Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2005, брой 10 Плосък данък

Мартин Димитров

Прилагането на “плосък данък” все повече се разширява, просто, защото носи успех. След прилагането му в Румъния и Грузия, броят на страните, които са въвели този начин на облагане нарасна на десет¹. В редица други страни е въпрос на време също да бъде приложен. По подобие на други реформи, в България се гледа твърде апатично на идеята и засега възможното приложение изглежда далечно и неясно. Резултатите от това са, че България ще влошава сравнителната си конкурентоспособност спрямо страните, които създават по-добра среда за бизнеса, като въвеждането на “плосък данък” е важна стъпка в тази посока. Това ще води до пренасочване на чуждите инвестиции, към страните, които предлагат по-добри условия.

Обстоятелството, че България е една от най-бедните страни сред кандидатите за членство в ЕС бе следвало да бъде стимул за много активна политика за подобряване средата за бизнес. Вместо това, се правят плахи и непоследователни стъпки, което в условията на много динамична среда води до натрупване на пропуснати възможности.

Целта ми с тази статия е да разгледам още един аргумент, в полза на “плоското” облагане. При сравняването на прогресивното с плоското облагане обикновено се приема, че по-високите пределни данъци при прогресивното облаганe са за сметка на хората с високи доходи, тоест на богатите, като това се приема за аксиоматично. Работниците се интересуват от нетната заплата, която получават. Ако един работник получава примерно 1000 лева, но след плащането на всички данъци за него остават примерно 550 лева, за него ще бъде твърде слабо утешение, че получава висока брутна заплата при положение, че нетната е два пъти по-ниска. Именно за това когато работниците и работодателите договарят заплащането, работникът се интересува от нетната заплата, която ще занесе в къщи, а работодателят от всички разходи, които трябва да покрие, за да наеме работника.

Следващият въпрос е кои работници попадат в най-високите ставки на облагане? Обикновено това са тези, които създават най-висока добавена стойност за фирмата и съответно са най-важни за фирмите. Работодателите са пряко зависими от работата на такива работници и плащат големи възнаграждения, защото в противен случай не биха могли да ги задържат във фирмата. И тук възникват два основни случая:

1/ В първия случай работодателите плащат високи заплати и всички данъци и осигуровки на високо производителните си работници. За работодателите това е производствен разход, който те калкулират в цените на произвежданите от тях стоки и услуги. При това положение тези разходи в крайна сметка се плащат от потребителите. Цените на стоките, в общия случай, са едни и същи за всички потребители, тоест няма различни цени в зависимост от доходите на потребителите. При това положение прогресивното облагане на работниците се превръща в плосък данък за всички потребители. Разбира се дали крайните цени на стоките се увеличават пропорционално на нарастването на разходите на труд зависи от еластичността на търсенето, вида конкуренция на този пазар и други фактори. Този ефект е описан още от Адам Смит през 1776 г. в книгата “Богатството на нациите”.

Един такъв поглед показва, че прогресивното облагане и въобще високите данъци имат сигурен негативен ефект по посока на повишаване цените на стоките, което оскъпява живота на всички потребители и много съмнителен положителен ефект на трансфер на доход от “богатите към бедните”. Логично е да предположим, че поскъпването на стоките ще засегне най-силно бедните потребители. Тоест оказва се прогресивното облагане и въобще високите данъци в крайна сметка се превръщат в допълнителна тежест за бедните хора. Обикновено правителствата твърдят, че събирайки пари посредством прогресивно облагане помагат на хората, които са “социално слаби”. Практическият поглед обаче показва, че ако държавата събира 10 ябълки, три от тях отиват за заплати на администрацията, две ябълки се изразходват за нова информационна система, други две за почивни бази и инфраструктура, две се губят по пътя на преразпределение, а до бедните достига една, леко поизгнила, ябълка.

2/ Втората възможност е работодателите да плащат високи заплати на производителните си работници, но да “си спестяват” част (или цялата сума) от данъците и осигуровките. В общия случай за високо производителите работници има засилено търсене от различни работодатели. При това положение, ако нетната заплата предлагана от един работодател е съществено по-ниска в сравнение с тази на други работодатели, високо производителните работници в общия случай ще предпочетат по-високото заплащане. Тъй като данъците и осигуровките са огромен разход за работодателите в много случаи те решават да си спестят част от разходите и осигуровките, като предложат по-високи нетни доходи обикновено на работниците, добавящи най-много стойност. Когато в даден сектор голяма част от работодателите плащат по-високи заплати на по-важните си работници за сметка на укрити данъци и осигуровки се получава така, че дори тези работодатели, които по принцип биха желали да плащат всички данъци и осигуровки, за да останат конкурентни на пазара и да задържат най-квалифицираните си работници, са принудени да станат част от неформалната икономика.

Горната логика може да се илюстрира с пример. Ако в даден сектор (примерно производство на PVC дограма) няколко фирми плащат на високо производителните си работници по 1000 лв., като ги осигуряват върху минималната заплата или въобще не ги осигуряват, а други фирми плащат по 550 лв. на най-квалифицираните си работници, като плащат всички данъци и такси, започва процес на преориентиране на работната сила към фирмите, които плащат повече. Натиска на конкурентите принуждава напълно легалните компании да станат “сенчести”, за да задържат работниците си.

Оказва се че високите данъци и осигуровки често принуждават фирмите да станат “сенчести”, за да оцелеят. По различни оценки сенчестата икономика в България е между 20 и 30% от БВП. Изходът от това положение е приемането на ниско и плоско облагане, което ще създаде стимули за формализиране на дейността. Трябва да се има предвид, че неформалната дейност е разход на фирмите, който включва: риск от разкриване, плащане на подкупи, липса на официална кредитна история, плащане за фиктивни документи, по-скъпи счетоводни услуги и други. При това положение плащането на 10% плосък данък ще бъде по-евтино решение, така че огромната част от фирмите ще предпочетат да легализират своята дейност.

*** ***** ***

Георги Ангелов

(диспут за данъците по Дарик радио, 4 юни 2005)

Данък върху доходите – по-скоро плосък

Георги Ангелов, ОДС – по-добре плосък данък: “Прогресивните данъци пречат на икономическото развитие. Те облагат предприемчивите хора с нарастваща част от дохода и съответно това ги дестимулира да развиват своя бизнес. По този начин, естествено, се пречи на икономическото развитие и на нарастването на доходите на хората. Така че по-добре плосък данък.”

Милен Велчев, НДСВ – към плосък данък: “Нашата програма предвижда ново оплоскостяване на данъка, както сме правили досега през последните години, с намаляване от 38 на 24% на най-високия данък. Такава тенденция предлагаме и занапред, като смятаме, че именно това намаляване е довело до по-големи постъпления поради по-голям стимул да се показват всички доходи... Без да поемаме конкретен ангажимент за плосък данък, ние сме привърженици на плоския данък.”

Юнал Тасим, ДПС – по-добре плосък данък: “Големият въпрос е как - да вървим назад, да увеличаваме скалите и да увеличаваме и най-високите стойности, или да намалим ниските стойности, да намалим в същото време и високия праг... Големият въпрос е скалата за общите доходи на хората. Ние смятаме, че тенденцията е към плоския данък, въпросът е кога.”

Евгени Жеков, БНС - по-добре плосък данък: “Искам също така да кажа, че ние категорично заставаме зад тезата за плоския данък. Трябва хората в България да бъдат освободени да си показват доходите, икономически активните хора трябва да бъдат стимулирани, за да може да теглят икономиката на България напред.”

Корпоративен данък – намаление

Ивайло Калфин, Коалиция за България – възможно намаление, нулева ставка за реинвестираната печалба: “Догодина, ако той прави инвестиции, инвестициите ще бъдат освободени от данъка върху печалбата. Ако не прави инвестиции, ставката, която е в момента, е подходяща да се запази. България не трябва да се притеснява от данъчната конкуренция, и не изключвам възможността в следващите години тази ставка да се намали.”

Георги Ангелов, ОДС – намаление: “Ние предлагаме 10% максимум да бъде данъкът върху печалбата. И другото нещо, което предлагаме, да се премахне данъкът върху дивидентите, т.е. по този начин ние намаляваме наполовина данъчното облагане спрямо сегашните стойности. Понеже в момента се плаща данък върху печалба, след това данък върху дивидентите и общо около 21%. Ние предлагаме да стане 10%, т.е. наполовина.”

Милен Велчев, НДСВ – намаление: “На този етап смятаме, че данъкът е приемлив по размер. Но с оглед на тенденцията, която съществува в много европейски страни за намаление на този процент, смятаме, че България трябва да е готова през следващите години да отговори на тези тенденции с допълнително намаляване на 12,5 или 10% на данък печалба, за да продължим да оставаме едно от най-конкурентните места за правене на бизнес.”

Юнал Тасим, ДПС – запазване на ставката: “Тези 15% са, вече се доближаваме до офшорни зони, т.е. този процент изкара и сивата, голяма част от сивата икономика и приходите по този данък вече са големи. Може да се намали, но аз не вярвам в ефективността в намалението на този данък.”

Евгени Жеков, БНС - намаление: “Ние сме категорично за намаляване на корпоративния данък, и то в рамките на 10%. За нас това е принципен въпрос, тъй като в момента основно корпоративните данъци заплашват малките и средните фирми.”

*** ***** ***
В подкрепа на плоските данъци²

Ричард Епщайн³

Всъщност изявленията за неговата интелектуална смърт са преждевременни. В действителност плоският данък е жив и уникален и заедно с това превъзхожда конкурентите си – поголовния данък и прогресивния данък по отношение на справедливост и ефикасност.

Поголовният данък представлява фиксирано бреме /твърда сума/ върху индивидите, което не се променя при нарастване на размера на получените доходи.

Поголовните данъци привличат огромна, добре-обоснована, обществена враждебност, както откри правителството на Тачър. При структурата на прогресивните данъци ставката на облагане нараства заедно с облагаемия доход. Пределните долари (последният спечелен долар) са субект на по-високи данъчни ставки от тези преди тях. Открит е въпросът колко по-високи да са те.

При плоския данък процентът на облагане е постоянен, независимо от размера на спечеления доход.

Ако всеки член на обществото имаше идентични позиции и доходи, поголовният данък щеше да загуби основния си недостатък. Всеки гражданин би понесъл равно бреме и никой не би бил нечестно ощетен.

Но обществото е разнородно. За човека, който печели малко, поголовният данък би превишил доходите му. Еднаквите задължения за всички биха били подходящи за членовете на някакъв клуб, но не би възникнала политическа воля да се подкрепи данъчна система от подобен вид.

Следователно поголовният данък се изключва от съревнованието. Тогава въпросът е: плоският или прогресивният данък е по-добър?

Прогресивният данък може да има пределна ставка за първия долар от 30 процента и за последния долар от 30.1 процента. Друга възможност за данък, отбелязван като прогресивен, е такъв, който започва от 0 и достига до 100 процента. Всеки привърженик на прогресивния данък трябва да реши каква данъчна структура да подкрепи от възможните милиарди комбинации, които могат да бъдат измислени.

Защитникът на прогресивния данък би се позовал на безспорното твърдение, че пределната полезност на богатството е намаляваща.

Но не е възможно да се представи принципен интелектуален начин за определяне на степента на намаляване на пределната полезност от богатството, точно както е невъзможно да се представи и принципен интелектуален начин на определяне на пределното нарастване на ставката по прогресивния данък. Така задачата се превръща в чисто политически проблем.

Без принципен аргумент е много трудно да се избегнат силното разделение на мненията и сблъсъкът на волите.

Така става трудно да се придобие или да се запази легитимността. Процесът на определянето на оптималното ниво на прогресивност ще създаде несигурност и ще прахоса политически капитал, който би могъл да бъде изразходен по по-добър начин за по-производителни дейности.

Ако правителството възприеме ниско ниво на прогресивност – да кажем „почти плосък данък”, който нараства от 20 на 25 процента, озадачената реакция на това ще бъде „защо да си прави изобщо труда”? Правителството няма да получи достатъчно приходи, за да си струва, но ще трябва да понесе разходите за допълнителната административна сложност.

Човек с нисък доход ще получи малко по-голям дял от по-малък пай, тъй като прогресивният данък свива в известна степен размера на икономиката. Хората от високия край на скалата ще получат по-малка част от по-малък пай. Това е ситуация, при която и двете страни губят.

Въвеждането на по-стръмна данъчна скала добавя нови проблеми. Решенията на гражданите къде да устроят домовете и бизнеса си не са независими от данъчната система. Живеем в динамичен свят.

Изправени пред стръмна прогресивна ставка, някои предприемчиви и добре живеещи хора ще напуснат, като лишат онези, които останат, от своята експертиза и от данъците си.

След като веднъж правителството реши да въведе плосък данък, то няма нужда да налага периодични промени във формата му. Ако се нуждае от повече приходи, то просто ще повиши данъчната ставка. Ако се нуждае от по-малко, ще я намали. Движението на облагането така е извадено от политическия процес, като се намаляват конфликтите.

Друго предимство на плоския данък е, че същата сума ще бъде събрана от правителството независимо от личността на данъкоплатеца например, независимо дали работодателят или работникът плаща данъка върху допълнителните облаги.

При системата на прогресивното облагане въпросът кой и кога плаща става важен. Това води до неефективни стопански транзакции с цел да се придобият частни печалби без да има обществена полза.

А какво да кажем за аргумента, че прогресивният данък е по-справедлив, защото преразпределя ресурсите към онези, които се нуждаят най-много от тях?

Отговорът е, че данъчната система не трябва да бъде единственият механизъм за преразпределение. Първо, правителството трябва да подобри доставянето на публични услуги, след това да подпомогне организацията и ефективната регулация на частните пазари.

Само след като тези дейности са изпълнени то трябва да прецени колко хора се нуждаят от истинска помощ или закрила. Ако първите две задачи бъдат изпълнени добре, броят на нуждаещите се хора ще се свие с течение на времето при растеж на икономиката.

Трансферите са по-ефикасно, по-мощно и по-обхватно средство за преразпределение отколкото е прогресивното облагане.

Следователно системата на плоския данък трябва да бъде съчетана с трансфери, основани на критериите, които определят кой трябва да има право на социално подпомагане.

Все пак, дори без такъв ясен механизъм, самият плосък данък поражда значително преразпределение, когато се използва за финансиране на социални програми. Хората с високи доходи плащат повече като абсолютна сума, но често се възползват в по-малка степен от правителствените услуги.

Преразпределителният аспект на плоския данък е дори още по-голям когато се вземе предвид и непаричният доход.

Богатството на човек е по-обхватно от простото измерване на недвижимото му имущество и парите в банката. Богатството може да бъде разгледано като сума от хедоничните удоволствия и финансовите активи.

Хедоничните удоволствия включват неща толкова обикновени колкото са доброто здраве, приятелските взаимоотношения, способността да се смееш и да се наслаждаваш на живота.

Когато нечий доход се облага с данък и на този човек се осигурява полицейска защита - например, правителството не само защитава собствеността, но също така и свободата и хедоничните ресурси, които попадат извън общоприетата данъчна основа.

Плоският данък засяга финансовото богатство, но приходите, които генерира, се използват за защита както на финансовите, така и на хедоничните ресурси. Следователно преразпределението ще се получи към хората, които са относително бедни от финансова гледна точка.

Движението към ниска единна данъчна ставка не означава повишение на данъците върху хората с ниски доходи. Също така те няма да се изправят пред по-високи ставки при нарастване на дохода им и ще споделят ползите от по-бързия икономически растеж, който ще бъде генериран от по-добрата данъчна структура.

Когато се съчетаят общите въпроси за създаването и трансфера на богатството, плоският данък изплува като мощна, трайна и същевременно проста идея.

Хонконг и Сингапур са страни с “почти плоски данъци”.

Русия въведе плосък данък от 13 процента, а Естония, Латвия, Литва, Сърбия, Украйна, Словакия, Грузия и Румъния имат относително ниски по размер плоски данъци.

Иронията е, че плоският данък е популярен в бившите комунистически страни. В своя “Комунистически манифест” от 1848 г. Карл Маркс е един от първите, които призовават за “силно прогресивен или степенен подоходен данък”, по времето, когато плоският данък беше стандарт в ранно индустриалните страни.

Не случайно всеки твърд защитник на ограничената роля на правителството е привлечен от плоския данък. Това е вярно за Джон Лок, Адам Смит и Фридрих Хайек.

Аз не се опитвам да се наредя в този клуб, но ще се присъединя към гигантите и ще гласувам за плоския данък и ще оставя онези, които не са съгласни да си намерят друг шампион – например Карл Маркс.

*** ***** ***

Усмихнато сериозен

Витомир Милес Рагуз⁴

Днес⁵ в Страсбург Жозе Мануел Барозо се очаква да заяви пред 732 законодатели в Европейския парламент, че начинът за икономическо подмладяване и създаване на нови работни места в Европа се основава на вътрешна конкуренция, технологични иновации, по-гъвкави регулации на пазара на труда и по-ограничени социални програми. Като начин да се насърчи конкуренцията в границите на Съюза, г-н Барозо се очаква да отстъпи от стриктната интерпретация на принципите на единния пазар. Той вероятно ще се противопостави на призивите за данъчна хармонизация, включително противоречивия проблем за минималните ставки по корпоративния данък.

Това, което звучи като музика за ушите на новите членки от Изток, може да бъде противно за Герхард Шрьодер, Никола Саркози и другите като тях. Германският канцлер наскоро нарече предложенията за намаляване на ставките по корпоративния данък в Нова Европа “данъчен дъпминг”. Г-н Саркози каза, че това е нечестна конкуренция и предложи намаляване на трансферите от ЕС, които го практикуват.

Докато въпросът с ниските данъчни ставки е общоприето мнение в Съединените щати, станало такова заради Артър Лафер през седемдесетте години на 20 век, той все още е трудно разбираем в Европа. Г-н Лафер убедително защитава идеята, че по-ниските данъци – при едно оптимално ниво – ще насърчат поемането на риск и инвестирането, като по този начин повишат производството и приходите на правителството.

Ако оставим настрана Ирландия Словакия и Литва са единствените новодошли в Съюза, които прилагат наистина идеите на г-н Лафер. Общата данъчна тежест върху корпоративните печалби при тях е под 15 процента, докато данъчните ставки в Стара Европа са два пъти по-високи. Въпреки по-ниските ставки тези страни събират повече приходи от корпоративния данък отколкото в тези с високи ставки. Приходите в Ирландия са 3.3% от БВП, в Словакия са 2.2%, докато в Германия – например – те се задържат на 0.7%.

В Словакия миналата година бяха намалени данъчните ставки и се направи още една крачка напред като ги направиха плоски. Там в момента има еднаква ставка от 19% по корпоративните печалби, личните доходи и продажбите. Фактът, че правителството е способно да докара две нови производствени линии за автомобили превърна страната в Детройт на Източна Европа и пример за икономическа политика. Американският президент Джордж Буш ще посети Братислава по-късно този месец, като една от основните причини ще бъде това развитие.

Междувременно водещата опозиционна партия в Полша – консервативната Гражданска платформа – предложи там да се въведе плосък данък с 4 процентни пункта по-нисък отколкото в Словакия. По същия начин в Румъния точно през тази година намали данъка по корпоративните печалби и личните доходи от 25% на плоска ставка от 16%, докато запази равнището на ДДС на 19%. В Сърбия изглежда желаят да надминат всички останали със скорошното намаление на корпоративния данък на 10%, което ще бъде последвано от допълнителни намаления през месец юни. Дори щастливо харчещата Чешка република започна процес на понижение на корпоративния данък към близък до 20% от стойности близки до 30% за период от няколко години.

За да бъдем честни, страните от Нова Европа не правят това само защото вярват на г-н Лафер. По-скоро те се вълнуват от факта, че стават по-малко привлекателни за чуждестранните инвеститори поради нарастването на заплатите. Но не само заплатите в региона понастоящем са относително високи, а също така и осигуровките, които трябва да поддържат социалните програми от комунистическата ера, които остават твърде разточителни. Така, за да понижат бремето върху правенето на бизнес в тези страни, те се стремят да намалят корпоративния данък. Например Унгария - близо 10 чуждестранни инвеститора от ранга на IBM и Филипс преместиха някои или всички свои операции там към по-евтини места още по на изток и на юг.

**

Но Нова Европа не е политическа нирвана. Докато няколко страни от Централна и Източна Европа сега са начело по отношение на данъчната политика, много от тях все още изостават във фискалната политика. Те биха могли да използват съвета г-н Барозо в този смисъл. Подкрепата му за ниските данъци трябва освен това да бъде разглеждана като де факто петиция за по-ограничена роля на държавата, особено на изток, където тя е извънредно раздута, бавнодействаща и непрозрачна. Тя представлява основната пречка към нов етап на мощна икономическа експанзия, необходима за бързото настигане на западните равнища на развитие. Правителствата в страни като Чешката република, Унгария и Хърватска бяха най-разточителни напоследък, като реализираха бюджетни дефицити между 5 и 13% от БВП , в сравнение с равнищата от 0 до 3% от БВП другаде в Европа. Това се дължи предимно на липсата на политическа воля да се скъса с останалата от социалистическата ера зависимост от държавата и използването и за купуване на гласове.

Здравеопазването, правораздаването, пенсиите, субсидиите и схемите за даване на помощи на Изток се нуждаят от основен ремонт. Последните три са проблем и за Запада. Реформата на здравеопазването може да започне с участие в заплащането от засегнатите лица, които във всеки случай вече са част от системата под формата на редовни подкупи за лекарите и основния персонал. Правораздаването може да бъде подобрено чрез прехвърляне на търговките спорове към специални арбитражни съдилища. Но преди всичко, заплатите в обществения сектор на Изток трябва да бъдат съвместими със западните стандарти. Те не могат да бъдат по-високи от доходите в частния сектор, какъвто често е случаят в момента.

По-ниските данъци в новите членки възпират изтичането на капитали към по-евтините азиатски пазари. Ако се съчетаят с реформи, това ще повиши богатството и покупателната способност там. Все пак регионът допринася едва за 5 процента от производството и търсенето в Съюза. Той не е заплаха за Западна Европа. Както посочи новият румънски министър-председател Калин Попеску Таричану по време на визитата си в Брюксел миналата седмица, регионът може да роди повече потребители с по-дълбоки джобове за ЕС.

Докато задният двор на Европа зае лидерската позиция при данъците в Брюксел трябва да прегърнат тези идеи и за лицето и. При това те трябва да настояват за фискална отговорност на континента, още повече че старите лидери на икономическата политика в Европа – Берлин и Париж, загубиха доверието в себе си по отношение на данъците и фискалната политика.

За благодарност г-н Барозо изглежда има куража да води. Той не звучи притеснен да засегне старата гвардия. Той е достатъчно сигурен, за да застане редом с парвенютата от Изток, когато са прави. Сега остава всички, независимо дали са от Нова или от Стара Европа, да последват съвета му.
*** ***** ***
Данъци и данъчна система – Петър Андонов разговаря с Йордан Матеев

(20.07.2005 Радио “Нова Европа”, Бизнеспул, Петър Андонов, интервю с Йордан Матеев – в. “Капитал”)

При всички положения това, което е необходимо да бъде направено от което и да е правителство, е промяна в статуквото в данъчната система и определено един процес, който е свързан с намаляване както на данъците, така и на осигурителната тежест, за да може да се постигне по-висок икономически растеж.

Запазва ли това статуквото в данъчната система в момента, тези всички предложения, които бяха известни и интересното е, знае се, че НДСВ например, се отказа от плоския данък, БСП се отказа от облагане на по-високите доходи. Това са само два примера.

Йордан Матеев: Аз искам да започна от проблемите, които съществуват в данъчната система, за да стигнем и до това какво би означавало запазване на статуквото. Един от огромните проблеми, това, което казват и хората от бизнеса и икономистите, това е изключително високата осигурителна тежест в България. Ние говорим за намаляване на данъци от няколко години насам, но в същото време най-големият данък се явява осигурителната тежест. Всъщност това не е никаква осигуровка и до сега аз не съм чул никой политик да си признае, но на практика осигурителната вноска представлява осигурителен данък. Това е най-големият данък в България. Той има изключително негативно въздействие както върху хората, така и върху бизнеса и според мен към настоящия момент се явява една от основните спирачки за допълнително насърчаване на заетостта и генериране на по-висок икономически растеж.

Другите, според мен съществени проблеми в данъчната система, това са изключително недобре работещата данъчна администрация. Започна някаква реформа с огромни средства както от бюджета, така и от Световната банка, но към момента аз някак си не виждам особено големи резултати. Говореше се за оптимизиране на данъчната администрация, говореше се за опростяване на процедури. Това, което реално се получава е точно обратното. Имаме едно усложняване, едно объркване на хората. Непрекъснато в нашия вестник получаваме сигнали от хора, които се чудят точно защо се получава така, че преди са си плащали данъците на едно място, сега – на друго. Въобще получава се една голяма каша, която, изглежда въпреки хвърлените пари няма скоро и да се оправи.

Други проблеми, които конкретно пред бизнеса съществуват, това са изключително тежките за прилагане данък добавена стойност и корпоративен данък. Това са два данъка, по които непрекъснато спорят различни експерти, по различни казуси от тях. Вярно е, че голяма част от тези казуси вече са отработени в практиката, но според мен има нужда от тотално преразглеждане на тези два закона и включително не бива да се отхвърля и възможността корпоративния данък да бъде премахнат изцяло, доколкото, разбира се, го позволява Европейския съюз, тъй като това е изключително скъп не само за държавата, това е изключително скъп от гледна точка на икономиката данък, защото той дава на държавата относително доста малко средства, имайки предвид колко е сложен и колко много средства изразходват компаниите, за да го избягват включително или пък да го прилагат стриктно. Оттук нататък запазването на статуквото означава и запазването на всички тези проблеми.

Данъчната система в момента е изключително далеч от идеалната. Разбира се, няма идеална данъчна система, но българската данъчна система в момента тежи на бизнеса, тежи на икономическото развитие и оттам тежи на доходите на хората. Съвсем различна тема, разбира се е, доколко ефективно се изразходват тези средства, защото когато говорим за данъчна система винаги трябва може би да погледнем и другата страна и да видим при тези високи данъци какво получаваме всъщност. Ние всички знаем, че не получаваме кой знае колко нито в областта на здравеопазването, нито в образованието, нито пък се чувстваме много сигурни, нито пък получаваме равно и честно третиране, когато възникнат спорове в съдебната система.

Това, което се получи, за мен не е особено изненадващо предвид политическата ситуация, но аз не съм политически анализатор и искам да кажа, че чисто икономически това, което се случи е абсурдно. БСП от основните партии, които се появиха на изборите, е единствената партия, която наблягаше на огромното влияние на държавата в икономиката. То по някакъв начин личеше в това, че не се споменаваше за приватизация, че много плахо се говореше за реформи. Особено сериозно това личеше в предложенията за промени в данъчната система.

Петър Андонов: Икономическата програма на социалистическата партия предполагаше и най-висок процент на преразпределение на БВП през бюджета, особено ако се вгледаме в мерките, които се предлагаха и харчовете най-вече в различни сфери.

Йордан Матеев: Да, според мен точно там трябва да се погледне, защото те, както и НДСВ, говорят за 40 %, само че според мен това звучи абсурдно предвид огромните разходи, които предвиждаха като обещания, които икономистите от Института за пазарна икономика изчислиха, ако не се лъжа, някъде на около 14 млрд. лева или нещо от този род. Това, което се случи е, че БСП, която е лява партия по убеждения, лява затова, че иска намеса на държавата, лява заради това, че иска увеличаване на данъците на физическите лица, които имат според нея високи доходи, а дали са високи е друга тема и НДСВ, които чисто като идеология изглеждат доста десни, на практика може би са някъде в центъра, защото това, което видяхме през последните четири години имаше и доста леви мерки, до които се стигна по-скоро заради лични интереси, отколкото заради някаква идеология, но така или иначе две коренно противоположни виждания за данъчната система, две коренно различни философски виждания за икономиката по някакъв начин се срещнаха в средата.

Петър Андонов: Оправдан ли е един такъв консенсус, едно отстъпление от позициите в името на съставянето на една коалиция, на един чисто аритметичен сбор, който дава стабилност и който предполага, че ще бъдат положени усилия България да влезе като пълноправен член в Европейския съюз? Оправдан ли е този консенсус и от гледна точка на бизнеса и на усилията за по-висок икономически растеж или по-скоро би било много по-добре, ако всяка партия запази именно своите виждания такива, каквито тя ги е представила на избирателите преди изборите?

Петър Андонов: Това, което предстои като задача пред едно ново правителство, което и да е то, е бюджетът за следващата 2006 г. и тук има поне два проблема, които са много важни – ще може ли да се премине в крайна сметка от историческото бюджетиране към програмното бюджетиране и дали, най-вече дали политическите партии, които ще формират коалиционно правителство ще имат политическата воля да направят едно преструктуриране, едно оптимизиране на бюджетните разходи, тъй като реформа в тези разходи безспорно е наложителна?

Йордан Матеев: Аз само преди това искам да мина през бюджет 2005 набързо, тъй като знаете, че до момента има около 1 милиард лева излишък, който се очаква до края на годината да стигне около 2 милиарда. Според мен следващият голям сблъсък ще бъде по повод този излишък от около два милиарда лева. Има споразумения между сегашното правителство и Международния валутен фонд за ограничаване на разходите в смисъл да не се изхарчавт всичките тези пари, да се изхарчи една много малка част от тях, но според мен новото правителство ще преразгледа това решение и според мен следващият голям сблъсък ще бъде при идването на Международния валутен фонд през есента.

Петър Андонов: Няма да има и съществено намаляване на осигурителната тежест тъй като експертите поне на НДСВ, ДПС и БСП договориха намаляване с 5 процента на тази осигурителна тежест и то чак към края на мандата при положение, че само до края на май бюджетният излишък е 995 милиона лева.

Йордан Матеев: Да, аз като говоря за данъците включвам и осигурителния данък. Така че, за съжаление той също ще остане същият още доста време. А виждаме какво правят нашите съседи, какво става в Сърбия и Черна с най-ниския корпоративен данък; виждаме какво направиха в Румъния. В деня, в който се закле румънският министър-председател въведе плосък данък, който влезе в сила три дни след това. Докато ние тук в България си играем на това кой е лидер, кой в каква лидерска организация влиза, хората направиха данъчна революция за три дни. Те ще берат плодовете от тази революция в бъдеще, ние ще продължаваме да страдаме заради несправедливи данъци и заради тромава и сложна данъчна система, както аз виждам нещата при сегашната политическа ситуация.

Петър Андонов: Това безспорно е така, още повече, че Румъния е страна, която в момента предлага един по-добър инвестиционен климат за чуждестранните инвеститори.

*** ***** ***
Плосък данък в Гърция?

Правителството на Гърция обмисля радикална данъчна реформа, която предвижда въвеждане на плоска ставка за данъка върху доходите и печалбите до две години.

Според плана, изготвен по искане на министъра на икономиката и финансите Гиоргос Алогоскоуфис, с плосък данък от 25% ще се облагат доходите и печалбите от 2006 година, като за необлагаемият минимум ще се увеличи значително.

В момента ставките за данъка върху доходите са 15%, 30% и 40%. Предложението за плосък данък предвижда доходите, които до момента се облагат със ставка от 15%, да не се облагат въобще. Доходите, които в момента се облагат със ставка от 30% и 40%, ще се облагат с данък от 25%.

Премиерът Костас Караманлис подкрепя плана за плосък данък, който повтаря реформите в други Източно и Централно Европейски страни, за да насърчи икономическото развитие.

Междувременно, правителството вече започна с намалението на данъците намалявайки данъка върху печалбата от 35% на 25%. Намалението на приходите от ниските данъци ще се компенсира от повишаването на доходите и печалбите в резултат на ниските данъци, според министъра на икономиката и финансите.

*** ***** ***
САЩ – намалението на данъците увеличава приходите

Белият дом потвърди информацията, че федералният бюджетен дефицит се очаква да спадне значително тази година и ще продължи да намалява по-бързо от очакването през следващите четири години. Причината е, че засилващата се икономика увеличава данъчните приходи.

Според администрацията на президента Буш прегледът на бюджета в средата на годината показва, че бюджетният дефицит ще бъде с 94 милиарда долара по-малък от очакваното. Бюджетният директор на Белия дом Джошуа Болтън смята, че увеличението на приходите в бюджета се дължи на насърчаващата икономическото развитие политика на Буш, по-специално намалението на данъците. Тази политика засилва икономиката, което води до по-добри от очакваните данъчни приходи.

На сегашното си ниво бюджетният дефицит за 2005 година ще е по-нисък от дефицита в 15 от предходните 25 години. През 2009 година се очаква дефицитът да спадне до 1.1% от БВП, което е по-малко от половината от средния дефицит за последните 40 години.

По този начин ще се надмине целта на президента Буш да намали дефицита наполовина от отчетените през 2004 година 4.5% от БВП.

*** ***** ***

Ако смятате, че данъците трябва да се намалят и искате да подпомогнете този процес, бихте могли да го направите по няколко начина:

1. Ако бюлетинът за ниски данъци ви харесва, ще се радваме да го препратите на ваши приятели.

2. Можете да подкрепите отвореното писмо до министъра на финансите за намаление на данъците – натиснете тук.

3. Ако имате интернет страница, бихте могли да поставите на нея линк към бюлетина за ниски данъци и данъчния калкулатор – www.ime.bg/flat

4. Обмислете възможността да подпомогнете издаването на бюлетина за ниски данъци чрез дарение. Информация по този въпрос може да прочетете тук