Плодът на Земята, Част 1 от Рик Джойнър

1) Да има приятелство с Бог

2) да обработва Градината

3) Да бъде плодоносен и да се размножава

4) Да управлява земята

Това са все още четирите главни цели защо всеки един от нас е тук. Да бъдем задоволени, което е да изпълним нашата цел, означава, че ние трябва да станем това, което сме били създадени да бъдем, и да вършим това, което сме създадени да вършим, което означава, че ние ще извършим тези главни цели за човека. Ако хората не израстват в това, те ще бъдат разочаровани и в дисонанс до тази степен.

На всеки от нас е дадена духовна градина точно както на първите мъж и жена. Всеки от нас трябва да открие своята градина – мястото, което ни е било дадено да обработваме, да даваме плод, и над което да вземем власт. Обаче, за да работи това, ние трябва да ходим с Бог в нашата градина. Господ е замислил това да бъде съвместно предприятие с Него.

Градината, която всеки от нас има е собственото ни сърце. Както сме увещани в Пр.4:23: “Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.”

Ние трябва да наблюдаваме семената, които позволяваме да бъдат сяти в нашето сърце. Трябва да бъдем сигурни, че доброто семе е поливано, и че плевелите, грижите и безпокойствата на този свят са изкоренени. Ние трябва да наблюдаваме тези семена докато растението узрее и има плод.

Също така всички ние имаме градина от собствените ни семейства. Ние трябва да вършим същото нещо тук. Ако не култивираме праведност и плодът на Духа в нашите семейства, не трябва да бъдем изненадани когато делата на плътта започнат да се изявяват вместо плодът, за който се надяваме.

Също трябва да гледаме на мястото, където се покланяме, работим, пазаруваме, и живеем като наши градини, които Господ ни е дал за да отглеждаме плод. Ние трябва да сеем семена, да ги поливаме, и да вземаме духовна власт над всички тези места докато имаме плод. Трябва да запомним, че ние сме тука за да даваме плод, и ако пребъдваме на Лозата ще даваме, където и да сме посадени.

Отглеждането означава работа, а това означава отговорност. Ако обработваме тези градини, където сме, ние няма да бъдем толкова склонни да спрем работата си и да ки оставим заради по-добра възможност за работа. Много християни не са в географската Божия воля за тях защото те са избрали къде да живеят според възможност за работа вместо чрез търсене първо на царството. Ако първо търсим царството, Той обещава, че всичко друго, което ще включва работата, от която се нуждаем, ще ни бъде прибавено.

Няма да имаме истински мир или истинско задоволяване в нищо, което вършим на тази земя, ако това не е резултата от търсенето ни първо на Неговото царство. Ако не правим това ние няма да пребъдваме на Лозата, и следователно няма да даваме плода, който наистина ще е от значение когато всички неща се пресмятат в онзи велик съден ден.

Тези, които наистина обичат Господа над всичко винаги ще търсят първо Неговото царство и Неговите цели. Тези, които не служат на идоли, на които са позволили да засенчат Него в тяхното посвещение. Бягайте от идолопоклонство като търсите Господа и Неговото царство. Както Питър Лорд веднъж казал, “Главното нещо е да държиш главното нещо като главно нещо.”

Плодът на Земята, Част XI

от Рик Джойнър

29 август, 2005

Тъй като започнахме нашето изучаване за отделните характеристики на плодът на Духа описан в Гал.5:22-23, трябва да си припомним, че те са точно това – отделни характеристики на “плодът на Духа,” единствено число, не плодове, множествено число. Ако имаме един плод, ние ще имаме всички тези неща. Ако загубим един плод, ние ще загубим всички тези неща. Те са неразделни.

Не става въпрос да ставаме прекомерно технически. Важно е да разбираме единството на разнообразието, което е природата на Духа. Ако имаме Духа, ние трябва да имаме всички Негови характеристики или “плодът на Духа” заедно в нашия живот. Въпреки това, ние ще изучаваме тези характеристики поотделно, докато също така се стремим да разберем как те са взаимосвързани и изградени една върху друга.

Когато погледнем първата описана характеристика, “любов,” разбираемо е, че има почти неизброим брой книги написани по предмета. Със сигурност, ние ще изучаваме Божията любов цяла вечност, и дори това няма да бъде достатъчно дълго! Въпреки че можем да направим много повърхностно изучаване на този велик предмет в този формат, ние трябва да започнем с Божията неизмерима любов защото тук е, където всяка истинска любов започва.

Крайната демонстрация на Божията любов е кръста. Отново, цялото творение се чуди на кръста, и ние, също, ще се чудим вечно за него. Както виждаме в книгата Откровение, поради Неговата демонстрация на любов на кръста, изглежда, че основното име на Божият Син винаги ще бъде “Агнето.” Кой може наистина да погледне кръста и да не бъде залят от любовта на Бог? Това че Бог даде Собствения Си Син и това че Синът остави цялата Си слава в небето за да стане човек, издържайки всичко, което претърпя заради нашето изкупление и спасение, винаги ще бъде най-великата демонстрация на Божията любов и характер.

Поради това, което Той направи, кой може наистина да Го види и да не Го обича? Ето защо великия апостол Павел, след много години на най-великото мисионерско служение за всички времена, осъзна, че тайната на успеха беше просто проповядване на кръста. Никога няма да има нещо, което да описва Бог повече от кръста защото посланието е любов. Няма нищо толкова непреодолимо, толкова поразително в своята широчина и дълбочина, или толкова отвъд всичко, което простия човек някога може да измисли.

Дори Наполеон, когато прочел Евангелието на Йоан, отбелязал, че ако Исус не бил Божият Син, тогава този, който е написал Евангелието е бил защото той познавал хората, и никой човек не може някога да дойде с такава история като тази! Ако изобщо, историята на Евангелието не е за вярване понеже е толкова по-висша от всичко, което човек може да схване, и ние можем да видим това само “през тъмно стъкло” в този живот. Обаче, да видим и да повярваме е най-висшата цел, която можем да достигнем в този живот.

Чрез разбирането на тази любов на Бог разкрита чрез кръста може да има такова дълбоко въздействие върху всеки живот, карайки някой да започне да живее наново, бивайки новороден. Живота в светлината на кръста е радикално различен от всеки друг живот, който можем да водим на тази земя. Поради него, всичко се променя. Когато наистина видим кръста и жертвата, която Той направи за нас, ние не можем да направим нищо освен да Го обичаме и да преследваме подобен живот на жертва, желаейки да вършим всичко за Него и за евангелието, което свидетелства за тази велика любов.

За да започнем истински да виждаме кръста, най-самопожертвователното дело от страна на най-великото Същество, Самият Създател, не можем да направим нищо освен да започнем да разнищваме себичността на падналата човешка природа. Колкото по-ясно виждаме кръста и Божията любов, толкова по-пожертвователни ще бъдем в собствения си живот. Истинския християнски живот е живот на жертва, живот на кръста. Това е, което Самият Господ направи ясно в Мт.16:24-25:

Тогава Исус каза на учениците Си, “Ако иска някои да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, и да вземе кръста си, и да Ме следва.

“Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен ще го намери.”

Истинска любов е противоположна на себичността. Тя се фокусира на интересите на другите повече отколкото на себе си. Истинската любов се фокусира първо и преди всичко на интересите на Бог. Само живеейки за и в любовта на Бог можем да правим това, което наистина е в най-добър интерес за някой друг, включително за себе си.

Да обичаме Бог е първата и най-важна заповед, която ние трябва да се стремим винаги да държим първа. Ако обичаме някой или нещо повече от Бог, тогава ние сме направили това нещо идол. Ако не обичаме Господа повече отколкото обичаме всеки друг, ние няма да обичаме другите по начина, по който трябва. Запомнете: “главното нещо е да държим главното нещо като главно нещо,” а да обичаме Бог е главното нещо, за което сме били създадени. Това е най-главното ни постижение, а любовта към Бог е нашето най-ценно притежание.

“Ние обичаме, защото Той първи ни възлюби” (Йн.4:19). Как можем да Го видим и да не Го обичаме? Действително няма по-привлекателно същество във вселената от Бог. Колкото повече Го опознаваме, толкова повече ще Го обичаме. Както ни се казва в 1 Йн.4:16:

“И ние сме познали и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов, и този, който пребъдва в любовта пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.”

Ако наистина познаваме Бог по-добре, ние ще Го обичаме повече. Ние ще Го обичаме повече, и ще обичаме и другите повече, както също ни е гарантирано в 1 Йн.4:20-21:

“Ако някой казва, ‘Обичам Бога,’ а мрази брат си, той е лъжец; защото този, който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, когото

не е видял.

И тази заповед имаме от Него, че този, който обича Бога трябва да обича и брат си.”

Има различни видове любов и различни степени на любов. Без съмнение обаче, любовта трябва да бъде главен стремеж на всеки християнин, точно както ни се казва в главата, която мнозина смятат за най-великата в Библията, 1 Кор.13, великата проповед на Павел описваща точно какво е любовта. Не е възможно да се направи това отделно от великия апостол, и няма да бъде уместно да се направи някакво изучаване на любовта без да се разгледа това. Затова, аз я цитирам по-долу за ваше удобство. Следващата седмица ние ще разгледаме стих по стих тази велика проповед.

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.

Плодът на Земята, Част XII

от Рик Джойнър

5 септември, 2005

РАДОСТ

Посред толкова много страдание, на което сме свидетели от бедствието Катрина, това изучаване може да изглежда не на място. Обаче, аз мисля, че времето е много подходящо. Това е радостта на Господа, която е нашата сила във всяка ситуация, и ние можем и трябва да се радваме в Него във всяка ситуация.

Миналата седмица ние изучавахме любовта. Следващата характеристика на плодът на Духа описан в Гал.5:22 е “радост.” Понеже това е характеристика на Святия Дух, тя трябва да бъде характеристика на всички, които имат Духът. Това не означава, че християните понякога не могат да чувстват скръб, печал, или дори гняв, но ние трябва на първо място да бъдем радостни, а тези неща да бъдат изключения в изключителни ситуации. Ако има повече скръб или гняв и т. н., в нашия живот отколкото радост, тогава ние не пребъдваме в Святия Дух както трябва да бъде.

Сега нека да приложим това за някои много реални и настоящи ситуации такива като бедствието от урагана Катрина, неотдавнашното цунами, и други ужасни проблеми, които идват върху света почти постоянно. Как можем да бъдем радостни посред всички тези трагедии?

Първо, радостта на Святия Дух идва с благодатта и достойнството на Святия Дух, който никога не може да бъде безчувствен към страданието на някой. Всъщност, ни се казва, че ако една част от тялото страда, ние трябва да страдаме с нея (вж. 1 Кор.12:26). Също ни се казва на много места, че Самият Господ споделя нашите страдания. Ако Той ги споделя, и Той е всесилен, защо просто не направи нещо за тях? Ако Той го направи, цялото преживяване на този свят, и на този живот, няма да има никакво значение.

Както ни се казва в Пс.115:16, “Небесата са небеса на Господа, а земята Той даде на човешките синове.” Господ даде власт над земята на хората, което е причината защо Той няма да се намеси докато не Го помолим, и обикновено няма да го направи докато имаме толкова лошо скалъпени неща, че те са далеч извън нашия контрол. Той въпреки това е благодатен и достатъчно милостив за да се намесва много често. Всички неприятности в края на този век ще бъдат резултата от решението на човечеството да живее без Бог. Когато ние толкова оплескаме този свят, че целия живот на планетата е в опасност, Той ще се намеси. Въпреки това, ние трябва да разберем, че големите проблеми, които срещаме не са Негова грешка, но наша. Нашето спасение започва със смирението да приемем това, което се нарича покаяние.

Християните, които са построили своите къщи на Канарата, което е и да слушаш и да се покоряваш на думите на Господа, имат царство, което не може да бъде разклатено. Има радост, която трябва да имаме защото познаваме Царят и ние знаем, че Той има власт над всичко. Той също ще направи всичко да работи за доброто на Неговите хора, така че въпреки, че ние сме временно наранявани, ние имаме една дори по-дълбока радост, която прави нашето страдание далеч по-поносимо. Въпреки че ние, също, страдаме понякога, ние имаме надежда, която знаем, че никога няма да ни разочарова.

Отново, ние също трябва да държим това в ума си, че плодът на Духа е наречен плод защото, като плод, той се обработва и расте. Как можем да направим радостта да расте в нашия живот? Първо, ние сеем семена, поливаме ги, плевим ги, и ги пазим докато плода се появи и узрее. Ако имаме проблем с депресия, ние трябва да се фокусираме повече на нещата, които ни носят радостта на Господа.

Ако имате проблем с депресия, не четете трагични истории нито гледайте трагични програми през цялото време. Колкото и завладяващи да са новините, не се фокусирайте прекомерно на тях. Нашата новинарска медия едва ли знае как да изложи нещо по позитивен начин, и тези, които получават повече от своята информация от новинарската медия естествено ще бъдат депресирани и постоянен обект на страх и панически атаки. Не се фокусирайте на своите лични трагедии толкова много, но решете, че вие ще благодарите на Господа за всичко, което Той е допуснал във вашия живот, защото то със сигурност ще донесе добро. Гледайте и четете много комедии вместо трагедии. Смеха е един от чудесните дарове, които Бог ни е дал, и ние трябва често да се смеем. Както ни се казва в Пр.17:22, “Веселото сърце е добро лекарство.” Има изцеление в радостта!

Втор.28:47-48 е много поучително относно силата на радостта и последствията от това, ако я нямаме: “Защото не си служил на Господа твоя Бог с радостно и весело сърце, за изобилието на всичко; затова ще служиш на своите врагове…” Или може да се каже, че ако не служим на Господа с радост, ние ще завършим отивайки в робство. Ето защо “святия смях” действително довежда много хора до това да бъдат изцелени и освободени от ярема на робството.

В 1 Лет.12, ние четем колко много радост имаше в Израел когато Давид беше направен цар. Също така, цялото небе се радва когато само един човек се подчинява на Господството на Исус. Най-великата радост ще бъде когато Царят идва за да установи Своята власт над земята. Ние можем да започнем да имаме и да разпространяваме тази радост като подчиняваме живота си на Неговата воля.

Има причина защо Господ заповяда много повече празнуване отколкото постене. Ако хората са радостни, това се отразява на лидерството на тези във власт. Затова, радостта на хората на Господа трябва да бъде дълбока и заразителна. Най-голямата радост от всички е, че всичко, дори най-лошите проблеми и трагедии на тази земя са временни. Царят ще се върне за да установи Своето царство, и когато Той го направи Той обещава, че повече няма да има скърбене, плачене, болка, или смърт. Как можем да не бъдем постоянно в страхопочитание и възхищение от нашия Бог? Как можем да не бъдем далеч по-дълбоко радостни отколкото скърбящи, освен ако не сме позволили на грижите на този настоящ свят да задушат нашето познаване и виждане за вечността?

Плодът на Земята, Част XIII

от Рик Джойнър

12 септември, 2005

МИР

“Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божии синове” (Мт.5:9).

“Благословен да е Господ Израилевия Бог, защото ни посети и извърши изкупление за Своите хора,

и издигна рог на спасение за нас в дома на Своя слуга Давид, --

както е говорил чрез устата на Своите славни пророци от миналото,спасение от нашите врагове, и от ръката на всички, които ни мразят; за да покаже милост към бащите ни, и за да Си спомни святият Си завет, клетвата, с която се закле на нашия баща Авраам, да ни даде да бъдем свободни от ръката на враговете ни, за да можем да Му служим без страх, в святост и праведност пред Него през всичките ни дни.

“И ти детенце, ще бъдеш наречен пророк на Всевишният; защото ще вървиш пред лицето на Господа за да приготвиш Неговите пътища; да дадеш на Неговите хора познаването на спасението чрез прощаването на

греховете им, поради нежната милост на нашия Бог, с която ще ни посети Зората от свише, за да освети тези, които живеят в тъмнина и в сянката на смъртта, за да оправи краката ни в пътя на мира.”

Заключението на всичко, което Той дойде да направи беше “да оправи краката ни в пътя на мира.” Поради тази причина ние трябва да изпитаме нашето ходене за да видим дали това наистина е било нещо, в което сме израснали и дали е плодът, който оставяме зад себе си. Еф.2:17 заявява: “И Той дойде и проповядва мир на вас, който бяхте далеч, и мир на тези, които бяха близо.” Също виждаме това и в първата небесна прокламация за Неговото раждане, записана в Лк.2:13-14:

И внезапно се яви с ангелът множество небесно войнство хвалещо Бога, казвайки “Слава да бъде на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.”

Тъй като това е толкова основна причина защо Господ дойде на земята, това ще бъде една от главните характеристики на тези, които участват в Неговото изкупление. Той дори е наречен “Княза на Мира,” и също така тези, над които Той наистина царува ще бъдат примери за този мир.

Обаче, мирът на Господа не e като мира на света. Мира на света е основан на компромис и на човешки съюзи, които никога няма да бъдат достатъчно силни за да издържат. Неговия мир е основан на Неговата власт да управлява и да доведе човечеството и останалото творение в хармония чрез Себе Си. Няма траен мир извън Него, и в края на този век това ще бъде демонстрирано за цялото творение за цялата вечност, че Той единствен е Отговорът за нашите проблеми. Мирът може да се открие единствено чрез връщане в хармония с Бог и с Неговата воля.

В надигащия се конфликт и безпорядък, Неговият мир ще бъде демонстриран от Неговите хора, и това ще стои в увеличаващ се контраст на конфликтите и безпорядъка. Чрез Своята благодат и милост, посред всичко, което идва, Той ще направи мирът Си на разположение за всички, които ще дойдат при Него. Ако сме мъдри, ние ще дойдем при Него сега. Ако претендираме, че Го познаваме, но нямаме Неговия мир, тогава ние не Го познаваме както трябва. Сега е времето да открием Него и Неговият мир. Неговият мир е по-силен от всеки човешки проблем и всеки хаос.

Както говорихме, ако пребъдваме в Господа, ние също така ще изявяваме Неговия характер, който е плодът на Духа. Следователно, всеки християнин трябва да има като главно видение за своя живот да расте в плодът на Духа. Мнозина правят посвещение да растат в любов, която е наречена най-голямата от тези (вж. 1 Кор.13:13) и със сигурност това е правилното нещо. Ние също трябва да имаме като главно видение да растем в мира на Господа.

Мирът в действителност е важна част от плодът на Духа, която свързва всички други заедно. Ако изгубите своя мир, вие също бързо ще изгубите търпението си, благостта си, себе-контрола си и т. н. Ето защо повечето от атаките на дявола срещу нас са насочени към това първо да откраднат нашия мир. Ако той може да ни направи обезпокоени и раздразнени, той най-малко ще може да ни избута далеч от волята на Бог в нашия живот.

Много християни позволяват техните грижи да диктуват курса на техния живот повече отколкото Духът на Бога. Грижите или безпокойствата не са плодът на Духа, и Господ никога няма да ни води с тези неща. Недоволството и негодуванието не са плодът на Духа, и ако позволяваме на тези неща да диктуват това, което правим, те, също, ще ни отведат далеч от волята на Бог в нашия живот. Ако ще следваме Духът, ние ще пребъдваме в плодът на Духа, който е “любов, радост, мир, търпение, кротост, любезност, вярност, благост, себе-контрол” (Гал.5:22-23).

Името “Господ на войнствата,” което означава “Господ на армиите,” е използвано за да опише Господа десет пъти повече от другите имена използвани за Господа. Той е войнствен Бог. За да Го разберем наистина, ние трябва да разберем Неговите войнствени характеристики. Неговите хора също така са призовани да бъдат Негова армия както и Негова невяста. Обаче, не се казва, че “Господ на войнствата” е този, който ще смаже Сатана под краката ни, но “Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви” (Рим.16:20). Чрез пребъдване в мирът на Бог времето на дявола в нашия живот се отнема, “портите на ада” са затворени, и той е напълно смачкан.

Докато света расте в страх, тези, които познават Бога ще растат в мир. Ние няма да разбираме времената или курса, който трябва да поемем без да пребъдваме в Неговия мир, защото извън Неговия мир ние не пребъдваме в Неговия Дух, който единствен може да ни води в истината. Ето защо ние трябва да се научим сега да се покоряваме на великото апостолско увещание във Фил.4:4-7:

Винаги се радвайте в Господа; пак ще кажа, радвайте се!

Нека вашия кротък дух да бъде познат на всички хора. Господ е близо.

Не се безпокойте за нищо, но във всичко с молитва и молба направете прошенията си познати на Бога с благодарение.

И Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, ще пази сърцата ви и умовете ви в Христос Исус.

Както виждаме тука това е “Божият мир,” който пази сърцата ни и умовете ни и ги държи в Христос Исус. Ние трябва да се научим бързо да разпознаваме всичко, което атакува нашия мир и се опитва да го открадне. Ние трябва да решим, че всеки път когато дявола се опитва да открадне нашия мир, ние ще растем в мир и това ще бъде голяма възможност да направим това. Самото нещо, което ще открадне нашия мир, ако му позволим, ще укрепи мирът ни, ако му се съпротивим.

Божият мир е вкоренен в уповаване на Бог. Ние имаме мир защото знаем кой е Той, Царя на царете, който е над всяко началство и власт и господство. Ние се доверяваме на Неговия авторитет и знаем, че нищо не може да ни докосне освен, ако Той не му позволи, и ние Му се доверяваме като знаем, че всичко, което Той позволява е за наше добро. Както Той е обещал в Своето Слово което е сигурно в Рим.8:28: