Планиране на местното икономическо развитие план за икономическо развитие на

1.3. История и култура

История

В стари документи Дъбова махала се споменава като Али Дубова махала. Народното предание извежда названието на селото от името на някогашния владетел на чифлика Хаджи Дубан. Според други изследвания е заселено от някой си Ахмед арнаутина с прякор Дубата. Дуба се наричала голяма лодка, с която по Дунава се превозвали пътници и стоки. Ахмед получил земя от видинския Хюсеин паша за заслуги. Имотът не бил голям, но той заграбил от околните села и така уголемил владението си. Съградил кула, направил воденица и с ангария прокопал вада. По този начин се образувал чифлик. Там заселил най-напред няколко къщи от двете страни на вадата. Постепенно броят на къщите достигнал 20, като жителите работели земята на изполица. След Освобождението селяните откупили земята от наследниците и станали нейни стопани. През 1890 Дъбова махала имала 29 къщи и население от 201 души. Значителна част от жителите са преселници от Белоградчишките села.

Първоначално Княжева махала е била във владение на Ибрахим ага и се казвало Ибрахимова махала. Впоследствие било населено от някой си арнаутин Ислям и наречено на негово име — Ислям махала. По-късно е преименувано на Княжева махала, но сред местното население до днес е по-известно под името Щъркова махала.

Крива бара е създадено в края на 18 век от преселници от Плевенско. Причината са войните между Осман Пазвантоглу и Тръстеникоглу за надмощие в Плевенския край, от които страда най-много местното българско население. Говори се за двама братя, които първи пристигат в този край и са впечатлени от отсъствието на турци. За един сезон цялото им село се пренася в територията в близост до река Гаговишка, от която идва и името на селото Крива бара.

Няколко пъти селото е било сполетявано от епидемии, поради което е изгаряно напълно и премествано на друго място, но пак край реката.

През 1923 година селото е в центъра на Септемврийското въстание. В него загиват 5-ма участника.

Старото име на Дондуково е Татар Махала или маала.Създадено е от черкези и други народности от Русия, преселени чрез спогодбата на тогавашна Русия и Турция за обмяна за населението-христяни за мюсюлмани. В началото тези хора са били истинско бедствие за другите села, защото освен да крадът и грабят от реколтата на другите, просто друго не умеели. Има случаи на съпротива от страна на другите села, като пример е Тодор Сириняра от Крива бара, който с проста тояга е ликвидирал 12 човека от Татар махала, опитващи се да му ограбят реколтата.

Писмените паметници сочат, че корените на Василовци датират от 18 век, когато хора са населявали отсрещния (десния) бряг на река Лом. След наводнение селяните са започнали заселване на левия бряг. Местните хора обаче разказват легенда, според която мъж на име Васил отглеждал голямо стадо овце на точно това място, оттам и името на селото.

Култура

Според сведения събрани от предания и легенди, манастирът е възникнал още в Римско време. Бил е местен три пъти по различни причини. Първоначално е имал вида на землянка – могила, изградена от дървени пръти. По-късно възниква върху руините на монашеско средище от времето на Второто българско царство. След падането на Видинското царство всички светини във Видинската епархия били осквернени, а манастирите ограбени и разрушени. Възстановен е към 1840г. от родолюбиви християни начело със стареца Стефан от Брусарци, Нейко, братята поп Димитър и монаха Агапий от Медковец. В 1852 г. е напълно завършен и украсен. Събрали се монаси, избрали игумен и открили килийно училище за децата от околните села. През 1860 г. през тези земи минал унгарският пътешественик Феликс Каниц, който описал целебната сила на манастирската вода “агиязма”, от която прогледнало детето на богат турчин. От благодарност той дарил златно имане, което било заровено в основите на манастира. В последствие то става причина за набези на иманяри. В бурната 1876 г. манастирът пак е ограбен, а монасите са пръснати. След Освобождението отново се събрали монаси, но в 1880г. игуменът Агапий решил да го премести долу на пътя, за което е наказан и въдворен в Раковишкия манастир. Поради това монасите напуснали и манастирът служел за енорийските нужди на Брусарци до 1914 г., когато манастирът бил възстановен. С времето обаче отново запустял. Злосторници ограбили част от иконите и утварите, а иманяри разкопали пода в търсене на сърковища. През 1989г. манастирът оново бил възстановен. Службата била проведена от владиката Дометиан с архирейските представители на Видин, Лом и Белоградчик.

Манастирът бил изографисан през 1916г. от Милетий Божинов, родом от с. Росоки, Македония. Заедно със своят учител Мирче Илиев изрисували множество църкви в Северозападна България, сред които тези в Бреница, Криводол и Липен, както и църкви във Влашко и Македония. Според очевидци иконите били майсторски изрисувани и показвали огромният талант на своите създатели. За съжаление поради факта, че манастирът дълго време бил недействащ много от красивите икони били ограбени. Единствено прекрасните стенописи са останали, но и върху тях лошите атмосферни условия са оставили своят печат.