План за управление


ВТОРА ОЦЕНКА 2.3. Ефект на ограниченията върху дългосрочните цели



Изтегляне 1.45 Mb.
страница14/19
Дата02.09.2016
Размер1.45 Mb.
#8056
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

ВТОРА ОЦЕНКА

2.3. Ефект на ограниченията върху дългосрочните цели

2.3.1. Върху опазване на разнообразието от местообитания


Ограничаващите фактори, които биха могли да препятстват ефективното опазване на разнообразието от местообитания са:

Липсата на финансови средства

Липсата на управител на резервата

2.3.2. Върху опазване на видовото разнообразие


Имат се предвид най-вече гнездещите, мигриращите и зимуващи популации на световно застрашени видове и видове с численост, която превишава Рамсарските критерии (вж. и 2.1.2)

Ограничаващите фактори, които биха могли да препятстват ефективното опазване на видовото разнообразие са



  • Строителство и ремонти на землени валове (диги) по време на размножителния период;

  • Липса на фактора “спокойствие”;

  • Замърсяване на водите;

  • Бракониерство.

Тези ограничаващи фактори могат да бъдат отстранени чрез:

  • Внимателна и съгласувана реконструкция на старите диги, избягване строителство на нови диги (големи, високи и широки, направени само от пръст) и неизползването на нови материали за тази цел;

  • Засилване на охраната на езерото и ограничаване на достъпа на фотографи, опръстенители, научни работници и др.;

  • регулиране числеността на енотовидното куче, чакала, лисицата, дивата свиня и скитащите кучета и котки;

  • Ликвидиране на незаконното заустване на отпадни води в североизточната част на резервата;

  • Повишаване на природозащитната и екологична култура на местното население и най-вече на ловците от съседните селища.

2.4. ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА РЕЗЕРВАТА “АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО”

2.4.1. За увеличаване на разнообразието от местообитания


Атанасовското езеро и неговите околности са подложени на силно антропогенно въздействие в продължение на близо сто години. Независимо от това то е запазило, макар и накърнено, изключителното си биологично разнообразие. Досега не са прилагани почти никакви мерки за частично възстановяване на силно засегнатите от човешката дейност местообитания в него и околностите му.

Поради всичко това Атанасовското езеро предлага големи възможности за възстановителни и консервационни дейности. Тези дейности следва да бъдат насочени към:



  • Възстановяването на основното езерно огледало чрез разширяване в западна посока на басейна “Толбухин” (вътрешния ретензор) като се премахне западната му дига;

  • Изграждането на стабилен насипен остров в средата на езерното огледало; перспективата е той да се превърне в основно, постоянно и сигурно място за почивка, нощуване и евентуално гнездене на пеликани, които сега често сменят местата за почивка и нощуване поради безпокойство;

  • Превръщането на кариерните езера в пълноценни водоеми, което ще създаде условия за поява на нови гнездови колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки, корморани;

  • Създаването на нови водни площи със сладки води в североизточната част на резервата чрез свързването на обиколния канал, бившите кариери за глина и сладководното блато в обща водна система;

  • Възстановяването на затлачени и напълно обрасли с водна растителност водоеми;

  • Превръщането на овощните градини по източния бряг на резервата в пояс с дървесна и храстова растителност;

  • Подобряването на ландшафта чрез премахване или залесяване на табаните северно от резервата; премахване на остатъците от ТЕЦ-Черно море; рекултивация на терена в района на разтоварището при гара Сарафово.

2.4.2. За увеличаване на биологичното разнообразие


Определени възможности за увеличаване на биологичното разнообразие в резервата има по отношение на сладководни видове растения и животни, които поради наличието на относително малки сладководни водоеми, са слабо представени.

Съществува възможност за интродуциране на бялата водна лилия във водоемите около обиколния канал в северната и североизточна част на резервата. От своя страна това ще даде възможност на белокрили, белобради и черни рибарки да образуват гнездови колонии.

При създаване на спокойни зони около обиколния канал в северната и североизточна част на резервата е напълно възможно образуването на гнездова колония от малки корморани, чапли, блестящи ибиси и лопатарки.

При създаването на подходящи условия за гнездене, хранене и почивка, редица видове птици ще увеличат своите популации. Понастоящем съществуващите и потенциалните размери на популациите на някои видове птици и бозайници в Атанасовското езеро са както следва:





ВИД

ГНЕЗДЕЩИ ДВОЙКИ

(мин-макс)

минимална

ЖЕЛАНА ЧИСЛЕНОСТ

(в двойки)

ПТИЦИ







Малък корморан-Phalacrocorax pygmeus* *

-

10 – 50

Малка бяла чапла-Egretta garzetta* *

-

10 – 50

Гривеста чапла-Ardeola ralloides**

-

10 – 50

Нощна чапла-Nycticorax nycticorax**

-

10 – 50

Блестящ ибис-Plegadis falcinellus**

-

10 – 50

Червена чапла-Ardea purpurea**

1 – 5

10 – 20

Тръстиков блатар-Circus aeruginosus

1 – 5

1 – 5

Червен ангъч – Tadorna ferruginea




1 - 5

Бял ангъч-Tadorna tadorna

1 – 10

10 – 50

Белоока потапница-Aythya nyroca

1 – 10

10 – 20

Ливаден дърдавец-Crex crex

1 – 10

10 – 50

Совоок турилик-Burhinus oedicnemus

1 – 2

1 – 10

Стридояд-Haematopus ostralegus

1 – 10

10 – 20

Саблеклюн-Recurvirostra avosetta

500 – 1500

1000 – 2000

Кокилобегач-Himantopus himantopus

10 – 100

100 – 200

Малък червеноног водобегач-Tringa totanus

1 – 10

10 – 50

Морски дъждосвирец-Ch. alexandrinus

10 – 100

100 – 200

Кафявокрил огърличник-Gl. pratincola

3 – 20

50 – 100

Малка черноглава чайка-L. melanocephalus

4 – 35

50 – 100

Дългоклюна чайка-Larus genei

0 – 1

10- 100

Белочела рибарка-Sterna albifrons

10- 100

100 – 500

Гривеста рибарка-Sterna sandvicensis

0 – 772

500 – 1000

Дебелоклюна рибарка-Gelochelidon nilotica

1 – 36

50 – 100

Каспийска рибарка-Sterna caspia

0

1 – 10

БОЗАЙНИЦИ







Етруска земеровка-Suncus etruscus

?

10 – 50

Голяма водна земеровка-Neomys fodiens

?

50 – 100

Лалугер-Citellus citellus

?

1000 – 2000

Видра-Lutra lutra*

1- 5

5– 10

* Почти всички тези видове са ихтиофаги и тяхното бъдещо съществуване в резервата е тясно свързано със значителното увеличаване на видовия състав и продуктивността на рибите, както и на площта на сладководните водоеми за обезпечаване на фактора спокойствие.

** Видове, които при определени условия могат да образуват гнездови колонии.

2.4.3. За увеличаване използването на Атанасовското езеро от обществеността за нуждите на природозащитното възпитание и образование и познавателния туризъм


В сравнение с много други защитени територии поддържаният резерват “Атанасовско езеро” има големи потенциални възможности по отношение на екологичното и природозащитно възпитание и образование и познавателния туризъм. Една от основните предпоставки за това е ключовото му месторазположение:

  • На 5 кm от големия черноморски град Бургас и неговото международно летище; буферната зона на резервата граничи с жилищните комплекси Изгрев и Зорница;

  • В непосредствена близост на магистралата Констанца-Истанбул;

  • На 25 кm южно от големия курортен комплекс “Слънчев бряг”, както и курортните градове Несебър и Поморие;

  • На пътя за курортните комплекси и курортни селища по Южното черноморско крайбрежие.

За съжаление досега тези възможности остават почти неизползвани. Те биха се увеличили значително с построяването на Административно-информационен център към резервата, на специални укрития за наблюдения на птици от близко разстояние, с поставянето на информационни табели и пана, с оформянето на туристически пътеки, с рекламиране на изключителното му биологично разнообразие и богатство на пернати видове, със създаването на нови гнездови колонии от рибоядни видове птици и др.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание