План за управление
Изтегляне 1.45 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.9.1.2. Артемия ( Artemia salina )
- 1.9.1.3. Разред Водни кончета (Odonata)
- 1.9.2. Риби
- 1.9.3. Земноводни и влечуги
- 1.9.4. Птици
- 1.9.5. Бозайници
1.9.ФАУНА1.9.1. Безгръбначни животни1.9.1.1. Зоопланктон и зообентосЗоопланктонът и зообентосът в резервата и буферната му зона са проучени от К о в а ч е в (1997) и А н д р е е в (1997 - вж. по-долу). Първите данни върху водната безгръбначна фауна от Атанасовското езеро и прилежащите му водоеми са публикувани от Ш и ш к о в (1909) и В ъ л к а н о в (1934, 1936). Те се отнасят до няколко вида ракообразни. Много по-късно Ц в е т к о в (1955) споменава два халофилни вида от сем. Chironomidae. Същият автор извършва количествено изследване на мейобентоса. В своето обобщение на наличните по онова време данни, В о д е н и ч а р о в (1964) посочва всичко 15 вида безгръбначни животни с бележката, че до момента са известни твърде малко животни. Н а й д е н о в (1967) съобщава три вида кладоцери и толкова копеподи, намерени от него в канала край езерото. За безгръбначните в Атанасовско езеро няма никаква информация дори в монографията на М а р и н о в (1990) върху черноморския зообентос, в която специална глава е посветена на крайморските езера. Проучванията са проведени шесткратно в 11 пункта от резервата през 1995-96 г. и трикратно в 7 пункта в буферната зона на резервата през 1996 г. с помощта на стандартни хидробиологични методи. Качествената структура на зоопланктона е разработена поотделно за резервата и буферната зона. Основният видов състав на еупланктона е представен от 20 вида ротатории, 6 кладоцери и 8 вида копеподи, общо 34 вида. Освен тях като перопланктон са установени трохофорни и велигерови ларви, а като случайни компоненти- остракоди, харпатикоиди и фораминифери. Около половината от тези видове са установени и в буферната зона. В т. 1 поради замърсяване и видимо течение типичен зоопланктон не е намерен. Значителен брой видове идват от точки 2 - 4 (когато последната е сладководна). Те са източник на видове за останалите басейни. Там преобладават ротаториите, които са способни да понасят повишена соленост. В останалите басейни зоопланктонът е представен от бракични, типично морски и хиперхалинни видове, предимно ракообразни. Този състав е сравнително богат в сравнение с подобното Поморийско езеро, откъдето са известни около 15 вида. Зоопланктонното съобщество изглежда количествено бедно, но това е привидно, тъй като установените по време на проучването биомаси са остатъчни след като част от вторичната продукция е консумирана от хищници (риби и птици с прецеждащ начин на хранене). При това положение езерото трябва да се оцени като продуктивно. Висока е и способността му да произвежда зообентос, който има голямо значение като пряк трофичен ресурс както за риби, така и за газещи и гмуркащи се птици, вкл и за дошлите от други влажни зони. В зообентоса са установени общо 35 вида: 7 от различни групи червеи, 8 мекотели, 7 ракообразни и 13 вида насекомни ларви от няколко разреда (Прил. 1). Те се поделят на две обособени групи. Първата включва сладководните обитатели на точки 1 -4 и 16; тя е бедна качествено поради замърсяване и силно напреднала еутрофикация. Втората група видове, обитаващи солените басейни, се състои от халофилни видове с постоянен състав. Сред най-типичните за тези характерни условия са някои ракообразни (Corrophium, Gammarus, Sphaeroma), мекотели Hydrobia, Cardium, Syndesmia), както и ларвите на солничната муха Ephydra и Chironomus salinarius. Като случайно попаднали с морските води през юли 1996 г. трябва да се разглеждат двата вида морски скариди Crangon crangon и Leander sp. В някои басейни на буферната зона покрай пътя е намерен недетерминиран вид заравяща се актиния. Сравнението с Поморийско езеро, където са установени около 20 зообентосни вида, отново е в полза на изследвания район. По време на изследванията са събирани и висши ракообразни от разредите Amphipoda, Isopoda и Decapoda. В резултат са установени видовете Gammarus aequicanda, Gammarus subtypicus, Corophium volutator от разред Amphipoda, Idothea baltica basteri, Sphaeroma serratum от разред Isopoda и два вида скариди - Palaemon serratus и Palaemon elegans от разред Decapoda. Видовете от разред Amphipoda са различно представени през отделните периоди на годината и в отделните басейни на езерото. Видът Gammarus subtypicus преобладава в басейни със сравнително ниска соленост и се среща заедно с артемията в басейни 9 и 10, но в по-малки количества отколкото в станции 5 и 6, където се установяват до 246 екз /m2 (1995 г.). Подобна картина се наблюдава и през втория период от изследванията. През 1996 г. в станции 7, 8 и 9 успоредно с предходния вид е намерен и видът Gammarus aequicanda, който отстъпва по количество в басейни 9 и 10, но е в изключително голямо количество в станция 7 и прехода към басейна на станция 8. Там са установени до 1600 екз/ m2. Общото за двата вида е, че отсъстват от станциите със соленост над 80-90 о/оо. Това са морски видове, които понасят добре по-високата соленост в условията на Атанасовското езеро. Видът Gammarus aequicanda е способен да издържа на сравнително по-слаба соленост до 8 о/оо. Видът Corophium volutator е характерен обитател на бракични води и крайморски езера. Той се явява като един от най- приспособените за живот в солниците видове. Той е от най-масовите представители през всички сезони в станции 8, 9 и 10. Липсва в басейни с по-висока соленост като станция 12 а, където се среща само артемия. Двата вида от разред Isopoda- Idothea baltica basteri и Sphaeroma serraum са типично морски обитатели от крайбрежието на Черно море, но явно са постоянни видове в Атанасовското езеро в сравнително ограничени количества. Намирани са в станциите 8, 9 и 10. През 1996 г. след пускането на морски води в обходния канал на езерото са намерени 3 вида представители на разред Decapoda. Това са видовете Palaemon serratus и Palaemon elegans от семейство Palaemonidae и Crangon crangon от семейство Crangonidae. Видът Crangon crangon е установен в станция 4 в североизточната част на езерото. Останалите два вида са намерени в станция 17 в близост до втока от морето. Не може да се приеме, че това са постоянни представители на езерната фауна, а по-скоро случайни попаднали с притока на морски води. Обикновено тези видове са привързани към крайбрежни води с обраствания от водорасли. Проучванията върху зоопланктона и зообентоса в Атанасовското езеро може да се обобщят по следния начин: Зоопланктонът в резервата “Атанасовско езеро” и буферната му зона по време на двегодишното проучване (1965-1966) е представен с 34 вида, а зообентосът - с 35 вида. Този видов състав е сравнително богат, в сравнение с подобното Поморийско езеро, откъдето са известни съответно около 15 и 20 вида. Това биоразнообразие се дължи на няколко взаимно свързани фактори (сезонни явления, взаимно влияние на различни условия на средата, променящо се ниво на солеността).Това многообразие на средата, обаче, поддържа във висока степен стабилността на системата. Бързата промяна в средата при навлизане на морска вода е стрес за безгръбначните обитатели (впрочем, и за рибите), и е последвана от рязко понижаване на количествените показатели. Установените по време на проучването количества зоопланктон са остатъчни, след като голяма част от него е изядена от консументите (риби и т. н.). Като се има това предвид, езерната система трябва да се оценява като продуктивна. Висока е и способността и да продуцира зообентос, който е добър пряк трофичен ресурс, както за рибите, така и за газещи и гмуркащи птици, с което ги привлича и от съседни влажни зони.
В южната част на Атанасовското езеро е установен беден качествен и количествен състав на макробентоса и липса на артемия. Причините за това са в силното влияние на технологичните процеси на солодобива върху нормалното протичане на хидрологичните процеси в езерото, а оттам и върху развитието на зоопланктона и зообентоса. Несъмнено има влияние и урбанизацията на югозападната част на езерото, която обхваща 30 % от цялата крайбрежна ивица на Солници- юг В началото на вегетативния сезон през пролетните месеци за пръв път се отбелязва наличие на артемия в резервните басейни в сравнително малки количества като достигат до 17 възрастни и 360 ювенилни екземпляри на литър вода. С повишаване на температурата на водата през м. май до 20 - 22 и особено на солеността, която достига до 24 - 26 о/оо се установява значително повишаване на количеството от артемии, като достигат от 300 до 458 екз./l възрастни екземпляри в различните басейни и 800 до 1000 екз./l ювенилни. През летните месеци юли, август и септември се наблюдава рязко повишение на числеността, като в ст. 11 са установени до 1800 възрастни екземпляри и до 2500 - 3000 ювенилни на литър вода. За отбелязване е, че в този период видът напълно изчезва от басейни 9 и 10 въпреки относително по-високата соленост. В същото време в засушените участъци на тези станции се намират изключителни количества от отложени яйца, които остават за презимуване до следващия вегетативен сезон, когато басейните се напълват отново. Разпространението и разпределението на количествата на вида в отделните басейни е в зависимост от движението на водите, което се обуславя от технологичните процеси за добив на сол. Водата от резервните басейни последователно се прелива през няколко изпарителни басейни и достига до басейните на ст. 12 и 12А, където солеността достига високи стойности до 168.9 о/оо. Интензивните размножителни процеси през лятото довеждат до създаването на изключителна биомаса на вида, като достигат до 3,400 екз./l вода, които съответствуват на 17 g/l вода. Това масово развитие се дължи както на оптималните условия, създавани от температурата и солеността, така и на подобряване на трофичната база с развитието и цъфтежа на някои видове водорасли. Това са и основните фактори, които влияят върху появата и масовото развитие на артемията. Известно е, че оптималните условия на вида са в граници на соленост 40 о/оо - 100 о/оо. При такива условия благодарение на сравнително краткия период на размножаване на вида (една женска се размножава до 3 пъти на сезон) за кратко време се развиват изключителни количества от артемия. Преминавайки в басейни с по-висока соленост до 240 о/оо - 260 о/оо все още се поддържат стабилни жизнени процеси. Едва при соленост 340 о/оо се забелязва забавяне на движението на индивидите и масово измиране на популациите, докато размножителните процеси се потискат и спират още при 170 - 180 о/оо. В края на активния вегетативен период в пресъхналите или силно засушени басейни се намират големи струпвания от яйца на артемия. Яйцата обикновено плават на повърхността на водата, носени от ветрове и течения. При условията на Атанасовско езеро след пресъхване на басейните те обикновено се намират в южните подветрени части, където са били отнесени от преобладаващите северни и североизточни ветрове. Това са “презимуващи” яйца, които независимо от неблагоприятните условия с настъпването на пролетта дават начало на развитие на нови поколения от артемия. За количеството на отложените яйца може да се съди от събираните за търговски цели яйца, които в предишни години са достигали до 60 - 80 кg на сезон. В Атанасовското езеро артемията се явява като един от най-масовите му обитатели. Специфичният характер на хиперхалинния водоем създава добри условия за размножаването на вида, който заедно с останалите видове, чийто качествен състав сравнително беден, създават условия за поддържане на хранителна верига за рибното население и птиците в езерото. 1.9.1.3. Разред Водни кончета (Odonata)Одонатната фауна на Атанасовското езеро е изследвана от г-н Милен Маринов, предоставил настоящата информация. В резултат на неговите проучвания в резервата и неговите околности са установени 19 вида водни кончета (или 29.7% от известните 64 вида общо за страната), които са включени в табл. 4 (Прил. 4). От установените досега водни кончета в Атанасовското езеро интерес представляват: Chalcolestes viridis - рядък за страната вид, известен главно от Ю. България; Anax parthenope - сравнително рядък вид, разпространен главно по Черноморското крайбрежие; Hemianax ephippiger - много рядък вид, улавян предимно по Черноморското крайбрежие; Libellula fulva - много рядък за страната, съобщаван предимно за Южна България. 1.9.2. РибиИхтиофауната на Атанасовското езеро е изследвана от П оп о в (1997), според който в ихтиологично отношение резерватът “Атанасовско езеро” не е проучван системно, вероятно поради използването му за промишлен добив на сол. Началото на солодобиването от езерото датира от 1912 г., а от 1922 г. започва усилена експлоатация. Тази промишлена дейност обуславя своеобразния характер на проучвания обект в хидробиологично отношение. Разделянето на водната площ на голям брой изпарителни и кристализационни басейни с различна соленост (от 0,12 о/оо до 168 о/оо), заедно с дренажните канали превръщат резервата в сложен комплекс от водоеми, което не позволява установяването на устойчив ихтиофаунистичен комплекс. Голямата разлика в условията, преди всичко в солеността, се проявява и през различните сезони, което допълнително затруднява развитието на богата ихтиофауна в качествено отношение. В количествено отношение, обаче, се наблюдава масово развитие на еврибионтните видове кавказко попче (Knipowitschia caucasica) и бодливките Gasterosteus aculeatus и Pungitius platigaster. Наблюдава се масово развитие и на аклиматизирания през 1924 г. у нас живороден вид Gambusia affinis holbrooki, който е сладководен, но понася соленост до 7-8 о/оо. Той се среща в околовръстния канал на северните солници. В северозападната част на резервата има бивша кариера, завирена с прясна вода, в която масово се развива каракудата Carassius auratus gibelio, и в по-малки количества - шаранът (Cyprinus carpio). Всички изброени дотук видове се размножават на територията на резервата. В големите изпарителни басейни със соленост, варираща от 5 до 60 о/оо освен постоянно обитаващите видове кавказко попче и бодливки, се срещат кефалови риби, навлизащи през лятото с морски води и оставащи за отхранване в басейните. Този процес в миналото е бил подпомаган от рибарите, които са излавяли по крайбрежието еднолетки от кефалови риби и са ги прехвърляли в големите басейни за отхранване. При тези манипулации в Поморийското езеро са получавани годишни добиви от 40 т. В източната част на канала, свързващ солниците с морето, се срещат морски видове, които не играят съществена роля в ихтиокомплекса на резервата. Качествена и количествена характеристика на ихтиофауната е дадена на табл. 5 (Прил. 4). През двете години на изследването е наблюдавано масово измиране през лятото на риба в канала и някои басейни, вероятно свързано с рязката промяна на солеността при постъпването на морска вода. Така например, в един от басейните (станция 10) през юли 1996 г. е наблюдавано петно от умряла риба (попчета и бодливки в съотношение 10 към 1) около 100 m2 край брега. Приблизителното количество риба е 6000 екз/ m2.Това показва, че запасите от двата вида са значителни и играят важна роля като трофичен ресурс за някои видове птици в резервата. Същото явление се наблюдава и в канала между морето и шлюза, затварящ канала към станции 1 и 2. Тук смъртността е предимно по гамбузията. В североизточната и северната част на канала, където водата постоянно е сладка, това явление не е наблюдавано. Приблизителна оценка на трофичната стойност на рибните популации за птиците може да се направи, ако се знае хранителния спектър на рибоядните видове, които са постоянни или временни обитатели на резервата, размерите на рибите, както и техните местообитания. Например, бодливките и гамбузията имат приблизително еднакви размери - до 50-60 mm, кавказкото попче е по-дребно и е по-скоро мезобентосен вид, а кефаловите и каракудите са едри видове и по-скоро пелагични, така че те са обект на по-едри и типично рибоядни видове като пеликани, корморани и чапли. Напоследък в Атанасовското езеро от Михов (in litt.) са установени още два вида риби: Syngnathus abаster Risso, 1926, (сем. Syngnathidae) – черноивичеста морска игла Намерена е в Северните солници в обрастванията на Ruppia maritima. Рядък постоянен вид, който се размножава в резервата. Досега са уловени само два млади екземпляра. Първично морски, еврихалинен и средиземноморски имигрант. Включен е в Бернска конвенция анекс III и Червеният списък на IUCN-1996. Lepomis gibbosus (Linnaeus, 1758), (сем. Centrarchidae) – слънчева рибка. Установена е в новото водно тяло с ниска численост. Първично сладководен. Стенохалинен. Постоянен, размножава се в резервата. Интродуциран вид, който застрашава автохтонната ихтиофауна. Засега не съществува опасност от разпространение в резервата поради чувствителността на вида към повишената соленост на водата. По данни на Михов (in litt.) в езерната част на резервата се срещат три вида риби. Най-масов вид е кавказкото попче който се среща във всички басейни с изключение на кристализаторите, числеността му през април, преди първото поколение достига 6-8 екз./м2. Другите два вида постоянно обитаващи езерната част - триигла бодливка и черноивичеста морска игла, поради специфичните си биологични особености се срещат само в басейните, в които се развива някаква растителност – Ruppia maritima или тръстика и папур. На 26 октомври 1999 г. в кариерата в североизточната част на резервата от проекта “Бургаски влажни зони” е извършено зарибяване с 2200 екз. полово зрели сребристи каракуди (Carassius gibelio), доставени от езерото Вая чрез Сладководно рибовъдство АД - Бургас.
Два от посочените видове – жълтокоремник (Ophisaurus apodus) и смок мишкар (Elaphe longissima) са включени в Червената книга на България като застрашени. Изключително голяма и необичайна концентрация на попови лъжички от обикновена чесновница (Pelobates fuscus) е наблюдавана в околовръстния канал между Седма ПС и моста на администрацията на Солници- Север през май 1996 г. 1.9.4. ПтициПтиците са най-богатата и най-добре проучената група животни в Атанасовското езеро. Те са разработени от Профиров, Димитров, Няголов (1997). В резервата, буферната зона и по черноморския бряг пред езерото са установени 296 вида птици (или над 75 % от всички видове птици, регистрирани в България), от които 62 вида са гнездещи (Прил. 5). Атанасовското езеро заема първо място в България по брой на установените видове птици. Природозащитният статус на птиците в Атанасовското езеро е представен на таблица, включена в края на Прил. 1. При обобщаване на данните от таблицата се установява, че:
видове със световно природозащитно значение(Spec. 1)- 13 вида; видове, концентрирани в Европа и с неблагоприятен природозащитен статус (Spec. 2) - 20 вида; видове, не концентрирани в Европа, но с неблагоприятен природозащитен статус (Spec.3) - 78 вида; видове, концентрирани в Европа и с благоприятен природозащитен статус (Spec. 4) - 59 вида;
застрашени (E) 16 вида Намаляващи (D) 32 вида уязвими (V) 43 вида Локализирани (L) 7 вида редки (R) 13 вида Сигурни (S) 172 вида
Всички тези данни ясно показват голямото международно, национално и регионално природозащитно значение на Атанасовското езеро. На табл. 7 (Прил. 4) са представени промените в гнездовата популация на най-типичната птица за Атанасовското езеро - саблеклюна през настоящия век. От нея се вижда, че видът започва да в Атанасовското езеро след около 1910 г., т. е. когато езерото е превърнато в солници. След 1960 г. броят на гнездовите бройки се колебае от 250 до 2,200. През 1995 и 1996 г. в Атанасовското езеро са установени 8 вида колониално гнездещи птици (Прил. 4, табл. 8). Те имат флуктуираща численост, с изключение на гривестата и речната рибарка, чиято численост е намаляваща, и на кокилобегача, чиято численост постепенно се увеличава. Възможно е намаляващата численост на първите два вида да се дължи на влошаващите се условия за гнездене на изкуствените платформи, където е цялата популация на гривестата рибарка и почти цялата- на речната рибарка. Обобщените данни са представени на фиг. 1 (Прил. 4). Най- многобройните гнездещи птици в резервата са гривестата рибарка и саблеклюнът. Първият вид е установен в резервата като гнездещ за първи път през 1984 г. (С и м е о н о в, 1986). Тогава е имало 12 двойки в смесена гнездова колония с малки черноглави чайки, саблеклюни и речни рибарки. Колонията е била на дига в северната част на езерото. Следващото гнездене е установено на изкуствените острови през 1991 г. (Е н е в, 1996). Оттогава гривестата рибарка мъти редовно и понастоящем е най-многобройният гнездещ вид в Атанасовското езеро. Както вече беше посочено (табл. 7) другият многоброен вид - саблеклюнът - е установен като гнездещ в началото на века, но по-значителна числеността му става след 1955 г. Причините за това не са известни. Може само да се предполага, че са свързани с превръщането и на северната половина в солници. Важно е да се отбележи и значението на Атанасовското езеро като място за хранене на лопатарките, които гнездят в ЗМ “Пода” и на няколко вида чапли, които гнездят в ЗМ “Пода “ и ЗМ “Вая”. И обратно - къдроглавите пеликани, които нощуват и почиват в Атанасовското езеро, се хранят в Мандренското и Бургаско езеро. Всичко това доказва тесните връзки между влажните зони около Бургас и необходимостта всички те да бъдат разглеждани като общ екологичен комплекс. Миграцията на птиците е много добре проучена по два начина:
Получените резултати показват, че Атанасовското езеро и най- богатото място в Европа по отношение есенната миграция на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), тръстиковия блатар (Circus aeruginosus) и вечерната ветрушка (Falco vespertinus). Езерото заема второ място при есенната миграция на малкия креслив орел (Aquila pomarina). Пиковата численост на миграцията за периода 1978 - 94 г. е до 60 000 грабливи птици и до 240 000 щъркели, пеликани и жерави. Атанасовското езеро има голямо значение и като място за зимуване на много видове патици, дъждосвирци и пеликани. Редовни среднозимни преброявания на тези групи птици са извършвани ежегодно от 1977 г. насам. През януари на 1995, 1996 и 1997 г. в резервата, буферната зона и морето пред тях са установени 41 вида водолюбиви птици с максимална численост над 20000 екз. през 1997 г. Осреднената среднозимна численост на водолюбивите птици в Атанасовското езеро през периода 1977 - 86 г. е около 10 000 екз., а за 1987 - 96 г. - под 6 000 екз., т. е. намалена почти два пъти. През зимата на 1997 и 1998 г. обаче е регистрирано значително увеличение на зимуващите водолюбиви птици в езерото. Среднозимната численост на следните видове птици в Атанасовското езеро има международно значение:
През периода 1977-86 г. Атанасовското езеро е заемало трето място (след Мандренското и Бургаското езеро) по значение за зимуването на водолюбивите птици по Южното черноморско крайбрежие. Среднозимната численост на водолюбивите птици в него през втория период - 1987 -96 г. е близо два пъти по-висока и то вече заема второ място след Мандренското езеро. (фиг. 2). Най-висока среднозимна численост в Атанасовското езеро и през двата периода е имал белият ангъч, следван от зеленоглавката и лиската. Намаление в числеността е установено при белия ангъч, саблеклюна и сребристата чайка, а увеличение - при големия гмурец, къдроглавия пеликан, голямата бяла чапла, голямата белочела гъска и немия лебед. Особено голямо е то при къдроглавия пеликан (фиг. 3). Като се вземат предвид и данните от среднозимното преброяване през януари 1997 г. може да се заключи, че три вида проявяват ясна тенденция за увеличение на среднозимната численост: къдроглавият пеликан, голямата белочела гъска и червеногушата гъска. Както се вижда от всички посочени данни за птиците, Атанасовското езеро се отличава с: Най-голямото видово разнообразие на птици в България Най-големия брой видове птици от Червената книга на България Най-голямата гнездова численост в България на: Саблеклюна (Recurvirostra avosetta) Кокилобегача (Himantopus himantopus) Малката белочела рибарка (Sterna albifrons) Речната рибарка (Sterna hirundo) Единственото гнездово находище в България на: Малката черноглава чайка (Larus melanocephala) Дългоклюната чайка (Larus genei) Дебелоклюната рибарка (Gelochelidon nilotica) Гривестата рибарка (Sterna sandvicensis) Най-голямата миграционна численост в Европа на: Розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus) Къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) Тръстиковия блатар (Circus aeruginosus) Вечерната ветрушка (Falco vespertinus) Най-високата зимна численост в България на белия ангъч (Tadorna tadorna)
В рамките на настоящия проект видовият състав на бозайниците (без прилепите) и състоянието на популациите им в резервата и буферната зона са проучени от С т е ф а н о в (1997) и са представени на табл. 9 (Прил. 4). При използването на метода на ловните линии са улавяни 5 вида дребни бозайници: източноевропейската полевка (Microtus rossiaemeridionalis), домашна мишка (Mus spicilegus), горска мишка (Apodemus sylvaticus), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon) и малка белозъбка (Crocidura suaveolens). Данните за териториалното им разпределение и относителната численост са представени на табл. 10 (Прил. 4). Установените видове са масови за страната и представляват интерес главно от гледна точка като част от екосистемите на резервата и/или като хранителна база на хищниците. По-особен интерес за опазването на видовото разнообразие представляват следните видове: Етруска земеровка (Suncus etruscus). Видът не е установен при изследванията по проекта, което може да се дължи на недостатъчната ефективност на използваните капани. За сега в литературата са съобщени две находища на вида в България, едното от които е резерватът Атанасовско езеро. Полевка на Гюнтер (Microtus guentheri). Видът не е установен нито при улавяне с капани, нито по следи от жизнената дейност (колонии), а само по погадки и би представлявал интерес като най-северно находище, ако се потвърди наличието на постоянна популация. Европейски лалугер (Spermophilus citelus). В България е широко разпространен и не се счита за застрашен, но по предварителни данни от наши проучвания през последните две десетилетия вида е с намаляваща численост, като същевременно намаляват и обитаваните от него територии, поради което изисква повишено внимание и евентуално взимане на мерки за опазването му. Видът е включен в Бернската конвенция, ратифицирана от България (ДВ, бр.23, 1995 г., приложение II.). По анкетни данни в района са установени 9 вида едри бозайници, но проучванията показват, че от тях в резервата и около границите му присъстват само следните бозайници: Лисица (Vulpes vulpes). Проведените отчети по следи от жизнената дейност в резервата показват, че лисицата постоянно присъствува в резервата. Въз основа на анкетни данни и собствени проучвания са установени 3 обитавани дупки на лисици. От тях в две е имало котила, като едното е в границите на резервата. Невестулка (Mustela nivalis). Наблюдавана е постоянно от работници в солниците и са регистрирани следи по дигите и извън езерото. Може да се счита, че постоянно присъства в резервата и прилежащите територии в ниска численост - не повече от 2-3 индивида. Дива свиня (Sus scrofa). Анкетните данни свидетелствуват за присъствието на относително голям брой диви свине в предидущите години в границите на резервата, обитаващи тръстиките на западната част на езерото. През 1995 г. обаче обследването на дигите в резервата за следи през месец октомври позволяват да се твърди, че в границите на резервата е имало не повече от 3-4 екз. Освен дивите животни, за опазването на резервата интерес представляват скитащите кучета и котки. Скитащи кучета. Те може да бъдат разделени на две категории: Кучета, които имат стопани, но са с предоставена свобода на предвижване и поради тази причина могат свободно да влизат в резервата.; Напълно безстопанствени кучета. Наблюденията показват, че в резервата не се наблюдава навлизане на кучета, освен един случай в района на езерото около Седма ПС. В буферната зона обаче в района на промишлените предприятия, солниците и жилищата, както и при овчарниците и свинарника северозападно от езерото практически всички отглеждат кучета, като правило безпородни и свободно излизащи извън територията която те трябва да пазят. Регистрирана е група кучета, редовно обхождаща северната част на буферната зона. Единични бродещи кучета са отбелязани по западната част на буферната зона. Домашни котки. Състоянието е аналогично на това на бездомните кучета. В границите на резервата са регистрирани следи и едно животно в района на Седма помпена станция. Каталог: files -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001 Nature -> Проекто-план за действие за келереров центрантус Nature -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона Nature -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни” Nature -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая” Planove za upravlenie -> План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив Planove za upravlenie -> Екология и околна среда Planove za upravlenie -> Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление Изтегляне 1.45 Mb. Сподели с приятели:
|