Плодът на Земята, Част 1 от Рик Джойнър

Писанията отхвърлят като възможност. Съгласен съм, че църковния живот често е много труден, но той е предназначен да бъде такъв. Той също съдържа потенциала да бъде най-великия източник на благословение, който можем да си представим.

Без всички учудвания, любов, вълнение, раздразнения, провали, разочарования, досада, и изпитанията и победите, които изобилстват в живота на местната църква, ние просто няма да станем зрели в Христос. Можем да израснем в някаква истина и разбиране, и дори можем да се чувстваме по-спокойни и себе-задоволени по някакъв начин, но ние няма да пораснем както трябва в Христос. Писанията правят ясно, че живия църковен живот е съществен за това.

Когато имаше само двама братя на земята те не можаха да се справят. Това беше поради себичността, която беше влязла в човечеството когато нашите първи родители ядоха от неправилното дърво. Първият резултат от това, че ядоха от това дърво беше, че “те погледнаха към себе си…” това ги накара да се покрият и да се скрият. Ние правим тези три неща винаги от тогава насам, ставайки себе-центрирани, опитвайки се да си осигурим собственото покриване или праведност, и криейки се с множеството фасади, които повечето хора носят. Истинското освобождение от последствието от падението идва от това да бъдем освободени от себе-центричност, не да се опитваме да покрием себе си, но приемайки жертвата на Христос, която покрива нашия грях. Ние трябва да спрем да се опитваме да се крием и да бъдем отворени и честни с всички. Ето защо стихът, който цитирахме в Еф.4:16 започва с “говорете истината в любов.”

Понеже ние често даваме такава идеалистична представа за това какво се предполага да бъде църквата, когато не успеем да отговорим на стандарта, трудно е да не се разочароваме до точката да искаме да я напуснем. Без съмнение, църквата, начина, по който Господ я е предвидил да бъде, е най-великата социална институция на земята. Обаче, нашия идеализъм трябва да бъде трансформиран в истинско видение от Бог, а не нашите собствени желания. Има процес необходим за това, но мнозина не искат да минат през пустинята за да влязат в Обещаната Земя. Поради тази причина те, също, както първото поколение на Израел, което напусна Египет, загиват докато обикалят в кръгове, никога не вкусвайки наистина плодът на земята.

Както Павел се моли за вярващите в Кол.2:2-3:

за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христос. в Когото [са скрити] всички съкровища на премъдростта и на знанието.

Докато не сме “свързани заедно в любов,” ние просто не можем да имаме “пълната увереност на знанието” или “истинското познаване на Божията тайна,” Самият Христос. Той е разкрит в Своето тяло, църквата. Ето защо Той каза в Мт.23:39: “Защото казвам ви, отсега няма вече да Ме виждате, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.”След Неговото разпъване, възкресение, и възнасяне, ние не можем да Го виждаме докато не Го видим в тези, които Той изпраща, Неговите хора.

Това не е лесна задача, но е необходима, ако искаме да ходим в Неговата власт и да даваме Неговия плод. Да Го виждаме в тези, които праща обикновено изисква да виждаме много неща, които не са от Него. Ето защо дори най-великият апостол Павел призна, че “неговата път беше изпитание” за галатяните, но те го приеха като че ли беше ангел от Бог (вж. Гал.4:14). Ние няма да Го видим в другите докато не спрем да търсим недостатъците и не започнем да търсим Него в Неговите хора. Това не означава,че не забелязваме проблемите и не се опитваме да ги коригираме, но ние правим това с вяра от позитивната перспектива, а не от негативната перспектива на съмнение.

Нека първо да помним, че църквата е за Господа, не за нас. Главното ни посвещение трябва да бъде да търсим мястото и хората, в което Той иска да обитава, а не това, което просто ще привлича хора. Той избра някои от най-невероятните лидери за Своята църква – те все още спореха кой беше най-великият точно преди Неговото разпъване и после почти всички се разпръснаха от Него когато Той се нуждаеше от Своите приятели най-много. Нека да видим това, първите апостоли бяха напълно неподходящи за работата. Как може някой да им се довери, много по-малко Господа? Причината, поради която Господ им се довери беше защото Неговото доверие беше в Святия Дух, а не в тях, точно както трябва да бъде и нашето.

В началото се казва, че Святия Дух се движеше над това, което беше “безформено и празно” (Бит.1:2) или както някои преводи заявяват, Той се движеше над “хаоса.” Той все още изглежда, че харесва да взема това, което е хаос и да прави красиво създание от него. В процеса на узряване на всяка църква ще има времена, в които изглежда, че сме точно това, което сме, но това е една от най-големите възможности за Святия Дух да се движи! Ние трябва да гледаме на всеки проблем, дори и той да се изражда в това, което се явява като хаос, като на възможност за Святия Дух, и да се надигнем с очакване да наблюдаваме великото нещо, което Той ще извърши.

Ние обичаме да виждаме чудеса, но малцина искат да бъдат поставени в ситуацията, където ще се нуждаят от такова. Нито един от апостолите на Господа не беше квалифициран за великата задача. В тяхната слабост беше където Неговата сила беше съвършена. Тяхната липса беше, която ги направи по-зависими от Святия Дух.

Ние искаме съвършена власт преди да й се покорим, но ако отхвърлим властта, която Господ праща до нас, без значение от състоянието, в което е тя, ние отхвърляме Него. Действително, истинския изпит, който ще разграничи овцете от козите ще бъде способността да се вижда Той дори в най-малкия от Неговите хора и да се отнасяме към тях като към Негови хора. Ето защо Мойсей обясни на Израел, че ако го отхвърлят, те отхвърлят Господа. Мойсей не претендираше, че е съвършен, но той беше този, когото Бог беше изпратил до тях. Така че, ако отхвърлите посланика, вие отхвърляте Този, който го е изпратил.

Ако наистина искаме да растем в Христос здраво, колкото по-труден е църковния живот, толкова е по-добре. Всеки проблем е една възможност да растем в любов, търпение, мир, и т. н. Ние не растем в любов, ако обичаме само тези, които ни обичат. За да растем в любов ние трябва да се научим да обичаме отблъскващите, и после да се научим да обичаме дори и нашите врагове. Както сме увещани в Евр.6:11-12: “И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край; да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.”

Ще се изисква и вяра и търпение за да се наследи Обещаната Земя, която сме призовани да имаме. Не прахосвайте изпитанията си. Не прахосвайте дори и една възможност да растете в тези две жизненоважни качества, които всички, които дават плод за царството трябва да имат. Не бягайте от църковния живот, от който със сигурност се нуждаете, и така можете да растете. Това е линията снабдена за нас, в която да ходим:

1) всяка благодат, изобилстваща

2) все достатъчност, във всичко

3) изобилие за всяко добро дело

4) нашето семе умножено така че да можем да имаме дори повече за да сеем

Не се установявайте за нищо по-малко от това във вашия живот. Това е вашето призвание и вашето наследство.

Плодът на Земята, Част VII

от Рик Джойнър

1 август, 2005

Преди да изучаваме плодът на Духа и повече нашето наследство в Обещаната Земя, ние трябва първо да подготвим земята за семето така че то да може да даде плод, което правим през последните няколко седмици. Добрата почва за това семе е църквата. Църковния живот, с всички негови благословения и проблеми, трябва не само да дава плод, но плод, който е траен.

За тези от вас, които вече имате здрав църковен живот, нека да се стремим да сме превъзходни дори повече и да се издигнем до по-високо ниво във всичко, което правим. Решете, че вашата църква ще бъде като тези, които са споменати в Новият Завет, които станаха познати с тяхната любов, вяра, щедрост, мисионерите, които те изпратиха, също както и всички други подвизи, които разширяват царството. Решете, че вашата църква също така ще бъде голяма светлина поставена на хълм за да се вижда отколкото може повече хора.

Ако сте отнесени от църква или нямате здрав църковен живот, моята искрена молитва е да бъдете осъдени, предизвикани, и вдъхновени да намерите такава. Ние никога не трябва, да се отказваме от църквата, точно както Господ не се отказва от нас. Без значение от слабости и грешки в миналото, вие можете да имате славно бъдеще и напълно победоносен живот, но това е живот, който всички ние ще имаме заедно.

Построеният наново храм, този, който беше обещано, че ще има дори по-велика слава от предният, беше построен от “изгорели камъни” от предният храм. Ако не сте били изгорели, ако не сте били разочаровани (което е да се избавим от нашите илюзии), вие не сте квалифицирани за великият дом. Не позволявайте на вашите наранявания от църковен живот или на вашите разочарования от църквата да спъват вашето бъдеще, но по-скоро позволете да бъдат използвани за да се квалифицирате за една по-велика слава. Разбира се, за да стане това с нашите предишни преживявания, те трябва да бъдат променени от горчивина в слава.

Само помислете колко разочарован трябва да е Господ от нас, но Той не се отказа от нас, и ние не трябва да се отказваме от Него или от Неговата способност да прави Своите хора това, за което са били призовани да бъдат. Църквата на земята ще има най- славния край и Господ иска да бъдете част от това. Обаче, за да направим това ние трябва да даваме на другите същата благодат, която самите ние сме получили.

Ние знаем от Писанията, че ще се изисква вяра и търпение за да се наследят обещанията. Чудили ли сте се някога защо имаме това огромно “движение на вяра,” но нямаме “движение на търпение?” Ще са ни нужни и вяра и търпение за да наследим Обещаната Земя. Ако искаме да растем във вяра, ние ще трябва да искаме да бъдем поставяни в ситуации, където ще ни е нужна повече вяра отколкото знаем, че имаме. Ако искаме да растем в търпение, ние ще трябва да искаме да бъдем поставяни в ситуации, които ще изискват повече търпение отколкото имаме сега. Може да се изискват повече вяра и търпение да бъдем в църквата отколкото просто да се опитваме да ходим с Бог сами, но това също е една възможност за нас да растем. Ние трябва да вярваме за църквата да стане всичко, което пророчествата на Писанието казват, че тя ще бъде, без значение от миналите опитности. Ще издигнем ли нашите минали опитности над Словото на Бог? Не пропускайте вашият призив и съдба! Бъдете живо въвлечени в местна църква!

Ако отговорите, че просто няма добра църква наблизо, тогава просто се присъединете към лоша. Това може да бъде най-голямата възможност от всички да растете в природата на Христос. Той се присъедини към човечеството когато ние не се съгласявахме с Него. Ако не можете да намерите църква с хора, които харесвате, или с които се съгласявате, това може да бъде дори по-добро отколкото да намерите някоя, в която се чувствате удобно сега. Просто помнете, вие ще бъдете изпитание за тях точно както те могат да бъдат за вас, но тези изпитания са възможности да бъдете променени в Неговия образ.

Ако отговорите, че просто няма добра или лоша църква наблизо, тогава или пътувайте на по-далечни разстояния за събранията или се преместете. Ако ние наистина търсим първо царството, което трябва да правим, ако очакваме да получим обещанието всичко останало да ни се прибави, ние ще изберем къде ще живеем според целите на царството на първо място.

Църквата не е цялото царство на Бог, но тя е основата на Божието царство. Църковния живот е основата на живота на царството. В това време, изграждането на Неговата църква е главното нещо, което Той прави на земята, и църквата ще бъде използвана за да подготви пътя и за влизането в Неговото царство. Преместете се на място, където можете да бъдете живо въвлечени в тази велика работа на царството, а не просто където можете да получите по-добра работа. Ако търсим първо Неговото царство, ние ще се преместим в църквата, в която се предполага да бъдем и ще се доверим, че всичко останало, включително нашата работа, ще си дойде на мястото точно както Той обещава. Това ще изисква вяра, но вярата е това, в което сме призовани да ходим, и без нея ние не можем да Му угодим.

Имах един приятел, който работеше усилено за да усъвършенства определени нива в своя плувен басейн. После той осъзна, че ако ги усъвършенства, веднага когато скочи в басейна той ще се провали отново. Също така, много хора искат църквата да бъде съвършена преди да скочат в нея, но ако това беше случаят, веднага когато скочат в нея ще я оплескат отново. Тези, които ще бъдат част от съвършената църква ще бъдат онези, които преминават през процеса с всички останали. Ако сега не сте перфектни, ще е по-добре да откриете някое не перфектно събрание, към което да се присъедините!

Може да има времена когато сме призовани да се оттеглим и да търсим Господа, и моя гореспоменат приятел направи това за определено време. Обаче, ако това е, което сме призовани да правим, ние няма да бъдем бягащи от негативната ситуация в църквата за да правим това. Ние сме призовани да ходим от слава в слава, от победа в победа, не от провал в провал. Ние никога не трябва да напускаме някаква ситуация без да спечелваме победа в нея. Ако сме призовани за време на уединение пред Господа, това много вероятно ще дойде когато се наслаждаваме на общението на светиите толкова много.

Научил съм се по трудния начин да не се доверявам на християнин, който няма жив църковен живот в местна църква. Във всеки случай до днес когато съм правил компромис и съм се доверявал на някой, който не е бил живо въвлечен в местна църква, е имало главен проблем под повърхността или духовна крепост в този човек. Може да има изключения за това, но аз все още не съм виждал такова.

Сатана обитава в тъмнината, която е неговото владение. Неговата сила идва от това да ни държи в неговото владение. Ако сме в истински здрав църковен живот, взаимоотношенията ще станат толкова близки, че ние няма да можем да крием много добре кои сме ние наистина. Аз вярвам, че повечето от хората, които се въздържат от жив, църковен живот в местна църква крият нещо. Те самите може да не знаят това защото измамата е измамна, но има нещо в тях, което не иска да бъде изложено на светлината. Ние се нуждаем от жив, истински, църковен живот в местна църква, ако не поради друга причина то за да обитаваме в светлината, и така няма да можем да крием кои сме. Ако нямате църква, намерете си бързо. Вероятно няма нищо по-важно, което можете да направите във вашия живот в това време.

Ако горното увещание ви засяга, тогава вие сте този за когото говоря, който вероятно има зли крепости. Ако съм ви засегнал с това, има нещо, което се опитва да ви държи в тъмнина. Бъдете честни със себе си и с Бог, и се покайте. Просто не е възможно да бъдете правилно свързани с Главата без да бъдете правилно свързани и с Неговото тяло.

Сега над нас е надвиснало времето когато никой няма да може да продължи, ако не е член на тялото на Христос. Никой служител няма да може да продължи, ако не е член от някой тим, което е истинското Новозаветно служение. Истинското християнство не е толкова религия колкото е взаимоотношение с Бог и с Неговите хора. Здравето на нашата вяра зависи от всяко едно от тези неща, което е причината защо ни се казва в 1 Йн.1:6-8:

Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.

Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исус [Христос] ни очиства от всеки грях.

Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.

Мнозина претендират, че имат такова специално взаимоотношение с Господа, че могат да пренебрегват взаимоотношението с Неговите хора. Това не е възможно наистина. Ако имаме специално взаимоотношение с Бог, ние ще имаме такова и с Неговите хора, в църквата. Гръцката дума, която е преведена “общение” в този текст по-горе е койнония, която също понякога е превеждана “участие.” Това е много повече от ръкостискане и потупване по гърба когато се видим един друг на църковна служба – това е живо, преплетено взаимоотношение, което прави двама или

повече човека неразделни.

Ако една част от вашето тяло е отрязана, тя няма да живее много дълго без да бъде бързо и правилно привързана. Същото е истина с всеки член на тялото на Господа. Чрез това взаимоотношение койнония е, където “кръвта на Неговия Син Исус ни изчиства от всеки грях.” Точно както частите на вашето тяло трябва да бъдат правилно свързани една с друга за да тече кръвта през тях, същото е истина за Неговото тяло, църквата. Понеже “живота е в кръвта” (вж. Лев.17:11), тази метафора загатва, че Неговия живот ще тече през църквата, която е правилно свързана заедно, което е също, което ни се казва в Еф.4:11-16:

И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,

за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;

докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;

за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости;

но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,

от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.

Първо, това увещание не е докато някои от нас достигнат, но “докато всички ние достигнем” (ст.13). Когато достигнем, очевидно е, че цялото тяло ще бъде правилно приспособено заедно с всяка част “правилно работеща,” което причинява растежа и изграждането в любов. Ние трябва да разберем, че няма да стигнем до там, където сме призовани да бъдем без останалата част от тялото. Затова, без значение от вашите минали опитности в църквата, започнете да обичате църквата. Тя е Неговото тяло. Те е съставена от Неговите деца. Без значение от техните настоящи обещания, ние трябва да ги обичаме заради Него. Както се казва ясно в 1 Йн.4:19-21:

Ние любим, защото първо Той залюби нас.

Ако рече някой: “Любя Бога,” а мрази брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.

И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.

Ако наистина Го обичаме, ние трябва също така да обичаме и Неговите хора. Ние сме части един от друг, та каче ако една част от вашето тяло е пострадала сурово или инфектирала, цялото тяло може да страда. Ние, също, сме съставени по същия начин в Духа. Следователно, подобава да се обичаме и да си служим един на друг дори и не поради някоя друга причина освен за това, че се нуждаем един от друг за да извършим това. Нуждата понякога произхожда от любов, но нека нашата цел да бъде любов.

Точно както Израел преминаха в Обещаната Земя като отделни племена, но една нация, тялото на Господа също е съставено от много различни движения или деноминации, но ние сме едно тяло в Него. Всички племена им беше заповядано да се бият за техните братя докато всички влязат в своето наследство, и ние, също, трябва да правим същото.

Затова, ние трябва да се радваме когато някоя църква или движение се придвижва напред, завзема нова земя, или има някакъв пробив. Когато някой го прави, това наистина е в полза на всички нас. Точно както различните племена помагаха на другите да завземат тяхното наследство и не можеха да се върнат в наследството си докато всички не бяха се добрали до своите си, ние трябва да желаем да се присъединим към другите докато те се бият за тяхното наследство, въпреки че то не е нашето специфично. Обаче, то е наше в смисъл, че ние всички сме части един от друг.

Поради тази причина преди години аз си създадох навик да се моля за всяка църква, през която минавам, за всяко служение, което виждам по телевизията, и всеки път когато чувам за велики неща да се случват в друга църква или служение, молейки се за тях да превъзхождат още повече. Ако събрание близко до нас започне да има някакви проблеми, които забелязваме, ние се опитваме да помогнем. Ние трябва да започнем да виждаме нашето наследство като свързано с цялото тяло на Христос.

Първосвещеникът имаше нагръдник, на който носеше камък за всяко племе на Израел. Това беше така за да могат всички Божии хора да бъдат носени в неговото сърце. Ако ще ходим във висшето призвание, ние, също, трябва да носим всички Божии хора в нашето сърце. Главния плод на Обещаната Земя е любов. Когато християните започнат да се обичат един друг, църквата ще стане най-славното място на земята. Тогава тя ще бъде земя, на която всички ще се чудят и ще искат да бъдат част от нея.

За да разберем Обещаната Земя на Бог, ние трябва да разберем плодът на Духа. Последните няколко седмици ние обработвахме земята за да можем да отгледаме този плод. Аз осъзнавам, че повечето от вас вече ходят в голяма част от това или вие нямаше да четете това Слово за Седмицата, но ние се стремим да сме превъзходни повече и повече.

Може да има някои нови разбирания за плода на Духа в идващите изучавания, но това не е смисълът. Понякога ние просто трябва поливаме семената, които вече са посяти в нас за да могат да растат. Дали сеем нови разбирания или просто поливаме стари, целта е да растем в плода на Духа. Тогава, с основата на праведен характер, може да ни се повери повече сила и власт докато Обещаната Земя не е само завоювана, но притежавана като наследство.

Плодът на Земята, Част VIII

от Рик Джойнър

8 август, 2005

Ние разисквахме накратко как лехата за плодът на Духа е Новозаветният църковен живот. Разбира се, друга главна леха за този плод е семейният живот. Ето защо и двете, църковният живот и семейният живот, са под такава атака в наши времена. Обаче, в тези времена е когато най-великия църковен живот и най-великите семейства ще се появят.

Както разисквахме преди, Господ Исус можеше да върже дявола и да вземе владението над света веднага след Неговото възкресение, тъй като Той го купи напълно чрез кръста. Обаче, преди да вземе владението над този свят, Той искаше да даде възможност на много други да станат синове и дъщери на Царят. Тяхната

вярност ще бъде доказана като издържат яростните атаки на света и дявола, и остават верни.

От падението, дяволът се хвали, че венеца на Господното творение, човечеството, което Той създаде специално за да има взаимоотношение и да обитава с него, когато му е даден избор, избира злото вместо правдата, дори когато живее в най-съвършените условия. Поради това дявола се хвали, че имайки право на избор, цялото творение ще избере неговите пътища вместо пътищата на Господа. Преди да дойде краят, Господ ще има народ, който ще сложи край на тази хвалба. Дори в най-тъмните времена, в най-лошите условия, срещу всички яростни атаки, които адът и света могат хвърлят върху тях, те ще останат верни, избирайки праведността вместо злото, за да се покоряват на Бога вместо на злият. По този начин, те дори ще станат свидетели за началствата и властите, също както и за

останалото творение, че Бог и Неговата истина винаги ще триумфират накрая.

Затова, колкото по-голямо е изпитанието, толкова по-голямо е свидетелството. Дори ангелите ще признаят, че вярната църква, която е издържала най-големите изпитания и е останала вярна, е достойна да бъде техен съдия. Поради тази причина най-великия плод на Духа расте в най-трудните условия, което е причината защо ни се дава важното увещание в Як.1:2-4, 12:

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

Точно както издръжливостта на един бегач не се увеличава докато не натисне през миналите си ограничения, нашата вяра не расте докато не сме поставени в условия, които изискват повече вяра отколкото сме имали преди. Нашата любов не расте докато ние не сме поставени в ситуация, където се изисква повече любов отколкото сме имали преди. Същото е истина за нашето търпение, нашият мир, и т. н. Поради тази причина, докато стоим на пътя на живота ние можем да очакваме да минаваме през някои изпитания, които ни помагат да растем. Когато научим това, тези изпитания не са нещо, което да избягваме, но ги прегръщаме като възможности и радостта, за която Яков говори.