План за управление

РЕЗЮМЕ

Координати: 42⁰ 34’ 00’’ N и 27⁰ 28’ 00’’ E, UTM грид: NH 31, NH 30.

Местоположение: в непосредствена близост до черноморския бряг, 4 кm северно от град Бургас, Бургаска област, България.

Статут: поддържан резерват, Рамсарски обект, Глобално орнитологично важно място (GIBA), Зона А на Министерството на здравеопазването.

Площ на резервата: 1,002.3 ha, с буферна зона с площ около 900 ha; изключителна държавна собственост.

Лимнологични данни за Атанасовското езеро:

Стопанисване: Черноморски солници AД (на солодобивните басейни); Министерство на околната среда и водите (на резервата).

Предмет на настоящия проект: Атанасовското езеро и неговата буферна зона.

Описание на обекта: хиперxaлинно крайбрежно езеро, разделено на две части от пътя Бургас - Варна. Северната част е подобна на естуарий (лиман) и е обявена за природен резерват през 1980 г. Южната част е буферна зона на резервата. За буферната зона е обявена и територията с ширина около 200 m по източната, северната и източната част на резервата. Двете части са солници от 1906 г. (по примитивен начин морска сол е била добивана в Атанасовското езеро още през 19-ти век като солта е била изнасяна от солниците с помощта на камили - Reiser, 1894). За целта се използва по- ниското водно ниво на езерото с около 1 m от морското. Според типовете биотопи на проекта Корине езерото се отнася към: тип 1.15 - крайбрежни и xaлофитни съобщества - солени блата, солени степи, солени храсталаци, солени гори (12 % от общата площ); тип 23 - стоящи бракични и солени води (80%) и тип 50 - крайбрежна водна растителност (8 %). Езерото е заобиколено от по-малки сладководни водоеми, както и от система от канали, обрасли с блатна растителност. Сладката вода от водосборния басейн се събира в обиколен канал и се отвежда в морето. Част от същия канал обслужва солниците като ги захранва с морска вода от Бургаския залив. По този начин водите в канала през първата половина от годината сладки и солени през останалото време. В Атанасовското езеро са установени повече от 233 вида висши растения. Доминанти сред тях са: солянката (Salicornia herbacea), Salicornia europaea, Sueda maritima, тръстиката (Phragmites australis), тънколистният папур (Typha angustifolia), полската виция (Vicia campestris), морският пелин (Artemisia maritima) и др. В езерото са представени и следните видове висши растения от Червената книга на България: извит фолиурус (Parapholis incurva), тройновилужна мишорка (Gypsophilia trichotoma), черноморско плюскавиче (Silene euxina), обикновено халимионе (Halimone pedunculata), късолистна петросимония (Petrosimonia brachiata), разнолистна суеда (Sueda heterophyla). В Атанасовското езеро са установени 314 вида птици (от над 400 вида за България). От тях глобално застрашени са 12 вида птици, като най-често срещани са: къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), царски орел (Aquila heliaca), степна ветрушка (Falco naumanni), ливаден дърдавец (Crex crex).

От всичките 100 вида птици, включени в Червената книга на България, 17 са гнездещи в Атанасовското езеро, а 60 други се срещат през различни периоди на годината. Тъй като езерото е разположено в най-западната част на Черноморското крайбрежие, в него се наблюдават големи концентрации на водолюбиви, грабливи, пойни и други птици. Пиковата численост на есенната миграция над Атанасовското езеро за периода 1978 - 1994 г. е до 60,000 грабливи птици и до 240,000 щъркели, пеликани и жерави. Атанасовското езеро е едно от малкото места в България, където се срещат изключително редките етруска земеровка (Suncus etruscus) и водната земеровка (Neomys fodiens).

Атанасовското езеро представлява:

един от редките и представителни типове влажни зони (№ 5 с антропогенен характер) в Черноморския биогеографски район;

най-редкият тип екосистема в България;

най-голямото находище на лечебна кал в България;

най-високия добив на морска сол в България;

най-голямото находище на саликорнията и елегантната орхидея в България;

единственото значимо находище на артемията в България;

най-голямото видово разнообразие на птици в България (306 вида от над 400 за цялата страна);

най-големия брой видове птици от Червената книга на България;

най-голямата гнездова численост в България на:

саблеклюна

кокилобегача

речната рибарка

единственото гнездово находище в България на:

малката черноглава чайка

дългоклюната чайка

дебелоклюната рибарка

най-голямата зимна численост на белия ангъч в България

най-северното находище от ареала на полевката на Гюнтер