План за управление
Изтегляне 1.45 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.5.2. Почвено плодородие
- БИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
- 1.7. СТРУКТУРА НА РАСТИТЕЛНОСТТА
- 1.7.3. Подраст и храстов етаж
1.5. ПОЧВИ И ПОЧВЕНИ ПРОЦЕСИ1.5.1. Почвена xaрактеристикаАтанасовското езеро е заобиколено от слабо излужени алувиални и алувиално- ливадни почви (Прил. 2, карта 6), които представляват органични почви с маломощен профил, представен от оглеен хумусно-торфен хоризонт, ограничени на дълбочина 40-50 cm ог подпочвените води. Съдържанието на хумуса в повърхностния хоризонт е 4.5-5.5 % и в дълбочина намалява. Почвената реакция е слабо алкална до алкална (рН 8.2 - 8.9). На изток и запад от езерото се простират излужени черноземни смолници. Тези почви притежават черно оцветен хумусно- акумулативен хоризонт с мощност 50-60 cm, който преминава постепенно в тъмнокафяв преходен “В” хоризонт с дебелина 25-35 cm. Карбонатният хоризонт се установява на дълбочина 80-90 cm, оцветен в жълто-кафяви тонове и изпъстрен с меки бели карбонатни конкреции. Почвената реакция е слабо кисела до алкална (рН 6.8-7.2). На север от Атанасовското езеро има и малки площи със слабо излужени канелени горски почви. Към почвите следва да се отнесе и лечебната кал, която покрива дъното на Атанасовското езеро и представлява особено ценен природен ресурс. Ценността му се определя от лечебните качества, ограничените количества (само в Поморийското и Атанасовското езеро) и бавното получаване (1 сm слой за около 100 г.). Лечебна кал от Атанасовското езеро използват лечебни заведения от гр. Бургас и гр. Поморие. 1.5.2. Почвено плодородиеСъдържанието на органичното вещество в орния хоризонт е 2.5 - 3.0 % и в дълбочина постепенно намалява. Поради доброто си естествено плодородие тези почви отдавна се използват интензивно за отглеждане на различни селскостопански култури. Те попадат в II - III категория земи. 1.5.3. ПресушаванияВ резервата и неговите околности няма пресушени земи. Хидрогеоложки проучвания за нивото на подпочвените води са извършвани от “Черноморски солници” EАД в някои части на резервата. БИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА1.6. СЪОБЩЕСТВА, ЕКОСИСТЕМИ ИЛИ БИОТОПИ (КОРИНЕ БИОТОПИ)Съгласно класификацията на проекта “Корине” в Атанасовското езеро са установени следните типове местообитания:
По други данни в Атанасовското езеро са представени с малки площи и следните типове местообитания: 2.22. Стоящи сладки води 2.24 Течащи води 8.89. Индустриални водоеми и канали Според C o s t a e t a l. (1996) рамсарската класификация на типовете местообитания в противовес на системата “Корине” е специализирана за влажните зони и по-добре ги характеризира. Въз основа на нея в Атанасовското езеро може да се разграничат следните типове местообитания: Н. Солени блата, вкл. засолени ливади, солници и др. Ts. Сезонни сладководни блата или водоеми с неорганични почви, вкл. мочурища, сезонно заливани ливади, тръстикови масиви. А Изкуствени влажни зони, които са интензивно обработвани или използвани за паша. Места за солодобив: солници и др. Изкопи: кариери за чакъл, глина, други изкопи, водоеми от минни разработки. Канали и дренажни канали, канавки и ровове. 1.7. СТРУКТУРА НА РАСТИТЕЛНОСТТАИнформацията за растителността на Атанасовското езеро е по В е л е в (1997). 1.7.1. Приземен етаж.Не е проучван. 1.7.2. Тревен етаж.Характерът на фитоценологичната обстановка на районите, които са в непосредствена близост до резервата има значение и за неговото екологично определяне, тъй като не само водната площ е предпоставка за развитието на богатото биоразнообразие. Атанасовското езеро е разположено сред мезофитните тревни формации представени от Festuceta pratensis, Lolieta perennis, Agrostideta stoloniferae и др. на мястото на бивши гори от бряст (Ulmus campestris), летен и дръжкоцветен дъб (Quercus robur и Q. pedunculiflorae) и др. Те оказват косвено въздействие върху растителността на резервата. Свързани с изброените по-горе специфични екологични условия, ценозите на резервата са представени от ксеромезофитна, мезофитна и хигрофилна микротермна растителност (Прил. 2, карта 8), която може да се подели на: Хигрофитна растителност с преобладаване на тръстика (Phragmites australis), теснолистен и широколистен папур (Typha angustifolia и Typha latifolia), камъш (Schoenoplectus lacustris) и др. Ценозите на тръстиката са предимно монодоминантни, като на места обрастват целите диги, обграждащи отвън и отвътре обходния канал. Почти изцяло са обрасли отдавна незаливаните най-външни басейни от северната страна на резерватната територия и от югозападната страна на буферната зона. Там тръстиката е заела слабо засолените влажни почви и се е оттеглила само в зоните на инфилтрирани води с отпадни петролни продукти. В непосредствена близост до дигите на следващите действащи басейни, където водата е с относително по висока соленост, няма тръстикови обраствания. Това важи и за някои други части с повишена соленост на субстрата. В тези съобщества участва и широколистен папур (Typha latifolia) и по-слабо, на относително по-сухи места и теснолистен папур (Typha angustifolia). Единично, на малки рехави групи, сред тръстиковия масив се срещат Salix alba и Salix eleagnus. Пак в тези ценози на някои места в канала и в сладководното езеро се сре-щат значитени обраствания от висши водни растения с преобладание на Lemna minor, Ceratophyllum demersum, Najas marina, Potamogeton crispus и Potamogeton pectinatus, Spirodella polyrrhiza и други; Халофитни тревни ценози. Представени са от съобществата на отделни халофити с преобладаване на Salicornia europaea, Sueda maritima, Limonium gmelinii, Salsola soda и др. Те заемат местата при най-засолени почви при сезонните, инцидентни и по-продължителни засушавания на басейните с по-висока концентрация на соли във водата, както и в подножието на дигите при значителни понижения на релефа. Основното участие в тези ценози е на Salicornia europaea, като на места този вид образува чисти обраствания и особено при новонасипаните диги се явява в качеството си на пионерен елемент (В е л е в, 1995). Примесени с други тревни видове, предимно по дигите се срещат и други типични халофити - Sueda maritima, Festuca pseudovina, Chenopodium botris, Artemisia campestris, Lepidium draba, Salsola cali, Limonium gmelinii, Parapholis incurva, Aeluropus litoralis и др.; 4 3 4 4 ......................... .…1. Salicornia europaea  2. Sueda maritima
3 5 ................….. 3. Festuca pseudovina 4. Chenopodium botris 6 ……………………………….….. 6............ 5. Artemisia campestris 6. Lepidium draba......... 2 1.................................................................2 ....................... N S
Мезоксеротермни тревни ценози. Това са съобщества, формирали се при рязката промяна на екологичните условия, след разработването на солниците и експлоатацията им за промишлен солодобив. Преграждането на езерото с насипни диги с внесена отвън пръст е предизвикало рудерализация на терените, което е условие за установяване на производни съобщества, формирали се на базата на коренната растителност, разпространена в околностите на Атанасовското езеро. Сега те заемат средните и високи зони на старите диги, части от периферните площи на резервата и буферната зона и някои басейни, претърпяли продължително засушаване. Представени са от съобществата Agropyreta intermediae, Festuceta pseudovinae, Leymeta racemosae, Elimeta elongatae, Poaeta bulbosae, Lolieta perennae и др. при участието на троскот (Cynodon dactilon), на места с белизма (Dichantium ischaemum) и садината (Chrysopogon gryllus). На второ място по значение за резервата и свързани с екологичните условия на тези местообитания са съобществата на полския и морски пелин (Artemisia campestris и Artemisia maritima), както и тези в които преобладават Centaurea arenaria и Jurinea albicaulis. В понижените и значително по-овлажнени места се срещат съобщества със значително участие на Erianthus ravenae и с доста голямо обилие Juncus maritimus и Juncus atratus. Пясъчният субстрат, който е задължителен на места в района на езерото е предпоставка за развитието там и на типични псамофити, някои от които образуват и не голeми чисти съобщества. Така, макар и относително по-рядко тук се срещат и съобществата на класника (Leymeta racemosae), песъчарът (Amophylleta arenariae), пясъчната метличина (Centaureeta arenariae) и др. Посочените горе ценози приютяват най-голямо количество синантропни видове. Това са местата при най-активно участващите в солодобива райони - кристализатори, работни диги, релсови пътища, навеси, други постройки, пътеки. Особено чести са там, където се извършват някакви строително-ремонтни дейности по съоръженията на солниците или недалеч от тях. В северните части на буферната зона синантропното присъствие е свързано с обикновени антропофити поради близостта им със селскостопански земи, а в южните и югоизточни части на места се чувства значителна рудерална инвазия. Тя е добре изразена в тази част от буферната зона, която само допреди няколко години бе използвана за отглеждане на домашни животни и тази, която е в непосредствена близост до нея. Това са и бивши овощни градини и малки ниви - места, в които човешкото присъствие е продължавало дълги години и е дало своето отражение. Ремонтираните диги, чрез насипване с инертна маса изваждана от двете им страни от басейните, в продължение на две-три години се обитават само от рудерални растения, в “прибойната” зона проникват и сполучливо се развиват само халофити - предимно монодоминантните ценози на Saliucornieta europaeae. По тези места се формират нетрайни съобщества на Chenopodium botris. Културна растителност. В буферната зона на резервата влизат 4 откъснати една от друга малки ниви (североизточна част) и значителна част от голям селскостопански масив (югозападна част). Ежегодно се обработват и засяват предимно с житни култури. Няколко малки парцелчета, засявани сезонно със зеленчукови култури са раз-работени в тази южна част на зоната, която е в непосредствена близост до кв. Изгрев на гр. Бургас. 1.7.3. Подраст и храстов етажХрастовата растителност в резервата и буферната му зона е силно ограничена. Дивите автохтонни видове са представeни единично в традиционните тревни ценози (Amygdalus nanna, Astragalus cicer, Genista tinctoria, Ononis arvensis, Ononis spinosa и др.) На рудерализираните терени единично са проникнали видове непретенциозни към специфични условия (Clematis vitalba, Prunus spinosa, Rosa cannina, Rosa pontica, Rubus snguineus, Tamarix tetrandra и др.) По варовитите терени в североизточния край на езерото и недалеч от морския бряг в югоизточната част на буферната зона в малки групи са развити Syringa vulgaris, Tamarix tetrandra и Hedera helix, а тук-там в резерватната територия и в бившите овощни градини, намиращи се сега в буферната му зона, чести са Ficus carica, Prunus sativa, Hedera helix и др. 1.7.4. Дървесен етажКоренна дървесна растителност на територията на резервата и буферната му зона не е запазена. Много рядко сред тръстиковия масив и по бреговете на сладководното езеро се срещат остатъци от хигрофилната дървесна растителност - единично Salix alba, Salix eleagnus, Salix fragilis и частично Populus tremula. Останалата дървесна растителност е представена от вторично проникнали и засадени във вече бивши овощни градини Amygdalus communis, Armeniaca vulgaris, Cerasus avium, Cerasus fruticosa, Cerasus machalep, Cerasus vulgaris, Cydonia ablonga, Juglans regia, Malus domestica, Malus sylvestris, Prunus cerastifera, Prunus domestica и др. В заключение може да се обобщи, че растителността на резервата “Атанасовско езеро” и неговата буферна зона е представена от хидрофилни, хигрофилни, мезофилни и мезоксерофилни съобщества, някои от които вторично възникнали на мястото на някогашни смесени широколистни равнинни гори и храсталаци, примесени с халофилни ксеромезофилни тревни съобщества. Значителната антропогенизация на района в последните 50-60 години е причина за промени в коренните съобщества. Ползването на части от бившето полусоленоводно езеро за солодобив и съпровождащите преустройството му дейности са довели до екологични промени. Настъпилите изменения в растителността там са свързани с промени в хидрологичния и солеви режим, с рязкото рудерализиране от разработки на дигите, продължителното отглеждане на домашни животни в сегашната буферна зона, използването на части от нея за пашуване и сега и общото замърсяване от близостта на големия град, промишлените предприятия, интензивен шосеен и ж.п. трафик, летище Бургас и др. Независимо от явната антропофитна инвазия, не се наблюдава деградация на типичните за резервата ценози, които са дислоцирани предимно в канала, опасващ резервата, площите в най- външните басейни и по старите диги. Рудерална-та растителност, която бързо се настанява по “склоновете” и “билните” части на новонасипаните диги има значение до известна степен като пионерна растителност и като хранителна база и убежище на животинските обитатели на резервата. Като пионерни се явяват и съобществата на халофитите Salicornia europaea и Sueda maritima, които се настаняват първи в подножието на дигите. При тази обстановка на почти непрекъснат антропогенен натиск, растителността там е в състояние на трайна сукцесия, с изключение на водната и влаголюбива растителност, тъй като обходния канал осигурява почти непроменлив хидрологичен и солеви режим. Постоянното разработване на селскостопанските земи, включени в буферната зона на резервата не се отразява драстично върху коренните ценози там. Негативно отражение от ползването на селскостопанските земи има паленето на стърнищата в края на лятото, когато се запалват и площи от диворастяща местна растителност. Това води до бърза рудерализация на опожарените терени и качествени промени в типичната растителност. Растителността в резервата “Атанасовско езеро” и буферната му зона не търпи трайни деградационни промени, независимо от периодичните или инцидентни антропогенни вмешателства. Поради ползването на обекта за солодобив и косвеното и пряко участие на частта от естествения водоем в него се чувства позитивното влияние върху сукцесионните процеси. Приложената към този раздел фитоценологична карта (Прил. 2, карта 8) е изготвена чрез компютърна обработка на топографска карта на местността в мащаб 1: 25 000, което гарантира точност и прецизност на данните в нея.
Каталог: files -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001 Nature -> Проекто-план за действие за келереров центрантус Nature -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона Nature -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни” Nature -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая” Planove za upravlenie -> План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив Planove za upravlenie -> Екология и околна среда Planove za upravlenie -> Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление Изтегляне 1.45 Mb. Сподели с приятели:
|