Плосък данък 10%? Никак не е зле!

Следващата стъпка е осигуровките да паднат поне 6-7 пункта догодина

Несъмнено намалението на данъците има положителни ефекти върху всички граждани и затова силно го подкрепяме. Още през 1997 г. Институтът за пазарна икономика предложи плосък данък, сетне конкретизира своята идея -10% данък печалба, 10% данък върху доходите и 10% осигуровки.

Докъм 2002 г. никой не слушаше.

Една от причините бе, че още не бе настанало времето да се събират повече данъци от тяхното намаляване и опростяване. А другата - Георги Ангелов не бе измислил „алтернативния бюджет", изчисляван при нашето предложение за данъчни ставки.

Независимо кой е на власт и намалява данъци, силно подкрепяме подобно развитие, защото то има положителен ефект върху доходите и икономиката. За да разберем ефектите, трябва да знаем какво всьщност е плоският данък.

Другото наименование на плоският данък е пропорционален данък. Това означава, че всички данъкоплатци плащат пропорционално на дохода си данък.

Къде има плосък данък?

През 1997 г. Латвия въвежда плоска ставка от 25% за данъка върху личните доходи и за корпоративния данък. Икономическият растеж скача от 3,8% през 1996 г. на 8,3 % за 1997 г. През 2004 г. Словакия въвежда плоска ставка от 19% за данъка върху личните доходи и за корпоративния данък. Икономическият растеж се повишава от 4,2 % през 2003 до 5,4% за 2004. През 2005 г. Грузия въвежда плосък данък от 12% върху личните доходи и ставка от 20% за корпоративния данък. През 2005 г. икономиката на Грузия достига растеж от 9,3%. През 2001г. Русия въвежда плосък данък от 13% върху личните доходи. През годината на реформата се реализира и бюджетен излишък от 2,7%.

В Естония плоският данък върху дохода е 22%, в Сърбия е 10%, в Украйна е 13%,Румъния-16%,Македония -12%, Черна гора -15%, Киргизстан - 10%. Плановете са да се въведе 10% данък в Албания през 2008 година, а в Чехия се обмисля 15% от следващата година.

Важна подробност е, че част от страните с плосък данък планират намаление на ставката през следващите години. Плоският подоходен данък има няколко непосредствени ефекта.

Премахването на различните ставки опростява облагането. През 2006 година българските данъкоплатци са платили 1,3 милиарда лева данък върху доходите. Това обаче не е всичко. За да оценим реалните разходи за данъкоплатците, трябва да включим и разходите за съобразяване с данъчното законодателство - времето, необходимо на данъкоплатците да се запознаят със законодателството; времето за попълване на данъчните декларации; времето за изчисляване и плащане на дължимия данък (всеки месец игодишно). (Виж в таблицата как се е променяло данъчното законодателство през годините.)

С плоския данък тези разходи ще намалеят, но е необходимо и последващо опростяване на данъчното законодателство като премахване на всякакви преференции и изключения, които значително затрудняват администрирането на данъците.

Плоският данък има най-голям ефект, ако е нисък.

В тази връзка 10% ставка е много добро решение, което ще извади част от доходите от сивата икономика, защото ще стане много по-лесно просто да се плати данъкът отколкото да се крият доходите.

Плоският данък обаче е само част от общата данъчна тежест върху труда. В нея се включват и осигуровките. Многократно сме посочвали, че осигуровките са най-голямото бреме за работещите. Намалението им с 3 % беше записано да се случи от средата на годината, но то е минималистично на фона на реалните бюджетни възможности. Все пак решението е добра новина, имайки предвид вероятността въобще да няма такова, но е недостатъчно, комбинирано е с идеята да няма необлагаем минимум при подоходния данък.

Идеята всички доходи без изключение да се облагат с 10% данък е несъмнено най-революционната подробност, с която се въвежда абсолютно равенство на данъкоплатците.

От друга страна, министърът на икономиката спомена, че ще се търсят начини хората с 200-350 лв. месечен доход да се компенсират по някакъв начин, което създава притеснения. Ако стратегията на правителството е да подпомага хората с ниски доходи по различни начини (преференцди, плащания и др.), то много по-логично би било все пак да има необлагаем минимум или да се намалят осигуровките с още 6-7 пункта от началото на 2008 г. Това е по-лесно за администриране и няма да има нужда от администрация, която иначе ще се занимава с всякакви програми за подпомагане и компенсиране.

Без съмнение както данъкът върху печалбата беше намален до 10% без никакви проблеми за държавния бюджет, така и данъкът върху доходите се очаква да има подобен ефект. Затова следващата решителна стъпка трябва да е намаление на осигуровките до същото ниско ниво от 10%. В резултат на по-ниското облагане на труда разполагаемите доходи на българските граждани ще се увеличат значително, ще нараснат стимулите за труд, предприемчивост, откриване на работни места, а икономическият растеж ще се ускори.