Планът за разорение на България

При сегашния икономически климат между страните от СИВ вероятно всички организации от българската електронна промишленост ще работят тази година с много голям дефицит. Решението на централното правителство в края на 1989 г., че през 1990 правителството няма да покрива дефицита от основната дейност (било в лева или в твърда валута) на икономическите организации, изправи пред възможността за колапс на изследователските и производствени сектори на отрасъла.

В много по-малък мащаб през последните 15 години се развиваше държавната електронна сервизна промишленост, която главно обслужваше нуждите на вътрешния компютърен пазар. Тези фирми осигуряваха продажби и сервизни представителства на редица западни производители на компютри като IBM, Hewlett Packard и ICL. Много от тези фирми осигуряват програмни услуги за техните клиенти. Някои бяха структурирани по такъв начин, че да им се позволи да се включат и във външно-търговска дейност.

В областта на външно-търговската дейност, особено със Запада, е важно да се разбере, че с указ на централното правителство всички външно-търговски дейности бяха запазен периметър на така наречените вънпшо-търговски организации (ВТО). ВТО като цяло се специализираха по отрасли. До началото на 1990 г. за една производствена организация или за научноизследователски институт не беше възможно да осъществява преки търговски контакти със западни фирми. Очевидно ВТО ревниво пазеха своята територия на действие. Следователно, повечето производствени организации нямат практика в търговията на световния пазар нито като купувачи на продукти, нито като продавачи на стоки и услуги. Макар че някои ВТО в електронния сектор направиха опити да продадат продукти от б1»лгарската електронна промишленост на Запад, успехът беше съвсем скромен тъй като те бяха предназначени за пазара на СИВ. На базата на лични наблюдения може да се твърди, че повечето ВТО нямат достатъчно ясна представа за процесите и изискванията на световния пазар.

Повечето от научноизследователските институти в областта на електронната промишленост поради връзките им с БАН и техния Координационен център па информатика и изчислителна техника (КЦИИТ) за известно време можеха независимо да установяват дългосрочни работни взаимоотношения със западните си партньори - както научни, така и търговски. Въпреки че тези връзки бяха съсредоточени главно върху сътрудничеството в областта на научноизследователската дейност, а не толкова в гьрговската, нивото на знание и разбиране на западната търговска дейност е много по-високо в тези институти, отколкото в производствения сектор.

Формулиране на потребностите

Болшинството от научноизследователските и производствени организации в електронната промишленост не бяха засептти в голяма степен - нито в отрицателна, нито в положителна насока - от мерките на икономическата реформа през 1989 г. чрез Указ 56. Голяма потенциална изгода за повечето фирми, появила се в началото на 1990 г., беше разрешението за всяка икономическа организация в България да регистрира извършването на вънншо-търговска дейност, което премахна монопола на ВТО. За съжаление поради липсата на опит като цяло на Западния пазар от страна на ръководството на много производствени фирми и поради бързата обща тенденция към спад, не се наблюдаваха значителни постижения в този отрасъл.

Главният незабавен резултат от Указ 56 в електронния сектор беше даването на възможност за създаването на хиляди малки частни фирми, обикновено с не повече от пет или шест служители, извършващи основно външно - вътрешнотърговска дейност или дребномащабни софтуерни или хардуерни проектантски услуги или микрокомпютърно обслужване. В много случаи в тези фирми са частично заети специалисти, които са служители все още и на основните организации на електронната промишленост. В този момент е трудно да се направи оценка на действителното икономическо въздействие на тези малки фирми върху отрасъла като цяло; но от непосредствено наблюдение можем да заключим, че в областта на дребномащабната външно - вътрешнотърговска дейност в електронното оборудване те представиха много високо ниво на агресивна конкуренция, която преди това не съществуваше.

Бързото развитие на такъв голям брой предприемачески настроени малки фирми е много насърчително. Анализът на тези фирми обаче разкрива редица проблеми. Първо, повечето са с малък капитал както в лева, така и в конвертируема валута. Някои от по-големите от тези фирми успяха да привлекат западноевропейски партньори и по такъв начин и някои инвестиции. За момента изглежда, че за повечето от тези фирми няма сносен източник на рисков капитал вътре в страната, нито пък търговска банкерска система, подходяща за нуждите на малките предприятия. Второ, въпреки че Указ 56 и неговите уточнения позволяват и до известна степен поощряват създаването на малки частни фирми, съществуващата правителствена бюрократична структура активно спъва както тяхното учредяване, така и търговската им дейност. Трето, отсъствието на система от доставчици и поддоставчици възпрепятства създаването на дребни производствени предприятия по електроника, широко разпространени в САЩ.

Да се върнем към обсъждането на главните организации от електронната промишленост. Необходимо е да се вземат незабавни краткосрочни стабилизационни мерки и да се предприемат дългосрочни структурни реформи. Както вече споменахме, в миналото бяха направени много големи инвестиции в технологичната инфраструктура на електронната промишленост. По-голямата част от технологичната база съответства на съвременната технологична база на Запада. Освен това квалифицираната работна ръка на тази промишленост представлява допълнителен голям ресурс. Въпреки че общият брой на служителите в електронната индустрия е може би два пъти повече от необходимия и следователно е неизбежно да възникнат търкания, смятаме, че е в интерес на страната да използва най-доброто от този ресурс. Поради тежката икономическа ситуация в този отрасъл трябва да се вземат незабавни мерки да се запази този ресурс.

В случая с най-високо квалифицираната част от работната сила (инженери, проектанти, научни работници) през последната година се наблюдава масово напускане на страната с цел търсене на по-добри възможности за реализация на Запад. Високообразованата и висококвалифицирана работна ръка очевидно представлява ресурс, който не може да се замени в кратък срок, а без подходящи специалисти технологичната база на промишлеността ше бъде фактически безполезна.

От анализа на главните фирми от производствения сектор на електронната промишленост можем да заключим, че:

• Всички фирми имат оборудването и работна сила с ио-големи производствени възможности;

• В много фирми тези възможности могат да се използват за производството на западни електронни продукти или това би могло да стане с малки инвестиции;

• Някои фирми имат съвременна продукция, която е с техническо качество, равно на неговите западни конкуренти;

• Повечето фирми притежават една или повече производствени единици, които понастоящем създават продукция, която вече не е конкурстноспособна нито на пазара на СИВ, нито на световния; производствените възможности на тези единици обаче са годни за използване. Застрахователно дело

Глава 23

Баудрм П. Мейс

Резюме

Застрахователната индустрия все още се управлява от различните закони за създаването на Държавния застрахователен институт, за договорите и задълженията, за застраховане на имущества и различни други законодателства и наредби.

ДЗИ осъществяваше и външна застрахователна и презастрахователна дейност до 1961 г., когато с Постановление 155 е създадено Българското външно застрахователно и презастрахователно дружество (Булстрад) като акционерно дружество. От тогава ДЗИ осъществява изцяло вътрешно застраховане в лева, докато Булстрад осъществява изцяло външно валутно застраховане, както и директно задгранично застраховане и приема презастрахователен бизнес от чужбина. ДЗИ не е формална акционерна или взаимна (взаимозастрахователна) компания, а по-скоро държавен механизъм, който заедно с Булстрад сега е под надзора на Министерството на финансите.

Няма застрахователен комисар или застрахователна надзорна служба, тъй като всъщност няма застрахователен пазар и не се съставят и издават застрахователни статистики, ДЗИ няма "годишен отчет" за дейността си, макар че са дадени следните ключови показатели за 1989 г., всички показани в лева:

Общ приход 1055 000 000

Общ премиен приход 988000000 (Разликата между горните

вероятно е приход от лихви)

Премийният приход включва:

Доброволно застраховане 519000000

Задължително застраховане 462000000

Общо щети 719000000

Математически резерв (живот) 1709000000

Сметките на Булстрад за 1989 г. показват следното:

Общо премия 94000000

Лихва 12229000

Акционерен капитал 25000000 (изпяло внесен)

Резервен фонд 70000000 (без премиен резерв)

Печалба 18475000

Общо активи 236 519 000

Приходът в действителност е в чужда валута.

ДЗИ има Централно управление в София и 106 клона в цялата страна; общият брой на служителите е приблизително 2 500, като 120 са в ЦУ. ДЗИ има около 2 500 агенти, работещи целодневно на базата на комисионна. Съществуването на застрахователни брокери не е предвидено в закони и поради това сега в страната такива не действат.

Централното управление на Булстрад също се намира в София, общият брой на персонала е около 130 и компанията поддържа четири клона в страната плюс частична собственост на брокерска фирма в Лондон. Наскоро Булстрад създаде отделна застрахователна компания

• Моторна застрахователна компания (М1С), която се специализира в автомобилната област. Първоначалният капитал е 5 000 000 лева, но бе заявено, че тази сума включва "известно количество" САЩ долари. И накрая Булстрад съобщи, че възнамерява да основе местна застрахователна брокерска компания с участието на няколко чужди застрахователи и презастрахователи.

Първият опит да се дерегулира и осъвремени застрахователната система започва през 1988 г., когато са били изготвени препоръки съвместно от ДЗИ и Булстрад, които са представени пред Министерство на икономиката и планирането. Тези препоръки са били:

• да бъде премахнат държавният монопол, като по този начин се създаде застрахователен пазар в страната;

• да се създаде като орган застрахователен надзор;

• да бъде приет нов закон за застраховането.

Счита се, че тези препоръки са били приети, независимо че изготвяето на новия закон за застраховането беше отложено, за да съвпадне с изготвянето на нови закони за здравното обслужване и общественото осигуряване.

През януари 1989 г. Държавният съвет публикува Указ N0. 56. Въпросният указ очерта нов път, по който трябва да се ръководи икономиката, т.е. съществуващите държавни предприятия да бъдат реорганизирани в законни рамки като държавни фирми, акционерни компании, компании с ограничена отговорност, компании с неограничена отговорност или частни компании, които могат да бъдат с чужд или смесен произход. Указ 56 позволява всички дейности с изключение на тези, забранени със закон, указ или акт на правителството и съответно сега ДЗИ предприема застрахователна дейност в чужда валута, а Булстрад започва да развива вътрешно застраховане.

В резултат на Указ 56 е създадена поне една нова частна застрахователна компания, наречена "Орел Г", а Земеделската партия (БЗНС -бел.пр.) основа застрахователна кооперация. Не е ясно колко активна може да е застрахователната кооперация в настоящия момент, но се знае, че друг указ на Държавния съвет за селското стопанство, издаден през май 1989 год., позволява формирането на застрахователни кооперации, които могат да действат като взаимни компании.

Формулиране на проблема

• В България няма истински застрахователен пазар, което се дължи на национализацията през 1946 год. и формирането на ДЗИ и Булстрад.

• Няма застрахователен надзорен орган, който да регулира индустрията и да защитава интересите на застрахованите.

• Голяма част от всички продавани застраховки са задължителни, т.е. отговорност за трети лица и каско на моторни превозни средства (МПС), пожар на държавни и частни имущества, земеделски култури, стоки по време на превоз и т.н., така че задължителните премии през 1989 год. се изчисляват на около 50 % от сбора.

• Пазарът в основни линии е стагниращ през последните 44 години на монопол, макар че застрахователните резултати като цяло изглеждат печеливши, което се дължи на съществуването на тарифи.

• Доходите от извънзастрахователни лихви и капиталовложения не са известни или недостатъчно изявени.

Формулиране на потребностите

• Да се създаде свободно конкурентна застрахователна среда чрез дерегулация и по този начин да се въведе свободен застрахователен пазар.

• Необходим е орган на застрахователен надзор, който да регулира новия застрахователен пазар и да защитава застрахованите.

• Задължителното застраховане (с евентуално изключение на отговорност трети лица на МПС) да бъде премахнато и да се предприемат действия, които да позволят да бъдат развити нови (застрахователни) продукти в съзвучие с нововъзникващия сектор на частния бизнес.

• Необходимо е застраховането, общественото и здравното осигуряване да обслужва фирмите и лицата на конкурентна основа чрез развиване на модерна система на социална защита (вкл. пенсии поради старост, здравното осигуряване, осигуряване на безработните и т.н.) без твърде много социална несигурност и напрежение. Освен това трябва да има сътрудничество в социалното осигуряване от страна на държавата, застрахователя и гражданите с участие на всички равнища. ДЗИ да стане акционерна компания и да действа като истински застраховател, а не само като механизъм на правителството, обслужващ главно задължителните застраховки, които обществеността изглежда счита като разновидност на данък, който трябва да плати, особено като се има предвид, че полици никога не се издават.

Досегашни резултати

• През 1988 год. ДЗИ и Булстрад предложиха да бъде премахнат застрахователният монопол, да се създаде регулиращ орган и да се приеме нов застрахователен закон; на практика всичко това е все още висящо.

• Указ No. 56 от януари 1989 год. на Държавния съвет позволява да бъдат организирани частни фирми и разрешава на ДЗИ и Булстрад да се конкурират. По това време ДЗИ направи опит да промени Член 1 от Закона, създал собствения му монопол, така че той да може да стане акционерна компания и да прекрати своето монополно положение. Като разбираме, това предложение все още чака своя ред в проекто-указите. Въпрос: Наистина ли е необходимо изменението на Чл. 1 от Закона за ДЗИ и неговия монопол предвид на Указ 56? ДЗИ явно счита, че това е така и вече е поискал съдебно решение по въпроса.

• След като старото правителство подаде оставка, новото правителство изготви програма за излизане от кризата. Както разбираме, в новата програма се предвижда ново законодателство по застраховането, макар че бе постигнато съгласие новото законодателство да бъде отложено за след изборите през м. юни 1990 год. Междувременно Министерството на финансите поиска ДЗИ и Булстрад да направят техните препоръки по отношение на новия закон за застраховането преди края на септември 1990 год. Така стоят нещата засега.

Независимо от Указ 56 правното положение все още изглежда неясно и трябва незабавно да се изясни, преди да пристъпим към това, което ще бъде сравнимо с пълна дсрегулация.

Варианти на реформата

• Ясно е, че застраховането трябва да бъде напълно дерегулирано, като с това се създаде местен застрахователен пазар, който може да фокусира върху нуждите на държателите на полици (застрахованите), включително възникващия частен сектор в търговията, индустрията, услугите и селското стопанство.

• Дерегулацията ще служи като поддръжка и развиване на собствената ' програма5на правителството за приватизация, като в същото време ще окуражава потенциални чужди инвеститори.

• Правителството трябва да вземе решение за нов застрахователен закон, който се предполага че ще включва постановки, подобни на тези в страните на ЕИО по отношение на платежоспособност, внесен капитал и технически застрахователни резерви.

• Да бъде създаден орган за застрахователен надзор, който да регулира индустрията и да предпазва застрахования, като се използува за модел регулиращите органи, които действат понастоящем в страните на Западна Европа.

• В застрахователния сектор има основно две форми на организация, т.е. акционерни или взаимни компании, като основната разлика е, че взаимните компании са собственост на самите застраховани. Предвижданата реформата в застрахователния закон би трябвало да предвиди и двата вида застрахователни предприятия.

• Важно е приватизацията да се извърши много бързо, тъй като това ще намали настоящата несигурност и всъщност ще представлява обръщение с ясно излагане на намеренията към обществеността и потенциалните чужди инвеститори, било в застрахователния сектор или другаде. Бързото решение също ще помогне в привличането и задържането на добре образовани кадри в застрахователната индустрия.

• Ако е необходимо, да бъдат компенсирани (обезщетени) собствениците на българските компании (и на чуждите агенции/клонове), които са били национализирани през 1946 г., и тъй като може да няма налице свободни средства, една възможност е да бъдат върнати парите на предишните собственици в течение на един период от време (да речем от 3 до 15 години) с акции в отново основаните ДЗИ и Булстрад или техните приемни компании.

Трябва да бъдат направени проучвания, за да се установи дали ДЗИ и Булстрад трябва да останат напълно или частично държавна собственост и дали ДЗИ и Булстрад трябва да бъдат разделени на една или повече компании. Може да бъде формиран неутрален комитет "за дължимо старание", който да проведе тези проучвания заедно със сегашното ръководство на ДЗИ и Булстрад.

Развитието на животозастраховането може да служи за засилване на спестяванията и на бъдещи инвестиционни активи. Специална работна група от експерти по жшютозастраховане трябва да се съсредоточи върху възможностите за развитие и нуждите, като се знае, че сега са в сила около 11 млн. полици застраховка "Живот" при население в страната в сегашния момент около 9 млн.

Следвайки модела на развитие на Европейската общност, предложението е в България да се премине към предоставяне на животозастраховане на конкурентна основа, т.е. частно застраховане и за предпочитане при нов застрахователен закон, предвиждащ отделна корпоративна единица, която се занимава единствено с животозастраховане и подобни застраховки като здравно застраховане.