Плодът на Земята, Част 1 от Рик Джойнър

Както един приятел каза, “Един миг на благосклонност на Бог струва много повече от цял живот на усилие.” Ако наистина разбираме Божията благодат, това ще бъде най-важното посвещение на нашия живот. Това може да изглежда арогантно, но моята молитва и посвещение е, да ходя в “цялата благодат” така че тя да изобилства и да докосва всеки с когото влизам в контакт.

Аз също се моля с тази молитва за моето семейство, персонал, и за всеки за когото ми е била дадена духовна отговорност в нашето събрание. Аз се моля с това за нашите партньори в служение, Morning Star Strategic Team (MST), както и за всеки в нашите Братски Църкви и Братски Служения. Също се опитвам да се моля с това ежедневно за тези, които са свързани с нас по някакъв начин, тези, които са абонирани за нашия Журнал Утринна Звезда, за Посланието на Месеца, и т. н., и за тези от вас, които четете това Слово на Седмицата. Аз се надявам да видя всеки човек когото нашето служение докосва да ходи във всичко, за което е призован да ходи. Ако правим това то ще привлече вниманието на цялата земя.

Аз, без извинение, искам да се грижа добре за моето семейство. Това е праведно желание, и отражение на това как Господ иска да се грижи за Своите деца. Аз искам да бъда сигурен, че всяко едно от моите деца е добре подготвено и добре установено за своята цел на тази земя. Аз искам да виждам, че винаги се грижа добре за моята съпруга. Обаче, след като съм се погрижил за тези, които са ми поверени, аз имам виждане за лично умиране без стотинка. Когато децата ми са пораснали и са установени в семействата си, аз искам систематизирано да опростя живота си, и да правя всичко и да дам всичко за евангелието. Когато дойде последният ми ден, бих искал да имам нулев баланс в банковата ми сметка и никакви притежания защото всички са били дадени за евангелието.

Един от великите филми в наше време е Списъкът на Шиндлер, който завършва с една от най-завладяващите сцени в някой филм. Шиндлер е подтиснат от угризение на съвестта как е можел да продаде своята златна карфица или колата си и да спаси още няколко живота. Аз не искам да свършвам живота си и да имам това угризение на съвестта. Ние всички сме тука за да правим това, което Шиндлер правеше, не просто да спасяваме животи за настоящето, но за вечността! Аз не искам да имам угризението на съвестта, че съм можел да направя повече и да спася повече, но не съм го направил защото съм се държал за своите притежания.

Едно от най-удивителните неща, което разбрах тази година е как правителството на САЩ е прокарало закони, които подпомагат хората искащи да правят това докато са все още живи чрез това, което наричат “Даряване на Завещания.” Това не е направено специфично за евангелието, но за да даде възможност на хората да оставят дарове за благотворителност без да трябва да плащат данъци за това, а на църкви и на служения са им смекчени. Неща като тези ме правят дори по-благодарен за нашето правителство. Аз знам, че това не е царството на Бог, и е далеч от съвършенството, но съм много благодарен, че е толкова добро колкото е и има програми като тези.

Какво общо има това с ходенето в плода на Духа? Доброто управление на това, което ни е било поверено е основно за ходенето в Духа и за подготовката на идването на Божието царство. Значителна част от учението на Господа докато Той ходеше по земята беше относно управлението. Тези, които Той нарече “добри и верни слуги” бяха тези, които използваха талантите, които Той им даде мъдро, получавайки добре отплата за тях. Този, когото Той нарече “зъл, нечестив слуга” беше този, който зарови таланта, който му беше поверен (вж. Мт.25:14-30).

Разбира се това говори за нашите духовни дарби, но буквално един “талант” е имал парична мярка в това време.

Както Господ каза в Лк.6:11: “Ако не сте били верни в използването на неправедния мамон (пари), кой ще ви повери истинските богатства?” Ние искаме да бъдем мъдри управители на всичко, което Той ни поверява за да може да ни бъдат поверени “истинските богатства,” които са богатствата на Неговото царство. В небето няма никаква липса. Когато небето докосва земята, тя прелива с изобилие.

Няма никаква болест в небето. Когато небето докосва земята, болните се изцеляват. Нашата работа е да прокламираме евангелието на царството и да демонстрираме неговата власт над земята.

Ние не трябва да се страхуваме от изобилие или преуспяване, но да го смятаме като една дори по-голяма отговорност. Това не ни е дадено за да го изразходваме сами, но за да инвестираме! Помислете затова. Колко по-нечестив би бил слугата, на който му бяха дадени десет таланта, ако той ги беше заровил всичките? Колкото повече ни е дадено, толкова повече ни е поверено, но също така толкова повече сме отговорни. Нека да бъдем верни с това, което ни е било дадено за да може да ни бъде дадено повече, докато нашите животи преливат от добротата на царството “за всяко добро дело.”

Плодът на Земята, Част IV

от Рик Джойнър

11 юли, 2005

Една причина защо прекарахме толкова много седмици изследвайки делата на плътта преди да направим това изучаване е защото трябва да се справим с нашата плътска, себична природа преди да могат да ни бъдат поверени истинските богатства на небето. С някои от тези дела на плътта се справяме като се научим да боравим със земните богатства. Въпреки това, ние не се опитваме просто да спрем да изявяваме делата на плътта, но се стремим да даваме плод за царството. Ако просто преследваме негативното, ние ще бъдем единствено празни. Ако преследваме позитивното, то ще измести негативното. Тогава ние ще бъдем пълни с Господа вместо да бъдем празни със себе си.

Чувал съм много християни да казват, че се стремят да се смаляват за да може Христос да расте в тях. Това може да изглежда да е благородно посвещение, но не е много мъдро. Те си мислят, че просто преследват това, което Йоан Кръстител преследваше, но това в същност е противоположното на това, което той каза, което беше “Той трябва да расте, а аз трябва да се смалявам” (Йн.3:30). Важно е да не правим това в обратна посока. Ако Христос расте във вашия живот, вие ще се смалявате. Ако просто се опитвате да се смалявате, вие ще завършите единствено празни.

Така че нашето преследване не е просто да изпразним себе си, но да бъдем изпълнени. Истинската свобода няма да дойде просто като гледаме колко сме зли или лоши, въпреки че това е необходима стъпка за довеждане до покаяние. Ние трябва да се научим да разпъваме плътта когато тя се надига и се опитва да се изтъква, но нашата цел е да гледаме славата на Господа и да бъдем променяни в Неговия образ чрез това. Това в основата си е позитивно преследване, не просто негативно, въпреки че го правим като ставаме съзнателни затова колко много се нуждаем от тази промяна.

По същия този начин ние няма да станем свободни като просто се опитваме да се избавим от нашето робство. Ние не просто напускаме нашето робство, но преследваме свобода. Едното е негативна реакция; другото е позитивно

преследване.

За да бъдем наистина свободни, ние трябва да превърнем нашето робство в позитивно преживяване, бивайки благодарни за него и за всичко, на което ни е научило. С това не искам да кажа, че трябва да бъдем благодарни за греха, но по-скоро ние ставаме благодарни за всяко негативно нещо в нашия живот защото то ни е помогнало да ни доведе до Христос. Накрая, ако ние ще бъдем наистина свободни, не трябва да има никакви негативи в нашия живот, но всичко трябва да бъде трансформирано в славна победа. Тези, които са ни наранявали трябва да им бъде простено, и лошите неща, които са ни се случвали трябва да бъдат гледани като позитивни в светлината на Рим.8:28: “И ние знаем, че Бог прави всичко да съдейства за добро за онези, които Обичат Бога, за тези, които са призовани според Неговото намерение.”

Отново, беше нужна една нощ за Израел да излязат от Египет, но бяха нужни много дини за да излезе Египет от тях. Истинската свобода никога не идва просто чрез реагиране не нещо, но е позитивно посвещение на небесното царство. Единствената истинска свобода е преследването на Христос и вършенето на Неговата воля. Колкото и голям да изглежда парадокса в началото, няма по-велика свобода, която някога можем да познаем от това да бъдем слуга на Христос, мислейки винаги за това да вършим Неговата воля.

Първо, това ще бъде нашата най-велика свобода защото Господ е най-благосклонния Цар. Той се грижи дори повече за нашето добро отколкото ние. Той също е най-мъдрият Цар, който знае много повече кое е добро за нас отколкото ние. Той също така ни е направил и следователно знае по-добре отколкото ние някога бихме могли да знаем за какво сме били направени. Следователно, колкото по-посветени сме да вършим Неговата воля всеки ден, толкова повече наистина ще бъдем свободни

– свободни да бъдем това, което наистина сме.

Мнозина мислят за свободата като за способността просто да вършат това, което им хрумне. Този вид “свобода” винаги води до най-лошото робство. Например, ако един влак беше свободен от релсите, които го ограничават така че да “бъде свободен” да обикаля на всяко място, където си поиска, колко далеч щеше да стигне? Релсите, които го ограничават са инструментите на неговата истинска свобода – свободата да върши това, което е създаден да върши. По същия начин, ограниченията, които Господ е поставил върху човечеството не са за да ни пречат да вършим нещата, които искаме да вършим, но за да ни предпазят от това да вършим нещата, които ще ни наранят и ще доведат до нашето крайно робство, което е смърт. Неговите ограничения ни правят свободни да бъдем всичко, за което сме създадени. Както сме увещани в Галатяни:

Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго (Гал.5:1).

Защото вие, братя, на свободата бяхте призовани; само не употребявайте свободата

си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.

Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая "Да обичаш ближния си както себе си" (Гал.5:13-14).

Основната цел, за която сме създадени е да обичаме Господа. Втората най-висша цел, за която сме създадени е да се обичаме един друг. Следователно, основната свобода, която някога можем да познаем е да обичаме Господа и да обичаме хората. Това е най-великата свобода защото истинската любов е свобода от нас и свобода от основното робство, което е себе-центричност.

Колко свободни бихте били да правите нещо, ако знаехте, че абсолютно не можете да се провалите в него? Тогава помислете за това: “Любовта никога не се проваля” (1 Кор.13:8). Ако живеем живота си да обичаме Бог и един друг, ние никога няма да се провалим. Какво може да бъде по-велика свобода от това?

Ето защо всички негативи на “не” прави това или онова на Закона бяха заменени от Господа събирайки целият Закон в двете позитивни неща: обичане на Господа и обичане един друг. Тези неща изпълняват Закона защото ако обичаме Бога ние няма да се покланяме на идоли. Ако се обичаме един друг, ние няма да убиваме, да се мразим, да крадем, и т. н. Ако правим тези две позитивни неща, ние ще изпълним целият Закон.

Следователно, ние не трябва да мислим за тези неща като за задължения, които трябва да изпълняваме, но те са чудесните неща, които искаме да вършим! Ние искаме да ходим на църква и да се покланяме на Господа! Ние искаме да се молим! Ние искаме да четем Библиите си! Ако виждаме тези неща само като изисквания или задължения, ние все още не обичаме. Кой човек иска да приключи разговора си с този, когото обича страстно? Кой иска някога да спре да бъде с или да научава повече за този, в когото наистина е влюбен?

Ако нашето преследване на Господа или на правдата е на основата на задължения и ангажименти, ние все още сме уловени в религия, а не в истинската вяра. Задълженията и ангажиментите са основата на религията. Истинското християнство не е просто религия, но взаимоотношение с Бог. Няма нищо по-вълнуващо, чудесно, или интересно от Бог. Ако ходим с Него както трябва, ще има постоянно вълнение и страхопочитание от това чудесно преследване, което имаме. Това никога няма да бъде нещо, което трябва да правим, но нещо, което искаме да правим, и е главна радост на нашия живот.

Плодът на Земята, Част 5

от Рик Джойнър

18 юли, 2005

Като продължаваме нашето изучаване на Обещаната Земя, ние искаме да бъдем по-специфични за това какво са обещанията на Бог за нас. Какво точно означава за нас като християни “земя на мляко и мед?” Това е място на преуспяване и благословение, на което трябва да се наслаждаваме с благодарение. Обаче, ако ние наистина сме дошли до познаване на Господа, без съмнение най-голямото от всички благословения е Самият Господ. Както Павел се моли за вярващите в Кол.2:2-3:

за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христос.

в Когото [са скрити] всички съкровища на премъдростта и на знанието.

Няма нищо по-велико, по-чудесно, по-задоволяващо, и по-вълнуващо от Самият Господ. Дори небето не би било небе без Господа. Най-великото богатство, което някой човек може някога да притежава е познаването на Господа. Най-великото притежание, което можем да имаме е глад за Господа.

Това беше урока, който Израел научи когато напуснаха Египет с всичките техни плячки. След като бяха роби за повече от 400 години, те изведнъж бяха свободни и обогатени повече от това, което някога можеха да си представят. Обаче, те е бяха заведени до първия търговски център, където да могат да изхарчат богатството си! Те използваха богатствата на Египет за да построят скинията на Господа така че Той да може да обитава сред Своите хора. Да имат Господното присъствие сред тях беше далеч по-ценно от всичко, което някога можеха да си купят с тяхното съкровище.

Същото е истина за нас. Писанията са ясни, че голямо съкровище ще бъде поверено на верните християни в края на този век. Обаче, ние сме най-глупавите от всички, ако търсим това само за да го изразходваме за себе си. На нас, също, ще ни бъде дадено това за да съдействаме за построяването на обиталището на Господа.

С това аз не говоря за физически структури, но за хора. Храмът на Господа никога отново няма да бъде нещо, което хората могат да направят със своите ръце, но той ще бъде самите хора. Ние трябва да инвестираме в изграждането на хора. Както виждаме в Пс.2:8: “Поискай от Мен, и Аз със сигурност ще ти дам народите за Твое наследство, и краищата на земята за Твое притежание.” Великото Поръчение е да правим ученици от всички нации, не просто от отделни хора.

Това не означава, да пренебрегваме посвещението да водим отделни хора до лично спасение и лично взаимоотношение с Господа. Това е бил начина, по който апостолите от първи век са изпълнили Великото Поръчение и винаги ще бъде докато има дори една душа, която не е прегърнала изкуплението на кръста на Христос. Въпреки това, заедно с това посвещение да водим души при Господа, ние също трябва да правим ученици на Христос от всички нации. За да правим това ние трябва да бъдем погълнати от посвещението да Го познаваме и от ревност за Неговия дом.

Ако сме отвличани от главната истина, че Самият Господ е нашето най-голямо богатство и благословение, тогава другите благословения и ползи от познаването на Него могат действително да станат идоли и да причинят спъване. Ние трябва да държим Самият Господ, Неговото вечно царство, и това, което търсим във вечността, далеч над всичко, което можем да спечелим в този живот. Както Самият Господ Исус ни увеща в Мт.6:19-21:

“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

“Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

“защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.”

Популярна поговорка е, че християни, които са толкова небесно мислещи не вършат никакво земно добро, но истината е, че християни, които са земно мислещи не вършат никакво добро на земята или на небето. В преследването на небесното царство, част от вашата работа е да донесете на земята доказателство за небесната реалност и нейната власт и сила над всяко състояние на земята. Обаче, за да правим това ние трябва да бъдем повече у дома на небето отколкото сме на земята. Тези, които наистина виждат вечното няма да бъдат толкова пленени от временните неща на тази земя.

Ако ще правим това, държейки сърцата си и вниманието си на Него и на Неговите вечни цели, Той ще може да ни се довери с много повече на тази земя. В тези времена, които идват Той се нуждае от тези, на които може да се довери в естествената област понеже богатството на народите наистина ще бъде дадено на праведните. Праведните са тези, които живеят праведно и които ще го използват за това, което е правилно. Божието царство скоро идва на земята, и ще бъде построен мост между небесата и земята от Неговите верни.

Както Писанията правят ясно, Господ ще се върни за да установи Своето царство на земята, възстановявайки я в рай така че дори лъвовете ще лежат с агнета и деца ще играят с кобри. Не само че никой няма да наранява някой друг, но няма да има повече скръб, плач, или болка. Благословенията, в които верните на Бог започват да живеят ще стават по-голямо и по-голямо доказателство и свидетелство за това, което идва.

Това не е за да имаме нещо материално или някаква очевидна консумация. Както прочетохме преди във 2 Кор.9:8, 10: “А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело… А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда.” Така че ние виждаме тука, че изобилието, което ще ни бъде дадено е за повече семе за сеене. То не е за да увеличим нашия стандарт на живот, но по-скоро да увеличим нашия стандарт на даване.

Точно както цар Давид си построи къща, но не си почина в нея докато Господ нямаше място за почивка, има подобно поколение надигащо се сега, чието главно посвещение ще бъде да построи домът на Господа. Давид беше посветен много повече на построяването на домът на Господа отколкото на построяването на неговия дом, въпреки че това беше оставено за следващото поколение за да се осъществи наистина.

Заслужава си да се отбележи, че цялата земя, която беше определена за Израел чрез Мойсей и Исус Навин никога не беше завладяна напълно докато Давид не го направи. Давид извърши работата на пълно осигуряване на Обещаната Земя на Божия народ, но неговото посвещение беше дори повече да осигури дом за Господа. Когато Давид завладя Ерусалим, той трябваше да има Божият ковчег при себе си, което представляваше присъствието на Господа. Давид беше човек преследващ Бог, не просто земно наследство или царство. Това е вероятно, което го направи най-великия цар управлявал някога на земята.

После Давид осигури една отворена скиния за завета така че всички хора да могат да идват и да Го търсят. Той нареди левитите в отряди и определи 4,000 певци постоянно да се покланят на Господа, нощ и ден. Можете ли да си представите как е изглеждало това? Ерусалим беше изпълнен с песните на Господа ден и нощ, 365 дни в годината! От всички обиталища на Бог в Писанието, скинията на Давид е единствената, за която Господ каза, че бъде възстановена, както четем в Деян.15:16-17: "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините й, и ще я изправя;

3а да потърсят Господа останалите от човеците, и всичките народи, които се наричат с името ми…”

Ние виждаме тука, че причината, поради която Господ ще възстанови тази скиния е “останалите от народите да могат да потърсят Господа.” В подготовката за това е, че Духът толкова много набляга на поклонението в последните няколко години. Ние можем да очакваме това да се увеличава докато църквата, която е “горният Ерусалим,” също е изпълнена с песните на Господа ден и нощ.

Нашето разбиране за църквата трябва да се промени от здание и места за събиране към хората. Когато хората на Господа започнат да се покланят на Него постоянно и открито, точно както Скинията на Давид беше отворена, достъпна за всички хора, народите също ще започнат да търсят Господа. Истинското поклонение е славно нещо. Да се покланяме в Дух и истина е това, за което сме били създадени, и когато някой свидетелства на истинското нещо техните сърца ще бъдат раздвижени за Господа и те, също, ще започнат да Го търсят.

Плодът на Земята, Част VI

от Рик Джойнър

25 юли, 2005

Както изучавахме във 2 Кор.9:8-10, това трябва да бъде целта на всеки християнин да има:

1) всяка благодат, изобилстваща

2) все достатъчност, във всичко

3) изобилие за всяко добро дело

4) нашето семе умножено така че да имаме дори повече за сеене

Вземете това лично. Това е състоянието на нормалното, зряло християнство. Това е, в което Бог иска да ходите. Той има неограничени ресурси, и не само, че не мисли да не ги споделя с вас, но Той се наслаждава в това. Той иска да живеете възможно най-плодоносния, преуспяващ живот за да благославяте много други, тъй като да бъдете благословение за другите винаги е най-голямото благословение, което можем да имаме.

Сега трябва да разгледаме този много основен фактор, ако ще ходим в това, което е плодът на нашата Обещана Земя. Това е, както ни се казва във 2 Кор.1:20, “Защото колкото и много да са Божиите обещания, в Него те са да…” Отново, всички тези неща се намират “в Него.” Всички тези неща са плода от пребъдване в Него.

Например, не ходеше ли Той във “всяка благодат, изобилстваща?” Нямаше ли Той “все достатъчност във всичко?” Нямаше ли Той “изобилие за всяко добро дело?” Не се ли умножаваше Неговото семе и не водеше ли до дори повече семе за сеене? Въпреки това, Той не притежаваше дом, и понякога дори нямаше монета в джоба Си. Той не се нуждаеше от тези неща защото можеше да тегли от ресурсите на небето по всяко време и на всяко място. Господ не трябваше да бъде богат в земни богатства защото Той имаше по-велики богатства.

Небесните богатства могат да бъдат обърнати в земни богатства по всяко време, но обратното не е истина. Това не означава, че ние не използваме земни богатства за целите на царството; те никога не могат да станат небесни богатства – те винаги ще бъдат естествени. Обаче, както често сме казвали, ние трябва да бъдем верни в земните богатства преди да ни бъдат поверени небесните.

Какво бихте искали да имате по-скоро – парите да нахраните 5 хиляди човека или властта да превърнете няколко риби и хлябове в достатъчна храна за 5 хиляди човека? Понеже трябва да се научим да бъдем верни с “неправедния мамон” преди да ни бъдат поверени истинските богатства на царството, ние трябва да прегърнем и да бъдем благодарни за парите когато ги имаме за да вършим добро с тях. Нашите сърца трябва да бъдат в царството на Бог и да ходим в Неговата власт и ресурси, които са неограничени и са дори над “всичко.”

Поради това ние винаги трябва да помним, че нашата цел е да пребъдваме в Него. Ние имаме истинска духовна власт единствено до степента, до която пребъдваме в Царят. Така че, практично, как “растем по всичко в Него, който е главата, Христос”? (Еф.4:15). Следващия стих, Еф.4:16, ни казва: “от когото цялото тяло, свързано и поддържано от всяка става, според съответната работа на всяка отделна част, причинява растежа на тялото за изграждането на самото тяло в любов.” Църковния живот, начина, по който е замислен да бъде, е това, което ни дава

възможност практически да растем в Христос.

Пресметнато е сега, че мнозинството от християните не са включени живо в местна църква. Това също може да бъде разглеждано като главна причина защо мнозинството християни остават слаби, поразени, и често изявяват противоположното на плода и силата на Духа. Ето защо мнозина падат в капани, измама, и демонични доктрини – някои дори се отвръщат напълно от Христос. Църковния живот не е право на избор за истинското християнство – той е нещо съществено.

Чувал съм всякакви видове извинения от християни защо не са част от местна църква, от измамата, че тяхното семейство е тяхната църква (ако това беше истина, защо Господ установи църквата, тъй като ние вече имахме семейства), до изявления като “Аз обичам Господа, но просто не харесвам Неговите хора,” което