни процеси;
  

• 
  Серицитови кварцити - кварц плюс серицит повече от 70% и липса на други типоморфни минерали, освен в отделни случаи андалузит. Те образуват отделни неправилни тела, разположени на различни дълбочини в централната част на находището и в близост до преходната зона между пропилити и аргилизити.
  
• 
  Алунит диаспорови кварцити - задължително присъствие на алунит и/или диаспор, независимо от количеството. Те образуват отделни неправилни тела в западната половина на находището, навсякъде вместени в аргилизити.
  
• 
  Аргилизити - наличие на каолинит и/или монтморилонит повече от 10%. Те заемат централната част и западната половина на находището.
  
• 
  Пропилити – присъствие на хлорит и/или епидот повече от 3%. Те са разпространени главно в източната половина, северозападната и югозападната периферна част на находището. Отделни удължени и неправнлнн тела от пропилити са запазени и в централната част на находището, сред аргилизити.
  

• 
  физични и инженерно-технически характеристики (обемно тегло, плътност, пористост, якост, еластичност, пластичност, напуканост, твърдост, абразивност, пропускливост, филтрационни свойства, водоносност, газоносност, склонност към самозапалване, прахообразуване и др.;
  

Физико-механични и деформационни показатели

Якостни показатели на скалите

• 
  опасност от генериране на киселинни води;
  

• 
  съдържание на инфилтрат;
  

• 
  изменение на качеството на полезните изкопаеми при добиването им;
  

• 
  некондиционни и нискокачествени полезни изкопаеми:
  

• 
  свойства на повърхностните води;
  

• 
  р. Асарелска – устие
  

• 
  р. Панова – устие*
  

*За преустановяване на замърсяването на р. Панова се изгражда противофилтрационна завеса в западната част от Окисно насипище в началото на р. Свинарски дол – ляв приток на р. Панова

• 
  р. Люляковица - устие
  

• 
  р. Банска Луда Яна /начало/
  

• 
  р. Мареш – вливане в р. Луда Яна
  

2. 
   характеристика на минните отпадъци:
   

• 
  годишен добив и общо количество: