ПЛАН
ЗА
ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ В ОБЩИНА АСЕНОВГРАД
АСЕНОВГРАД
2016 г.
А. ОСНОВЕН ПЛАН
I. ВЪВЕДЕНИЕ В ПЛАНА
1.Основание за разработване на плана.
Планът за защита при бедствия в община АСЕНОВГРАД е разработен на основание и в изпълнение на чл.9 и чл.65 от Закона за защита при бедствия .
2.Цел на плана.
Да се създаде организация за своевременно прогнозиране характера и последствията от най–често проявяващите се бедствия, успешно ръководство и провеждане на спасителните и аварийно-възстановителни дейности в зоната на бедствието.
3.Основни задачи.
3.1 Изследване и оценка на общинската инфраструктура, създаване, поддържане и познаване от органите за управление на базата данни от нея.
3.2. Планиране изграждане и поддържане в готовност на системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване на органите за управление, силите за реагиране и населението.
3.3. Формиране, подготовка и поддържане в готовност за действие на органи за управление, сили и средства за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствия.
3.4. Създаване на организация за действията на общинските органи за ръководство по защита при бедствия и за взаимодействие им с органите на изпълнителната власт и областните и национални структури за справяне с бедствията.
3.5 Получаване на информация чрез ОКИЦ от областните системи за ранно оповестяване и предупреждение.
3.6. Създаване на резерв от финансови и материални средства в общината за целите на защитата при бедствия.
4. Връзка с другите планове.
Планът за защита при бедствия в община АСЕНОВГРАД е съгласуван с вътрешните аварийни планове, плановете за взаимодействие с други институции и плановете за защита на обектите от критичната инфраструктура на територията на общината.
5. Въвеждане плана в действие.
5.1. Въвеждане на плана в действие се извършва със заповед на кмета на общината при:
-
Обявяване бедствено положение за цялата или част от територията на общината.
-
Възникване на бедствие на територията на общината въз основа на прогнозата за развитието му и възможните резултати от прилагането на различни защитни мерки.
5.2. Въвеждане плана в действие се извършва и със заповед на областният управител при обявяване на бедствено положение за цялата или част от територията на областта.
II. ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА
1. Физикогеографска характеристика на Общината
1.1. Териториални административни граници на Общината
Община Асеновград заема югоизточната част на Пловдивска област. Обхваща територия от 653,1 кв.м., като покрива на север малка част от Тракийската низина, а на юг обхваща обширни площи от Родопите. Разположена е на двата бряга на река Чая /Чепеларска/. Чрез презродопския проход тя свързва Тракийската низина с Беломорието. Общината заема важно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната.
Граничи с общините: Първомай, Лъки, Родопи, Куклен, Садово, Черноочене и Чепеларе. Община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Златоград-Ксанти(Гърция).Град Асеновград- центърът на Общината, най-големия град в Родопите и втори по големина в Пловдивска област. Той е разположен в подножието на планината на около 220 м. надморска височина, отстои на 19 км от гр.Пловдив, на 85 км. от Смолян и на 180 км. от гр.София.
Населението на Общината е 72835 души. Състои се от 29 населени места. Асеновград е втори по големина град в областта след Пловдив и е административен център на Община Асеновград. В границите на града влизат и кварталите Долни и Горни Воден с общо население 8 280 човека.
1.2. Описание на релефа - характер на терена
Община Асеновград е включена в административните граници на Пловдивска област.
Територията на Община Асеновград заема част от Преходната и част от Рило-Родопската геоморфоложка области. Благоприятното й географско положение се определя от това, че е разположена в средните части на Южна Централна България. Общината включва на север малка част от Горнотракийската низина, а на юг обхваща обширни площи от Западните Родопи. Релефът е разнообразен – от равнинен в частите на Горнотракийската низина на север, до планински в частта от Родопите на юг. Чрез родопския проход тя свързва Горна Тракия с Беломорска Тракия.
Територията й обхваща части от две добре изразени геоморфоложки единици – Пловдивско поле и Севернородопски склон. Значителният контраст между двете зони, се обуславя от първостепенна, дълбочинна дислокация, каквато е Маришкия разлом. Паралелни разломни структури от по-нисш порядък придават на Севернородопския склон стъпаловиден облик, а непосредствено над низината и ясно изразени „фацети”.
На север от планинския склон, е разположено Пловдивското поле- една съвършена алувиална низина, формирана от поречието на р. Марица. Мощни до 100 м плиоплейстоценски отложения воалират огромен ров,обозначен в литературата като Пловдивски гребен.
Описаните морфоструктури, предопределят морфометричните показатели на релефа в разглежданата територия. От петте главни морфометрични пояса в България, тук са установени четири:
-
низинният ( 0 до 200 м.н.в.)
-
хълмистият (200 до 600 м.н.в.)
-
нископланинският (600 до 1000 м.н.в.)
-
среднопланинският (1000 до 1600 м.н.в.)
Внушителната денивелация ( от порядъка на 800-900 м между низината и върховото равнище), е обусловила формирането на пролувиално-делувиален шлейф на допира между полето и планината. Това е така наречената Родопска яка. Към нея принадлежи и един от най-големите наносни конуси у нас- този на р.Чепеларска. Топографски той не е дори изразен, тъй като по-голямата му част е затънала в наносите на поречието на р.Марица. Двестаметровата изохипса очертава много ясно неговата периферия в северна посока. Асеновград лежи изцяло върху този наносен конус.
Планинската част от територията на Общината, е в обхвата на Белочерковския рид и на карстовия масив Добростан от родопския дял Чернатица. Релефът е силно разчленен от речната мрежа – р.Чепеларска и притоците й – Луковица, Юговска и Сушица. Голям брой по-малки потоци се спускат директно към низината, но губят водите си в пролувиално-делувиалния шлейф. По-постоянен отток имат р.Черкезица, Яворица и Мечка.
С най-голям ерозионен врез са Чепеларска, Юговска, Сушица и Луковица. Долинните им форми са V-видни и това е най-добре изразено в зоната на излаза от планината.
Сложният по своя облик релеф, значителните денивелации и гъстата речно-ерозионна мрежа, са предпоставка за формиране на локални различия на местния климат, за проява на местна циркулация на въздуха в определени периоди или специфична стратификация в атмосферата. Тук е добре изразена и вертикалната етажираност на климатичните параметри.
Територията на Общината попада в зона на VІІ и VІІІ сеизмична степен.
1.3. Хидрография – описание на реките, преминаващи през територията на Общината.
Най-надежден източник в разглежданата територия, се очакват алувиалните отложения на р.Марица и нейните десни притоци- Чепеларска и р.Черкезица. Десните притоци са по-пълноводни и отлагат предимно чакъли. В резултат на сливането на обширните конуси, образувани от притоците на р.Марица, е оформен силно водопропусклив водоносен комплекс. Мощността на алувия откъм Родопите се движи от 20 до над 60 м. Грунтовият басейн се дренира от р.Марица, а общият водоносен хоризонт, е разслоен от етажно разположени водопропускливи пластове, долните части на които са запълнени с напорна вода. Речният отток е главен подхранващ фактор, следван от валежи, а към южните оградни височини и от карстовите води на карбонатните, изливащи се подземно в алувиално-полувиални наноси. Най-водообилни са районите в близост до р.Чепеларска.
В резултат на осигуреното подхранване с повърхностни и карстови води на плиоценската подложка в Асеновградския пороен конус, обуславя добрата водообилност на общия хоризонт.
Значителна роля в подхранването на грунтовите води, играят мраморните маси на оградните севернородопски склонове.
Подпочвените води в Асеновград се движат от 7-122 м, а в Тракийската низина 7-8 м. В Тополово нивото на подпочвените води е 7-8 м. до 10 м. и повече , а в с.Червен – 13 м. В местността „Кантона” то достига 18 м., в с.Горнослав има извори, а няма кладенци. След Тракийската низина, подпочвените води имат по-високо ниво- с.П.Евтимово – 4-5 м.
Във връзка със строителството на най-различни обекти, е проведено хидрогеоложко проучване на територията на гр.Асеновград.
Характерно за същата е наличието на грунтови води, формирани в делувиалните и алувиалните отложения на р.Чепеларска, подхранвани от реката ,от падналите атмосферни валежи и от карстовите води, изливащи се подземно от склоновете на Родопите „40-те извора”.
По своя химически състав, подпочвените води са хидро-карбонатно-калциеви, средно твърди (8,5 немски градуси), с възможна за карбонична агресивност спрямо бетонна и етернична.
2. Климатична характеристика на общината.
Територията на Община Асеновград принадлежи към Преходно-континенталната климатична подобласт, като влиза в двата съседни климатични района – този на Източна Средна България и на Севернородопски нископланински. Известна площ с височина над 1000 м.н.в. попада в планинския климатичен район. Височините на терена се изменят от 200 до 1500 м.н.в. Планинският релеф създава при определени термодинамични условия, местна атмосферна циркулация от рода на планинско-долинните бризове.
Условията за инсолация през цялата година, са много добри – Височината на слънцето над хоризонта се изменя от 24оС през декември до 70оС през юни. Относителната продължителност на слънчевото греене в Общината е между 40% и 51 % годишно. Годишната температурна амплитуда при станция Асеновград, е 22,5оС на 232 м.н.в. Годишните екстремуми в ниската зона са от порядъка на +40,9о С.
Средната годишна относителна влажност на въздуха е 66 %, като най-висока е през месеците декември и януари – 80 %, а най-ниската през месец август – 50 %.
Средната годишна сума на валежите е 593 мм с максимум през м.юни – 70 мм и минимум през м. Фувруари – 35 мм и м.август – 34 мм.
В ниската зона дните със снеговалеж достигат до 17-18 годишно. Устойчива снежна покривка се задържа на по-високите места (300-1000 м), която трае от 40 до 70 дни в годината. Там средната височина на снежната покривка достига 150-160 см.
3. Демографска характеристика на общината:
3.1.Списък на селищата в общината:
-
Област
|
Община
|
Населено
място
|
Код
|
PDV
|
PDV01
|
Асеновград
|
00702
|
PDV
|
PDV01
|
Бачково
|
02974
|
PDV
|
PDV01
|
Боянци
|
06029
|
PDV
|
PDV01
|
Бор
|
07870
|
PDV
|
PDV01
|
Врата
|
12992
|
PDV
|
PDV01
|
Горнослав
|
16955
|
PDV
|
PDV01
|
Добростан
|
21676
|
PDV
|
PDV01
|
Долнослав
|
22839
|
PDV
|
PDV01
|
Жълт камък
|
29581
|
PDV
|
PDV01
|
Златовръх
|
31108
|
PDV
|
PDV01
|
Избегли
|
32341
|
PDV
|
PDV01
|
Изворово
|
32932
|
PDV
|
PDV01
|
Козаново
|
37633
|
PDV
|
PDV01
|
Конуш
|
38385
|
PDV
|
PDV01
|
Косово
|
38799
|
PDV
|
PDV01
|
Леново
|
43298
|
PDV
|
PDV01
|
Лясково
|
44834
|
PDV
|
PDV01
|
Мостово
|
49151
|
PDV
|
PDV01
|
Мулдава
|
49309
|
PDV
|
PDV01
|
Нар.бани
|
51127
|
PDV
|
PDV01
|
Нови извор
|
32398
|
PDV
|
PDV01
|
Новаково
|
51830
|
PDV
|
PDV01
|
Орешец
|
53761
|
PDV
|
PDV01
|
Патриарх Евтимово
|
55590
|
PDV
|
PDV01
|
Стоево
|
69273
|
PDV
|
PDV01
|
Сини връх
|
70737
|
PDV
|
PDV01
|
Тополово
|
72789
|
PDV
|
PDV01
|
Три могили
|
73147
|
PDV
|
PDV01
|
Узуново
|
75254
|
PDV
|
PDV01
|
Червен
|
80437
|
Община Асеновград включва в състава си 29 населени места, от които градове – 1 и села – 28.
По брой население се нарежда на второ място в област Пловдив и на 19 място в страната /по данни от НСИ/.
3.2.Численост и структура на населението във всяко селище:
Разпределение на населението на община Асеновград по пол, възраст и трудоспособност /по настоящ адрес/ към 31.12.2013 г.:
N
|
Населено място/ Мъже-Жени
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
|
Община Асеновград
|
65 577
|
65 222
|
64 647
|
63 713
|
63 239
|
63 052
|
65960
|
1.
|
гр.Асеновград
|
51 760
|
51 499
|
51 019
|
50 590
|
50 307
|
50 186
|
52854
|
|
Мъже
|
24 965
|
24 856
|
24 617
|
24 469
|
24 315
|
24 217
|
25598
|
|
Жени
|
26 795
|
26 643
|
26 402
|
26 121
|
25 992
|
25 969
|
27256
|
2.
|
с.Бачково
|
385
|
371
|
358
|
347
|
346
|
341
|
319
|
|
Мъже
|
174
|
164
|
157
|
155
|
156
|
153
|
150
|
|
Жени
|
211
|
207
|
201
|
192
|
190
|
188
|
169
|
3.
|
с.Боянци
|
1 446
|
1 450
|
1 481
|
1 511
|
1 498
|
1 507
|
1459
|
|
Мъже
|
709
|
718
|
733
|
746
|
739
|
748
|
719
|
|
Жени
|
737
|
732
|
748
|
765
|
759
|
759
|
740
|
4.
|
с.Бор
|
22
|
22
|
19
|
16
|
21
|
21
|
27
|
|
Мъже
|
13
|
13
|
11
|
11
|
15
|
15
|
18
|
|
Жени
|
9
|
9
|
8
|
5
|
6
|
6
|
9
|
5.
|
с.Врата
|
27
|
25
|
24
|
26
|
25
|
22
|
17
|
|
Мъже
|
14
|
12
|
12
|
12
|
12
|
10
|
9
|
|
Жени
|
13
|
13
|
12
|
14
|
13
|
12
|
8
|
6.
|
с.Горнослав
|
110
|
106
|
99
|
97
|
94
|
87
|
77
|
|
Мъже
|
49
|
47
|
43
|
45
|
42
|
40
|
33
|
|
Жени
|
61
|
59
|
56
|
52
|
52
|
47
|
44
|
7.
|
с.Добростан
|
66
|
61
|
56
|
55
|
56
|
57
|
65
|
|
Мъже
|
25
|
22
|
19
|
23
|
26
|
25
|
31
|
|
Жени
|
41
|
39
|
37
|
32
|
30
|
32
|
34
|
8.
|
с.Долнослав
|
321
|
326
|
327
|
301
|
295
|
282
|
269
|
|
Мъже
|
151
|
156
|
157
|
151
|
146
|
140
|
129
|
|
Жени
|
170
|
170
|
170
|
150
|
149
|
142
|
140
|
9.
|
с.Жълт камък
|
108
|
107
|
102
|
102
|
100
|
96
|
89
|
|
Мъже
|
57
|
57
|
55
|
52
|
52
|
51
|
48
|
|
Жени
|
51
|
50
|
47
|
50
|
48
|
45
|
41
|
10.
|
с.Златовръх
|
548
|
561
|
580
|
556
|
546
|
538
|
568
|
|
Мъже
|
252
|
261
|
274
|
275
|
268
|
265
|
281
|
|
Жени
|
296
|
300
|
306
|
281
|
278
|
273
|
287
|
11.
|
с.Избеглии
|
801
|
808
|
834
|
799
|
774
|
789
|
887
|
|
Мъже
|
366
|
368
|
382
|
382
|
370
|
382
|
430
|
|
Жени
|
435
|
440
|
452
|
417
|
404
|
407
|
457
|
12.
|
с.Нови извор
|
367
|
362
|
353
|
319
|
312
|
310
|
308
|
|
Мъже
|
187
|
180
|
175
|
163
|
158
|
157
|
154
|
|
Жени
|
180
|
182
|
178
|
156
|
154
|
153
|
154
|
13.
|
с.Изворово
|
10
|
10
|
8
|
5
|
|
|
|
|
Мъже
|
6
|
6
|
4
|
4
|
|
|
|
|
Жени
|
4
|
4
|
4
|
1
|
|
|
|
14.
|
с.Козаново
|
651
|
638
|
637
|
633
|
623
|
622
|
611
|
|
Мъже
|
314
|
304
|
300
|
299
|
292
|
289
|
285
|
|
Жени
|
337
|
334
|
337
|
334
|
331
|
333
|
326
|
15.
|
с.Конуш
|
771
|
760
|
749
|
713
|
692
|
694
|
697
|
|
Мъже
|
355
|
353
|
353
|
349
|
337
|
343
|
344
|
|
Жени
|
416
|
407
|
396
|
364
|
355
|
351
|
353
|
16.
|
с.Косово
|
12
|
12
|
11
|
10
|
9
|
11
|
11
|
|
Мъже
|
5
|
5
|
5
|
6
|
6
|
7
|
7
|
|
Жени
|
7
|
7
|
6
|
4
|
3
|
4
|
4
|
17.
|
с.Леново
|
540
|
522
|
486
|
368
|
357
|
359
|
408
|
|
Мъже
|
260
|
245
|
231
|
173
|
169
|
171
|
203
|
|
Жени
|
280
|
277
|
255
|
195
|
188
|
188
|
205
|
18.
|
с.Лясково
|
51
|
46
|
39
|
19
|
20
|
28
|
45
|
|
Мъже
|
24
|
18
|
17
|
7
|
9
|
14
|
21
|
|
Жени
|
27
|
28
|
22
|
12
|
11
|
14
|
24
|
19.
|
с.Мостово
|
89
|
86
|
83
|
74
|
72
|
69
|
65
|
|
Мъже
|
43
|
41
|
39
|
34
|
33
|
31
|
28
|
|
Жени
|
46
|
45
|
44
|
40
|
39
|
38
|
37
|
20.
|
с.Мулдава
|
1 286
|
1 289
|
1 293
|
1 372
|
1 377
|
1 381
|
1399
|
|
Мъже
|
635
|
637
|
640
|
690
|
690
|
688
|
699
|
|
Жени
|
651
|
652
|
653
|
682
|
687
|
693
|
700
|
21.
|
с.Нареченски бани
|
891
|
899
|
857
|
744
|
723
|
719
|
787
|
|
Мъже
|
423
|
430
|
405
|
347
|
342
|
344
|
388
|
|
Жени
|
468
|
469
|
452
|
397
|
381
|
375
|
399
|
22.
|
с.Новаково
|
467
|
453
|
421
|
425
|
411
|
382
|
372
|
|
Мъже
|
203
|
194
|
177
|
193
|
191
|
176
|
170
|
|
Жени
|
264
|
259
|
244
|
232
|
220
|
206
|
202
|
23.
|
с.Орешец
|
87
|
81
|
76
|
53
|
49
|
50
|
52
|
|
Мъже
|
38
|
36
|
35
|
23
|
22
|
22
|
23
|
|
Жени
|
49
|
45
|
41
|
30
|
27
|
28
|
29
|
24.
|
с.Патриарх Евтимово
|
458
|
458
|
528
|
406
|
388
|
375
|
459
|
|
Мъже
|
217
|
216
|
261
|
196
|
186
|
187
|
230
|
|
Жени
|
241
|
242
|
267
|
210
|
202
|
188
|
229
|
25.
|
с.Стоево
|
627
|
625
|
630
|
644
|
643
|
643
|
661
|
|
Мъже
|
318
|
318
|
319
|
327
|
327
|
324
|
325
|
|
Жени
|
309
|
307
|
311
|
317
|
316
|
319
|
336
|
26.
|
с.Сини връх
|
19
|
18
|
16
|
15
|
13
|
13
|
9
|
|
Мъже
|
8
|
8
|
7
|
9
|
8
|
8
|
4
|
|
Жени
|
11
|
10
|
9
|
6
|
5
|
5
|
5
|
27.
|
с.Тополово
|
2 852
|
2 830
|
2 791
|
2 752
|
2 737
|
2 709
|
2690
|
|
Мъже
|
1 383
|
1 376
|
1 361
|
1 356
|
1 341
|
1 324
|
1306
|
|
Жени
|
1 469
|
1 454
|
1 430
|
1 396
|
1 396
|
1 385
|
1384
|
28.
|
с.Три могили
|
47
|
47
|
45
|
39
|
38
|
37
|
37
|
|
Мъже
|
27
|
27
|
25
|
21
|
21
|
21
|
21
|
|
Жени
|
20
|
20
|
20
|
18
|
17
|
16
|
16
|
29.
|
с.Узуново
|
16
|
16
|
15
|
11
|
11
|
11
|
13
|
|
Мъже
|
6
|
6
|
5
|
5
|
5
|
5
|
8
|
|
Жени
|
10
|
10
|
10
|
6
|
6
|
6
|
5
|
30.
|
с.Червен
|
742
|
734
|
710
|
711
|
702
|
713
|
705
|
|
Мъже
|
371
|
369
|
357
|
349
|
342
|
346
|
343
|
|
Жени
|
371
|
365
|
353
|
362
|
360
|
367
|
362
|
Подрастващото население на общината под 18 години е само 16.6%, броят на хората в трудоспособна възраст е 60.8%, а на възрастното население – 22.6%.
Сподели с приятели: |