План за защита при бедствия в община асеновград 2016 г



страница1/5
Дата31.03.2018
Размер0.88 Mb.
#64246
  1   2   3   4   5
ПЛАН
ЗА

ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ В ОБЩИНА АСЕНОВГРАД


АСЕНОВГРАД

2016 г.


А. ОСНОВЕН ПЛАН

I. ВЪВЕДЕНИЕ В ПЛАНА
1.Основание за разработване на плана.

Планът за защита при бедствия в община АСЕНОВГРАД е разработен на основание и в изпълнение на чл.9 и чл.65 от Закона за защита при бедствия .


2.Цел на плана.

Да се създаде организация за своевременно прогнозиране характера и последствията от най–често проявяващите се бедствия, успешно ръководство и провеждане на спасителните и аварийно-възстановителни дейности в зоната на бедствието.


3.Основни задачи.

3.1 Изследване и оценка на общинската инфраструктура, създаване, поддържане и познаване от органите за управление на базата данни от нея.

3.2. Планиране изграждане и поддържане в готовност на системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване на органите за управление, силите за реагиране и населението.

3.3. Формиране, подготовка и поддържане в готовност за действие на органи за управление, сили и средства за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствия.

3.4. Създаване на организация за действията на общинските органи за ръководство по защита при бедствия и за взаимодействие им с органите на изпълнителната власт и областните и национални структури за справяне с бедствията.

3.5 Получаване на информация чрез ОКИЦ от областните системи за ранно оповестяване и предупреждение.

3.6. Създаване на резерв от финансови и материални средства в общината за целите на защитата при бедствия.
4. Връзка с другите планове.

Планът за защита при бедствия в община АСЕНОВГРАД е съгласуван с вътрешните аварийни планове, плановете за взаимодействие с други институции и плановете за защита на обектите от критичната инфраструктура на територията на общината.


5. Въвеждане плана в действие.

5.1. Въвеждане на плана в действие се извършва със заповед на кмета на общината при:



  • Обявяване бедствено положение за цялата или част от територията на общината.

  • Възникване на бедствие на територията на общината въз основа на прогнозата за развитието му и възможните резултати от прилагането на различни защитни мерки.

5.2. Въвеждане плана в действие се извършва и със заповед на областният управител при обявяване на бедствено положение за цялата или част от територията на областта.
II. ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА
1. Физикогеографска характеристика на Общината
1.1. Териториални административни граници на Общината

Община Асеновград заема югоизточната част на Пловдивска област. Обхваща територия от 653,1 кв.м., като покрива на север малка част от Тракийската низина, а на юг обхваща обширни площи от Родопите. Разположена е на двата бряга на река Чая /Чепеларска/. Чрез презродопския проход тя свързва Тракийската низина с Беломорието. Общината заема важно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната.

Граничи с общините: Първомай, Лъки, Родопи, Куклен, Садово, Черноочене и Чепеларе. Община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Златоград-Ксанти(Гърция).Град Асеновград- центърът на Общината, най-големия град в Родопите и втори по големина в Пловдивска област. Той е разположен в подножието на планината на около 220 м. надморска височина, отстои на 19 км от гр.Пловдив, на 85 км. от Смолян и на 180 км. от гр.София.

Населението на Общината е 72835 души. Състои се от 29 населени места. Асеновград е втори по големина град в областта след Пловдив и е административен център на Община Асеновград. В границите на града влизат и кварталите Долни и Горни Воден с общо население 8 280 човека.



1.2. Описание на релефа - характер на терена

Община Асеновград е включена в административните граници на Пловдивска област.

Територията на Община Асеновград заема част от Преходната и част от Рило-Родопската геоморфоложка области. Благоприятното й географско положение се определя от това, че е разположена в средните части на Южна Централна България. Общината включва на север малка част от Горнотракийската низина, а на юг обхваща обширни площи от Западните Родопи. Релефът е разнообразен – от равнинен в частите на Горнотракийската низина на север, до планински в частта от Родопите на юг. Чрез родопския проход тя свързва Горна Тракия с Беломорска Тракия.

Територията й обхваща части от две добре изразени геоморфоложки единици – Пловдивско поле и Севернородопски склон. Значителният контраст между двете зони, се обуславя от първостепенна, дълбочинна дислокация, каквато е Маришкия разлом. Паралелни разломни структури от по-нисш порядък придават на Севернородопския склон стъпаловиден облик, а непосредствено над низината и ясно изразени „фацети”.

На север от планинския склон, е разположено Пловдивското поле- една съвършена алувиална низина, формирана от поречието на р. Марица. Мощни до 100 м плиоплейстоценски отложения воалират огромен ров,обозначен в литературата като Пловдивски гребен.

Описаните морфоструктури, предопределят морфометричните показатели на релефа в разглежданата територия. От петте главни морфометрични пояса в България, тук са установени четири:




  • низинният ( 0 до 200 м.н.в.)

  • хълмистият (200 до 600 м.н.в.)

  • нископланинският (600 до 1000 м.н.в.)

  • среднопланинският (1000 до 1600 м.н.в.)

Внушителната денивелация ( от порядъка на 800-900 м между низината и върховото равнище), е обусловила формирането на пролувиално-делувиален шлейф на допира между полето и планината. Това е така наречената Родопска яка. Към нея принадлежи и един от най-големите наносни конуси у нас- този на р.Чепеларска. Топографски той не е дори изразен, тъй като по-голямата му част е затънала в наносите на поречието на р.Марица. Двестаметровата изохипса очертава много ясно неговата периферия в северна посока. Асеновград лежи изцяло върху този наносен конус.

Планинската част от територията на Общината, е в обхвата на Белочерковския рид и на карстовия масив Добростан от родопския дял Чернатица. Релефът е силно разчленен от речната мрежа – р.Чепеларска и притоците й – Луковица, Юговска и Сушица. Голям брой по-малки потоци се спускат директно към низината, но губят водите си в пролувиално-делувиалния шлейф. По-постоянен отток имат р.Черкезица, Яворица и Мечка.

С най-голям ерозионен врез са Чепеларска, Юговска, Сушица и Луковица. Долинните им форми са V-видни и това е най-добре изразено в зоната на излаза от планината.

Сложният по своя облик релеф, значителните денивелации и гъстата речно-ерозионна мрежа, са предпоставка за формиране на локални различия на местния климат, за проява на местна циркулация на въздуха в определени периоди или специфична стратификация в атмосферата. Тук е добре изразена и вертикалната етажираност на климатичните параметри.

Територията на Общината попада в зона на VІІ и VІІІ сеизмична степен.

1.3. Хидрография – описание на реките, преминаващи през територията на Общината.

Най-надежден източник в разглежданата територия, се очакват алувиалните отложения на р.Марица и нейните десни притоци- Чепеларска и р.Черкезица. Десните притоци са по-пълноводни и отлагат предимно чакъли. В резултат на сливането на обширните конуси, образувани от притоците на р.Марица, е оформен силно водопропусклив водоносен комплекс. Мощността на алувия откъм Родопите се движи от 20 до над 60 м. Грунтовият басейн се дренира от р.Марица, а общият водоносен хоризонт, е разслоен от етажно разположени водопропускливи пластове, долните части на които са запълнени с напорна вода. Речният отток е главен подхранващ фактор, следван от валежи, а към южните оградни височини и от карстовите води на карбонатните, изливащи се подземно в алувиално-полувиални наноси. Най-водообилни са районите в близост до р.Чепеларска.

В резултат на осигуреното подхранване с повърхностни и карстови води на плиоценската подложка в Асеновградския пороен конус, обуславя добрата водообилност на общия хоризонт.

Значителна роля в подхранването на грунтовите води, играят мраморните маси на оградните севернородопски склонове.

Подпочвените води в Асеновград се движат от 7-122 м, а в Тракийската низина 7-8 м. В Тополово нивото на подпочвените води е 7-8 м. до 10 м. и повече , а в с.Червен – 13 м. В местността „Кантона” то достига 18 м., в с.Горнослав има извори, а няма кладенци. След Тракийската низина, подпочвените води имат по-високо ниво- с.П.Евтимово – 4-5 м.

Във връзка със строителството на най-различни обекти, е проведено хидрогеоложко проучване на територията на гр.Асеновград.

Характерно за същата е наличието на грунтови води, формирани в делувиалните и алувиалните отложения на р.Чепеларска, подхранвани от реката ,от падналите атмосферни валежи и от карстовите води, изливащи се подземно от склоновете на Родопите „40-те извора”.

По своя химически състав, подпочвените води са хидро-карбонатно-калциеви, средно твърди (8,5 немски градуси), с възможна за карбонична агресивност спрямо бетонна и етернична.


2. Климатична характеристика на общината.

Територията на Община Асеновград принадлежи към Преходно-континенталната климатична подобласт, като влиза в двата съседни климатични района – този на Източна Средна България и на Севернородопски нископланински. Известна площ с височина над 1000 м.н.в. попада в планинския климатичен район. Височините на терена се изменят от 200 до 1500 м.н.в. Планинският релеф създава при определени термодинамични условия, местна атмосферна циркулация от рода на планинско-долинните бризове.

Условията за инсолация през цялата година, са много добри – Височината на слънцето над хоризонта се изменя от 24оС през декември до 70оС през юни. Относителната продължителност на слънчевото греене в Общината е между 40% и 51 % годишно. Годишната температурна амплитуда при станция Асеновград, е 22,5оС на 232 м.н.в. Годишните екстремуми в ниската зона са от порядъка на +40,9о С.

Средната годишна относителна влажност на въздуха е 66 %, като най-висока е през месеците декември и януари – 80 %, а най-ниската през месец август – 50 %.

Средната годишна сума на валежите е 593 мм с максимум през м.юни – 70 мм и минимум през м. Фувруари – 35 мм и м.август – 34 мм.

В ниската зона дните със снеговалеж достигат до 17-18 годишно. Устойчива снежна покривка се задържа на по-високите места (300-1000 м), която трае от 40 до 70 дни в годината. Там средната височина на снежната покривка достига 150-160 см.


3. Демографска характеристика на общината:
3.1.Списък на селищата в общината:



Област


Община

Населено

място

Код

PDV

PDV01

Асеновград

00702

PDV

PDV01

Бачково

02974

PDV

PDV01

Боянци

06029

PDV

PDV01

Бор

07870

PDV

PDV01

Врата

12992

PDV

PDV01

Горнослав

16955

PDV

PDV01

Добростан

21676

PDV

PDV01

Долнослав

22839

PDV

PDV01

Жълт камък

29581

PDV

PDV01

Златовръх

31108

PDV

PDV01

Избегли

32341

PDV

PDV01

Изворово

32932

PDV

PDV01

Козаново

37633

PDV

PDV01

Конуш

38385

PDV

PDV01

Косово

38799

PDV

PDV01

Леново

43298

PDV

PDV01

Лясково

44834

PDV

PDV01

Мостово

49151

PDV

PDV01

Мулдава

49309

PDV

PDV01

Нар.бани

51127

PDV

PDV01

Нови извор

32398

PDV

PDV01

Новаково

51830

PDV

PDV01

Орешец

53761

PDV

PDV01

Патриарх Евтимово

55590

PDV

PDV01

Стоево

69273

PDV

PDV01

Сини връх

70737

PDV

PDV01

Тополово

72789

PDV

PDV01

Три могили

73147

PDV

PDV01

Узуново

75254

PDV

PDV01

Червен

80437

Община Асеновград включва в състава си 29 населени места, от които градове – 1 и села – 28.



По брой население се нарежда на второ място в област Пловдив и на 19 място в страната /по данни от НСИ/.
3.2.Численост и структура на населението във всяко селище:
Разпределение на населението на община Асеновград по пол, възраст и трудоспособност /по настоящ адрес/ към 31.12.2013 г.:


N

Населено място/ Мъже-Жени

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.




Община Асеновград

65 577

65 222

64 647

63 713

63 239

63 052

65960

1.

гр.Асеновград

51 760

51 499

51 019

50 590

50 307

50 186

52854




Мъже

24 965

24 856

24 617

24 469

24 315

24 217

25598




Жени

26 795

26 643

26 402

26 121

25 992

25 969

27256

2.

с.Бачково

385

371

358

347

346

341

319




Мъже

174

164

157

155

156

153

150




Жени

211

207

201

192

190

188

169

3.

с.Боянци

1 446

1 450

1 481

1 511

1 498

1 507

1459




Мъже

709

718

733

746

739

748

719




Жени

737

732

748

765

759

759

740

4.

с.Бор

22

22

19

16

21

21

27




Мъже

13

13

11

11

15

15

18




Жени

9

9

8

5

6

6

9

5.

с.Врата

27

25

24

26

25

22

17




Мъже

14

12

12

12

12

10

9




Жени

13

13

12

14

13

12

8

6.

с.Горнослав

110

106

99

97

94

87

77




Мъже

49

47

43

45

42

40

33




Жени

61

59

56

52

52

47

44

7.

с.Добростан

66

61

56

55

56

57

65




Мъже

25

22

19

23

26

25

31




Жени

41

39

37

32

30

32

34

8.

с.Долнослав

321

326

327

301

295

282

269




Мъже

151

156

157

151

146

140

129




Жени

170

170

170

150

149

142

140

9.

с.Жълт камък

108

107

102

102

100

96

89




Мъже

57

57

55

52

52

51

48




Жени

51

50

47

50

48

45

41

10.

с.Златовръх

548

561

580

556

546

538

568




Мъже

252

261

274

275

268

265

281




Жени

296

300

306

281

278

273

287

11.

с.Избеглии

801

808

834

799

774

789

887




Мъже

366

368

382

382

370

382

430




Жени

435

440

452

417

404

407

457

12.

с.Нови извор

367

362

353

319

312

310

308




Мъже

187

180

175

163

158

157

154




Жени

180

182

178

156

154

153

154

13.

с.Изворово

10

10

8

5













Мъже

6

6

4

4













Жени

4

4

4

1










14.

с.Козаново

651

638

637

633

623

622

611




Мъже

314

304

300

299

292

289

285




Жени

337

334

337

334

331

333

326

15.

с.Конуш

771

760

749

713

692

694

697




Мъже

355

353

353

349

337

343

344




Жени

416

407

396

364

355

351

353

16.

с.Косово

12

12

11

10

9

11

11




Мъже

5

5

5

6

6

7

7




Жени

7

7

6

4

3

4

4

17.

с.Леново

540

522

486

368

357

359

408




Мъже

260

245

231

173

169

171

203




Жени

280

277

255

195

188

188

205

18.

с.Лясково

51

46

39

19

20

28

45




Мъже

24

18

17

7

9

14

21




Жени

27

28

22

12

11

14

24

19.

с.Мостово

89

86

83

74

72

69

65




Мъже

43

41

39

34

33

31

28




Жени

46

45

44

40

39

38

37

20.

с.Мулдава

1 286

1 289

1 293

1 372

1 377

1 381

1399




Мъже

635

637

640

690

690

688

699




Жени

651

652

653

682

687

693

700

21.

с.Нареченски бани

891

899

857

744

723

719

787




Мъже

423

430

405

347

342

344

388




Жени

468

469

452

397

381

375

399

22.

с.Новаково

467

453

421

425

411

382

372




Мъже

203

194

177

193

191

176

170




Жени

264

259

244

232

220

206

202

23.

с.Орешец

87

81

76

53

49

50

52




Мъже

38

36

35

23

22

22

23




Жени

49

45

41

30

27

28

29

24.

с.Патриарх Евтимово

458

458

528

406

388

375

459




Мъже

217

216

261

196

186

187

230




Жени

241

242

267

210

202

188

229

25.

с.Стоево

627

625

630

644

643

643

661




Мъже

318

318

319

327

327

324

325




Жени

309

307

311

317

316

319

336

26.

с.Сини връх

19

18

16

15

13

13

9




Мъже

8

8

7

9

8

8

4




Жени

11

10

9

6

5

5

5

27.

с.Тополово

2 852

2 830

2 791

2 752

2 737

2 709

2690




Мъже

1 383

1 376

1 361

1 356

1 341

1 324

1306




Жени

1 469

1 454

1 430

1 396

1 396

1 385

1384

28.

с.Три могили

47

47

45

39

38

37

37




Мъже

27

27

25

21

21

21

21




Жени

20

20

20

18

17

16

16

29.

с.Узуново

16

16

15

11

11

11

13




Мъже

6

6

5

5

5

5

8




Жени

10

10

10

6

6

6

5

30.

с.Червен

742

734

710

711

702

713

705




Мъже

371

369

357

349

342

346

343




Жени

371

365

353

362

360

367

362

Подрастващото население на общината под 18 години е само 16.6%, броят на хората в трудоспособна възраст е 60.8%, а на възрастното население – 22.6%.




Каталог: userfiles -> file -> reshenia obs -> reshenia 2015 2019 -> materiali%20za%20obsajdane
reshenia 2015 2019 -> Програма на община асеновград за развитието на туризма за 2017 година
materiali%20za%20obsajdane -> Общински съвет гр. Асеновград предложение
reshenia 2015 2019 -> Списък на пътуващите ученици от с. Избеглии до Асеновград, имащи право на поевтиняване на
reshenia 2015 2019 -> Община асеновград 4230, Асеновград пл. „Акад. Николай Хайтов” №9
materiali%20za%20obsajdane -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я о б щ и н а а с е н о в г р а д
materiali%20za%20obsajdane -> Програма за управление на отпадъците на


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница