Плодът на Земята, Част 1 от Рик Джойнър

И ние знаем, че Бог прави всичко да работи за добро за тези, които обичат Бога, за тези, които са призвани според Неговото намерение.

Поради тази причина ние можем, както увещанието по-горе ни насърчава, “Винаги се радвайте в Господа” и “не се безпокойте за нищо.” Ние можем да имаме радост във всичко, дори в нашите изпитания, защото знаем, че Той прави всичко да работи за наше добро. Тези, които се доверяват няма да се безпокоят. Тези, които се доверяват ще позволят на техния кротък дух или търпение да бъде познато на всички защото те ще стоят в пълен контраст на страховете и грижите, които идват върху онези, които нямат тази вяра.

Плодът на Земята, Част XIV

от Рик Джойнър

9 септември, 2005

МИР, Част II

Ние прекарваме малко повече време на този аспект на плода на Духа защото той е толкова решителен за да пребъдваме в Духа, и ще става все по-решителен за нашите времена.

Както говорихме в детайли преди, че най-висшата цел за човека е да бъде обиталище на Бог. Ако пребъдваме в Него, Той ще пребъдва в нас. Следователно това трябва да бъде най-висшата цел на всеки от нас. Това трябва да бъде най-големия фокус, който ние имаме всеки ден. Истинския успех на нашия живот във всяко нещо ще зависи от това единствено нещо.

Тази е причината, че ние трябва да се стремим да разберем обиталищата на Бог в Писанието, защото всяко едно е откровение за характеристиките на тези, в които Той ще пребъдва. От особено значение е факта, че след като влязоха в Обещаната Земя, Божието обиталище беше Сило, което означава “мир.” Единственото място, в което Той се премести беше Ерусалим, което означава “град на мир.” Очевидно това е откровение за основната характеристика, която Той търси в тези, в които ще пребъдва – мир.

Всички метафори, които Господ използва в Писанието са избрани защото те са откровение за нас за Неговите пътища и цели. Не е случайност, че Господ е избрал гълъб да бъде символът на Святия Дух, който трябваше да пребъдва с Исус и с нас. Гълъбите са едни от най-чувствителните от всички птици. Те също така са много подбиращи къде ще кацнат, избиращи само тихи, мирни места. Вие никога няма да откриете гълъби да правят гнездо около места, където има много суматоха.

Свраките, които са сродни с гълъбите, не са по този начин, но те ще се установят навсякъде, или при всеки, който ще ги храни. Святия Дух не е сврака! Както Р. Т. Кендал заявява толкова добре, малцина могат да направят разлика между истинско движение на Святия Дух и “религия на сврака.” Следователно, много християни ще се тълпят около всичко, и ще се приземяват на всичко, но тези, които познават Святия Дух няма да бъдат по този начин.

Заслужава си да се отбележи, че Господ каза на повече от 500 човека, които бяха видели Господа след Неговото възкресение да отидат и да чакат обещанието на Отец в Ерусалим, но в деня когато Святия Дух дойде те бяха останали само 120. За 120-те на Денят на Петдесятница се казва, че “те бяха в един акорд” (Деян.2:1 KJV), в единство, или в мир един с друг. Мирът и единството са по-важни от бройките когато се стремим да привлечем Святия Дух. Както нашия приятел Франсис Френджипейн обича да казва, "В молитва четирима в единство разбиват пълна къща.”

Ние често се стремим да съберем колкото можем повече хора защото мнозина получават своето насърчени от бройката. Обаче, това е повтарящо се свидетелство на историята, че най-великите движения на Святия Дух са започвали в малки групи, които са били в единство, фокусирани на една цел. Разбира се, когато Святия Дух започва да се движи мнозина ще бъдат привлечени към това, и много такива движения живеят кратко защото е лесно да бъдем отклонени от желанията на хората вместо да държим вниманието си на това, което привлича Святия Дух.

Мирът е основно изискване за мястото, където Господ ще обитава, защото чрез Неговото обиталище Той ще донесе мир за земята. Ние виждаме това във великото обещание, което Господ дава относно Неговия възстановен дом в Аг.2:9:

“Последната слава на този дом ще бъде по-велика от предишната,” казва Господа на войнствата, “и на това място Аз ще дам мир…”

Виждаме това също и в Пс.122:6-9:

Молете се за мира на Ерусалим. Нека да благоденстват тези, които те обичат.

Нека мирът да бъде отвътре стените ти, и благоденствие в палатите ти.

Заради братята ми и приятелите ми, аз ще кажа сега, “Нека мирът да бъде с теб.”

Заради домът на Господа нашия Бог аз ще търся доброто ти.

Бог неведнъж е наричан “Богът на Мира” в Новият Завет, и както изучавахме миналата седмица, това е “Богът на Мира,” който смазва Сатана под нашите нозе. Ако пребъдваме в мирът на Бог, това напълно ще смаже работата на дявола, където и да ходим (вж. Рим.16:20). Ето защо ни се казва в Еф.6:15, че нашите нозе трябва да бъдат обути с “евангелието на мира.” Мирът на Бог е основно противопоставяне на духът на този свят, който винаги се стреми да разпространява борба и конфликт. Поради тази причина Павел написа важното увещание в Рим.14:17-19:

Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда мир и радост в Святия Дух.

Защото този, който служи по този начин на Христос е приемлив за Бог и одобрен от хората.

Така че нека тогава да преследваме нещата, които служат за мир и за изграждане един на друг.

Мнозина са в постоянно преследване на радост, но рядко я откриват защото не вървят по пътя, който води до истинска радост – който е първо да се преследва праведност, или да се върши това, което е правилно, и после мир, които заедно носят истинска радост. Както ни се казва в този текст, това е царството на Бог или как ние влизаме в царството. Също ни се казва, че начина, по който се изграждаме един друг е като преследваме нещата, които служат за мир. Самият мир е назидателен фактор. В този свят, който е все по-забързан и разединен, мирът на Бог ще бъде все по-драматичен контраст за света, и все по-голямо съкровище за тези, които го намират.

Друг забележителен стих в Писанието за мира се намира в Евр.12:14, “Преследвайте мир с всички хора, и освещението, без което никой няма да види Господа.” Помислете за това. Казва ни се да преследваме мир с “всички хора,” не само с тези, които са част от нашето обкръжение или дори нашата вяра. Това не означава, че ние ще имаме мир с всички хора, но това трябва да бъде наше главно посвещение, и трябва да бъде толкова важно да вършим това, ако очакваме да “видим Господа.”

Следващия стих, 15, казва, “Внимавайте някой да не отпадне от благодатта на Бог; да не порасте никакъв корен на горчивина, който причинява безпокойство, и чрез това мнозина да се осквернят.” В моите изучавания на църковната история изглежда, че множеството от фалшивите учения, или тези, които са донесли деления за църквата, предимно са били причинени от нараняване или отхвърляне, което прави нараненият или отхвърленият да си оформи собствено учение в реакция на това. Разбира се, такива обикновено могат да откриват Писания, които ще съвпадат с техните учения когато са извадени от контекст, или изопачени, но е лесно за тези, които познават истинския мир на Бог да разпознаят такава горчивина и корените на горчивината. Обикновено тези, които са привлечени към такива движения или учения са единствено тези, които са също наранени.

Истинското християнство е основано на прощение. Само когато прощаваме ще имаме мир и няма да вършим или учим нещата, които причиняват деление в църквата. Ние трябва да преследваме мир за да видим Господа защото Той е Княза на Мира. Ако Го видим, ние ще видим Неговия мир. Ако пребъдваме в Него, ние ще имаме Неговия мир.

Евр.12:14 също споменава изискваното освещение, което трябва да имаме, за да видим Господа. Това е свързано с преследването на мир, защото, както ни се казва в 1 Сол.5:23 и във 2 Петр.3:14 това е “Богът на Мира,” който ни освещава. Не е възможно да се живее истински свят живот без да се пребъдва в мирът на Господа.

Легализма, който мнозина бъркат с истинската святост, е живот на борба и безпокойство някой да не отпадне някак си, докато истинската святост е основана на дълбоко доверие в работата на кръста на Исус, и любов към Него, която ни принуждава да желаем да Му угаждаме във всичко. Истинската святост е мотивирана от любов към Бог, не от страх от наказание. Истина е, че страхът от Господа е началото на мъдростта, но това не е зрялото заключение на мъдростта, което е любов.

Както ни се казва в Еф.2:14, Исус е нашият мир. Няма истински мир на тази земя освен Него, и това ще става все по-явно в идните времена. Тъй като Той седи в небесата, над всяко началство и власт и господство, Той никога не се безпокои или разклаща, дори от най-лошите неща, които се случват на земята. Ако пребъдваме в Него ние, също, ще имаме съвършен мир във всичко. Това трябва да бъде главна цел на всички християни във всички обстоятелства. Във всичко, не се фокусирайте на проблема, но на Решението, Самият Господ, и ще имаме мир.

Във Фил.4:7 ни се казва, че това е “мирът на Бог,” който пази сърцата ни и умовете ни в Христос Исус. Не позволявайте на нищо да краде мирът ви.

Плодът на Земята, Част XV

от Рик Джойнър

26 септември, 2005

МИР, Част III

Преди няколко години аз имах един сън, в който изкачвах една планина с хиляди други хора. Стотици бяха свързани заедно чрез спасителни въжета, които планинските катерачи използват; мнозина падаха от планината и биваха изгубвани понеже мнозина не забиваха техните подпори достатъчно дълбоко в земята. Ако някой отстъпеше, често мнозина бяха изгубени. Аз знаех в съня, че тези подпори бяха истината. Поради тази причина, във всяко изучаване, което правя, и във всички мои писания, аз се опитвам да забия подпорите на истината в земята колкото мога по-дълбоко. Това също е причината за цялото това повторение и преглед в тези изучавания.

Ако развиете тази стратегия във вашия живот, отивайки по-дълбоко и по-дълбоко в здравата, библейска истина, вие няма само да бъдете по-силни, и по невредими в Господа поради това, но то може да спаси вашия духовен живот, също както и живота на другите, с които сте свързани. Ние ще се нуждаем от това посвещение повече и повече през идните времена. Това също е причината защо паркирахме на плода на Духа за толкова дълго. Ако пребъдваме в Господа, ние ще имаме Неговата природа.

Да пребъдваме и да растем в плода на Духа ще бъде крепост за нашите души, но дори повече, това ще ни постави в позиция да бъдем използвани повече от Господа. Ние не сме тук просто за да правим това през този живот – ние сме тук за да надвием над врага и да освободим пленниците. В Йн.17:18 Господ Исус каза на Отец, „Както Ти Си Ме пратил в света, Аз също изпратих тях в света.” Причината, поради която Той беше пратен в света беше „за да разруши делата на дявола” (вж. 1 Йн.3:8). Главния начин, по който делата на дявола са разрушени в нашия живот е чрез пребъдване в Святия Дух. Когато сме победили злото в нашия живот, тогава можем да бъдем използвани да освобождаваме другите.

Така че нашата цел не е просто да изучаваме този плод, но да растем в него. Това изучаване е поставено в началото на нашето изучаване на пророчествата за последните времена, защото ако не пребъдваме в Духа, и не следваме Духа, ние няма да можем да разберем наистина какво означават тези пророчества, много по-малко да бъдем правилно подготвени за тях.

Божият мир не е споменат като една от великите дарби, но, както дискутирахме, той е този, който поддържа всички тях. Ако загубите своя мир, вие ще загубите търпението си, любовта си, и т. н. Също Божият мир е този, за който ни се казва, че ще смаже Сатана под краката ни (вж. Рим.16:20). Сега ние искаме да разискаме малко по-практично как става това.

Когато веднъж бях помолен да говоря на една конференция за професионални атлети аз се натъкнах на много интересно и проницателно изучаване, което мислех, че се свързва с това колкото се може в практични термини. Авторът на тази статия беше психолог, който беше изучавал за повече от 12 години това, което атлетите наричат „зоната.” Зоната е място на свръх изпълнение, където дори най-добрите атлети достигат ниво, което е над техните обикновени велики постижения. Когато влязат в зоната те се чувстват неспираеми, и често са такива.

Това, което атлетите наричат „зоната” е много подобно на Духа, където сме призовани да пребъдваме, където ние извършаваме неща, които са далеч отвъд нашите възможности, и всъщност сме неспираеми докато пребъдваме в Духа. Това е, което нормалния християнски живот трябва да бъде, и това трябва да бъде основното посвещение, което имаме – да живеем в Духа.

Авторът на тази статия за зоната никога не беше способен да определи какво даваше възможност на атлетите да достигат до това място на свръх изпълнение, но той можеше да определи, какво щеше да ги изкара от него – или страх или гняв. Аз вярвам, че това са също двете главни атаки, които дявола изпраща срещу нас, за да ни попречи да живеем в Духа.

Авторът на тази статия цитира едно изучаване, което съм виждал преди, което обяснява, че дори един единствен момент на страх или ярост поглъща толкова много от енергията в тялото колкото много часове на усилена работа. Ето защо след като сте се уплашили много, или наистина сте се ядосали, вие тогава сте склонни да се чувствате изморени. Ако сте един неспокоен човек, или, гневен човек, вие поглъщате енергията на вашето тяло много по-бързо и следователно ще бъдете склонни да бъдете изморени поради това.

Творческите хора, и тези, които извършват велики неща, обикновено действат на ниво от 10% или дори малко повече от тези, които просто съществуват. Свръх изпълнителите само практикуват, изучават, и по други начини се подготвят и представят на ниво, което е само малко повече от тези, които не правят това. Ако ние сме гневен или страхлив човек, повече от 10% от нашата енергия изтича от нас, и ни пречи да извършваме това, което можем.

Този автор споменава, че ако един противников играч влезе в зоната, и вие можете или да го сплашите или да го ядосате, той ще излезе от нея. Ако вие влезете в зоната, той препоръчва да се пазите от тези две неща за да можете да стоите в това ниво на свръх изпълнение. Това е добър съвет също и за християните. Когато започнем да ходите в Духа и сме използвани от Него, дявола ще се опита или да ни накара да се безпокои за нещо, или да сме ядосани. Тези две неща изсмукват живота на истинско реализиране от много християни. Затова ние трябва да се пазим от страх, безпокойство, гняв, и непростителност.

В един от любимите ми Псалми, и едно от най-великите увещания в Писанието за това как наследяваме обещанията на Бог, Пс.37:1-9, ние четем:

Не се терзай („безпокой”) поради злодейците, не завиждай на престъпниците.

Защото те ще изчезнат бързо като тревата, и ще увяхнат като зелената трева.

Уповай на Господа, и върши добро; обитавай в земята и развивай вярност.

Наслаждавай се в Господа, и Той ще ти даде желанията на сърцето ти.

Предай на Господа пътя си; довери Му се, и Той ще извърши това.

И той ще изведе напред правдата ти като светлината, и съдът ти като пладне.

Почивай си в Господа и търпеливо Го чакай; не се терзай поради този, който успява в пътя си, поради човек, който извършва злите си планове

Остави гнева, и се откажи от негодуванието; не се терзай, това води само до злотворство.

Защото злотворците ще се отсекат, но тези, които чакат Господа, те ще наследят земята.

Така че виждаме тука в началото на великия Псалм за наследяването на Божиите обещания, че ни се казва да не се безпокоим и да оставим гнева. Тези два врага могат да те държат настрани от твоето наследство!

Ето защо да се научим да пребъдваме в Божият мир е толкова решително. Това също е причината защо това е Божият мир, който стъпква атаките на дявола срещу нас. Ето защо, в Божието всеоръжие, нашите нозе трябва да бъдат обути с „евангелието на мира” (вж. Еф.6:15). Божият мир е едно от най-великите ни оръжия. Използвайте го като пребъдвате в него. Не позволявайте на нищо да открадва вашият мир.

Отново, ето защо в Писанието обиталищата на Бог в Обещаната Земя бяха Сило, което идва от дума, която мнозина превеждат като „мир,” и Ерусалим, което означава „град на мир.” Очевидно това е откровение за основна характеристика, която Той търси в тези, в които Той ще обитава – мир. Това също е как пребъдваме в Него, като влизаме в Неговия мир.