Необходими изследвания: Пълна кръвна картина – хемоглобин, хематокрит, левкоцити. Биохимия – протромбиново време, кефалин каолиново време (ККВ); фибриноген и кръвна група при кръвохрак и/или извършване на трансбронхиална белодробна биопсия (ТББ) или трансбронхиална пункционна биопсия ТБПБ; рентгенография на гръден кош – фас и профил; ЕКГ; КГА, ФИД – не се извършва при кръвохрак.
Възможни дейности (елементи), които се извършват при съответни показания:
3.3.1. оглед и аспирация с провеждане на терапевтичен БАЛ;
3.3.2. ендоскопска интубация;
3.3.3. екстракция на чуждо тяло;
3.3.4. ендоскопска дезобструкция с щипка;
3.3.5. ендоскопска дилатация при трахеална стеноза;
3.3.6. ендоскопска лазерна терапия, криохирургия и електрохирургия;
3.3.7. ендоскопско поставяне на стент (stent);
3.3.8. ендобронхиална радиотерапия (ERT).
V. Нарушения на дишането по време на съня
1. Изисквания за практикуване на дейността.
Дейността се практикува от лекари със специалност по пневмология и фтизиатрия или нервни болести, придобили професионална квалификация в областта на научната и клиничната сомнология съгласно Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, и се основава на знания и умения по:
1.1. Електрофизиологични и биохимични основи на съня.
1.2. Хронобиологични аспекти на съня.
1.3. Диагностични методи за доказване и оценка на нарушенията на съня при възрастни.
1.4. Диференциална диагноза и лечение на нарушения на съня и дихателни нарушения по време на сън.
1.5. Показания и методи на прилагане на неинвазивна вентилация.
1.6. Лекарят, придобил професионална квалификация по нарушения на дишането по време на съня, самостоятелно осъществява, разчита и документира полисомнографии, извършва диагностични функционални тестове, назначава, осъществява и проследява лечението на пациенти с дихателни нарушения по време на сън.
2. Изисквания към база за обучение по нарушения на дишането по време на съня
Обучение в обособения клон на специалността "Пневмология и фтизиатрия" – нарушения на дишането по време на съня, се извършва по програма, утвърдена съгласно Наредба № 34 от 2006 г.
2.1. Препоръчително е тази дейност да се осъществява съвместно с лекари от друга специалност – нервни болести, ушно-носно-гърлени болести, психиатрия, кардиология и други, които може да не са пряко ангажирани в дейността на лабораторията по нарушения на дишането по време на съня.
2.2. При лечебна схема, включваща неинвазивна белодробна вентилация, лекар със специалност по пневмология и фтизиатрия и с придобита професионална квалификация по нарушения на дишането по време на съня или по нервни болести със същата професионална квалификация определя индикациите, осъществява титриране на налягането, обучението и проследяването на болния.
3.1.1. Лабораторията по нарушения на дишането по време на сън разполага със самостоятелни единични помещения, които имат оптимална звукова изолация, вентилация, температура и регулация на светлината, позволяващи осъществяване на целия спектър изследвания на съня, включително и функционални изследвания през деня.
3.1.2. Помещението за наблюдение и контрол от дежурния персонал е отделно от това за осъществяване на изследването при наличие на необходимата изолация.
3.2. Полисомнография (PSG):
3.2.1. Дефиниция: Полисомнографията е непрекъснат наблюдаван и контролиран от квалифициран персонал нощен запис на неврофизиологични, кардиореспираторни и други показатели, осъществяван в лаборатория по нарушения на дишането по време на съня.
Лекар със специалност по пневмология и фтизиатрия и придобита професионална квалификация по нарушения на дишането по време на съня или със специалност по нервни болести и същата придобита професионална квалификация осъществява анализ на получените при изследването данни. Всеки PSG запис и анализ завършва с детайлно заключение.
3.2.4. Архивиране на данните
Историите на заболяване, PSG записите, анализите и заключенията се архивират съобразно установените нормативни изисквания.
2. Количествени показатели за оценка на диагностично-лечебната дейност:
2.1. използваемост на легловия фонд;
2.2. оборот на легло;
2.3. среден престой на болния в лечебното заведение;
2.4. изход (резултати) от лечението;
2.5. честота и тежест на усложнения от диагностични и терапевтични процедури;
2.6. смъртност и причини за това;
2.7. съотношение между спешни и планови хоспитализации;
2.8. съвпадение на амбулаторна, окончателна и патологоанатомичната диагноза.
3. Периодичен анализ на показателите и оценка на ефекта върху здравето на населението.
4. Контрол на качеството за всяка структура, осъществяваща дейност по пневмология и фтизиатрия. Препоръчително е да се разполага с компютризирана система за регистриране и проследяване на основните дейности.
5. Анализиране и обсъждане на резултатите в лечебните заведения и структури по пневмология и фтизиатрия на всеки три месеца.