План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив
Оценка на рекреационната дейност и дейностите по ползване на ресурсите
Изтегляне 9.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.31.Формулиране на основните и специфични проблеми на защитената територия
- 1.32.Потенциална стойност на защитената територия
1.30.Оценка на рекреационната дейност и дейностите по ползване на ресурсите
Досегашният режим на територията е ползването й да е изключително за рекреационна дейност – за нуждите на ежедневния отдих.
Независимо от статута на територията – парк за широко обществено ползване - до прекатегоризирането й в защитена, се констатират нарушения свързани с неконтролирана коситба, изнасяне на суха и паднала дървесина. На данов хълм няма констатирани съществени нарушения.
1.31.Формулиране на основните и специфични проблеми на защитената територия
Основният проблем на Защитената територия е нейното занемаряване при смяната на социално-икономическите условия, последвано от рязко срадане на социално-икономическото развитие и загуба на интерес към нея и нейните проблеми. Последствията от това са:
Специфичните проблеми, възникнали в резултат на посочените основни проблеми са:
1.32.Потенциална стойност на защитената територия
част втора ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ И ОГРАНИЧЕНИЯ
Основната, дългосрочната цел на плана за управление на защитената територия Данов хълм, формулирана в Плановото задание е: “Съхраняване на уникалната му стойност в градската структура, при максимално опазване на притежаваните от територията качества – природна забележителност, вписана в силно урбанизирана среда.” Очевидно първата ключова дума в така формулираната основна, дългосрочна цел е “природна” и едва след това – на второ място - “забележителност”. В това се състои и уникалността на обекта – съхранена (повече или по-малко) природна, естествена среда в силно урбанизирана среда. Следователно, основните усилия в по-нататъшното развитие на територията трябва да се насочат основно към опазване и възстановяване на тази естествена среда. Или, ако към ключовата дума “природна” прибавим и думичката “възстановяване”, приоритетите получават своята естествена подредба:
В разкритите участъци с концентрация на редки, защитени и “червен” растения и елементи на естествената растителност да не се допуска намеса и провеждане на мероприятия, които биха довели до нарушаване на съществуващото екологическо равновесие и безвъзвратното им унищожаване;
- резултат от подивяването на растителността и липсата на грижи, чрез внасяне на характерните за територията дървесни и храстови видове, треви и цветя, доказали във времето приспособимостта си към условията на хълма;
- внимателен анализ на настанените “чужди” на естествената флора елементи и при необходимост - отстраняването им;
- укрепване на склоновете, залесяване с подходящи за територията растителни видове;
– на местата където ерозията безвъзвратно е унищожила почвената покривка;
- алеите, пътеките, площадките, пейките
Маркиране на опасните места, предприемане на съответните укрепителни мероприятия
Всички тези мероприятия, естествено трябва да се предхождат от изготвянето на съответните проекти, които да се подлагат на широко обществено обсъждане и привличане на различни специалисти. Реализирането на тези основни, дългосрочни цели е свързана с реализацията на редица подцели, без чието изпълнение постигането на главните цели е трудно достижимо. Най-общо тези подцели са свързани с:
който да е отговорен за изпълнението на задачите и в чийто прерогативи е управлението, развитието и опазването на защитената територия;
Включване при вземането на решения за развитието на територията, както и при тяхната реализация на гражданското общество, чрез различни форми на участие - граждански сдружения, обществени форуми за обсъждане на проблемите, пряко участие във възстановителни работи на обществени начала и особено при опазването и защитата на територията;
по подходящ създаващ респект начин;
(общество, фондация) за набиране на допълнителни средства за реализация на предвидените мероприятия;
със съответните правомощия, която да следи и санкционира всякакви нарушения на статута на защитената територия;
който да информира чрез специализирани образователни и разяснителни програми, популяризиращи значението на хълма, неговата роля в градския организъм, да запознава с характерните за хълма защитени и редки растителни видове, да запознава посетителите на територията със специфичните изисквания при ползването на защитената територия;
Съставянето на плана за управление, по принцип изглежда решима задача. За целта е набрана необходимата информация, направени са съответните анализи, набелязани са проблемите, формулирана е целта на управлението. Съществува обаче един въпрос: е съставен днес, на базата на днешната информация, може ли да се създаде съответния инструмент за управление който да е приложим и утре? Очевидно отговорът не може да бъде положителен. Защото утре процесите протичащи в околната среда вероятно ще бъдат други, отражението им вътре в защитената територия вече сигурно ще бъде друго. Така се стига до първото ограничение (пречка) пред плана за управление:
Ако се анализира информацията въз основа на която се изготвя настоящия план, основната й характеристика е статичност. Тази статичност характеризира всички области – като се започне от кадастралната основа и се премине през извършената паспортизация на растителността и парковите елементи и се стигне до публикуваните данни за екологичните параметри на околната среда. Цялата информация характеризира един “разрез” във времето, едно моментно състояние, идна конфигурация на системата. Ако тази конфигурация се бележи с “Т1”, то докато се изготвя този план, докато се приеме и докато се приложи, неминуемо в нея ще настъпят промени и системата от конфигурация Т1 ще премине в конфигурация Т2. Информацията: ΔТ = Т2 - Т1 е информация за прехода, която е задължителна, защото освен другото указва защо, вследствие на какво и как системата е преминала от една конфигурация в друга. Очевидно - без тази информация управлението няма да е ефективно. На нашия пазар съществуват такива информационни системи, които въпреки че не са точно с нужната за целта насоченост, лесно могат да се адаптират за решаване на специфичните проблеми на защитените територии. Следващите ограничения, които биха препятствали постигането на поставените цели, могат да се формулират така:
След 1980 год. метеорологичните явления, в сравнение с климата до 80-те години са съвършено различни. Няма застудявания, както в началото на 50-те години, нито рекордно ниски температури (-31,5С). Пиковите температури са в посока на абсолютните. В момента тече процес на промяна. Вероятността от размиване на сезоните, според водещите учени е не само предстояща, но и настояща и тъй като природата не е статичен модел, а динамична система, се появяват асиметрични реакции в атмосферата – непредвидими, дори хаотични процеси, за да се нагласи тя към промените. В резултат намалява ролята на аналозите. Вече не са валидни типови процеси, играели ролята на еталони до началото на 80-те. Затова и синоптичните прогнози са само за няколко дни напред. Процесите вече са други и това налага нов подход - да се наблюдават динамичните фактори. Преди сезоните бяха ясно очертани: пролет, лято, есен, зима, сега става въпрос за друго състояние. Започне ли суша – тя е продължителна, имали дъжд – той е проливен. Промените са глобални, има един пусков механизъм при който започват бързите промени. Глобалната температура на атмосферата върви нагоре. За северното полукълбо последните 30 години са най-топлите за миналото хилядолетие. В резултат на анализа на климатичните наблюдения у нас, през последните 30 години се наблюдава затопляне и засушаване през студеното полугодие. Очаква се тази тенденция да продължи. Сигурно е по-неблагоприятно разположение на валежите. Средните температури ще са по-високи, а сезоните два – дъждовен и засушлив. Дъждовете ще се (а вече сме и свидетели на това) през пролетта и ще липсват през лятото. Показателно за това са честотата на средиземноморските циклони. Преди те са ни навестявали 12-18 пъти годишно и са носили 65-70% от валежите у нас. През 2001 год. са се формирали 28 циклона, а само два са достигнали у нас. Валежите над страната вече имат нова циркулация, свързани с развитието на циклони над Скандинавия. От северозапад се смъкват студени въздушни маси и носят валежи в резултат на мощна конвенция. Затова времето е лабилно, превалява бурно. Наблюдава се неравномерно разпределение на влагата, очаква се засилване на тази неравномерност. Промените стават много бързо и затова е нужно своевременно да се вземат мерки. Според проф.Владимир Шаров (НИМХ): “България категорично отива в субтропика с един бурен дъждовен период, със сухо и горещо лято, с по-топла зима с малко сняг и почти без пролет и есен. От сега трябва да се мине към култури с по-малък вегетационен период и култури, които до скоро не са издържали зимните студове”.
са най-болната тема и засега почти без решение. Очевидно е, че при липса на средства за реализация на предвидените в плана мероприятия не може да се очаква постигане на поставените цели. Едва ли Общината, при сегашното си финансово положение е в състояние да предвиди необходимите средства за това. Нужно е да се направи необходимото за привличане на средства от други източници – от донори – наши и чужди, от пред присъединителни фондове, международни програми и др.
Съгласно действащото финансово законодателство – на дарения от фирми и други подобни източници не може да се разчита.
Втора оценка
Ефекта на маркираните ограничения върху дългосрочните цели, може да се обобщи в следните няколко основни насоки, подредени по степен на значимост.
Липсата на реални средства, в настоящия момент, се явява основната пречка за постигане на поставените цели. Никой не подлага на съмнение разбирането на тази необходимост, както и желанието и на Общината и на Общинския съвет да заделят необходимите разходи за възстановяването и поддържането на защитените територии. Напротив, заделянето на средства дори само за разработването на този план, показва далновидността на градската управа и усилията, “въпреки всичко” да не загърбва тези проблеми.
Информационните ограничения, изразяващи се в липса на адекватна информационна (мониторингова) система, макар да са свързани също с икономическите ограничения са по-лесно преодолими, защото се нуждаят от значително по-малко средства. За преодоляването им е необходимо избор на система изискваща най-малко усилия за адаптация към специфичните информационни изисквания на защитените територии, набор и първична обработка на информацията, обособяване на специализирано работно место и перманентно поддържане. За целта е необходима актуализирана кадастрална основа и ревизия на извършената паспортизация, с цел актуализация – отразяване на настъпилите промени.
Екологични ограничения в защитената територия и в контактната зона, които сериозно биха препятствали постигането на набелязаните цели няма. Маркираните проблеми – не йонизиращите лъчения (електромагнитни полета) от телевизионните и радиопредавателите, не са достатъчно изучени и във времето с натрупването на необходимите познания, могат да бъдат решени, дори с цената на премахването на тези предаватели, при доказана необходимост. Малко по-комплициран е въпроса с глобалните климатични промени, които вероятно изискват и съответна реакция при избора на нова растителност. Но това е проблем на близкото бъдеще, защото макар да се наблюдават такива, все още параметрите на тези промени не са достатъчно изучени, за да се вземе адекватно сигурно решение.
Към инфраструктурните ограничения, на първо место тук се отнася лошото състояние на напоителната система – отчасти унищожена, а в по-голямата част от територията - липсваща. Трябва да е ясно че, без подходяща, действаща напоителна система не може да се очаква възстановяване и оцеляване на растителността. Макар и да не е типично “инфраструктурен” проблем – на хълма липсват пейки. Този “дребен” проблем също е причина за непривлекателността на територията.
На същинския хълм липсват и обекти на социалната инфраструктура, които да привличат посетители. Положителния пример с възстановеното лятно кино е показателен и той допринася за съживяването на територията. Според разработчиците на задачата – традицията на хълма да има ресторавт трябва да се възстанови.
Организационните ограничения (изглежда) са най-лесно преодолими. На първо место е необходимо изграждането на съответно управленско звено – дали самостоятелно, дали към Общината или към Район “Централен” където административно се намират всичките три защитени територии е въпрос който тази разработка не може да реши. Наложително е също така и изграждането на съответната структура за охрана на територията – т.н. “екологична полиция”.
Към логистичните ограничения могат да се отнесат и проблемите с информираността на обществото за наличието на защитените територии в Пловдив. Напълно импровизирана анкета по време на огледите показа че, никой от запитаните граждани не знаеше, че тези територии са защитени, Само няколко души на Бунарджика имаха смътна представа, че тази територия е “някаква природна забележителност” но не знаеха какво означава това. Така че в тази насока могат да се направят много неща които не изискват и особени средства. Такива са по-чести и целенасочени публикации в медиите, информационни табели при подходите към територията, привличане на съществуващите природозащитни организации за каузата и разбира се създаването на специализиран информационен център който да развива съответната дейност (специализирани издания, екскурзоводи, привличане на образователни и научни институции за провеждане на семинари, научно изследователска, образователна и популяризаторска дейност).
Потенциалите на защитената територия, на пръв поглед не са много големи. В действителност това не е така, защото със своето местоположение - в “супер центъра” и почти вековната (сега – позабравена) традиция за ползване са предпоставки, които много бързо могат да бъдат възстановени. Както и на другите хълмове и тук има обособена зона на редки, ендемични и защитени растения, така че и този хълм е една естествена лаборатория, подходяща както за обучение, така и за експониране с цел повишаване екологичната култура. Часовниковата кула, с многовековната си история, факта че е обозрима от целия град, също привлича определен кръг от посетители. Съвсем спокойно този хълм, бидейки в непосредствена близост до центъра и до стария град може (и трябва) да се включи в маршрутите на културния туризъм. За да стане това тук е необходимо да се създадат още предпоставки за повишаване на неговата привлекателност. Това могат да бъдат различни инициативи, като например преместването на скулптурния пленер от Цар Симеоновата градина (там не е най-подходящото место за нова!) на хълма, осмислянето на функцията на сградата на Певческото дружество (например: превръщането му в галерия, със скулптурна експозиция на открито), изграждането с прости средства на малка сцена за камерни концерти и представления на открито и т.н. Към тези мероприятия следва да се добави възстановяването на ресторанта в подходящ обем – една традиция съществувала близо век. Накрая, в комбинация с уличното озеленяване, Данов хълм е един генератор на по-чист, по-хладен, по-влажен и озониран въздух, който той не задържа “само за себе си”, а дарява на околните жилищни територии. Изследванията показват, че в радиус около 200 м. от неговите граници, биоклиматичните показатели са по-благоприятни. Това е така защото зеленината и особено високата дървесна растителност, с голямата си биомаса осигурява засенчване на изкуствените покрития, пречистват, озонират и овлажняват въздуха, изпълняват ветрозащитна функция и т.н. Що се отнася до градообразуващата роля на хълма, ролята му за градската идентичност и естетическите му качества, това са неща които е излишно да бъдат коментирани.
норми, режими и препоръки за осъществяване на дейностите
Съществуващото зониране и функционално предназначение на зоните на Данов, подобно на хълм Бунарджика, е резултат на естествено зониране и естествено оформяне на предназначението на зоните. Анализирайки съществуващото функционално площоразпределение, познавайки детайлно ползването на зоните, колективът разработващ настоящия план е на категоричното мнение че, съществуващото зониране и предназначение на зоните трябва да се запази такова, каквото е и не бива да се правят никакви промени в тази насока. Всички последващи проекти, трябва да се съобразяват със съществуващото площоразпределение и функционално зониране и да не го променят.
Изборът на специфичните екологични мероприятия за подобряване на качествата на средата е свързан с методологически трудности, породени от неопределеността на резултатите. Едновременното отчитане на много фактори (планировъчни, хигиенни, финансови и организационни) в процеса на изготвянето на специфичните правила и норми също създава известни трудности. Най-перспективното направление при решаването на проблемите по защита и управлението на качествата на средата е разработването на математически модели и на тази база - ефективни планировъчни решения, чрез които се постига взаимно съгласувано пространствено и функционално решение, правилно съчетание между природните и антропогенни териториални образувания, обезпечаващи минимално негативно влияние между тях. Този подход изисква прилагането на еколого-урбанистични модели за определяне на оптималните варианти за устройството на територията във всичките й направления и аспекти и показатели за качествените изменения, които ще настъпят при изпълнението на мероприятията за опазване и подобряване на качествата на създаваната среда. На настоящия етап това е невъзможно, поради което, на базата на направените проучвания и формулираните изводи, се предлагат екологични режими, норми и изисквания, генерирани в резултат на направените комплексни проучвания на територията. Съгласно изискванията на урбанистичната практика, предлаганите режими, норми и изисквания са обособени в две основни групи: екологични режими и предписания и устройствени режими и предписания, които при правилното им съчетаване, са предпоставка за намирането на оптималното решение, задоволяващо екологичните изисквания – особено важни за защитената територия, с оглед нейното опазване с устройствените – предпоставка за рационалното й ползване. екологични режими, норми и изисквания Таблица 3
Каталог: wp-content -> uploads -> filebase -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Protected areas -> Национален парк „Пирин” като обект на световното наследство на юнеско Protected areas -> Доклад за консервационното състояние на нп „Пирин като Обект на световното наследство на юнеско Protected areas -> Нашето световно наследство Изтегляне 9.67 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||