Пледоария поддържам обвиненията



страница1/8
Дата27.08.2017
Размер1.15 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8
ПЛЕДОАРИЯ

ПОДДЪРЖАМ ОБВИНЕНИЯТА
………………………………………………

На базата на различни доказателствени източници считам, че се установи по отношение на подсъдимите, че с деянията си са осъществили престъпленията, посочени в ОА:

1. На първо място се доказа наличие на организация по смисъла на чл. 109 ал.1 от НК Същата е провеждала предварително планирана, организирана и финансирана от чужбина кампания за пропагандиране на идеология почиваща на елементите на салафизма

2. На второ място, че тази организация си е поставила за цел да извършва престъпления по глава първа от НК, ИЗРАЗЯВАЩА СЕ В проповядване на антидемократична идеология - а именно срещу принципите на демокрацията за разделение на властите, либерализма, формата на държавност и върховенство на закона; срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шериатската държава.

3. На трето, че на територията на област Пазарджик е проповядвана антидемократична идеология от трима подсъдими – Саид Мутлу, Абдулах Салих и Ахмед Муса Ахмед чрез слово и външен вид /за обв. Ахмед. В своите религиозни лекции /”хутбе”/ и разговори на религиозна тематика с мюсюлмани, са разпространявали една оценъчна информация, чрез която са аргументирали и огласявали възгледи, които по естеството си са антидемократични.

4. Че подсъдимия Ахмед Муса Ахмед е проповядвал идеи, които освен че са антидемократични са и годни да разпалят омраза на религиозна основа.

На лице са доказателства за ръководене и членство в Организация, повлияна от идеологията на салафисткото направление на исляма и финансирана от фондация в СА, известна като „Ал Уакф ал-ислями”. Същата е провеждала предварително планирана, организирана и финансирана от чужда институция кампания за пропагандиране на идейното течение на исляма, известно като салафизъм.
І. “Ал Уакф Ал Ислями” работи в България от началото на 90-те години. През този период нейни основни представители са чужди граждани от Близкия изток – Абдула Хюсеин от Саудитска Арабия, Абдул Рахим Таха от Йордания, Муафак Ахмед Аласаад от Сирия, които са координатори в България за религиозно пропагандна дейност, Тези чужди граждани, без Муафак Аласаад /с двойно гражданство/ са екстрадирани от България главно заради дейността си.

През 2002 г. е направена официална регистрация в СГС на фондация „АУКФ” с Решение № 1 от 20.08.2002 година по ф.дело 11813/2001 г. на СГС. Учредител е бил Сулейман М.С.Ал Дуян от Саудитска Арабия гр.Риад. Същият е направил дарение в размер на 200 лева на фондацията. Фондацията се е представлявала от Муафак Аласаад. Според св.Аласаад впоследствие Дуян заминал за Саудитска Арабия, тъй като не му била продължена визата за престой в РБългария. Фондацията е била вписана в Регистъра за сдруженията с идеална цел при СГС, по реда на ЗЛС. С решение на Софийски гр.съд по гр. дело 10185/2004г. от 27.11.2004 година регистрацията на фондация „АУКФ” в РБългария била прекратена.

Към момента на регистрация на фондацията е бил в сила чл. 133а. от ЗЛС, който гласи: Чл. 133а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 1994 г.) Юридическите лица с нестопанска цел, които извършват дейност, присъща на изповедание, или осъществяват религиозна или религиозно просветна дейност, се регистрират по реда на тази глава, след съгласие на Министерския съвет. Този текст е отменен с § 6 от ПЗР на Закона за вероизповеданията от 29.12.2002 г., но към датата на регистрацията на фондацията - 20.08.2002г. е бил в сила. При регистрацията на фондацията „АУКФ”, съгласие от МС не е било представено по фирменото дело на фондацията, която в действителност предвиждала да извършва религиозно просветна дейност. Това е процесуалното основание за прекратяване регистрацията на фондацията „АУКФ” на основание чл. 13 ал. 1 т. 3 буква”а” от ЗЮЛНЦ. ЗЮЛНЦ е влязъл в сила на 1.01.2001 г. и отменя чл. 134 – 154 от ЗЛС.

За да постанови решението си и да съзре процесуален пропуск СГС е приел, че клона на фондацията осъществява религиознопросветна дейност.



Последващи опити за регистрация не са правени и практически няма правна възможност за регистрация на клон на фондация „АУКФ” от СА, в РБългария. В ЗЮЛНЦ, в сила от 1.01.2001 г. в § 2 от ПЗР е предвидено, че организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и дейност присъща на вероизповедание, както и читалищата се уреждат с отделен закон. Такъв се явява Законът за вероизповеданията, публикуван в ДВ бр. 120 /29.12.2012 г. В същия закон се отменя и посочения чл. 133а от ЗЛС. Неприложим е и ЗЮЛНЦ, тъй като в § 3 от ПЗР на същия са отменени текстовете от чл. 134 до чл. 154 от ЗЛС, т.е. разделът за сдруженията. Както посочих с § 6 от ПЗР на Закона за вероизповеданията от 29.12.2012г. е отменен и чл. 133а от ЗЛС. ЗВ останал единственият възможен нормативен акт , по чиито норми може да се регистрира правото на вероизповедание, неговата защита и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата, както сочи чл. 1 от ЗВ. В допълнителната разпоредба - § 1 т. 2 от ЗВ е дадено определение за РЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ и РЕЛИГИОЗНА ИНСТИТУЦИЯ, каквито биха могли да претендират подсъдимите, че са. Религиозна общност, както може да се определят като форма на организация на подсъдимите е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия , извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. Ако тя се регистрира официално по ЗВ става „РЕЛИГИОЗНА ИНСТИТУЦИЯ”. Такава в България се явява

Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание в Република България е официалната институция, представляваща второто по численост вероизповедание в Българияисляма. Ръководи се от Главен мюфтиядуховен водач на мюсюлманите в България и с обща компетентност в изповеданието, който се избира от Националната мюсюлманска конференция за мандат от четири години. Той взаимодейства със централните органи на изпълнителната власт, органите на съдебната власт и с други държавни институции и обществени организации. Администрацията на Главното мюфтийство подпомага дейността както на Главния мюфтия, така и на Висшия мюсюлмански съвет. Седалището на Главното мюфтийство се намира в София.
Регистрацията е възможна при определени критерии , чрез които се ограничава свободата на вероизповеданията в интерес на цялото общество. На първо място дейността на рел. Общност не може да е насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на др. лица. В чл. 7 ал. 1 от ЗВ е посочено, че свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица. На второ място не може верските убуждения както и религ. общности да се използват за политически цели. Тази норма съвпада и с чл. 13 ал 4 от К.

Организацията създадена от подсъдимите има за цел проповядването на идеи насочени срещу принципите на свободата на вероизповеданията, на толерантността, на всички демократични принципи, залегнали в българската Конституция. Нещо повече подсъдимите са организирани и насочили дейността си срещу националната сигурност, атакувайки чрез планираните си действия демократичната форма на управление на РБ, нарушавайки правата и свободите на др. членове на обществото, свързани с правото на свободен избор на вероизповедание и правото на равенство на половете. Освен това са пропагандирали и други идеи - неучастие в изборите или участие в полза на една политическа сила, за което са използвали верските убеждения на последователите си за политически цели.

Защо не може да се регистрира АУАИ, със своите не само религиозни, но и политически виждания за обществото. ЗВ при регистрация на религиозна общност изисква да има устав, в който да се изложи верското убеждение и богослужебната практика, начинът на определяне на управленските органи, лицата, които имат право да представляват вероизповеданието и начинът на определянето им, начинът на финансиране имущество и т.н. – съгласно чл. 17 от ЗВ /много важен въпрос и за нашето дело/ . Религиозната общност на подсъдимите по делото , която аз разграничавам от Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание в Република България и вида на проповедите, в никакъв случай не може обективно да се посочи в тези учредителни документи. Те не могат да изложат същността на идеологията си убеждения, без да влязат в противоречие с основните демократични принципи по които е устроена държавата ни. Най малкото са свързани с целенасочена злоупотреба с представата за джихад и прокламирането на замяната на демократичните принципи с религиозните ислямски ценности, в една светска държава - РБългария. Действително чл. 13 от Конституцията прокламира свобода на вероизповеданията. Но освен, че не трябва да извършват дейност срещу националната сигурност и срещу правата и свободите на другите граждани има още едно ограничение. В чл. 13 ал. 4 от К и чл. 7 ал.2 от ЗВ е посочено, че религиозните общности и институции, както и верските убеждения на гражданите в републиката , не могат да се използват за политически цели т.е. допуска се от К и ЗВ ограничаване свободата на вероизповедание, ако то е от вид, съдържание и във форма, насочени срещу основните демократични принципи, неразделна част от политическата система на Д. В този смисъл регистрация на сдружението или на религиозната общност на подсъдимите в истинската им същност и с целите, които имат, не може да бъде регистрирана по ЗВ. Освен това подсъдимите не са в състояние да посочат своя начин на постоянно финансиране, който не е явен и открит, деклариран пред властите, а незаконосъобразен, неоповестен, нерегистриран по какъвто и да е начин. Според показанията на Муафак е обсъждан въпроса за регистрация и то в СА и в присъствието на Гл Мюфтия – показания в с.з.29.10.2012 г. На предложението за регистрация в България е предложена програма от АУАИ и е казано от представителя за България „…което в България може да се прилага, което не може да става можете да махнете, когато се регистрира фондацията…”. Тези свидетелски показания смислово са изложени в писмо на Абу Ахмад, псевдоним на Муафак Аласаад. Писмото е намерено в неговия компютър, адресирано до Султан Аш-Шатри /ръководител на българския комитет / задгранични бюра, превод на лист 75 т.6 от делото на в.л. Шунин, необходимо е да се определи дали дейността да е официална или тайна.Предложението на автора е за официална регистрация към холандския клон на АУАИ, тъй като България е член на ЕС и това щяло да стане по лесно. Официална регистрация няма, при което останала втората възможност за съществуване на тайна организация. Важно е и съображението за финансирането на организацията. Тя щяла за получава парите си чрез холандския клон, „преводът на парите ще се осъществява официално”. Има и алтернатива – „ако не искате да работите под името АУ , то може дейността да се осъществява чрез съюза на мюсюлманите, който официално е регистриран в съда”.Самият Муафак е правил коментар, че за ръководителя на организацията ,от което се разбира, че такъв е Саид Мутлу.

За това след последната дерегистрация на клон на фондацията „АУКФ” на 27.11.2004 г. от СГС не са правени никакви постъпки за регистрация на същата в РБългария. Изградената организация е без каквато и да е законна регистрация. Всъщност предприети са действия за срастване с регистрираното мюфтийство на РБългария. Това е метод, залегнал и в програмата и целите на организацията на подсъдимите.

Защо не следва да свързваме дейността на организацията на подсъдимите в българия с тази на фондация АУАИ в СА. В писмото на Абу Ахмат или Муафак Аласаад – превод арабски на Шунин лист 73 том 6 от делото има израз „ прекомерната любезност на братята от АУАИ ги кара да си мислят че АУАИ се нуждае от тях и не може да мине без тях. Затова те работят както им е удобно, а не както мислят братята от АУАИ…..”. Ето защо , макар и с финансиране от СА и фондация АУАИ не може да се приеме, че се касае за клон на фондацията, а за самостоятелна организация, с членове подсъдимите, които имат своя собствена идеология, макар и повлияна от салафитското направление на исляма. Подсъдимите изградили своя стройна система от възгледи - идеология, почиваща на елементите от салафизма, която пропагандирали на последователите си в България. Нито един от свидетелите не сподели пред съда да е знаел за организация на подсъдимите , за фондация или организация с наименование АУАИ. Ето защо твърдя, че тя е била тайна за обществото и вярващите мюсюлмани, финансирана със средства извън България, с разработена стратегия и план, ръководство и отчетност извън България.

По-голямата част от обвиняемите, които са посещавали ислямски институти в Саудитска Арабия, са ползвали литературата на същите учебни заведения , а тя била главно написана от преподаватели салафити. Там се говорело открито за салафизма и открито студентите били обучавани в това течение. Затова и българите, учили в тези ислямски университети, се обучавали в такъв дух. След завръщането си в България започнали да пропагандират именно ислям с елементи на салафизъм, обвинявайки местните мюсюлмани в невежество.

Образованието в чужбина е получено в официални религиозни учебни заведения, но обучаващите се български граждани са посещавали и извънкласни мероприятия, организирани от салафитски структури /в тази насока са свидетелските показания на св. Муафак Аласаад /. Във връзка с горното следва да се посочи, че подсъдимите по настоящото дело:

Саид Мехмед Мутлу,

Али Ибрахим Ходжа,

Хайри Хайриев Шерифов

Байрам Ахмедов Ушев

Абдуллах Мустафа Салих

Изет Агушев Джалев

Ахмед Реджепов Абдуррахманов

Мохамед Фаик Камбер

8 подсъдими са завършили Ислямски университет гр. Медина, в Кралство Саудитска Арабия

обв. Али Хюсеин Хайраддин е със средно светско образование.

Ахмед Муса Ахмет е завършил е школата за имами в гр. Сърница, с директор обв. Саид Мутлу,

обв. Неджми Джамилов Дъбов е завършил висше религиозно образование в Република Турция,

обв. Найме Ахмед Горелска ЮЗУ Благоевград и Юсуф Горелски ВЛТИ София

Дипломите от висшите институции в СА не са признати в България по съображения, изложени в протоколите на комисията на Министерството на образованието, които са представени.

Всички обвиняеми станали последователи на сунитския ислям, но в частност към онзи вариант на съществуващото в него салафитско течение.

Доказателства за съществуването на организацията са редица документи, кореспонденцията на подсъдимите, чрез ел. поща, като са получавали например празни бланки за отчетна дейност от Саид Мутлу и са връщали попълнени отчети отново към него , съдържаци описание на дейности – проповеди , лекции, други образователни форми, броя на присъствалите лица и напрвените разходи.

Това най добре си вижда по ел. писма от пощата на Саид Мутлу. В същата от значение за делото са 15 бр. писма, което е установена след оглед на веществени доказателства с протокол от 11.04.2011 г



ahmed88@abv.bg и abu_abdurrahman.@abv.bg се ползват от обв. Ахмед Абдурахманов,

поща izzetjalev@abv.bg се ползва от обв. Изет Джалев,

ел. поща ali_ibrahim@abv.bg се ползва от обв. Али Ходжа,

ел. поща saidmutlu@abv.bg се ползва от обв. Саид Мутлу, като с протокол от 15.07.2009 г са иззети от администратора „Нетинфо.БГ”АД София 169 бр. съобщения като ел . писма и са записани на оптичен носител , след разрешение от съда с опр. № 246 от 14.07.2009 г , както и с протокол от 28.01.2010 г са иззети 88 бр. ел писма с разрешени на съда с опр. 31/26.01.2010 г



havva67@abv.bg се ползва от обв. Абдуллах Салих,
С ел писмо № 4076221052 от 27 .07. 2009 г Саид Мутлу е изпратил празна бланка на Хайри Шерифов, Байрям Ушев, Ахмед Абдурахманов, на Али Ходжа.Има писмо и до св. Хусеин Ходжа. Същата бланка е изпратена и на 29.10.2009 г на неустановен потребител с писмо 4474746517. Съответно има изпратени ел. писма до Саид Мутлу , които са с попълнени планове на арабски: от Ахмед Абдурахманов е получен план за проповедническа дейност за периода 07.10.-23.12.2009 година на територията на гр. Сатовча и с.Плетена, в пощата на Саид Мутлу с писмо № 4369665689 от 06.10.2009 г.; от Байрям Ушев е получено писмо № 4427985187 на 19.10.2009г. , съдържащо 4 прикачени файла на арабски език. Представляват план за проповедническа дейност на Байрям Ушев за периода м.10. м.12 .2009 г. на територията на населените места Мадан, Букова поляна, Галище, Върбина, Боровина. Отчетите са написани на бланката, изпратена от Саид Мутлу. Освен това има молба от Хадиджа Муса Исмаил , съпруга на Байрям Ушев, за приемането й в качеството на проповедник в организация „АУАИ”. Писмата са адресирани до Ръководство на чуждестранните бюра, Комитети по Източна Европа, Комитет България, като има и снимка на Байрям Ушев. Има и писмо, получено от Али Ибрахим Ходжа., който е с планове за проповедническа дейност за месеците май, юни, юли, август и септември, представляващи проповеди, лекции, срещи в населените места Побит камък, Горно краище, Конарско, Дагоново, Кандови, Велинград, Бутово, Огняново, Дъбово. Има и писма с отчети на Ахмед Муса, но са на компютъра на Муафак, за извършена проповедническа дейност, които св. Муафак е трябвало да преведе и изпрати на Саид Мутлу отчетите на арабски език . Намерени са на арабски, а свидетелят е обяснил, че ги е превел по молба на Саид Мутлу. Разбираемо, тъй като Ахмед владее по добре турски.

След заличаване на фондация „АУ”, регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел от Софийски градски съд на 27.11.2004 г., са предприети действия за създаване на организация. Същата обаче не е имала официална регистрация на територията на България. Стъпките за създаването й са извън България. Първата от тях е през май 2005 г. в гр. Мека СА и е свързана най-вече с ръководителя на организацията Саид Мутлу.



Какви са действията по изграждането на нелегалната организация в България и какви са нейните цели. За тези действия съдим по намерените документи при извършваните претърсвания и изземвания на 06.10.2010 г. в домът на Саид Мутл, гр. Сърница и Муафак Аласаад в същия град, след предварително разрешение на ОС гр. Пазарджик с Определения от 04.10.2010 г. Исканията и определенията на съда са приложени в том ІV от делото. По отношение на извършените процесуално-следствените действия, съдът разпита и свидетелите Златан Борисов Китов, Антон Келов и Иван Тодоров Семерджиев, които са били поемни лица при съставяне на протоколите и извършените процесулно-следствени действия в домовете на Абдулах Салих, Саид Мутлу и Муафак Аласаад. Тези свидетели подробно са посочили кога са започнали действията, че са присъствали при намирането на всички веществени доказателства, извършвани от разследващия орган, какви вещи са иззети и те съвпадат с описаните в протокола и че са подписали протоколите без възражения, защото не са имали такива.

Първата среща е през м.май 2005 година. В гр.Мека, Саудитска Арабия се състояла срещата, на която са присъствали подс. Саид Мутлу, Али Ибрахим Ходжа и Муафак Аласаад от РБългария и представители на фондацията АУАИ . Двамата подсъдими Саит Мутлу и Али Ходжа са регистрирани, че са напуснали пределите на РБългария през ГКПП Капитан Андреево на 14.05.2005 година в 00ч., като са пътували в един и същи автобус. Това се установява от разпечатките за задграничните им пътувания. От намерените и иззети в дома на Саид Мутлу документи се установява следното:



Първият документ е наименован „Споразумение” между участниците. По смисъла му Муафак Аласаад се определя за административен директор на съвета, Али Ходжа за отговорник по агитацията на местната общност, Саид Мутлу за ръководител на договора и координатор на съвета и Али Хайраддин за отговорник на домовете за агитация. Срещу първите три имена има положен личен подпис, за който е доказано, чрез техническа експертиза- протокол № 291/28.12.2011г.,изготвен от експерта Борис Анчев, че са положени от съответните лица – св.Муафак Аласаад, Али Ходжа и Саид Мутлу. На Саид Мутлу му е било издадено и Свидетелство за обучение от същия център на тема „Подготовка и писане на отчетни доклади”, проведено на 23.05.2005 година. Документа е намерен в домът му и е преведен от Евстатиев и Дюлгеров. Основният семинар, който е бил наименуван „Трети семинар за развитие /за проповедници, учители, ръководители на офиси/ бюра на АУКФ, е проведен в гр.Мека за времето от 14.05.2005 г. до 28.05.2005г, за което на Саид Мутлу е издадено Свидетелство от ръководителя на семинара Абдуррахман ибн Абдулазиз ас.Саййифи. Всички документи са намерени и иззети от дома на Саид Мутлу. Намерен е и списък на участниците в Третия семинар за развитие, със заемана длъжност и телефон, като са участвали секретаря, генералния директор, зам.генералния директор, ръководител на връзки с обществеността, председателя на съвета за управление на задграничните офиси, председателя на научния съвет в „АУКФ” в СА. В този списък на участниците не се говори за фондация, а за учредяване и ръководители на организация в България /така е преводът/.
Обв. Саид Мехмед Мутлу безспорно е бил в гр. Мека, СА и взел участие в 3-тия семинар за развитие /за проповедници, учители, ръководители на офиси, бюра/ на АУАИ в периода 14.05-28.05.2005 г. Безспорно той е подписал и споразумение, което е преведено като учредителен протокол. В съдебна фаза преводачите в. л. Евстатиев и Дюлгеров, които са направили превод на документа, доказващ сключване на споразумение и намерен в домът на Саид Мутлу, са направили корекция, като вместо посочения в черта „Учредителен протокол”, да се счита „Протокол или документ за споразумение”, което не променя смисъла на документа, тъй като не била използвани думите „протокол” и „учредителен”. Освен това са променили превода на думата преведена като „организационен съвет” на „координационен съвет”. Освен това качеството на Саид Мутлу е променено от преводачите от „ръководител на договора” на „Ръководител на института”. Окончателно наименованието на документа според вещите лица от съдебното заседание е „Документ, установяващ споразумение между тези лица, споменати в документа”. И така конкретизиран, ръкописният документ безспорно доказва, че в посоченият период в гр. Мека СА е станало договаряне и постигане на споразумение между присъстващите лица – Саид Мутлу, Али Ходжа и Муафак Аласаад. Не е упоменато присъствието на служител на АУАИ. Участието на трите лица на тази среща е доказано чрез удостоверяване на подписите им и не беше отречено от самите участници. Дори с коригирания превод става въпрос за споразумение между тези лица, споменати в документа и за тяхната пропагандна дейност, която трябва да извършват на територията на България, което се разбира от т. 6 в превода на документа, че ще се ръководи проповедническа дейност към клона на институцията/организацията в България. Под черта с №42 „Институцията е конкретизирана, че по-нататък фигурира самата АУАИ”, т.е. не може да се отрече, че така подписаното споразумение е станало под ръководството на задграничното бюро на АУАИ. Изрично вещото лице Евстатиев е казал, че в случая не се говори за фондация – справка л. 35, съдебно заседание от 04.02.2013 г. и думата „организация” употребена в превода не може да бъде заменена с фондация. Но според вещото лице Дюлгеров приемат, че става въпрос за нещо, което е „учредено, основано” и че думата „организация” в превода следва да остане. Тази дума е употребена в т. 6Б от документа като точният превод е „Организацията действа в България и нейното подобряване, когато това е възможно, отчитане на дейността пред централата”, като едно от правомощията на новосъздадения съвет със състав трима български граждани, които са се подписали и четвърти, който е упоменат, макар и неподписал документа, който е под. Али Хайраддин. В документа няма подпис и упоменато лице от арабска страна, но след уточняване на мястото и времето е посочено сключване на споразумението „с нашите братя”, което предполага, че в срещата има и участници и от арабска страна. Непосредствено след подписване на посоченото споразумение Саид Мутлу е участвал в семинар за развитие, който е продължил до 28.05.2005 и за който той има документ за участие, преведен като свидетелство, проведен в същия град от 14-28.05.2005 г. Посочен е ръководитял на семинара Абдуррахамн ибн Абдулазиз ас-Саййфид. Същото лице фигурира в списъка на участниците от 31 лица под №25, където е посочен в две качества като участник в семинара и второто е „Председател на комисията по средствата за водене на религиозна агитация”. На предната позиция под №24 фигурира шейф Сулейман ад-Дауийан, който е председател на комисията за България. Името на това лице изниква по-късно в част от отчетите, в качеството му на ръководител на българското задгранично бюро на АУАИ и получател на документите. Именно това е и лицето дарител на 200 лв. при учредяване на фондация Ал - Уакф през 2002 г. - видна е връзка между събитията.

Това предопределя и участниците на следващите срещи, при които се разширява така създадената организация.

Саид Мутлу е участвал и в други обучителни мероприятия през м. май 2005 г , за което има документи – свидетелство за участие в обучение с наименование „Подготовка и писане на отчетни доклади” проведено на 23.05.2005 г. и свидетелство в уверение на това, че е присъствал на обучението „Административни дейности” проведено на 14-15.05.2005 г. От наличието на всички документи за участие и споразумението, което е сключено на 20.05.2005 г., може да се стигне до извода, че той не само е посочен за ръководител, но е получил и подготовка за тази си дейност.

  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница