План за управление



страница7/19
Дата02.09.2016
Размер1.45 Mb.
#8056
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19

1.8. ФЛОРА

1.8.1. Алгофлора. Фитопланктон


Алгофлората на Атанасовското езеро е слабо проучена (П е т к о в, 1919, 1932; И в а н о в и д р., 1964; K o m a r e k, 1969, В о д е н и ч а р о в и д р, 1971), а фитопланктонът в него като съобщество не е бил изследван. В рамките на този проект фитопланктонът е разработен от С т о й н е в а (1997), въз основа на която е следващата информация.

Пунктовете на пробовземане са показани на карта 11 (Прил. 2). Сред тях пунктовете 1, 2 и 3 представят сладководната част на резервата, а пунктовете 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 - соленоводната част на резервата “Атанасовско езеро”.

Пунктовете на пробовземане 12, 12A, 14 - 16 са от различни соленоводни басейни от южната част на влажната зона, която не е включена в територията на резервата.

Пунктовете 4, 13, 17 и 18 са от различни части на канала, обикалящ около основните соленодобивни басейни и свързан с морето. Водата в този канал е с променлива соленост - от сладка до морска.

Във фитопланктона общо са установени 120 таксона водорасли от 102 рода на 7 отдела и подотдела (Прил. 1). Повечето от установените видове се отнасят към отделите Chorophyta (главно Euchlorophytina), Chrysophyta (главно Bacillariophytina) и Cyanophyta - съответно с по 47, 41 и 36 таксона.

Подробни данни за разпространението на видовете в различните пунктове са посочени в Прил. 1. Тези данни ясно показват наличието на различни условия във всеки от изследваните пунктове. Само в сладководната част на влажната зона са установени 41 вида от 34 рода. Останалите 74 вида са представени и в сладките и солените води. Като общи за всички пунктове могат да бъдат посочени родове като Navicula и Aulacosеira, но те се появяват през различни периоди.

Според изследването на качеството и количеството на фитопланктона в единадесетте пункта, разположена на територията на резервата, може да се твърди, че замърсяването и еутрофикацията като проблеми са по-съществени в сладководната част на резервата. Промените във фитопланктонните групировки в соленоводната част най-вероятно са свързани със солевия режим в басейните. Еутрофикацията на водите на Черно море, които навлизат в системата чрез обиколния канал също трябва да се има пред вид, но изглежда, че нейният ефект намалява при специфичния характер на движение на водата през солниците. В басейните с променливи хидрохимични условия фитопланктонът има различна хранителна стойност през различните изследвани периоди и може да бъде сравнен с хранителна каскада в пространството и времето.

За няколко рода, определени по време на изследването е съобщавано наличие на токсични видове (напр. Coelosphaerium, Microcystis, Peridinium), но наблюденията по време на полевата работа не позволяват категорично да се твърди, че токсични явления са съществували във влажната зона през периода на изследването. Единственото изключение в това отношение е пункт 10 през юли, където във водната колона беше установена червено-кафява ивица, образувана от цъфтежа на Peridinium и бяха намерени много мъртви риби. Понякога обаче, такива замори на рибата могат да се дължат на изчерпването на кислорода, причинено от гниенето на водораслите след период на цъфтеж.

Новообразуваният водоем в кариерата за глина (североизточно от резервата) е с бракична вода с изключително беден фитопланктон, но с начало на развитие на фитобентос, представен от харофитинни съобщества. Оогониите на тези видове са посочвани като храна с голяма стойност за водолюбивите птици. Тази новообразувана влажна зона се намира в много дълбоко понижение (повече от 30 m) и през годината (1995) с изключително големи валежи и високо ниво на подпочвените води, а дъното й беше покрито с вода.

В заключение може да се посочат следните основни моменти:

Качествената структура на фитопланктона може да бъде посочена като интересна, представена от различни групи водорасли и от различни стратези. Повечето от видовете (особено флагелатите) изискват по-точно определяне в живо състояние. Само след такова точно определяне ще бъде възможно да се даде по-точна и прецизна информация за трофичната стойност на фитопланктона и неговата роля в хранителната верига и да се препоръчат повече дейности и мерки за биоманипулация и управление на влажната зона;

Във фитопланктона на повечето изследвани пунктове не е установен известният вид Dunalliella salina, който се посочва от много автори като най-важното водорасло в храната на Artemia salina. Цъфтежи от Dunaliella са наблюдавани само в някои части на резервата. В басейна, разположен до пунктове 5 и 6 беше установен силен гъбен паразитизъм върху Dunaliella и инцистиране на флагелатните клетки. Това явление може да се оцени като негативно за бъдещото развитие на Dunaliella и Artemia. През 1996 в пункт 12А е установен цъфтеж от зелени флагелати от типа на Dunaliella, като един от видовете беше близък до Dunaliella viridis;

Промените във фитопланктонните количества във всеки от пунктовете могат да се окачествят като значителни. Но те не могат да бъдат обяснени само на базата на 6 пробовземания и се нуждаят от прецизиране в резултат на по-често събиране на материали. Като цяло, соленоводните басейни са с по-обилен фитопланктон през летния период;

Данните за редуването на видовете и различното количествено представяне на водорасловите групи показват наличието на различни условия във всеки от изследваните пунктове. В соленоводната част на резервата най-важният фактор изглежда е режимът на соленост и солеността на водата, а в сладководната част - замърсяването и еутрофикацията на пунктовете;

Данните за трофичната ситуация в отделните пунктове ясно показват, че трофичните условия се променят и в соленоводната част на езерото има каскада от хранителни бази. Сладководната част на резервата е с малка хранителна стойност, а в някои от пунктовете продукцията не може да се придвижва по хранителните вериги;

Ефектът на разреждането (чрез повишаване на водното ниво) се предлага за получаване на по-богат на видове фитопланктон без да има водораслови цъфтежи в сладководните пунктове, Това предложение е валидно само в случай, че може да се спре замърсяването от свинарника и да се предотврати внасянето на фосфати и нитрати;

Увеличаването на територията, покрита с вода в сладководната част на резервата значително ще увеличи биоразнообразието в нея и специално ще увеличи броя на фитопланктонните видове. Дълбочини повече от 1 m ще предотвратят настъпването на тръстиката. Връзката между сладководната част на резервата и новообразуваната влажна зона се предлага като най-евтината, но най-значима управленска мярка за решаване на еутрофикационните проблеми в сладководната част.

1.8.2. Висши растения


Тази група е проучена от В е л е в (1997), който посочва 241 вида висши растения за резервата (Прил. 1). От тях 10 са защитени, 27 са включени в Червената книга на България (от тях 2 изчезнали, 3 застрашени и 22 редки). Един вид – лъскава камилска трева (Corispermum nitidum) е включен в Списъка на редките, застрашените и ендемични растения в Европа и два - Nonea atra и Silene thymifolia са балкански ендемити.

Установено е голямо находище на елегантна орхидея (Orchis elegans) западно от бившето хвостохранилище при мс Черно море. Това е едно от най-големите находища на вида в България (от екипа на проект “Бургаски влажни зони са преброени повече от 10000 екз.”). Според д-р Антоанета Петрова видът не се влияе от косене, но не се препоръчва промяна на хидрологичния режим на находището, както и паша на едър добитък.



Каталог: files -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie
Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001
Nature -> Проекто-план за действие за келереров центрантус
Nature -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона
Nature -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”
Nature -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”
Planove za upravlenie -> План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив
Planove za upravlenie -> Екология и околна среда
Planove za upravlenie -> Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница