По чл. 309, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 Нк

За всички останали документи обаче не са налице убедителни доказателства, разкриващи подобен факт, поради което и съдът не може да го приеме за доказан. Заключенията на експертизите не се ангажират с извод, че подсъдимият е съставил: разписка от името на Д.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-13628/13.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; разписка от името на Н.Н.И. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; разписка от името на С.И.М. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот 12 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в м. А.; пълномощно без дата от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. за упълномощаване на адвокат И.Г.Б. да ги представлява пред Районен съд Н. по гр.д. № 605/2009 г.; пълномощно от името на Д.И.Н. с дата от 09.05.2009 г. за упълномощаване на Н.Н.Д.; молба от името на Д.И.Н. с вх. № 1608/06.02.2008 г. на Окръжен съд Б. за представяне на писмено доказателство; молба от името на Д.И.Н. с вх. № 663/07.10.2008 г. на ОСЗ Н. за изпълнение на съдебно решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на Районен съд Н.; - заявление от името на Д.Н. с вх. № 94-18962/07.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-00-10619/14.11.2008 г. на Община Н. за издаване на удостоверение по чл. 13,ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ; искова молба от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. против Р.И.В. на основание чл. 19, ал. З ЗЗД и чл. 362 и сл. ГПК за обявяване на предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен; заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г. на Община Б. за отмяна на отчуждаване на недвижими имоти с кадастрални номера № 722 и 723 по плана на кв. С., гр. Б.; жалба до Административен съд гр. Б. с вх. № 3260/23.04.2010 г. от името на Д.И.Н. за отмяна на мълчалив отказ на Община Б. да отмени отчуждаване на недвижими имоти; молба от името на Д.И.Н. с вх. № 1537/17.02.2011 г. до Административен съд Б. за представяне на заповед от 1984 г. на председателя на ГНС Б. за открИ.е на производство по отчуждаване на два недвижими имота.

По отношение на всички изброени експертите обосновават, че отсъствието на достатъчно по вид и обем признаци, е пречка да се отговори на въпроса кой е положил подписите, тъй като всички те са имитация на действителните такива. Не са налице каквито и да е други доказателства, въз основа на които да се приеме, че тъкмо подсъдимият е техническият автор и е подписал всички изброени документи. Възможно е да се изведе предположение в тази насока, но фактическите изводи на съда не могат да почиват на такова. Не се изключва определен факт да се приеме за установен само въз основа на косвени доказателства, но това е допустимо, само когато последните, проследени в логическата им взаимовръзка, обосновават по несъмнен начин един-единствен възможен извод. В случая няма такава верига от улики. Може да се допусне, че щом подсъдимият В. е организирал представянето на различните документи, от чието ползване единствен е имал интерес, то той ги и е съставил. Макар че подобно умозаключение намира своята логическа опора в контекста на събитията, той не е достатъчен. Така е, защото не се изключва подсъдимият да е ползвал друго лице, което да е технически изпълнител на документите (при наличието на знание или пък не за касаещите ги обстоятелства). В подкрепа, например, може да се посочи молбата, изходяща от името на Р.В., за даване ход на делото, която е била подписана от свидетеля Б. по указание на подсъдимия. Последното е разкрито посредством показанията на самия свидетел Б., но, за разлика от него, обстоятелствата относно съставянето на коментираните тук документи не са разкрити. След като няма стабилни доказателства за обсъждания факт, съдът не може да го приеме за доказан. Поради това прие, че подсъдимият е бил наясно, че документите са неистински, но не и че той е техническият им изпълнител.

Идентичен краен извод се налага и за инкриминираните официални документи, независимо че експертните заключения разкриват обстоятелства, които в принципен план биха били годни да обосноват по несъмнен начин авторството на подсъдимия в изготвянето им. Съдът прие, че не може да обоснове своите доказателствени и фактически изводи на базата на отразеното в експертизите в тези им технически части. Но не защото поставя под съмнение обосноваността им, а защото изследваните от тях съпоставителни обекти (документи, за които е посочено, че са иззети от кабинета на подсъдимия) са приобщени в нарушение на императивните процесуалните изисквания, поради която причина не са годни доказателства и бяха изключени от доказателствената съвкупност, въз основа на която съдът формира вътрешното си убеждение.

Съдът прие, че протоколът за претърсване на служебния кабинет на подсъдимия и изземване на вещите от него, както и този за претърсване в дома на майка му Р.В., са негодни доказателствени средства въз основа на следните свои съображения.

На първо място, от решаващо значение е, че законодателят не придава определена отнапред стойност на доказателствените средства. Решаващият орган е овластен да изведе суверенната си преценка в тази насока и тя не е и не може да бъде ограничена предварително. В този смисъл, досущ както прие за протокола за изготвено веществено доказателствено средство, обективиращ незаконното подслушване на свидетеля С.Ц., въпреки че то е било проведено след надлежно дадено разрешение, съдебният състав намери, че не е обвързан от факта на одобрението на протоколите за претърсване и изземване. Санкцията на даденото от съдия одобрение за извършеното действие не се ползва нито с абсолютна, нито със задължителна сила при оценъчната доказателствена дейност, дължима от съда, сезиран с разглеждане на обвинението по същество. Тъкмо последният е единственият компетентен при изграждане на фактическите си изводи да прецени дали процесуалноследствените действия са били проведени при спазване на условията и реда, предписани в процесуалния закон и да приложи съответните правни последици.

Удачно е да се посочи пред скоби, че служебното помещение се ползва със същата неприкосновеност с каквато и частното. Това е извоД. от разпоредбата на чл. 162, ал. 3 НПК, уреждаща реда, по който следва да протече действието в служебно помещение, а и е утвърдено в практиката на ЕСПЧ.^1[1] Впрочем, доколкото доводите на страните не очертават този въпрос като спорен, той се отбелязва само за пълнота на изложението.

Съдът намира, че в разглеждания казус не са били налице условията за извършване на претърсванията в условията на неотложност, тоест, че е било нарушено поставеното в закона условие за провеждане на действието без предварително разрешение от съдия. Че случаят не е бил неотложен се установява красноречиво от наличния следственооперативен план, видно от който разследващите са имали яснота, че ще извършват претърсвания както в кабинета на подсъдимия, така и в жилището на майка му. И двете претърсвания са били предварително планирани и то осем дни преди извършването им - на 22.03.2011 г., видно от резолюцията на прокурор от СГП. В допълнение – разследващите са разполагали със сигурна информация и за времето на сключването на предварителния договор, за което са ползвали служител под прикритие, тоест били са наясно и с точния момент на предстоящото задържане на подсъдимия. Била е налице и информация от конкретен вид за естеството на разследваната дейност, в частност – използването на неистински документи от страна на подсъдимия, включително и подозрения, че те били изготвяни от него, в това число и на работното му място. Материалите по делото установяват, че разследващите не са били изправени пред каквото и да е внезапно възникнало за тях обстоятелство. Тъкмо напротив, разполагайки с упоменатите дотук данни, те всъщност са планирали внимателно действията си; не са били в условията на неотложност. Поради това е изключено да се приеме, че хипотезата на чл. 161, ал. 2 НПК е приложима в този случай. Претърсванията е следвало да се извършат при условията на ал. 1 на чл. 161 НПК, тоест след разрешение от съдия. Взетото последващо одобрение, по убеждение на настоящия съдебен състав, не може да санира констатирания порок. Заобикалянето на закона не може да се толерира от съда. Коментираното е самодостатъчно основание за изключването на двата протокола и вещите, приобщени с тях, от доказателствената съвкупност. Отделно от него обаче, при извършеното претърсване в службения кабинет на подсъдимия, са допуснати и други нарушения на процесуалните правила, които също обосновават изключването на протокола от валидните доказателства по делото.

Основателни са възраженията на подсъдимия В. и защитниците му, че той не е могъл да участва едновременно в качеството си на представител на службата и на лице, срещу което е била предприета принудителната интервенция. В тази връзка, няма значение дали подсъдимият В. е имал качеството на обвиняем или не (при все че възраженията в същата насока се споделят напълно от съда), защото е извън съмнение, че претърсваното помощение е било ползвано от него. В контекста на споменатата по-напред практика на ЕСПЧ, безусловно става въпрос за намеса в „личния живот” и „неприкосновеността на жилището” по смисъла на чл. 8 ЕКПЧ, предприета срещу определено лице. Това обстоятелство определя по категоричен начин невъзможността подсъдимият да съвмести две качества – на субект, срещу когото се осъществява принудителна намеса и на лице, представляващо службата. Следователно, такова не е било подсигурено и така е нарушено императивното изискване на чл. 162, ал. 3 НПК, насочено да гарантира законосъобразния ред на протичане на действието.

На последно място, но не по значение, не е било обезпечено адекватното участие на поемните лица. Това се установява от показанията на последните. Съдът няма основания да не кредитира, поради което и приема за достоверни, показанията на свидетелите Ж. и М., присъствали по време на претърсването. Тези свидетели се определят като напълно безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, а и дадените от тях сведения бележат логичност и последователност, както и синхронност относно пресъздадените обстоятелства, при които е протекло претърсването. Въз основа на казаното от двамата свидетели съдът приема, че те не са били надлежно уведомени за ролята и функцията на поемните лица, нито пък са им били създадени условия да я реализират ефективно. Свидетелят Ж. заявява, че през цялото време е стоял до вратата и изобщо не е разбрал на какво точно действие присъства. От цялостния му разказ е видно, че той обективно не е могъл да изпълни удостоверителна функция по отношение на установяването на определени вещи и предмети и отразяването им в съответния документ, защото не е бил ангажиран с това, а е присъствал съвсем формално. Логично, свидетелят не изяснява с показанията си дори факта на намиране и изземване на някакви вещи. Макар и по-конкретни за отделни моменти, показанията на свидетеля М. не разкриват обстановката в коренно различна светлина. Факт е, че за разлика от предния свидетел, М. поне е възприел, че са били изземвани „някакви документи” и „други книжа” от „много места в стаята”. И той обаче не разбрал за какво точно трябва да следи, а и не съобщава за изземването на други вещи (компютри, пишещи машини), от което следва, че участието му в действието е било в съществена степен формално. Беглата информация в показанията на двамата свидетели, както и фактът, че не са имали непосредствено наблюдение върху процеса на изземването на конкретните документи и отразяването им в протокола (въпреки че свидетелят М. е чувал диктуването за протокола), не разкриват конкретно установените и иззети вещи. Въз основа на тези гласни доказателства, следователно, съдът не може да приеме за установен фактът на изземване на конкретно индивидуализирани по вид документи и предмети.

В обобщение – съдът прие, че фактът на изземването в аспекта на индивидуализацията на конкретните документи и предмети, не се установява посредством протоколите за претърсване и изземване, нито пък чрез гласни доказателства. По тази причина заключи, че не е налице и валидно приобщаване на съответните веществени доказателства, а оттук – че не може да ползва резултатите от експертното изследване в онази негова част, в която обект на последното са били документи, иззети от кабинета на подсъдимия и съпоставени с тези, представени по различните дела (тоест с инкриминираните).

Тук съдът отбелязва, че приема за доказан фактът на приобщаването на преносим компютър НР Compad 6710b, сериен номер CNU 73550Q1P и захранващ кабел със зарядно устройство; компютър DELL Optiplex 330, и флаш памет 4GB USB, тъй като са налице писмени доказателства (документи от АС – Б.), удостоверяващи, че изброените са заведен материален актив на съда, както и че са били предоставени на подсъдимия за ползване. А видно от заключението на компютърнотехническата експертиза тъкмо на неговия диск са били открити файлове със сканирана информация на два от инкриминираните протоколи, както и файлове със сканиран печат „Вярно с оригинала” при Държавен архив гр. Б.. Тези улики са в подкрепа на обвинителната теза, поддържаща авторството на подсъдимия в изготвянето на документите, но съдът не ги намира за достатъчно убедителни и надеждни, тоест за такива, които да изключват друг възможен извод. Събраженията в тази насока са идентични на изложените по-напред – не може да се приеме за несъмнено доказано, че подсъдимият е изпълнил технически с лични свои действия материалното създаване на документите.

С оглед горните съображения съдът прие за недоказано, че подсъдимият е съставил следните документи: заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 30.09.2006 г. и с подпис от името на „Директор И.Д.”, за „вярно с оригинала” копие от архивен документ във Фонд № 165, Опис № 1, А.Е. 304, лист № 18: препис от протокол от 17.05.1953 г. на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС по гр.д. № 544/2007 г. по описа на Районен съд Н.; протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС; заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 20.12.1999 г. и подписи от името на „директор Е.Д.” и от името на длъжностно лице за „сверил”, за „вярно с оригинала” копие на протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС (отм. ДВ бр. 98/28.10.1997 г.)

Подсъдимият без съмнение е бил наясно, че те не са автентични и ги е ползвал, знаейки това, но авторството му не е доказано съобразно изискванията на процесуалния закон факт.

Съдът не прие за доказано, че подсъдимият е подменил, с ясното съзнание, че извършва именно това, скицата – неразделна част от решението по гр. д. № 544/07 на РС – Н.. Елементарната житейска логика не само не изключва, но дори определя като твърде вероятна възможността подсъдимият да не е обърнал внимание на отразената дата на експертното заключение и съвсем механично да е приложил това, за което решението действително се е отнасяло. В подкрепа следва да се посочи, че той е бил наясно с движението и развитието на делото, включително и със заключението на втората експертиза, а също и с удовлетворителния за него изход от производството. Освен това – в мотивите на решението се коментира имот съобразно второто заключение. Възможно е подсъдимият да е забелязал явната фактическа грешка, но не се изключва и да е пропуснал да стори това. Доказателствените, а оттам и фактическите изводи на съда не могат да се основават на предположения. Техен източник следва да са разкрити по несъмнен и убедителен начин положения. Коментираното обстоятелство не може да бъде изяснено съобразно законовите изисквания, поради което и няма как да се приеме за доказано.