КУЛТУРНА И СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

1.10.7. Научни изследвания

• 
  Екологичната станция при Централната лаборатория по обща екология при БАН. Провежда се мониторинг на гнездовата и среднозимна численост на водолюбивите птици, проследява се видимата миграция на реещите се птици и др.;
  
• 
  Опръстенителният стационар на Института по зоология при БАН, който се помещава в постройката на Седма помпена станция в източния край на резервата. Персоналът на стационара и доброволци улавят пойни и дъждосвирцови птици с помощта на японски мрежи, поставени в резервата и по неговите граници. Дейността на стационара не е регламентирана съгласно съществуващите нормативни документи.
  

1.10.8. Демонстрации

Интересен обект за демонстрации е и есенната миграция на грабливи и водолюбиви птици над Атанасовското езеро. Тя добива популярност у нас и в Европа и привлича все повече чужди и наши любители на птиците.

1.10.9. Жилища

1.10.10. Промишленост

Постоянното използване на Атанасовското езеро за добиване на сол е започнало от 1906 г. Първата продукция е получена през 1908 г. До Втората световна война солниците са заемали цялата южна половина на езерото и малка част от северната (Прил. 2, карта 1). През 50-те години последните естествени езерни акватории са превърнати също в басейни. През 60-те години е построена индустриалната зона източно от резервата, без да се отчита изключителното биологично разнообразие на езерото. През 70-те години започва трансформирането на ниските диги във високи. Това оказва силно отрицателен ефект върху гнездещите популации на птиците, защото високите диги стават незаливаеми от вълните на езерото и започват да обрастват с буйна висока растителност, където хищните бозайници намират сигурно убежище. Вече незабележими, те започват да унищожават яйцата и малките на гнездещите по дигите птици. През същия период са построени и няколко диги от етернитови плоскости със съдържание на азбест, който е силно канцерогенен.

Водните площи на резервата се използват от Черноморски солници АД само за изпаряване на морската вода, която постъпва от Бургаския залив през пролетта. Там не се извършват никакви производствени дейности, поради което те се посещават рядко от единични работници. Водите се придвижват в отделните басейни по определена технологична схема с помощта на електрически помпи. След повишаването на концентрацията на водите до определена степен, те постъпват в кристализаторите (които се намират вън от резервата), откъдето през есента получената сол се изгребва. Голяма част от водите, останали в изпарителите през зимата се съхраняват в запасен басейн, откъдето напролет отново постъпват в изпарителите.

Съоръженията за управляване движението на водите в отделните басейни в резервата са диги, шлюзове, канали. В миналото дигите са строени от дървен материал и кал. По финансови съображения от 60-те години този начин за строеж на диги е заменен с изграждането на високи и широки насипни диги, материал за изграждането на които се взима от дъното на басейна. Понастоящем нови диги не се строят, а се ремонтират само изградените такива. За целта се представя проект, който се одобрява от МОСВ. Обикновено разрешение за ремонтни работи се дава за време извън размножителния период.

Средногодишното производство на морска сол от Атанасовското от 1908 г. насам е представено на табл. 11, Прил. 4. Максималният годишен добив е бил през 1950 г. -73414 t. За периода 1954 - 96 г средният добив от цялото Атанасовско езеро е бил над 41 000 t, като добивът от Солници - Север е превишавал около 2 пъти този от Солници- Юг. Установено е, че производството на сол е право пропорционално на среднозимната численост на водолюбивите птици в Атанасовското езеро.

Поради запасите от лечебна кал цялото Атанасовско езеро е обявено за Санитарна зона “А” на Министерството на здравеопазването. Изгребване на такава кал се извършва само в един басейн от южната част на резервата. Не са известни количествата, добивани годишно там. Изгребването се извършва ръчно от един човек периодично през летните месеци.

1.10.11. Други

Керамичният завод (от сладководен водоем в североизточната му част);

Земеделска кооперация (от сладководното блато в североизточната му част);

Земеделска кооперация (от обиколния канал в западната му част).