План за управление на минните отпадъци “асарел – медет” ад, гр. Панагюрище



страница9/13
Дата09.01.2018
Размер2.05 Mb.
#42761
ТипРешение
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

2.2. Отпадък от “Окисно насипище”

2.2.1. Оценка на минераложките и химическите характеристики на минните отпадъци и на остатъците от химически вещества и препарати от първичната преработка в тях


„Окисното насипище” е образувано от материали, които са отпадък от разкриване и добив на метални полезни изкопаеми /извънбалансова руда/, които се подлагат на допълнително извличане на медта, чрез киселинно излугване.

Извънбалансовите руди от рудник „Асарел” са смесени сулфидноокисни и окисни руди, със съдържание на мед 0.1%Приложение 7 и Приложение 8.

Технологичната схема на Обогатителна фабрика „Асарел” не позволява обогатяване чрез флотация на извънбалансовата /окисна/ руда поради лошата флотационна способност на медните минерали и ниското съдържание на мед в нея. Поради тази причина, тя се депонира на „Окисно” насипище /отвал/ за автогенно излужване, улавяне на образуваните от него богати на мед разтвори и включването им в производство на циментационен концентрат.

Технологичната схема на процеса на излужването и циментацията включва следните основни технологични операции:

а) Оросяване на рудата с обезмеден разтвор от циментацията;

б) Улавяне и циментационно извличане на медта от продукционните разтвори;

в) Обезводняване на циментационната мед.

Постъпилите на циментация продукционни разтвори се обезмедяват с железен скрап, след което постъпват в контролен утайник за утаяване и отделяне на образувалите се железни хидроокиси. След очистването им от железните хидроокиси, към обезмедените разтвори (рН=3–4) се подава за подкисляване с концентрирана сярна киселина до концентрация в излужващите разтвори 1 г/л.

Подкислените разтвори по гравитачен път, посредством оросителна инсталация от перфорирани тръби и канавки, се подават по повърхността на насипището, при норма на оросяване 3 – 5 л/т руда за 24 часа.

Изтичащите от насипището богати разтвори с рН = 2,1 – 2,3 се улавят в сборна канавка, построена в основата на насипището. От канавката разтворите постъпват във водоем за богати разтвори с обем 40000м3. От водоема посредством високонапорни помпи богатите разтвори се подават в резервоар с обем 210 м3 и чрез захранващ улей се разпределят равномерно по циментационните редове – Приложение 13. Системата работи в затворен цикъл и е обезопасена и контролирана. Предстои замяна на циментационния процес за извличане на медта от разтворите с електролизен процес, но това няма връзка с дискутирания минен отпадък.

Минните отпадъци (извънбалансова руда) могат да бъдат задържани в границите на съоръжението по начина, предвиден при проектирането и изграждането на съоръжението. Не се очакват изменения на депонираната в съоръжението откривна скална маса в краткосрочен и дългосрочен план. При експлоатацията на съоръжението са предприети всички действия за предотвратяване на голяма авария.

За безопасното извършване на насипищните работи състоянието на работните откоси се следи от звено Маркшайдери по изградени реперни мрежи, като при достигане на крайни граници се извършва своевременно преоткосиране до достигане ъгъл на дълговременна и сеизмична устойчивост.

Въз основа на изпълнените лабораторни изследвания [11], може да се направи обобщена характеристика за физичните свойства и за някои по-важни якостни показатели на установените вулкански скали с горнокредна възраст:

- обемна плътност - 2,56 г/см3

- специфична плътност - 2,74 г/см3

- обем на порите - 6,37 %

- коефициент на пори - 0,069

- водопопиваемост - 1,19 %

- якост на натиск във въздушно сухо състояние- Rнс= 388,22. 105 Ра - средно здрави скали по БДС 676/85;

- якост на натиск във водонапито състояние- Rнв= 277,66. 105 Ра

- коефициент на размекване - Краз= 0,67

Смесените сулфидноокисни и окисни руди, които са главна съставна част на извънбалансовата руда, не съдържат във високи концентрации, вредни за околната среда и човешкото здраве химични елементи като: As, Cd, Co, Cr, Cu, Hg, Mo, Ni, Pb, V и Zn, съгласно чл.12(3), т.5на НСИУМО– Протокол 4139 / 28.04.2010 г. за извънбалансовата руда, даден в Приложение 7. От направения анализ, се вижда че сумарната концентрация на вредните елементи за всяка една от композитните проби е както следва:



  • ОН-1 – 0,1855%;

  • ОН-2 – 0,1476%;

  • ОН-3 – 0,0862%.

Съгласно Приложение № 3, към чл. 6, ал. 2, т. 1 на Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (обн., ДВ, бр. 44 от 25.05.2004 г.), когато общата концентрация вредните вещества е  25 %, тогава отпадъкът се класифицира като опасен. От останалите елементи, концентрацията на Ba e 0,0294- 0,0614%, а на антимона – 0,0007% - 0,009%. Независимо, че извънбалансовата руда съдържа съединения на медта, най-вероятно под формата на оксиди (Xn; R22 по Приложенията на Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и нови химични вещества, препарати и продукти), сумарната концентрация на вредните елементи е много по-ниска от граничната стойност от 25%.

Съгласно Приложение № 1 към чл. 3 на Наредба № 3/1.08.2008 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (Обн. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г.) са представени сравнителни данни за норми за предохранителни концентрации за тежки метали и металоиди в почвите и получените резултати за извънбалансовата руда от рудник «Асарел». Предохранителната концентрация е съдържание на вредно вещество в почвата в mg/kg, превишаването на която не води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве, съгласно допълнителните разпоредби на същата наредба. Съгласно, Забележката към Приложение No1 към чл.3, при рН<6, каквото е рН и за трите проби от „Окисно насипище”, предохранителните стойности за почвите с песъчливо-глинест механичен състав се прилагат за глинести почви, а стойностите за глинесто-песъчливите и песъчливи почви – за почвите с песъчлив глинест механичен състав. Това условие е взето в предвид и в Таблица 2.2.1.1 са взети под внимание „по-строгите” стойности (за песъчливо-глинести почви), като се има в предвид че извънбалансовата руда от рудник „Асарел” се определя като глинести почви.



Посочените по-горе данни показват, че извънбалансовата руда от рудник „Асарел” съдържа кадмий и мед над предохранителните концентрации за pH<6. Като най-високо е съдържанието на Cu в отпадъка от 1995-2000 г., а най-ниско в отпадъка от 2009-2010 г., което се дължи на допълнителното киселинно излужване на медта от извънбалансовата руда.

Таблица 2.2.1.1- Данни от изследванията на извънбалансова руда от рудник „Асарел” и изискванията по Наредба № 3/1.08.2008 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (Обн. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г.)


Почва

Метали и металоиди, mg/kg суха почва




As

Cd

Cu

Cr

Ni

Pb

Zn

Hg

Co

рН

Предохранителна концентрация

15

0,6

60

110

65

45

160

0,07

35

<6

ОН-1

4

1

1585

69

7

19

20

-

16

4.24

ОН-2

12

1

1239

24

5

42

19

-

13

2.77

ОН-3

6

1

487

73

5

32

128

-

8

3.95

В Протокол № 4139/28.04.2010 г. (Приложение 7) са дадени резултати от изследванията на обща сяра, сулфидна и сулфатна сяра в 3-те композитни проби от извънбалансова руда, като съдържанията са посочени в Таблица 2.2.1.2.



Таблица 2.2.1.2- Данни от изследванията на сяра в разкривка от рудник „Асарел”

Проба

Обща сяра, %

Сулфидна сяра, %

Сулфатна сяра, %

ОН-1

4,80

4,49

0,31

ОН-2

4,21

3,89

0,39

ОН-3

1,10

0,83

0,27

В извънбалансовите руди от рудник «Асарел», за изследваните три периода от време, съдържанието на сулфидна сяра е над 0,1%, в концентрации от 0,83 до 4,49%, както се вижда от Протокол № 4139/28.04.2010 г. (Приложение 7). За периода 2009-2010 г., когато работи инсталацията за киселинно излужване на мед от окисните руди, не се отчита натрупване на сулфатна сяра в депонирания отпадък.

2.2.2. Класификация


  • По Наредба 3/2004 г. за класификация на отпадъците

Класификацията е направена въз основа на представен Протокол от химични анализи, извършени от „Евротест Контрол”-АД – Приложение 7. Както се вижда от т. 2.3.1, отпадъкът не съдържа вредни елементи над 25%, но съдържа мед и сяра под формата на неорганични сулфиди, съгласно Приложение № 5 към чл. 6, ал. 2, т. 3.

В Приложение 8 са дадени резултати от химични анализи на Sобща, Sсулфидна, Киселинен потенциал (AP), изразен като съдържание на H+, mol/kg и Неутрализационен потенциал (NP), изразен като съдържание на H+, mol/kg. Въз основа на последните две величини е изчислен Киселинния неутрализационен капацитет, като отношение на NP към AP. Получените резултати за КНК и за трите проби са < 1, т.е. няма капацитет за неутрализиране на освободената киселинност и минните отпадъци са киселинно генериращи.



Таблица 2.2.2.1 -Класификация на отпадъци от извънбалансови руди от разкриване и добив на метални полезни изкопаеми

Наименование

Код по Наредба 3/2004

Отпадъци, генериращи киселини, от обогатяване на сулфидни руди

010304*

Съгласно Приложение № 3, към чл. 6, ал. 2, т. 1 на Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (обн., ДВ, бр. 44 от 25.05.2004 г.), когато общата концентрация вредните вещества е  25 %, тогава отпадъкът се класифицира като опасен, докато въз основа на анализираните 3 броя композитни проби и представените данни от химични анализи в акредитирана лаборатория – Протокол 7, концентрацията [13] на вредни вещества е < 0,2%, при гранична стойност 25%, т.е. минните отпадъци от извънбалансовата руда нямат опасни свойства по отношение на концентрацията на вредни вещества (виж т.2.2.1), но поради високото съдържание на сяра в тях и получените стойности за киселинния неутрализационен капацитет, които предполагат киселинно генериращи свойства, отпадъците са „опасни”. От добивната дейност на рудник „Асарел”, се отделя и извънбалансова руда с класификация на минен отпадък 010304*.

  • По Решение на комисията от 16.01.2001 за изменение на Решение 2000/532/ЕО относно списъка на отпадъците

Въз основа на посочените в Приложение 8 резултати от химични анализи на Sобща, Sсулфидна, е изчислен Киселинния неутрализационен капацитет. Както беше посочено по-горе, резултатите за КНК и за трите проби са < 1, т.е. няма капацитет за неутрализиране на освободената киселинност и пробата е киселинно генерираща.

Таблица 2.2.2.2 -Класификация на отпадъци от извънбалансови руди от разкриване и добив на метални полезни изкопаеми

Наименование

Код по Решение 2000/532/ЕО

Генериращи киселина остатъци от преработката на сулфидна руда

010304*




  • По Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци

Минните отпадъци се класифицират, съгласно чл.12 от Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци. Минните отпадъци от извънбалансовата руда на рудник „Асарел” представляват глинест почвен материал.

Минните отпадъци от извънбалансовата руда не съдържат сумарна концентрация, по-висока от лимитираната на вредни или потенциално вредни за околната среда и здравето на хората елементи, но поради високото съдържание на сяра в тях и получените стойности за киселинния неутрализационен капацитет, които предполагат киселинно генериращи свойства, отпадъците могат да се класифицират като „опасни” по смисъла на чл. 6 от Наредба № 3 от 2004 г. за класифициране на отпадъците.

Те не могат да се класифицират и като „инертни отпадъци” тъй като не отговарят на изискването на чл.12, ал.3 т.2 от Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци, съдържат сулфидна сяра в количества по-големи от 0,1 на сто (виж Таблица 2.2.1.2).

Извънбалансовата руда от рудник „Асарел” не отговаря на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за почвите и съдържанията на вредни вещества в тях и на нормите, определени с Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.) и не могат да се класифицира като „Незамърсени почви”, поради по-високото съдържание на Cd, Cu, както се вижда от Таблица 2.2.1.1.



Съгласно изложеното извънбалансовата руда от рудник „Асарел” се класифицират според чл.12, ал.4 от Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци като „Опасни отпадъци”.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница