Пледоария поддържам обвиненията

Държавното обвинение счита, че деянията, осъществени от всеки един от обвиняемите Саид Мутлу, Абдулах Салих и Ахмед МусаАхмед при реализиране на съставите по чл. 108 ал.1 и чл. 109 ал.1 и ал.2 от НК, са такива на „системно извършване”, т.е. че траят непрекъснато, а не са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК. Продължените престъпления се характеризират с това, че изпълнението им представлява трайно и непрекъснато продължаващо осъществяване на състава, докато не настъпят някакви обстоятелства, които да ги прекратят/ аргумент от чл. 80 ал.3 от НК/. В случай прекратяването на инкриминираната дейност е настъпило през месец април 2011 год. за обв. Ахмед Муса Ахмед и за другите двама обвиняеми - на 06.10.2010 год., когато е извършено процесуално следственото действие претърсване в домовете им . В тази насока, за продължена престъпна дейност, е и съдебната практика - Решение № 80/24.02.2009 год. по НД 34/2009 год. І н.о. ВКС.

За останалите обвиняеми по делото Байрам Ушев, Ахмед Реджепов Абдурахманов, Изет Агушев Джалев, Мохамед Фаик Камбер , Юсуф Исмаил Горелски, Найме Ахмед Горелска, Али Хюсеин Хайраддин, Неджми Джамилов Дъбов, Хайри Хайриев Шерифов и Али Ходжа, тъй деянията, касаещи проповядване на антидемократична идеология са извън териториална компетентност на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, по настоящото досъдебно производство, не е повдигнато обвинение.

Легалното определение на понятието “организация” може да бъде извлечено от Тълкувателно решение № 23 от 15.12.1977 год. по НД № 21/77 ОСНК цитат : ”Организацията е обединяването на две или повече лица за трайна и устойчива престъпна дейност „ . За разлика от групата организацията се отличава с по-висока степен на организираност и устойчивост. Тя може да бъде по-многобройна и да има съответни структурни звена или поделения. По признака трайност и устойчивост организацията и групата се отличават от обикновеното съучастие, възникнало инцидентно. Образуването на организация е „дейност по съгласуване волята на две или повече лица за постигане на определена цел”. Ръководенето се изразява в поставяне на общи или конкретни задачи в устна или писмена форма и изработване на план или други указания за постигане на набелязаната цел. Членуването пък е съгласието на дееца, изразено устно или писмено или с някакви действия, за участие в дейността на организацията. Законодателят е криминализирал както ръководенето/чл.109 ал.1 от НК/ , така и членуването/чл.109 ал.2 от НК/ в организация, поставила си за цел извършване на престъпление по глава Първа от НК „Престъпления против Републиката”. От обективна страна организатор по смисъла на чл. 109 ал.1 от НК е всеки, който участва при първоначалното съгласуване на волята на участниците и при самото организационно изграждане на групата. Обв. Саид Мутлу, който месец май 2005 год. е приел функцията на „ръководител на договора и координатор на съвета”, в смисъл на българския клон на организацията е продължил да работи за нейното функциониране в качеството си на ръководител. Като член на организацията от същото време е и обв.Али Ибрахим Ходжа.На по-следващ етап като членове на организацията се включват и всички останали обвиняеми, които с действията си са станали съпричастни към пропагандираните идеи и са съдействали по всякакъв начин тази идеология да намери последователи в трите области – Пазарджик, Благоевград и Смолян..

Според утвърдената съдебна практика престъплението по чл. 109 ал.1 от НК се осъществява със самия факт, че се образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Републиката. Членът на организацията следва да носи отговорност за самото членуване или ръководене на организацията, без оглед на това, къде, кога и при настъпването на какви обстоятелства би могла организацията да действа. /Пр.1-88-I, бюл.№ 1/89 с.6; Р 126-73-II,с.50/

Организацията на подсъдимите е била тайна, което се подразбира и от забележките в програмите 2008 и 2009 година, нерегистрирана, с конкретни цели и висока степен на организираност - ръководител и членове. Дейността й е била финансирана от външен източник, като е имало и определен начин на отчитане на свършената пропагандна дейност извън страната. В едно от писмата си, подписано от Абу Ахмад – Муафак Аласаад, където разсъждава върху начина на работа на организацията е посочил, че тя е можела да избира дали да бъде официално регистрирана или тайна. Като причина този свидетел да не се включи официално в работата на организацията е именно липсата на официална регистрация на АУАИ в България.

Подсъдимите следва да се осъдят не за това, че изповядват определена религия, а за това че проповядват правила за поведение противоречащи и в разрез с демократичните принципи залегнали в общественото устройство на България. Те проповядват нетолерантност на религиозна основа, незачитайки равноправието на членовете на обществото, правото на свободен избор на вероизповедание, при това позовавайки се и възползвайки се от същите демократични принципи които отричат с проповядваната от тях идеология, почиваща на елементите на салафизма.

равноправието между гражданите и провъзгласено в чл. 6 от К

правото на свободно вероизповедание, - чл.13 от К

и избор на вероизповедание чл. 37 ал. 1 от К

свобода на сдружаването чл. 44 ал. 1 от К

Обвинението не засяга личните убеждения на подсъдимите, защото зачита индивидуалните права на всеки един от подсъдимите, не преследва техните лични убеждения, както чухме част от свидетелите също споделиха, че изповядват салафизъм., но те не са подсъдими. В настоящето дело става въпрос за постигане цели на организация, които са в разрез с демократичното управление и устройство на страната.

Не става въпрос и за ДОКТРИНАЛЕН ИСЛЯМ, както някои изследователи твърдят от Нов български университет /проф. Евгения Иванова/. Те считат че е налице спор между старите духовници изповядващи битов ислям и завършилите религиозно образование в Чужбина

Не може последователите на всяко едно религиозно движение да следват своите собствени правила, а не законоустановените правила на Републиката. Свободата на вероизповеданието е в основата на българското толерантно общество.

Свободата на словото е основно право на личността и присъща на демокрацията ценност. Защитава се от Конституцията – чл. 39 ал.1 . В същност е възпроизведен чл. 10 ал.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи от Рим 04.09.1950 г., както и чл. 20 ал. 1 от МПГПП/ ……/ Извън обхвата на конституционната защита се намират изказвания, насочени към разпалване на вражда- чл. 39 ал.2 от К , както и в международните документи - и чл. 10 ал.2 от Конвенцията. за защита правата на човека и основните свободи от Рим 04.09.1950 г., и чл. 20 ал. 2 от МПГПП. Ето защо е осигурена законова защита срещу проповядване на „религиозна омраза”, която подбужда към дискриминация, враждебност или насилие. В дефиницията за слово на омразата, според Препоръка № R (97) 20 на Съвета на Европа е включена „всякакви форми на изразяване, които разпространяват подбуждат, внушават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза на основана на нетолерантност, включително: нетолерантност, изразена чрез агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинствата, имигрантите и хората от имигрантски произход”. Съдебната практика определя проповядването като разпространяване на оценъчна информация, чрез която деецът развива, аргументира и огласява възгледи, независимо от използваното средство- Решение № 80/24.02.2009 г. на ВК по н.д № 34/200 г. І н.о. /съдия Бойка Попова/. Отношението на лицата, пред които се извършва проповядването е без значение и не е задължително да възприемат благосклонно посланието. За да е довършено подбуждането, е достатъчен акт, който обективира противоправна, мотивираща дейност, упражнена върху другиго.

За чл. 108 от НК

Нямат право подсъдимите да налагат исляма на репресивното средновековие в 21 век на населението на една европейска държава . Възползват се от ниската образованост, бедността и безработицата или от зависимостта на образованите но бедни учащи се, за да изискват от тях определено поведение – участие в семинари, четене на Корана на арабски, при наличие на български превод, носене на бурки, участие или неучастие в избори, начин на погребение, определен външен вид за мъжете, последователи на салафизма

Следват правни обосновки