Пълнолуние. Сред кристалното небе звездите са празнични гирлянди
Изтегляне 238.84 Kb.
|
| КАЛИН ИЛИЕВ
П И К Л Ь О Т О пиеса 1.
Пълнолуние. Сред кристалното небе звездите са празнични гирлянди. Наблизо се обажда Жаба. Стенен часовник изморено отброява четири. Складът е осветен оскъдно. Видимостта е резултат от млечната светлина на Луната и дежурната лампа на входа. Открояват се силуети на сандъци и кашони, рамка на врата и параван в дъното. Не се вижда никой. Тишина. След малко. Пазача не се вижда. ПАЗАЧА. Хайде, покажи се!… Само за малко!… Моля те!… Нищо няма да ти искам. Зная, че ти е омръзнало. Всички те търсят само за услуги…. Аз - не. Аз просто… просто искам да зная, че ме подкрепяш. Че ми даваш благословията си… Че упованието ми в теб не е химера… Моля те, яви ми се! Пауза. Мълчиш… Не даваш знак… Защо? Нали го правя заради теб?… Ако не заради теб, заради кого друг ще влезя тази вечер в смъртоносна схватка? … А?… Продължаваш да мълчиш с тази страшна тишина! Пауза. Теб те няма. Няма те, Господи, защото не съществуваш… А мен ме има и още как…! И сега ще ти покажа! Пауза. 2.
ПАЗАЧА. Ще експлоадирам!...Господи!...Колкото повече чукам...толкова повече ми се говори...Топките ми са свързани с гласните струни...Ах, ти, семесмукачко ненаситна, видро безпътна!... От дисциплиниран пазач, ме превърна в надървен... Именно - кавалер... Кавалерът на Червения таран ... Господи, благодаря ти, че си създал жената ! Жената - опаковка на порока, обвивка на сладострастието, черупка на безвремието... /лампата премигва и угасва, почти пълна тъмнина/ Тревога! Тревога!... /силен боботещ звук в тъмнината/ Каква воня, Господи!... Кой пръдна? Който пръдна да се обади!...Той е! Пръднята му е като оригване на хипопотам...Газ! Газ!...Химическа атака!...Атака!... /трополене в тъмнината/ Лампата светва. Пазача е полугол, с пушка в ръцете и противогаз на главата. Дебне, обикаля склада, край него. ПАЗАЧА. /през противогаза гласът му е задъхан, дълбок, неясен/ Знаех си аз, бъбрече похотливо!...Докато се клатим отзад, крадецът само това чака. Да ме задуши в криминалната си пръдня и да ми ги клъцне... гласните струни... Къде ли се е скрил?... /дочува смях, спира обхода си за момент, продължава да обикаля/ Как можах да те поканя точно днес!... Изсмукваш бойната мощ на Пазача. И си щастлива, млечна и омекнала. Като добре сварена царевица... Не мога да повярвам! Цялото ми дежурство мина в теб... Не си спомням колко пъти почнах, колко пъти свърших. Боксерките ми се колосаха. А Червеният таран готов за ново приключение... Пауза.
И Крадеца сигурно е надървен. Къде ли се крие, а? Всеки крадец е потенциален чекиджия или пандизчия... Пауза.
А ти, кукло, продължаваш да се хилиш... Предизвикваш ме, а? Защо пък не. Даже няма да махам и противогаза... /спуска се зад паравана, познатите звуци и шумове/ Лампата отново премигва и угасва. Познатата тъмнина. ПАЗАЧА.
/зад паравана/ Проклет крадец, гаден чекиджия!... Завиждаш ми, а?... Искаш да ми спреш чукането ли? Добре... От този момент съм на поста си. Докато сложа белезници на потните ти ръце, шибаняко, докато лично монтирам девствен пояс на затворническия ти задник... Напред! Атака!... /трополи в тъмнината/ След малко лампата отново светва. Пазача обикаля с пушка в ръка. Свършва обиколката. Поглежда иззад паравана. ПАЗАЧА. Наметни си голия задник! Потна си. Димиш като... /посяда на един сандък/ Все тази варена царевица ми е в главата. Огладнявам... /мълчи/ Тишина.
Жабата високо квака. /нащрек, спуска се към вратата, дебне/ Романтично кресчендо, квакането утихва. Каза ли нещо?... Моля? Знам инструкциите. Ето ги... /изважда от джоба си лист, чете/ “Строго секретно! До Пазача, лично! Крадеца ще дойде тази нощ. До първия слънчев лъч. Появяването - небанално, изненади - всякакви. Вниманието да се удвои и умножи по две! Началник...Не се чете...” Как няма да зная инструкциите, като аз съм си ги писал...Той не може да ме изненада. Ама въобще не може, колкото и да се напъва. Защото аз съм ... Какво каза? Ебач?... Пръч?... Нерез... Шило?... Бургия?... Чеп?... Таран?... Дюбел?... Чирясло? Това ли каза? Не е затова, а защото съм...импро-ви-за-тор. И освен това съм какъв? Са-мо-от-вер-жен!... Едва дишам. Противогазът ми се е напълнил с най-различни миризми и секрети, ръцете и краката ми се спариха... Господи, ама не съм ли пич, а? Кога един възторжен хуманист като мен...кога един такъв нелеп романтик се е правил на десантчик?!... Може би все пак няма да е зле да си махна противогаза… Видричке? Да го махна ли?... Ами ако Крадеца отново продъни блатото с пръднята и вонята си? Ами ако нападне със сълзотворен газ, или пък с мравчена киселина, или пък ако излее каца с развалена зелева чорба...Не, не, това не е неговия стил! /рязко смъква противогаза, видът му е апоплектичен - изпотен, разчорлен, моравочервен, едва диша; оглежда противогаза/ Ето. Така си и мислех... Няма клапа на дихателя. Въобще не е влизал въздух. Как ли съм дишал тогава?... /дълбоко си поема въздух, вдишва и издишва, вдишва и издишва/ Скапан натовски противогаз!... Да речем, че утре плъзнат вражите пълчища. И тогава - какво…? Ще измъкнат със спринцовки и последния ни сперматозоид, ще ни източат язовирите и чак тогава ще се сетят за атомните ни електроцентрали...Защото стратегическите суровини на бъдещето са две - качествена сперма и качествена вода... Пауза. Заспа ли?... Трябва да се казва “спи като наебана”, а не… Спинкай, прасковке моя разцепена, спинкай! Даже и ще те завия. /отива зад паравана, връща се, тихо/ Ти ли ми я изпрати, Господи? Искам да кажа, ако те има. Ако те няма, тогава кой ми я е изпратил, а? /мълчи/ Какво бих правил сам?... През дългите кошмарни нощи, с идиотските мистични мисли в главата ми...? На кого щях да говоря, за да се наслаждавам на развълнувания си глас? Съвременният човек живее в света на собствените си думи. Особено когато е с две университетски дипломи... Вярно, откакто съм пазач, речникът ми загрубя. Размаза лингвистичната си физиономия. Защото пространството край мен стана още по-шибано и мрачно...Добре де! Защо да не мога да говоря простотии и прочие? Защото съм университетско копеле ли? Именно затова ще говоря. Думите са затова, за да има и мръсни между тях... /дочува шум, спуска се към вратата, нащрек/ Пауза. Шумът се повтаря. Той е тук. Наблизо. Скоро ще нападне. До първия слънчев лъч... С Него и Нея сме си шведска тройка. Крадеца, Пазача и Жената Киборг... Ами ако се вмъкне при нея, дали тя не би го предпочела пред мен?... 3.
ПАЗАЧА.Ето, събуди се и веднага - радиото. ПО РАДИОТО. /музиката спира, звучи откъс от радиотеатър/ “Джонатан Чайката остана сам до края на дните си, но летеше на големи разстояния отвъд далечните скали. Едничката му мисъл бе не самотата, а мисълта, че останалите чайки отказваха да повярват какви славни изживявания ги очакват, бяха отказали да отворят очи и да видят...” Жабата изквака. Пазача, който се е заслушал, бързо заляга, припълзява и заема позиция до входа. ПО РАДИОТО. “С всеки изминат ден той научаваше по нещо повече. Научи, че като се гмурне във водата с висока скорост и следва течението, може да отиде до три метра дълбочина и така да намира рядка и вкусна риба...” Жабата отново квака. Пазача се изправя, насочва пушката и излиза навън. ПО РАДИОТО. “Воден от същия вътрешен усет, той летеше през тежките морски мъгли и се издигаше над тях в ослепително ясни небеса. В същото време всяка друга чайка си стоеше на брега, без да подозира, че може да има друго нещо, освен мъгла и дъжд...” Жабата отново квака. ПАЗАЧА.
/влиза/ Жабо ококорена и креслива! Няма никой, а ти си дереш гърлото. Нарочно квакаш, за да не можем да слушаме за Джонатан Чайката. Не си чайка и няма да станеш, завинаги ще бъдеш грозно нищожество и ще зяпаш коремите на чайките. ПО РАДИОТО. “Джонатан Чайката беше открил, че именно скуката, страхът и гневът правят живота на чайките толкова кратък, а откакто те бяха напуснали съзнанието му, той заживя дълъг и наистина чудесен живот...” Продължава музика. Пазача отива зад паравана. Връща се с изпран чаршаф. Помирисва го. Простира го на опънато в ъгъла въже. Въздъхва, унесен в спомени. Смях го изтръгва от вцепенението. Надзърта зад паравана. ПАЗАЧА.Как само си ме зяпнала, топла и жадна…! Мамка му, пак ми се прияде царевица!... /връща се/ Господи! Постоянно се смее. Женският смях е по-страшен за мъжа от пенсионирането му. Чуя ли жена да се смее така, спомням си за онази детска учителка от Петербург... /пауза/
Мой приятел, върнал се същия ден от Германия, звъни, напира. Забих, вика, две парчета във влака. Търся четвърти с терен. Готово!...Появяват се. Момичетата - руси, напомпани, същински еротични видения. Казвам им: “Гутен таг! Херцлихе вилкомен!” А те - примират от смях. “А почему же по немецкий? Мьi из Петербурга...” Моят човек пропуснал да уточни, че на връщане от Германия е заковал рускини… Приятелят ми се оказа по-бърз. След час, на единственото легло в тясната квартира, вече търкаляше единия рус балон, сгъваше го и го разгъваше пред очите ни... Давай, викам, на другата чуждоземка, да се махаме от тук. Ще ти покажа “настаящий лев”. За какво ми е лев, отвръща тя, покажи ми долари. Не, не, мачкам бомбите й аз, не болгарский, а настаящий - болшой, с зубами и ноктями, оауу, оауу...! Отмъкнах я в зоопарка, съвсем наблизо. Прескочихме ниската ограда и право пред клетката на лъва. Гръмнахме шампанското. Лъвът свирепо изрева и се нахвърли върху мрежата пред нас. Русото видение уплашено се вкопчи в мен. Аз се вкопчих в задника й... Разкъсах лъвски дрехите й, червеният таран разпори прасковата в гръб и еротичният балон се пръсна на милион парчета... След миг и тримата с лъва ревяхме като с йерихонски тръби... После се смалихме в мрака. И тогава тя тихо и истерично започна да се смее: “Ой, ой! Как сейчас поверят мне колеги из детском саду, что я бьiла с настоящий лев!?”... Ако не ти вярват колегите, рекох й аз, разкажи на децата от четвърта група. Те ще те разберат... Господи, господи, какво знаеш ти!… /пауза/
Но защо проклетият чекиджия още го няма?! /патрулира/ Как ли ще се появи, подлецът му с подлец?... Може да се престори на циганин с мечка... Или на заблуден инвеститор... Ами ако се престори на коминочистач?… /превъплъщава се в образа на коминочистача/ "Ха, добър ти ден, стопанино!... Аз... такова... от твоите детски сънища идвам... коминочистач съм туканка... и туйцък, онуйцък, насам и натам... Зимата иде, комина да погледна"... И уж на покрива, а оттам - хоп!... Ще се изпари със складовата наличност… Ами ако се яви като застраховател? Ти го мислиш за умен, той излиза як... /превъплъщава се/ "Мараба, братко! Кво се кьориш в таз тъпня? Скивай сеа майна, бутам ти супер далавера. Уан таузънт гущерчета в горното джобче. И въз! Изпаряваш се... Мойш и да не приемеш, твоя работа..." Ами как да не приемеш, като от ръкава му се пули ей такава една “мозберг”… /мълчи/
Ами ако се появи като самия….? Но това ще бъде чудо на чудесата! Пауза.
4.
/пауза/
Нима не виждаш, Господи! Нима не чуваш!… На всеки ъгъл ни застигат ужасяващи послания. Всяка минута ни заливат звуци и образи от пъкъла. Можем ли срещу тях да изправим търпнието, смирението? Можем ли? Не можем. Ето защо имаме нужда от чудесата и подвизите, за които сме чували, за които сме чели. Ето защо отправяме своите ежедневни и горещи молби да ни помогнеш. Да дадеш знак. На всички. И на търсещите, и на заблудените, и на вярващите, и на безверниците... /пауза/
Ти обаче не ни чуваш. Защото те няма, Господи. И какво да правим тогава? /пауза/
Трябва да се оправяме сами! Както и досега. 5.
Жабата квака оглушително. Пазача зарежда пушката и заляга. Екотът от стъпките достига до вратата на склада. Отминава. Стъпките затихват. Жабата млъква. Тишина. Пауза.
ПАЗАЧА. /изправя се/ Как можах да се объркам!...Някога на мига разпознавах стъпките на хората със самочувствие. Те никога не забързват ход. Заешките стъпки преди малко бяха на окъснял грешник, който бърза да се мушне под одеалото до жена си. Преди утрото да го е разобличило... Ех, остарявам, моето момиче! Ако знаеш някога...Ех, тогава... /стихията на спомените нахлува в него/ Това се случи преди година и половина. Още тогава приемах себе си като човек с необикновено, съдбовно самочувствие. Самата мисъл за това ме изпълваше с неземен копнеж. Чувствах се млад, енергичен, обзет от романтична страст за промяна... Да преобърнем шибания свят! Чуваш ли, Господи? Да стане този свят по-красив, по-добър!... Знаех, че сам няма да успея. Реших да обединя всички хора със самочувствие. В името на общата цел - Промяната!... /пауза/
Открих хората със самочувствие. Поканих ги на нощен бал в моята усамотена къща на брега на “Жълтото езеро”. Лично им занесох поканите. За всеки в различен плик, с различен текст и шрифт... Балът беше определен за полунощ. Такива хора се чувстват задължени да закъснеят, а дванайсетият час притеснява дори и неверниците...Къщата беше приказно нагласена. Огрята от разноцветни светлини, ухаеща на специално подбрани екзотични цветя и благовония. Масите бяха отрупани с разгулно въображение. Музиката тихо струеше от невидими високоговорители. Същинско вълшебство!... /пауза/
Както и очаквах, гостите се изсипаха петнайсет минути преди полунощ. Въпреки това успях лично да ги приветствам. Да ги запозная един с друг и да ги въведа в замъка на вълшебството... Господи, а как фамозно изглеждаха те! Особено жените. Какви прически, шлейфове, каква коприна, бижута, парфюми - свят да ти се завие! И мъжете не отстъпваха. Супер скъпи фракове, маркови ризи, обувки от крокодилска кожа, ланци от злато и платина, пенснета, пури, лули от кехлибар... А пред къщата - дванайсет свръхмодерни автомобила. Уникална галимация! /разиграва срещи с въображемите гости, като се превъплъщава в тях/ Примо - италианският кардинал! Бонджорно, сеньор кардинал, ма перке сте така скапан?... Бонджорно, сеньор домакин! На тези години, знаете - лумбаго, жлъчка, простата, колики, газове. И освен това, оглеждам се наоколо.../шепне/ Брава каза, ниенте бамбини!?... Съжалявам, сеньор кардинал! Днес всички девици са на богослужение, слушат запис на Вашата празнична проповед. Ларивидерчи!... Ега ти, каква тиква е глътнал америкавският сенатор! Блъска гостите с корема си като с боксова круша. Хау ду ю ду, мистър!... Хау ду ю ду! Вери спешъл митинг, бът дис фууд?... Не се безпокойте, господин сенаторе, ще натъпчем голиатското Ви дебело черво. В противоатомното скривалище има три тона консерви с изтекъл срок на годност. В краен случай... Извинете, баронесо! Ваш ли е този бухнал бюст? Взела сте го на заем? Ако позволите, ще го крепя, докато сдъвчете сандвича си!?... Гутен таг, хер световен адвокат от Европейския съюз! Вии геетс? Можете да не ми отговаряте, ченето Ви... Гутен таг, хер хауз вайзер! Их бин фрюлинг, их бин... Шааде!... И аз съжалявам, че падна! Предупредих Ви! Не се притеснявайте, не съм го настъпил! Ето го, ченето Ви, дори не се е изцапало... О, господи! Насреща ръмжи борсовият тигър, жълтоок звяр със смесени черти на азиатец и европеец. Уотс ьо найт лайк, мистър?... Файв таузънт, сикс таузънт. Ис деъ ъ факс, мистър?... Нямаме факс, тигре, днес имаме друга работа. Ръмжи, оголва зъби, ще ме разкъса...!... Бягам, блъскам се в руския академик и събарям чашата му с водка... Твая мать, дурак с дурак, и твой отец тоже, бляд империалистическая!... Подавам нова чаша с водка и го успокоявам. Говоря му, здарова таварищ! Таварищ или господин?... Если водка есть, ето не важна дружок. Толька скажите, водка, толька ети бутилки?... Няма ли да Ви стигнат? Тази вечер не сме се събрали да се напиваме като казаци... О, господин фолософа от Дания! Как сте?... Добре. Мисля. Искате ли да дойдете с мен - там? Да обсъдим различието на овалната идентичност?... Намига ми транссексуално, стиска през джоба с лявата ръка оная си работа и грациозно върти дупе към тоалетната... Спирам при вожда с лъка и стрелите, преметнати през смокинга. Балумба! Вие сте господин... Аха, от Конго Кин... Бра... извинете, от Ниге... Ника... От сърце Ви желая приятно прекарване!... Това е безнесменът от Източна Европа, веднага се набива на очи. Тъмни очила, чанта с пари в кеш, дясната ръка в джоба. Стиска бомбичка, за всеки случай... Здравейте! Ахой! Здарова! Здраво! Бардзо чешеншем же пана видим! Мараба!.. А?... Какво каза?... Нищо. Мълчи като пукал. Кьори се като пукал, но по-опасно... Кокалеста, маршируваща лидерка на популярна женска организация, националност - неизвестна. Козите й цици стърчат в пет посоки. Движи се със скоростта на стартфайтер и раздава на гостите листовки. Успях само плахо да й се усмихна. В знак на благодарност ми подари презерватив с брадавица... О, много съжалявам! Настъпих брадата на мъдреца от Индия. На колко години си, дядо? Господи! В този момент някой подпали брадата му и когато я изгасихме, брадата вече я нямаше, нямаше го и дядото, беше станал чичо... Последни приветствах двама сиамски близнаци. Неразделни. В две сака, но в един панталон. На единия обяснявах, другият ми отговаряше. Обикалях ги известно време като пумпал. После започнах да въртя тях. Беше значително по-удобно... /пауза/
Даа, какъв купон спретнахме!... Когато удари дванайстият час, вдигнах чаша за наздравица. За промяната, която ще извършим ние - хората със самочуствие. Бях щастлив, докато изричах наздравицата. За първи път сред себеподобни, чувствах се разбран, обичан... Когато свърших речта, погледнах присъстващите... Ужас! Никой не ме слушаше. Гостите говоре-ха помежду си, пиеха, тъпчеха се, флиртуваха. Малкото погледи към мен бяха пълни с безразличие... /пауза/
Изтръпнах. Нещо ме сряза в корема. Заля ме студена вълна и... Напиках се... Прав. Вцепенен. Облекчих се докрай пред погледите на присъстващите. Край обувките ми се образува огромна локва... Едва сега гостите ме забелязаха. Един по един вторачиха погледите си в мен. Най-неочаквано случката ги оживи и предизвика възгласи на одобрение. Избухнаха бурни ръкопляскания... После... Господи! Всички започнаха да правят същото. Пикаеха в дрехите и възторжено аплодираха. Бяха приели слабостта ми за екстравагантен, забавен номер на хората със самочувствие. Пренебрегване на общоприетите норми на поведение. Нещо подобно на израза: “Да им пикая на...” Отвсякъде тръгнаха ручейчета. После локви. Вади. Залата се напълни до глезените с жълтеникавата течност. Нощта беше гореща и урината започна бързо да се изпарява. Сярата започна да ни задушава. Отворихме вратите и прозорците. Жълтата мъгла на изпаряващата се урина на талази полетя към небето. Нагоре, нагоре... Тогава за първи път в живота си видях звездите уплашени… /пауза/
Хората със самочувствие, властелините на Света - кардинали, генерали, банкери, сенатори, философи и академици - изпикаха лустрото си. Пред очите ми. И не само се напикаха. Започнаха да повръщат, да пърдят, да се оригват, насират, да се замерят с патерици, ченета, перуки...Пред очите ми се образува отблъскваща скулптурна група! Сякаш измислена от най-болното съзнание на природата. Демонични комплексари и психопати, умствено недоразвити, садисти, скъперници, чревоугодници, алкохолици, травестити, педофили, лентяи, кастрати, мазохисти, догматични софисти, апоплектични тирани... Тези хора раждаха единствено ужас и зловоние. Техният продукт - космическата урина и нейните жълто-серисти облаци - беше метафора. Израз на робството на духа пред секрециите на плътта... /пауза/
Тогава реших!... Незабелязано сипах в чашите им преспивателно. Те заспаха непробудно, като прасета, сред мръсотията си. И аз... Аз ги ограбих! Откраднах самочувствието им. Заключих го в този склад... Дълго време те търсиха кой да върне самочувствието им. Най-после намериха. Някакъв далечен Крадец със самочувствие... Тази нощ Аз и Той имаме венчален танц... Кой от двамата!?... Това е въпросът, моето момиче. /пауза/
Тогава се мислех за всемогъщ. Възприемах се като самия Господ Бог. По-късно се смирих. Доколкото можах… Само че това се оказа недостатъчно. Защото в тази решителна вечер очаквах помощ. А ти, Господи, продължаваш да се правиш на разсеян… Всъщност аз забравих. Теб просто те няма… 6.
Пазача заема бойна готовност. Свистене на свирка, грохот на локомотив. ПАЗАЧА. Какъв влак тук? Това е Той!... /скрива пушката и се дегизира с железничарска фуражка, свирка и стоп палка, захапва свирката и свири с нея типични железничарски сигнали, размахва палката, крещи високо/ Лашка! Лашка! Трета глуха!... Стоп! Глуха линия!... Стооп! Минаването невъзможно! Сянката на Влака и оглушителният му грохот със свистене заковават пред склада. Обратен! Мостът е счупен! Обратен!... Влакът бавно започва да се отдалечава. Скоро звукът му утихва. Победа! Едно на нула за Пазача! Браво на мен!... /пауза/
Толкова руски филми, толкова филми за Дивия запад съм гледал. Във всеки от тях поне по един влак. И този влак или е ограбван от бандити, или се сражава с индианци, белогвардейци, червеноармейци, фашисти, или Никита Михалков с хлапака го чака на линията, или линията свършва. Никаква изненада… /отива отзад и носи изпрана калъфка, помирисва я и я простира/ Чува се радиото. ПО РАДИОТО. “... Джонатан - попита Флетчър, - помниш ли какво ми каза някога, че трябва да обичаме Ятото достатъчно, за да се върнем при него и да му помагаме да учи?...“ - Помня, Флетчър. - Не мога да проумея, как успяваш да обичаш тълпа освирепели птици, които току що са се опитали да те убият? - О, Флетчър, това не ти харесва, а? Ти естествено не обичаш омразата и злото? Но трябва да се упражняваш, за да можеш да разпознаеш истинската чайка, да виждаш доброто у всяка от тях и да им помогнеш сами да го съзрат. Това разбирам под думата “обич”...” Жабата изкваква. Шум от пърхане на крила, последван от грачене: “Грааа! Грааа!” ПАЗАЧА. Атака от въздуха! Радиото спира. Жабата повишава тон. Огромна птица пърха с крила и грачи, закрила Луната. Притъмнява. Пазача се дегизира в плашило. Трака и пее. ПЛАШИЛОТО. Тумба-лумба, трака-трака, пазя, мамата си тракам! Тупа-лупа, дръсти-гръсти, удрям по грабливи пръсти! Джиджи-биджи, тири-тара, Бягай, порвам ти хастара! Цъпа-цапа, дирли-дирли, сгащих не един обирник! Чиби-чиби, муни-гуни, Плюй въз сухите калцуни! Цъпа-цапа, дирли-дирли, сгащих не един обирник! Джиджи-биджи, тири-тара, Бягай, порвам ти хастара! Тупа-лупа, дръсти-гръсти, удрям по грабливи пръсти! Тумба-лумба, трака-трака, пазя, мамата си тракам! ....................................... ГАРВАНА.
/вижда се сянката му/ Що за бостански честушки? ПАЗАЧА. От едно просто Плашило - толкоз. ГАРВАНА. На босия цървулите ли пазиш? Или на голия - задника, на бедния - кесията, на лудия - ума...? Ха - ха! ПАЗАЧА. Пазя отрова за гризачи. Да не влезе в склада някое домашно животно. ГАРВАНА. Сандъци с една по-особена стока, казваш, не си виждал? ПАЗАЧА. Не съм казвал това. ГАРВАНА. Аха, значи си ги виждал. ПАЗАЧА. Не. Но го казвам сега. ГАРВАНА. Аха, и с думите обичаш да си играеш? ПАЗАЧА. Когато не съм на служба... ГАРВАНА. А. Аха, аха... Последен въпрос. Защо тук има Плашило, а не Пазач? ПАЗАЧА. Съкратиха щата. ГАРВАНА. Театрото свърши, нещастнико! На плашило ще ми се правиш! Грааа!... Гарвана се спуска върху Пазача. Блъсва лампата с крилото си. Мрак.
Оглушително грачене. Жабата квака тревожно. Какафония от тропане, охкане и грачене. Изстрел.
Тишина. Пауза.
ГАРВАНА. Грааа! Мамицата ми разгони с тези ръбести сачми, нещаст-нико! ПАЗАЧА. Съдба. ГАРВАНА. Не ми я споменавай тази курва, Съдбата! Ако разбера кой душманин ме е орисал да се бутам все между шамарите, мозъчето му ще изкълва! ПАЗАЧА. Да стрелям ли пак? Най-добре улучвам в тъмното... ГАРВАНА. Третият път ще ти видя сметката, загубеняко! Граа!... Гарванът отлита. След миг граченето е спомен. Луната спуска млечнобялата си пелерина над склада. Пазача оправя крушката, светва. Трие кръвта по лицето си. ПАЗАЧА. Две на нула за мен!... Би трябвало да благодаря на господа, но него го няма. /заслушва се, поглежда зад паравана/ Плачеш ли?... За мен ли те е страх?... Милото ми момиче! /излиза навън, връща се с цвете, отива отново зад паравана/ Ето! Не ме бива много по тези жестове... Остави, сам ще се превържа... /връща се, превързва главата си/ 7.
ПАЗАЧА. Уби Жабата! Този път е много бърз... /изскача иззад паравана и заема позиция/ Усещам дим! Къде ли оставих шибания противогаз...? Появява се пушек. Осветлението тревожно премигва. Бучене, неземен тътен. Знаех си, престорил се е на Дявол... Или е самият той... Играта загрубя! Бученето се усилва. Зловещи звуци: чупене на стъкла, изстрели, писъци. Складът се залюлява, като при земетресение. Пазача се задавя, кашля. Подхвърлян в различни посоки, се блъска в кашоните и стените, търкаля се по пода, става. КРАДЕЦА. /невидим/ Давай самочувствието, преди да съм срутил всичко отгоре ти! ПАЗАЧА. Ти дал ли си ми нещо? КРАДЕЦА. Какво искаш? ПАЗАЧА. Ти кажи. КРАДЕЦА. Стани ми съдружник! ПАЗАЧА. Солидно предложение... КРАДЕЦА. Давай самочувствието и да изчезваме!... Какво чакаш? /пауза/
Прибираме стоката и делим по равно. Вади сандъците!…Хайде! Нали се съгласи? ПАЗАЧА. Не съм. Просто попитах колко струвам. КРАДЕЦА. Иска ти се да ме направиш на глупак ли?… Сега ще станеш на пихтия! Натискът върху Пазача се усилва. Хаос. ПАЗАЧА. Господи! Сатаната ми е дошъл неканен на гости. Какво да направя?... /мълчание/ Мога ли да се престоря на Теб?... /мълчание/ Ще трябва да се престоря на теб, Господи! Изведнъж бученето утихва, земята спира да се люлее, димът се разсейва, светлината се успокоява. Чува глас. ГЛАСА.Ти победи, пазачо. Пауза. ПАЗАЧА. Стори ли ми се, или…? Какво значи това? ГЛАСА. Каквото и да значи. Ти победи. Пауза.
ПАЗАЧА. Защото реших да се престоря на теб? А не беше ли и ти самият някой друг? ГЛАСА. Много, много питаш. Пауза. ПАЗАЧА. Появи се значи?… Толкова дълго те виках, молих … Защо мълча досега? ГЛАСА. Кой да ти каже. ПАЗАЧА. Защо мълча досега? ГЛАСА. Престани да задаваш излишни въпроси! И без това тази нощ предизвикателствата ти бяха прекалено много. ПАЗАЧА. Вече бях престанал да мисля за това. Но вярвах. И в края на краищата ти дойде… /пауза/ Това е чест за мен, Господи! ГЛАСА. Не се натягай, боецо! С какво съм повече от теб, след като ти ми поиска съвет, а аз не можах да ти отговоря. /пауза/
Ти извърши подвиг! ПАЗАЧА. Аз ли? ГЛАСА. Ти. Нали искаше да има подвизи, чудеса! Ето един подвиг за чудо и приказ! /пауза/
Ще се засили ли сега вярата у хората? ПАЗАЧА. Навярно… Ти как мислиш? Пауза. ГЛАСА. Знаеш ли, Пазачо?… Знаеш ли какво значи да няма никой над теб, от когото да поискаш съвет или помощ? ПАЗАЧА. Зная. ГЛАСА. Не знаеш. Защото винаги си се уповавал в някого. В мен. ПАЗАЧА. Не отговори на въпроса ми. Ще станат ли хората по-вярващи след божественото чудо? ГЛАСА. Този въпрос не беше твой, а мой. /пауза/ Откъде да зная…Питал ли ме е някой дали искам да съм последна инстанция? ПАЗАЧА. Аз пък вярвам, че чудесата ще помогнат доброто у хората да победи. ГЛАСА. Ще излезе, че си по-вярващ от мен… /пауза/ В Космоса няма понятия като “Добро”... ПАЗАЧА. “Доброто” не е понятие, а бъдеще... ГЛАСА. Хората страдат и ще страдат. Така е програмиран експериментът, наречен Човек. ПАЗАЧА. Човешките страдания стават нетърпими! ГЛАСА. Просто схема. ПАЗАЧА. Но ако тази схема, ако този експеримент е неуспешен? ГЛАСА. Твърде нахално предположение. ПАЗАЧА. Тогава?… Защо трябва да се измъчваме взаимно?... Направо - кръц, кръц и... Край! ГЛАСА. Не надзъртай в канчето на по-старшия! ПАЗАЧА. Хората са недоволни от съдбите си. Познавам един нещастник, плете стълба, за да дойде при теб... ГЛАСА. Какво иска? ПАЗАЧА. Да смени съдбата си. Пощальон е. Разнася писма и телеграми на умрели и неродени. Не може да се справи с работата си... Освен това е родственик на Сизиф... ГЛАСА. Онзи, дето тика камъка? ПАЗАЧА. Също и на Бердяев, философа... ГЛАСА. И този го зная, проповядва свобода на духа над тялото. ПАЗАЧА. Не мога, оплаква ми Пощальона, апория, непреодолимо проти-воречие... Ако бях прост Пощальон, някак щях да се оправя. Но сега е пълна обърквация. Тялото ми е е обречено да тича и разнася несъществу-ващи послания. А духът ми иска да бъде свободен... Отивам, вика, да се оплача на Горния. И плете ли плете... ГЛАСА. Дори ако оплита на ден по сто и едно стъпала, ще му трябват около девет хиляди години. ПАЗАЧА. Жалко, че сега го няма! Щеше да те помоли да му изпълниш желанието. ГЛАСА. Опитай ти. ПАЗАЧА. Шегуваш ли се? ГЛАСА. Готов съм да изпълня което и да е твое желание. ПАЗАЧА. Но защо? ГЛАСА. Причини - много. Първата, която ми идва наум е, че колкото и да ме предизвикваше, не изгуби вяра в мен. Втората е, че всеки подвиг трябва да бъде достойно възнаграден. Но главната причина сигурно е друга. ПАЗАЧА. И каква е тя? ГЛАСА. Кой да ти каже. ПАЗАЧА. Все това повтаряш. ГЛАСА. Това значи, че няма кой да каже повече от мен. След като аз самият нямам какво повече да кажа, или не мога да кажа, или не зная… /пауза/ Кой да ти каже. Готов ли си с желанието си? ПАЗАЧА. Предложението ти е толкова неочаквано… ГЛАСА. Казвай, нямам време! Пауза. ПАЗАЧА. Искам да стана като Джонатан Ливингстън - Чайката. ГЛАСА. От единствения и непобедим Пазач със самочувствие ти искаш да се превърнеш в най-обикновена чайка?... Добре. Лети тогава. ПАЗАЧА. Ама сега... веднага ли? ГЛАСА. Още ли не си полетял? Пазача разперва ръце. Засилва се. Спира. Засилва се отново и почти полита. Отказва се. ПАЗАЧА. Чувствам се като в глупава мелодрама. Ако е трябвало да бъда птица, Господ е щял да ме направи птица. ГЛАСА. Прав си. Щях. ПАЗАЧА. Мога ли да променя желанието си? ГЛАСА. Прекаляваш с кавалерството ми... Правя ти последен компромис. Какво е желанието ти? Пауза. ПАЗАЧА.
/тихо/ Искам... повече... да не се напикавам. ГЛАСА. Какво каза? ПАЗАЧА. Моля те, по-тихо! Не искам Тя да чуе. ГЛАСА. От какво се притеснява човек със самочувствие като теб!? ПАЗАЧА.
/показва простряното бельо/ Пера и простирам нощем, когато всички спят... От рождение страдам от нощни напикавания... Такава е съдбата, която Господ… която ти си ми определил. ГЛАСА. Все аз виновен! ПАЗАЧА. Шибаната ми съдба…! ГЛАСА. Всеки си заслужава съдбата, пазачо. Ти - твоята. Аз - моята. Колкото и да не ги искаме. ПАЗАЧА.Гадните напикавания промениха живота ми, характера ми... Пред теб, Господи, е един пикльо… Сънувал ли си, че си в басейн, или в море? Събуждал ли си се подмокрен и вмирисан?… Никакви препаски и памперси не могат да спрат пътя на урината към чаршафа и калъфката. И тези предателски жълти петна... А сутрешното събуждане с вцепеняващо чувство за вина… /пауза/ Когато сутрин влезеше в стаята, майка ми първо отваряше прозореца. За да отлети сладникаво-киселата миризма. Едва тогава ме целуваше… /мълчи/ Свикнах. С ограниченото пиене на течности... с мисълта, че няма лек… с неуспешните операции... с левкопластта, който, преди заспиване, баща ми лепеше на пишчето ми... с подигравките на съучениците... /пауза/ Опитвах се от малък да свикна със самотата... Пак ми се допика! /побягва навън/ ГЛАСА. И на мене. Чува се силно щуртене на вода, като водопад. ПАЗАЧА.
/връща се/ Когато пораснах, Господи, съвсем откачих! Поради наложената ми свръхчувствителност възбудата при мисълта за момиче... за чукане... се превърна в изпепеляваща страст. Непрекъснато си представях и сънувах цици като хълмове, зърна като шадравани, а от тях текат ароматни сокове … Пропадах във влажни пещери, стенех и ближех вагините им... Дървех се като коч, постоянно... Представяш ли си, Господи? ГЛАСА. И още как. ПАЗАЧА. Опитвах се да свикна с мисълта, че аз, Пикльото, никога няма да имам момиче. Че ще бъда първият чекиджия на републиката.На момен-ти така силно желаех да съм с жена, която и да е тя… Прости ми, Господи! ГЛАСА. Хайде, хайде, мъже сме все пак. ПАЗАЧА. Проклех хората с излишно самочувствие, когато се гавреха с такива като мен - препикани от съдбата. Това значеше тяхното демонстра-тивно пикаене в дрехите... Шибани копелета! ГЛАСА. Да си истински Пикльо е мисия. Гордей се с нея! ПАЗАЧА. Да се гордея ли? Какво ми даде тази мисия? Огромно самочувствие, изградено върху страдание и комплекси. Не желая повече да тъна в урина и самота... Там отзад, зад паравана, е първата ми жена. Поканих я по време на дежурство, понеже съм буден през цялата нощ и няма да се напикая... /пауза/ Чу желанието ми. От днес не искам да съм Пикльо с огромно самочувст-вие, а обикновен човек с обикновено самочувствие. ГЛАСА. Сигурен ли си, че искаш точно това? ПАЗАЧА. Да. ГЛАСА. Помисли, не бързай. Мога да ти дам най-ценното нещо на света. ПАЗАЧА. Кое е то? ГЛАСА. Вярата. Пауза.
ПАЗАЧА. Имам достатъчно вяра. Стига ми. ГЛАСА. Имаш вяра, но често тя е слаба, недостатъчна… ПАЗАЧА. Не е ли силата на вярата в борбата за преодоляване на нейната слабост?… А твоята вяра, тя достатъчно силна ли е? В какво вярваш, Господи? ГЛАСА. Какво си позволяваш ти, какви въпроси си позволяваш да ми задаваш! Пауза. ПАЗАЧА. Ти ми обеща. Моля те!... Ако изпълниш желанието ми, вярата ми ще бъде още по-силна. Пауза. ГЛАСА. Дал съм дума...Радвай се на облекчението си и сбогом! Пауза. ПАЗАЧА. Благодаря ти! Ти, на мое място, какво би направил сега? ГЛАСА ОТГОРЕ. Ако ме чака такова хубаво момиче ли? Бих я поканил на танц. ПАЗАЧА. Благодаря ти, Господи! Пазача отива зад паравана. 6.
Просветват първите лъчи на Слънцето. По радиото зазвучава нежна мелодия. Пазача излиза иззад паравана. Прегърнал е голяма кукла за любов. Притиска я до себе си. Двамата танцуват елегантно и вдъхновено. ПАЗАЧА. Скъпа!... Виж как проблясва ръждивият перчем на Слънцето! Виж!... То ни намига!... Чудесно е!... Невероятно е!... Вълшебно е!... Божествено е!... Така... така те обичам!... Двамата танцуват. Влюбени. Щастливи. Тъмнина.
ГЛАС. И аз те обичам, Човече! К Р А Й Каталог: works works -> От неправителствения сектор на комисията за интеграция на ромите към нсседв 11 януари 2008 г works -> Olidays around the world works -> 1Цели на упражнението works -> Програма 1 част 1Цели на упражнението Подробно запознаване с процесите на регистриране на клас и създаване на прозорец works -> 1Цели на упражнението works -> Викторина по безопасност на движението Общински кръг март 2014г гр. Бургас works -> Край нас има много други светове, Макс Изтегляне 238.84 Kb. Сподели с приятели:
|