План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив
Ерозионна характеристика на терените
Изтегляне 1.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.16.биологична характеристика
- 1.17.Екосистеми и биотопи
1.15.Ерозионна характеристика на теренитеЕрозията на почвите в районите на тепетата е основния процес на антропогенна деградация, който застрашава цялостта на почвената покривка и нейната функционалност. Проявени са различни форми на ерозионния процес. Във високите билни части на териториите е налице площна ерозия, която води до значително скъсяване на профила, но не е проявена с характерни и морфологично обособени релефни форми. По склоновете са развити в различна степен линейно-ерозионни форми – главно плитки ровини със стръмни откоси. Опазването на почвите от по-нататъшно и интензивно развитие на ерозионния процес трябва да се разглежда като част от комплекса мероприятия, свързани с цялостното опазване на уникалната природна среда в разглежданите терени. От една страна те са част от урбанизираната среда, от друга представляват парково пространство и се използват за рекреационни цели и едновременно с това представляват защитени природни обекти. Опазването на такива терени от ерозиране изисква всички мероприятия, водещи до нарушаване цялостта на почвената покривка да бъдат съобразени с изискванията за противоерозионна защита. Съоръженията и мерките за защита на терените от ерозия трябва едновременно да са полифункционални – да имат добър противоерозионен ефект и едновременно с това да изпълняват комуникационни, водоотвеждащи и декоративни функции. В това отношение е извършена значителна по обем работа. Основните съоръжения за достъп – пътища, пешеходни пътеки, ескалационни преходни зони и др. като правило са съобразени с изискванията да изпълняват и противоерозионни функции. Необходимо е част от изградените вече съоръжения да бъдат приведени в изправност. В основната си част те изпълняват предназначението си за улавяне на ерозионния отток и за ефективно отводняване на терените с лош дренаж. При този тип съоръжения също е необходима по ефективна поддръжка. 1.16.биологична характеристикаПо голямата част от Данов хълм е застроена, част от него – разрушена, а трета – стръмна и скалиста. Така този хълм е жертва на най-силната човешка намеса, в сравнение с Бунарджика и Младежки хълм. Данов хълм от антични времена е в градските граници и само отделни елементи от неговата флора и растителност подсказват какъв е бил техния някогашен състав. Особено пагубни за флората и растителността са били последните две-три столетия, когато той е бил почти напълно обезлесени. По-късно – от края на ХІХ век, до днешни дни хълмът е бил изкуствено залесяван с декоративни дървета и храсти – чужди на първичната флора и растителност. 1.17.Екосистеми и биотопи1.18.ФлораОт епизодичните проучвания на проф. И.Киряков (ПУ “Паисий Хилендарски) на хълма са установени три вида синьозелени водорасли, два вида кремъчни, шест вида еугленови, един вид зигнемови и дванадесет вида зелени водорасли, между които:
От зелените водорасли най-голям интерес представлява видът Pitophlora kevensis – характерен за тропическите области на света и намиран у нас само веднъж – в оранжерия. Съобщаваното находище е второто - разположено на открито в природата. Специални проучвания за гъбите и лишеите на Данов хълм не са правени. Според също така епизодичните проучвания на проф.Г.Стойчев от Аграрния университет в Пловдив, тук се срещат десетина вида макромицети, сред които
и няколко вида лишеи. Висши растения В сравнение с Младежки хълм и Бунарджика, Дановият хълм има значително по-беден флористичен състав, което се дължи от една страна на по-малката му площ, а от друга на по-силната му пряка и косвена антропогенна повлияност. Освен това хълмът е много по-рано в чертите на града, част от него (източните и южни склонове) са унищожени за производство на павета. Тук първи са започнали залесителните мероприятия. Сегашния състав на флората включва 103 вида, в т.ч.: 8 дървесни и храстови и 96 тревни. Тези видове се отнасят към 87 рода и 30 семейства. Близо 70% от този състав е представен от рудерали и плевели (антропофити), което е напълно в съответствие със споменатата му силна антропогенна повлияност. От семействата с най-голям брой видове са застъпени Сложноцветните (Asteraceae - 13), Житни (Poaceae - 13), Кръстоцветни (Brassicacaceae- 10 ), Карамфилови (Caryophyllaceae - 9), и др. Тези семейства обикновено са най-богати на плевели и рудерали, тъй че тяхното сравнително богато придставяне тук е напълно закономерно. Също така закономерно е слабото представяне на семействата като Лилиеви (Liliaceae – 4) и Салепови (Orchidaceae – 0). Все по изтъкнатите причини се дължи и много по-слабата застъпеност в сравнение с флората на другите два хълма на редките, защитените и ендемични растения. От тях на хълма са представени, както следва:
А. Локални ендемити – няма Б. Български ендемити
В. Балкански ендемити
На хълма се срещат ограничен брой лечебни растения (билки - 11 вида), като змийско мляко, полски мак, лечебна мъдрица, лечебна комунига, полска поветица, същинско еньовче, лепка, бял равнец и др. Всички те са представени с единични екземпляри и не представляват практически интерес. Възможността и те да бъдат унищожени с времето също съществува.
Първите залесявания на пловдивските тепета са започнали от Данов хълм. Споменато бе, че това е станало в края на ХІХ век, по инициатива на кмета Хр.Г.Данов. Залесяванията са се извършвали (тогава и десетилетия след това) по всички възможните места с по-слаб наклон и по-дълбоки почви. Тъй като тези условия са по-разпространени по северните склонове, горните части на западните и билото на хълма, там залесяванията са по-интензивни и с по-голям успех. Най-често засажданите видове са летен дъб, акация, липа, каталпа, Kaulreuteria paniculata, див рожков, конски кестен, бъз, гледичия, айлант, по-късно гинко, Javonimus japonica, Vitex agnus castus, спиреи и др. Запазилите се елементи от естествената растителност са отделни храсти от драка, мъждрян, хинап (жижив – подивяло и разпространено субспонтанно), повечето екземпляри от който растат на места по западния и югозападния склон. Навсякъде тревистата растителност е силно рудерализирана. Отделни представители от естествената флора са се запазили най-вече по скалистите южни и западни части на склоновете. Тук по скалните цепнатини и прагове се срещат Achillea depresa, Erodium hofftianum, Cenntaurea affinis, Scila automnalis, Sedum album, Convolvulus cantabricus и др. От научна и консервационна гледна точка тъкмо тези скални склонове представляват все още известен интерес. Каталог: files -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001 Nature -> Проекто-план за действие за келереров центрантус Nature -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона Nature -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни” Nature -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая” Planove za upravlenie -> Екология и околна среда Planove za upravlenie -> План за управление Planove za upravlenie -> Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление Изтегляне 1.69 Mb. Сподели с приятели:
|