План за управление на минните отпадъци генерирани при експлоатацията на находище „порой”



страница3/4
Дата20.07.2018
Размер0.53 Mb.
1   2   3   4

5.Категория на съоръженията за минни отпадъци
Категорията на съоръженията се определя въз основа на качествената характеристика и състава на минния отпадък, включително на промените му в резултат на възможни вторични въздействия, както и на степента на стабилност на съоръжението според неговите технически характеристики.

На база направените обстойни анализи на описаните по-горе фактори, определящи категорията на съоръженията за минни отпадъци, както и според чл.22б ал.4 от ЗПБ може да категоризираме съоръженията предмет на настоящият план за управление като: Съоръжение за минни отпадъци „Категория - Б”.


Съгласно характеристиката на минните отпадъци, които ще се получават при експлоатацията на находище „Порой” и наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци, минните отпадъци предмет на настоящия план се класифицират като: Инертни отпадъци и незамърсени почви.

Района на съоръженията за съхраняване на минни отпадъци, съгласно направените анализи в настоящия план, не попада в зони с опасност от възникване на заливни или свлачищни процеси, които биха могли да станат предпоставка за възникване на аварийна обстановка.

Стабилитета на съоръженията е гарантиран от проектните им геометрични параметри, които са съобразени с геотехническите характеристики на съхранявания минен отпадък.

Съоръженията няма да съдържат отпадъци, класифицирани като опасни съгласно наредбата за управление на минните отпадъци.

Рисковете за околната среда при изграждането и експлоатацията му макар и незначителни, са комплексно анализирани и взети мерки за тяхното минимизиране или предотвратяване.

6.Рискове за околната среда и мерки за предотвратяването им
6.1.Почва

Нарушаването на терените от изграждането на съоръжението за минни отпадъци (скална разкривка) и от кариерната дейност като цяло се оценява като дълготрайно, ограничено само в отредените за съответната дейност терени.


Мерки за опазване на почвено-хумусния слой

Почвено хумусният слой ще се изземва селективно от терените предвидени за насипване на твърдата скална разкривка (минен отпадък). Той ще се депонира на временни депа за почвен материал, които ще послужат за последващите рекултивационни дейности на освободения от скалното насипище терен . Почвените депа, при дългосрочно престояване (над 3 г.) ще бъдат противоерозионно затревени.

В случай, че по време на изграждане на съоръженията се допусне разлив на нефтопродукти и/или електролит, от работещата на обекта механизация върху почвата, замърсеният слой ще се отнеме ръчно с лопати и ще се съхранява в метални варели до предаването им в специализирано хранилище.
6.2.Повърхностни и подземни води
Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа не предполагат замърсяване на повърхностните и подземните води.
Улавяне и отвеждане на повърхностните води

Предвижда се изграждането на система от канавки за улавяне и отвеждане на чистите повърхностни води извън зоната на съоръженията за депониране на минни отпадъци.

Валежните води от насипищата също ще се улавят и отвеждат в специални утайници за тяхното избистряне преди заустването им в хидрографската мрежа на повърхността.
6.3.Въздух
6.3.1.Прахово замърсяване
Влиянието върху чистотата на въздуха се явява резултат от:


  • натоварване на минните отпадъци с багер или челен товарач;

  • транспорт на минните отпадъци с автосамосвали;

  • насипообразуване.(;

  • ПВР.

Критериите за оценка на влиянието върху околната среда са:



  • териториален обхват – влиянието се ограничава в радиус от 100 до 150 м. от крайния контур на кариерата. Най-близките населени места се намират на повече от 800 m. от кариерата, извън периметъра на възможното въздействие. При силни ветрове е възможно радиусът на запрашаемост да достигне до 200 м от крайния контур на кариерата.

  • Степента на въздействие е незначителна;

  • Продължителността – краткотрайна;

  • Честота – само при сухо и ветровито време.

Мерки за предотвратяване на праховото замърсяване

За предотвратяване на праховото замърсяване се предвижда редовно оросяване на кариерните пътища и работните площадки на машините. Оросяването е основната дейност свързана с добива на полезни изкопаеми по открит начин и изграждането на съоръжения за минни отпадъци. Оросяване се предвижда да се извършва задължително при сухо време в периода май – октомври. Всички дейности водещи до запрашаване се съпътстват задължително с оросяване.


6.3.2.Газови емисии
Газови емисии ще се получат от изгорелите газове на работещите в обекта машини. Имайки в предвид не големия брой машини, които ще работят на обекта, териториалния му обхват и възможността за постоянно проветряване може да се счита, че ще се получи самоочистващ ефект на въздуха. За това също спомага и факта, че на обекта ще работят нови и технически изправни машини, които отговарят на високите съвременни екологични изисквания.

Газови емисии се получават и при провеждане на ПВР.


Мерки за предотвратяване на замърсяване с газови емисии

По време на изграждане на хранилищата за минни отпадъци или при изгребване на обеми от тях няма да се допуска струпване на механизация в малък териториален периметър.

ПВР ще де провеждат по опредлени планове от специализирана фирма, при строго регламентирани количества взривни вещества и съответните мерки за безопасност.
6.4.Обезопасяване на района на насипообразуване

Района около хранилищата трябва да бъде добре обезопасен и обозначен с предупредителни набели, забраняващи достъпа до зоната на работа на булдозера, петата на откоса и транспортните пътища. При работа в тъмната част на денонощието, работните площадки на машините трябва да бъдат добре осветени.




7.Технически параметри на съоръженията за минни отпадъци и технология на изграждането им
7.1.Местоположение на съоръженията

Съоръженията за минни отпадъци са разположени в централната северна и северозападна част на концесионната площ на находище „Порой”. Те са разположено вътре в концесионната граница и извън външният контур на доказаните геоложки запаси и ресурси.

В следващата таблица са показани координатите на характерните чупки на външния контур (по долния ръб) на хранилището за минни отпадъци – инертни отпадъци:

N Изток Север



1

9589523.1

4668076.0

2

9590195.5

4668058.2

3

9590426.3

4667993.6

4

9590553.2

4667823.5

5

9590470.9

4667864.9

6

9590264.6

4667913.2

7

9589559.5

4668052.3

Координатна система: 1970 г.


Координатите на съоръжението за незамърсени почви (по долния ръб) са следните:

N Изток Север



1

9588927.5412

4668044.3900

2

9589318.0308

4668082.4206

3

9589432.8600

4668078.9553

4

9589384.8753

4668043.4856

5

9588961.7643

4668023.7995

Координатна система: 1970 г.


Изборът на местоположение за хранилищата е определен от конкретните дадености като релеф, концесионна граница, граница на запаси и ресурси и план за развитие на котлована.

За находище „Порой” депонирането на отпадъците в отработеното добивно пространство е невъзможно тъй като дъното на запасите и ресурсите е равнина на кота - 140 м, а според зададената годишна производителност през концесионния период най-ниско разработвания хоризонт ще бъде хоризонт - 170 м. По този начин би се получило блокиране на запаси и ресурси, което е в противоречие с принципите за опазване на земните недра – чл.87, т.5 от ЗПБ.
7.2.Срок на експлоатация

Съоръженията са временни и в края на концесионния период, според инвестиционните намерения на концесионера, ще бъдат закрити чрез оползотворяване на депонирания в тях отпадък.

Развитието на съоръженията по периоди ще зависи много от параметри като пазарно търсене на депонираните отпадъци и темпове на развитие на техническата рекултивация в баластриерата, където инертните отпадъци ще се използват за запълване на отработеното водно пространство. Депата за откривка ще бъдат рекултивирани при наличие на материали в тях в края на концесионния срок.
7.3.Геометрични параметри на депата

Инертния отпадък от експлоатацията на находище „Порой” ще се депонира на временно булдозерен тип депо, което ще бъде двустъпално (хор.185 и хор. 200). Очаквания обем твърда разкривка, който ще се генерира през концесионния период е 920 000 куб.м. Хранилището е с проектен капацитет 1 150 000 куб.м и е разположено на площ от около 75 декара. Предвид коефициента на разбухване на скалите след уплътняване с булдозер (Кр=1.2), предвидения проектен обем ще обезпечи нуждите на кариерата за периода на концесията. Височината на насипищните стъпала варира от 0 до 15-19 м. Ъгъла на откоса на насипищните стъпала е 45˚. Широчината на предпазната берма е 15 м.

Тези геометрични параметри гарантират геотехническата стабилност на депото.

Обемът от незамърсените почви, очакван за депониране през концесионния период е около 90 000 куб.м. Депонират се на временни депа за почвен материал, което ще се използва за рекултивация. Почвените депа са булдозерен тип и е с проектна площ от около 18 декара, проектния капацитет 95 000 куб.м. Височината на насипищното стъпалото е от 0 до 10-12 м и ъгъл на откоса на стъпалото - 29˚. Предвид доброто уплътняване на почвения материал в депото (разбухване < 1.05), предвидения проектен обем ще обезпечи нуждите на кариерата за периода на концесията.


Описаните по-горе геометрични параметри на съоръженията в краен контур се отнасят за случая, когато всичкия минен отпадък, който се очаква да се генерира по време на експлоатацията през концесионния период ще се депонира на хранилищата. На графично приложение N 1 е показан план на съоръженията за минен отпадък. Целта е да се провери, че проектния капацитет на депата ще бъде достатъчен за максималния обем минни отпадъци.
7.4.Технология на строителството
7.4.1.Отнемане и депониране на почвено хумусния слой
Преди извършване на насипищните дейности, в участъците предвидени за депониране на инертни отпадъци, селективно от същите ще се отнема почвено хумусния слой.

Булдозер ще събира почвено хумусния слой на купчини, които ще се натоварват от челен товарач на автосамосвали, и ще се депонира на временни депа за почвен материал. Почвения материал ще се използва за ракултивационните дейности при закриване на съоръжението. Почвените депа в случай на дългосрочно престояване ще бъдат противоерозионно затревени.


7.4.2.Технология на насипване
Насипообразуването на незамърсените почви и инертните отпадъци ще се извършва с булдозер. При обекти с такива параметри обикновено един булдозер ще бъде достатъчен да извършва необходимите булдозерните работи при изграждане на хранилищата.

Насипообразуването с булдозери при автомобилен транспорт се състои в разтоварване на разкривката от автосамосвалите, подравняване на насипа и строителство на автопътища.

Автосамосвалите ще се разтоварват на разстояние 1,5-3 m от горния ръб на насипищното стъпало. Булдозерът ще пробутват разкривката по откоса на насипището, като част от нея се оставя за предпазен вал за самосвалите. При превозване на разкривката с тежкотоварни автосамосвали, предпазният скален вал се оказва недостатъчен за да осигури безопасна работа. В този случай периферната зона на насипището ще се подравнява с булдозер, с малък обратен наклон към вътрешността на хранилището, на която автосамосвалите ще разтоварват разкривката. Такова насипообразуване се нарича периферно.

Височината на насипищното стъпало зависи от устойчивостта на скалите и обикновено е 20-40 m. В планински местности при насипване на взривени скали на склон, тя може да достигне 100-150 m. В конкретния случай, имайки предвид релефа на терена за насипообразуване, максималната височина на стъпалото ще е до 19 м.

В насипищата се използват булдозери с незавъртащ и завъртащ се лемеж. Производителността на булдозерите със завъртащ се лемеж е по-голяма с 10-13%. Така се съкращава броят на празните ходове и маневри. Конструкцията на лемежа на булдозера влияе на обема на купа избутвана скала. За увеличаването му се прилагат уширители и ножове с паралелепипедна форма.

Изборът на тип булдозер се извършва при отчитане на товароносимостта и броя на автосамосвалите, обслужващи даден насипищен участък. Освен това, трябва да се отчита изменението на производителността на булдозерите, в зависимост от разстоянието на което се преместват скалите. При голям фронт на насипищните работи, наличие на различни типове автосамосвали за опростяване на организацията на насипообразуване, насипищният фронт се разделя на няколко блока (2-4) отделни участъка. В единия от тях се извършват разтоварни, а в другия-подравнителни работи.







8.Мониторинг на съоръженията
За съоръженията за минни отпадъци ще бъде изготвен и представен за съгласуване с МОСВ отделен цялостен работен проект за изграждане на хранилищата. В него ще се определят местата на необходимите мониторингови пунктове за контрол на състоянието на атмосферния въздух и повърхностните води, честотата на наблюденията и наблюдаваните показатели.

Също така ще бъдат определени места извън зоната на евентуални деформации, където ще се стабилизират и координират реперни геодезични точки, от които ще се следи за деформации на съоръженията. Тези точки също ще са изходни при трасирането и заснемането на съоръжението с цел спазване на приетите проектни решения.

По време на строителството на съоръженията ще се извършва ежедневен оглед, както и анализиране на разнообразната мониторингова информация, и при констатиране на аварии и/или потенциално опасни явления ще бъдат незабавно уведомявани всички заинтересовани лица и институции ( МОСВ, РИОСВ и други.)

Продължителността на мониторинговия период ще бъде от началото на работите по подготовка на терена за изграждане на съоръжението до окончателното му закриване.


9.Закриване на съоръженията
Съоръженията за минни отпадъци ще бъдат закрити чрез премахване то им. На терените, в които са били насипани инертните отпадъци, ще се положи отнетия им при изграждането на депото почвен слой. На този терен ще се извърши и биологическа рекултивация.

При наличие на материали в депата в края на концесионния срок, същите ще бъдат рекултивирани.


10.Техническа безопасност и охрана на труда

При строителството и експлоатацията на съоръженията трябва да се спазват изискванията на всички правилници, нормативни и административни актове имащи отношение към конкретните минни дейности. Тук са посочени някои от по важните изисквания свързани с технологичните процеси съпътстващи изграждането и закриването на съоръженията за депониране на минни отпадъци.



10.1.Общи положения

1. За ръководен технически персонал при провеждане на минните работи на обекта се назначават лица с висше или средно специално образование и трудов стаж по специалността, съобразно изискванията на утвърдените длъжностни характеристики.

2. За управление на механизацията, транспортните и всички спомагателни машини, обслужващи обекта се назначават обучени лица с редовни документи за правоспособност.

3. Всички работници, инженерно - технически персонал и служителите, постъпващи на работа, подлежат на предварително медицинско освидетелстване, а непосредствено работещите в обекта - и на периодично освидетелстване, съгласно действащите изискания и наредби на МЗ.

4. Новопостъпващите работници и инженерно - технически персонал се запознават със:

- общите правила по БТ и специфичните изискавания за съответното работно място;

- използуването на първичните средства за противопожарна защита;

- правилата за даване на долекарска помощ;

- принципа на действие и използване на лични предпазни средства и средствата за колективна защита;

- плана за предотвратяване на аварии, предимно в частите, засягащи съответните работни места и длъжности.

5. Работниците, инженерно - техническия персонал и служителите, постъпващи на работа се допускат до самостоятелна работа при спазване изискванията на нормативните документи за инструктаж и обучение по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, което се удостоверява с книгите за инструктаж и обучение.

6. Забранява се назначаването на самостоятелна работа на работници, които не са запознати с действащите инструкции по безопасност на труда.

7. При внедряване на нови технологии или на нова механизация, при промяна на изискванията или въвеждане на нови инструкции и правила по ТБ, работниците преминават инструктаж, обемът и съдържанието на който се утвърждава от изпълнителния директор.

8. Не се допуска започване на работа на работниците преди да бъдат назначени по работни места от началника на смяната или друго лице от ръководния технически персонал. Редът за назначаване е определен от изпълнителния директор на фирмата.

9. При ежедневното назначаване на работа, началник смяната провежда инструктаж за характера и особеностите на различните работни места, за дейностите, които ще се извършват в тях през смяната и за мерките за безопасността, които трябва да се спазват.

10. Експлоатационните работи се провеждат само в присъствието на отговорно длъжностно лице.

11. Преди започване на работа всяко работно място трябва да бъде проверено от началник смяната. При констатиране нарушаване на правилата по ТБ не се допуска започване на работа.

12. В назначението, на работните места и по пътищата за интензивно придвижване на хора, на видно място се поставят предупредителни надписи по правилата за ТБ, а в машинните помещения - инструкция за безопасна работа със съответните машини.

13. Не се допускат на работа лица, употребили алкохол и други упойващи вещества. Забранено е внасянето и консумацията на алкохолни напитки и други упойващи вещества на работното място.

14. Забранява се престоят на хора за отдих непосредствено до насипището, както и в радиуса на действие на работещите машини.

15. В случай на необходимост за извършване на ръчни работи на откоса на стъпалото задължително се устройва здрава площадка с ширина не по-малка от 1 м.

16. Районът на обекта и подходите към него се обозначават с указателни, предупредителни и забранителни табели, разположени на подходящи разстояния и съобразени с характера и релефа на местността, както и с устойчивостта на бордовете в различните участъци.

17. На подходящи места се поставят табели, забраняващи преминаването и престоя на външни лица и транспортни средства в района на обекта.

18. Минните изработки и подстъпите към тях, представляващи опасност за падане на хора или животни, както и пропадания, обрушавания и свлачища в границите на обекта, се обозначават с предупредителни табели и ограждат с бетонови колове и метална мрежа или бодлив тел.


10.2.ТБ при проектирането и строителството на насипища
- Теренът за насипище се избира след провеждане на минно-геоложки проучвания.

- Изграждането на насипища върху оводнени те­рени (блата, мочурища) и неустойчиви свлачищни участъци не се разрешава.

- При разполагане на насипища върху склонове, се предвиждат мероприятия, предотвратяващи свличането им.

- При изграждане на насипища върху подземни мин­ни изработки, технологията на насипване се определя в специален проект, съдържащ мероприятия, обезопасяващи воденето на насипищните работи.

- Височината на насипищата и на техните стъпа­ла, както и широчината на възможната призма на обрушване се определят по проект, в зависимост от конкретните физикомеханични свойства на скалите в насипа, типа и вида на основата на насипището, релефа на местността, хидрогеоложките, минно-гео­ложките условия и други специфични особености.

- В наклонени планински терени, при насипването на раз­дробена скална маса върху здрава основа, се допуска височината на насипищата да достигне до 100 м.

- Когато за основа на насипищното стъпало служи по­върхността на по-ниско разположено насипище, височината на гор­ното стъпало не може да превишава 50 м.

- Не се разрешава използването на технологии за насипване, които предизвикват свличания, опасни за обслужващия персонал, минните и транспортни машини и съоръженията.

- Забранено е заустването и оттичането на повърхност­ни, атмосферни и руднични води в района на насипищата.

- Маркшайдерските служби в рудника (участъците) организират и провеждат задължителни, системни маркшайдерски наблюдения за устойчивостта на откосите на насипищата и на

тяхната основа.

- Насипищата се експлоатират, в съответствие с инструкциите и технологичните паспорти за работа на минни­те машини.

- Инструкциите, с които се определя технологията на на­сипване и се осигурява безопасното водене на насипищните ра­боти, се утвърждават от ръководителя на предприятието (руд­ника).

- Фронтът на разтоварване на булдозерните на­сипища се създава с наклон най-малко от 3° по посока, противо­положна на външния ръб на борда на насипа, насочен към вътреш­ността на насипището.

- При превозване на разкривката с автосамосвали по цялата дължина на ръба на откоса на булдозерните насипища се изгражда предпазен вал от насипен скален материал с висо­чина, не по-малка от 1/3 от диаметъра на задните колела на из­ползваните автосамосвали и широчина в основата най-малко 1,5 пъти приетата височина на предпазния вал.

- В случаите, когато на булдозерното насипище работят два или повече типа автосамосвали, предпазният вал се оразмерява по габаритните размери на най-големия типоразмер от използва­ните автомобили.

- Автосамосвалите се разтоварват на булдозерните насипища извън призмата на възможното обрушване.

- Разтоварваната на насипището разкривка се раз­стила и пробутва само при придвижване на булдозера към ръба на откоса с лемежа напред.

- При извършване на насипните работи се забранява нав­лизането на ходовата част на булдозера на по-малко от 1,5 m от горния ръб на откоса на стъпалото, поставянето на лемежа му из­вън ръба на откоса на насипището и придвижването на булдозера на заден ход към ръба на този откос.

- Допуска се съвместната работа на два и повече булдо­зера при насипообразуването, ако се спазва разстояние между ле­межите им най-малко 30-40 cm, като на страничните им повърхности при възможност се заварят ограничители, предпазващи ги от зацепване.

- Във всички рудници за открит добив на полезни изкопаеми се организира системен маркшайдерски контрол за устойчивостта на скалите в насипището. Маркшайдерските служби следят за съществени промени в размерите на призмата на обрушване и при необходимост незабавно сигнализират учас­тъковото ръководство и работещите на насипището.

1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница