План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив



страница3/19
Дата17.08.2018
Размер9.67 Mb.
#80076
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

1.5.Законов статут


Старото име на Данов хълм – Сахат (часовник) тепе и до днес е най-популярно сред пловдивчани. Малко хора знаят, че “официалното” му име е “Данов хълм” и това е така, не защото някой се отнася с пренебрежение към този бележит българин, а просто инерцията надделява. Иначе самият Хр.Г.Данов по “месторабота” и с дейността си е свързан с хълма. В неговото северно подножие – на ул.”Средна гора” (сега ул.”Хр.Г.Данов”) е била печатницата му. Тя била открита на 8/20 май 1855 год. със “Старопланинче” –“…календаръ за 1856 високоснъ годинъ с прибавление за правилъ за холаръ”. Тогава върлувала холера, та той прибавил в календарчето правила за предпазване от нея. Дълъг път изминал дядо Данов – започнал с панакидата и кокала от килийното училище в Клисура, а умрял като учител на цял народ. Идеята хълмът да се кръсти на негово име е още от 1905 год., заради почина му (1881 год), когато бил кмет, да се залесят тепетата. Както му е редът скоро всички забравили за това и Данов хълм си останал Сахаттепе, та до наши дни.

Часовник на хълма винаги е имало. За него споменава в бележките си Хенрих Ранцовен, който минал през Пловдив през 1623 год: “…околностите на този град са доста хубави, на първият хълм се намира една кула, а в нея един часовник, излязъл от употреба и замрял”. Пловдивския хроникьор Никола Алваджиев, искрено се засяга от последната забележка и добавя: “Изглежда Ранковец е попрекалил. Може би часовникът…, е бил повреден, защото Евлия Челеби (през 1651г) пише, че ударите на часовника били страшни”. Между другото, часовник на хълма е имало много преди това – още от римско време там е имало воден и слънчев часовник, което се потвърждава и от направените разкопки на обществена сграда от 161 год., при които е открит и циферблата на часовника – мраморна плоча с римски цифри за часовете. С основание може да се предполага, че името на хълма винаги е било свързвано с часовник и Сахаттепе е превод на по-старо название на хълма. Така Сахаттепе си остава Сахаттепе, а още по-малко хора знаят, че той беше и “Васил Коларов”.

Другата “функция” на хълма, освен “сахата” е била “противопожарна”. Дълги години на кулата е дежурил пожарникар, който, като чуел дандания в ниското, излизал на балкончето и окачвал червен фенер на кулата, та да види “командата” в коя посока е пожарът. До освобождението, на хълма се е намирала и турската барутница. В скалата до кулата била забита голяма халка, а на нея с верига вързан топ. Когато имало пожар топът гърмял, за да извести за него. Затова едно от забравените имената на хълма е “Топчитепе”. Според някои автори хълмът имал още едно име “Орфеев хълм”, но писмени доказателства за това няма.

До края на ХІХ век хълма представлявал гола скала, която стърчала с двата си върха над града. По това време вече бил заобиколен от всякъде от махалите, описани от първият пловдивски урбанист – Йосиф Шнитер така: от юг - Керхане махала (между тепето и “Цар Симеоновата градина”), от запад – Аладжа меджит (“Гроздовия пазар”), от северозапад - Кутуджилар и Аслан бей махала (от “Пожарната” до бул.”Руски”), от север – Окчулар махала (ул.”Леди Страндфорд”) и от изток Хаджи Ян махала (“Главната”). По северозападните му склонове тъмнеели няколко стари съборетини, но между тях вече вдигали каменни снаги и новите къщи “…като палати сред вехториите”. Тогава хората не били свикнали да се качват на тепето за разходка. “Дърветата бяха малко, само салкъм, но и той растеше като че ли с мъка” (Н.Алваджиев). Въпреки това още от 1880 год. на тепето е имало кафене, държано от арменеца Дикран. От градския “бомонд” идвали тук по стръмната уличка, от към Джумаята да постоят на хлад, да изпият по едно кафе или “илимоната”. Около 1910 год. започват по-сериозните “градинарски” работи по хълма. Тогава е назначен и пазачът на хълма и пръв градинар Никола Клисуреца. Каквото бил Сюйлеман ага за Бунарджика, това бил Клисуреца за Сахаттепе: “…по цял ден сновеше този здрав българин из тепето, проправяше пътеки,издигаше подпорни стенички дето трябваше, засаждаше дървета, цветя, водеше война с бурените и не се уморяваше. Никой не го надзираваше, никой не му правеше ревизии.”

В края на 30-те години по хълма е прокаран път и изграден ресторанта на равната площадка между двата върха. Този ресторант, с панорамните си тераси просъществува до края на 60-те години и после бе затворен. Кога и защо окончателно бе разрушен, та от него не остана и една тухла, никой не разбра. На площадката пред него имаше фонтан, заобиколен от каменни площадки с пейки, под дебелата сянка на дърветата посадени от Клисуреца и една чешма, от чийто чучур течеше студена вода и заедно с фонтана изпълваше с ромона си всичко наоколо. В цялата обстановка имаше нещо странно и навяваше не изживени спомени за отминали тихи и спокойни времена. Ако пожелаеше, човек можеше да се изкачи до кулата и от там да погледа ширналия се в краката му град, от където долитаха детски смях и приглушените градските шумове. После можеше да слезе по пътечките, или по калдъръмената алея и след няколкото завоя да загърби прохладата и да се завърне в жегата и грижите.

Сега на хълма не е останало почти нищо. Няма нито една пейка, пътеките са тревясали, калдъръмената алея сякаш е остаряла и се е предала на завземащите я самораслеци. На площадката все още стоят пресъхналите корита на фонтана и чешмата. На местото на ресторанта има няколко огромни каменни блока, зарязани от неизвестни каменари. Дори сградата на телевизионния предавател е тиха и самотна и само по колите на дежурните техници може да се предположи, че тук идват хора. В източната долна част на хълма, във все още запазената сграда се намираше домът на Пловдивското певческо дружество, основано на времето от Ангел Букурешлиев и в последствие носещо неговото име. Сега сградата стои заключена, оставена на милостта на времето, а дворът е пуст и буренясал. Не се чува хорът, няма ги и достолепните хористи, с папионките и всяващите респект дами, които си веят с ветрилата и докато си почиват между две репетиции, обменят градските клюки и рецепти.

Данов хълм, както и Бунарджика, винаги е бил место за отдих. Въпреки че е много по-малък и няма обособена “паркова” част, той предлага достатъчно прохлада и место за игри в самия градски център. Сега посещенията се ограничават до кафето в южното му подножие, или по на “дълбоко” - в тунела на ресторанта разположен в едно от бившите скривалища. На западния му склон е разположено лятно кино, обновено от една година и внасящо вечерно време малко оживление в подножието му. По-нагоре, особено вечерно време е опасно.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница