По чл. 309, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 Нк


способите за събиране и проверка на доказателствения материал



страница8/13
Дата24.07.2016
Размер2.09 Mb.
#3636
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

174. способите за събиране и проверка на доказателствения материал: заключението на графическата експертиза, изготвена от вещо лице С.Н. (за документите по гр. д. № 605/09 г.), поддържана изцяло от вещото лице без допълнения с корекция единствено досежно годината, отразена погрешно поради техническа грешка; заключението на графическата експертиза (на документи по дело № 544/07 г. и ч.гр.д. № 2/08 г.), изготвена от вещо лице Нейчев, с уточнението, че не гради изводите си въз основа заключението в онези негови части, в които предмет на съпоставително изследване са били документи, приобщени като доказателства не по надлежния ред (иззетите от кабинета на подсъдимия); заключението на техническата експертиза, изготвена от вещо лице Нейчев (за изследване на документи и за пишещите машини) с направеното по-напред уточнение, че съдът не обосновава изводите си за фактите въз основа на заключението в частта, в която предмет на експертно изследване са документи, приобщени по непредвидения ред; заключението на графическата експертиза, изготвена от вещо лице Д.Н. (за изследване на подписите в пълномощно от 09.05.2007 г., за чийто автор и посочен Д.Н., в предварителен договор за покупко-продажба, документите в преписка с № Ж 923/07.10.2008 г. но ОСЗ – Н., документи, представяни в СГКК – гр. Б.); заключението на графическата експертиза, изготвена от Д.Н. (на документи, съдържащи се в адм.д. № 866/10 г.), поддържани от вещото лице без внасяне на допълнения и корекции; заключението на съдебнооценителната експертиза, изготвена от вещо лице С.С., поддържана от него без изменения и допълнения (за стойността на имот с идентификатор 51500.510.133 в м. А. към датите 31.03.2011 г. и 26.04.2010 г.); заключението на съдебнооценителната експертиза, изготвено от вещо лице Стамов, поддържано без изменения и допълнения (за стойността на имот с пл. № 722 в кв. С. към 26.03.2010 г. и към 23.04.2010 г.); заключението на СТЕ (с уточнението, че то касае изследването на документи, които не са били приобщени като доказателства по надлежния ред, поради което и в тези части съдът не основава изводите си въз основа него, въпреки че в принципен план го кредитира като обосновано и компетентно изготвено); заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна графическа и техническа експертиза, изготвена от вещите лица Ц.Т., Ю.М. и И. С., поддържано от вещите лица с изрично внесени в съдържанието му корекции, с направените неколкократно вече уточнения, че в частта, в която са изследвани документи, които не са годни писмени веществени доказателства, експертното заключение не служи за изграждането на изводите на съда; заключението на графическата експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, за подписите на свидетеля Ж., изготвена от вещо лице Ю.М..
175. Веществените доказателствени средства – албум за оглед (том 7 – ВДС, л. 25 – 33); албум за оглед (том 7 – ВДС, л. 62 – 75); протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 6 – ВДС, л. 8 – 28); протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 5 – ВДС, л. 8 – 13); протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 2 – ВДС, л. 8 – 15); протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 4 – ВДС, л. 8 – 11); писмените веществени доказателства, придобити от служителя под прикритие (визитка, договор за посредничество, справка поземлен имот, справка за имот и скица – том 7 – ВДС, л. 15 – л. 20 и папка с надпис „А.П.” - л. 23-24); визитка, справка за имот, съдебно решение – 2 броя, карта на местност, справка по лице – 2 броя, том 7 – ВДС, л. 42 – л. 60); том 7 – ВДС – протокол относно придобити вещи от доверителна сделка (л. 8); протокол относно придобити вещи от служител под прикритие (л. 9); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 11); протокол относно придобити вещи от служител под прикритие (л. 34); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 37-40); протокол относно придобити вещи от доверителна сделка (том 1 – ВДС, част ІІ)
176. Съдът не основава изводите си на изброените по-долу доказателства, които не бяха взети предвид поради тяхната неотносимост към доказателствения предмет или заради негодността на доказателствените средства, които ги обективират:

Протокол от 31.03.2011 г. за претърсване на служебния кабинет на подсъдимия В. и изземване на вещи и документи оттам (том 7, л. 14 – 26, вкл.). Съображенията за този подход на съда са изнесени по-нататък в изложението (вж. 178а)
Документите, приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на горния протокол – предварителен договор от 31.03.2011 г. между Р.В. и „А.Ф.И.” ЕООД; справка от НБД Население за Д.А.М.; справка от Апис регистър за „А.Ф.И.”; 4 справки от 22.03.2011 г. от Служба по вписванията – гр. Б. за „К. – Н”; справка от търговския регистър за „К. – Н” ЕООД; визитна картичка на адвокат И.П.; справка от 18.03.2011 г. 17.48 ч. от сайта на ВАС по решение № 3894 от 18.03.2011 г.; копия на документ от 5 листа, започващ със „Списъкъ на наемателите на учил. лозя и други имоти в гр. Н.ъ измерени 10.07.1944 г.”; 15 листа формат А 4, копия на документи – нотариален акт за прехвърляне на недвижими имот за задължение за гледане, състоящ се от две страници, нотариален акт от листа, започващ с „Нотариален акт VІІІ 302, за покупко-продажба на недвижим имот № 35, дело № 297 1925 г., рег. № 291”, записка от един лист, започващ със „Записка”, едностранно копиран лист с изображение на 6 таксови марки и печат – щемпел, започващ с ръкописно изписване Е. Б., 4 листа, първият от които, започващ с „ До градски народен съвет държавни имоти гр. А.”, едностранно копиран документ, започващ с ръкописно изписано „308 до сп жил фонд ТУК”, папка с меки корици, черна на цвят отдолу и прозрачна отгоре, съдържаща 49 листа формат А4, част от които в копия, а други в оригинал – искания от отговори за справки от Служба по вписванията, нотариални актове, протоколи (от 15.03.1955 г., № 3 от 17 май 1953 г., копие на протокол от 22 май 1955, № 4 от 22 май 1955 г., протокол с надпис „препис” от 15.03.1955 г., № 8 от 17 май 1956 г.), копие на съдебно решение с ръчно изписан текст върху него; ксерокопие на удостоверение с изписан ръкописно № 282/19.07.1996 г.; ксерокопие от план на местност; ксерокопие на карта на местност; лист формат А 3 с изписано в горния край „Скица на имот пл. 432”; два листа-скици; ксерокопие на служебна бележка с изх. № 1064/10.10.2000 г.; договор за продажба на недвижим имот съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД между Г. Г.О. и В. С.а Олчева и непосочен купувач; ксерокопие на архивен документ, на първа страница с надпис „Списъкъ”, на гърба на третата страница, на който има ксерокопия на печат на Държавен архив – Б.; ксерокопие на документ от три листа – протокол № 17 от 19.VІІІ.1923 г.; ксерокопие на страница от документ с изписано в горния край име, презиме и фамилно име и продължаващ с А.В.Г.; ксерокопие на архивен документ от три листа, двустранно копирани, с текст „Протокол № 17 19.7.23 год.”; ксерокопие на служебна бележка, завършваща с „трудово кооперативно стопанство”; оригинал на молба да Районен съд – гр. Н. по гр.д. № 540/2005 г.; оригинал на служебна бележка с изх. № 1264/10.10.2000 г. от поземлена комисия Н. за наследници на К.Х.Ж.; оригинал на удостоверение за наследници на К.Х.Ж.; ксерокопие на документ с цифрово обозначение на имотите; ксерокопие на архивен документ от държавен архив от девет листа, първите три от които са със син печат за вярност с оригинала; ксерокопия на двустранни решения на Н.ския районен съд, гражданска колегия; документ – препис на заповед № 438 от 29 май 1989 г.; ксерокопие на протокол, започващ с „Протокол 14 ІІІ 1980 Б., комисия по чл. 265 по ППЗТСУ”; правоъгълна бележка с надпис със син химикал кв. 63 С. в горния край, на гърба – Н.Х.Г.; лист с неправилна форма и надпис от едната страна 334 – Н.Х.Г.; оригинал на удостоверение за наследници № 76от 16.10.2006 г. на името на И.Н.Г. (том 7, л. 27 – 120)

Протокол за претърсване и изземване в дома на Р.В. (том 7, л. 123 – 124)

Документите, приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на горния протокол – удостоверение за наследници на И.Г. И.; пълномощно от И.Г. И. на Р.В.; пълномощно от Н. И.а на Р.В.; пълномощно от Д.И.Н. на Р.В.; пълномощно от С.М. на Р.В.; пълномощно от Б.Н. на Р.В.; договор за доброволна делба; пет броя скици на имот; договор за делба на недвижим имот от 15.10.2007 г.; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност; договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 125 – 155, том 7)
Преписка с рег. № RB 421131-001-09/РП – 5 – 1 от 17.01.2012 г., вх. № 892/2012 г. – неотносима и не изяснява факти и обстоятелства, включени в доказателствения предмет; не е и със значение за изясняване на контролни или косвени факти
Копия на документи, касаещи възстановяването на собствеността върху земеделски земи на СОУ „Л.К.” и преписката в оригинал (том 8, л. 50-60; л. 63-80). Същите са изцяло неотносими към доказателствения предмет
Документи по пр. № 11020/24.03.2000 г. на ОСЗГ – Б. (том 12, л. 100 – 125) – също неотносими към доказателствения предмет
Копията от нотариално дело № 99/08 г. за покупко-продажба на апартамент от „Рапи груп” ООД на Р.И.В. (том 13, л. 5 – 98) неотносими към доказателствения предмет
Документите от том 14 – същите са без пряко отношение към доказателствения предмет; те са кадастрален план на крайбрежието на гр. Н. в цифров вид, като и без тях релевантните факти за собствеността и местоположението на имотите, интересуващи делото са изяснени.
Протокол за оглед на веществените доказателства – том 15, л. 109 – 111, поради това, че веществените доказателства – предмет на огледа не са иззети по надлежния ред; по същите причини - и фотоалбума към протокола;
Документите в том 18, том 19, том 20, том 21, представляващи банкови извлечения и справки за движения по сметките на Р.В. и А.В.. Те са неотносими към доказателствения предмет, тъй като обвинението не релевира каквито и да било факти, свързани с информацията от тези документи.
Банкови извлечения за сметките на Т.П., както и договори, удостоверения и справки – том 22, л. 8 – 16; л. 27 – 54. По изнесените в предния абзац съображения те също са неотносими към доказателствения предмет, а и материалите за тях са отделени.
Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 3 – ВДС, л. 8 – 18) – адвокат С.Ц. (по изнесени подробно по-долу съображения);
177. а) Изброените по-напред (в 175) релевантни и годни доказателствени материали, на които съдът обосновава изводите си, установяват напълно безпротиворечиво част от възприетата от съда фактическа обстановка. Писмените, гласните доказателства, способите за проверка на доказателствения материал и веществените доказателствени средства (протоколите за използвани специални разузнавателни средства – подслушване по телефон) разкриват изцяло еднопосочно следните факти: конкретното длъжностно качество на подсъдимия; познанството му със свидетелите С. З., Т.К., Н.Д. и И. Б.; отношенията със свидетелката И.Ч.; обстоятелствата, свързани с ангажирането на свидетеля Н.Д. за участието му като адвокат по гр.д. № 544/2007 г. на РС – Н. и с развитието на производството по делото; фактът, че Д.И.Н. не е притежавал земя в м. „А.” в гр. Н., подлежаща на възстановяване, не е отправял претенция за това, не е ангажирал свидетеля Д. (нито пряко, нито опосредено) да води дело от негово име и изобщо не е знаел за воденото производство; фактът, че пълномощното с дата от 09.05.2007 г., приложено към исковата молба по гр.д. № 544/07 г., на което бил придаден вид, че е издадено от Д.Н., и с което се предоставяла представителна власт на св. Д. в качеството му на пълномощник адвокат, не е подписано от Д.Н.; фактът, че подсъдимият е снабдил свидетеля Д. с всички документи, необходими за водене на делото, сред които, освен пълномощното и удостоверението за наследници на И.Г., и копие от препис на протокол с дата от 17.05.1953 г., чиито отпечатъци от щемпела и печата за заверка от името на ТД „Държавен архив” – гр. Б. не са стандартно отпечатани, а са принтирани с помощта на копирна техника и цветен лазерен принтер; обстоятелството, че представеният по делото протокол № 1 на комисия по ТПС в гр. Н. от 17.05.1953 г. с означение на архивната единица Ф. № 165, Опис № 1 А. Е. 304 Л. № 18 е със съдържание, което не съответства на действително съхранявания по тази архивна единица документ, установено чрез справката от РД „Архиви”, видно от която се съхранява протокол от 07.01.1953 г.; фактът, че последният документ е бил представен на 28.06.2006 г. по друго дело – по в.гр.д. № 127/06 г. на ОС – Б., образувано по жалба срещу решение по гр.д. № 540/05 г. на РС – Н., както и този, че подсъдимият е изискал официално последното дело от РС – Н. за послужване; фактът, че Д.Н. не е подписал нито един от документите, представени по делото, на които е придаден вид, че произхождат от него – молби за представяне на доказателства и във връзка с движението на делото, и пр.; фактът, че представеният по ч.гр.д. № 2/08 г. на ОС Б. протокол с дата от 12.02.1955 г. не е написан на машина, не съдържа действително изпълнени отпечатъци със синьо мастило за заверка от държавния архив, както и подписи, като всички те са принтирани с помощта на копирна техника и лазерен принтер; всички обстоятелства, касаещи разглеждането на определени дела от подсъдимия в качеството му на докладчик, както и предметът им, а също и фактът на изискването за послужване на определени дела, установим от съдържанието на документите в делата и от съответните писма и резолюции; фактът, че именно подсъдимият, в качеството си на председател на АС – Б. е изискал от РС – Н. заверени копия от всички скици и от удостоверението за наследници, съдържащи се в гр.д. № 544/07 г. на РС – Н., както и че той е приложил към представеното в ОСЗ – Н. копие на съдебно решение като неразделна част от него скицата на вещо лице Е.Г., в която имотът бил идентифициран като нива от 12 дка; обстоятелството, че нито една от молбите, подавани от името на Д.Н. до ОСЗ – Н., не е била подадена от него; фактите по движението на преписките и делата и съответните произнасяния по тях; обстоятелствата по процедурата в Службата на геодезия, картография и кадастър, конкретно – това, че свидетелят Д.Н. не е подписал и подавал заявление за изработване на проект за промяна в кадастралния план и издаване на скица-проект и въобще не е знаел и за тази процедура, изготвянето на съответните документи, внасянето на такса на дата, следваща тази на издаването на удостоверението за идентификатор на имота, постъпването на съдебното решение (без скица) по гр.д. № 544/07 г. и на решение № Ж 923/28.10.2008 г. на ОСЗГ – гр. Н. по неустановен начин и време, но със сигурност не към момента на подаване на заявлението, обстоятелството, че Д.Н. не е автор на разписката за получаване на скицата-проект; фактът, че Д.Н. не е подписал заявление № 94-00-10619/14.11.2008 г. до ОСЗ – Н. с искане на издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ; фактът, че към датата на вземането на решението от ОСЗ – Н. (№ 573-Н от 11.12.2008 г.) за възстановяване на правото на собственост върху нивата от 12 дка в местността „А.”, решението за поправка на явна фактическа грешка (№ 196/29.12.2008 г.), касаеща приложената скица, не е било постановено; фактът, че заявлението с вх. № 94-1761/10.02.2009 г. до СГКК - Б., за чийто автор бил посочен Д.Н., е подписано от подсъдимия А.В., имитирал подписа на вуйчо си, както и че то е било подадено без решението на ОСЗ – Н., влязло в сила на по-късна дата – 19.02.2009 г.; обстоятелствата по „уведомяването” на всички наследници на Габровски (Д.Н., Р. И.а, Б.Н. – починал през 2010 г. и живеещ в гр. С. до смъртта си, свидетелите Н.Н. и С.М.), конкретно – че адресите на нито един от тях не са били посочени, че нито един от изброените не е подписал уведомленията, адресирани до него, както и че изобщо не е знаел за процедурата, че разписките за получени уведомления от Д.Н. и от Р. И.а са подписани от подсъдимия А.В., направил и ръкописно отбелязване за имената и датата; че всички те не са били разпращани до съответните адресати, а им е придаден вид на получени на ръка от тях; фактът, че подписите в предварителния договор от 21.05.2009 г., не са изпълнени от посочените в него страни Р.В., Я.В., С.А., Н. И.а, С.М. и Д.Н., и че нито един от тях не е знаел, нито пък е договарял покупко-продажба; че никой от изброените не е ангажирал свидетеля Иво Б. (пряко или опосредено) за водене на дело; че адвокат Б. е бил помолен от подсъдимия да изготви искова молба въз основа на дадения му от подсъдимия предварителен договор, както и да се явява по бъдещото дело; че адвокат Б. е бил снабдяван с документите, нужни за водене на делото с предмет по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, от подсъдимия В.; фактът, че изготвената от свидетеля Б. искова молба от името на Я.В., С.А., Н. И.а, Г. Н. (починал), С.М. и Д.Н. не е подписана от нито един от изброените, а от неустановено лице с имитация на подписите им; че заедно с приложените към нея документи молбата е била изпратена по пощата, но не от свидетеля Б., а от подсъдимия или неустановено по делото лице, ангажирано от него; че държавната такса не е била внесена към момента на подаване на исковата молба (31.08.2009 г.), а по-късно (на 18.09.2009 г.) от свидетеля Г. Ж. – шофьор на подсъдимия, като на същата дата било издадено и експресно удостоверението за данъчна оценка, таксата за което била платена от свидетеля РА. С., дългогодишен познат на подсъдимия; че отговорът на исковата молба, по която било образувано дело № 605/09 г. на РС – Н., не е изготвен и подписан от Р.В., както и че призовките, адресирани до нея, не са подписани от същата, а от неустановено лице с имитация на подписа й; обстоятелството, че за образуването на делото и насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание свидетелят Б. бил информиран от подсъдимия, както и че той съставил текст на пълномощно от името на ищците, които следвало да представлява; фактът, че пълномощното с вече положени в него подписи му било дадено после от подсъдимия; фактът, че подписите не са на лицата, сочени за техни автори – Я.В., С.А., Н. И.а, Г. Н., Б.Н., С.М. и Д.Н.а, а били изпълнени с имитация от неустановен от доказателствата по делото автор; фактът, че молба с вх. № 3545/13.10.2009 г., за чийто автор е посочена Р.В. не била съставена от нея, а от свидетеля Б. по изрично указание на подсъдимия; фактът, че призовката за изготвеното решение по гр.д. № 605/09 г., съдържаща отбелязване за получаването й от Р.В. не е била подписана от последната, и този, че съобщението не е било подписано и от посочената в него за връчител С.К. – същата не е била призовкар в РС – Н.; фактът, че постъпилата на 19.10.2009 г. молба с вх. № 3691 от името на Р.В., съдържаща изявление за отказ от обжалване на решението, не е изготвена и подписана от нея; фактът, че свидетелят Б. не е знаел, че предварителният договор и пълномощното не са били подписани от сочените в тях автори; обстоятелствата, свързани с организирането и изповядването на обезпечителните сделки с имота (договорите за ипотека), предшествани от действията, предприети от подсъдимия за изработване на ПУП за същия; обстоятелствата, свързани със сключването на предварителния договор за покупко-продажба на имота, както и конкретните такива, при които са били проведени планираните отнапред действия по претърсване и изземване; всички факти, свързани с дейността на подсъдимия по отношение на имотите с кадастрални номера 722 и 723 в кв. 63 по плана на С. в гр. Б., сред които: подаването на заявление до община Б. от името на Д.Н., което не било изготвено и подписано от последния, конкретното развитие на административната преписка, депозирането на жалба, уж от Д.Н., срещу твърдян мълчалив отказ на администрацията, подаването и на останалите документи по делото привидно от името на Д.Н., но всъщност неподписани от него; образуването на адм.д. № 866/2010 г. въз основа на същата жалба, разпределянето на делото, де факто инициирано от подсъдимия, на негов доклад, внасянето на държавни такси от свидетелката Т.К., действията, предприети от подсъдимия по движението и разглеждането на делото, установими от съдържащите се в него материали, фактът, че подсъдимият е попълвал делото с документи, изходящи привидно от Д.Н., който в действителност не е бил никакъв жалбоподател и изобщо не е знаел за воденото производство.

Несъмнено е доказано, чрез заключенията на графическите експертизи, че четири от инкриминираните документи - разписка от името на Р.И.В. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; разписка от името на Д.И.Н. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на СГКК - гр. Б. разписка от името на Б.И.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на СГКК - гр. Б. и заявление с вх. № 94-1761/10.02.2009 г. – са съставени от подсъдимия. Експертните заключения разкриват еднопосочно и с пълна категоричност авторството на подсъдимия на сочените три разписки.



б) Тъй като за всички гореизброени фактически обстоятелства няма противоречия, особено пък такива, които да се определят като съществени, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 305, ал. 3, предл. ІІ НПК (per argumentum a contrario), намира за безпредметно отделното обсъждане на доказателствата, разкриващи фактологията в тези й аспекти. Отбелязва само, че заключенията на графически експертизи, изготвени в досъдебното производство и заключението на експертизата, назначена в хода на съдебното следствие, не само не разкриват никакви противоречия, но са напълно еднопосочни досежно констатациите за подписите върху документите. Именно въз основа на тях съдът прие за установено, че подписите не са положени от лицата, сочени за техни автори, а от други, неустановени по делото лица, като за четири от тях (заявлението и три от разписките за получаване на уведомленията) е установено категорично, че са изпълнени от подсъдимия В..

Показанията на свидетелите К., М., К., Ц., П. и на двамата служители под прикритие, проследени поотделно и в тяхната взаимна връзка, установяват в пълнота фактологията, касаеща сключването на предварителния договор за покупко-продажба на имота с агента под прикритие. Техните показания се подкрепят и от данните, придобити чрез използването на специалните разузнавателни средства – в подслушаните и записани телефонни разговори се възпроизвежда информация за конкретните договорки и проведените срещи по повод предстоящата сделка. С изключение на СРС-та, използвани по отношение на свидетеля С.Ц., останалите са законно използван способ – експлоатацията им е реализирана след надлежно разрешение от овластения за това компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила. Поради това съдът ги цени като годен доказателствен източник.



От прилаганите по отношение на свидетелката С. З. СРС, ценени наред със справката за телефонния номер, се установява проведен по телефона разговор с подсъдимия В., чието съдържание разкрива отношенията им безусловно ясно. От репликите на свидетелката З. е видно, че тя извършва услуга на подсъдимия, като К.ира с него изпращането на скици, на копия от тях и предлага изпращането на извадка и регистър на всички имоти в района, за да могат да се определят заинтересованите лица с цел бъдещото им участие в дело; Изключителната бързина, с която се е развила процедурата в СГКК, при това без да са били налице всички необходими документи, без да е била внесена дължимата такса, както и начинът, по който е било администрирано връчването на съобщенията, са показателни по себе си за факта, че подсъдимият се е ползвал именно от близките отношения със свидетелката С. З., която му е ходатайствала.
в) Съдът намира, че показанията на свидетелите Д., Б., П. и Ц. не възпроизвеждат информация - предмет на забраната, уредена в разпоредбата на чл. 121, ал. 2 НПК. Тъй като защитата на подсъдимия е отправила искане за заличаване на свидетелите в това им качество, позовавайки се на сочената законова норма, съдебният състав е изложил съображенията си за отсъствието на процесуална пречка за разпит на изброените свидетели (в протокола от проведеното съдебно заседание на 27.11.2012 г.) Наведените доводи в речите на защитниците в хода на съдебните прения налагат обаче изричното обсъждане на въпроса и в мотивите.

Съдът застъпва принципното становище, че забраната за разпит за обстоятелства, които са станали достояние на повереник или защитник в рамките на клиентско правоотношение, не се ограничава само до конкретното наказателно производство. Този извод произтича при сравнителното тълкуване на нормите на чл. 118, ал. 1 и чл. 121, ал. 2 от процесуалния закон. Първата разпоредба въвежда абсолютна забрана за участие в свидетелско качество на всички лица, които са участвали в друго такова в хода на същото наказателно производство. Логично, тук се включват и защитниците и поверениците, които изобщо не могат да бъдат разпитвани като свидетели дори и след като са се оттеглили от участие в процеса в професионалните си качества. Втората разпоредба урежда различна хипотеза. Съобразно предвиденото в нея свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелства, поверени му в качеството на защитник или повереник. Аналитичното и сравнително тълкуване на този текст обосновава извод, че коментираната разпоредба визира адвокатската тайна, защитена от закона. Аргументите за това са следните: първо, тази норма би била напълно безпредметна, ако дублираше по смисъл забраната на чл. 118, ал. 1 НПК; тя не се ограничава до поверениците и защитниците, участвали в тези им качества в същото наказателно производство, защото по отношение на тях поначало е налице забрана да бъдат свидетели. Тя урежда хипотеза на разпит на свидетел във валидно негово процесуално качество, тоест при липсата на процесуална пречка конкретен субект да бъде свидетел. Това означава, че свидетелят не може да е участвал в друго процесуално качество, в това число като защитник и повереник, доколкото иначе изобщо не би могъл да бъде разпитван като свидетел. Впрочем това произтича изрично и от систематичното място на нормата и нейното заглавие „Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания”. Може да се заключи убедително, че нормата на чл. 121, ал. 2 НПК по дефиниция не визира защитниците и поверениците, участвали като такива в същото производство. Тъкмо напротив - тя се отнася до случаите, в които на същите са били поверени обстоятелства в рамките на доверително отношение между адвокат и клиент в друго производство/отношение. Че законът брани тайната на информацията, придобита в рамките на доверителното правоотношение между адвоката и представлявания от него, следва от естеството на последното. А то е дефинирано в Закона за адвокатурата (ЗА). В разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗА е възведено задължение за адвоката да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. В алинея втора на същия текст задължението намира детайлен израз в отправеното изискване към адвоката, разпитван в качеството на свидетел, да не разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. За да се гарантира ефективно съблюдаването на това същностното за адвокатската професия задължение, е предвидена и гаранция в разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗА, предписваща, че адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. Това принципно положение намира израз и в процесуалните закони, регламентиращи задължението на решаващия орган да го съблюдава. В гражданския процес е уредено в текста на чл. 166, ал. 2 ГПК (адвокатът може да се позове на задължението за запазване на адвокатската тайна и да откаже да отговори на определен въпрос), а в наказателния – в коментираната тук норма на чл. 121, ал. 2 НПК, както и в изричната разпоредба на чл. 136, ал. НПК. Последната, препращайки към ЗА, отправя изискване за спазване на условията в последния закон при провеждане на разпита на адвокат. При всяко положение обаче разпитът на адвокат като свидетел по делото е допустим, тъй като не е възведена процесуална забрана, а и подобна не би имала своето логическо опР.ние. В аспекта на изнесеното дотук съдът определя като неоснователен доводът на защитата, съобразно който разпитът на адвокат в качеството му на свидетел е недопустим само защото е бил нечий повереник или защитник в друго производство. Единственото легитимно ограничение при провеждане на разпита касае задължението на свидетеля, който е бил повереник/защитник, да не изнася адвокатска тайна. По тези съображения съдът отказа да уважи искането на защитата и да заличи свидетелите Д., Б., Ц. и П. в тези им качества.

Следващият, подлежащ на изясняване важен въпрос, в същата връзка, касае обстоятелствата, за които е проведен разпитът. Конкретно – попадат ли същите в обхвата на коментираната по-напред закрила на доверителното правоотношение. Първо следва да се отбележи, че въпросът за наличието или не на съответното клиентско правоотношение е фактически такъв, подлежащ на разкрИ.е и установяване, включително чрез показанията на свидетел, за когото се твърди, че е бил защитник/повереник. Второ – законът брани информацията, придобита в действително, валидно отношение между повереник и доверителя му. Този извод произтича от тълкуването на съдържанието на упоменатите по-напред разпоредби от Закона за адвокатурата и от процесуалния наказателен закон. А процесната хипотеза, съобразно възведените в обвинителния акт твърдения, доказани успешно в хода на съдебното следствие, не е такава. В обвинителния акт се твърди, че свидетелят Д. в действителност не е бил повереник на Д.Н., защото последният не го е упълномощавал въобще. С оглед това твърдение, първият фактически въпрос, подлежащ на изясняване, е дали и чий повереник е бил свидетелят Д.. Той е установен убедително чрез показанията на последния и чрез заключението на графическата експертиза, разкриващо, че подписът върху представеното пълномощно не е положен от Д.Н.. В подкрепа са и показанията на останалите свидетели – родственици на подсъдимия, предоставили сведения, че не са притежавали земи в местността А., нито пък някой от тях е предприемал постъпки за възстановяването на такива. Следователно, установено е, че свидетелят Д. не е бил в доверително отношение с Д.Н., както и че последният не е бил представляван от него, защото не е потвърдил в нито един момент извършените без представителна власт действия. Свидетелят Д. не е бил в такова отношение и с подсъдимия, защото последният не го е ангажирал от свое име, нито пък валидно от чуждо име. Оттук насетне свидетелят Д. няма основание да се позовава на адвокатска тайна и няма пречка да изяснява със своите показания всички обстоятелства за осъществената от него дейност.

На следващо място, но не по значение, обект на защита са разговорите, кореспонденцията, узнатите факти и обстоятелства във връзка с делото, но не и извършените от адвоката действия, касаещи движението му, които така или иначе са обективирани в самото дело. Не са защитени от адвокатската тайна и данните за определени съпътстващи факти и обстоятелства, осъществили се обективно, но несвързани с отношенията на доверие във връзка с представителството. Така например не може да се третират като адвокатска тайна данните за това кой е отнесъл на ръка/пратил по пощата жалбата в съда, явил ли се е адвокатът на делото, изготвил ли е определен документ и др. подобни. А в настоящия казус изясняваните са предимно от такова естество.

Напълно идентични са съображенията досежно показанията на свидетеля Иво Б., който не се е намирал в абсолютно никакви правоотношения с „ищците” по делото. Сочените за такива не са го упълномощавали, не са имали никакви намерения да водят делото, за чието образуване и развитие изобщо не са знаели, нито пък са потвърдили извършените от него действия. Както по предното, така и по това дело не е имало страна по вложения в процесуалния закон смисъл. А адвокат Б. не е бил ничий повереник – нито процесуален, нито извънпроцесуален.

Що се отнася да сведенията, предоставени от свидетелите Ц. и П., съдът отбелязва, че посредством тях не се осветлява доверителна информация. Освен това – фактите, изнесени от двамата, във връзка с реализираните срещи в съответната им хронология, са разкрити и посредством показанията на свидетелките К., М. и К., а също и чрез използваните специалните разузнавателни средства – извършената доверителна сделка от използвания агент под прикритие с идентификационен номер 121-11-1.

Съдът обаче намери за незаконосъобразен подходът да се използва специално разузнавателно средство - подслушване на телефона на свидетеля С.Ц., поради което и изключи от доказателствената съвкупност протокола за изготвеното веществено доказателствено средство. По-напред бяха посочени основните положения касателно уредените в закона гаранции за неприкосновеността на адвокатската тайна. Като се придържа към тях, тук съдът отбелязва разпоредбата на чл. 136, ал 2 НПК, отпращаща към спазването на разпоредбите на Закона на адвокатурата в случай на прилагане спрямо адвокат на способите на доказване. Разпоредбата на чл. 33, ал. ЗА предвижда, че разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват, а евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. Съдът застъпва принципното становище, че ще се отнася до съдебното представителство, осъществявано в рамките на същото производство, това положение е абсолютно и не се подчинява на никакви изключения. В противен случай правото на защита не би могло да бъде упражнено пълноценно. Изключение от обсъжданото положение е допустимо за клиентско отношение извън това на съдебното представителство и то единствено в случаите, в които самият адвокат е заподозрян като причастен в извършването на престъпна дейност, за чието установяване и разкрИ.е се иска използването на специално разузнавателно средство. Само в подобна хипотеза е мислимо да се обсъжда дали намесата на държавните власти в личния живот би била допустима като необходима в едно демократично общество, за разкрИ.е и предотвратяване на тежки престъпления, в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите (чл. 8 ЕКПЧ). За да достигне до тези изводи съдът отчете и релевантните съображения от решение на ЕСПЧ „Г. Й. срещу Б.”, решение по дело С – 305/05 (което е с фокус върху задължението на адвокатите да предоставят информация на органите, отговарящи в борбата срещу изпирането на пари в контекста на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ, но съдържа и общи принципни положения за доверителното отношение между клиент и адвокат).



В настоящия казус в искането за разрешение за експлоатиране на СРС не е било посочено, че свидетелят С.Ц. е адвокат. Същевременно отсъства и твърдение за негова причастност (каквато и да е) към разследваната престъпна дейност. Следователно, подслушването е било незаконно, като на компетентния орган, дал разрешение за реализирането му, не е била предоставена в пълнота релевантната информация за обстоятелствата по случая, в частност – че се иска подслушване на адвокат в рамките на договорно отношение с клиент. Тъй като доказателствата нямат предварително установена стойност, а решаващият съдебен орган е натоварен с тяхната преценка, съдът изключи от доказателствената съвкупност по изложените съображения протокола за изготвено веществено доказателствено средство, обективиращ подслушани разговори на С.Ц.. Този протокол е следвало да бъде унищожен и да не бъде прилаган като доказателство по делото въобще. Съдът съобразява в тази насока осъдителното за България решение „Г. Й.срещу Б.”, в което е прието нарушение на чл. 8 от Конвенцията, само защото протоколът, при все че не е бил ползван като доказателство от нито една от съдебните инстанции, не е бил унищожен, а е останал в кориците на делото и възможността за запознаване със съдържанието му е била налице до окончателното приключване на делото. Предвиденият инстанционен контрол изключва предприемането на подход за унищожаване на протокола сега. Не са налице основания първостепенният съд да разпореди унищожаването на негодното, по негово убеждение, доказателство по време на неприключеното съдебно производство. Така е, защото изводите му във връзка с протокола подлежат на проверка от по-горните съдилища. Той следва да остане в делото, тъй като в принципен план резултатите от инстанционната проверка могат да обосноват различно виждане от това на настоящия съдебен състав.

При все че фактите, свързани със сключването на предварителния договор за покупкопродажба се разкриват убедително, в пълнота и напълно безпротиворечиво чрез споменатите горе гласни доказателства, съдът дължи отговор на довода, релевиран в защитните речи, съобразно който не било дадено разрешение за използване на средството „доверителна сделка”. Съдът не го определя като основателен и счита, че даденото разрешение включва и доверителната сделка. За този извод се отсъжда по съдържанието му, ценено наред с отправеното искане. Видно от последното (том 1, част І – ВДС), председателят на Софийския окръжен съд е бил сезиран да разреши използването на оперативен способ „разследване чрез служител под прикритие” съгласно чл. 10в ЗСРС и доверителна сделка по чл. 10 б ЗСРС, която ще се изрази в сключването на предварителен договор. Субектът, към който е била насочена интервенцията е била Р.В.. В искането, освен мотивите, налагащи използването на способа, са изложени конкретно и изчерпателно задълженията и задачите, посредством които служителят под прикритие е следвало да осъществи разследването (в шест пункта). Сред тези задачи се включва изрично и сключването на предварителен договор с Р.И.В. и/или нейни доверени лица, както и сключването на нов договор, при необхоД.ст, с „А.П.” от името на юридическото лице, регистрирано по променената самоличност на агента под прикритие. Видно е, че обемът от дейностите по разследване, възложени на служителя под прикритие, практически изчерпва това, което е следвало да свърши той под своето прикритие. Без тях разследването на служителя под прикритие би било без предмет. Разрешението е дадено за използване на способ „разследване чрез служител под прикритие” с уточнението, че служителят е оправомощен да установи, поддържа контакти с контролираното лице, за да получи и разкрие информация за извършване на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност. Въпреки изричното посочване на чл. 10в ЗСРС, съдът приема, че разрешението обема и сключването на доверителна сделка. Така е, защото доверителната сделка се включва сред дейностите по разследване, извършвани от служителя под прикритие, посредством, които той разкрива информацията, релевантна за разследваната престъпна дейност. Аргумент за това се черпи от текста на чл. 10б ЗСРС, постановяващ, че доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката. Следователно, няма съмнение, че този способ, въпреки самостоятелното му уреждане в закона, е реализуем само в случай че се прилага другият - на служител под прикритие. Действително, от това не следва обратното – че служителят под прикритие неминуемо ще използва доверителна сделка за изпълнение на своите задачи, но пък настоящият казус бележи специфика в аспекта на посоченото вече за изчерпателното изброяване в искането на задачите на служителя под прикритие, сред които е била включена и доверителна сделка. Затова съдът счита, че разрешението е дадено и за последната, която, като оперативен способ, няма самостоятелно значение.

Неоснователно е и възражението за заобикаляне на закона, тъй като въпреки данните за участието на магистрат (който не е бил назован, при все че очевидно е бил известен на разследващите), разрешението е било поискано не от председателя на Софийския апелативен съд (каквото е изискването на чл. 15, ал. 3 ЗСРС), а от председателя на СОС. Към момента на изготвяне на искането и видно от отразеното в него и съдържащите се в делото материали, разследващите не са имали яснота по въпроса за конкретната причастност на Р.В. към разследваната престъпна дейност. Факт е, че впоследствие тя е била привлечена и като обвиняема по делото, от което се обосновава, че не е била изключена от кръга на заподозрените в престъпна дейност лица, нито пък е била считана за използвано от другиго лице, на което не е бил известен престъпният характер на извършваната дейност (по смисъла на чл. 12, т. 2 ЗСРС). Доколкото разследването е разполагало с информация, че именно Р.В. е собственик на имота по документи и предстои личното й участие в бъдещата сделка, като тя вече е била взела такова и в обезпечителните сделки, е било налице основание оперативният способ да бъде приложен спрямо нея. В този смисъл, не е постигнато заобикаляне на закона.

Изложените съображения се споделят напълно и за разрешението за дейността на служителя под прикритие, комуто е било възложено осъществяването на контакт със свидетеля И. Б.. Към момента на искането той също е бил сред кръга на лицата, заподозрени като причастни в престъпната дейност. Едва по-късно, след използване на специалните разузнавателни средства, е установено и прието отсъствието на знание у него за естеството на извършваните действия. Адвокатското качество на свидетеля Б. също не опорочава в този случай използването на коментираните оперативни способи, защото той самият е бил обект на подозрение като участник в разследваната престъпна дейност.

Отделен е въпросът, че фактите, свързани с действията на служителя под прикритие с идентификационен номер 91-2011-3, така или иначе са разкрити еднопосочно чрез гласните доказателства.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница