Малката Ива се прибра у дома за празниците

11 тежки болести бягат от децата ни

Задължителният имунизационен календар в България покрива 11 инфекциозни болести, от общо 20 в света, за които има ефективна ваксина. Това обясни пред "Труд" главният държавен здравен инспектор на страната д-р Ангел Кунчев. Става въпрос за смъртоносни или осакатяващи заболявания, срещу които българските деца са защитени. Всяка година на населението у нас се поставят общо около 2,3 млн. препарата. От тях над 50 хил. са за новородени.

Имунизационният календар на едно дете е на стойност около 600 лв., или ваксинацията на цял набор възлиза на над 33 млн. лв. Обхванатите хлапета у нас са 91%, като целта е да се достигне 95%. На възрастното население се поставят препарати през Юг., като обхватът там е не повече от 50-60 на сто.

Що се отнася до децата на бежанците в страната ни, от вълната преди две години досега са направени не повече от 1000 имунизации, посочи д-р Кунчев.

На 24 април започна Европейската имунизационна седмица, която ще продължи до 30 април. Събитието е посветено на премахването на морбили и рубеола от Стария континент. В света всяка година животоспасяващи ваксини могат да предотвратят смъртта на 1,5 млн. деца. Заради конфликти обаче като тези в Сирия, Афганистан, Нигерия и др. много от тях остават незащитени.

Създадоха мрежа за кръводарители

Мобилно приложение за кръводаряване грабна първата награда от състезанието за млади предприемачи Startup Weekend Varna Mobile 2016. В него се включиха 120 участници, които за 54 часа успяха да направят различни полезни приложения - за намиране на места за паркиране, за доброволческа платформа, за мобилен асистент с изкуствен интелект.

Социалната мрежа BlooMe, която свързва кръводарители и нуждаещи се, спечели журито от инвеститори и IT експерти със социалната си значимост. Авторите й са трима студенти - българинът Велислав Малчев, французойката Ясмин ел Кидер и грузинецът Акаки Помберидзе.
Проф. д-р Жанет Грудева-Попова пред "Труд":

Лекарят трябва да се радва на заслужено уважение

- Първата ми специалност е клинична хематология, след което - медицинска онкология. Над 30 години работя в сферата на злокачествените заболявания -онкохематологични и солидни тумори. Задълбочените биомедицински изследвания в тази област драматично промениха познанието ни за малигнените заболявания, включително на молекуляр*но-генетично ниво. Създадоха се предпоставки за откриването на нови таргетни медикаменти. Те могат да "атакуват" специфични рецептори на клетъчната мембрана, включително вътреклетъчно, както и важни за процеса на онкогенезата сигнални пътища.

Известно е, че за последните 5 години (2011-2015) американската агенция "Фууд енд дръг администрейшън" (FDA) е одобрила за клинично приложение 26 нови медикамента - представители на таргетната терапия и имунотерапията. Това е впечатляващ брой нови медикаменти, немалка част от които вече са реално в българската медицинска практика. Само през 2015 г. FDA е одобрила 9 нови медикамента и шест нови индикации на вече допуснати лекарства. Случващото се в последното десетилетие е впечатляващо доказателство за новите терапевтични възможности.

- На добро ниво ли се лекуват тези заболявания в България? Става ли по-добра диагностиката за сметка на по-ниска смъртност?

- По дух съм оптимист, но никога не съм предполагала, че в хематологичната си практика ще стана свидетел на това, което виждам през последните десет години. Класически пример за безспорен терапевтичен успех благодарение на таргетната терапия е хроничната миелоидна левкемия. При голяма част от тези пациенти, дори с молекулярно-генетични методи, липсват доказателства за болест. Кривите на преживяемост на това онкохематологично заболяване са почти съвместими с кривите на преживяемост на диабетиците. В тази група на хроничните миелопролиферативни процеси се включва и миелофиброзата - заболяване без особени терапевтични възможности доскоро. Вече разполагаме с нов таргетен медикамент и за тази нозологична единица, като очакваме да подобрим лечебните резултати. Значително подобрена преживяемост благодарение на таргетната терапия се наблюдава и при неходжкиновите лимфоми -фоликуларни, дифузни В-едроклетъчни, хронична лимфоцитна левкемия, миеломната болест. Това са реални клинични резултати. Най-важното е, че ние, българските онкохематолози и онколози, можем да използваме медикаментите на таргетната терапия при спазване на съответните терапевтични стандарти. Медикаментите се реимбурсират от НЗОК за здравноосигурените лица.

- Имам впечатления, че напоследък дефицитът при специалистите по клинична хематология постепенно се запълва. Това е резултат и на целенасочената политика, която води Българското сдружение по клинична хематология за повишаване на интереса на младите колеги към тази специалност. Съществуват съответно дружества "Млад хематолог" и "Млад онколог", в които членуват лекари, вече ориентирани към тези специалности. Дружествата имат собствен организационен и научен живот.

Нуждата от държавна кадрова политика (и не само в сферата на здравеопазването) е едната страна на въпроса. Професионалните гилдии по съответните специалности в медицината също трябва да работят за привличане на младите хора - за специализации и работа в страната. Когато казваме, че за всяка професия човек трябва да има сърце, може би това важи в най-голяма степен за медицинската професия. А от специалностите в медицината може би точно в онкологията, включително в онкохематологията, човек наистина трябва да е с голямо сърце -подготвен професионалист, почти психолог и перманентен оптимист. Финансовите въпроси, свързани със специализациите, също са важни, но не са определящи. Има други проблеми в професионалното ежедневие, които ни изчерпват - непрекъснатият стрес, на който сме подложени в работата; честата смяна на правилата и изискванията в клиничната дейност; отношението на обществото, включително на медиите към медицинската гилдия. Лекарят в една друга държава е наистина Човек с престиж, радващ се на заслужено уважение.

- Има ли бъдеще за медиците, ориентирани към наука у нас?

- Разбира се, че има бъдеще за тях, стига да искат да се занимават с наука. Аз съм лекар, който работи в Университетската болница "Св. Георги" в Пловдив. От самото начало на професионалното си развитие съм и преподавател в Медицинския университет в Пловдив. Връзката наука-медицина е възможна и осъществима, стига лекарите да искат да се занимават с наука. За мен при съществуващите условия в страната това е осъществимо в университетските комплекси - университет и болница, какъвто е примерът с Медицинския университет в Пловдив и Университетската болница "Св. Георги" в Пловдив. Много далновидно ръководството на университета създаде единствената в страната Катедра по клинична онкология. На база кадрите и структурите, които имат университет и болница, е осъществимо интердисциплинарно научно сътрудничество в различни сфери, включително на малигнените заболявания. То може да включва молекулярна генетика, имунология, модерни фармакологични лаборатории за лекарствен мониторинг и лекарствена резистентност, клинична патология и клиничната медицина с всички нейни възможности като хирургия, медицинска онкология, клинична хематология, лъчелечение и нуклеарна медицина. Актуалните промени в Закона за висшето образование изискват университетите да се развиват като научно-изследователски комплекси.

Тъй като интервюто се провежда в навечерието на най-големия християнски празник, поздравявам екипа на вестник "Труд" и вашите читатели с пожелание за светли великденски празници!