План за управление на минните отпадъци генерирани при експлоатацията на находище „порой”

ПЛАН

Планът е изготвен съгласно изискванията на чл.22д, ал.1 и 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ).

“ТРАНСАТЛАНТИК ФРЕЙТЪРС БЪЛГАРИЯ’’ ЕООД e концесионер на находище „ПОРОЙ” съгласно концесионен договор (Рещение N 730 на МС от 18. 11. 2008 г.), който е подписан и влязъл в сила на 20. 12. 2008 г. Срокът на концесията определен в договора е 25 години. Предоставена е концесионна площ в размер на 1454 декара.

За изготвянето на плана за управление на минните отпадъци са използвани следните материали:

• 
  Геоложки доклад за проведените детайлни проучвателни работи в находище „Порой”.
  
• 
  Цялостен проект за експлоатация на находище „Порой”.
  

При разработване на настоящия план са спазвани изискванията на:

отпадъци, 2009 г.;

- Закон за подземните богатства (ЗПБ), 1999 г.;

- Правилник за безопасност на труда при разработване на находища

по открит начин, 1996 г.;

- Наредба № 26 от 2 октомври 1996 г. за рекултивацията на

нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи,

отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.

При добива на трахити от находище „Порой” ще се отстранява разкривка, каквато е установена за находището. Разкривката е съставена от почвено хумусен слой (мека разкривка) и изветрели трахити (твърда разкривка).

Почвено хумусният слой е материал подходящ за рекултивация и ще се използва именно за тази цел. Обемите от него се изземват селективно и се депонират на временни депа за хумусен материал, разделно от твърдата разкривка. Меката откривка се отнема от участъците, предвидени за добив и от тези за насипване на твърдата (скална) разкривка. Почвено хумусният слой, до момента на оползотворяването си се третира като минен отпадък, депониран на временно съоръжение за минни отпадъци.

Твърдата разкривка, която също е минен отпадък, ще се депонира на второ хранилище за минни отпадъци. То също ще има временен характер, съгласно инвестиционните намерения на концесионера.

Меката разкривка е материал подходящ за рекултивация и ще се използва за тази цел. Една част от депонираните обеми ще се използва за рекултивация на нарушени терени в района на находището, а друга част - за рекултивацията на котлована на кариерата и на освободените от скалното депо терени.

При експлоатацията на находище „Порой” през концесионния период ще се формират следните съоръжения за минни отпадъци.

За иззетата откривка ще се организира насипище, като в северозападната и южната част на находището ще се депонира меката откривка (почвено-геоложки материали), а в централната северна част – твърдата. Насипообразуването ще се извършва разделно. Депата са разположени в контура на концесията, но извън площа на запасите и ресурсите.

Твърдата разкривка (изветрели трахити) ще се депонира на булдозерен тип депо, което ще бъде двустъпално. Очаквания обем твърда разкривка за депониране през концесионния период е до 920 000 куб.м., разположено на площ от около 75 декара.

Очаквания обем мека разкривка, подлежащ на депониране през концесионния период е около 90 000 куб.м. Депонира се на две временни депа за почвен материал. Почвените депа са булдозерен тип и са с проектна площ от около 15 декара за северозападното и 3 декара за южното депо.

Съгласно казаното в т.3.1., почвените депа ще имат временен характер, като по време на концесионния период обемът им ще бъде променлив. В края на концесионния период депата ще бъде закрито чрез изгребване и оползотворяване на съхранявания в него почвен материал.

Депото за скална разкривка също ще бъде временно. Съгласно описаното намерение на концесионера в т.3.1., обемите съхранявани в него по време на концесионния период ще се променят в зависимост от темповете на изпълнение на предвидените дейности и пазарния интерес към материала. В края на концесионния период съоръжението за съхраняване на скална разкривка ще бъде закрито, чрез оползотворяване на цялата останала в него скална маса. При наличие на остатъчна такава –ще бъде рекултивирано.
4.Характеристика на минните отпадъци и прогнозно количество. Класифициране.

4.1.Базова информация за районa на находище „Порой”

4.1.1.Релеф и застроеност на повърхността

Релефът в района на находище „Порой”е нископланински с характерните широки, силно разчленени била. На изток Айтоска планина прехожда плавно към североизточните окрайни части на Бургаската низина. Това положение на площта определя релефните форми, които са поредица от възвишения с височина – 260-270 м.Те са изтеглени в повечето случаи в посока от запад на изток, между които се разполагат седловинни форми, оврази и долове. Дългата ос на площта на находището е ориентирана с посока почти запад-изток, като обхваща билните части на удължено възвишение. Денивелацията между най-ниските и най-високите коти на терена е около 100 м, а средната им надморска височина е около 200 м. Хоризонталното разчленение на релефа е от 0 до 15 км/км², а дълбочинната врязаност на речно-доловата мрежа е от 0 до 50 м/км².

Територията на концесията на находище “Порой” попада частично в защитена зона по директива за местообитанията - „Айтоска планина” от националната екологична мрежа НАТУРА 2000. Терените предвидени за изграждане на хранилищата за минни отпадъци попадат изцяло в границите на защитената зона.

Имайки в предвид временния характер на депата и относително малкия процент, който съставляват те от площта на защитената зона, може да се счита, че съоръженията няма да окажат негативно влияние върху целите на опазване на защитената зона.

Цели на опазване на защитената зона:

-Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

-Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

-Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Планинския характер на релефа в района на съоръженията за минни отпадъци не позволява образуването на повърхностни води.

По време на проучването на находището не са установени подземни водоносни хоризонти.

4.1.4.Почви

Основен почвен тип в Бургаския район са смолниците (80%). Те са предимно излужени, средномощни и в зависимост от материнската скала показват значителни различия. Срещат се още и ливадните смолници, алувиалните, делувиалните, ливадно-блатните и други почви.

В района на концесионната граница на находище „Порой” се различават следните типове почви. В билната част почвите са изключително плитки (примитивни). По склоновете преобладават канелените горски почви, подтип излужени и ерозирани. В равнинните и низинни части от релефа почвите са тип смолници. При прехода между канелени и смолници се наблюдават канелени смолницовидни подтип почви. В доловете в релефните пониженията има делувиални и делувиално-ливадни почви.

4.1.5.Растителност

Основен елемент на растителната покривка в района са чистите и смесени гори от благун и цер. Върху терени със северни изложения те са примесени с липа, клен, габър, ясен, бряст и др. Сега тези фитоценози са почти унищожени. Месторастенията на ксеротермните горски формации са заети от храстови (келяв габър, драка) и тревни екосистеми. Растителните ресурси в района още от далечно минало са обект на активно стопанско усвояване. Това антропогенно въздействие се е отразило върху тяхната ограничена площ, влошена структура, продуктивност и състояние. Селскостопанските земи заемат мястото на гори от цер, космат дъб, летен дъб, полски ясен и др.

Терените на находище „Порой” са ниско продуктивни земи, които в билните части са голи, а по ниските части на склоновете са покрити с храсти – драка, глог, шипка, габър и отделни закелавели дървесни видове – най-често дъб, габър и др.

При изграждането на съоръженията за минни отпадъци ще се наложи на отделни места да бъдат зачиствани храсти и друга нискостеблена растителност.

Според действащото сеизмично райониране на република България, района на находище „Порой” попада в територия с вероятност от възникване на земетресение със степен на въздействие - I-VII степен по МШК. Коефициентът на сеизмичност за района е Кс = 0.10.

Следващата таблица показва характера на очакваните разрушения в зависимост от степента на въздействие на земетресението:

Степен на въздействие по МШК	Характер на разрушенията
До VI степен	Леки
VI-IX степен	Тежки