План за управление на минните отпадъци генерирани при експлоатацията на находище „порой”

Районът на съоръженията попада в зона без риск от активиране на свлачищни процеси.

Приложената по-долу карта представлява райониране на територията на страната, по степен на риск от възникване на свлачища.



-Наводнения

Според районирането на територията на република България, по заливни зони, Районът на находище „Порой” не попада в такава.

Приложената по-долу карта представлява райониране на територията на страната, по зони с потенциална опасност от заливане.



-Пожар

Районът на съоръженията за минни отпадъци е много слабо залесен с дървесни и храстовидни видове. Тревната растителност е рехава, а на места липсва. Няма сериозни предпоставки за възникване на пожари.

Климатът на района е преходно континентален, със слабо преобладаване на есенно-зимния валежен максимум. Годишната сумарна радиация е 5600-5700 МJ/m², средната годишна температура – от 12 до 12.5С. Годишните валежи са между 460 и 600 мм. През топлото полугодие районът е засушлив поради малкото количество облачност и валежи.

Преобладаващите ветрове са север-североизточни, но разпределението по посоки е сравнително равномерно. Повишената атмосферна влажност през цялата година обуславя по-чести мъгли и през топлото полугодие. Броят на дните със снежна покривка е до 5 средногодишно във вътрешността на района. В структурата на климата през зимата значително отражение дават температурните различия между самото крайбрежие и по-континенталните, вътрешни земи, някои от които (Айтоското поле) попадат под влиянието дори на приземни термични инверсии.

Преобладаващите ветрове духат от север- североизток, което е благоприятно от гледна точка на праховото замърсяване на съседните населени места, които са разположени на запад и север от депата за минни отпадъци.

Както е видно от посочените по-долу данни структуроопределящ отрасъл за икономиката на общината е туризмът. Голямата Отдалеченост на съоръженията за минни отпадъци от крайбрежната ивица не предполага оказване на каквото и да е било вредно влияние на депата върху развитието и функционирането на отрасъла.

Находище „Порой” представлява част от покров изграден от трахити, разположен в южната част на проучената площ. Участъкът има дължина около 4000 м и максимална ширина 400 м. Дебелината на проучените трахити е 30 до 50 м. Вертикалният диапазон на разпространението им е повече от 100 м.

В находище „Порой” дъното на запасите и ресурсите е равнина на кота - 140 м. През концесионния период най-ниско разработвания хоризонт ще бъде хоризонт - 170 м.

В района на хълма са установени няколко много стари малки кариерни гнезда.

Разкривката (почвена и скална) от находището ще се отнема с булдозер, и ще се натоварва от челен товарач на автотранспорт.

Добива на трахити ще се извършва след предварително разрушаване на скалния масив чрез ПВР. Взривения куп ще се натоварва с багер на автосамосвали. Спомагателните работи ще се извършват с булдозер.

4.2.6.Прилагани преработвателни технологии

Суровината ще се преработва в трошачно-сортировъчна инсталация – ТСИ. ТСИ е разположена на промишлената площадка на кариера за пясъци “Инджейско блато”, отстояща та 21 км от находище “Порой”. Процесите са: трошене и пресяване. Технологията е безотпадна. Транспортирането на суровината до ТСИ ще се осъществява посредством автотранспорт.

Прилага се лентов транспорт между отделните трошачно пресевни възли и готовата продукция (купове) в рамките на ТСИ – кариера “Инджейско блато”.

Изчислените запаси и ресурси на находище „Порой” по състояние към 01. 01. 2008 г. са следните количества:

Категория вероятни запаси 122 – 22302.7 хил. куб. м.

Предварително оценени ресурси 222 – 7924.5 хил. куб. м.

Предварително установени ресурси 332 – 16714.7 хил. куб. м.

- Минераложка характеристика

Трахитите са определени като променен пироксен-биотитов трахит, субвулкански фациес. Текстурата е масивна, а структурата порфирна, за основната маса едромикролитова към дребнопризматичнозърнеста.

Минераленият им състав е представен от: първични минерали като плагиоклаз, калиево-натриев фелдшпат, променен моноклинен пироксен, биотит, апатит, магнетит и вторични минерали - карбонат, зеолит, смесенослойни хлорит-глинести минерали, пелитоморфни глини, железни хидроокиси.

- Химични свойства

Химичните свойства на трахитите не са изследвани подробно поради предназначението на суровината за трошени фракции за строителството.

На трахитите са извършвани анализи само за съдържание на сяра и разтворим силициев двуокис. Средното съдържание на киселинно разтворими сулфати е 0.018%. Аморфният силициевият двуокис е от порядъка на 4-8 mmol/dm³.

- Хидротермални промени на подземните богатства

С ГПР са установени тънки зони на хидротермална промяна, които не влияят на общата характеристика на суровината.

Установена е изветрителна зона в повърхностните части на масива, в дълбочина до 6-7 м.

Изследвани са 13 броя проби трахити и трахиандезити, полезното изкопаемо на находището, и определени: обемна плътност, специфична плътност, обем на пори, коефициент на пори, якост на натиск във въздушно сухо състояние. Макроскопското определение на взетите проби от сондажите е трахити. Експерименталните данни от лабораторията и резултатите от тяхното осредняване са показани в следващата таблица ;

Няма опасност от генериране на киселинни води. Средното съдържание на киселинно разтворими сулфати е 0.018%.

Няма.

Не се очаква изменение на качеството на подземните богатства при добива.

Вулканско стъкло явяващо се като спойка по пукнатини в някои части на масива.

През месец ноември 2007 г. в находище „Порой” се проведоха опитно-промишлени взривявания с инструментална регистрация в две наблюдателни станции.

Изследванията се проведоха във връзка с изготвянето на технологичен регламент за извършване на промишлени взривни работи в находището, осигуряващ безопасността на съоръжение – деривация, разположена в близост до концесията.

Получените резултати за сеизмичното въздействие на опитно-промишлените взривявания са дадени в следната таблица:

Подземното богатство е масивна скала.

Няма формирани повърхностни води, освен такива от валежи, които дренират и се оттичат.

Производителност на кариерата по готова продукция :

Няма опасност от генериране на киселинни води. Средното съдържание на киселинно разтворими сулфати в трахитите е 0.018%.

В почвата няма киселинно разтворими сулфати.

-Кинетични изпитания

Описаните кинетични изпитания в т. 3.3.1. се отнасят за целия скален масив в района на провеждането им, в това число твърда разкривка и подземно богатство.

Минераленият състав на скалната разкривка е представен от: първични минерали като плагиоклаз, калиево-натриев фелдшпат, променен моноклинен пироксен, биотит, апатит, магнетит и вторични минерали - карбонат, зеолит, смесенослойни хлорит-глинести минерали, пелитоморфни глини, железни хидроокиси.

Минералогичният състав на почвата е свързан с наличие главно на монтморилонит и по-малко на хидрослюди и каолинит.

4.4.Геотехническа характеристика на минните отпадъци

4.4.1.Параметри за определяне на геотехническата стабилност

За определяне геотехническата стабилност на съоръжението за скална разкривка се използват следните физико – механични параметри на скалите:

- Якост на натиск -1550*10³KN/m²;

- Якост на опън - 242N/m²;

- Ъгъл на естествения откос в насипно състояние – 45.3˚.

- Ъгъл на естествения откос в насипно състояние – 30.6˚.

Предвид характера на минните отпадъци не се очаква изменение на техните геотехнически параметри, в следствие на престоя им в хранилището.

На трахитите са извършвани анализи само за съдържание на сяра и разтворим силициев двуокис. Средното съдържание на киселинно разтворими сулфати е 0.018%. Аморфния силициевият двуокис е от порядъка на 4-8 mmol/dm³.

Трахитите, според минераложката си характеристика не съдържат вредни за околната среда и човешкото здраве химични елементи като: As, Cd, Co, Cr, Cu, Hg, Mo, Ni, Pb, V и Zn.

Минералите изграждащи почвата в района на находището (монтморилонит , хидрослюди и каолинит) също не съдържат описаните горе вредни химични елементи.

Тъй като минните отпадъци предмет на настоящият план не съдържат вредни за околната среда и човешкото здраве вещества и не са третирани с химикали, може да заключим, че няма опасност от дрениране и изтичане на вещества и химикали, оказващи неблагоприятно въздействие върху компонентите на околната среда, безопасността и здравето на населението

Минните отпадъци се класифицират съгласно чл. 12 от Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци. Минните отпадъци от находище „Порой” представляват изветрели трахити – скална маса и горен покриващ почвено хумусен слой.

Почвената разкривка не съдържат вредни или потенциално вредни за околната среда и здравето на хората елементи и не може да се класифицира като „опасни” по смисъла на чл. 6 от Наредба № 3 от 2004 г. за класифициране на отпадъците.

Тя не може да се класифицира и като „инертни отпадъци” тъй като не отговаря на изискването на чл.12, ал.3 т.1 от Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци – разтваря се.

Отговаря на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за почвите и съдържанията на вредни вещества в тях и на нормите, определени с Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите.

Съгласно изложеното почвената разкривка се класифицира според чл.12, ал.2 от Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци като „Незамърсени почви”.

4.6.2.Класифициране на твърдата разкривка

Твърдата разкривка от находище „Порой” представляват изветрели трахити – скална маса.

Тя не съдържат вредни или потенциално вредни за околната среда и здравето на хората елементи и не може да се класифицира като „опасни” по смисъла на чл. 6 от Наредба № 3 от 2004 г. за класифициране на отпадъците.

Отговаря на следните условия:

-не съдържат вещества и продукти, използвани при добива и първичната преработка, които могат да повлияят неблагоприятно върху компонентите на околната среда, безопасността и здравето на населението;

- съдържат сулфидна сяра в количества, не по-големи от 1,0 на сто, при условие че коефициентът, определен от съотношението между неутрализационния и киселинния потенциал, определени на основата на статично изпитване по prEN 15875, е по-голям от 3;

- не съдържат вредни за околната среда и човешкото здраве вещества, особено As, Cd, Co, Cr, Cu, Hg, Mo, Ni, Pb, V и Zn, включително във фините частици на отпадъка, в количества, превишаващи посочените в Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати, приета с Постановление № 316 на Министерския съвет от 2002 г.;

- не съдържат вещества, потенциално вредни за околната среда и здравето на хората, в частност As, Cd, Co, Cr, Cu, Hg, Mo, Ni, Pb, V и Zn, включително във фините частици на отпадъка, в количества, превишаващи граничните стойности, определени в приложение № 3 на Наредба № 3 от 2004 г. за класификация на отпадъцитеп;

-съдържат сулфидна сяра в количества, не по-големи от 0,1 на сто;

-не се самозапалват и не горят;

Въз основа на изложеното, скалната разкривка от находище „Порой” се класифицират съгласно чл.12, ал.(3) от Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци като „Инертни отпадъци”.