По Джани Родари по случай патронния празник на училището 11 май и



Дата21.08.2018
Размер240.77 Kb.
#82283



ДЖЕЛСОМИНО В СТРАНАТА НА ЛЪЖЦИТЕ

по Джани Родари

по случай патронния празник на училището 11 май и

десетата годишнина на театралната трупа в училището

адаптация Цветанка Петрова Русинова-

Действащи лица

1.котето Дзопино- Петя Минева V кл.

2. Джелсомино/момчето със силен глас/- Даниел Бански VІІ кл

3. леля Панокия- Валентина Георгиева VІ кл

4. племеницата й Ромолета- Моника Николова V кл

5. художникът Бананито- Тодор Тодоров VІ кл.

6.маестро Домисол- Габриела Асенова V кл,

7.доносникът г-н Киломеро- Георги Спасов VІІ кл.,

8.крал Джакомоне І- Иво Славев VІІ кл.

9.старчето Бенвенуто- Емил Симеонов VІІ кл

10.момиче- Светлана Андонова VІ кл

11.седемте котки на леля Панокия- Диана Скоклева V кл.

12. Ивона Момчилова VІ кл,

13.Гергана Миланова VІ кл.,

14.Габриела Емилова І V кл.,

15.Ана- Мария Гущерова V кл,

16.Диана Янева VІІ кл.

17. Илиана Радова VІ кл.



17.четирима пирати и по- късно придворни на краля- Радостин Кьосев V кл.

18. Иван Лазаров VІ кл

19. Илиян Гущеров V кл.

20. Аксиния Василева VІ кл.,



21.трима полицаи- Светлин Боянов VІІ кл

22. Жасмин Георгиева VІІ кл

23. Николай Божидаров VІІ кл

24. Търговец и Гражданин- Денислав Гогов V кл.

25.котарака Федо- Валентин Туйов VІ кл

26.Търговка и Гражданка - Ваня Скоклева VІІІ кл

27.Гражданка- Симона Димитрова V кл

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Звучи песента „Надежда” от „Продавач на надежди”



Момиче 1.Ако можех да имам едно 2.”Купете! С отстъпка за вас!

магазинче със две полички, Всеки трябва надежда да има!”

бих продавал какво…. Познайте какво? И на всеки бих давал аз,

- Надежда! Надежда на всички колкото трябва за трима.



3.А на тоз, който няма пари,

и само отвънка поглежда

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда



Джелсомино /замислен с шал/ Хубава песен и аз искам малко надежда

Момиче -Как се казваш? И защо говориш така тихо?

Джелсомино- Аз съм Джелсомино. Не бива да говоря по- високо, защото имам страшен глас

Момиче -Виждаш ми се съвсем безобиден

Джелсомино- /повишава глас/ Само така ти се струва / Чува се вятър, трясък. Момичето запушва уши/

Момиче- Млъкни, тихо! Разбрах. Къде отиваш?

Джелсомино- Не зная. Нямам родители, а като напуснах родния дом, съвсем нямам нищо. Но така е по- добре /въздъхва/

Момиче- Как така да си скитник е по- добре?! Не ходиш ли на училище?

Джелсомино- Ходих, но всеки път, когато си отворех устата се трошаха прозорци, и ме посъветваха да си стоя у дома. После, когато с гласа си накарах крушите сами да паднат от дървото, ме обявиха за магьосник. Просто си тръгнах… /тъжен/

Момиче- Джелсомино, ти имаш необикновена дарба. Тя може да ти донесе или късмет, или неприятности. Пази се… Не зная накъде отиваш, но наблизо има страна, в която истината не е на почит. Внимавай … и не губи надежда!...

/Звучи отново песента „Надежда” и двамата се разделят/

Джелсомино попада в някакъв град и намира на пътя намира монета

Джелсомино- Странно, намерих монета. Как никой не я е видял преди мен. Умирам от глад и ще си купя хляб. Да ето тук пише „Хранителни и други продукти” Но какво е това. Уж хранителен магазин, а то… тетрадки, шишета с мастило…

Търговец- Добър вечер!

Джелсомино / на себе си/ Вижда ми се доста светло за вечер… Имате ли хляб?

Търговец- Разбира се, че имаме, драги господине. Колко желаете? Едно шише, две шишета? Черен или червен?

Джелсомино- Е не черен. Ама вие наистина ли го продавате на шишета?

Търговец / смее се/- А вие как искате да го продаваме? При вас да не би да го режат на филии?

Джелсомино- Дали не е луд? /тихо на себе си/ Няма да споря с него

Търговец- Виж какъв чудесен хляб / посочва шише с червено мастило

Джелсомино- Благодаря! Ще дойда по- късно за хляб!

Търговец- Разбира се /с усмивка/ Точно отсреща е най- известната книжарница в града

Джелсомино / поглежда и се чеше по главата/- Така си и мислех. Този човек не е добре. Нарича хляба мастило, мастилото хляб. /Момчето отива в отсрещния магазин/ Искам половин килограм хляб!

Търговка – Хляб ли? Той се продава отсреща. Очевидно сте сбъркали. Аз продавам само книжарски материали

Джелсомино- Разбрах! В тази страна трябва да говориш обратно на това, което мислиш. Ако наричаш хляба хляб, не те разбират /казва на себе си/ Тогава ми дайте половин килограм мастило, моля

Търговка - Веднага, младежо

Джелсомино / поглежда и посочва гумата/- И парче гума!

Търговка - Как ще платиш?

Джелсомино /вади монетата/- Заповядайте, госпожо!

Търговка - Много съжалявам, младежо, но твоята монета е истинска

Джелсомино- И слава богу!

Търговка - Точно затова не мога да я приема. Имаш късмет, че няма да викна полиция! Наказанието за разпространение на истински монети е затвор!

Джелсомино- Но...аз...

Търговка / взема му плика/ Върви си и като намериш фалшива монета, стоката ще бъде твоя! Хайде, лека нощ!

Джелсомино тръгва, но е ядосан. Гласът му се обажда:



Глас /на запис/ Искаш ли да изпусна едно „ах” и витрината да стане на сол?

Джелсомино- Недей, моля те! Едва пристигнах в тази страна, а вече всичко върви наопаки!

Глас –Искам да изляза на свобода!

Джелсомино- Почакай да намеря някое по- скрито място. /Стига под един градски фенер и отпуска гласа си. Чува се едно „Ах!, а след него няколко счупени саксии и прозорци/ Когато имам пари, ще поправя щетите. Дали не счупих и друго?

Дзопино- Нищо друго

Джелсомино- Я гледай какво странно червено коте с три крачета, а и може да говори!

Дзопино- признавам, че съм странно коте. Мога да чета и пиша, защото съм син на един училищен тебешир.

Джелсомино- Как така?

Дзопино- Тук на тази стена ме нарисува едно момиченце с къстче тебешир, но се зададе полицай и трябваше да бяга, а аз останах куцо коте. Затова трябва да се казвам Дзопино-куцият

Джелсомино- Значи си рисунка. А как слезе от стената?

Дзопино- Виж за това съм благодарен на гласа ти. А ти как се казваш и как се озова тук?

Джелсомино- Името ми е Джелсомино...

Двамата тръгват, но минава един котарак. Дзопино го поздравява с „Мяу!”



Дзопино/ към котарака/- Защо не поздравяваш? И как се казваш?

Фидо- „Бау- бау!” Казвам се Фидо

Джелсомино- Но... това не е ли кучешко име?

Дзопино- Аз съм коте и се казвам Дзопино

Фидо / към Дзопино/- Ти си срам за нашия род, защото си лъжец. Не искам да говоря с теб. Пък и почна да вали. Ще вървя за чадър

Джелсомино- Изумен съм! Та нали грее такова хубаво слънце. Изобщо, откакто съм дошъл в тази страна имам чувството, че съм в някакъв объркан свят. Дали не полудявам?!

Двамата сядат



Дзопино- Нищо подобно! Просто си в Страната на лъжците. Тук законът повелява всички да лъжат. Тежко на онези, които казват истината. Затварят ги в лудница или затвор, глобяват ги. Един ден..../ Дзопино разказва на Джелсомино в едната част на сцената, а в другата този разказ се разиграва. Пристигат пирати от морето/

Джакомоне / към екипажа/- Слушайте ,пирати, младостта си отиде. Омръзна ми да скитам по моретата. Какво ще кажете да завладеем някое островче. Аз ще стана крал, а вие домоуправители

Пират 1- Трябва да има река на този остров, за да ловя риба!

Пират 2- Ще си направим кино, за да гледаме филими за пирати!

Пират 3- Искам да отворим банка! Ще давам с лихва пиратските си печалби и така ще забогатея

Пират 4- Защо не завладеем този остров?!

Джакомоне- Аз ще бъда крал Джакомоне Първи / обличат му царска мантия и му слагат корона. Събират се хора и той обявява/ Всички ще ме наричат „негово величество”, а който не го прави, ще му отрежа езика! Всички думи се сменят. От днес нататък думата „пират” ще означава „чистокравен благородник” Сутрин вместо „Добро утро”, ще казваме „Лека нощ”. Така моите поданици ще започват деня с лъжа.

Пират 1- Прекрасно! Тако вместо „Какво хубаво лице имате!”, ще казваме „Лицето ви е само за плесници!” Вместо „стъклата на прозорците”, ще се казва „ керемидите на прозорците”

Пират 2- Котките ще лаят, а кучетата ще мяукат! Колко интересно!

Пират 3- Ако някой каже в парка: „Какви прекрасни рози!” , ще бъде глобен, защото нарича морковите рози! Ще напълним хазната! Чудесна идея!

Пират 4- Жалко само, че този закон не може да се приложи върху рибите, защото мълчат и върху птиците, защото няма как да бъдат заловени

Дзопино- Сега вече знаеш всичко! Накрая ще ти призная, че съм гладен

Джелсомино- И аз. Почти бях забравил

Дзопино- Гладът е единственото, което не може да се забрави. Колкото повече време минава, толкова по- силно се усеща. Преди да трътнем искам да напиша нещо на стената, на която бях прикован толкова дълго / пише „Мяу, да живее свободата!” Появява се леля Панокия / Виж, Джелсомино!

Джелсомино- Коя е тази жена?

Дзопино- Леля Панокия, покровителката на котките. Всяка вечер носи нещо за ядене на бездомните котки, които се събират в парка край двореца

Двамата тръгват след нея. В парка я посрещат няколко джавкащи котки



Дзопино /скача между тях/ - Мяу! / котките се стъписват, а Дзопино отмъква храната и избягва/

Джелсомино- Ама къде, къде избяга... А! И това ако не е фалшива монета?... Господи какъв късмет! Ще си купя храната, която ми остана при търговеца /тръгва, излиза от сцената/



ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Дзопино се е покатерил на прозореца на кралските покои. Гледа вътре как Джакомоне І подава короната на един придворен, кралското наметало на втори, третият му облича нощница, на която пише името на краля.



Придворен 4- Добър ден, ваше величество! Щастлив ден, господарю!

Джакомоне- Тази сутрин съвсем не ми се спи. Чувствам се бодър! /отива към огледалото, а прислужниците излизат./

Дзопино- Кралят наистина има чудесна коса. Чудно как човек с такава коса е станал пират?

/В този момент Джакомоне сваля перуката от главата си и Дзопино слага ръка на устата си от изненеда/



Дзопино- Перука!?... Джакомоне носи перука?!. /кралят сменил няколко перуки, гледайки се в огледалото

После видял как един от слугите на Джакомоне си облича пиратските дрехи и запалва моряшка лула



Дзопино- Виж ти каква била силата на истината! Дори един стар пират обича истинските си дрехи! Защо ме сърбят лапите? Дали не съм хванал бълхи от негово величество?! /пощи се, но не открива нищо/ Не нямам бълхи. Спомних си, че усетих същия сърбеж, когато благодарение на Джелсомино слязох от стената. Сега ще напиша нещо. / пише „Мяу! Крал Джакомоне от яд се пука. Знаем ний всички, че носи перука!”/ Чудесен надпис се получи. Сега да напиша и на друго място / появяват се няколко надписа. Уморява се, скрива се и заспива/

Сутринта се събират хора, за да четат надписа.



Джакомоне /станал/ -Красота! Гледайте колко хора са се събрали да ме поздравят. Трябва да произнеса реч!

Придворен 1- Първо да проверим какво става

Придворен 2- Ами ако е избухнала революция?

Джакомоне- Каква революция? Не виждате ли, че хората се смеят?

Придворен 3- Но защо са толкова весели?

Джакомоне- Ясно е! Защото скоро ще произнеса реч. Къде е секретарят ми?

Придворен 4- Ето ме господарю! /Носи чанта пълна с речи. Отваря и му предлага/ Ваше величество, имаме речи поучителни, вълнуващи, забавни, но всички пълни с лъжи. „Реч по въпроса за отглеждането на ориза”

Джакомоне- О, не в никакъв случай по хранителен въпрос. Някой може да се сети, че е гладен

Придворен 4- Тогава „Реч за откриването на дървеното конче”

Джакомоне- Това може да свърши работа. Всички знаят, че люлеещото се дървено конче съм го измислил аз. Преди да стана крал дървените кончета не се люлееха.

Придворен 4- Ваше величество, имам „Реч за цвета на косите”

Джакомоне- Ето , точно това ми трябва! / грабва папката и тича към балкона/ Какво е главата без коса? Градина без цветя!

Народа- Браво! Истина е!

Придворните се споглеждат, когато чуват краля да произнася думата „истина”



Джакомоне- Преди да стана крал на тази страна, хората си скубеха косите от отчаяние. Един след друг гражданите оплешивяваха, а фризьорите останаха безработни

Народът- Браво! Да живеят фризьорите и перуките!

Джакомоне/ след кратка пауза/- Граждани, сега ще ви кажа защо косите с оранжев цвят са по- красиви от косите със зелен цвят.

В този момент един придворен казва на краля



Придворен 2- Ваше величество, ако обещаете, че няма да ме накажете, ще ви кажа истината

Джакомоне- Добре, обещавам!

Придворен 2- Някой е написал, че носите перука и народът затова се е събрал и се смее

Джакомоне изпуска листовете от ръцете си и се пипа за перуката



Джакомоне /викайки заплашително/- Да се отреже главата на този, който е написал това!

Дзопино /най- после излиза от скривалището си/ -Пак ме сърбят лапите, ще напиша нещо /пише „Мяу! Истината вече се разкрива: главата на краля е плешива!/ Крачето ми се изхабява, нали е от тебешир Как ще ходя, ако продължавам да бъда писател?

Леля Панокия/ изненадва Дзопино и го сграбчва/- Аз ще ти помогна!

Дзопино- Леля Панокия?!...

Леля Панокия- Същата. Идваш с мен! Сега ще те науча как се краде храна от моите котки и как се драска по стените с тебешир!

Появяват се двама полицаи



Дзопино- Добре, че тя ме докопа, а не полицаите! Ама... какво правиш? Защо ме пришиваш? Господи, и то с оранжев конец като перуката на краля

Леля Панокия- Млъкни! Сега остави перуките. Ти си специално коте и от теб очаквам големи дела. Важното е да стоиш мирно и да неми избягаш

Дзопино- Аз съм си съвсем обикновено коте

Леля Панокия- Как не! Коте, което мяука се го не се среща. Аз обичам котки, а не кучета, но котките лаят и то ужасно, защото не са родени за това. Имам седем вкъщи. Спят в кухнята. Всеки път, когато излаят, вместо да мяучат ми иде да ги изхвърля. Опитвам се да ги науча на ред, но ми нямат доверие. Но... сега ще ти прочета една книга. /Леля Панокия взема книгата и започва/ Първа глава: Защо не трябва да пишем името си по стените? Името е нещо ценно и съвсем не е за изхвърляне. Ако нарисувате хубава картина, под нея можете да се подпишете...

В този момент се появява Ромолета. Тя прави знак на Дзопино да мълчи и да не я издава. След малко леля панокия се прозява и заспива.



Дзопино- Ромолета!

Ромолета- Откъде знаеш името ми?

Дзопино- Как, не помниш ли, че ти ме нарисува на стената с червения тебешир, който си взела от училище. Дано да е било назаем

Ромолета- Не успях да кажа на учителката, защото звънецът удари. Много съм доволна, че те виждам отново! Сигурно имаш много за разказване?

Дзопино- Аз обаче не съм много доволев, защото стоя тук зашит и то с оранжеви конци

Ромолета- Ще се погрижа за теб / взела ножиците и го освободила/ Бързо! Ела да се измъкнем през кухнята

Дзопино- усещам мирис на котки

Котка 1- Братко, освен че си куц, да не си сляп? Ние сме кучета като теб

Дзопино- Ама, че лъжливи котки. Ако не бързах, щях да ви издера очите и да ви науча да мяукате! А леля Панокия ще ми бъде благодарна за цял живот

Котка 7- Чухте ли? Наистина знае да мяука!

Котка 2- И то нелошо за куче

Дзопино- Мяу Мяу- мяу- мяу!

Котка 3- Ситурно ще от ония дето работят в радиото и имитират гласа на котки

Котка 4- Артисти! Винаги търсят публика и аплодисменти!

Котка 5- Ако трябва да кажа истината и аз искам да мяукам така добре

Котка 6- И на мен ми омръзна да лая. Всеки път, когато го правя ме хваща страх и козината ми настръхва

Дзопино- Глупак такъв! Плашиш се, защото си коте , а не куче!

Котка 1- Я не обиждай! И защо изобщо те слушаме? Кой те знае какъв си?

Дзопино- Котка като вас!

Коте 7- На мене повече ми харесва да мяукам, отколкото да лая!

Дзопино- Опитай! Ще видиш колко е хубаво

Коте 7- Мяу, мяу! Братя, хайде малко смелост. Научете се да мяукате

Едно по едно котетата започнали да мяукат. В този момент влиза леля Панокия и възторжено ги прегръща



Леля Панокия- Котенцата ми, милите ми катенца! Най- сетне, най- сетне!

През това време Дзопино и Ромолета избягват. Но един доносник г-н Калимеро вижда и чува какво се случва



Г-н Каримеро- Непременно трябва да докладвам! Как, какво предателство към закона? Котки да мяучат! Научат ли властите, ще ме отърват от тази досадна Панокия, а аз ще получа награда. Само да напиша доноса. /Взема лист и химикал и започва да пише./ „Г-н министър, случват се невероятни неща, които поставят на изпитание търпението на гражданите. Госпожа леля Панокия направи ...... Така, сега подпис- Приятел на лъжата „

Кабимеро излиза с плика, но вижда Дзопино и Ромолета.



Дзопино- Знаеш ли, пак ме присърбя крачето. Ще трябва да напиша нещо. /Пише „Замяукат ли котките- същия ден Джакомоне ще падне от гръм поразен!” Виж, Ромолета, загубих и другато си краче!

Ромолета- Знаеш ли, познавам един художник, който живее наблизо. Много е беден и домът му е винаги отворен.От него ще вземем боя и ще дорисувам крачето ти . Да вървим! / излизат /

Г-н Калимеро- Не, длъжен съм да опиша и това. / отваря плика, вади химикал и дописва доноса/ „Ваше превъзходителство, в състояние съм да Ви съобщя, че авторите на писанията по стените, които обиждат нашия владетел, живеят у леля Панокия. Това са внучката й Ромолета и едно от кучетата й. Сигурен съм, че ще ме възнаградите за тези съобщения. Г-н Каримеро”

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Бананито/ държи палитра и четка, а край него са разхвърляни рисунки/- Нещо липсва на тези рисунки! Ако не им липсваше, щяха да са шедьоври!

Дзопино- Няма да нахалствам. Само ще погледам. Но ...на какво прилича това?! Няма ли прекалено много крака и носове?

Бананито – Ами ако сложа малко зелено? / Маже/ Не, пак не ми харесва! Нещо друго ще е! Да, сетих се- липсва жълто! /маже/ Не, не, не! /започва да си скубе косите и да гази върху рисунките. Изважда нож и се готви да реже/

Дзопино- Трябва нещо да се направи! Щом гъските са спасили Рим и аз мога да направя нещо за този беден художник

В този момент отнякъде се поява Джелсомино..Двамата приятели се прегръщат от радост, че отново са се срещнали



Дзопино- Джелсамино, къде изчезна?

Джелсомино- Преживях голямо изпитание, приятелю. Ще ти разкажа, но... кой е той?

Дзопино- Маестро Бананито, но не харесва творбите си. Честно казано и аз!

Джелсомино- Но той държи нож!

Дзопино- Той му помага да вземе решение. Маестро какво ще правите?

Бананито- И аз това се питам

Джелсомино- Вие сте художник!

Бананито- И аз мислех така, но изглежда, че най- добре е да си сменя професията. Ще избера нещо, при което цветовете нямат значение. Например ще стана гробар. Там всичко е черно

Джелсомино- Не мисля така, защото и на гробището има цветя

Бананито- Тогава ще стана въглищар. Въглищата са наистина черни

Дзопино- Но когато са запалени, те излъчват червена, бяла и синя светлина

Бананито- А ако пиша черно мастило?

Джелсомино- С черно мастило могат да се напишат толкова весели, цветни истории

Бананито- Предавам се! Трябва нещо да направя / крачейки напред- назад/

Дзопино- Защо този има три носа?

Бананито- Той е царедворец и така ми поръча картината. Много спорихме, но той настояваше. Вижте какво излезе. Едно голямо нищо. А виждате ли това / посочва кон/ С това може да се плашат само непослушни деца.

Джелсомино- Това кралски кон ли е?

Бананито- Не виждате ли, че това е крава?

Джелсомино- мога да се обзаложа, че е кон

Бананито- Щеше ако имаше четири крака, а тази крава има 13

Джелсомино- Ако махнете някой- друг крак, ще стане по- добре

Бананито- какво ще кажат критиците? Кой ще купува картините ми? Сетих се защо държа ножа! Ще унищожа всичко! /замахва, но се спира/ Как да унищожиш сам собствения си труд

Дзопино- Маестро, преди да нарежете картините си, защо не направите това, което предложи нашия приятел

Бананито- Е добре! Какво ще загубя. Никога не е късно да ги нарежа на парчета. / стърже с нож боята./

Дзопино- Оставете само четири крака и да видим какво ще стане?

/Чува се цвилене и ковски тропот/



Бананито- Сега разбирам! Това е кон, наистина е кон, а не както ме учеха в училище, че е крава

Джелсомино- Виждате ли ,маестро, когато стане достатъчно истинска, става красива

Бананито- Щом ги очистих от лъжите, станаха хубави, истински! Каква красота! Благодаря, приятели, благодаря!

Дзопино- Маестро, може ли да ми нарисуваш крачето

Бананито – Разбира се, това е най- малкото, което мога да направя за теб, Дзопино. Сега ще полегна, защото съм много уморен

Дзопино- Джелсамино, искаше да ми разкажеш къде си бил!

Джелсомино- Когато се разделихме с теб, се нахраних и заспах. През нощта гласът ми не почива. Пея, когато спя и сънувам и то така, че ме беше чул диригента на операта маесторо Домисол

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

Домисол- Хей, момче, изминах десет километра, за да те открия. Ти имаш изумителен глас и трябва да непревенно да пееш в операта, и то още утре вечер. Хайде, ставай! Отиваме у нас, за да правим репетиции

Джелсомино- Но... сега ли ,спи ми се!

Домисол- Смелост, нали искаше да станеш певец? Може би това е щастливия ден за теб!

Джелсомино запява тихо, за да неизпотроши прозорците



Домисол- Отлично, прекрасно, чудесно! В тази опера от години не е пял такъв талант! Това е, момчето ми! Ще станеш богат и известен!

Джелсомино- Но... как богат

Домисол- Ще имаш по една кола за всеки ден! Ти само пей! Имай ми доверие! Ще пусна обява във вестника. Чуй само: „Тази сутрин отвратителният тенор Джелсомино, след многобройни неуспехи и освирквания в най- големите оперни театри на Европа и Америка съвсем няма да пее в градската опера. Гражданството се умолява да не посещава концерта. Билетите на изхода се безплатни”

Джелсомино/ към котето/ - И тако Дзопино, вечерта в операта пристигна крал Джакомоне. След химна агентите на Домисол дадоха сигнал за освиркване и викове. Публиката ме посрещна с „Махай се, куче! Иди да квакаш в блатото! Върви си Палячо!” Ако за тази страна това е нормално, аз реших, че е време да дам воля на гласа си и запях с цяло гърло.

Дзопино- Катастрофа, ти си изпочупил всичко

Джелсомино- Срути се театъра, а краля загуби перуката си. Домисол ме подгони да му плащам щетите, а тълпата ме посрещна навън с викове „Браво!”, което направо ме изуми... но с кариерата ми на певец е свършено...

Дзопино- Бедни приятелю, от там ли бягаше тази вечер? /Джелсомино клати глава/ Трябва да поспим. Съветвам те да не излизаш утре. Остани в ателието на маестрото за известно време

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

Полицай 1- Господин Началник водя две провинили се лица / леля Панокия и Ромолета/

Полицай 2/началник/- Какво са сторили?

Полицай 1- Едната учеше кучетата да мяукат, а другата е човекът, който пише по стената. Според доноса те са много опасни и трябва да идат в подземието

Полицай 2- Аз най- добре зная какво да правя с тях. Сега ще ги разпитаме.

Леля Панокия- Това не са кучета, а котки

Полицай 2- В доноса пише кучета!

Леля Панокия- Котки, котки, които ловят и ядат мишки

Полицай 1- Кучетата ловят лишки

Леля Панокия- Не, не, заблуждавате се, котките ловят мишки. Моите за първи път измяукаха тази нощ! Истинска радост!

Полицай 2- Виждате ли, тази жена е луда! Тя е за лудницата, а не за затвора. Госпожо, чувате ли се какво говорите?

Леля Панокия- Истината, истината и само истината!

Полицай 1- Работата е ясна! Ами ти, госпожице, писала ли си по стените?

Ромолета- Да, това е чистата истина!

Полицай 2- И тази е луда! Водете и нея! /влиза г-н Калимеро/ А вие какво искате, господине?

Г-н Калимеро- Ваше превъзходителство идвам да си получа наградата, защото заслугата да заловите тези опасни жени, е моя

Полицай 2- Аха, значи вие сте този, който е написал писмата?

Г-н Калимеро- Кълна се, това е истина, аз ги написах!

Полицай 2- Аха, аха, ето още един, който се кълне, че казва истината. Хайде в лудницата!

Г-н Калимеро /воден от другия полицай/- Милост, ваше превъзходителство. Аз съм приятел на лъжата

Полицай 3- Г-н Началник, звънят разни хора и предупреждават за кучета, които мяукат

Полицай 2- Да бъдат изловени и затворени! Веднага!

/Полицаите се разтичват и след малко довеждат в участъка седемте котки на леля Панокия и Фидо, и ги затварят в лудницата/



Дзопино- Джелсомино, бързо, ставай!

Джелсомино /сънит/- Пак ли пеех на сън

Дзопино- Ставай, по- лошо е! Алестували са леля Панокия и Ромолета. Прибрали са и котките на леля Панокия. Голям шум. Много котки са започнали да мяукат и полицията е на крак. Да бягаме!

Двамата приятели побягват. Така се озовават в дома на стария Бенвенуто



Джелсомино- Ох, убих си крака, може ли да поседна при вас?

Бенвенуто- Моля, заповядайте, но нямам ни стой, ни легло да ви предложа

Дзопино- Вие къде седите и спите?

Бенвенуто- Аз стоя прав и понякога, когато спя, спя прав

Джелсомино- Винаги ли стоите прав?

Бевнвенуто- Да, по принуда

Дзопино- Извинете, на колко години сте

Бенвенуто- Не зная точно. Роден съм преди 10 години, но вече трябва да съм на седемдесет и пет и шест. Това не е лъжа, а невероятна история. И все пак истинска. Аз съм Бенвенуто, който никога не сяда. Син съм на вехтошар. Едва ме вписали в регистрите, а вече съм тичал. Просто растял съм с часове. Дори на училище ме отвели след седмица. Всеки ден сменяха чина ми в училище, защото го израствах. После нашите се обърнаха към лекар, който установи болестта ми. Ако седя, за мен минутата се равнява на един ден. Единственият изход е да стоя прав. И така, за да не се събудя белобрад старец, стоя прав. Не издържах дълго в училище, трябваше да работя. Наследих вехтошарството от баща си. Бях все на крак, работих. Даже искаха да ме правят кмет, защото им трябвал човек като мен- да не се задържа на едно място

Джелсомино- Но косите ви са побелели, значи все пак сте сядали

Бенвенуто- Веднъж едно бебе тормозеше родителите си. Жената беше изнемощяла, а мъжът й безсилен. Взех детето на ръце и то млъкна. Хората ме помолиха да поседя и да го подържа, за да си починат. Друг път помогнах на едно момиче при тъкането, защото бяха много бедни и от това зависеше да нахрани братята и сестрите си. Бях остарял, но и щастлив, че помогнах. А едн път възрастен мъж на смъртно легло ме помоли да остана с него докато издъхне. Останах, за да не е сам.

Дзопино- Вие сте чуден човек г-н Бенвенуто. А как се озовахте тук в Страната на лъжците

Бенвенуто- Точно тек хората се нуждаят от най- много помощ. Това без съмнение е най- нещастната страна в света, затова съм тук

Джелсомино- Благодаря ви г-н Бенвенуто, сега, от вашия разказ разбирам какво трябва да правя с моя глас. Вместо да скитам по света и да причинявам нещастия като руша, трябва да го използвам за благото на хората.

Дзопино- С този убийствен глас, ще ти бъде трудно

Бенвенуто- Понякога доброто е да събудиш хората, които спят

Джелсомино- Ще уредя това. Обещавам ни г-н Бенвенуто! Благодаря

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ

Маестро Бананито седи в парка пред двореца и рисува



Придворен- Май се усеща аромат на теменужки!

Полицай 3- Наричай ги тиквички, ако не искаш да те тикнем в затвора. Но това, което казваш е вярно, усеща се аромат. Хей ти! /полицаят подвиква на художника/ Тръгвай с мен! / води го към участъка/ Значи можеш да нарисуваш всичко?

Бананито- Да г-н Началник. Гладен ли сте?

Полицай 3 –Да си призная от тичане не ми остана време да се прибера у дома. Жена ми е сготвила риба с бяло вино

Бананито рисува риба и я подава на полицая



Бананито- С магданоз или без?

Полицай 3- Ама ти наистина ме вземаш за глупак! Като свършиш, ще те накарам да изядеш този лист. Но...майчице, това наистина е риба. Вкусно е! Но вече не ми се яде! Отиваме в двореца /на себе си/ Кралят ще го хареса и ще ми даде повишение. Несъмнено ще получа награда.

Влизат в двореца и полицаят представя художника. Бананито се покланя на крал Джакомоне



Джакомоне- Какво си ме зяпнал?

Бананито- Гледам красивата ви коса, ваше величество!

Джакомоне- Можеш ли да нарисуваш такава?/ на себе си/ Ако може да ми нарисува истинска коса направо върху главата, няма да имам нужда от перука

Бананито- Толкова хубава, не!

Джакомоне- Ще те назнача за министър на зоологическата градина, защото градина имаме, но в нея няма животни. Трябва да ги нарисуваш, без да пропуснеш нито едно

Бананито /на себе си/- По- добре министър, отколкото в затвора./ започва да рисува и оживяват истински животни и всяко издава свойствени звуци/

Придворен 1 /които са се събрали/- Докъде ще стигнем, ако негово величество разреши на кучетата да лаят

Придворен 2- Нали е незаконно?!

Придворен 3- Това е лош пример

Придворен 4- Бог знае какво може да се породи в главите на хората

Придворен 2- Представяте ли си, негово величество издаде заповед да не го безпокоим и да правим всичко, каквото поиска.

Джакомоне- Бананито, приятелю, справи се чудесно със зоологическата градина, сега ще те направя министър на хранителните продукти или както ги наричаме в страната на лъжците- Пръв книжар на държавата

Бананито седи пред двореца. Идват хора



Гражданка- Искам мастило

Бананито- Заповядай шишенце хубаво мастило

Гражданка- Но какво да правя с това? Не мога нито да го пия, нито да го ям

Бананито- Защо тогава искаш мастило?

Гражданка- Ако кажа „хляб” и поискам хляб, ще ме затворят

Бананито- Е ако искате нещо от мен, назовавайте го с истинското име и ще го получите, в противен случай, рисувам това, което ми кажете

Придворен 1- Чувате ли, нещата се влошават?!

Придворен 2- Това ще свърши зле!

Придворен 3- Никой вече не говори лъжи!

Придворен 4- Какво става с крал Джакомоне?!

Придворните при Джакомоне



Джакомоне / на себе си/- как да му кажа да ми нарисува истинска коса на този художник? Ах, ако имам истинска коса, не бих се плашил от вятъра

Придворен 1- Господарю, имаме идея

Придворен 2- Най- накрая имаме такъв невероятен художник и вместо да пилеем таранта му с животни и омлети да го накараме да нарисува...

Придворен 3- Оръдия, оръдия ни трабват!

Придворен 4- Армията ни ще стане силна, непобедима и можем да завладеем нови територии

Джакомоне- Доведете художника. Г-н Бананито, искаме да нарисувате оръдия, много оръдия, за да започнем война

Бананито- Ваше величество, ако искате по едно хубаво кафе, за да ви избистри мозъците, готов съм, но от мен няма да получите оръдия

Джакомоне и придворните- Какво!?

Придворните- Отсечете му главата



Джакомоне- Тихо, тихо. Този човек е гений и като всеки гений е малко луд. Да му дадем време да помисли, кото го заключим за няколко дни в лудницата

Придворните недоволстват



Джакомоне- Няма да му разрешаваме през това време да рисува. Водете го!

Полицаите го затварят



СЕДМО ДЕЙСТВИЕ

Дзопино се промъква в затвора. Минава край килиите. В едната спят котките на леля Панокия и Фидо, г-н Калимеро също е сред тях. В друга килия вижда леля Панокия и Ромолета. Най- после намира Бананито



Дзопино- Бананито, Бананито, събуди се!

Бананито- И ако това не са мустаците на моя приятел Дзопино? Как ме намери?

Дзопино- Ако разбрах, че си се издигнал, написахме с Джелсомино писмо, с което те молим да освободиш леля Панокия и Ромолета. Докато ти го донеса, разбрах, че и ти си затворник като тях. Трябва да те измъкна от тук

Бананито- Ако вземеш ключовете от пазачите, ще се раздрънкат и ще те хванат.

Дзопино- Сетих се! Нарисувай пила, за да срежем решетките. После- парашут, за да скочим от прозореца

Бананито- Щом нарисувам всичко това, ти пак ще останеш с три крачета

Дзопино- Нали си ми приятел, ще ми нарисуваш нов крак. Хайде!

Скачат, а отдолу ги чака Бенвенуто с вехтошарската количка. Те се скриват из парцалите.



Полицай 1- Избягал е опасен престъпник

Полицай 2- Тревога, обявяваме тревога

Полицаите и тримата се разтичват Бенвенуто ги вижда и сяда



Бенвенуто- Хей, нататък избяга някакъв човек

Полицай 3- А ти кой си?

Бенвенуто- Беден вехтошар. Спрях дя си почина малко.

Дзопино изскача от количката



Полицай 3- Какво беше това?

Бенвенуто- Някакво куче, явно се е заровило в парцалите

Дзопино бяга и отново става рисунка на стената. Бенвенуто и полицаят продължават да говорят



Полицай 3- Знаеш ли, старче, като си помисля, че исках да стана пианист, а я ме виж, обикновен полицай. Имам двама синове. Дано те сбъднат мечтите си. Единият иска да бъде летец, да стигне Луната, а другият- художник..../ Бенвенуто изглежда заспал, но е умрял/ Този старец наистина е уморен, по- добре да ставам

Бананито излиза от скривалището си. Опитва се да събуди Бенвенуто, но разбира какво се е случило и изтичва към Джелсомино



Бананито- Джелсомино, мъртъв е заради нас. Даде и последните си сили, за да ме спаси.

Джелсомино- А Дзопино, къде е Дзопино

Бананито- Избяга. Може да се е върнал в лудницата да спасява леля Панокия и Ромолета.

Джелсомино- Всички вършат нещо, само аз бездействам. Сега е мой ред / излиза/

Джелсомино запява с пълен глас песента за надеждата / чува се трясък/. Полицаите се разбягват



Ромолета- Хайде да бягаме

Леля Панокия- Това е против правилниците, но като си помисля, че правилниците са против нас. Да си вървим! Ами котките ми, милите ми котки

Ромолета- Ще ги освободим и тях

Пускат котките. Луля Панокия ги брои докато не излизат 7 и Фидо. В двореца Джакомоне не знае какво се случва



Джакомоне- Бързо, бързо, ще трябва да произнеса реч

Придворен 1- За какво се е събрала тълпата?

Джакомоне /трясък/- Защо не внимавате? Кой ми счупи огледалото?! Но къде са всички?...

Придворните бягат



Джакомоне- Какво ще правя сега. Не бива да привличам вниманието на тълпата. Ами перуките ми... Красивите ми перуки... ще ги взема в чантата. /излиза/

Гражданин- Чужденец ли сте? Елате да послушате нашия известен тенор Джелсомино. Между другото имате красива гола глава. Вижте и моята

Джакомоне- Главата ви е чудно плешива!

Гражданин- Ако бяхте член на нашето дружество, щяхме да ви изберем за председател

Джакомоне- Ето, колко много съм сгрешил... грешал съм през цялото време и никой не се е осмелил да ми каже истината / Вади от чанатата перуките и ги пуска в реката/ Сбогом! Сбогом мои малки лъжци! Сега ще бъда свободен от лъжата и надявам се щастлив

Джелсомино се покланя на хората, които му ръкопляскат



Джелсомоне- Трябва да разбера какво се е случило с Дзопино

Народът- Да блъснем колоната, тя е символ на лъжата и лъжовната власт

Джелсомино- Но, .... това е Дзопино. Приятелю, къде беше

Дзопино- Отново гласът ти ме освободи. След бягството от лудницата се залепих през нощта за колоната. Ей, слушайте, хора! Нека не блъскаме колоната. Лъжите по нея ще ни напомнят , че някога тази страна е била в плен на лъжата, но една песен е била достатъчна, за да разруши царството на Джакомоне, царството на лъжата.





Този проект се осъществява благодарение на Програма „М-Тел Грант”, финансирана от Мобилтел ЕАД



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница