По чл. 309, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 Нк
Изтегляне 2.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: 1.
Като съобрази становищата и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал, преценен след внимателен анализ поотделно и в съвкупност, и съобразно изградането въз основа на него вътрешно свое убеждение, съдът намери за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: 1. Подсъдимият А.Г.В. е роден на *** г. в гр. Б., българин, българско гражданство, женен, с две деца (на 6 и на 16 години), с висше образование, неосъждан, с адрес в гр. Б., ул. О. № **, ет. *, с ЕГН **********. 2. Юридическият стаж на подсъдимия А.В. започнал през месец март на 1996 г. и протекъл само в органите съдебната власт, по-конкретно – в съда. До месец март на 1998 г. подсъдимият работел като младши съдия в Окръжен съд (ОС) – Б.. След това, до края на 1998 г. подсъдимият бил районен съдия в Районен съд (РС) – А.; от началото на 1999 г. бил преназначен като районен съдия в РС – Б., а от началото на 2001 г . – като окръжен съдия в ОС – Б.. 3. Със заповед № 2/02.01.2007 г. на председателя на Върховния административен съд (ВАС), издадена на основание решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по протокол № 54/20.12.2006 г., подсъдимият А.В. бил назначен на длъжността „административен ръководител - председател” на Административен съд (АС) – Б.. На 03.01.2007 г. подсъдимият встъпил в длъжността, подписвайки Акт за встъпване в длъжност. 4. С решение на ВСС по протокол № 25/01.07.2010 г. подсъдимият В. бил повишен на място в ранг „съдия във ВКС и ВАС” при комплексна оценка от атестацията „много добра”. Подсъдимият е участвал в различни семинари за повишаване на професионалната му квалификация. Срещу него не се постъпвали оплаквания от граждани и организации за нарушаване на нормите на Етичния кодекс. 5. а) Като председател на АС – Б. подсъдимият образувал делата и определял съдиите-докладчици по тях след избирането им с програмата за случайно разпределение LawChoice, внедрена от ВСС. Били утвърдени и вътрешни правила, изменени и допълнени съобразно Инструкция за организацията и реда за използване на програмните продукти за разпределение на делата в съдилищата на случаен принцип, приета с решение на Комисия „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” на ВСС. Техническата дейност по разпределянето на делата било възложено на свидетелката С. Д.а, която тогава заемала длъжността „административен секретар”. То се случвало след като подсъдимият В., при докладване на постъпилото дело, образувал същото и го поставял в съответната категория (напр. данъчно, по ЗУТ и пр.). Всички съдии били включени за разглеждане във всички видове дела. Не всички съдии работели при еднакъв процент на натовареност. Той се променял по усмотрение на председателя В., който отправял устни нареждания за това към системния администратор – свидетеля П.М.. Свидетелката Д.а не била оторизирана да променя процентната натовареност и никога не го била правила. Подсъдимият В. също имал достъп да разпределя дела. Не се водел архив за разпределянето на делата. Свидетелят М. първоначално архивирал някаква информация, но тъй като не знаел как да я съхранява с оглед нейния обем, я изтривал по указание на подсъдимия. Делата не били разпределяни с общ протокол, изготвян за деня, а в отделни. В тях не били отразявани имената на съдиите, участващи в избора, а само тези, определени от програмата за разглеждането на конкретно дело. б) На 18.08.2010 г. в АС – Б. постъпили 17 броя дела за образуване. Пет от тях – адм. д. с №№ 1742/10, 1762/10, 1763/10, 1764/10, 1765/10 били разпределени за разглеждане на подсъдимия А.В., а останалите 12 между други седем съдии. Първото от сочените дела било със страни „ЕТ И.Т.” ЕООД – жалбоподател и началника на Митница – Б. – ответник. Останалите четири – със страни Национална спортна академия „В.Л.”- С. и РДНСК – Югоизточен район (ответник), като всички те са били по жалби на Академията против заповеди за издаване на разрешения за строеж в поземлени имоти, намиращи се в местността А. в гр. Н.. Нито едно от петте дела не е било решено от подсъдимия поради последващото им преразпределяне на други съдии докладчици. 6. Системният администратор П.М. изградил вътрешна мрежа за свързване на компютрите в АС – Б.. Част от компютрите имали достъп и до Интернет. За да предотврати евентуален външен, нерегламентиран достъп до изградената вътрешна мрежа, свидетелят М. взел мерки за защита по негова преценка. При постъпването си на работа в АС – Б. свидетелят М. заварил изградена от предния администратор системата за случайно разпределение на делата. Свидетелят бил уведомен за администраторската парола, която продължил да ползва известно време, тъй като не знаел как да я смени. Не му било известно дали друг също не борави с нея. След това свидетелят М. разучил от свои колеги от страната възможностите за промяна на паролата и я сменил. 7. Другата дейност, възложена на свидетеля М. от подсъдимия, се отнасяла до инсталирането на софтуеър, позволяващ наблюдаването на мониторите на компютрите на съдиите дистанционно и в реално време. Наблюдението било възможно от два компютъра – от този на системния администратор и от този на подсъдимия. Само те двамата знаели паролата за достъп. Съдиите не знаели за инсталираните на компютрите им програми за дистанционно наблюдение. Свидетелят М. инсталирал програмата тайно от тях (без знанието им – или в тяхно отсъствие или пък под претекст, че инсталирал нещо друго). Затова изпълнението на тази задача му отнело повече време. Инсталираните програми не позволявали възможност за промяна на документа, създаван и обработван на даден компютър, а само за дистанционно наблюдение. 8. Като съдия (в различните органи на съдебната власт) и в качеството си на председател на АС – Б. подсъдимият имал достъп до документи по различни дела. Логично – притежавал и натрупан опит и знания в областта на административното право и производства в различни процедури, свързани с реституционните закони. Практически подсъдимият разполагал с възможност да придобива информация за отделни части от кадастралната карта и кадастралните регистри на територията на Б.ка област, за местоположението и статута на имотите и за собствеността им – както в хода на възложените нему дела, така и от други, разглеждани от колегите му, тъй като служебно изисквал за послужване конкретно дело или определени документи от него. Така събрал (от различни дела) документи, които били представяни от страните в производства по ЗКИР и по ЗСПЗЗ. І. 9. Боравейки с известните му данни, подсъдимият В. установил, че имот, намиращ се в местността А. в землището на гр. Н., е общинска собственост. Преценил, че по реда на чл. 10 и следващите от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е възможно да придобие неправомерно този имот. Бидейки наясно с факта, че в хода на развитието на административно производство пред Общинска служба по земеделие и гори (ОСЗГ) – Н., последната ще трябва да събира служебно доказателства във връзка със собствеността на имота, решил да избегне развитието на подобна процедура. В същата връзка отчел и предоставената от закона възможност за развитие на процедурата директно пред съд (по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ) – признаване по съдебен ред на право на възстановяване на собственост. В този случай ОСЗГ действала в условията на обвързана компетентност въз основа на установеното със съдебен акт досежно признатото право на възстановяване. В съдебната процедура, за разлика от тази пред административния орган, съдът се произнасял на базата на представените и поискани от страните доказателства без да събира такива по служебен почин. При това, въз основа на професионалния си опит, подсъдимият знаел, че административният орган по правило не участвал активно в съдебните процедури и не демонстрирал грижа за стопанисването на общинските земи. Разчитайки на такава пасивност и в бъдещо производство пред съда, подсъдимият решил да се възползва именно от процедурата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, разполагали с възможност да установят с иска срещу съответната общинска служба по земеделие и гори само с писмени доказателства правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. По делото се призовавала общината по местонахождение на имота. Въз основа на постановеното решение ОСЗГ при спазване изискванията на закона определяла земите, върху които се възстановява собствеността. 10. За да избегне директната връзка между своето име и личност с имота, който наумил да придобие, подсъдимият А.В. решил да използва името и данните на своя вуйчо Д.И.Н. без знанието на последния, за да придобие имота първо на негово име. В изпълнение на това свое намерение подсъдимият предприел поредица от действия. Първо се свързал със свидетеля Н.Д. – адвокат. С него се познавали покрай съпругата на свидетеля Д., която работела като съдия в АС – Б.. Подсъдимият поканил свидетеля в кабинета си на неустановена точно дата през месец май на 2007 г. В проведения разговор му обяснил, че би искал да го ангажира да представлява интересите на негов близък роднина в производство по възстановяване на право на собственост върху имот (нива), намиращ се в местността К. в землището на гр. Н.. Свидетелят Д. се съгласил да поеме случая, мотивиран предимно от обстоятелството, че неговата съпруга работела в съда, чийто административен ръководител бил подсъдимият. По това съображение той и не поставил изобщо въпроса за заплащане; приел, че ще работи без адвокатско възнаграждение. В общи линии свидетелят Д. разбрал, че документите, установяващи правото на собственост на бъдещия му клиент, не са налични. Тъй като обаче в средата на месец май на 2007 г. изтичал срокът, визиран в § 22 от ПЗР на ЗСПЗЗ за предявяване на искове по чл. 11, ал. 2 от същия закон, свидетелят, в проведен последващ разговор с подсъдимия, предложил да подаде исковата молба, за да се спази срокът. Разбрали се, че документите за собственост могат да бъдат подадени и след депозирането на иска, в хода на самото производство. 11. Свидетелят Д. подготвил текста на исковата молба. Тя изхождала от името на Д.И.Н., в качеството му на наследник на И.Н.Г., но била подписана от името на свидетеля Д. в качеството му на адвокат. Като приложения към нея били посочени три документа: удостоверение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, удостоверение за наследници и адвокатско пълномощно. Фактически обаче, при депозирането на исковата молба в съда, били приложени само последните два от тях (пълномощното, в копие, и удостоверение за наследници с изх. № 76/16.10.2006 г. на с. Ч., община А., издадено от Т.И.). Исковата молба била с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В нея се въвеждало твърдение, че приживе И.Н.Г. – баща на Д.Н., притежавал нива от 2 дка в местността К. в землището на гр. Н., както и че никой от наследниците не бил подавал заявление за възстановяване на собствеността пред бившите поземлени комисии. На следващо място – че собствеността била възстановима в старите реални граници на имота, съществуващи и към момента. 12. И.Н.Г. (живял в с. Ч.) починал през 1973 г., оставяйки седем наследници: П. И.а Ж. (починала на 31.03.2001 г.), Ненко И.Н. (починал на 27.06.1969 г.), Г. И.Н. (починал на 11.12.1992 г.), Б.И.Н., С.И.М. (леля на подсъдимия), Р.И.В. (майка на подсъдимия) и Д.И.Н.. И.Г. не притежавал приживе земи в района на гр. Н.. 13. Преди да подаде исковата молба адвокат Д. получил пълномощното и удостоверението от подсъдимия на неустановена дата в периода между 09 и 12 май 2007 г. при среща, състояла се в служебния кабинет на подсъдимия В. в съда. Свидетелят Д. приложил пълномощното и удостоверението за наследници в копия, заверявайки същите за верността им с оригиналите чрез полагане на печат с щампа „вярно с оригинала” и подпис. 13. Съобразно текста на пълномощното, с дата от 09.05.2007 г., Д.И.Н., ЕГН **********, упълномощавал адвокат Н.Н.Д. от АК – гр. Б. да завежда съдебни дела и да го представлява по тях като ищец или ответник, както и да го представлява пред съдилища, държавни и общински власти по повод на възстановяването на земя на територията на община Н.. Пълномощното не било подписано от Д.Н.. Техническият му изпълнител не е установен по делото. Не е възможно установяването на лицето, изпълнило подписа за Д.Н. поради отсъствието на признаци, индивидуализиращи почерка на изпълнителя. 14. Д.И.Н. не е претендирал възстановяване на собствеността върху горепосочения имот, нито е упълномощавал адвокат Д. за водене на каквито и да било производства; никога не се е виждал с него. Той и не знаел за предприетите от подсъдимия действия. Д.Н., неженен, без деца, живеел в с. Ч., община А. в имот - наследство от баща му И.Н.Г.. За този имот подсъдимият В., в битността си на съдия (в Районен съд – А.) бил издал констативен нотариален акт за собственост (№ 81, т. VІІ, дело № 1688/98 г.) на името на майка си Р.В.. 15. Исковата молба с приложените към нея два документа била депозирана по пощата от сътрудник от кантората на свидетеля Д.. На 15.05.2007 г. по исковата молба, депозирана от св. Д., било образувано гр.д. № 544/07 г. по описа на РС – Н.. За докладчик по делото била определена съдия М.Б.. 16. Преди да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание на горепосочената дата, съдията-докладчик оставил без движение исковата молба с резолюция от 15.05.2007 г. Указано било в 7 – дневен срок от съобщението за това да се представи служебна бележка от ОСЗГ – гр. Н. относно обстоятелството заявявана ли е била за възстановяване процесната земеделска земя, като в противен случай исковата молба ще бъде върната. Тъй като в исковата молба за съдебен адрес за призоваване на ищеца бил посочен този на адвокатската кантора на свидетеля Д. (гр. Б., ул. „А.” № 17), книжата за ищеца се изпращали там, а не на адреса на Д.Н.. Призовката с указанията е връчена на св. Д. на 05.06.2007 г. С молба той поискал издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи пред ОСЗГ – Н., за да се снабди със служебната бележка. С резолюция от 06.06.2007 г. е разпоредено издаването на исканото удостоверение, получено от св. Д. на 13.06.2007 г. Предишния ден – на 12.06.2007 г. – свидетелят Д. поискал с молба удължаване на 7 – дневния срок от съда с аргумент, че в ОСЗГ – Н. го информирали за невъзможност да изготвят удостоверението в срок поради големия брой на постъпили в службата молби. С резолюция на съдията от 13.06.2007 г. срокът бил удължен с 10 дни, считано от получаването на съобщението за това. 17. С молба от същия ден – 13.06.2007 г. – свидетелят Д. представил на съда служебната бележка по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ (с изх. № 475/13.06.2007 г.), издадена от началника на ОСЗГ – Н.. 18. Разглеждането на делото било насрочено за 19.07.2007 г. от 14.00 ч. В проведеното открито съдебно заседание ответникът ОСЗГ – Н. не изпратил представител. Явил се само свидетелят Д. за представител на ищцовата страна. Той направил изявление, че поддържа исковата молба и помолил за възможност да представи други доказателства. Съдът приел като доказателства представените към исковата молба удостоверение за наследници и служебната бележка от ОСЗГ – Н. и отложил делото за 27.09.2007 г. от 14.10. ч., давайки възможност на ищеца да представи доказателства. 19. На 19.09.2007 г. свидетелят Д. депозирал молба по делото за назначаване на техническа експертиза, която да се изпълни от вещо лице геодезист и да отговори на въпроса идентифицира ли се процесният имот по стари карти и планове, как се идентифицира към настоящия момент (след справка в Техническата служба в Община Н., Областната управа – гр. Б. и ОСЗГ – Н.), като се изготви и скица. С определение от 20.09.2007 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е допуснал исканата експертиза, определил е вещо лице и е депозит в размер на 100 лева, вносим в 3 – дневен срок от получаване на съобщението. 20. В съдебното заседание на 27.09.2007 г. за ищеца се явил адвокат К.К., преупълномощен от свидетеля Д. с пълномощно от същата дата. Тогава била представена квитанцията за внесената сума от 100 лева - депозит за вещото лице. В това заседание ответникът не изпратил представител, но пък след него депозирал писмено становище, изготвено от старши юрисК. И.К. в качеството му на процесуален представител на ОСЗГ – Н.. В него е застъпена теза за недопустимост на исковата молба, алтернативно – за неоснователността й, аргументирана с твърдение, че ищецът не представя доказателства за право на собственост върху земята, чието възстановяване претендира. Становището е било депозирано в 15.30 ч., тоест след приключване на съдебното заседание и е докладвано на съдията по-късно. Съдебното заседание било отложено за 15.11.2207 г. от 11.30 ч. за събиране на доказателства съобразно искането на адвокат К. да се даде възможност на ищеца да представи допълнително такива. 21. Преди провеждането на съдебното заседание на 15.11.2007 г. свидетелят Д., който нямал ангажимент да събира документите за собственост върху имота, а очаквал от подсъдимия В. да му представи такива, се срещнал с последния на неустановена точно дата. На тази среща подсъдимият предоставил на свидетеля заверено копие (със заверка на Държавен архив – Б.) от протокол, носещ дата 17.05.1953 г., съставен от името на комисия за трудовата поземлена собственост (КТПС) при Околийски народен съвет – Поморие. Върху документа има две заверки – кръгъл печат на Териториална дирекция „Държавен архив” гр. Б. и правоъгълен печат за заверка на ТД Държавен архив Б. с дата от 30.09.2006 г. за вярност с оригинален документ, намиращ се във Фонд № 165, опис 1, А.Е. 304, Лист № 18 на ТД Държавен архив гр. Б.. В правоъгълния печат били отразени имената на А. Т. (специалист) и Ив Джамбазов (директор), като следвал и подпис за последния. 22. В цитирания документ е отразено, в т. 2 от него, че наред с другите решения на комисията, било взето и следното: „И.Н.Г. при влизането в ТКЗС е внесъл 12 дка в м. А., 1 категория, с граници: море, таляна, път, лозе на П. Н.У. се заменя с 12 дка в „Ф.”. За членове на комисията са отразени: „председател – Окол. съдия К. Т., Участ. агроном Г. А.в, Председател ГПС Н. Кр. Р., Секретар ТПС К. П. Х., зам. председател ТКЗС Ст. К.” 23. Такъв документ – протокол от 17.05.1953 г., касаещ И.Н.Г. и внесени от него земи при влизането му в ТКЗС – не съществува. По архивната единица с данни Фонд № 165, опис 1, А.Е. 304, Лист № 18 се съхранява протокол № 1 на комисия по ТПС в гр. Н. от 07.01.1953 г. (тоест с друга дата), който се отнася до Киро Жеглов и негова нива от 2,5 дка в местността К. (тоест за друго лице и имот). 24. Копие от протокола от 07.01.1953, съответстващ на горепосочената архивна единица, е бил представен като доказателство по друго дело и в предхождащ тук описаните събития момент – по гр. д. 127/06 г. на ОС – Б. (разглеждано в състав председател - М. М. и членове – А.З. и К.Л., която е била и докладчик по делото). Документът е бил представен от свидетелката Д.Д. в качеството й тогава на юрисК. и процесуален представител на ОСЗГ – Б.. Делото в Окръжен съд – Б. било образувано по жалба срещу решение по гр.д. № 540/05 г. на РС – Н.. Предметът му бил искова претенция с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявена от наследници на Киро Жеглов за възстановяване на право на собственост върху 2,5 дка земя, намираща се в м. К.. С окончателно решение от 18.07.2006 г. на ОС – Б. претенцията била отхвърлена. 25. На 16.04.2007 г. подсъдимият А.В., в качеството му на председател на АС – Б. изискал с официално писмо от РС – Н. гр.д. № 540/05 г. за послужване. Делото било изпратено на 18.04.2007 г., а на 31.05.2007 г. било върнато от председателя на АС – Б. обратно в РС – Н.. 26. Отпечатъците от щемпела и печата за заверка от името на ТД ДА Б. върху протокола от 17.05.1953 г., приложен по гр.д. № 544/07 г., не са стандартно отпечатани – с печат и синьо тампонно мастило, - а са отпечатани (принтирани) копия на такива отпечатъци с помощта на копирна техника и цветен лазерен принтер. Ръкописните буквени и цифрови текстове в правоъгълния щемпел и подписът след името на И.Д. са изпълнени стандартно – с пишещо средство(а) със синя химикална паста(и). Техническият изпълнител на документа не е установен. 27. Свидетелят Д. представил описаното копие от протокола, предоставен му от подсъдимия, в съдебното заседание на 15.11.2007 г. като доказателство по гр. № 544/07 г., насочено да установи правото на собственост на наследодателя ищеца върху 12 дка земя в местността А.. Тъй като исковата молба съдържала претенция за 2 дка, а представеният документ касаел 12 дка, свидетелят Д. направил изявление за увеличение на иска – поискал възстановяване на правото на собственост върху 12 дка. С протоколно определение съдът отказал да допусне изменението на иска с аргумент, че на практика се предявява нов иск (за имот в друга местност и с различна площ), преклузивните срокове, за който обаче били изтекли. Делото било отложено за 30.01.2008 г., тъй като назначената експертиза не била изготвена. 28. Свидетелят Д. обжалвал определението, с което не било прието направеното изменение на иска му. Това той сторил с жалба до ОС - Б., депозирана на 22.11.2007 г. пред РС – Н.. Жалбата била оставена без движение, за да се внесе дължимата държавна такса от 5.00 лева. Същата била платена на 07.12.2007 г., а на 10.12.2007 г. свидетелят Д. депозирал молба за администриране на жалбата. Съобразно указанията на съдията препис от жалбата бил връчен на ответника (на 13.12.2007 г.), след което, на 27.12.2007 г., жалбата на свидетеля Д. била изпратена в ОС – Б. заедно с делото. 29. На 04.01.2008 г. делото постъпило в ОС – Б., а на 08.01.2008 г. било образувано ч. гр. д. № 2/08 г. по жалбата срещу определението. За докладчик по него била определена свидетелката К.Л. – съдия в ОС – Б.. 30. На 06.02.2008 г. по ч. гр. д. № 2/08 г. на ОС – Б. постъпила молба с вх. № 1608 от същата дата, на която бил придаден вид, че е подписана и изхожда от Д.И.Н., който обаче нито бил подписал, нито подал същата. Пред подписа, положен след думите „С почит:” и под тях има поставен апостроф с химикална паста с виД. различен цвят от този, с който е изпълнен подписът. Съгласно отразеното в молбата, с нея се представяло доказателство, установяващо, че И.Н.Г. притежавал лозе от 12 дка в местността „А.”, наричана също така и „К.”, в землището на с. Н., като лозето било посочено като съседно в пункт 2 на представеното писмено доказателство – протокол от 12.02.1955 г. на ТПС комисия. Техническият автор на документа не е установен. 31. В приложения към молбата протокол с дата от 12.02.1955 г. (в копие) били отразени няколко решения за замени на земеделски земи на частни стопани по ЗТПС, сред които, в т. 2, за замяна на лозе от 2,5 дка на П. Н.У., намиращо се в местността А.. Сред описаните граници на този имот е „лозе на И.Н.Г.”. На гърба на копието на протокола има заверка за вярност с оригинала, на която е придаден вид, че е от Държавен архив Б., с кръгъл печат от името на соченото учреждение, с дата от 20.12.1999 г. и с подписи от името на „сверил” и от името на „директор Е.Д.”. 32. Печатните текстове в представения протокол са отпечатани (принтирани) с помощта на копирна техника и лазерен принтер, а не с пишеща машина. Подписите за членовете на комисията не са изписани стандартно с пишещи средства, а са отпечатани (принтирани) с тонер и на лазерен принтер, тоест те са копия на отпечатани (принтирани) подписи. Отпечатъците от щемпела и печата за заверка от името на ТД ДА Б. върху протокола не са отпечатани стандартно (с печат и синьо тампонно мастило), а са отпечатани копия на такива (посредством копирна техника и лазарен принтер). Цифровите текстове в отпечатъка от щемпел и подписите от името на сверил и от името на директор Ел. Дойчинова са изпълнени с химикална паста. Техническият автор на документа не е установен по делото, но както и в предните случаи подсъдимият е бил наясно, че протоколът не е истински. Молбата заедно с протокола не са били представени от свидетеля Д.. Той самият ги видял, когато делото се върнало в РС – Н.. Прилагането им по делото е било реализирано от подсъдимия чрез действия, чиито конкретни проявления не са установени в процеса. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.09 Mb. Сподели с приятели:
|