Платежният баланс на българия в условията на криза

Платежният баланс представлява система от сметки, която обобщава всички сделки, осъществени от индивидите, фирмите и правителствените институции на една страна през определен период от време – обикновено година – с техни партньори от останалата част на света. Съставянето на платежния баланс е труден процес, който предполага прецизно наблюдаване и статистическо отчитане на сложните и многообразни форми и аспекти на външноикономическите отношения.

Платежният баланс се съставя по метода на двустранното счетоводство, което означава, че в него всяка международна сделка се отразява чрез две записвания – като автономна сделка и като балансираща.

Един от основните въпроси при съставянето на платежния баланс е да се определи как да бъде записана в баланса всяка автономна сделка – като дебит или като кредит.

• 
  Износ на стоки от български фирми;
  
• 
  Плащания от чуждестранни партньори срещу транспортни и пътнически услуги, предоставени от български фирми;
  
• 
  Доход на български юридически и физически лица, получен от инвестиции в чужбина;
  
• 
  Дарения за български физически и юридически лица, предоставени от чуждестранни резиденти;
  
• 
  Помощи, предоставени от чуждестранни правителства;
  
• 
  Преки и портфейлни инвестиции на чуждестранни резиденти в България.
  
• 
  Като дебит в платежния баланс на България се записват следните сделки:
  
• 
  Внос на стоки от български фирми;
  
• 
  Плащания от български фирми за транспортни и пътнически услуги, предоставени им от чуждестранни фирми;
  
• 
  Доход на чуждестранни юридически и физически лица, получен от инвестиции в България;
  
• 
  Дарения, предоставени от български на чуждестранни резиденти;
  
• 
  Помощи, предоставени от България на други страни;
  
• 
  Преки и портфейлни инвестиции, осъществени от български резиденти в чужбина.
  

В платежния баланс се отразяват всички сделки, които резидентите на една страна осъществяват с останалата част на света. Следователно, те могат да бъдат групирани по определен функционален признак, в зависимост от техните особености. В сферата на външноикономическата дейност участват представители както на частния сектор, така и на държавните институции. Физическите и юридическите лица от частния сектор осъществяват международни сделки, когато купуват или продават стоки и услуги в чужбина, получават или предоставят заеми, купуват или продават сгради, оборудване или земя, разположени в чужбина. Правителствените институции също могат да участват в подобни сделки, както и в други специфични сделки, намиращи израз в особените функции на централната банка.

Структурата на платежния баланс може да бъде дефинирана като състояща се от две основни сметки: текуща сметка;капиталова сметка, в която е включена и сметката на официалното финансиране.Последната се характеризира с някои особености, защото отразява специфичната дейност и функции на централната банка в националната икономика.

Текущата сметка включва раздела “търговски баланс”, показващ разликата между стойността на изнесените и внесените стоки. В нея износът се записва като кредит, а вносът – като дебит.

Едностранните преводи представляват еднопосочни сделки. Те отразяват движението на стоки и услуги, несъпроводено от съответно насрещно плащане. Такива сделки са даренията и трансферните плащания между България и останалата част на света. Частните трансфери представляват дарения, които се правят между местни и чуждестранни индивиди и неправителствени институции.

В текущата сметка се включват и безвъзмездните трансфери, отпускани от чуждестранни правителства на български правителствени или частни институции и индивиди.
Капиталовата сметка включва всички международни покупки и продажби на активи. Терминът “активи” тук се използва в широк смисъл и включва титули за собственост върху недвижимо имущество, акции и облигации на дружества, държавни ценни книжа и обикновени банкови депозити. В капиталовата сметка се включват както сделки на представители на частния сектор, така и сделки, осъществявани от правителствени институции – например от централната банка.

Капиталовите сделки се регистрират в платежния баланс като кредит, когато предизвикват приток на капитал и като дебит, когато пораждат изтичане на капитал от страната.

При изтичането на капитал от страната се осъществяват противоположните процеси.

Сметка на официалното финансиране. Капиталовата сметка на платежния баланс включва и сметката на официалното финансиране. За разлика от текущата и капиталовата сметки, в нея се включват само сделки, осъществявани от държавни институции – обикновено това е централната банка. Тук се отразяват измененията в размера на държавните валутни резерви, получените заеми от чуждестранни централни банки или от Международния валутен фонд. Увеличението на държавните валутни резерви на страната се записва като дебит в сметката на официалното финансиране. Намаляването на държавните валутни резерви се записва като кредит в сметката на официалното финансиране – можем да си го представим като износ на чуждестранна валута от страната.

СТАТИСТИЧЕСКИ ГРЕШКИ И ПРОПУСКИ

При събирането на данните, необходими за съставянето на платежния баланс, се срещат редица трудности. Някои от осъществените сделки или не се отразяват или се отразяват неточно. Това често засяга туризма, както и стоките, внасяни в страната от туристите.

Друга причина е стремежът на стопанските субекти да избягват данъчното облагане, поради което значителни капиталови потоци се укриват и не се включват в баланса. Тези пропуски се отразяват в статията “грешки и пропуски”. В нея се записва числото, с което сумата от салдата по текущата сметка, капиталовата сметка и сметката на официалното финансиране се отклонява от нула.

Следователно принципната взаимовръзка между сделките, които се включват в платежния баланс могат да се представят чрез следната формула:

За януари – октомври 2009 г. текущата и капиталовата сметка има дефицит в размер на 2072.5 млн. евро (6.2% от БВП2), при дефицит от 6585 млн. евро (19.3% от БВП) за януари – октомври 2008 г.

За октомври 2009 г. текущата сметка е отрицателна, в размер на 252.5 млн. евро, при отрицателна текуща сметка в размер на 1168 млн. евро за октомври 2008 г. Основни фактори за намалението на дефицита по текущата сметка в сравнение с октомври 2008 г. са намалелите дефицити по търговското салдо (с 696.5 млн. евро) и по статия Услуги (с 97.2 млн. евро), както и увеличението на салдото по статия Доход (с 97.1 млн. евро). За януари – октомври 2009 г. текущата сметка има дефицит в размер на 2463.7 млн. евро (7.4% от БВП), при дефицит от 6826.6 млн. евро (20% от БВП) за януари – октомври 2008 г. Основни фактори за намалението на дефицита по текущата сметка са по-ниските дефицити по търговското салдо (с 3711.6 млн. евро), по статия Доход (с 242.2 млн. евро) и увеличението на салдото по статия Услуги (с 507.5 млн. евро).



Търговското салдо за януари – октомври 2009 г. е отрицателно, в размер на 3497.3 млн. евро (10.4% от БВП), при отрицателно салдо в размер на 7208.9 млн. евро (21.1% от БВП) за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. търговското салдо е отрицателно, в размер на 256 млн. евро, при отрицателно салдо в размер на 952.5 млн. евро за октомври 2008 г.

Износът (FOB) възлиза на 9684.9 млн. евро, при 13 197 млн. евро за януари – октомври 2008 г., като намалява с 26.6% на годишна база, при ръст на годишна база от 18.5% за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. износът (FOB) възлиза на 1205.7 млн. евро, при 1292.7 млн. евро за октомври 2008 г. Той намалява с 6.7% на годишна база, при намаление на годишна база от 0.9% за октомври 2008 г.

Вносът (FOB) e 13 182.2 млн. евро, при 20 406 млн. евро за януари – октомври 2008 г., като намалява с 35.4% на годишна база при ръст на годишна база от 21.6% за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. вносът (FOB) e 1461.7 млн. евро, при 2245.1 млн. евро за октомври 2008 г. Той намалява с 34.9% на годишна база при ръст на годишна база от 11.7% за октомври 2008 г.

Салдото по услугите е положително, в размер на 1364.5 млн. евро (4.1% от БВП), при положително салдо в размер на 857.1 млн. евро (2.5% от БВП) за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. салдото по статията е отрицателно, в размер на 4.3 млн. евро при отрицателно в размер на 101.5 млн. евро за октомври 2008 г.

Салдото по статията Доход е отрицателно, в размер на 737 млн. евро, при отрицателно салдо в размер на 979.2 млн. евро за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. салдото по статията е положително, в размер на 16.2 млн. евро при отрицателно в размер на 81 млн. евро за октомври 2008 г.

Нетните постъпления от текущи трансфери възлизат на 406.1 млн. евро (1.2% от БВП) при 504.5 млн. евро (1.5% от БВП) за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. статията Текущи трансфери, нето е отрицателна в размер на 8.4 млн. евро при отрицателна в размер на 33 млн. евро за октомври 2008 г.

октомври 2008 г. портфейлните инвестиции – пасиви намаляват с 255.1 млн. евро. За октомври 2009 г. портфейлните инвестиции – пасиви нарастват с 53.1 млн. евро при намаление от 24.3 млн. евро за същия месец на 2009 г.

За отчетния период статията Грешки и пропуски има отрицателна стойност, в размер на 526.9 млн.евро. За януари – октомври 2008 г. статията има отрицателна стойност, в размер на 2265.1 млн. евро.

За януари – октомври 2009 г. резервните активи на БНБ6 намаляват с 814.1 млн. евро. За октомври 2009 г. резервните активи на БНБ нарастват с 253.9 млн. евро.

На базата на данните за платежния баланс можем да направим следните заключения:

1. Доколкото дефицитът по текущата сметка е равен на разликата между спестяванията и инвестициите в икономиката, намалението на дефицита в условията на криза е резултат от по-малко преки чуждестранни инвестиции в страната и намаление на потреблението.

2. Въпреки че дефицитът по текущата сметка през предходните години беше с пъти по-голям от сега, резервите на БНБ се увеличаваха, т.е. дефицитът не застрашаваше финансовата и макроикономическа стабилност на страната въпреки постоянните изказвания на външни анализатори в тази посока. Тази година, в условията на криза и очертаващ се бюджетен дефицит, въпреки относително ниския дефицит по текущата сметка, валутните резерви на БНБ намаляват. Именно в това се крие уязвимостта на българската икономика.