План за управление на минните отпадъци генерирани при експлоатацията на находище „порой”



страница1/4
Дата20.07.2018
Размер0.53 Mb.
  1   2   3   4





гр. Бургас, ул. Одрин N 15, ет. 11


ПЛАН


За управление на минните отпадъци генерирани при експлоатацията на находище „ПОРОЙ”
ВЪЗЛОЖИТЕЛ: “ТРАНСАТЛАНТИК ФРЕЙТЪРС БЪЛГАРИЯ” ЕООД

ИЗПЪЛНИТЕЛ: „ЮНИОН КОНСУЛТ” ООД
УПРАВИТЕЛ:...............................

/А. Кузмов/

ИЗГОТВИЛ: ……………………..

/инж. О. Арсов/
Февруари 2009 год.

СЪДЪРЖАНИЕ:
1.Обща част

2.Описание на дейността пораждаща минните отпадъци

3.Възможности за оползотворяване и намаляване на количеството минен отпадък. Формиране на съоръжения за минни отпадъци

3.1.Оползотворяване на минния отпадък

3.2.Намаляване количеството на минния отпадък

3.3.Формиране на съоръжения за минни отпадъци

4.Характеристика на минните отпадъци и прогнозно количество. Класифициране.

4.1.Базова информация за районa на находище „Порой”

4.1.1.Релеф и застроеност на повърхността

4.1.2.Защитени зони

4.1.3. Повърхностни и подземни води

4.1.4.Почви

4.1.5.Растителност

4.1.6.Заплаха от природни бедствия

4.1.7.Климат

4.1.8.Социално-икономически данни – община Поморие

4.2.Технологична характеристика на разработваното находище

4.2.1.Форма и размери на находището

4.2.2.Дълбочина на разработване

4.2.3.Проведени проучвателни работи

4.2.4.Информация за стари минни изработки в района

4.2.5.Прилагани добивни технологии

4.2.6.Прилагани преработвателни технологии

4.3.Геоложка характеристика на разработваното находище

4.3.1.Характеристика на подземните богатства

4.3.2.Характеристика на минните отпадъци

4.4.Геотехническа характеристика на минните отпадъци

4.4.1.Параметри за определяне на геотехническата стабилност

4.4.2.Очаквани промени при съхраняването и оценка на въздействието им върху стабилността на съоръжението за съхраняване на минните отпадъци.

4.5.Геохимическа характеристика на минните отпадъци

4.5.1.Прогнозиране на възможностите за дрениране и изтичане на вещества и химикали, оказващи неблагоприятно въздействие върху компонентите на околната среда, безопасността и здравето на населението

4.6.Класифициране на минните отпадъци

4.6.1.Класифициране на почвената разкривка

4.6.2.Класифициране на твърдата разкривка

5.Категория на съоръженията за минни отпадъци

6.Рискове за околната среда и мерки за предотвратяването им

6.1.Почва

6.2.Повърхностни и подземни води

6.3.Въздух

6.3.1.Прахово замърсяване

6.3.2.Газови емисии

6.4.Обезопасяване на района на насипообразуване

7.Технически параметри на съоръженията за минни отпадъци и технология на изграждането им

7.1.Местоположение на съоръженията

7.2.Срок на експлоатация

7.3.Геометрични параметри на депата

7.4.Технология на строителството

7.4.1.Отнемане и депониране на почвено хумусния слой

7.4.2.Технология на насипване

8.Мониторинг на съоръженията

9.Закриване на съоръженията

10.Техническа безопасност и охрана на труда

10.1.Общи положения

10.2.ТБ при проектирането и строителството на насипища

10.3.ТБ при работа с механизация

10.4.Мероприятия по осигуряване на личната хигиена и предпазване на работещите в кариерата работници и специалисти от професионални и простудни заболявания
Графични приложения:
1.Положение на кариерата в края на концесията и план на съоръженията за минни отпадъци при пълен проектен капацитет

2.Примерен разрез на съоръжението за инертни минни отпадъци и кариерата в края на концесията


1.Обща част
Настоящият план за управление на минните отпадъци, генерирани при експлоатацията на находище “Порой”, разположено в землищата на с.Порой и с. Бата, общ.Поморие, област Бургас, e разработен от консултантска фирма „ЮНИОН КОНСУЛТ” ООД на основание договор за консултиране с инвеститора - „ТРАНСАТЛАНТИК ФРЕЙТЪРС БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

Планът е изготвен съгласно изискванията на чл.22д, ал.1 и 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ).

“ТРАНСАТЛАНТИК ФРЕЙТЪРС БЪЛГАРИЯ’’ ЕООД e концесионер на находище „ПОРОЙ” съгласно концесионен договор (Рещение N 730 на МС от 18. 11. 2008 г.), който е подписан и влязъл в сила на 20. 12. 2008 г. Срокът на концесията определен в договора е 25 години. Предоставена е концесионна площ в размер на 1454 декара.

За изготвянето на плана за управление на минните отпадъци са използвани следните материали:




  • Геоложки доклад за проведените детайлни проучвателни работи в находище „Порой”.

  • Цялостен проект за експлоатация на находище „Порой”.

При разработване на настоящия план са спазвани изискванията на:


- Наредба за специфичните изисквания за управление на минните

отпадъци, 2009 г.;

- Закон за подземните богатства (ЗПБ), 1999 г.;

- Правилник за безопасност на труда при разработване на находища

по открит начин, 1996 г.;

- Наредба № 26 от 2 октомври 1996 г. за рекултивацията на

нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи,

отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.



2.Описание на дейността пораждаща минните отпадъци
В концесионната площ на находище „Порой” ще се извършват минно-добивни дейности за получаване на трахитова суровина за различни строителни цели. Резултатите от лабораторните изпитания показват, че фракциите, произведени след натрошаване на трахитите от проучвателната кариера, отговарят на изискванията за трошен камък за пътни основи и асфалтови настилки и за пълнители при производство на бетони от всички марки и групи.

При добива на трахити от находище „Порой” ще се отстранява разкривка, каквато е установена за находището. Разкривката е съставена от почвено хумусен слой (мека разкривка) и изветрели трахити (твърда разкривка).

Почвено хумусният слой е материал подходящ за рекултивация и ще се използва именно за тази цел. Обемите от него се изземват селективно и се депонират на временни депа за хумусен материал, разделно от твърдата разкривка. Меката откривка се отнема от участъците, предвидени за добив и от тези за насипване на твърдата (скална) разкривка. Почвено хумусният слой, до момента на оползотворяването си се третира като минен отпадък, депониран на временно съоръжение за минни отпадъци.

Твърдата разкривка, която също е минен отпадък, ще се депонира на второ хранилище за минни отпадъци. То също ще има временен характер, съгласно инвестиционните намерения на концесионера.


3.Възможности за оползотворяване и намаляване на количеството минен отпадък. Формиране на съоръжения за минни отпадъци
3.1.Оползотворяване на минния отпадък
Минния отпадък, който ще се генерира от разкривните работи при експлоатацията на находище „Порой”, представлява геоложко- почвен материал (мека разкривка) и изветрели трахити с нарушени физико-механични свойства (твърда разкривка). Твърдата разкривка ще се използва като материал за неотговорни строителни цели. При пазарен интерес и според технологичното състояние на обекта, обемите от нея ще се реализират директно след изземването й от находището, или ще се вземат необходимите обеми от вече депонираните количества минни отпадъци в хранилището. Тъй като концесионерът „ТРАНСАТЛАНТИК ФРЕЙТЪРС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е концесионер и на баластриера „Инджейско блато”, намираща се в близост до находище „Порой”, нереализираната на пазара скална разкривка от находище „Порой” може да се използва за запълване на отработеното добивно пространство в баластриерата.

Меката разкривка е материал подходящ за рекултивация и ще се използва за тази цел. Една част от депонираните обеми ще се използва за рекултивация на нарушени терени в района на находището, а друга част - за рекултивацията на котлована на кариерата и на освободените от скалното депо терени.




3.2.Намаляване количеството на минния отпадък
В отделни участъци от находището, където ситуацията позволява, твърдата разкривка може да се изземва валово заедно с обемите от доказаните геоложки запаси. Така получената скална маса може да се реализира като несортиран трошен камък за пътни основи, или след преработка като нефракциониран трошен камък - 0-75 мм 0-100 мм или други според пазарното търсене.
3.3.Формиране на съоръжения за минни отпадъци

При експлоатацията на находище „Порой” през концесионния период ще се формират следните съоръжения за минни отпадъци.

За иззетата откривка ще се организира насипище, като в северозападната и южната част на находището ще се депонира меката откривка (почвено-геоложки материали), а в централната северна част – твърдата. Насипообразуването ще се извършва разделно. Депата са разположени в контура на концесията, но извън площа на запасите и ресурсите.

Твърдата разкривка (изветрели трахити) ще се депонира на булдозерен тип депо, което ще бъде двустъпално. Очаквания обем твърда разкривка за депониране през концесионния период е до 920 000 куб.м., разположено на площ от около 75 декара.

Очаквания обем мека разкривка, подлежащ на депониране през концесионния период е около 90 000 куб.м. Депонира се на две временни депа за почвен материал. Почвените депа са булдозерен тип и са с проектна площ от около 15 декара за северозападното и 3 декара за южното депо.

Съгласно казаното в т.3.1., почвените депа ще имат временен характер, като по време на концесионния период обемът им ще бъде променлив. В края на концесионния период депата ще бъде закрито чрез изгребване и оползотворяване на съхранявания в него почвен материал.

Депото за скална разкривка също ще бъде временно. Съгласно описаното намерение на концесионера в т.3.1., обемите съхранявани в него по време на концесионния период ще се променят в зависимост от темповете на изпълнение на предвидените дейности и пазарния интерес към материала. В края на концесионния период съоръжението за съхраняване на скална разкривка ще бъде закрито, чрез оползотворяване на цялата останала в него скална маса. При наличие на остатъчна такава –ще бъде рекултивирано.
4.Характеристика на минните отпадъци и прогнозно количество. Класифициране.

4.1.Базова информация за районa на находище „Порой”

4.1.1.Релеф и застроеност на повърхността

Релефът в района на находище „Порой”е нископланински с характерните широки, силно разчленени била. На изток Айтоска планина прехожда плавно към североизточните окрайни части на Бургаската низина. Това положение на площта определя релефните форми, които са поредица от възвишения с височина – 260-270 м.Те са изтеглени в повечето случаи в посока от запад на изток, между които се разполагат седловинни форми, оврази и долове. Дългата ос на площта на находището е ориентирана с посока почти запад-изток, като обхваща билните части на удължено възвишение. Денивелацията между най-ниските и най-високите коти на терена е около 100 м, а средната им надморска височина е около 200 м. Хоризонталното разчленение на релефа е от 0 до 15 км/км2, а дълбочинната врязаност на речно-доловата мрежа е от 0 до 50 м/км2.


Върху терените предвидени за насипищна дейност няма застрояване. Релефът в района на съоръженията за минни отпадъци е полегат и е благоприятен за развитието на булдозерен тип насипища.

4.1.2.Защитени зони

Територията на концесията на находище “Порой” попада частично в защитена зона по директива за местообитанията - „Айтоска планина” от националната екологична мрежа НАТУРА 2000. Терените предвидени за изграждане на хранилищата за минни отпадъци попадат изцяло в границите на защитената зона.

Имайки в предвид временния характер на депата и относително малкия процент, който съставляват те от площта на защитената зона, може да се счита, че съоръженията няма да окажат негативно влияние върху целите на опазване на защитената зона.

Цели на опазване на защитената зона:

-Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

-Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

-Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.



4.1.3. Повърхностни и подземни води

Планинския характер на релефа в района на съоръженията за минни отпадъци не позволява образуването на повърхностни води.

По време на проучването на находището не са установени подземни водоносни хоризонти.

4.1.4.Почви

Основен почвен тип в Бургаския район са смолниците (80%). Те са предимно излужени, средномощни и в зависимост от материнската скала показват значителни различия. Срещат се още и ливадните смолници, алувиалните, делувиалните, ливадно-блатните и други почви.

В района на концесионната граница на находище „Порой” се различават следните типове почви. В билната част почвите са изключително плитки (примитивни). По склоновете преобладават канелените горски почви, подтип излужени и ерозирани. В равнинните и низинни части от релефа почвите са тип смолници. При прехода между канелени и смолници се наблюдават канелени смолницовидни подтип почви. В доловете в релефните пониженията има делувиални и делувиално-ливадни почви.

4.1.5.Растителност

Основен елемент на растителната покривка в района са чистите и смесени гори от благун и цер. Върху терени със северни изложения те са примесени с липа, клен, габър, ясен, бряст и др. Сега тези фитоценози са почти унищожени. Месторастенията на ксеротермните горски формации са заети от храстови (келяв габър, драка) и тревни екосистеми. Растителните ресурси в района още от далечно минало са обект на активно стопанско усвояване. Това антропогенно въздействие се е отразило върху тяхната ограничена площ, влошена структура, продуктивност и състояние. Селскостопанските земи заемат мястото на гори от цер, космат дъб, летен дъб, полски ясен и др.

Терените на находище „Порой” са ниско продуктивни земи, които в билните части са голи, а по ниските части на склоновете са покрити с храсти – драка, глог, шипка, габър и отделни закелавели дървесни видове – най-често дъб, габър и др.

При изграждането на съоръженията за минни отпадъци ще се наложи на отделни места да бъдат зачиствани храсти и друга нискостеблена растителност.


4.1.6.Заплаха от природни бедствия

-Земетресения

Според действащото сеизмично райониране на република България, района на находище „Порой” попада в територия с вероятност от възникване на земетресение със степен на въздействие - I-VII степен по МШК. Коефициентът на сеизмичност за района е Кс = 0.10.

Следващата таблица показва характера на очакваните разрушения в зависимост от степента на въздействие на земетресението:


Степен на въздействие по МШК

Характер на разрушенията

До VI степен

Леки

VI-IX степен

Тежки

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница